Към Bard.bg
Вечерното парти (Фрида Макфадън)

Вечерното парти

Фрида Макфадън
Откъс

ВНИМАНИЕ!!!

НЕ ЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА

ОТ НАЧАЛОТО КЪМ КРАЯ!

Да, знам, че така се четат книгите, започваш от началото и постепенно стигаш до края. В този случай обаче ще ви помоля да го направите по друг начин.

Предстои ви приключение, в което сами ще вземате решенията. Ще започнете от първата страница (дотук всичко е нормално), но в края на всяка глава ще трябва да правите избор. Ако изберете един път, историята ще се разгърне по един начин. Ако изберете друг, кулминацията и развръзката ще са различни.

С други думи, сами ще си изберете отровата.

Ако сте от хората, които се възмущават от глупавите решения на героите в книгите, значи тази книга е за вас! Вие сами ще решите накъде да тръгнете. Изборът е изцяло във ваши ръце!

А ако умрете или попаднете в коловоза на изключително тъпо приключение, може да започнете наново, от първа страница. Тази книга има двайсет и два различни края. Може (и трябва!) да пробвате всеки от тях, а може и да стигнете само до един край и да оставите книгата, но това би било от странно по-странно.

И така, ако сте готови за приключение, стягайте коланите и отидете на Глава 1. И помнете, изборът е изцяло и единствено ваш!

Продължете към Глава 1 (страница 7), ако смеете...

 

1.

Нямаш пукната пара.

Не че преди си се валяла в мангизи, защото да си сервитьорка в закусвалня, хем не е лека работа, хем се плаща мизерно. Вече от години живееш от заплата до заплата, но напоследък нещата рязко са се влошили. Миналата година си имаше проблеми със закона и макар да отърва затвора, междувременно затъна в дългове, най-вече по кредитните си карти. Своята част от наема трябваше да платиш на съквартирантката си преди две седмици, а съквартирантката ти, уви, не е от милите и проявяващи разбиране хора, които ще махнат с ръка и ще чакат търпеливо.

Другото е, че от деветнайсет месеца нямаш гадже, което не е свързано с безпаричието ти, но пак е поредната гадост в живота ти. И сякаш това не стига, съквартирантката ти Блеър си има гадже и двамата са... ами шумни.

Положението си има и хубава страна – по-зле от това не може да стане.

Събота вечер е, шест часът, ти лежиш на леглото в стаята си и сърфираш онлайн на телефона за идеи как да изкараш малко парички, като едновременно с това полагаш усилия да не чуваш каквото там Блеър и гаджето ѝ правят в съседната стая. Звучи, все едно я убива. Едва ли обаче – де този късмет.

Интернет не е особено услужлив откъм идеи за бързо забогатяване. Предлага да станеш Убър, обаче ти нямаш кола. Също да печелиш от комисиони, като промотираш продукти, но ти почти нямаш последователи в социалните мрежи.

Тъкмо да последваш линк към един обещаващ сайт на име СамоЗаЛюбителиГрадинари, когато вратата на стаята ти изведнъж се отваря със замах. Блеър е. Тя няма навика да чука, но за щастие (или нещастие, според гледната точка), ти никога не правиш в тази стая нищо, което да изисква дори минимално усамотение. Блеър застава на прага с широката тениска на гаджето си, с разрошена като птиче гнездо руса коса и със зачервено лице.

– Аха! – ревва и сочи с маникюриран пръст към малката настолна лампа на нощното ти шкафче. – Знаех си! Затова сметката ни за ток е толкова голяма!

Мъничката лампа е единственият източник на светлина в цялата ти стая. Тя какво иска от теб? Да седиш тук в пълен мрак?

– Това е една малка лампа, Блеър – изтъкваш.

Блеър слага ръце на кръста си.

– Нали имаш светлината от телефона си. За какво ти е още лампа?

Не знаеш как да отвърнеш на последното, затова си мълчиш и се надяваш тя да не повдигне въпроса за закъснелия наем.

– Освен това закъсняваш вече две седмици с наема, Слоун.

