Далеч от дома

1.

Беше прекрасен топъл слънчев ден през юли 1944 за пътуване с кола до Берлин от Бранденбург, където се намираше семейният замък на съпруга на Ариел фон Ауспек. Замъкът бе построен през шестнайсети век и бе огромен, студен през зимата и скъп за поддържане. Но Грегор фон Ауспек бе силно привързан към него. Като единствен син, той го бе наследил след смъртта на родителите си. Грегор и Ариел прекарваха там уикендите през цялата година и част от всяко лято. Обикновено ходеха и в Южна Франция за няколко седмици през лятото, в чест на рода на Ариел. Баща ѝ беше германец, а майка ѝ – французойка. Ариел също беше единствено дете и бе израснала в Германия, но имаше здрави връзки с Франция. Майка ѝ се бе преместила от Париж в Берлин, когато се беше омъжила за баща ѝ. Родителите ѝ също бяха аристократи. Майка ѝ винаги ѝ говореше на френски, така че Ариел го знаеше отлично. И нейното семейство, и това на Грегор бяха от Берлин.

Четирийсет и четири годишната Ариел беше слаба, руса и синеока красавица с великолепна фигура. Грегор беше пет години по-възрастен, висок, атлетичен, с тъмна коса и сини очи. Семействата им бяха приятели, а Грегор бе изисканият „по-стар“ хубавец, когато тя се влюби в него на двайсет години и се омъжи година по-късно. Бяха женени от двайсет и три много щастливи години. Дъщеря им Мариана беше на двайсет и две и наскоро бе станала съпруга на Юрген Спрингер, млад лейтенант от Луфтвафе, изключителен пилот и мило момче, което и Ариел, и Грегор харесваха. Сватбата бе разкошна, състоя се в берлинския им дом в район Зелендорф. Къщата бе една от най-големите и красиви в града. Имаха бална зала, която се напълни с тристате гости на сватбата – много мъже с военни униформи и жени с прекрасни бални рокли.

Грегор беше полковник, който се пенсионира след инцидент в началото на войната. Простреляха го по погрешка и лявата му ръка си остана скована, а рамото му бе непоправимо увредено. Раняването му спести агонизиращото решение да се оттегли от армията, което той обмисляше от доста време. Беше свирепо против политиката на Хитлер и антисемитските му програми. Инцидентът му предостави идеалното оправдание да се пенсионира и му попречи да се противи ожесточено на фюрера, което бе доста опасно.

Ариел и Грегор имаха и син, Виктор. Сега той беше на деветнайсет и бе ревностен и сериозен член на Хитлерюгенд, Хитлеровата младеж, откакто стана на четиринайсет, точно преди началото на войната. Виктор най-после успя да се запише като доброволец в армията на осемнайсет. Сега воюваше в Полша и родителите му не го бяха виждали от няколко месеца. И двете им деца бяха лоялни поддръжници на Третия райх, Мариана като съпругата на млад пилот във военновъздушните сили, а Виктор – въодушевен, че най-после е в армията. За голямо разочарование на баща му, Виктор бе изложен на нацистката пропаганда в юношеските си години и се бе повлиял силно от нея. Двамата водеха разгорещени спорове преди Виктор да се запише в армията. Той бе млад и наивен и зашеметен от политиката на нацистката партия, с която бе израснал.

Ариел загуби родителите си на млади години. Майка ѝ умря от испанския грип, когато Ариел бе на осемнайсет. Грегор не я познаваше добре тогава, но родителите му винаги казваха каква чудесна, мила и елегантна жена била майка ѝ и колко много Ариел приличала на нея. Тя твърдеше, че баща ѝ бе умрял от разбито сърце след смъртта на майка ѝ. Той беше повече от двайсет години по-стар от нея и почина няколко години след сватбата на Ариел и Грегор.

Скоро Грегор се превърна в центъра на света на Ариел, особено след като и баща ѝ умря, и тя бе всеотдайна майка от мига, когато се роди Мариана. Грегор и Ариел обожаваха децата си.

Грегор никога не бе имал истинска професия. Грижеше се за инвестициите си и управляваше огромния имот около замъка, където се трудеха много фермери наематели. Той беше истински благородник, прочут ездач и редовно ходеше на лов. Раненото му рамо не пречеше на ездата, но той вече не можеше да стреля. Присъединяваше се към приятелите си на лов, за да се позабавлява и да се радва на светския им кръг.

