Пробуждане

ВЪВЕДЕНИЕ

ПОКАНА ЗА НОВ ЖИВОТ

Има едно-единствено решение да разкриеш нов начин на живот, пробудения живот. То е да познаеш истината за действителността, включително тази за самия себе си. Да бъдеш пробуден означава да бъдеш напълно осъзнат за това кое е истинско и кое не е. Всяка следваща стъпка носи усещане за лекота и свобода. Нищо не те кара да се чувстваш по-свободен от това да бъдеш себе си – това е нещо, което повечето хора разбират, когато стигнат до момент, в който просто „да бъдеш тук“ е достатъчно. Но в повечето случаи това не ни стига. Всеки е погълнат от непрестанен поток от желания, задължения и изисквания. Толкова сме свикнали с този начин на съществуване, че да ни кажат да се „събудим“ звучи трудно за разбиране – дори напълно невъзможно.

Това, което ни държи в плен, е будният сън, който споделяме колективно с всички останали. Без странните, сюрреалистични събития от нощните ни сънища будният сън е напълно убедителен и кристално ясен. Щом протегнем ръце сутрин, автоматично влизаме в него, без дори да ни хрумне, че трябва да се събудим повторно.

Това второ пробуждане е толкова важно, че в индийската духовна традиция го наричат „второ раждане“. Тогава изгрява яснотата за това кой си всъщност, откъде идваш и защо си тук. Съвременните хора се борят именно с тези проблеми. Дори да не става въпрос за Индия или за каквато и да е духовна традиция, независимо дали източна или западна, съществува едно дълбоко интуитивно усещане, което подтиква всеки, който му обърне внимание. А именно, че животът, който сме приели, без да го поставяме под съмнение, не бива да бъде толкова обикновен, разпокъсан, изпълнен със страх, трудности и болка.

Пробуденият живот винаги е бил алтернатива. Неговото обещание се подновява с всяко следващо поколение. Настоящото, особено на Запад, е наложило свои собствени критерии за това какво приема за доказано. Пробуждането трябва да бъде описано на обикновен език, изложено рационално, представено с убедителна логика и най-вече – да бъде пригодено за решаване на множеството проблеми, както лични, така и глобални, които измъчват нашето неспокойно време. За огромното мнозинство хора почитта към древните традиции изобщо не влиза в картината.

Съобразявайки се с тези изисквания, следващите страници предлагат ръководство към пробудения живот, което всеки може да следва. От читателя не се изисква някаква вяра или убеждение. Доводите за необходимостта от пробуждането са представени в откровен, прям тон – без да обещават награди или да плашат с наказания. Сама по себе си истината трябва да бъде убедителна. Само тогава можеш да направиш избор дали да отвориш вратата към нов живот.

Ще поискам само едно нещо – доверие. Довери се, че пробуждането е естествено. Всички създания и растения оцеляват, защото следват собствената си природа, без отклонения и без съмнения. Хищникът – вълк или лъв – не е натоварен от историята на своите минали решения, нито копнее по изгубена любов. Няма причина хомо сапиенс да бъде изключен от този ред.

Ние просто сме еволюирали отвъд него. Като най-привилегированата форма на живот на Земята ние сме свободни да правим избори – включително този да се пробудим. Така се освобождаваме от кошмара на личното и колективното ни страдание – чрез естествения процес на повторно свързване с нашата истинска природа. Ние сме създадени да се пробуждаме – и именно пробуждането разкрива кои сме всъщност.

Едновременно с това се отказваме от представата за самостоятелния, изолиран „аз“. Това не е жертва, а дълбоко обогатяване. В действителност човешките същества са проявление на чистото съзнание – безграничния, безкраен източник в основата на съществуването.

Ако трябва да опиша цялата си кариера с една-единствена фраза, тя би се свела до това: всеки носи в себе си възможността за пробуждане. То не е достъпно само за избрана група мъдреци, светци, визионери и поети – колкото и вдъхновяващи да са те. По своята същност човешкото осъзнаване е в постоянен процес на разширяване. То се разширява още от раждането ти и ако не се усещаш осъзнат постоянно, причината най-често е напрегнатият ритъм на съвременния живот.

