БЕЛЕЖКА КЪМ ТЕКСТА
„Балада за Аотру и Итрун“ вече е била отпечатвана веднъж в „Уелш Ривю“ (The Welsh Review), том IV, брой 4, декември 1945 г. Запазени са три версии на текста на поемата (но липсват оригиналните чернови). Първата версия е добър, но непълен ръкопис, който явно е бил заменен от втория текст (съвсем малко променен спрямо първия) – хубав чист екземпляр, „на който баща ми е написал в края датата 23 септември 1930 г. Това е забележително, тъй като датите върху чистия препис на „Балада за Леитиан“ вървят последователно в продължение на една седмица от 25 септември 1930 г. (срещу стих 3220), докато предишната дата върху ръкописа е ноември 1929 г. (срещу стих 3031, очевидно отнасяща се за по-късен момент). Явно е, че „Аотру и Итрун“ е прекъснала написването на Песен X от „Балада за Леитиан“.
Третият текст е машинописен вариант на ръкописа, включващ сравнително малък брой корекции, които са били направени в него; въпросният машинописен вариант е много подобен на този на „Балада за Леитиан“ и със сигурност принадлежи към същия период. И двата използват един и същ начин на изписване на пряката реч с курсив. Впоследствие машинописният вариант е бил значително преработен, като повече от една четвърт от оригиналните редове са претърпели малки промени или са били напълно пренаписани, но нито една от тези ревизии не променя повествованието. Баща ми посети Абърѝстуит като екзаминатор през юни 1945 г. и остави на своя приятел професор Гуин Джоунс няколко непубликувани произведения: „Аотру и Итрун“, „Завръщането на Беортнот“ (The Homecoming of Beorhtnoth) и „Чуден разказ (Sellic Spell). Това доведе до публикуването на „Аотру и Итрун“ в списанието „Уелш Ривю“, чийто редактор беше Гуин Джоунс, в края на същата година по молба на редактора.
Има няколко несъответствия между текста, отпечатан в „Уелш Ривю“, и машинописния текст, който, както съм сигурен, е послужил за основа. Почти всички те са незначителни, свързани с пунктуацията и интервалите. Заглавието в машинописния текст е „Аотру и Итрун“ („Господар и господарка“) с подзаглавие „Бретонско ле“ .
Трябва да се отбележи, че е неправилно да се казва, че „Аотру и Итрун“ „е в алитерационен стих и същевременно използва римна схема“ (Хъмфри Карпентър, „Биография“, стр. 168). Поемата е написана в осемсрични куплети, в стил, близък до „Балада за Леитиан“, а алитерацията е декоративна, а не структурна, макар че тук-там става много изразена:
Зад голо бърдо в дол дълбок
чернеел нейният валог.
На трон пред черната тъма
седяла тя самин-сама.
Но „Балада за Аотру и Итрун“ има по-дълга история, тъй като всъщност представлява развитие на втората част от съставно стихотворение, озаглавено „Коригана“ (бретонска дума, означаваща „фея“), което също е включено тук. Няма данни за датата на създаване на „Коригана“, макар да изглежда малко вероятно между нея и „Аотру и Итрун“ да е имало голям времеви интервал.
Бележка с молив към първата част на тази поема гласи, че тя е „вдъхновена от „Загубеното дете“ (Ar Bugel Laec’hiet), песен от Корнуай“ (в Бретан). Метриката на втората част, макар и различна от тази, възприета за „Аотру и Итрун“, не е дотолкова различна, че стихове от нея да не могат да бъдат включени във второто произведение (и всъщност има повече такива в по-ранните версии на „Аотру и Итрун“, отхвърлени при окончателната редакция); но историята е разказана по различен начин и не съдържа никакъв намек за съществения елемент в „Аотру и Итрун“, а именно, че господарят е бил бездетен, че е отишъл при вещицата, за да получи нейната помощ, и че тя е била феята на извора.
