Менопаузата е намерила начин да се появява неочаквано при жените. Както си живеете живота, се оказвате със забит в гърба нож – чувствате се объркани, неразположени и започвате да се питате какво, за бога се случва с тялото и ума ви. Може би е заради обърканите мисли, горещите вълни или безсънните нощи, които нападат първи. Може би се дължи на емоционалните промени, които те карат да се чувстваш така, сякаш не можеш да познаеш себе си. Много жени имат чувството, че менопаузата ги връхлита изневиделица, оставя ги да търсят отговори, несигурни какво да очакват. Те често водят безмълвна борба, чувстват се объркани и изолирани, не знаят къде да се обърнат за помощ.

Когато започнах кариерата си като невролог и се съсредоточих над здравето на женския ум, бързо открих колко малко знаем за това преживяване. Оказа се, че не само на физическите промени не се обръща внимание – никой не споменаваше огромното влияние, което менопаузата има върху ума. Темата се подминаваше и прескачаше и от науката, и от обществото, така че това трябваше да се промени.

Затова поставих началото на „Инициатива Женски мозък“ към медицинския колеж „Уайл Корнел“. Макар работата ми там да беше насочена към предотвратяването на болестта на Алцхаймер при жените (които са твърде засегнати от болестта), започнахме да изследваме и влиянието на менопаузата върху ума. Тази критична фаза от живота може да предизвика значителни неврологични промени, които много жени и дори лекарите им не забелязват. От мозъчна мъгла до дупки в паметта и увеличен риск от Алцхаймер, менопаузата ни влияе по начини, които едва сега започваме да разбираме.

Днес, след много открития – и главоболия – аз съм горда, че съм част от все по-разрастващо се движение, което поставя на преден план тези проблеми, грижи се жените да бъдат информирани и да имат възможност да преживеят с лекота менопаузата. Така се запознах с Тамсен Фадал.

Говорех на събитие, посветено на менопаузата, и си спомням, че я погледнах в големите, искрящи очи и веднага усетих прекрасна, чиста енергия. Има хора, на които знаеш, че можеш да имаш доверие от мига, в който се запознаеш с тях, а Тамсен е наистина изключителна жена. Топлотата и искреността, които се излъчваха от нея, ме накараха да се почувствам не само добре приета, но усетих, че тя ме разбира. Още от първия ни разговор бях наясно, че ще станем истински приятелки, но и професионално ще се обединим в споделената мисия да повишим осведомеността и да осигурим на жените така необходимите им знания, за да поемат контрола над здравето си.

Един от последните ни съвместни проекти беше, когато Тамсен посети лабораторията ми за своя документален филм за Пи Беи Ес, Факторът М. През деня, който Тамсен прекара с екипа ми, тя се задълбочи в изследванията, разучи скенерите на мозък и се запозна с научните факти, на които се градят проучванията ни по въпросите на менопаузата и здравето на ума. Любопитството и искреният интерес, които прояви към нашата работа, бяха впечатляващи и не само аз усетих, че е така – целият ми екип беше очарован от присъствието ѝ в лабораторията. Дори най-срамежливите ни студенти станаха по-самоуверени. Те гордо представиха постиженията си, вдъхновени от окуражителните думи на Тамсен. Беше истинска радост да видя как присъствието ѝ вдъхна такъв ентусиазъм и гордост у членовете на екипа.

Когато първото ни проучване за въздействието на естрогена върху ума беше прието за публикуване, аз веднага поканих Тамсен да се присъедини към мен за сесия на живо в Инстаграм и да оповести резултатите. Тя го направи с обичайната си топлота, яснота и ентусиазъм, помогна ми да представя сложни научни открития като практични съвети за жените навсякъде по света. След това сме участвали заедно в предаване по националната телевизия, заедно сме запознавали публиката с въздействието на менопаузата върху здравето на ума. Отдадеността на Тамсен на тази кауза е несравнима, а работата ѝ остави дълготраен отпечатък върху начина, по който днес говорим за менопаузата.

Книгата „Как да преминем през менопаузата“ е незаменимо ръководство за всяка жена, която се опитва да се справи с тази промяна в живота. С типичните за нея опит и задълбоченост, тя разкрива тайните на менопаузата, представя я като не толкова стряскащ период, който спокойно може да бъде овладян. Тамсен е синтезирала пътна карта от мнението на повече от четиресет експерти, своя опит и истинските истории на много жени, така че не само разглежда симптомите на менопаузата, но и дава възможност на жените да поемат пълна отговорност за здравето си. Едно от нещата, за които най-много се възхищавам на Тамсен, е как поднася информацията: представя оптимистична перспектива за менопаузата, дава на жените надеждата, от която се нуждаят.

След като менопаузата излезе на преден план, се надигнаха много гласове, които бомбардират жените със съобщения, които трудно могат да бъдат анализирани. Може ли менопаузата да се нарече просто здравословно остаряване? Да не би да е състояние, което да се лекува с лекарства, изписани по рецепта? Има ли повече от трийсет симптома на менопаузата, поради които жените на средна възраст изпитват трудности? Тези противоположни гледни точки могат да объркат жените, да ги оставят обзети от чувство на несигурност в какво да вярват и какви мерки да предприемат.

Вместо да застане на едната или на другата страна или да се насочи към крайно мнение, „Как да преминем през менопаузата“ постига нещо, което се цени високо от учените: баланс, нюансиране и широк, непредубеден мироглед. Тамсен признава, че няма подходящ отговор за всички случаи, че преживяното е различно за всяка жена, същевременно е вярно и несравнимо. Най-високо ценя посланието ѝ, че менопаузата не е краят, нито симптом, който разкрива, че сте прекършени. Истината е, че тя е събитие от живота (макар и често пъти под формата на истинско предизвикателство), което всяка жена може да премине успешно. Вдъхващият увереност глас на Тамсен дава ясно да се разбере, че това не е време, в което да се чувствате сломени, а по-скоро шанс да започнете нова глава, заредени със сили и издръжливост, но също така и с подходящите съвети.

Тази книга обхваща всичко – от ранните симптоми на перименопаузата до по-сложните аспекти на хормоналната терапия и как да преоткриете радостта от сексуалния си живот. Тамсен също така засяга теми, които често остават пренебрегнати, например как да се справите с менопаузата, докато сте на работното си място, и как да поддържате устойчиви връзки по време на тази трансформация в живота. С открития си, искрен начин на представяне на важни теми, Тамсен иска да е сигурна, че нито една жена няма да се чувства сама или объркана от промените в тялото ѝ. Книгата ѝ е като да имаш по-голяма сестра до себе си – някой преживял всичко това, чул всичко и готов да сподели мъдростта си, така че не само да „оцелеете“ по време на менопаузата, но и да имате удовлетворяващ живот по време на този период и след него. Задачата, която си поставя, е да помогне на жените да се почувстват силни и информирани и тя го постига в тази книга, като предлага на читателите както практични съвети, така и емоционална подкрепа.