Осъзнаването не може да бъде унищожено – то е основата, върху която изобщо възниква умът. Но повечето хора се изгубват в непрестанната дейност на съзнанието – в мислите, чувствата и сетивните преживявания. Скрито зад този поток, осъзнаването остава незабелязано, защото няма глас и не привлича вниманието към себе си

И все пак нивото на осъзнатост в огромна степен определя как ще се развие животът ти и как протича всекидневното ти съществуване тук и сега. Едно от ключовите прозрения на пробудения живот е, че самото съществуване е съзнателно. В творението няма нищо, което да е лишено от някаква степен на осъзнатост. Това прозрение отнема на човека привилегията да бъде единственото същество, надарено със съзнание. Дългото пътешествие, започнало с нашите предци хоминини, не е тръгнало от празна, несъзнателна бяла страница. Без съмнение този път се е разгърнал в продължение на милиони години, но именно съзнанието е направлявало еволюционния ни възход.

Ако това твърдение преобръща утвърдените представи, то е само едно от прозренията, които възникват спонтанно, когато човек се пробуди. Засега нека оставим това настрана. Практическото предизвикателство, пред което се изправих, докато замислях тази книга, беше как да дам на читателите не просто обяснение, а преживяване на чистото съзнание като първоизточник на техния живот. Не можеш да се пробудиш чрез мислене, нито някой може да те доведе до това чрез думи.

След като обмислих този въпрос, реших, че нищо не може да замести истината. Дайте на читателя най-дълбоките прозрения за съзнанието и се доверете, че накрая тя ще надделее. От една страна, това е като да представяш доказателства в съдебна зала, които се натрупват до момента, в който се докаже вина или невинност. От друга, давам светска версия на учението на Иисус: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“.

В най-дълбокия си смисъл пътят към истината е ясно очертан във ведическата традиция преди хиляди години в Индия чрез джняна (джнана) йога. Целта на осемте клона, или „стъпки“ на йога е да обединят човека с чистото съзнание. „Джнян“ на санскрит означава знание или мъдрост. Така този път е пътят на мъдростта към постигане на високо състояние на съзнанието.

Въпреки че в ежедневната ми практика присъстват и няколко други стъпки на йога – сред тях и позите от хатха йога, преподавани в йога класовете – това, което е най-естествено за мен, е джняна йога. Жадувам за знание, чета ненаситно, почитам древните текстове и усещам дълбоко вдъхновение винаги когато открия израз на мъдрост. В тези глави ще направя всичко по силите си да изградя връзка с теб, читателю, основана на същото вълнение от откривателството.

Въпреки че джняна означава едновременно знание и мъдрост, искам да направя разграничение между двете. Обикновено използваме думата знание, когато говорим за външни факти и информация. Дипломата за висше образование се получава въз основа на областта на знанието, в която човек се специализира. Мъдростта обаче е вътрешна – тя се проявява като прозрение, като осъзнаване на истината, която стои зад знанието, натрупано от ума.

В съвременния светски свят към мъдростта се отнасяме подозрително, до голяма степен защото скептиците прилагат към нея погрешни критерии. Те я оценяват по същите стандарти, с които се проверяват пръстови отпечатъци или се измерва молекулното тегло на плутония – критерии, подходящи за обективни факти, но не и за субективното прозрение.

Прозрението няма молекулно тегло и не оставя пръстови отпечатъци след себе си. Да се приеме, че мъдростта е ненадеждна – както и другите субективни преживявания, – е съвършен пример за това да се зададе погрешният въпрос още в самото начало. Мъдростта е истина, достигната чрез вътрешни открития в съзнанието. Винаги сравнявам древните мъдреци, или риши, на ведическа Индия с Айнщайновци на съзнанието. Айнщайн разкрива скритите принципи, които управляват физическата вселена; ришите разкриват вътрешния път към чистото съзнание – също толкова универсален. Наследството, което те оставят след себе си, съставлява джняна йога. То разкрива скрито измерение на живота, което е по-истинско от физическия свят, защото джняна йога може да обясни физическия свят, докато науката не може да обясни съзнанието.

Завладяващо е да откриеш, че истини, разкрити в далечното минало, имат пряко отношение към живота ти днес. Чистото съзнание обгръща всеки. Това прави възможността за пробуден живот достъпна за всеки.

