ПРЕДГОВОР

Ей! Усетихте ли как земята се тресе?

Не, не беше земетресение. Това, на което станахте свидетели току-що, е радикална промяна в научната парадигма – преосмисляне на ролята на съзнанието в материалния свят. Основните парадигми в науката се променят сравнително рядко, те предпочитат да играят ролята на навъсени, вечно недоволни пазители на конвенционалната мъдрост, които посрещат с мрачна гримаса всяка нова идея. Но когато някоя такава все пак започне да си проправя път, настава суматоха, специалистите се впускат в разгорещени спорове, скептици започват да се потят обилно. И когато нещата се уталожат, се оформя нова парадигма. А после какво?

А после се оказва, че живеем в нов, различен свят.

Една от отличителните черти на този нов свят е обстоятелството, че езотеричната практика, наречена магия, ще излезе от сенките, в които плахо се спотайва през последните петстотин години. Но този път ще започнем да възприемаме магията през призмата на науката. Ще започнат да се разсейват обществените табута, потискали векове наред тази вродена наша способност, ярка светлина ще озари истината за това кои сме и на какво сме способни.

Тази промяна в начина на мислене е толкова радикална, че когато непознат ме попита какво работя, аз вече зная, че се излагам на риск, ако призная, че изучавам магията. Затова отговарям, че съм учен. А попитат ли ме какъв точно учен съм, поднасям отговора си с помощта на загадка. Изброявам изданията, в които съм публикувал статии, и подканвам събеседника ми да се досети какво точно правя. Това прилича на телевизионна викторина с въпроси, но без награди.

Ако събеседникът ми приеме тази игра, споделям, че съм публикувал няколкостотин статии в научни издания като „Основи на физиката“ (Foundations of Physics), „Граници в човешката невробиология“ (Frontiers in Human Neuroscience) или „Природна транслационна психиатрия“ (Nature Translational Psychiatry). Освен това съм бил рецензент на две дузини други издания, включително Бюлетин по психология (Psychological Bulletin), издание на Американската психологична асоциация, „Интегративни онкологични терапии“ (Integrative Cancer Therapies) и „Научни доклади на сп. „Нейчър“ (Nature Scientific Reports).

Ако събеседникът ми още не е започнал да се прозява, добавям, че съм изнесъл около 800 лекции по света, включително в университети като Харвард, Станфорд, Принстън, Кеймбридж, както и пред американски правителствени институции като Военноморския колеж, Школата за повишаване на квалификацията към ВМС, армейското Командване на специалните операции и Националната академия на науките, а също и пред компании като „Гугъл“ и „Мерк“, правителствени програми и агенции в Австралия, Индия, Малайзия... Към този момент събеседникът ми започва да си мисли, че или съм гений, или съм измамник, който се преструва на гений.

И ако отсрещният не започне да отстъпва бавно назад, споменавам още, че от две десетилетия работя в научно-изследователски институт, основан от шестия човек , стъпил на Луната. На истинската Луна, а не на сценичен декор, създаден в някое холивудско студио. Работил съм и върху засекретена в миналото програма, посветена на екзотични методи за събиране на разузнавателна информация. Когато стигна дотук, задавам въпроса: „Какво смятате, че изучавам?“ Хубавото в случая е, че каквото и да ми кажат, аз ще отвърна: „Да! Точно така!“ И човекът срещу мен остава доволен, защото всички обичат да разгадават загадки. А аз изпитвам облекчение, защото не ми се налага да обяснявам с какво точно се занимавам.

Не обичам да казвам, че изучавам магията и нейните близки роднини паранормалните явления (или пси феномени), защото зная, че това мигом извиква на преден план стереотипите, наложени от Холивуд. Филмите на ужасите, посветени на паранормални явления, са обсебили съзнанието на нашите съвременници по такъв начин, че никой не може да допусне, че някой учен ще се отнесе сериозно към подобни феномени.