Двамата с Ариел обичаха да пътуват и се занимаваха много с благотворителност. Доколкото можеше, Грегор предпазваше жена си и семейството си от мрачната действителност в света, което стана още по-трудно след избухването на войната. Той смяташе, че всички планове на Хитлер за Германия са абсурдни. Съпругата му споделяше мнението му, въпреки че го изразяваха само пред близки приятели, които разсъждаваха като тях. Беше прекалено опасно да изразяват мненията си открито и двамата бяха дискретни. Грегор беше част от кръга Крейзау, група от консервативни аристократи, философски настроени против Хитлер, който включваше и много офицери с високи рангове. Мечтата им беше да вземат властта от Хитлер и да върнат Германия в по-човечен и почтен път

Най-близкият приятел на Грегор беше Лудвиг Бек, пенсиониран генерал, който напусна армията през 1938 година, преди обявяването на войната, след като предположи какво предстои. Положението се оказа по-страшно, отколкото той бе предвидил, а престъпленията срещу човечеството надминаваха всичко, което цивилизованите хора можеха да понесат. Бек беше убеден, че Хитлер е луд, и Грегор бе съгласен с него. Войната, водена от Хитлер, вървеше лошо.

Лудвиг Бек им идваше на гости често за дълги разговори с Грегор, придружени от коняк и пури. Мненията им за варварските действия на Хитлер не се бяха променили, дори бяха станали по-остри.

Ариел и Грегор пътуваха към Берлин, защото той имаше срещи с банкерите си по важни въпроси. Ариел никога не го разпитваше за решенията му. Той правеше всичките им планове, което бе доста удобно за нея. Грегор беше изключително разумен човек, който винаги слагаше нея и децата на първо място. А и тя искаше да види Мариана, която от седмици не бе идвала да ги посети в замъка. Дъщеря им живееше близо до тях в Берлин и винаги чакаше възможност да види съпруга си, ако той имаше няколко свободни дни между мисиите. Той летеше почти непрестанно. От януари до май участваше в операция „Козирог“ – Малкия блиц – бомбардировки над Лондон, Бристол, Хъл и Кардиф. Хитлер бе твърдо решен да завоюва Англия и да я направи част от нарастващата си империя.

Последните пет години, откакто през септември 1939 избухна войната, бяха доста тежки за страната. А напоследък войната не вървеше добре за Германия. Това караше Грегор и приятелите му да желаят още по-силно да свалят Хитлер от поста му. Грегор беше лоялен германец, но не бе лоялен на Хитлер.

Кръгът Крейзау включваше много от близките приятели на Грегор, мъже, на които той имаше пълно доверие, като генерал Фридрих Олбрихт, генерал-майор Хенинг фон Треско, полковник Клаус фон Щофенберг и Карл-Хайнрих фон Щулпнагел, който управляваше окупирана Франция.

Грегор и Ариел бяха ходили във Франция няколко пъти, откакто войната беше започнала. Ариел обичаше Франция. Винаги ѝ напомняше за пътуванията ѝ с майка ѝ, когато беше малка. Майка ѝ я беше запознала с чудесата на Париж, а тя ги показваше на Грегор, който не познаваше града така добре като нея, но също го обичаше.

Семейството на майката на Ариел все още притежаваше наследствения си замък на два часа път от Париж, в Брион, Нормандия. Всички възрастни членове на семейството вече бяха починали и единствените ѝ френски роднини бяха братовчедите ѝ Жана и Луи, които бяха брат и сестра и все още живееха в замъка, където имаше предостатъчно място за съпруга на Жана и двете им деца. Навремето Ариел посещаваше братовчедите си често и бяха много близки, докато растяха. И двамата бяха малко по-големи от нея. Жана имаше син на възрастта на Виктор и по-малка дъщеря – Силви. Луи, който бе вдовец, никога не бе имал деца. Ариел не ги беше виждала от пет години. Отношенията им бяха охладнели, тъй като в техните очи тя бе германка и омъжена за германец. Ариел се надяваше, че след войната ще си оправят отношенията. Те бяха единственото ѝ семейство, с изключение на Грегор и децата, и ѝ липсваха. Не ги беше чувала от четири години и не смееше да ги посети, когато двамата с Грегор отиваха в Париж.