За да достигнеш състоянието на пробуждане, ти е необходим достъп до по-дълбоката истина за това кой си и какъв е истинският смисъл на живота. Избрал съм най-автентичната писмена форма, в която се проявява джняна йога – аксиомите, известни на санскрит като сутри. Тук са представени трийсет и три сутри, приспособени към съвременното разбиране. Всяка от тях предлага един поглед на мъдростта в концентриран вид, последван от практическа част, посветена на това как да откриеш собствената си лична мъдрост.

Безкрайните възможности, заложени в човешкото същество, не могат да бъдат изразени с думи – в крайна сметка истинската им стойност се разкрива единствено чрез преживяно прозрение. И все пак в продължение на хилядолетия сутрата е достигала по-близо до истината в сравнение с всяка друга форма. Възвишената роля на мъдростта трябва да бъде възродена в нашето време, доминирано от външното знание. Ако това се случи, пред нас ще се открият необятни хоризонти, а най-належащите глобални проблеми ще могат да бъдат решени още в самото им зараждане.

ЧАСТ I

ПЪТЯТ НА ПРОБУЖДАНЕТО

1.

ВЕЧНОТО ОБЕЩАНИЕ

Като дете израснах в семейство с необичайна религиозна разкрепостеност. От една страна, беше майка ми – дълбоко вярваща жена, която всяка сутрин отиваше в храм в Ню Делхи, за да се моли. От друга страна – баща ми, лекар с образование по западен образец, който всяка сутрин тръгваше към кардиологичната си практика и за когото единствената религия беше науката. По странен начин това противоречие никога не ме е обърквало.

Домът ни беше отворен за хора от всякакви вероизповедания – а в Индия те са повече, отколкото където и да било другаде. Някои гостуваха, за да пеят религиозни песни, акомпанирани от хармониум; други се събираха отвън за безплатен медицински преглед – баща ми приемаше всеки, без значение дали може да плати.

Тази човешка сърдечност се запечата дълбоко в мен. Когато пораснах и тръгнах по стъпките на баща си, не осъзнавах, че майка ми олицетворява нещо, което днес разпознавам като вечното обещание. Това е обещанието за пълно пробуждане към онова, което сме в действителност. А кои сме ние? Ние сме израз на чистото, безкрайно, неограничено осъзнаване. За религиозен човек като майка ми пробуждането разкрива божественото присъствие във всичко. Един рационалист като баща ми вероятно би приел думите на физика Фриймън Дайсън: „Бог е това, в което се превръща умът, когато премине прага на нашето разбиране“.

Без пробуждане никой не може да достигне пълните възможности на човешкото си същество. Всъщност става невъзможно дори да разберем защо изобщо сме тук. Единствено когато се разпознаем като израз на безграничното осъзнаване, намираме непреходна опора и своето място в космоса.

Вечното обещание е отворено за всеки, дори без човек да го осъзнава. Ако това обещание можеше да говори, щяхме да чуем в ума си глас, който тихо нашепва: „Не искаш ли да се събудиш?“. Но гласът остава безмълвен. Малцина – само нищожна частица от човечеството – улавят посланието. И затова вечното обещание остава неизпълнено.

Ако не чуваме посланието, как изобщо можем да знаем, че пробуждането съществува? Има следи – и те започват с думите на онези, които са се пробудили.

„Ако вратите на възприятията бяха чисти, всичко би изглеждало такова, каквото е – безкрайно.“ (Уилям Блейк)

„Когато правиш нещата от душа, чувстваш през теб да тече една река, една радост.“ (Руми)

„Иска ми се да ти покажа, когато се чувстваш самотен или потънал в мрак, удивителната светлина, която е в теб.“ (Хафез)

Често Блейк, Руми и Хафез са наричани мистични поети, но по-точно би било пробудени поети. Думите им отразяват дълбоките истини, които им е разкрило осъзнаването. Пробуждането не е просто поетична или мистична идея – то има реално и осезаемо отражение върху живота на човека. Онези, които се пробуждат, често описват дълбоко усещане за вътрешна пълнота, което прониква във всички измерения на живота – умствено, емоционално, физическо и духовно. Тази дълбока връзка между осъзнаването и тази форма на цялостност е наблюдавана от векове, но днес вече можем да я измерим реално. По-нататък в книгата ще разгледаме рамка за оценяване на тази трансформация, която ще ви помогне да разберете къде се намирате по пътя към пробуждането.