В същото време по-голямата част от хората, включително изненадващо много учени, са имали преживявания, които могат да бъдат описани като магични или пси. За съжаление общественото табу, което съпътства подобни теми, е толкова силно, че бързо се научаваме да ги избягваме. И определено в научните среди не говорим за магия, освен ако не става въпрос за сценична магия (илюзия) или защо хората вярват в глупави суеверия.

Преди да се захвана с писането на тази книга, изучавах паранормални и магични феномени в продължение на четиресет и пет години, повече от които като специалист на щат в голям университет или научно-изследователски институт. В продължение на цели пет мандата бях президент на Асоциацията по парапсихология (Parapsychological Association), международната организация на учени, които подхождат академично към изучаването на пси феномените. През 1969 г. Асоциацията по парапсихология беше приета за колективен член на най-голямата и най-престижната световна организация в областта на конвенционалната наука – Американската асоциация за развитие на науката (American Association for the Advancement of Science). За да стане някоя организация член на ААРН, тя трябва да бъде одобрена от съвета на Асоциацията и да получи гласовете на 30 представители на конвенционалната наука. Към 2025 г. Асоциацията по парапсихология се нарежда сред 273-те колективни членове на ААРН.

Свидетелство за признанието на научния статут на парапсихологията е фактът, че през април 2024 г. една от моите книги беше включена в обзор, съставен от „Таймс ъф Индия“. Авторите посочваха осем книги, които, според тях, „ще променят начина, по който възприемате Вселената“.1 Списъкът включваше произведения на Албер Камю, Фридрих Ницше, Фьодор Достоевски и Франц Кафка, както и на физиците Дейвид Дойч и Стивън Хокинг. Моята книга в този списък беше „Преплетени умове: екстрасензорни преживявания в квантовата реалност“ (Entangled Minds), която се фокусира върху физиката на пси феномените.

Докато пишех това последно изречение, нещо привлече погледа ми. Надзърнах през прозореца и видях син товарен микробус. Върху него беше изписана думата магия. Въпросният микробус беше част от автомобилния парк на компания за водопроводни услуги, чието мото гласи: „Нашето обслужване е толкова добро, че ще повярвате в магията“.

Синхроничността между писането на книга, посветена на магията, и появата на думата магия под прозореца е знак, че сме навлезли в област, в която законите на физиката се превръщат в най-обикновени предположения. Един от най-прочутите физици на ХХ век, Джон Арчибалд Уилър, заявява следното: „От гледна точка на нашето ежедневие изглежда твърде удобно да заявим, че светът съществува – „там някъде“ – независимо от нас, но подобна гледна точка вече изглежда неоправдана. Колкото и странно да звучи, живеем във „Вселена на участието“ (participatory universe).“2 В такава Вселена, подчертава Уилър, физическите закони не са строго фиксирани, а по-скоро пластични, както се изразява той. В характерния си лаконичен стил Уилър заявява, че „Няма закон, освен закона, че няма закон“.3

Тези думи на Уилър звучат по изненадващо сходен начин с фразата, изречена от прочутия окултист Алистър Кроули, който казва: „Прави каквото искаш – това е целият закон“. Това не означава, че Уилър и Кроули са били приятели и съмишленици, защото те живяха в различни епохи и в известен смисъл дори вселени. От друга страна... това не е ли пример за синхроничност?

Да запретнем ръкави и да разберем!

ЧАСТ I

НАДИГА СЕ РЕВОЛЮЦИЯ

Някои смятат магията за митична способност, която позволява на човек да формира съдбата си по своя воля.

Съвременните хора се отнасят скептично към подобни твърдения. Според науката магията е пожелателно мислене. Тя нарушава законите на физиката. Тя е фантазия. Никой образован човек не бива да я приема сериозно. Оказва се обаче, че магията е нещо съвсем реално, че тя е буквално скрита пред очите ни. Днес, благодарение на ярката светлина, която науката хвърля върху нея, можем да видим и да започнем да разбираме научното познание по съвсем нов начин.

Част I на тази книга дава общ поглед върху революцията, която се надига в света на науката. Част II съдържа малка по обем, но съдържателна подборка от научни доказателства в подкрепа на реалността на магията. Част III помага да разберем магията от съвременна гледна точка. А Част IV обяснява как да правим магия.