По дяволите.

– Много съжалявам – казваш. – Ще ти го дам скоро, обещавам. Знаеш, че напоследък имах проблеми със закона.

– Знам, и точно затова се опитвам да проявя разбиране! – казва Блеър с глас, в който не се чете никакво разбиране, грам. – Но стига толкова! Не може да живееш тук безплатно, нали ти е ясно? Някои от нас работят много, за да си изкарат прехраната.

Знаеш извън всяко съмнение, че наема на Блеър плащат родителите ѝ. Самата тя работи нещо не много ясно, а явно и неособено тежко – нарича се посланик на бранд (да не се бърка с дипломатическата позиция, няма нищо общо), но изобщо не е ясно дали изкарва пари от това. Знаеш само, че някакви хора ѝ изпращат много продукти. А после тя се записва как ги вади от опаковката и адски много се вълнува. Това ѝ е работата.

– Съжалявам – казваш. – Знам, че закъснявам малко с наема, но много скоро ще ти дам парите. – Няма да стане. – Наистина. – Лъжеш. – Сто процента.

Блеър ти се блещи от горе надолу.

– Гледай да намериш пари, Слоун. Защото, ако не ми дадеш наема до утре, си тръгваш. Сериозно говоря.

– Утре? – писваш ти. – Ама това е само след...

– Има едно момиче, което проявява интерес към стаята – прекъсва те тя. – И ако не ми платиш, ще я дам на него. Разбираш ли?

Блеър вечно те заплашва по този начин и донякъде ти иде да се разсмееш саркастично. Какво си въобразява? Така де, няма да те изрита заради двуседмично закъснение. Освен това как смее да ти говори така!

От друга страна, така и не подписахте договор за наем и ако изгубиш тази стая, няма къде да отидеш. Така че е по-добре да стъпваш на пръсти около Блеър.

Ако искаш да се озъбиш на Блеър, отиди на Глава 2 (страница 11).

Ако предпочиташ да успокоиш Блеър, че ще платиш наема навреме, отиди на Глава 4 (страница 16).

 

 

2.

– Знам си правата! – повишаваш глас ти. – Не може да ме изриташ оттук с един ден предизвестие!

Блеър ококорва очи. Познавате се от години, но ти за пръв път ѝ се опъваш. Може пък сега, след като най-сетне си ударила с юмрук по масата, тя да прояви някакво уважение. Трябвало е да го направиш отдавна!

И което е още по-добре, Блеър е запалила централната лампа на тавана. След като цяла година (от толкова време живееш с нея) мацката следи зорко електромера и се стиска за всеки киловат, сега изведнъж ти е дала светлина. Това показва, че си постъпила правилно, като ѝ се опъна.

– Мерси – казваш.

Само че Блеър не те слуша. Тръгва по права линия към единствения малък прозорец до леглото ти и го отваря. Което е странно, защото навън е доста студено, а Блеър все мрънка, че „хабиш топлото“. После обаче намеренията ѝ стават относително ясни, когато тя отива при едно от чекмеджетата ти, отваря го, награбва колкото може от дрехите ти и ги изхвърля през прозореца. Намирате се на втория етаж.

– Хей! – Скачаш от леглото да ѝ попречиш. – Какви ги вършиш?

– Не можеш да си платиш наема – казва тя и награбва втори наръч сутиени и гащички. – Затова ти помагам да опразниш имота.

Заставаш пред шкафа с чекмеджетата да си браниш бельото. Точно тогава Гриф, гаджето на Блеър, влиза в стаята. Гриф е огромен, без майтап. Направи ли крачка, цялата стая се тресе.

– Кво стаа? – громоли той.

– Помагаме на Слоун да се изнесе – обяснява Блеър. – Гриф, миличък, бъди така добър и ѝ покажи изхода.

Гриф се насочва към теб с протегнати дънери, тоест ръце. Мама му стара, този тип като нищо ще те убие, ако не си плюеш на петите. Ще те скърши на две като вейка.

– Добре, добре! – викаш ти и отстъпваш по-далече от него. – Тръгвам си.