„Как да преминем през менопаузата“ е повече от просто съвети – тя осигурява спасителен пояс. Със своята честност, хумор и отдаденост на здравето на жените, Тамсен Фадал е създала ръководство, което е колкото практично, толкова и дълбоко лично. Независимо дали навлизате в перименопаузата или преходът вече е започнал, нейните думи ще ви вдъхнат увереност, ще ви осигурят повече информация и – най-важното – няма да се чувствате сами.

Тази книга е верен приятел, от какъвто се нуждае всяка жена, докато преминава през тази нова глава от живота си, и аз съм изключително горда, че мога да съм част от нея.

Доктор Лиса Москони

Септември, 2024 г.

Въведение

В менопауза сте... Имате ли въпроси?

– Ако падна – казах, – някой да ме хване.

На 19 ноември 2019 г., в 22:30, казах тези думи на глас. Минута по-рано, докато представях вечерните новини по телевизията, както всяка вечер от почти трийсет години, не можах да си спомня как да изрека думата призовка. Като водеща на новините в праймтайма с много публична работа, беше очевидно, че това представлява проблем.

През изминалите седмици се случваше все по-често. Както четях новините от аутокюто, попадах на обикновена дума и се питах: Каква е тази дума? Не можех да я придвижа от ума си до устата, затова се налагаше да я пропусна. Знаех, че ако слушате внимателно, ще забележите, че много от изреченията ми нямаха никакъв смисъл. Напълно разбираемо е, че започнах да се чувствам нервна, докато съм в ефир, нещо, което не ми се беше случвало от години.

Тази вечер обаче беше различна. Сърцето ми започна да бие много силно. Когато спрях, заради реклама, усетих горещ изблик отвътре, епично избухване, което на мига загря неимоверно много кожата ми. От косата ми започна да се стича пот, изби под мишниците на роклята с прихлупване, сякаш току-що бях пробягала пет километра. Нямах представа колко палещи могат да бъдат някои топли вълни, нито че в момента преживявах точно това, но осъзнах, че няма да се справя в ефир. Тогава казах: „Ако падна, някой да ме хване“.

В студиото, пълно с мъже, единствено водещият на спортните събития се обърна и ме погледна.

– Тамсен – намръщи се той, – добре ли си?

– Не точно – отвърнах. Гласът ми прозвуча много далечен. Сърцето ми препускаше като обезумяло. По врата и между гърдите ми се стичаха капки пот.

Тогава усетих как той ме хваща за ръката и двамата излязохме от студиото, тръгнахме по коридора към дамската тоалетна. Имах чувството, че или ще припадна, или ще повърна. Щом влязох вътре, направих нещо, което нямаше да направя никога, ако бях с ума си. Легнах на студения под – да вървят по дяволите бактериите – и затворих очи. Опитах се да дишам. Бях водеща от три десетилетия, а ето че за пръв път нямаше да довърша предаване.

Същата вечер, докато пътувах към дома си в едно такси, наблюдавах как градът профучава и осветените сгради се размазват пред погледа ми, като през всичкото време мислех над изминалите няколко месеца. Думата „спомен“ се беше превърнала в постоянен проблем. Бяха се случили и по-странни неща, включително пристъпи на безпокойство, инсомния, тревога и наддаване на килограми. Възможно ли беше да имам проблеми с щитовидната жлеза? Дали не беше сърцето? Или още по-лошо – умът ми?

Когато отидох на лекар, той ми каза, че състоянието ми се дължало на стрес.

– Защо не медитирате? – попита той със снизходителна усмивка. – Постарайте се да внимавате повече. – За какво да внимавам, запитах се аз. Същата нощ нямаше безпокойство. Бях щастлива. Денят беше петък и аз нямах търпение уикендът да започне. Случилото се – дали не беше паник атака? – ме беше връхлетяло като ураган.

Усетих дълбоко чувство на срам и смущение. Какво ми ставаше?

Нямах никаква представа, че всъщност нищо ми няма. Не си въобразявах. Не бях болна. Нямах тревожно разстройство. Оказа се, че съм влетяла в най-добре пазената тайна.

Диагнозата, която ме разтърси из основи

Ще ви кажа една дума, която никога не съм виждала на аутокюто: менопауза. Само че няколко месеца по-късно същата дума ме гледаше от листа с резултатите.

След като седмици наред обикалях от лекар на лекар, най-сетне научих истината. Гинекологът, при когото ходех от двайсет години, пусна бомбата кратко, само с шест думи. „В менопауза сте... Имате ли въпроси?“

Получих становището му, докато двамата с гаджето ми (сега вече съпруг) Айра се качвахме на самолета за Ню Йорк Сити след уикенда, който бяхме прекарали заедно.

Гледах телефона си. Шестте думи се взираха в мен.

В менопауза. Как така? Въпреки че до сравнително скоро редовният ми месечен цикъл беше станал доста непостоянен, останах шокирана. Мислех, че цикълът ми е нередовен заради стреса, на който съм подложена в работата, заради тревогите около развода ми, новата връзка, възрастен родител и всичко друго, което ме тревожеше.

Обърнах се към Айра.

– В менопауза съм. – Не съм сигурна, че който и да било мъж знае как да отговори на това. Обявиха нашия полет и когато се подредихме на опашката за отвеждане към самолета, усетих как сълзите ми напират.

Докато самолетът ни летеше към дома, си припомних някои странни моменти през изминалите няколко години. Веднъж цикълът ми продължи цял месец. На работното си място, докато траеха излъчванията, умело криех тампон в деколтето и тичах в банята по време на прекъсванията за реклами, непрекъснато се опитвах да се преборя с обилното кървене, което пробиваше и оставяше петна навсякъде. (В моя случай имах и ендометриални полипи – израстъци по вътрешния слой на матката, които могат да са доброкачествени, предракови или ракови (моите бяха доброкачествени) и могат да допринесат за нередовното кървене. Предполагах, че те са причина за кървенето. Ходих да махнат полипите, но след това отново започнах да кървя на нерегулярни интервали, което обяснява защо не съм разбрала, че преживявам един от най-характерните симптоми на менопаузата – бяха минали цели дванайсет месеца без да имам месечен цикъл.)