Когато стигнаха в Берлин, Грегор подкара към внушителната им къща и двама прислужници се втурнаха да им помогнат, а шофьорът излезе, за да закара колата в гаража. Грегор беше шофирал любимото си бугати, а куфарите им бяха докарани с друга кола. Грегор и Ариел водеха лек и луксозен живот, който бе традиция в семействата им. Разумните инвестиции на Грегор бяха увеличили състоянията им. Малко хора можеха да живеят така разкошно. Те не се фукаха с богатството си. Бяха изискани и мили със служителите си. Имаха много прислужници, които се грижеха за къщата.

Веднага щом се прибраха у дома, Ариел слезе долу, за да обсъди вечерята с готвачката. Грегор обичаше да живее добре и да се храни добре и имаше изба с впечатляващи френски вина, които винаги споделяше с радост с приятелите си. И той, и Ариел бяха щедри, а децата им бяха любезни и мили, възпитани отлично от родителите си. Всички, които познаваха семейството им, ги уважаваха и обичаха. Любовта, която споделяха, огряваше живота на хората около тях, включително служителите и приятелите им. Хората обичаха да са с тях и се наслаждаваха на приемите им. Домът им излъчваше топлина и всеки, влязъл вътре, се чувстваше добре дошъл.

Ариел и Грегор постоянно бяха канени на приеми, устройвани от върховното командване на Третия райх – Гьоринг, Гьобелс и други като тях. Грегор караше Ариел да отхвърля поканите колкото се можеше по-често, но все пак трябваше да внимават. Грегор никога не изразяваше несъгласието си публично, а само пред хората, на които имаше доверие. Не обичаше да се събира с пламенните последователи на Хитлер и приемаше светските им покани само когато чувстваше, че е опасно да ги отхвърли. Двамата с Ариел излизаха много и бяха една от най-известните двойки в Берлин. Бяха каймакът на аристокрацията и доста търсени. Присъствието им на някой прием незабавно подсилваше светския статут на домакина и домакинята. Но семейство Ауспек предпочиташе да си е у дома с близките си приятели във вечерни тоалети за собствените им елегантни вечери. Ариел винаги изглеждаше изящна и красива в тоалетите, които си поръчваше в Париж, а Грегор твърдеше, че изглеждала почти на възрастта на дъщеря им. Ариел беше зашеметяващо красива, а Грегор бе не по-малко хубав и изискан. Тя бе наследила бижутата на майка си, а и Грегор бе изключително щедър към нея. Ариел винаги бе стилна, а съпругът ѝ не пестеше и стотинка, за да ѝ достави удоволствие.

Мариана се присъедини към тях за вечеря, а след като всички се разотидоха, Лудвиг фон Бек се отби на бренди и пури с Грегор в кабинета му, за да обсъдят войната и последните битки. Нападението на Съюзниците над Нормандия бе започнало преди месец и притесняваше и двамата. Американците бяха твърдо решени да влязат във Франция и да избутат немците обратно в Германия. Битките бяха свирепи и засега нямаше победител.

Майка и дъщеря се качиха горе в малката всекидневна до спалнята на Ариел, за да си побъбрят и поклюкарстват, докато мъжете водеха сериозните си разговори. Мариана не беше така общителна като родителите си и водеше не толкова бляскав живот, особено сега като съпруга на млад офицер от въздушните сили, но познаваше всички важни личности в Берлин от собственото си поколение и винаги разказваше какви ли не истории на майка си. Двете бяха много близки. Мариана и Юрген искаха да имат бебе, но бяха решили да изчакат до края на войната, тъй като бяха още млади. Фактът, че животът на Юрген бе изложен на риск всеки път, когато летеше на мисия, бе нещо, което не обсъждаха, но което съществуваше. Мариана непрестанно се тревожеше за него, а Ариел се притесняваше за нея. Юрген бе прочут като страхотен пилот и засега имаше късмет. Ариел се молеше да е така завинаги – надежда, която Грегор споделяше с нея. Не искаха дъщеря им да остане млада вдовица.

Ариел слезе с Мариана, за да я изпрати, точно в мига, когато Лудвиг и Грегор излязоха от кабинета, и чу края на разговора им. Лудвиг Бек спомена нещо за валкирия и веднага щом той си тръгна, тя подкачи мъжа си.