Когато за първи път се срещнат с идеята за пробуждане, хората често я намират за прекалено загадъчна. И именно усещането за загадъчност ги спира да навлязат по-дълбоко. Все пак процесът на пробуждане е естествен и пътят не е толкова труден. Всъщност малък процент от хората се пробуждат спонтанно. Когато се обърнат назад, те могат да посочат точния ден, в който това се е случило, въпреки че защо са били избрани, остава мистерия, която никой не може да обясни.

СКРИТ ИЗБОР

Противоположността на пробуждането не е физическият сън, а животът, изживяван без осъзнаване на собствената ни истинска природа – скрита зад обикновения ход на нещата. Да бъдеш буден означава да излезеш отвъд ограниченото ниво на осъзнатост, в което обикновено се намира всеки от нас.

Инерцията на ежедневието прави днешния ден да прилича на вчерашния. Потопени сме в действителност, в която пробуждането на практика не изглежда като избор, защото във всяка ситуация автоматично се връщаме към утвърдени модели на поведение, които прикриват истинската природа на преживяването. Спри за момент и помисли как следващият списък се отнася до теб – не със самоосъждане, а с честен поглед към себе си.

До каква степен си повлиян?

Рутина: повтарящ се модел на познати действия през деня.

Навик: автоматично поведение, което се движи по собствена инерция дори когато искаш да го промениш.

Стари модели: реакции, възприети от семейството, които си усвоил още в детството.

Вкоренени представи: мнения, които приемаш, без да ги поставяш под въпрос.

Групово мислене: нещата, които казваш и правиш, за да се впишеш в обществото.

Нуждите на егото: приоритетите, които поставяш, за да защитиш себе си.

Желание: онова, което стои зад желанието, копнежа, завистта и ревността.

Външни изисквания и задължения: нещата, които правиш за пари или за да удовлетвориш другите.

Лични страхове и несигурност: онова, което не ти дава да заспиш нощем.

Списъкът може да бъде много по-дълъг, защото дори най-обикновеният и еднообразен живот, лишен от удовлетворение и който смяташ за провал, е сложен. Невъзможно е да се разплетат всички причини и влияния, които са те оформили. Но за да намерим отговори, не е нужно да се ровим нито в мътните пластове на подсъзнанието, нито в смътното минало. Ако разпознаваш у себе си усещането, че си притиснат, разочарован и ограничен, значи си готов да се събудиш.

Тук се сблъскваме с границата между пробуждането и останалата част от живота – онази, която е свързана с действие, мислене, усещане, говорене и така нататък. Това измерение е вкоренено в мислещия ум. Пробуждането, за разлика от него, е вкоренено в осъзнаването. Тази разлика се оказва решаваща, защото двата свята – „вътре“ и „вън“ – не са отделени, а тясно свързани. Не съществува преживяване без осъзнаване, което прави осъзнаването по-основополагащо от мисленето, чувстването и действието.

Ако насочиш вниманието си към самото осъзнаване, не е необходимо нищо друго, за да се пробудиш. От практическа гледна точка самосъзнанието е вътрешното пространство, в което се случва пробуждането. Полезно е да се обърнем към онези малцина, които се пробуждат спонтанно. Това, което те преживяват, включва следните елементи.

Преживяванията на пробудените хора

Мислите им са по-малко и най-често са свързани с практични неща.

Тревожността отсъства.

Те се усещат присъстващи в настоящия момент, без тежестта на миналото.

Посрещат непознатото с готовност да го приемат, без предварителни очаквания и допускания.

Усещането за „аз“ е разширено и по-свободно.

Преживяват блаженство – всички по различен начин.

Не се чувстват затворени в границите на физическото тяло; възможни са усещания за лекота или вътрешен простор.

Петте сетива са по-живи и будни.

Самото им съществуване носи усещане за свобода.

ПО-ГОТОВ СИ, ОТКОЛКОТО СИ МИСЛИШ

Някои хора са по-осъзнати за себе си от други – психолозите виждат в това знак за навлизане в зрелостта. Но всеки човек има усещане за себе си и всеки е осъзнаващ. Самият факт, че откликваш, когато чуеш името си, показва, че това осъзнаване е започнало да се развива още преди да проходиш. Пробуждането просто взема тази основна човешка способност и я довежда до пълната ѝ дълбочина. Тъй като спонтанното пробуждане е рядкост, за повечето от нас съществува път, който трябва да бъде изминат. След десетилетия опит стигнах до извода, че дисциплината на медитацията, практикувана години наред, е по силите само на малцина. Това обаче не означава, че медитацията няма стойност за всички останали. Тя има практическа полза за всеки като чисто преживяване на тиха осъзнатост. Това преживяване е просто, но необходимо. Ако досега не си медитирал, ето едно упражнение, което ще ти помогне да се свържеш с чистото осъзнаване.