ВЪВЕДЕНИЕ

„Вероятно не съществува такова нещо като „излъскан до блясък централен механизъм на вселената“, който да видим зад стъклена стена в края на пътуването. Най-доброто сравнение на съкровището, което ни очаква, ще бъде не с машина, а с магия.“

Джон Арчибалд Уилър

В поредицата от лекции, които изнесох пред специален изследователски екип във Военноморския колеж, една от обсъжданите теми беше посветена на научните доказателства за съществуването на телепатия – директна комуникация съзнание – съзнание. По време на една от почивките при мен дойдоха двама командири на подводници и описаха странни случки, които са преживели независимо един от друг. Докато подводниците им маневрирали на определена дълбочина, към всеки от тях се обърнал член на екипажа с молба да изплават спешно на повърхността, за да могат да се свържат със своите семейства. Двамата членове на екипажите били убедени, че с близките им се е случило нещастие. Командирите отвърнали, че ще им позволят да се свържат с тях едва след края на маневрите.

Подводниците изплували на повърхността по различно време – от няколко дни до няколко седмици по-късно, – но и в двата случая се оказало, че точно по времето, когато двамата моряци се обърнали към своите командири, семействата им наистина преживели неприятни инциденти. И още нещо важно, и двамата командири отбелязаха отсъствието на т.нар. фалшиви положителни резултати, с други думи, това са единствените случаи, когато членове на екипажите са се обръщали към тях с молба да изплуват по-рано от предвиденото.

Подводните лодки обикновено оперират на дълбочина между 150 и 300 метра и ако съдя по думите на командирите, и двете подводници са се намирали по-близо до максималната стойност. На такава дълбочина единственият начин за получаване на сигнал от повърхността са свръхнискочестотните електромагнитни излъчвания, които изискват антени с дължина десетки и дори стотици километри. Скоростта на подобни излъчвания е една буква в минута. Дори човешкият мозък да е в състояние да открие и разчете такова съобщение (което е твърде малко вероятно), тези предавания се използват само за военни цели. Те не се използват за изпращане на лични съобщения до членове на екипажа. Нещо повече, подводничарите преминават строг подбор, в резултат на който те се отличават с изключителна психическа устойчивост и емоционална гъвкавост. С други думи, те не са от хората, които очаквате да съобщят за необичайно телепатично преживяване дълбоко под водите на океана.

Но ето, че двама подводничари са го направили.

Сигурно и вие сте имали подобни преживявания – изпитали сте предчувствие, че с любим човек далеч от вас се случва нещо неочаквано, и впоследствие сте установили, че сте били прави. Или пък изведнъж сте се сетили за стар приятел и не след дълго сте получили съобщение от него. В интерес на истината, две нощи преди да напиша този абзац, сънувах приятелка от детските летни лагери преди петдесет години. Джоан се появи в съня ми най-неочаквано. Не се бях сещал за нея от години.

На следващата сутрин получих имейл от Джоан, което ме накара да ѝ пиша и да ѝ задам въпроса как изведнъж се е сетила за мен. Тя ми обясни, че нейният агент по недвижими имоти споменал в разговор Едгар Мичъл – астронавт от „Аполо 14“, – к???? ?????????? ?????????? ?????. ? ??? ???? ?? ?????? ? ????????? ?? ???????? ?????, ????? ????? ?????? ???? 1973??., ????? ?? ?????? ?? ???. ?????? ????? ?? ? ???????.ойто коментирал ноетичните науки. И тъй като аз работя в Института за ноетични науки, който Мичъл основа през 1973 г., Джоан се сетила за мен. Същата вечер аз я сънувах.

Тъй като подобни преживявания не са рядкост, мнозина, включително учени, поддържат тихомълком известна вяра в явления, които можем да опишем като магични или пси. В същото време конвенционалната наука настоява, че подобни събития не биха могли да съществуват, тъй като съзнанието е просто продукт на мозъчната дейност, следователно всичко, свързано с нея (включително съзнанието), е заключено в рамките на черепа. Точка.