И защо не. И без това половината ти багаж вече е на тротоара долу.

Отиди на Глава 3 (страница 13).

 

3.

Слизаш на бегом и заварваш повечето си дрехи пръснати по тротоара пред сградата. Част от тях са се приземили върху снежните преспи, които са оцелели тук-там по земята. За щастие, Блеър е била така добра да метне и сака ти през прозореца, затова се навеждаш и започваш да си събираш партакешите в него.

Тогава виждаш, че някакъв мъж е спрял и вади от пролука между плочките гривна, от твоите. Какъв ти мъж, красавец направо. Леле майко. Гъста коса с бронзов оттенък, пронизващи очи с цвят на шоколад, а тялото му все едно го е ваял Микеланджело. А после устните му се разтягат в усмивка и вярваш или не, пичът става още по-красив. Показва ти гривната.

– Ваша ли е? – пита.

Няма съмнение, че от година време късметът ти е, меко казано, ужасен. Едва не влезе в затвора, разорена си, а сега си и бездомна. Обаче в момента нещо ти подсказва, че нещата рязко ще се променят.

– Ъъ, да – казваш.

– Да, но... – Усмивката му става по-широка. – Вече е моя. Който превари, той натовари!

Затваря рязко шепа и натиква гривната в джоба си, а ти зяпаш с провиснало чене.

– На приятелката ми много ще ѝ хареса – уведомява те предоволно той.

После прави кръгом и си тръгва, като си подсвирква преспокойно. Леле. А ти току-що реши, че си намерила голямата си любов на тротоара.

От една страна е добре, дето си разорена, защото разорените хора нямат много лични вещи. За няма и половин час събираш всичко в сака. После си правиш самоделна крепост в тясната уличка до сградата. Вече живееш тук.

Докато търсиш що-годе удобна поза върху твърдата земя, една котка идва и започва да се гали в теб, явно търси топлинка. Реално е много красива котка, с гъста оранжева козина, която почти не е мръсна. Посягаш да я погалиш с мисълта, че си си намерила нова най-добра приятелка.

– Съжалявам, Писанке – казваш ѝ. – Ще ми се да имах храна за теб, но дори за себе си нямам.

Сякаш разбрала думите ти, котката се озъбва и издава пронизителен писък. После те напада, като първо се опитва да те ухапе по крака, а когато ѝ попречваш, се мята към югуларната ти вена. Дращи с предни лапи по косата ти толкова енергично, че измъква кичури от конската ти опашка.

– Какво правиш, Писанке? – писваш ти. – Аз само те галех!

Но тази котка явно не разбира от доводи. Мята се отново към крака ти и ти се виждаш принудена да изоставиш крепостта си. При това котката едва не те настига, какъв срам. Скриваш се зад контейнерите с боклук и си стоиш там, докато котката не си тръгва, изгубила интерес.

Защо всичкото ти вземане-даване с животни напоследък свършва толкова зле?

След като котката се изгубва от погледа ти, ти се връщаш в заслона си и лягаш да спиш. Обаче спиш с едно отворено око, защото те е страх, че тя може да се върне.

Не си била права. Нещата са можели да се влошат.

– КРАЙ –

Искаш да се пробваш с друг край? Върни се

на Глава 1 (страница 7)!

 

4.

Никога не си се опъвала на Блеър и инстинктивно усещаш, че и сега няма да е добра идея. Затова, вместо да се разкрещиш с възмущение, кимваш кротко.

– Не се тревожи – казваш. – Утре ще ти дам парите за наема, до последното пени.

Все ще измислиш нещо, по един или друг начин.

Блеър ти се облещва за последно, все едно не ти вярва съвсем, което показва, че е по-умна, отколкото изглежда. После излиза, затръшва вратата и те оставя сама в полумрака.

И сега какво?

Преди да си подновила проучването си онлайн, телефонът ти звъни. Поглеждаш екрана да видиш кой е – Ейвъри. Ейвъри е една от най-старите ти приятелки, познавате се още от началното училище. И през годините неведнъж сте си помагали в затруднение.