– Моля те, не ми казвай, че отиваш на опера с Лудвиг. Винаги ми повтаряш колко мразиш Вагнер и отказваш да ме придружиш.

Грегор се засмя.

– Той говореше за жена, която прилича на валкирия. Съпругата на един от генералите на фюрера. Не се тревожи, няма да слушам Вагнер заради теб или Лудвиг. Има някои неща, които не бих направил дори заради теб. Но имам една идея и възнамерявах да я споделя с теб утре – каза той и обви ръка около кръста ѝ, докато се качваха по стълбите към спалнята си.

Бяха запазили романтиката жива въпреки двайсет и трите години брак. Грегор бе лудо влюбен в жена си и неудържимо привлечен от нея. Децата им се шегуваха с тях и ги наричаха „влюбените пиленца“. Това притесняваше Виктор, което пък разсмиваше сестра му. Тя смяташе, че връзката им е чудесна, и се надяваше Юрген да изпитва същото към нея след двайсет години. Много от мъжете на възрастта на баща ѝ имаха млади метреси. Всички клюкарстваха шепнешком, но новината винаги се разчуваше. Млади актриси или балерини с възрастни женени мъже, чиито съпруги се преструваха, че не чуват слуховете. Грегор никога не бе изневерявал на Ариел, което според приятелите му бе впечатляващо и необичайно, дори малко глупаво. Ариел също му бе вярна, а това невинаги бе случаят с жени, които знаеха, че съпрузите им изневеряват. Романтиката в брака им все още съществуваше. Ариел винаги заявяваше, че Грегор е идеалният съпруг.

– Каква е идеята ти? – попита тя любопитно, когато стигнаха до спалнята си.

Моника, личната ѝ прислужница, я чакаше в гардеробната ѝ, за да ѝ помогне да се съблече, да среше дългата ѝ руса коса и да я приготви за лягане. Майка ѝ също винаги бе имала лична прислужница. Това бе обичайна практика сред богатите им приятели. Моника поддържаше гардероба на Ариел в безукорен порядък и понякога дори ѝ предлагаше тоалети, които да облече за бал или вечеря. Беше мила млада жена, която работеше за тях от десетина години и обичаше работата си. Понякога Ариел ѝ подаряваше дрехи, които ѝ бяха писнали, ако Мариана не ги искаше – поли, пуловери и костюми, веднъж дори рокля за коктейл. Моника никога не би могла да си позволи подобни дрехи и беше благодарна на Ариел за щедростта ѝ. Беше на трийсет, все още неомъжена, а приятелките ѝ ѝ завиждаха за работата ѝ.

– Какво ще кажеш за една седмица пазаруване в Париж без мен, докато аз се погрижа за някои бизнес задачи тук? – попита Грегор. – Трябва да прекарам известно време с банкерите ни, което е отегчително за теб в средата на лятото. Можеш да прекараш една седмица там, да разгледаш всичките си любими френски дизайнери, а и съм убеден, че нашият приятел Карл-Хайнрих ще те покани на някоя от вълнуващите си вечери. Ще се присъединя към теб след около седмица. Дотогава ще си похарчила всичките ми пари – пошегува се той, – но можем да прекараме една чудесна седмица в Париж и да се върнем в замъка през август.

И двамата обичаха Южна Франция и бяха прекарали там медения си месец. Грегор би искал да я заведе на юг, но се тревожеше за битката за Нормандия в момента.

– Това звучи ли ти забавно? – попита той.

Ариел му се усмихна топло. Обичаше пътешествията им заедно. Винаги се забавляваха чудесно, а и те поддържаха романтиката им.

– Звучи божествено – незабавно отговори тя, после замълча за миг. – Да поканим ли и Мариана с нас? Горкото дете не се забавлява много. Прекарва цялото си време в очакване на Юрген. Може да ѝ се отрази добре да замине за малко, ако се съгласи. Тя го чака вярно в Берлин, за да го види в краткото време, когато е свободен.

– Сигурен съм, че ще е добре за нея да дойде с нас – отвърна той спокойно, като я прегърна и я целуна. – А ако не иска да дойде, за мен ще е чудесно да прекарам една седмица сам с красивата ми съпруга в Париж. Мариана е добре дошла да се присъедини към нас в замъка, когато се върнем, макар да съм сигурен, че за нея ще е отегчително. Но искам известно време с теб на почивка някъде. Новините от войната са ужасни напоследък и знам колко се тревожиш за Виктор. И на двама ни ще се отрази добре да заминем някъде сами. Какво ще кажеш? Ще уведомя Карл-Хайнрих, че пристигаш, за да може да те покани на всички подходящи вечери. Разбира се, стига да не кани твърде много хубави мъже, които да настанява до теб.