Но това твърдение се сблъсква с един проблем.

Магичните и пси феномени, които често наблюдаваме, изискват съзнанието да преодолее границите на мозъка и да премине в материалния свят. Допреди петстотин години хората вярвали, че то е фундаментално свързано с материалния свят, в резултат на което пси ефекти като телепатия или магични ефекти като предсказания били възприемани като нещо естествено. Впоследствие, когато науката се превърнала в доминиращ инструмент за разбиране на реалността, магията била изтикана на заден план и поколения ученици и студенти били обучавани така, че да виждат действителността единствено през призмата на материализма, философска презумпция, че всичко, включително съзнанието, се състои от материя и енергия. Тази гледна точка ни е насадена до такава степен, че учебниците не си правят труда да споменат, че почти всички физици, на които дължим развитието на квантовата механика, вярвали, че съзнанието играе ключова роля в материалния свят.2 Някои, като Макс Планк например, вярваха, че съзнанието е единствената първична реалност.

Науката обаче се развива, върви напред и в момента се намираме в удивителен период, в който си припомняме онова, което предците ни са знаели. Науката преоткрива магията.

ЗА ТАЗИ КНИГА

Тази книга е посветена на науката, теорията и практиката на реалната магия и разглежда три нейни аспекта – омагьосване, прорицание и теургия. Силата на волята използва омагьосване, заклинания и други техники за ментално въздействие върху различни аспекти на материалния свят и оформяне на съдбата. Прорицанието (предсказание или гадаене) преодолява обичайните ограничения на времето и пространството. Теургията включва методите за призоваване и общуване с духове.

Магията, подобно на медитацията или математиката, е ментално умение. Всеки може да овладее някои от ключовите елементи, но истинското майсторство изисква вроден талант и постоянна практика. В историята на всички култури можем да открием свидетелства за магични действия.3 Твърде малък процент от хилядите книги, посветени на магията, разглеждат темата от научна гледна точка. И почти всички, които все пак използват научен подход, обявяват магията за илюзия и трик, говорят за погрешни схващания относно магията или погрешна интерпретация на отношенията мозък – тяло.4 На пръсти се броят книгите, посветени на истинската магия и написани от учени.5

ЗА КОГО Е ТАЗИ КНИГА

Подзаглавието на книгата – Как съзнанието променя реалността – отразява нарастващото признание от страна на научната общност за ролята, която съзнанието играе в поведението на материалния свят. Подобен подход превръща мистичните, духовните, магичните и пси феномени от редки и необичайни халюцинации, родени от мозъка, в предвидими и често наблюдавани преживявания, в които фокусът попада върху мисълта и съзнанието.

Не се съмнявам, че рано или късно ще постигнем рационално, научно обосновано обяснение на магията. Най-видните физици от XIX век не можели да си представят до каква степен ще бъдат променени формулираните от тях закони на физиката и то само след няколко десетилетия, в началото на ХХ век. Нито пък най-гениалните физици от началото на ХХ век можели да предположат каква трансформация ще претърпи терминът реалност в началото на XXI век. Историята ни предоставя безброй примери за водещи интелектуалци, чиито прогнози за бъдещи открития са посрещнати с присмех от по-късните поколения. Всяко ново поколение заявява, че обществото най-после е станало образовано и модерно, и всички вече са абсолютно сигурни, че това или онова е невъзможно.6

Убеден съм, че в началото на XXII век научните ни познания по отношение на съзнанието и връзката му с материята ще са еволюирали до такава степен, че това, което днес наричаме „магия“, ще бъде приемано като нещо очевидно.7 Водещи физици днес вече изказват предположения, че време-пространството е неочаквано следствие на квантовото заплитане, проявило се „извън“ времето и пространството.8 В бъдеще може да открием, че съзнанието, материята, енергията, пространството и времето – концепции, които някога сме смятали, че отразяват съвсем отделни елементи от реалността – произлизат всъщност от един общ източник, който не е нито една от тези концепции, а едновременно обхваща всичките и дори нещо повече. Към този момент научната „теория за всичко“ ще започне да наваксва изоставането си спрямо езотеричния мироглед, в който материалният свят произлиза от първична форма на съзнание, и неговите две основни качества: осъзнатост, т.е. субективен опит от първо лице и деятелност, способността на свободен избор и действие.