Кристофър Толкин
ВЪВЕДЕНИЕ
Произхождащи от по-мрачната страна на въображението на Дж. Р. Р. Толкин, „Балада за Аотру и Итрун“, както и двете по-къси поеми, които я предшестват и водят към нея, са важни допълнения към частите от неговото творчество, които не са свързани със Средната земя, и трябва да бъдат поставени редом с другите му преразкази на съществуващи митове и легенди – „Легендата за Сигурд и Гудрун“, „Падането на Артур“ и „Историята на Кулерво“. Макар заглавието на Толкин да не съдържа никаква препратка към „дивната фея“, която е епиграф на този том – фокусирайки се вместо това върху Лорда/Господаря („Аотру“) и Дамата/Господарката („Итрун“), които са нейни жертви – персонажът играе роля в няколко от стихотворенията на Толкин от средните му години. Освен в „Балада...“ тя се появява и в „Елфическата светла дама“ (Ides Ӕlfsc’yne), едно от неговите произведения в сборника „Песни за филолози“ (Songs For the Philologists), отпечатан в частно издание през 1936 г. Тук елфическа девица примамва смъртен мъж в страната на феите; когато след петдесет години той се връща, всичките му приятели са мъртви. Въпреки че стихотворението на Толкин е на староанглийски, персонажът е често срещан в келтския фолклор – съблазнителка от отвъдния свят, която примамва смъртен мъж.
В „Балада...“ тя представлява конкретна подгрупа от този тип – континентална келтска фея, наречена коригана, злонамерена, понякога съблазнителна, чиято опасна привлекателност въплъщава както примамката, така и ужаса, „страха от дивната фея“ от моя епиграф. Кориганата заема видно място във всички стихове в настоящия том, излизайки иззад кулисите в първото стихотворение, „Коригана“ I, базирано на бретонска балада, за да заеме централно място в „Коригана“ II, произтичащо от бретонска ле. Тя се превръща във все по-зловещо присъствие в двете по-дълги версии, които Толкин разработва на базата на „Коригана“ II. Поредицата проследява нейното все по-мощно присъствие, тъй като, стихотворение по стихотворение, тя заема все по-активна роля в живота на човешките същества. И накрая тя предвещава най-великата и най-известната от магическите загадъчни дами на горите на Толкин, също свързана с извор и фиала: красивата и ужасна Владетелка на Златната гора, елфическата кралица на Толкин Галадриел от „Властелинът на пръстените“.
Всички стихове в този том са плод на сравнително кратък, но интензивен период в живота на Толкин, когато той е бил дълбоко ангажиран с келтските езици и митологии. Всички стихове произтичат в по-голяма или по-малка степен от един-единствен източник: двуезичната (бретонска и френска) фолклорна антология на Теодор Клод Анри Ерсар дьо ла Вилмарке „Барзаз-Брейз: Популярни песни от Бретан“ (Barzaz-Breiz: Chants Populaire de la Bretagne), публикувана за пръв път през 1839 г. и преиздавана през 1840, 1845, 1846 и 1857 г. Творбата на Вилмарке е част от фолклорното движение в Европа и Британските острови през XIX век – последен опит да се съберат и съхранят местните народни приказки, балади и легенди, които още тогава бързо изчезват. Това, което „Детски и домашни приказки“ (Kinder– und Hausmдrchen) на Братя Грим са направили за Германия, сборникът на Чайлд с английски и шотландски народни балади и „Реликви от древна поезия“ (Reliques of Ancient Poetry) на Пърси правят за Великобритания, а „Калевала“ (Kalevala) на Елиас Льонрот прави за Финландия, Вилмарке иска „Барзаз-Брейз“ да направи за Бретан (и може да се добави, че Толкин искаше неговият легендариум „Силмарилион“ да направи – чрез силата на художественото въображение – за Англия). Намерението е било да се възстанови (или, в случая на Толкин, да се създаде) една народна традиция, която да допринесе за и да утвърди една културна идентичност. Особено в случаите на Братя Грим и Льонрот основният стремеж е не само да се съхранят историите, но и да се открие тяхното фолклорно наследство, и особено техният език – често архаичният регионален речник или диалект, съдържащ останките от изгубена или потънала митология и мироглед, корените на местната култура.