– Той винаги ме настанява до някой дебел генерал, който вони на шнапс. Винаги съм смятала, че е случайно, но вече знам, че заговорничите против мен.

– Разбира се. Не съм глупак. Трябва да пазя бижуто, което извадих късмет да получа, така че никой да не ми го открадне.

– В безопасност си – усмихна се тя и го целуна. – Харесвам плана ти.

– Ще имам някои важни срещи, когато се върна, така че ти поне ще се позабавляваш във Франция, а и ще имаме известно време заедно, преди да се захвана за работа, когато се върнем.

– Кога искаш да заминем? – попита Ариел.

Тя трябваше да планира тоалетите си грижливо, защото щеше да отседне в елегантен хотел, а и се нуждаеше от вечерни рокли за приемите на Карл-Хайнрих. Жените, които той канеше, винаги бяха върховно елегантни.

– Мисля, че ти трябва да заминеш на дванайсети или тринайсети. Ще си в Париж за Деня на Бастилията на четиринайсети и всички празненства. Аз ще дойда на двайсет и първи, за една седмица.

Грегор беше категоричен за датите и явно бе обмислил плана си грижливо.

– Утре ще се обадя на дизайнерите и ще започна да си уреждам срещи. Има няколко нови дизайнери, които искам да видя – каза Ариел, а очите ѝ заблестяха от вълнението, свързано с поръчването на красиви дрехи.

Грегор обичаше стила ѝ. Ариел винаги изглеждаше модерна и елегантна и той се гордееше да го виждат с нея. Бяха много хубава двойка и той също бе елегантен – имаше отличен шивач, а и бе хубав мъж с чудесна фигура.

Ариел влезе в гардеробната си, където Моника я очакваше търпеливо. Прислужницата ѝ помогна да се съблече, закачи внимателно дрехите ѝ и ѝ помогна да облече светлосинята нощница и пеньоар с цвета на очите ѝ. После среса косата ѝ и след няколко минути Ариел се присъедини към мъжа си в спалнята им. Той беше облякъл пижамата си и вече бе в леглото. Ариел си мислеше за предстоящото им прекарване в Париж. Една седмица сама и една седмица с него в любимия им град.

Поговориха си известно време, след като загасиха лампата. Ариел лежеше в прегръдките на мъжа си, положила глава на рамото му, дългата ѝ копринена коса се разстилаше красиво на възглавницата. Грегор се притисна към нея и я целуна, обзет от страст. Това ѝ напомни какво ги очаква през ваканцията им във Франция. Тя нямаше търпение да заминат.

Заспа в обятията на Грегор, след като се любиха, и сънува Париж, дрехите, които щеше да си поръча, и романтичната почивка със съпруга си.

След няколко дни Грегор каза на Ариел, че ѝ е уредил престоя в хотел „Риц“. Беше му се наложило да звънне на Карл-Хайнрих фон Щупнагел, коменданта на окупирана Франция, за да организира всичко. Немците все още окупираха по-голямата част от Франция, но бяха оставили малка „свободна зона“, управлявана от французите в сътрудничество с Третия райх. Хотел „Риц“ бе пълен с немски офицери в момента и имаше само една цивилна обитателка, дизайнерката Коко Шанел. Хотел „Маджестик“ бе превърнат в щаб, а някои офицери бяха настанени и в „Рафаел“. Ариел обичаше хотел „Риц“, който бе въплъщение на класическия френски лукс и елегантност, с изящни дамаски и антикварни мебели.

Моника ѝ опакова четири огромни куфара – в единия имаше само вечерни рокли. Подборът продължи няколко дни. Ариел изпробва безброй тоалети, докато реши кои са достатъчно шикозни за Париж. Имаше и гигантска кутия за шапките, които вървяха с тоалетите.

Грегор ѝ беше резервирал купе в първа класа и малко купе за Моника в същия вагон. Прислужницата щеше да остане в Париж, докато Грегор пристигнеше. Управата на хотела редовно пращаше шофьор с лимузина да ги вземе от гарата. Грегор винаги се грижеше жена му да получи всички възможни удобства.