Имаше и още. Сънят ми от години беше неспокоен. Уж бях жена, която заспиваше в мига, в който отпуснеше глава на възглавницата, а започвах да прекарвам твърде много време на канапето с надеждата промените в околната среда да ми помогнат да се наспя добре през нощта. Косата ми започна да капе. Ръцете ми се променяха, също и талията (а не бях променила нито начина си на хранене, нито тренировките). Освен това имаше случаи, когато тялото ми сякаш беше погълнато от адски огън и бях сигурна, че се разболявам. Оказа се, че вече съм болна: бях в менопауза.

Нямах представа, че промените се дължат на хормоните, защото никой не говореше за това как се променят хормоните на жената на средна възраст, най-малко моят лекар. И това беше така, въпреки че милиони жени преживяваха абсолютно същото. Всички ние се чувствахме изгубени, сами, объркани, губехме самоувереността си, защото вече не познавахме нито телата си, нито нас самите. Освен това нямахме никаква представа как да преминем през менопаузата.

По онова време – само преди няколко кратки години – менопауза не беше дума, която се изричаше на глас, още по-малко перименопауза. Аз поне не ги казвах – нито когато бях сама, нито през всичките си години на телевизионния екран. Изнасяхме много данни за сърдечните заболявания, обсъждахме какво да направим, за да си осигурим достатъчно сън, и кои храни е най-добре да ядем. Тъй като бях момиче на осемдесетте, аз съм експерт по всички диети под слънцето. Само че не знаех абсолютно нищо за менопаузата. Когато мислех за това, вярвах, че е нещо, което ти се случва преди да умреш, и се надявах да не ме сполети.

Нямах никаква представа, че менопаузата може напълно да промени посоката на живота ми и да ми даде цел, която да преследвам. След като трийсет години преследвах истории и урагани от планините на Афганистан до бреговете на Флорида, сега единственото, за което хората искат да разговарят с мен, когато отида на парти в нечий дом или изляза с приятели, е... менопаузата.

Въпреки че говорим за менопаузата повече от когато и да било преди, ние все още се плъзгаме по повърхността.

Не си сама

Всяка жена, която има късмета да живее достатъчно дълго, стига до менопаузата. Според „Да говорим за менопаузата“, седемдесет и пет милиона жени в Съединените щати са в перименопауза, менопауза или постменопауза (ще научите разликата между тези три термина в Първа глава), а всеки ден още шест хиляди жени навлизат в менопауза. Независимо от статистиката, много от нас имат чувството, че преминават през това сами.

Омръзна ми от изолацията, която изпитвах като не говорех за онова, което преживявам. Затова предприех необичайна стъпка за човек, чието задължение беше непрекъснато да изглежда безупречно. През 2020 г. се появих в ТикТок (по онова време не бяха много хората, които познаваха тази платформа). Бях по хавлиен халат, без грим. И просто говорех. Изброих трийсет и четири симптома на менопаузата – не танцувах, не свирех, не направих нищо впечатляващо. Видеото бързо събра над милион гледания. А жените не просто гледаха; те отговаряха, коментираха.

Много меко казано ще бъде, ако призная, че останах шокирана от този отклик. Часове наред четях коментарите им, разговарях с тях в социалните медии, слушах как всички ние преживяваме едно и също – а дори не бяхме наясно какво ни е сполетяло.

Жени като К. Ж. споделяха историите си:

„На петдесет и пет съм и преди няколко години отидох при жена гинеколог, която беше малко по-възрастна от мен. Исках да обсъдя с нея симптомите на менопаузата си. Казах ѝ, че всяка вечер имам странна сухота в устата. Езикът ми беше като шкурка. Освен това споделих, че мислите ми са замъглени, а кожата ме сърби на места, на които не мога да си обясня защо. Лекарката ме погледна така, сякаш съм полудяла, и заяви, че това било нормално.“

Синди сподели следното:

„На петдесет и седем години съм и съм в менопауза от тринайсет. Влязох рано в менопаузата, след хистеректомия на четиресет и четири. Нямах представа какво ме е сполетяло. По онова време нямаше с кого да говоря, защото по този въпрос не само че не се говори в обществото, ами нямах и приятелки, които да са преминали този период. Едва наскоро се почувствах достатъчно свободна, за да говоря по този въпрос, и понякога хората оставаха шокирани. Ние имаме огромна нужда да обсъждаме тези промени и това да се превърне в нещо нормално. Беше табу предостатъчно време и аз съм готова да сваля маската и да се чувствам свободна да споделям.“

Ето и историята на Елизабет:

„Гадооост! Горещи вълни. Развод. Качване на килограми за пръв път през живота. Препускащо сърце. Нов мъж. Върнах си самочувствието. Нощни изпотявания. Нощни изпотявания. Нощни изпотявания. Нова работа. Преместване. Празно гнездо. Самочувствието ми се стопи. Каква е тази кожа? Горещи вълни. Будене в четири сутринта. Твърде много одеяла. Недостатъчно одеяла. Каква е тази кожа? Сълзи. Къде отиде самочувствието ми? Помощ!“

Всеки ден получавах съобщения с коментари и въпроси от жени, които бяха не по-малко объркани от мен, когато менопаузата ми започна – какво да направя по въпроса и как да се справя със симптомите, които често те повалят. Радвах се на гласовете на тези хора, които са представени в черен шрифт в книгата, за да мога да споделя тяхната мъдрост и опит. (Заповядайте, присъединете се към нас в социалните медии на @tamsenfadal или ми изпратете имейл на info@tamsenfadal.com – ще се постарая да отговоря на всички въпроси.) Толкова много от коментарите са изпълнени със срам, объркване, безсилие и страх. Също така и с неотложност – как да се добереш до място, на което отново да се чувстваш както преди?

Ето три неща, които искам да знаете още отсега:

Не си въобразявате.

Не сте сама.

Ще излезете от другата страна и ще ви бъде дори по-добре, отколкото преди.

Това мога да ви обещая и да обясня защо пиша тази книга. (Това е и причината да посветя три години на проучвания и да продуцирам документалния филм „Факторът М: да разкъсаме мълчанието по въпросите на менопаузата“, чиято премиера беше по Пи Би Ес през октомври – месеца за запознаване с въпросите на менопаузата – 2024 г.)

Страхът и страданията приключват тук. Вие ще бъдете подготвени за това пътуване. Вие ще си върнете енергията.

Някои дни ще бъдат трудни. Може да минете покрай огледалото и да ви се стори, че вече не се познавате.

Повярвайте ми, разбирам, че менопаузалните симптоми могат да подкопаят устойчивостта ни, но също така научих, че освен че съсипват ежедневието ни, те оказват краткотрайни и дълготрайни здравословни последствия – например ние знаем, че силата на горещите вълни е свързана с повишен риск от сърдечносъдови болести1. Ние не само че заслужаваме да се чувстваме по-добре в ежедневието, но трябва да имаме достъп до информацията и стратегиите, които ще ни помогнат да останем здрави до старостта.