ЗА КАКВО НЕ Е ТАЗИ КНИГА

Много преживявания може да изглеждат като магия, но не са. На планетата ни живеят осем милиарда души и тъй като всеки от нас има по хиляда или повече уникални преживявания дневно, все ще се случат няколко крайно невероятни съвпадения. Част от тях ще бъдат преразказвани до безкрайност, създавайки впечатлението, че около нас изобилства от чудеса и магия. Други удивителни преживявания ще бъдат разказвани шепнешком, но някои от тях могат да бъдат обяснени с грешки на паметта, пожелателно мислене или целенасочена манипулация с цел привличане на внимание. Би било твърде наивно да вярваме, че всички истории за магия са истина, но също толкова наивно би било да вярваме, че нито една от тях не се е случила. Както казва прочутият математик и физик Анри Поанкаре: „Да се съмняваш във всичко или да вярваш във всичко са две еднакво удобни стратегии. И двете ни избавят от необходимостта да разсъждаваме.“

Как тогава да разберем кое е вярно по отношение на принципите на магията и кое не? Подходът, който аз и колегите ми следваме, изисква да подложим на научен анализ всички твърдения за магия и пси. Науката не е съвършена и безгрешна, но понастоящем предлага най-мощния инструмент, за да отделим зърното на магичното от плявата на баналното. Поради етични съображения научните методи налагат ограничения върху начините, по които можем безопасно да изучаваме човешките възможности, затова това, което наблюдаваме по време на контролираните лабораторни изследвания, обикновено е далеч по-слабо от онова, което се проявява в света около нас. Научните изследвания обаче ни дават по-голяма увереност, че ефектите, които наблюдаваме, не са породени от куп банални причини, които погрешно възприемаме като магия.

След като прочетете тази книга, много важно е да отстъпите крачка назад, образно казано, и да си поемете дълбоко дъх. Започнете ли да чувате зловещи поличби, изричани от всеки гарван, прелетял над главата ви, спрете и послушайте пойните птички. Предизвикателството, отправено към възгледите ви за света, определено е здравословно, но може да ви потрябва време, за да интегрирате в системата си от възгледи идеята, че магията е напълно реална. Затова преди да напуснете работа, да продадете всичките си вещи, да се облечете в кожите и да се покриете с перата на шаман и да се оттеглите в колиба сред горите, трябва да осмислите новооткритото познание, че магията винаги е била сред нас. Тя не е нещо ново, паднало току-що от небето. Ако няколко месеца по-късно гарваните и горите продължават да ви зоват, последвайте ги. Но по-разумно би било да не продавате вещите си, а да си купите сателитен телефон.

Скоро след като написах този пасаж, двамата с моята съпруга излязохме на разходка из квартала и срещнахме два гарвана. Единият издаваше странен звук, наподобяващ дървените блокчета, използвани от перкусионистите. И двата ни наблюдаваха внимателно. Години по-рано бях видял див гарван, но напоследък не бях срещал нито един. В митологията те са посланици между земната обител и тази на духовете. Не зная какво беше посланието на този гарван. Може би ме съветваше да си купя сателитен телефон.

НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ПАРАНОРМАЛНОТО

„Преди време, ако човек искаше да прочете нещо за т.нар. преживявания, близки до смъртта, трябваше да потърси подобни книги в най-затънтеното ъгълче на книжарницата. Нали се сещате, там, където, обикновено се намират заглавията, посветени на заклинания, магии и прочие езотерични теми. Сега обаче – през последните десет до петнайсет години – много от тези неща започнаха да се възприемат като нещо далеч по-обичайно и нормално.“

Кристоф Кох, невролог и невробиолог, изказване в

рамките на научна конференция, посветена на

съзнанието, Тусон, Аризона, април 2024 г.