Няколко от приятелите на Грегор го посетиха преди заминаването ѝ. Сред тях цареше атмосфера на въодушевена дружба, като момчета, които нямаха търпение родителите им да заминат извън града. Но Ариел имаше пълно доверие на съпруга си.

Любиха се в нощта преди отпътуването ѝ и Грегор я изпрати на гарата в Берлин. След четиринайсетчасовото нощно пътуване, когато Ариел пристигна на Гар дю Норд, там я чакаше администратор от „Риц“, издокаран в официално сако. Позна я незабавно от предишните ѝ посещения. Погрижи се за куфарите ѝ с помощта на двама носачи и я настани в колата. Ариел носеше стилна сламена шапка с широка периферия и бял ленен костюм, който си беше купила миналата година от „Ланвин“ в Париж. Изгледаше безукорно елегантна, когато седна на задната седалка, а администраторът се настани до шофьора на ролса. Моника пътуваше в колата с багажа.

Ариел се вгледа в познатите забележителности и се усмихна, доволна, че отново е в Париж. Когато минаха покрай хотел „Грийон“, видя много немски офицери в униформа и голяма група есесовци, които влизаха в хотела за вечеря и танци. Тя щеше да вечеря там на другия ден в чест на Деня на Бастилията. Празненството бе устроено от Карл-Хайнрих фон Щупнагел, добрия приятел на Грегор, който бе наел най-големия апартамент за купона.

Когато влезе във впечатляващия си апартамент в „Риц“, бе посрещната от два гигантски букета рози – бели от командира и три дузини червени от съпруга ѝ. Усмихна се, когато прочете картичката.

„Ще се видим скоро в Париж, скъпа. Броя часовете.“

Ариел харесваше романтичното отношение на мъжа си, независимо колко то притесняваше децата им. Нямаше търпение и той да пристигне в Париж.

Изкъпа се и се преоблече с помощта на Моника, преди да излезе след кратък обяд, донесен в апартамента. Моника имаше красива малка стая, една от няколкото определени за прислужници на всеки етаж, близо до апартамента на господарката си. След като Ариел излезеше, Моника бе свободна да скита из Париж сама няколко часа.

Ариел потегли към срещите си с дизайнерите. Видя се с Кристиан Диор в модната къща на Люсиен Лелонг, а после обиколи магазина на Шанел, който се намираше точно зад „Риц“. Няколко мъже в униформи ѝ се възхитиха, когато слезе от колата. Ариел носеше красива рокля от червена коприна, друга стилна панамена шапка и обувки, които подхождаха на роклята. Перфектната ѝ фигура не оставаше незабелязана. Тя си купи от „Шанел“ няколко пуловера, които бе видяла в модните списания и бе харесала. Купи един и за Мариана. Все още изпитваше леко чувство на вина, че не бе довела дъщеря си в Париж, поне за първата пазарска седмица, но Мариана бе останала в Берлин, за да не изпусне тридневната отпуска на Юрген тази седмица. Двамата бяха още младоженци година след забележителната им сватба.

По-късно Ариел вечеря в апартамента си в „Риц“ и освободи Моника за вечерта. Звънна на Грегор, но икономът им Ерик каза, че той играел карти в стаята за билярд с приятели. Вратата била затворена и тя му каза да не ги безпокои. Предположи, че съпругът ѝ се възползва от отсъствието ѝ, за да прекара една весела вечер с „момчетата“. Беше сигурна, че Лудвиг Бек и останалите от бандата са там – наливаха се яко с брендито и коняка им и се веселяха. Безобидно развлечение. Тя никога не мрънкаше за времето, което Грегор прекарваше с приятелите си. Всички те бяха разумни мъже, които не одобряваха Хитлер и начина, по който той ръководеше страната и войната. Тя спеше дълбоко в Париж в три сутринта, когато те напуснаха къщата ѝ в отлично настроение, но леко замаяни от алкохола.