Човек не преминава менопаузата. Вие навлизате в нея и живеете с нея до края на живота си. Тя е като голяма, стара викторианска къща, по която има нужда от работа, но ще остане красива, когато приключите с обновлението ѝ.

Ще ми се да имах тази книга, когато бях на четиресет

Знам, че когато си проправях пътя в тези времена на преход, имах чувството, че непрекъснато играя на гоненица. Появяваше се нов симптом и тогава пропадах в нова червеева дупка. Имах нужда от по-голяма сестра или приятелка – или от добре осведомен доктор, готов да ми помогне! – за да ме напътства, и също така имах нужда от някакво усещане за контрол. Имах нужда да разбера как да премина през менопаузата – какво мога да направя, за да облекча симптомите, да получа грижите, от които се нуждаех, и да се добера до другата страна.

Не казвам, че съм разгадала всичко на сто процента, нито че някоя от нас може изцяло да контролира менопаузата или тялото си – един от даровете на този период е, че той може да ни научи да приемем положението. Същевременно вие не искате да се лутате в мрака, както беше при мен. Трябва не само да разберете какво става с хормоните ви и как да овладеете симптомите, за да можете да си изработите план за лечение заедно с лекаря, но също така да се погрижите за себе си и за всички страни от живота си още в мига, в който излезете от кабинета на лекаря.

Заглавието на книгата може да е „Как да преминем през менопаузата“, но едно от най-важните неща, които научих, е, че няма един-единствен универсален подход, който действа при всички. Пътят на всяка жена и тялото ѝ са различни. Не ви казвам какво точно да правите – представям ви всички възможности, така че вие сами да откриете решението, подходящо за вас.

На тези страници споделям с вас всичко, което съм научила по време на разговорите с хиляди хора в цялата страна – жени като вас, които са страдали, също така с професионалисти по ментално здраве, лекари и специалисти по алтернативна медицина, нутриционисти и треньори, експерти по въпросите на кожата и косата, а също така и мъже, които искаха да разберат проблема. Голяма част от проучването в тази книга тръгва от работата ми над документалния филм „Факторът М“. Съществува широка мрежа хора, които са се посветили да превърнат менопаузата в по-приемливо преживяване за жените – тя е толкова голяма, че се нарича „меновселена“. А вие ще бъдете разведени до всички нейни кътчета.

Ще ви предоставя практически съвети от тези топ експерти, за да ви помогна да обърнете достатъчно внимание на менталните и емоционалните предизвикателства, наддаването на килограми, мозъчната мъгла, липсата на либидо, неспокойния сън, остаряването и проблемите на работното място, които често възникват по време на менопаузата и могат да повлияят твърде неблагоприятно на качеството ви на живот. Ще се задълбочим и над начина на живот по време на менопаузата: упражнения и хранене, грижи за кожата и косата, мода, приятелства, развод, ходене по срещи на средна възраст и откриването на висшата цел.

Освен това ще ви преведа през здравната система, която няма за цел да лекува жените на средна възраст, ще разкрия истините за хормоналната терапия (ХТ) и други видове лечение, за да ви помогна да получите грижите, които заслужавате. Ще ви споделя влудяващата история как погрешните отзиви за едно проучване, известно като „Инициатива за женско здраве“ от 2002 г., което въведе ефективното използване на хормоналната терапия – ефективно лечение на симптомите на менопаузата, което се използва вече десетилетия – и обучението на лекари по въпроса за женското хормонално здраве, бяха преустановени и как все още се опитваме да излезем от този провал.

В моето проучване научих, че седемдесет и пет процента от жените, които търсят медицинска помощ за менопаузалните оплаквания, са оставени без лечение. Това не е редно. Затова ще ви представя и списък с правилните въпроси, с които да влезете в кабинета на лекаря, за да сте сигурни, че той ви слуша и дава правилните отговори.

Целта на тази книга е да ви даде сили, когато сте на средна възраст – както като отделни личности, така и като част от разнообразна и непрекъснато нарастваща общност от жени, които обсъждат този въпрос. А накрая, вие ще знаете как да се превърнете в най-добрия си защитник, как да се справите с перименопаузата и как да се подготвите за самата менопауза и ще бъдете въоръжени с информация, подкрепа и пътна карта, на която да разчитате по време на това пътуване.

След като се сблъскате с физическите симптоми, можете да продължите, за да приемете тази нова ера от живота си и да изживеете вашето „някой ден“ още днес. Чудесната новина е, че животът оттук насетне става по-хубав отколкото преди, различен и то по напълно неочаквани начини. Обещах ви, че ще дойде ден, когато ще минете покрай огледалото и ще спрете, удивени от това, в какъв човек сте се превърнали. Ще бъдете удивени от собствените си дарби, сили и цел.

Голямата ви сестра на бързо набиране

Аз имах чувството, че няма с кого да говоря за менопаузата – с някой, който да ме поведе напред. Целта ми е да ви помогна да станете господарки на собствената си менопауза, вместо тя да властва над вас. Това е вашето време, в което да научите повече за себе си, да намерите решения, които дават резултат, да минете на следващото ниво като се чувствате жизнени и завършени.

След като прочетете книгата, искрено се надявам да я дадете на друга жена, която поема по същия път – така ще оставим объркването и срама в миналото. След това можете да бъдете голямата сестра на бързо набиране за някой друг.

Заедно ще пренапишем разказа за средната възраст, ще трансформираме старото в по-храбро, невидимото – във влиятелно, свободното падане – в безгранична свобода. Не мога да ви обещая, че пътят ще бъде безпроблемен. Той може да е объркващ, да носи разочарования и безсилие, може дори да пробуди страха ви. Обещавам ви обаче следното: всяка стъпка ще си струва.

Всичко, което трябва да знаете за менопаузата

Фактите, страховете и даровете на менопаузата

Години преди омаломощаващото сърцебиене и горещите вълни по време на вечерните новини, животът ми се струваше съвършен. Поне отвън.

Водех новини в праймтайма в Ню Йорк Сити, бях нова „необвързана в града“ и излизах няколко вечери в седмицата, за да посещавам вълнуващи събития, докато интервюирах видни личности и позирах за страхотни снимки.

Ето как точно изглеждаше животът ми: Косата ми капеше и то много – подовете в апартамента ми бяха пълни с кичури от къдравата ми черна коса. Излизах от релсите дори по най-незначителни поводи, особено когато бях на работа. Не бях изпитвала страх и притеснение да съм в ефир от десетилетия, но неочаквано станах много нервна, страхувах се, че няма да мога да чета от аутокюто. Бях започнала отново терапия, опитвах се да разбера как се бях оказала във връзка, в която търпях и физическо, и емоционално насилие.