Дълбоко вкоренените предразсъдъци, запратили реалната магия в метафизичния вечен лед, бавно се топят. Оформя се мироглед, познат в езотеричните традиции като перениализъм, или вечна философия. Основната идея гласи, че фундаменталната същност на реалността е ментална. Философите определят това схващане като идеализъм. Именно той е в основите на западните езотерични традиции като херметизма и неоплатонизма, а също и на източните езотерични традиции като адвайта веданта. Този възглед намира отражение във все повече учебни и научни дисциплини.9

Според идеализма, материалният свят е просто видимо външно проявление, създадено от съзнанието. Една от обичайните критики на това схващане гласи, че идеализмът предполага, че Луната няма да съществува, ако никой не гледа към нея.10 Идеализмът обаче не твърди, че реалността е създадена единствено от човешкото съзнание. Възможно е да има космическо или вселенско съзнание, което „гледа“ към всичко.

Промяната в отношението на науката, започнала да възприема по-сериозно съзнанието, се дължи на открития в областта на невронауките, на ренесанса на психеделичните изследвания, на популяризирането на медитацията, а също и на неразрешената загадка, свързана с ролята на наблюдателя във физиката. Както казва Кристоф Кох:

„Махалото се връща към далеч по-древното разбиране за опита, включително към идеализма, представата, че в крайна сметка дори материята и енергията са проявления на менталното, а също и към панпсихизма, идеята, че всички създания – и може би дори самата материя – имат душа, притежават осъзнатост, а не само хората или прилепите, например. Съвременната наука подкрепя определени аспекти на тази забележителна промяна.“11

Подобни идеи вече не се срещат само в маргинални издания или публикации в стил „ню ейдж“. Те могат да бъда открити във всяко научно издание, включително „Ню сайънтист“, „Дискавър“ и „Сайънтифик америкън“. Дори най-ярките критици на паранормалното променят тона, може би без да го осъзнават.

Ричард Докинс например е специалист по еволюционна биология и заклет атеист, на когото дължим думата мем (меме) или книги като „Делюзията Бог“. Докинс е член на т. нар. Комисия за скептично проучване (Committee for Skeptical Inquiry), която в продължение на десетилетия ентусиазирано обявява парапсихологията за псевдонаука. Предвид биографията му, намирам за изненадващи думите му, изречени през 2020 г. по време на интервю с популярния водещ на подкаст Лекс Фридман:

„Мина ми през ум да използвам идеята на Ник Бострьом [че живеем в симулация], за да разреша загадката как човешкият мозък успява да постигне толкова много. Замислих се за това, докато майка ми, която беше на сто години, не криеше учудването си колко много много неща мога да върша с моя смартфон. Мога да потърся каквато и да било информация в енциклопедията. Мога да пусна любимата `и музика. И всичко това е вътре в телефона, попита тя. Не, то е в приложение, наречено облак. А може би това, което ние правим, също се намира в някой облак. [Ние] взаимодействаме с нещо, което – както предполага Роджър Пенроуз, изхождайки от гледната точка на панпсихизма, че съзнанието е фундаментална част от физиката – не е задължително да се намира в мозъка. Роджър предполага, че то все пак се намира вътре в черепа, докато аз съм на мнение, че то не е там.“12 (курсивът е мой – б.а.)

Последствията от идеята, че съзнанието може да не се помещава в мозъка, явно са убягнали от вниманието на Докинс, но философът и Нобелов лауреат за 1927 г. Анри Бергсон я излага в своята „филтърна теория“ за съзнанието. Според него съзнанието не създава и не складира спомени; те са нематериални и при необходимост се извличат от друго място. Между другото, през 1913 г. Бергсон е избран за президент на базираното в Лондон Дружество за физични изследвания (Society for Physical Research). Основано през 1882 г. то е първата професионална организация, заела се със систематичното научно изследване на пси феномените.