От друга страна, точно Ейвъри неведнъж те е вкарвала в затруднение.

Вдигаш.

– Ало?

– Слоун! – Ейвъри звучи задъхана, но тя винаги си звучи така. – Слава богу, че те хванах. Свободна ли си тази вечер?

– Да...

– Супер! Искаш ли да изкараш малко парички?

В гърдите ти припламва надежда. Представа нямаше откъде ще намериш пари за наема, но току-виж Ейвъри държи отговора на молитвите ти.

– Искам. Какво трябва да правя?

Докато чакаш Ейвъри да ти отговори, прехвърляш наум списъка с неща, които не би направила. Този списък е доста кратък. Не би яла боклук, примерно. Добре де, зависи от боклука. Ако, да речем, храната е близо до кофата, но не е влязла в пряк досег с нея, тогава може би. Но никога не би отлепила бананова обелка от дъното на смрадлив контейнер за боклук, какво остава да я изядеш.

– Сервитьорска работа – казва тя и новината е чудесна, защото – нека си го признаем – ти реално беше готова да ядеш боклук, ако се наложи. – Казаха ми, че имат нужда от още едно момиче. Плащат изключително добре.

– Колко добре?

Ейвъри ти отговаря и на теб ти провисва ченето. Парите ще стигнат да си платиш наема. Че даже и за следващия месец.

– И дават толкова за сервиране? – питаш, леко скептична. Опитът ти показва, че когато нещо звучи твърде добре, за да е вярно, обикновено не е.

– Ами – бърза да обясни Ейвъри – има някои подробности. Ще отсъстваш цялата нощ, понеже мястото е доста отдалечено.

– Отдалечено?

– Къщата е в Пейтънс Пийк.

Пейтънс Пийк е планинска местност на два часа път от града. Там наистина има къщи, повечето са си направо имения, собственост на изключително богати и ексцентрични хора, които държат на усамотението. А по това време на годината и при толкова сняг пътят дотам няма да е песен.

– Освен това – добавя Ейвъри – в планината навигацията не работи добре. Ще трябва да ти дам писмено упътване.

Писмено упътване? Ама тя сериозно ли? Какво е това – ерата на динозаврите?

– Аз нямам кола – напомняш на Ейвъри. – Ще можеш ли ти да ме закараш?

– Уви, не – казва тя. – Аз вече съм тук. Блеър нямаше ли кола? Не може ли да я вземеш назаем?

Случвало се е – рядко – Блеър да ти дава назаем колата си, която също ѝ е подарък от родителското тяло. Ако ѝ кажеш, че ти трябва по работа, за да спечелиш пари за наема, съществува разумна вероятност тя да се съгласи.

– Е? – пита нетърпеливо Ейвъри. – Какво ще кажеш?

Тази работа е направо отговор на молитвите ти. Ала в същото време някакъв инстинкт ти подсказва, че идеята не е добра. Наистина ли си чак толкова отчаяна за пари?

Ако искаш да приемеш работата, отиди на Глава 7 (страница 23).

Ако решиш да откажеш предложението, защото то с голяма вероятност ще доведе до смъртта ти, отиди на Глава 5 (страница 20).

 

5.

– Съжалявам – казваш на Ейвъри. – Звучи ми съмнително. Мисля да пасувам.

– Сигурна ли си? – настоява тя. – Това са много пари за една нощ разнасяне на табли. А дори аз знам, че си го закъсала.

Вярно е. Но инстинктът ти крещи, че ще е грешка да приемеш. Не, ще намериш друг начин да събереш парите за наема.

– Благодаря ти, че си се сетила за мен – казваш, – но се налага да ти откажа.

– Ти губиш.

Затваряш и за миг се питаш дали пък не си направила грешка все пак. Защото имаш спешна нужда от пари.

Отиди на Глава 6 (страница 21).

 

6.

Мда, няма да поемаш излишни рискове. Все ще измислиш друг начин да намериш пари за глупавия наем. И макар Блеър да каза, че ако не платиш, още утре ще те изрита, едва ли е говорила сериозно. Така де, какво ще направи? Ще награби дрехите ти и ще ги изхвърли през прозореца? А после ще те гледа как живееш в самоделен навес в уличката отстрани?