Пълната история на тази връзка е много по-дълга и няма отношение към тази книга. Споделям за нея, за да стигна до момента, в който вече не разпознавах себе си като способната, амбициозна жена, която си беше проправила път към върха от начинаещ репортер в Западна Вирджиния и беше стигнала до водеща в Ню Йорк Сити. Нямах представа, че приближаващата перименопауза подкопаваше и без това разклатеното ми самочувствие с безсъние, безпокойство и неспособност да се съсредоточа.

Когато близка приятелка дойде в града, тя отбеляза:

– Променила си се. Какво става?

Бях станала затворена. Работех много. Почти не спях. Тя беше тази, която се обади на адвоката вместо мен – бях твърде уплашена, за да го направя – и ми помогна да тръгна по пътя, по който разпердушиних на пръв поглед съвършения си живот.

Няма нужда да казвам, че разводът беше гадна работа. Когато приключи, живеех в празен едностаен апартамент, който ехтеше зловещо и ме караше да потръпвам. Имах две кучета, канапе от изкуствена кожа, на което да спя, телевизор, сега вече и провален бизнес и бях задлъжняла със сто хиляди долара. Той ме остави напълно съсипана. Не говоря за сърцето, а за самочувствието.

По онова време вярвах, че физическият и емоционален стрес, който изпитвам, е заради него. Не знаех обаче, че тялото ми е поело по различен път. Перименопаузата беше започнала да надига окървавената си глава.

По онова време никой не говореше за менопауза, още по-малко за перименопауза. Нито приятелите, нито медиите, нито инфлуенсърите, нито дори лекарите. Когато споделих симптомите с личния си лекар, той доволно ми каза, че ставало въпрос за пристъпи на безпокойство, така че да пийна някое и друго хапче.

За нещастие нито една част от историята ми не е уникална. Двайсет и девет процента от жените на възраст между осемнайсет и шейсет и четири съобщават, че се чувстват отхвърлени от лекарите си1. Почти половината жени, които търсят медицински грижи за онова, което вярват, че са симптоми, свързани с хормоните, преживяват неприятни моменти. Жените, участвали в проучването, разказват, че лекарите им казвали неща като „Добре дошли във вашето нормално“ или че това били симптоми, „защото децата ми били тийнейджъри, имала съм кариера, така че състоянието ми не се дължало на хормоните, макар да съм напълно сигурна, че това беше причината“, или им се казва, че са „твърде млади за менопауза“2.

„На четиресет и пет съм и непрекъснато ми повтарят, че съм твърде млада, за да е това.“

Когато не можете да получите нужната информация за състоянието, през което преминава тялото ви, предизвикателството става още по-трудно. А ние отчаяно искаме да получим информация, защото от твърде отдавна никой не е говорил за женското тяло – за промените в него, ритмите, индивидуалните особености и нужди. Според дигиталния онлайн архив на медията думата „перименопауза“ се появява в „Ню Йорк Таймс“ едва през 1997 г.!3

Не мога да ви опиша колко много жени са ме питали: „Защо никой не ми е казал какво ще стане?“ Изгубих мама рано (тя беше на петдесет и една, а аз на двайсет) и това е част от причината да знам толкова малко за менопаузата. Пак подчертавам, че моята история не е уникална. Всеки ден чувам от жени, че никога не са обсъждали менопаузата с майките си 4. Много от нас нямат никаква представа какво е това и какво да очакват.

Желанието да направя менопаузата по-проблематична ситуация, отколкото пубертета (и часовете по сексуално обучение в средното училище!) ме вдъхнови да постна кратко видео в ТикТок или Инстаграм как си слагам пластир с естроген или обикалям спалнята по халат, докато обяснявам как работят хормоните.

Само че офлайн понякога ми е трудно да намеря човек, с когото да работя. Някои жени ще ми кажат, че са преминали напълно безпроблемно през менопаузата. В повечето случаи когато им задам няколко въпроса, става ясно, че са имали купища симптоми; просто не са ги свързвали с менопаузата или перименопаузата.

Много често нямаме представа, че симптомите, които имаме, могат да са свързани с хормонални промени. Опитваме се да мислим разумно или да обясняваме симптомите си, защото просто не сме добре запознати. От различни жени чувам, че по това време всички започваме да задаваме едни и същи въпроси. Защо имам проблеми със съня? Да не би да съм пила кафе твърде късно? Защо изпитвам безпокойство? Това просто стрес от работата ли е? Нямах цикъл месеци наред – след това, най-неочаквано ми дойде. Какво става?

От настоящия момент към действие

През октомври 2022 г. получих телефонно обаждане, за което преди години щях да кажа, че е абсолютно невъзможно. Октомври е месецът за запознаване с въпросите на менопаузата, който се отбелязва от 2009 г. и е признат най-напред от Международното общество по въпросите на менопаузата и Световната здравна организация. Жената, която ме потърси, попита дали ще интервюирам Кейти Кури и Наоми Уотс по време на симпозиум, посветен на въпросите на менопаузата, организиран от „Суел“, група за жени на средна възраст в Ню Йорк Сити.

Гледах Кейти всяка сутрин, докато бях млад репортер в Орландо, Флорида, и тя беше в шоуто „Тудей“. Останах изненадана, че въпросът за менопаузата е причина за разговора ми с Кейти, макар да бях наясно, че не би трябвало да съм твърде изненадана, че тя ще участва в подобен разговор – все пак тя беше известна с това, че привлече вниманието на обществеността към рака на дебелото черво като си направи колоноскопия на живо по телевизията. За нея добре, ами великолепната актриса Наоми Уотс? Оказа се, че менопаузата е започнала рано при Наоми – това ѝ се е отразило доста зле – и беше решена да заяви пред хората, че менопаузата не означава старост. Тя искаше да помогне на други жени да не се чувстват като попаднали в мрака и напълно изолирани, както се е чувствала тя. Също като мен, Наоми беше направила остър завой на средна възраст, за да се посвети на женското здраве, дори беше създала уелнес компания за жени в (пери)менопауза. Също като мен, тя бе преживяла тежка раздяла и през петдесетте си години бе открила отново любовта. Все още не знаех всички тези неща за Наоми и се чувствах запленена от нея, а и много нервна.

Нямаше нужда от притеснение, защото на следващия ден влязох в стая, пълна с жени (както сред публиката, така и на сцената), които тръпнеха от нетърпение да научат заедно нужното и да се опрат една на друга за потвърждение, че не сме сами, не сме невидими и животът ни не се плъзга надолу, ами сме в началото на най-целенасоченото си пътуване.