Видният философ Дейвид Чалмърс описва възродения интерес към съзнанието по следния начин: „Човек започва като материалист, превръща се впоследствие в дуалист, после в панпсихист и завършва като идеалист.“ Той обяснява тази последователност като отбелязва, че студентите в магистърски или докторски програми, които проявяват интерес към връзката съзнание – материя, еволюират, преминавайки през четири фази. Първоначално студентът е „впечатлен от успехите на науката и утвърждава материализма във всичко, включително по отношение на съзнанието. Второ, след като бъде привлечен от проблемите на съзнанието, забелязва пропастта между физиката и съзнанието, в резултат на което преглъща дуализма, в който материята и съзнанието са фундаментални. Трето, [студентът] е заинтригуван от непостижимостта на материята и осъзнава, че науката разкрива най-много структурата ѝ, но не и скритата под нея същност, в резултат на което започва да си мисли, че тази същност може би включва съзнание, и така се обръща към панпсихизма. Четвърто, той започва да си мисли, че няма причини да вярва в нещо друго, освен в съзнанието, приема, че материалният свят се основава на него и така прегръща идеализма.“13

МАГИЯ И ПСИ

Сигурно вече сте забелязали, че използвам термините магия и пси като синоними. Това е така, защото тези думи са отражение на един и същи феномен. Може да смятаме, че телепатията (установяването на връзка между съзнанието на двама души) е нещо съвсем различно от провиждането (възприемането на информация през пространството и времето), но и двете явления са просто различни начини на свързване с нелокално съзнание. Терминът „нелокално съзнание“ е евфемизъм, който се използва все по-често в академичните среди. Той обозначава аспект на осъзнатостта, който не е ограничен в обичайните рамки на пространството или времето и който, посредством фокусирано намерение, може да взаимодейства директно със свойствата на материалния свят. С други думи, магия.

Докато магията и пси са аспекти на едно и също явление, историята и методите, използвани в тези две сфери, силно се различават. Магическите вярвания и практики са дълбоко свързани с местните духовни и ортодоксални религиозни традиции. Историята, методите и културата на пси изследванията са по-ограничени. Това се дължи от една страна на обстоятелството, че тази дисциплина е сравнително нова, а друга на факта, че изследванията в областта на пси явленията са светски и академични, което съзнателно ги лишава от всякакъв окултен, духовен, религиозен и свръхестествен контекст.

Погледнати от привлекателната и обаятелна гледна точка на магията, пси изследванията изглеждат невъзможно досадни и скучни, нещо като магия за смотаняци или зубъри. Магията обещава ролеви игри с кожени костюми, умопомрачителен секс и наркотици. Пси предлага анализ на статистически отклонения, които възбуждат единствено задръстени учени, които може да са чели за секса и наркотиците в някое списание, но иначе представа си нямат от тях.

Макар двете традиции да са много различни, онези, които сериозно практикуват магични техники, споделят мнението на изследователите на пси феномени, че магията рядко дава „значими“ резултати като онези, които виждаме в екшън или хорър филмите, посветени на магията. Пси ефектите, наблюдавани в лабораторни условия, и магичните проявления в реалния свят често биват едва забележими и се проявяват като смислени (т.е. неслучайни, а заредени с някакъв смисъл) синхроничности. От друга страна, някои спонтанни пси ефекти, като епизоди с полтъргайсти например, могат да се окажат доста „значими“ и понякога дори експерименти в контролирани лабораторни условия дават изненадващи резултати.

Идеята, че магията и пси отразяват едни и същи феномени не е нова. Джейн Робъртс, медиум, известна с книгите си, написани под диктовката на създание на име Сет, пише: „Ние сме обгърнати от „магия“, независимо как я наричаме... проявленията на телепатия и прочие са просто начин нашата магия да се „покаже“.14 В своята книга „Реална магия“ Айзък Боунуитс пише, че „почти всеки феномен в магията може да бъде наречен с название, което без проблем може да бъде използвано в парапсихологията, независимо дали специалистите по парапсихология или магия са наясно с този факт.“15 Специалистът в областта на магията на хаоса Питър Карол представя „магичните си уравнения“ в своята Книга на Хаоса (Liber Kaos) като „три формули, които описват необходимите съставки за всяко заклинание или ритуал, целящи парапсихологичен ефект“.16