Така е и с Вилмарке. Макар Бретан да е част от Франция още от 1532 г., той се стреми да съхрани келтската му самобитност, въплътена в наследството на древните бардове, както и самия бретонски език. Затова старателно отбелязва регионалните източници и местните говори, от които черпи материала си, главно от Леон, Корнуай и Трегийе . Изключително популярна при първото си издаване, „Популярни песни“ веднага е преведена на немски, италиански и полски. Английски превод от Том Тейлър е публикуван през 1865 г. под заглавието „Балади и песни от Бретан“ (Ballads and Songs of Brittany). По-късно Вилмарке, както и Льонрот и братята Грим, е обвинен, че е подправил оригиналите, че е „подобрил“ източниците. Въпреки че обвиненията до известна степен са верни, основните митологични и фолклорни елементи са автентични и подобни обвинения не са намалили значително популярността на въпросните произведения. „Барзаз-Брейз“ се преиздава непрекъснато, откакто се появява за първи път.
Толкин е притежавал двутомното издание от 1846 г., а подписът му, Джон Руел Толкин, и датата на покупката, 1922 г., са написани на предната страница на всеки от двата тома. Те са включени в каталога на книгите му, който сега се съхранява в библиотеката на Факултета по английски език в Оксфорд и съдържа над сто заглавия на келтски книги, истории, граматики, пояснителни бележки и речници, както и основни митологични текстове. Много от тях, като тази на Вилмарке, са закупени в началото на 20-те години на миналия век. През този период Толкин също така работи върху историите на собствената си митология, така че не е изненадващо, че едната дейност влияе на другата, като келтското съдържание на неговите изследвания засяга формата и тематиката на творчеството му. Наред с другите си начинания той работи върху „Балада за Леитиан“ – дълго стихотворение в римувани осемсрични стихове, което разказва великата любовна история на Берен и Лутиен, балада, чиято текстова история е редактирана и публикувана от Кристофър Толкин в „Песните на Белерианд“.
В бележката на Кристофър относно текста на „Аотру и Итрун“ (виж по-горе) се цитира „чистият препис“, на който, както той пише, „баща ми е написал в края датата 23 септември 1930 г. Това е забележително – продължава Кристофър, – тъй като датите върху чистия препис на ръкописа на „Балада за Леитиан“ вървят последователно в продължение на една седмица от 25 септември 1930 г. (срещу стих 3220), докато предишната дата върху ръкописа е ноември 1929 г. (срещу стих 3031, очевидно отнасяща се за по-късен момент). Явно е, че написването на „Аотру и Итрун“ е прекъснало написването на Песен X от „Балада за Леитиан“.“
Не е установена начална дата за „Аотру и Итрун“, но датите, цитирани в бележката на Кристофър – ноември 1929 г. срещу стих 3031 от „Балада за Леитиан“, 23 септември, бележещ края на чистия препис на „Аотру и Итрун“, и 25 септември срещу стих 3220 за възобновяване на работата по „Балада за Леитиан“, – подкрепят неговото заключение, че през ноември 1929 г. Толкин прекъсва преписването на Песен X от „Балада за Леитиан“ за почти една година и че резултатът от това прекъсване е „Аотру и Итрун“, може би дори цялата „бретонска“ поредица, започваща с „Коригана“ I.
Тъй като всички включени тук стихотворения са взаимосвързани и се припокриват в третирането на общия материал, за по-голяма яснота се наложи да ги разделим на по-къси части, като всяко стихотворение е последвано от бележки и коментари. Част I съдържа заглавното стихотворение, първоначално публикувано в „Уелш Ривю“. Част II представя двете (вероятно) предварителни поеми, водещи към нея, които Кристофър Толкин е третирал заедно като едно цяло, тъй като са свързани чрез заглавието. Това са „Коригана“ I, история за подменено дете, и „Коригана“ II, с подзаглавие „Бретонска ле – по „Aotrou Nann Hag ar Gorrigan“, песен от Леон“. „Коригана“ II следва отблизо бретонския източник, но в него липсват елементите, споменати от Кристофър: бездетността на двойката, първото посещение на лорда при вещицата и фактът, че тя е феята на извора. Част III включва транскрипция на чистия препис, в която са добавени тези елементи, както и факсимилни страници от коригирания машинописен текст, който е послужил за основа на завършеното стихотворение, публикувано в „Уелш Ривю“. Част IV сравнява стиховете на Толкин със стихове от оригиналния бретонски текст и съвременните му преводи на френски и английски.