Едва тогава разбрах: менопауза постепенно се беше превърнала в дума, която не кара хората да се чувстват неловко (поне някои хора). Тя постепенно се беше превърнала от пренебрегвана дума или просто прошепвана зад затворени врати в нещо, за което открито се говори по време на вечери и партита.

Менопаузата е под светлината на прожекторите не само при подобни специални събития. Една реклама показваше жена с горещи вълни по време на Супер Боул през 2023 г. Жените споделят свои списъци със симптоми в Инстаграм и ТикТок. Знаменитости като Опра Уинфри, Мишел Обама (която сподели открито, че е имала горещи вълни, докато е била на Марин Уан )5, Мария Шрайвър, Хали Бери, Шаная Туейн, Кортни Кокс, Гейл Кинг – списъкът продължава – използват огромните си възможности, за да споделят преживяното по време на менопаузата.

Мерия Бело, която през януари 2024 г. спечели наградата на критиците за най-добра поддържаща женска роля в сериала „Бийф“, спомена менопаузата още с първите думи на речта си в зала, пълна с холивудски величия. „Кой да предположи, че това (наградата) ще бъде от другата страна на менопаузата – и единственото, което ме извади от нея?“ – каза тя.

Подобни примери вдъхновиха много хора да кажат, че менопаузата „е на върха“. Само че това не е момент. Това е движение. Точно както отделната жена не „преживява“ менопаузата, ние като общество не преживяваме нашата „фаза на менопаузата“. Менопаузата е като жените: и на двете страни ни се е налагало да се борим, за да се доберем до сегашното си място в националните разговори. Сега ние – и тя – сме тук за постоянно. Така е, защото, както казва Опра: „Не можеш да надбягаш, да купиш с пари или да победиш с упражнения голямото М. Влакът на менопаузата ще пристигне, каквото и да правиш“.

Честно казано, влакът на изследванията на менопаузата има нужда да навакса, при това много, тъй като женското здраве за съжаление е недоизследвана територия. Всъщност Националният институт по здравеопазване официално не поощрява учените да включват жени в техните фармацевтични изпитания чак до 1986 г. Едва през 1993 г. федерален закон дава разпореждане жените да бъдат включвани във фармацевтичните изпитания. До 2016 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата (АКХЛ) не публикува официални указания, че клиничните изпитания трябва да включват еднакъв брой жени и мъже, когато е възможно.

Има толкова много неща, които не знаем за женското здраве като цяло и най-вече за менопаузата. За да стане още по-зле, проучване на сега известната „Инициатива за женско здраве“ (за която ще говоря с повече подробности в Четвърта глава) твърди, че хормоналната терапия при менопауза носи повече рискове, отколкото ползи. Когато това проучване беше публикувано през 2002 г., проучванията, посветени на менопаузата, и обучението по въпросите, свързани с нея, набиха спирачки и страхът, който се създаде, трае и до днес.

Тъкмо затова главната цел на „Факторът М“ беше да интервюира лекари, адвокати и изследователи, които са се посветили на това да има по-добро разбиране и осведоменост за менопаузата – заедно с копродуцентите ми искахме да подчертаем възможностите за разрешаване на тази криза в общественото здраве, така че те да бъдат повторени в медицинските общности в цялата страна.

Изкачването не е лесно, тъй като менопаузата трябва да води двойна битка и със сексизма, и с възрастовата дискриминация, освен това трябва да положи много усилия, за да бъдат включени и цветнокожите жени (които трябва да се борят и с расизма), и трансджендърите, и небинарният пол (все хора, които се сблъскват с трансфобия и полова дискриминация).

Процесът по възвръщането на изгубената територия набира скорост. Менопаузата си проправи път до Капитол Хил на 13 декември 2023 г., когато беше проведена пресконференция в подкрепа на проучванията по въпросите на менопаузата и на закона за равнопоставеността на половете. Така предложената законодателна инициатива се обръща към националните институти по здравеопазване, за да преценят и докладват пред Конгреса какво е настоящото състояние на изследванията по въпросите за менопаузата, да открият пробойните в знанията, проучванията и лечението на свързаните с менопаузата симптоми, а след това да създадат план и да определят бюджет, за да бъдат предприети действия за преодоляване на пропуските.6 Бях неимоверно горда да застана на подиума и да споделя всичко, свързано с пътя, който бях изминала, да заявя подкрепата си за закона.

Скоро след това Хали Бери отиде на Хил и изкрещя: „В менопауза съм, разбрахте ли?“ по време на пресконференция пред Капитол, за да насърчи закона, подкрепян от двупартийна група сенатори жени, които щяха да осигурят сто двайсет и пет милиона долара федерални средства за изследвания по въпросите на менопаузата.7 Подобна подкрепа е жизненоважна, защото опората на правителството ще ни бъде нужна, за да сме сигурни, че жените могат да разчитат на здравните грижи, от които се нуждаят, за да водят здрав и дълъг живот.

За щастие Белият дом също се намеси. През 2023 г. съобщиха за инвестиция от сто милиона долара за проучвания по въпросите на женското здраве, а през 2024 г. президентът Джо Байдън подписа правителствено постановление за допълнителни двеста и петдесет милиона.

Все още има твърде много работа, когато става въпрос за финансиране на проучвания и лечение на менопаузата. Погледнете следните цифри.

През 2024 г. пет милиарда долара федерални средства са отделени за изследвания, посветени на женското здраве. За проучвания на менопаузата са осигурени едва петнайсет милиона.

Въпреки че инвестициите в женското здраве са нараснали с 314 процента между 2018 г. и 2023 г.10, през изминалото десетилетие са инвестирани едва 254 милиона долара в технологии за по-добро женско здраве. От тази сума, само пет процента са отделени за лечение на менопаузата11. И едва 2,4 процента са за жени творци – а има 35 процента по-голяма вероятност жените изобретателки да се насочат към женското здраве, в сравнение с мъжете изобретатели.

Няма да успеем да се погрижим за седемдесет и пет милиона жени в менопауза (в Съединените щати) с такива нищожни суми.

Да превърнем менопаузата в по-лесен период за всички жени

Представянето има значение, не само на големия екран и в книгите, но и в здравните грижи. Трябва да се уверим, че жени на всяка възраст, от всяка раса, етнос, полова идентичност и религия са включени и представени в движението, посветено на менопаузата, на което сме свидетели. Докато изследователите са се борили да изучат менопаузата при жени от всички раси и етноси и да преценят до каква степен расата въздейства върху менопаузата, като изключим влиянието на социоикономическите фактори и тези на околната среда, ние знаем, че менопаузата протича различно при различните раси.