КАК ДА ДОСТИГНЕМ ПРОСТОТО ОСЪЗНАВАНЕ

УПРАЖНЕНИЕ

Избери момент, в който се чувстваш спокоен и необезпокояван. Избери място – за предпочитане с приглушена светлина, – където няма да бъдеш прекъсван.

Седни спокойно със затворени очи и направи няколко дълбоки вдишвания или въздишки, за да се отпуснеш.

Докато дишаш, усети как вниманието ти се спуска към областта на сърцето, в центъра на гърдите.

Когато се почувстваш отпуснат и спокоен, не прави нищо повече. Просто остани с това усещане. Без усилие ще забележиш, че мислите идват и си отиват. Те се надигат от тишината и отново се връщат в нея. Обърни внимание на разликата между мисленето и състоянието без мисли.

Състоянието без мисли е чистото осъзнаване.

Много малко хора сами достигат до осъзнаване, но няколко повторения на упражнението са достатъчни, та преживяването да стане ясно и разпознаваемо. Това е отправната точка за всички по-висши състояния на съзнанието, включително пробуждането. То е налице тогава, когато мисленето престане да е обичайният начин, по който преживяваш света. На негово място идва естествено състояние без мисли.

Това, което прави простото осъзнаване толкова ефективно, е, че то не изисква усилие и е винаги достъпно. Не се нуждаеш от дисциплината, необходима за цял живот медитация, или практики за осъзнатост. Ти се намираш в простото осъзнаване всеки път, когато нещо привлече интереса ти. Вниманието ти се насочва към него – филм, хоби, новинарски репортаж, задълбочен разговор и т.н. – почти без да го забележиш, защото обектът на интерес е извън теб самия. Всички сме заети с това да обръщаме внимание на света „там навън“. Нужно е само да усвоиш умението да насочваш вниманието „навътре“, като направиш осъзнаването свой фокус.

Говоря за умение, защото вътрешният свят е пълен с обекти, подобни на тези във външния – безкраен поток от мисли, чувства, усещания, образи и спомени. Когато те привлекат вниманието ти, ти не усещаш самото осъзнаване. То винаги е свързано с някакъв обект. Но ти вече имаш много опит да бъдеш в просто осъзнаване, затова да го забележиш не изисква голям скок, а само малка промяна на фокуса.

Полезно е да се водим от преживяванията на хората, които са се пробудили, защото за тях осъзнаването на самото осъзнаване е естественото им състояние. Те не могат да не бъдат осъзнаващи – което е същото като да кажем, че не изпадат в несъзнателното състояние на рутина, навик, стари модели и т.н. Помисли дали си преживявал някое от следните неща, дори и само за кратки мигове.

Близостта на пробуждането

Имало е моменти, в които умът ти е бил спокоен и балансиран, с протичащи през него малко или никакви мисли.

Знаеш какво е да не си тревожен.

Преживявал си моменти на пълно присъствие и съсредоточеност.

Спомените – поне някои от тях – са идвали и са си отивали, без да те смущават.

Изпитвал си откритост и любопитство към това, което предстои.

В мигове на красота, благоговение или удивление си усещал обичайното си „аз“ по-всеобхватно от нормалното.

Случвало ти се е да изпиташ внезапна радост или блаженство без предупреждение и без обяснение.

Имал си усещане за телесна лекота.

Преживявал си моменти, в които петте ти сетива са били по-изострени и по-будни.

Знаеш какво е да се чувстваш свободен.

Само някои от тези преживявания могат да се нарекат възвишени, но когато се случи нещо такова, пробуждането ти дава много ясен знак колко близо е то всъщност. Невъзможно е да се случи извън всекидневния опит – в крайна сметка осъзнаването е универсално. Никой не може да живее в пълна неосъзнатост.