БЛАГОДАРНОСТИ
Благодарностите ми са насочени преди всичко към Крис Смит от „ХарпърКолинс“ и към Тръст „Толкин“ за това, че инициираха този проект и ме поканиха да работя по него. Особено съм благодарен на Крис за търпението и помощта му при надзора и оформянето на тома. Благодаря на Тръст „Толкин“ за разрешението да възпроизведа различни страници от ръкописите и машинописните текстове на автора, съхранявани в техния архив. Особена благодарност отправям към Кристофър Толкин за приноса, съветите и консултациите му, както и към Бейли Толкин за нейната всестранна помощ в комуникацията и координацията. И тримата направиха работата ми по „Балада за Аотру и Итрун“ истинско удоволствие. Благодаря на всички вас.
ПЪРВА ЧАСТ
БАЛАДА ЗА АОТРУ И ИТРУН
Балада за Аотру и Итрун
както е публикувана в „Уелш Ривю“
Далеч в Бретан в задморска шир,
де вятърът фучи безспир,
далеч в Бретан и досега
в скали и дупки е брега.
И на брега тоз руина, 5
а нявга горда твърдина,
от кулите ѝ с остър взор
следели морския простор.
Във замъка от камък сив
живял владетел горделив; 10
и зле живял, и зле умрял,
британски бард го тъй възпял.
Дечица нивга не люлял,
в двореца му смях не кънтял,
жена си взел и се венчал, 15
трапеза, ложе с ней делял,
но всуе гордост и престиж,
без син наследник да родиш.
И често нощем тъй лежал,
картини мрачни все тъчал 20
за старост, смърт и самота,
и гроб запуснат в срамота,
в чертозите му знамена
развяват нови имена.
Щом що го чака той видял, 25
от злото по-зло си избрал.
Живяла вещица тогаз,
що покварявала завчас,
тела и умове безспир
и смяла се над людский мир. 30
Отвари бъркала в нощта –
приспиват жив, будят тлента.
Притайвала се в пещера
със прилеп – птица без пера,
и котки, сови с тъжен зов 35
обхождали нощта на лов.
Зад голо бърдо в дол дълбок
чернеел нейният валог.
На трон пред черната тъма
седяла тя самин-сама. 40
А пред вратата ѝ от мрак
не стъпвал нивга людски крак.
The Lay of Aotrou and Itroun
as published in The Welsh Review
In Britain’s land beyond the seas
the wind blows ever through the trees;
in Britain’s land beyond the waves
are stony shores and stony caves.
There stands a ruined toft now green 5
where lords and ladies once were seen,
where towers were piled above the trees
and watchmen scanned the sailing seas.
Of old a lord in archйd hall
with standing stones yet grey and tall 10
there dwelt, till dark his doom befell,
as still the Briton harpers tell.
No child he had his house to cheer,
to fill his courts with laughter clear;
though wife he wooed and wed with ring, 15
who love to board and bed did bring,
his pride was empty, vain his hoard,
without an heir to land and sword.
Thus pondering oft at night awake
his darkened mind would visions make 20
of lonely age and death; his tomb
unkept, while strangers in his room
with other names and other shields
were masters of his halls and fields.
Thus counsel cold he took at last; 25
his hope from light to darkness passed.
A witch there was, who webs could weave
to snare the heart and wits to reave,
who span dark spells with spider-craft,
and as she span she softly laughed; 30
a drink she brewed of strength and dread
to bind the quick and stir the dead.
In a cave she housed where winging bats
their harbour sought, and owls and cats
from hunting came with mournful cries, 35
night-stalking near with needle eyes.
In the homeless hills was her hollow dale,
black was its bowl, its brink was pale;
there silent on a seat of stone
before her cave she sat alone. 40
Dark was her door, and few there came,
whether man, or beast that man doth tame.
ВТОРА ЧАСТ
ПОЕМИТЕ ЗА КОРИГАНА
Коригана
* *
*
I
„Марийо земна, плачеш ти?“
„Оставих рожбата да спи
и вещица я похити.
Плачи и ти. 4
Отидох за вода едвам,
оставих го във люлка сам,
и връщам се – и не е там.
О, що за срам! 8
Сменен във люлката за миг
с чудовище със жаби лик,
то гърчи се, надава вик,
реве кат бик. 12
Година седма като мой
го гледам вече, а пък той
дере и хапе, само вой.
И кое е той? 16