Карол отбелязва една от разликите между пси и магия, като пише следното: „Винаги предупреждавам, че не бива да „доказвате“ съществуването на магията, като участвате в лабораторни експерименти по парапсихология. Те почти сигурно ще се провалят, тъй като създадените от експериментаторите условия предполагат провал.“17 Окултистът Джулиан Вейн се съгласява с това твърдение: „Експериментите, проведени в лаборатории по парапсихология по целия свят, потвърждават наличието на пси ефекти... Прочетете, за да се запознаете с някои от тези експерименти (повечето са доста скучни, между другото), ако не ми вярвате – и, да, хората притежават пси способности. Това е магия... Да и не! Да, подобни ефекти са част от магията и не, това не е всичко.“18

В своята книга „Магьосничество“ (Sorcery) Дж. Финли Хърли, клиничен психолог и преподавател по психология, посвещава много страници на пси изследвания.19 Той се присъединява към коментарите на Карол и Вейн и цитира думите на известния психиатър Ян Еренвалд, изучавал проявленията на пси феномени в нашето ежедневие, че в лабораторията „пси феномените са на практика производни на магия, която е била дехидратирана, обезкостена и филетирана с цел да стане по-лесна за храносмилане от страна на научната общност.“20

В случая изследователите, които изучават пси в естествени (нелабораторни) условия, имат предвид етичните ограничения, наложени върху методите, които те могат да използват. Ако дадем на участниците в експеримента мощни психеделични субстанции, а после ги подложим на лабораторния еквивалент на бутане от ръба на висока скала, ние вероятно ще получим някои впечатляващи пси резултати. Но, разбира се, не можем да направим това, затова се ограничаваме с изучаването на по-слаби пси феномени. Въпреки това, в пси изследванията засичаме фактори, за които се смята, че засилват ефективността на магията – като вяра, мотивация, желания и въображение. Затова знаем, че изследваме едно и също по своя характер явление.

Случайно или не, това са същите фактори, които откриваме в същината на практики, използвани от движението „Нова мисъл“, включително манифестиране (manifestation), утвърждаване (affirmation) и Закона на привличането. Например в „Мисли и забогатявай“, една от най-продаваните книги в категорията саморазвитие и самопомощ, Наполеон Хил заявява, че успехът зависи от:

„желанието, подсъзнанието, шестото чувство и колективния гений... Но това желание трябва да бъде нещо повече от неясен стремеж към нещо. То трябва бъде целенасочено и пламенно желание, то трябва да бъде толкова силно, че съзнанието да възприема желанието като вече постигнато и никакво препятствие да не е в състояние да му попречи да се превърне в реалност.“21

Клод Бристол, мотивационен лектор, описва своя подход в популярната си книга „Магията на вярата“ (The Magic of Believing):

„Открих една златна нишка, която преминава през цялата тъкан на всички учения... и тази нишка може да бъде определена с една-единствена дума – вяра.... Изключително важно е желанието ви да бъде всепоглъщащо, мислите и целите ви да бъдат координирани, енергията ви да бъде съсредоточена и вложена, без да я пестите... Подобна вяра сякаш е белязана от магия.“22

По аналогичен начин Невил Годард, популярен лектор и мистик, пише в своята книга „Въображението“ (Imagination) следното: „Вашето въображение не познава ограничения в това, което може да постигне. Пожелаете ли да промените нещо, можете да го направите... Трябва да проявите упорство и постоянство в осъществяване на вашето желание. Продължавайте да си представяте това, към което се стремите, докато го постигнете в действителност.“23

В Част II ще разгледаме част от научните доказателства, които потвърждават съществуването на магия. Разбирането на тези доказателство е особено важно за начинаещите специалисти по магия, защото тя работи най-добре, когато човек вярва в нея. Затова, освен ако вече не сте твърдо убедени в съществуването на магия, най-добрият начин да подхраните вярата си, е да се запознаете с научните проучвания и открития при феномените.

Науката магия