Доктор Шарън Малоун, една от най-изтъкнатите акушер-гинеколози в страната, главен медицински съветник на „Алой Уименс Хелт“, обобщава предизвикателствата, пред които се изправят чернокожите жени по време на менопаузата: „Менопаузата започва по-рано при чернокожите жени, техните симптоми са по-остри и продължават по-дълго. Средностатистическата жена има симптоми между четири и седем години; афроамериканките имат симптоми над десет години. А тези симптоми не са просто дразнещи. Те имат сериозни последствия за здравето като по-висок риск от хипертония, смущения на съня и диабет тип 2.“

Симптомите при чернокожите жени не само че са по-тежки и продължителни, но има по-голяма вероятност да останат без лечение, включително и хормонална терапия (ХТ). И за да стане още по-зле, те се сблъскват с допълнителната трудност да намерят лекар, готов да прояви съчувствие13. Много изследвания показват расова предубеденост в начина, по който симптомите се преценяват от лекарите. Доктор Джой ’Ел Балард, акушер-гинеколог от Анаполис, Мериленд, ми каза: „Чернокожите жени се притесняват изключително много да говорят за симптомите си. Сякаш искат да кажат: „Какъв смисъл има? Никой не чува какво казвам.“ Ние сме не само пренебрегнати от здравните работници – ние сами пренебрегваме себе си. Научени сме да бъдем стоици и просто да преминаваме напред.“

Чернокожите американци се сблъскват със систематична липса на лечение при болка; същото е и с жените. Това важи с двойна сила за чернокожите жени. Преди около година двете с Камили Уилсън се сближихме покрай желанието си да оказваме помощ на жени през този период, да ги подкрепим и да изслушваме историите си. Камили е изпълнителен директор на „Менопаузата, превърната в модерно понятие“, уеб базирана платформа, чиято мисия е да помогне на цветнокожите жени да преминат през менопаузата, да намерят полезна, приложима информация, както и да се свържат една с друга. Камили е поставила началото, защото и тя се е борила да намери информация, която се отнася за нейния опит като чернокожа жена в периода на менопаузата, и е искала да помогне всички да се чувстват забелязани и чути. (Открих, че твърде много жени по време на това пътуване създават ресурсите, от които са се нуждаели и не са могли да намерят.)

Камили си спомня: „Всеки път, когато се появеше нов симптом, влизах в Гугъл и от 90 до 95 процента от снимките бяха на евроцентрични белокоси жени по на осемдесет и деветдесет, които имат горещи вълни или гледат тъжно през някой прозорец. Нямаше снимки на жени на друга възраст или друга раса. Половината население на Земята ще преживее този напълно естествен биологичен феномен. Къде са хората, които изглеждат като мен? Къде са жените, които имат подобни преживявания? Как се справят с този период? Такива неща просто не съществуваха.“

Латиноамериканките влизат в менопаузата две години по-рано от белите жени, които не са с латиноамерикански произход (приблизително на четиресет и пет) и имат горещи вълни по-дълго – 8,9 години за разлика от 6,5 години при белите жени, които не са от латиноамерикански произход – и споделят за повече неприятни изживявания покрай горещите вълни и вагиналната сухота, в сравнение с други групи.

Жените от азиатски произход обикновено имат по-редки горещи вълни, но изпитват по-силни ставни болки и главоболие14. Американки от коренното население на страната имат повече горещи вълни в сравнение с други етнически групи през трийсетте и четиресетте си години преди менопаузата, но те не са изследвани по време на прехода, наречен менопауза. Тези данни, публикувани през февруари 2014 г. в „Менопауза“, разкриват, че менопаузата при коренните американки е най-тежка15.

Проучване сред саудитските жени открива, че тяхната средна възраст при настъпване на менопаузата е по-ниска, отколкото при белите и латиноамериканките – четиресет и осем години – като най-упоритите симптоми са болки в ставите и мускулите, физическо и ментално изтощение и много по-малко горещи вълни и нощно изпотяване, отколкото при жените от Запада.

Без значение от коя раса или етническа група сте, първата стъпка по пътя към осигуряването на помощ и по-добро състояние, е да сте наясно пред какво сте изправени. Затова нека разгледаме за какво точно говорим, когато казваме „менопауза“ – фактите, страховете и даровете.

Да направим езика на менопаузата по-приобщаващ

Високо ценя гледната точка на Омишаде Бърни-Скот, основателка на уебсайт и водеща на подкаста „Наръчник на чернокожото момиче как да премине през менопаузата“, която подчертава, че изборът ни на думи, когато говорим за менопаузата, може да окаже огромно значение върху приобщаването.

Омишаде: „Важно е, ако строим една голяма шатра, нито да заличаваме, нито да маргинализираме, нито да превръщаме хората в невидими, когато са в менопауза, защото не пасват на рамката, предназначена за бели/цис/хетеро жени. Някои навлизат рано в менопаузата заради рак или защото са напълно отдадени на джендър индивидуалността си и са преминали на хормонална терапия. Има най-различни сценарии, които могат да бъдат заличени, ако винаги повтаряме: „Дами, как върви пътуването ви през менопаузата?“ Винаги казвам „приятели“ или „хора“, защото това е най-приемливият неутрален по отношение на джендъра начин да не превръщаме в невидим някой друг.“

Фактите за менопаузата

Трите основни фази, които обикновено се свързват с „менопаузата“, са перименопауза, менопауза и постменопауза. Да ги разгледаме една по една.

Перименопауза означава „около менопаузата“. Това е период от четири до десет години, който води до последния ви менструален цикъл. Напълно типично е симптомите на перименопаузата да са по-тревожни и силни от симптомите на менопаузата и постменопаузата. Същевременно едва трийсет и четири процента от жените разбират, че перименопаузата съществува!17 Тъкмо това превръща перименопаузата в най-объркващата фаза.

Перименопаузата започва четири до десет години преди самата менопауза.

Перименопаузата обикновено започва през четиресетте години на жената (между 40 и 44).

Някои жени усещат симптоми много рано – от средата до към края на трийсетте.

При средностатистическата жена се проявяват симптоми в продължение на четири до десет години.

Чернокожите жени често пъти имат симптоми в продължение на повече от десет години.

Симптомите на перименопаузата изпращат 90 процента от жените при техния лекар за съвети как да се справят18.

Първият симптом на перименопаузата обикновено е нередовният цикъл. Често пъти цикълът ви идва по-често и/или по-обилен и това също е объркващо, защото жената свързва менопаузата с по-оскъдно, а не с по-обилно течение.

За разлика от менопаузата и постменопаузата, когато нивото на хормоните е стабилно и ниско, по време на перименопаузата хормоните – най-вече естрогенът – може да са нестабилни, с много ниски нива една седмица и много високи на следващата. Тъкмо тази променливост може да превърне перименопаузата в истинска лудост.

Перименопаузата – и менопаузата – са временно състояние. Постменопаузата е завинаги.