ПЪТ ЗА ВСИЧКИ

Да живееш, без да усложняваш нещата, има голямо предимство. Това важи с особена сила за духовния път. Той лесно може да стане труден за следване, когато е обвързан с тайнствените учения на древни традиции като дзен будизма, йога или кашмирския шиваизъм. В своята същност обаче пробуждането е просто. То изисква единствено внимание – нещо, което всеки умее. Без други условия това е път, който по природа е достъпен за всички.

Трудното е, че вниманието, което влагаме в ежедневието, само по себе си не ни води никъде. То е разпокъсано и преплетено с рутинни навици и спомени. Ако погледнем към самия край на пътя, пробуждането означава осъзнаване на самото осъзнаване – но така казано, това не ни помага особено. За разлика от музиканта, който може да упражнява гами, за да стане виртуоз, пробуждането представлява квантов скок. То надхвърля всичко, което мислиш и правиш в този момент.

Изведнъж един на пръв поглед ясен път започва да изглежда объркващ. Задачи като това да сложиш закуската на масата или да шофираш до работа изискват цялото ти внимание. Къде тогава остава място за внимание в духовното търсене? Отговорът е в онова, което е наречено „второ внимание“ – то съществува през цялото време, независимо от това какво мислиш или правиш. („Второто внимание“ се отнася до простото осъзнаване само по себе си – на практика двете означават едно и също.)

Опитът съзнателно да прилагаш второ внимание не работи. Ако се опитваш да осъзнаваш самото осъзнаване, докато пържиш яйце или се ориентираш в трафика, умът ти ще се раздели. Малко вероятно е тогава да се справиш добре с което и да е от двете. Мнозина са стигнали до задънена улица именно заради този проблем на разделения ум. Въпреки най-добрите ни намерения духовният път става контрапродуктивен, когато го превърнем в специален проект. Умовете ни и без това са разпокъсани между противоположни сили в свят на двойственост: добро и зло, правилно и погрешно, егоистично и алтруистично, желателно и нежелателно. Когато добавим духовния път към тази амалгама, просто въвеждаме още една противоположност: духовно и светско.

За да преодолееш това препятствие, е нужно да осъзнаеш реалността на онова, което будизмът нарича „не-действане“. Това не е пасивност. То е състояние на отвореност, което позволява на по-дълбокото ти осъзнаване да свърши цялата работа по духовния път. Нищо не може да те пробуди, освен самото осъзнаване. Мисли за това като за оздравителните процеси на тялото си. Ти не участваш съзнателно в процеса на лечение, когато се порежеш, натъртиш, навехнеш или те заболи глава. Той протича самостоятелно. Същото важи и за осъзнаването – то те пробужда независимо от това какво правиш в дадения момент.

Този основополагащ принцип се оказва валиден навсякъде. Ако се вгледаш внимателно, умът ти функционира сам по себе си. Същото важи и за мозъка, и за централната нервна система, за дишането, за сърдечния ритъм и за собствения живот на всяка клетка. Разбира се, можеш да се намесиш чрез съзнателно действие, но когато такава намеса липсва, не-действането направлява живота ти точно в този момент.

Следващите страници ще разгледат как осъзнаването поема водеща роля в процеса на пробуждане и какви са различните етапи по този път. Всяко пробуждане е дълбоко лично, интимно преживяване, но има и общи аспекти, които споделят всички пробудени хора.

И все пак представено по този начин, това лесно може да изглежда като пасивност – сякаш просто стоиш и изчакваш, както когато се възстановяваш от настинка, при което няма какво да направиш, за да ускориш или забавиш оздравителния процес.

Как изобщо можеш да разбереш дали пробуждането се случва? Има начин. Когато се разболееш и състоянието изисква медицинска намеса, лекарят се включва, за да подпомогне оздравителния процес на тялото. Най-успешните подходи са онези, които са съобразени с природата, а пренебрегването ѝ крие сериозни рискове. Съвременните лечения на рака, които използват лъчетерапия и химиотерапия, са болезнени примери за принудително действие, което не е в синхрон с оздравителния процес. Всъщност те го компрометират и понякога го атакуват по жесток начин.

Ако разгледаме този въпрос през призмата на ведическата традиция в Индия, ще видим, че съществуват духовна съгласуваност и несъгласуваност. Духовната съгласуваност носи поток от истинско знание – видя – към човека. Несъгласуваността блокира този поток и го оставя в неведение – авидя – относно собствената му истинска природа. Не-действането не е пасивност, защото чрез него се съгласуваш с процеса на пробуждане. Отваряйки канал към по-висше съзнание, ти позволяваш на пробуждането да се случи. Това е класически пример за това да не се опитваш да управляваш реката – тя сама ще те отведе до твоята цел.