Абсурд. Нелепо е.

Решаваш да си починеш от тази история с парите. Не, ще прекараш вечерта в стаята си, свита в леглото с книга в ръка, романче, чиято главна героиня взема далеч по-интересни решения от твоите.

А утре ще разгледаш онзи сайт, как беше. СамоЗаЛюбителиГрадинари. Така де, винаги си проявявала необичайно голям интерес към градинарството, цветенца и храстчета, торене, плевене и прочее, изобщо работа на чист въздух. Това може да се окаже началото на страхотна нова кариера.

– КРАЙ –

Искаш да се пробваш с друг край? Върни се

на Глава 1 (страница 7)!

 

7.

– Хубаво – казваш на Ейвъри. – Приемам.

– Супер! – Звучи някак твърде щастлива, повече, отколкото е редно да се чувства човек само защото е убедил приятелка да приеме сервитьорска работа. – Няма да съжаляваш, Слоун.

Това тепърва ще се види.

Първо, трябва да убедиш Блеър да ти заеме колата си. Това е трудна задача само по себе си, но няма друг начин да стигнеш до Пейтънс Пийк. Дори ако имаше пари за Убър, никой убърджия не би отишъл толкова далече извън града.

Чукаш на вратата на Блеър. Ако се съди по звуците, които се чуват от стаята, явно прекъсваш нещо, но пък тези звуци се чуват постоянно, така че нямаш голям избор. Иззад вратата се чуват ругатни, после Блеър я отваря рязко, видимо подразнена.

– Какво искаш, Слоун?

– Ъъ. – Кършиш пръсти. – Дали ще може да ми заемеш колата си?

Блеър те поглежда като да си поискала първородното дете. После скръства ръце на гърдите си и казва:

– Защо?

– Предложиха ми сервитьорска работа – обясняваш ти. – Но е чак в Пейтънс Пийк. Далече е, но плащат добре и ще мога да ти дам парите за наема още утре.

Блеър се замисля. Хич не ѝ е приятно да ти заема колата си, но парите за наема ѝ трябват.

– Добре – казва накрая, – но ако утре видя и драскотинка по колата си, много ще съжаляваш.

В това не се съмняваш изобщо. Но ти си отличен шофьор, затова не се притесняваш излишно.

– Благодаря ти! Обещавам да внимавам много.

Ейвъри не спомена дали трябва да си с униформа, затова обличаш черен панталон и бяла риза, които ти изглеждат най-подходящи за скъпарско вечерно парти. А може там да ти дадат униформа. Обличаш и яке, защото навън е студено, а ще става и по-студено с напредването на нощта. Черната си коса прибираш на обикновена конска опашка.

Малко ти е нервно заради работата, което е странно, защото имаш пространен опит със сервитьорството. Обаче стомахът ти се свива и това е. Имаше шанс да откажеш работата, но не се възползва от него. Така че просто тръгваш.

Оказва се дори по-студено от очакваното. Вдигаш ципа на якето си догоре и слизаш по стълбището. Веднага щом стигаш до последното стъпало, една котка се материализира от уличката до сградата. Гали глава в крака ти и те поглежда жалостиво. Животинката несъмнено си търси храна, а предвид колко е кльощава, храната тук не е в изобилие.

Ти обичаш животни, много. Понякога ти се струва, че предпочиташ тях пред хората. По всяко друго време би се върнала да донесеш нещо за ядене на гладната котка, но точно сега нямаш време. Каза на Ейвъри, че тръгваш веднага, а до Пейтънс Пийк има много път. Така че уличните котки сами да се оправят.

Обаче котката изглежда толкова гладна. Как да я оставиш така, без къшей хляб поне?

Ако искаш да се върнеш и да донесеш храна на котката, отиди на Глава 8 (страница 26).

Ако решиш да продължиш без отбивки към колата, отиди на Глава 9 (страница 28).