Съществува широко разпространеният мит, че ако все още имаш цикъл, значи ти е рано за менопауза. Това не е вярно.

Въпреки че е малко вероятно, ти пак можеш да забременееш по време на перименопаузата. Ако не се опитваш да имаш бебе, ти трябват контрацептиви.

Технически, менопаузата продължава само един ден! Тя се проявява 366 дни след първия ден от последния ви менструален период.

Можете да определите датата на менопаузата след като са минали дванайсет последователни месеца без цикъл. Това означава, че тя може да бъде определена със задна дата. Объркващо е, нали?

Менопауза буквално означава „краят на месечните цикли“.

„Пауза“ в термина „менопауза“ може да намеква, че тази част от живота е кратка или временна, но менопаузата е завинаги. Всъщност това не е истина: постменопаузата е завинаги.

Средната възраст за менопаузата е петдесет и една години 19 в Съединените щати, въпреки че в редки случаи може да се случи значително по-рано. (Прочетете „първична яйчникова недостатъчност“ на стр. 42.

Менопаузата може да бъде предизвикана от медицински процедури, като например пълна хистеректомия (при което се отстраняват яйчниците и матката), лъчева терапия или химиотерапия. Може да бъде прикрита от лечения и състояния, като хапчета за контрол над раждаемостта, хормонална вътрематочна спирала, аблация, ендометриоза или ендометриален полип (който може да предизвика обилно кръвотечение – нещо, от което съм страдала).

Постменопаузата включва всичко след първите ви дванайсет последователни месеци без цикъл.

Повечето хора наричат постменопаузата „менопауза“. За да е по-лесно, и аз ще правя така до края на книгата.

Ще останете в постменопауза до края на живота си. Това означава, че ще прекарате поне трийсет процента от живота си в постменопауза.

Това означава, че повече нямате нужда от контрацептиви.

Симптомите ви може да намалеят, но може и да не намалеят, когато сте в периода на менопаузата. Недейте да ме мразите, задето го казвам, но при някои жени симптомите може да се проявяват до двайсет години след менопаузата. Повечето жени определено стигат до плато със симптомите, но това може да отнеме време – основателна причина да започнете да проверявате възможностите отсега.

Дори ако/когато симптомите отшумят, ефектът от новите нива на естроген (най-вече те, но също прогестерон и тестостерон) може да продължи да оказва влияние върху здравето ви.

Други термини и факти, които трябва да знаете:

Първична яйчникова недостатъчност (ПЯН, наричана преди първоначална нарушена функция на яйчниците – не звучи добре!) представлява менопауза преди четиресет. Онези, които преминават през ранна менопауза или първична яйчникова недостатъчност, може да започнат да изпитват симптоми години по-рано. (Въпреки че чувам за много жени в началото и дори в средата на четиресетте, които отиват на лекар със симптоми и им се казва, че са твърде млади!)

ПЯН е рядко срещано явление и засяга един до два процента от жените, но въпреки това е възможно.

„Тъкмо бях навършила трийсет. Пропуснах два цикъла един след друг и се чувствах мнооого зле. Нощем се потях толкова много, че се будех и имах чувството, че съм се напишкала в леглото. Не можех да спя, бях раздразнителна, гадеше ми се. Всички тестове за бременност бяха отрицателни (и с урина, и кръвни). От лабораторията решиха, че имам левкимия. Също и много специалисти. Лекарка, при която ходех, предположи, че съм в менопауза, въпреки че бях едва на трийсет. Тя направи нужните тестове и се оказа, че съм в постменопауза – спонтанна първична яйчникова недостатъчност, когато бях на трийсет години. Менструацията ми беше напълно редовна, а след това един ден просто изчезна!“

Индуцираната менопауза може да е или медицинска (предизвикана от химиотерапия или лъчетерапия), или оперативна (предизвикана от оофоректомия – отстраняване на яйчниците, което може да бъде направено заедно с хистеректомия – отстраняване на матката). Жените, при които има индуцирана менопауза, не преминават през перименопаузата постепенно. Те попадат в дълбокото и ги връхлитат симптомите на менопаузата. Така се случи с мама след мастектомия, последвана от лъчева терапия и химиотерапия на четиресет и четири. Години по-късно осъзнах, че това е била причината мама винаги да се оплаква, че ѝ е горещо. Шегувахме се с нея и нямахме представа, че тя е страдала, без да се оплаква.

Изненадващ факт: На една от три жени в тази страна матката ще бъде отстранена преди да навърши шейсет20. Обичайните причини са фиброми, обилно кръвотечение, пролапс на матката (състояние, при което матката се измества заради отслабване на свързващите тъкани), ендометриална хиперплазия (удебеляване лигавицата на матката), ендометриални полипи и рак на матката, на лигавицата на матката, на маточната шийка или на яйчниците. Въпреки че това са сериозни състояния, които трябва да се лекуват, хирургическото отстраняване невинаги е правилният подход. Всъщност изследванията показват, че двайсет процента от хистеректомиите са ненужни21. Хистеректомиите могат да включат яйчниците или да ги запазят – вторият вариант е за предпочитане (стига да е възможно), тъй като те могат да продължат да произвеждат естроген и други хормони. Ако току-що са ви отстранили матката, може да е по-трудно да се определи кога сте в перименопауза и менопауза.

Други причини за промени в кървенето могат да бъдат вътрематочни хормонални противозачатъчни средства (ВХПС), като спирала „Мирена“, противозачатъчни хапчета, които могат да намалят и дори да спрат напълно кървенето. Обилното кръвотечение може да бъде предизвикано от заболяване на щитовидната жлеза, миома на матката, ендометриоза, ендометриални полипи и дори – рядко – рак на матката, така че е важно да се изследвате при вашия гинеколог, не просто да решите, че става въпрос за перименопауза.

Можете да забременеете и по време на перименопаузата. Ако все още имате цикъл, без значение колко нередовен, вие пак можете да овулирате – следователно можете да забременеете, дори да са минали единайсет месеца след последния ви цикъл. Така че внимавайте с контрола, освен ако не се надявате да забременеете.

„Сега съм на седемдесет и една, но на четиресет претърпях хистеректомия. Запазих яйчниците си, защото не исках да пия хормони години наред. Големият „проблем“ беше кога ще навляза в менопаузата и как ще се прояви това. Мога само да ви кажа, че беше УЖАСНО, защото нито един лекар не ми помогна, а аз не успях да открия никаква информация. Когато бях на около петдесет, започнах да напълнявам и нищо не помагаше. Също така бях депресирана и в продължение на шестнайсет години пих антидепресанти. Освен това имах инсомния, нощни изпотявания и резки промени в настроението. В интерес на истината, все още имам нощни изпотявания.“