РАЗШИРЕНО БЛАГОДЕНСТВИЕ

ИНДЕКСЪТ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕ НА ЧОПРА

Ако не-действането започва да ти става ясно, остава една загадка, която не може да бъде решена докрай – какво следва оттук нататък. Ти си мотивиран да се пробудиш. Приемаш, че пътят включва внимание и осъзнаване. А после? Никой не може да предвиди какво ще се случи по-нататък. Пътят не е права линия, а начинът, по който се разгръща, е уникален за всеки човек. За да се разбере наистина как протича този процес, би трябвало да се обхване целият живот на даден човек – тялото, умът, взаимоотношенията му, усещането за смисъл и духовността му.

Преди десетилетие си поставих за цел да създам смислено изследване, което да оцени всички тези аспекти. Резултатът – Индексът на благоденствие на Чопра (CWI) – е включен в приложението. Като отговориш на въпросите, които съставляват индекса, можеш да оцениш цялостното си благоденствие. Резултатите със сигурност ще те заинтригуват, но има и по-дълбок замисъл. Когато позволиш на осъзнаването да свърши цялата работа по пробуждането, то не се ограничава до една област. В самата си основа всичко, което си, е водено от осъзнаването. Пробуждането е като отличения с „Оскар“ филм „Всичко навсякъде наведнъж“, пренесен в истинския живот.

Твоето индивидуално съзнание, подобно на вълна в океана, е свързано с безкрайното поле на съзнанието. В истинската си природа ти си космически. Затова пробуждането води до силно разширено преживяване на благоденствието. Индексът на благоденствие на Чопра ти дава картина на благоденствието, която се подобрява и разгръща, докато пробуждането узрява. Ако се връщаш редовно, за да отговаряш отново на въпросите му, ще получиш карта на своя напредък.

Исках Индексът на благоденствие на Чопра да бъде статистически верен, затова той премина през задълбочен независим анализ и изследвания. Един от резултатите се отнася конкретно до духовното благоденствие. Невъзможно е да обхванем изцяло мащаба на духовния опит. Всяка епоха и всяка култура съхраняват съкровищница от истории за пробуждането – онова, което стои в основата на живота на светци, пророци, мъдреци и аватари.

Но погледнато статистически, само няколко въпроса могат да определят къде се намираш в духовен план:

Обръщал ли си внимание на това как действията ти влияят върху света?

Изпитвал ли си усещането, че си част от нещо по-голямо от самия себе си, което включва и всички останали?

Усещал ли си, че си повече от просто тяло и ум?

Чувствал ли си се свързан с нещо по-голямо от себе си, както и да го разбираш?

Всеки човек попада някъде в спектъра на отговорите на тези четири въпроса – от открито отричане или безразличие до пълно приемане и утвърждаване. Разбира се, подробностите имат значение. Докладвани са всякакви възможни форми на духовен опит. Тук обаче разглеждаме само общия знаменател. При валидирането на тази част от Индекса на благоденствие на Чопра се установи значително припокриване със социалното и психичното благоденствие. Това допълнително потвърждава, че осъзнаването е всеобхватно – то присъства навсякъде и във всичко, едновременно.

Хората, които се чувстват свързани с по-висша сила, се чувстват по подобен начин и с човечеството, и със света като цяло. Те изпитват усещане за присъствие, което може да бъде наречено божествено, но което се проявява чрез едно дете или чрез лицето на мъдър възрастен човек. Умовете им не са объркани от хаотична буря от мисли и чувства. Дори в моменти на най-голяма активност те усещат постоянен фон на тишина.

В това въведение ти се запозна с темите, които ще се развиват и разгръщат в останалата част от книгата. Думите обаче не могат да предадат очарованието от това да познаеш кой си в действителност. Тайната среща откровението. Настоящият момент се среща с безвремието.

Да наречем обещанието за пробуждане вечно не е поетична свобода. Като прозрение нищо не може да се сравни с осъзнаването, че истинската ти природа е безкрайна и неограничена. В този момент в пълнота може да се изживее един втори живот – пробуденият живот.