На следващата сутрин, когато Ариел се събуди в Деня на Бастилията, времето бе прекрасно и слънчево и тя реши да се поразходи из Тюйлери. Спря на площад „Конкорд“ и се възхити на фонтаните, както правеше винаги. Видя последната колона немски войници от парада и председателя на общинския съвет Пиер-Шарл Тейтингер, седнал на платформата до командващия офицер на Париж. Предположи, че и Карл-Хайнрих ще е там, но не го видя. Щеше да го види на вечерята по-късно, а след това щяха да пият шампанско на терасата му и да гледат фойерверките. Заедно с цветята тя беше получила от него бележка с плановете за вечерта. А на другия ден щеше да възобнови срещите с дизайнерите, за да си поръча нов зимен гардероб.

Вечерта Ариел се облече грижливо с помощта на Моника в блестяща сребърна рокля, която прилепваше идеално по фигурата ѝ, и диамантена огърлица в комплект с обици. Карл-Хайнрих уреждаше официални приеми с важни гости и танци. Тя не искаше да танцува тази вечер, тъй като съпруга ѝ го нямаше. Реши, че ще отказва поканите скромно, ще си седи до масата и ще си тръгне рано.

Когато излезе от хотела, за да отиде на приема, лобито на „Риц“ гъмжеше от немски офицери. Ариел видя Коко Шанел с елегантен мъжки смокинг и малка черна шапчица с воалетка. Дизайнерката беше заобиколена от красиви офицери. Ариел слезе до ролса, който я очакваше пред хотела. Приличаше на кинозвезда и бе толкова блестяща, че хората се обръщаха след нея.

В същия момент в Берлин Грегор вечеряше у дома с приятели. Около масата в трапезарията седяха двайсет мъже, или в смокинги, или с униформи с висок ранг. Цареше празнично настроение. След няколко дни Грегор заминаваше за Полша с четирима от тях. Бек имаше куфарче с важно съдържание, което да достави на фюрера в полското му имение „Вълчата бърлога“. Операция „Валкирия“ започваше. Мисията им бе почти завършена. Оставаше само последната стъпка и сега всичко зависеше от Лудвиг фон Бек. Всичките им надежди лежаха върху него.

2.

Пътуването с ролса от хотел „Риц“ до „Крийон“ бе съвсем кратко. „Крийон“ бе пълен с офицери от СС, които танцуваха, вечеряха и се забавляваха. Окупационните сили се чувстваха съвсем удобно в Париж, тъй като французите се бяха предали още преди четири години. Париж беше съкровищница от красиви произведения на изкуството по музеите и офицерите с високи рангове бяха присвоили доста от тях. Някои членове на елитния СС започваха да подозират, че Съпротивата прониква в Лувъра – някои творби изчезваха и може би ги криеха в пещери и тунели из цяла Франция. Други бяха натоварени на влакове и изпратени в Германия като военна плячка. Но Градът на светлината не бе потъмнял въпреки вражеските сили, които го окупираха. Париж бе дори по-оживен и бляскав от когато и да било, а красиви жени държаха под ръка немски офицери. Из висшите рангове вечно се вихреха купони. Ресторантите бяха пълни, а немски войници изпълваха бистрата, баровете и кафенетата.

Сред французите обаче царяха лишения, опасност и глад, дори и насилие, понякога извършвано тайно. Евреите бяха натоварени на влакове към концлагерите в Германия, Полша и Чехословакия. Много хора изчезнаха и изгубиха домовете, службите и семействата си. Ако човек познаваше града добре, можеше да долови тъгата в него. Но на повърхността Париж все още бе бляскав, с впечатляваща архитектура и паметници, музеи с безценни съкровища, добре облечени красиви жени и колаборационисти, третирани чудесно от немците, но не и от сънародниците си.

Никоя от мъките и агониите не си личеше във фоайето на „Крийон“, когато Ариел влезе вътре. Млади войници с официални униформи и членове на хотелския персонал насочваха гостите на коменданта към царствения апартамент на последния етаж, който той често използваше за приеми. Ариел беше ходила там и преди и знаеше накъде да тръгне.

Влезе в апартамента на Карл-Хайнрих и видя красивата гледка към Париж, която се разкриваше от терасата, където гостите се събираха преди вечеря в топлия летен въздух. Тя беше най-зашеметяващата жена там с проблясващата си сребърна рокля, която прилепваше по тялото ѝ идеално. В нея нямаше нищо вулгарно, но се долавяше деликатна чувственост, която никой мъж не би могъл да пренебрегне. Мъжете завъртаха глави към нея, докато тя вървеше към терасата с изправен гръб и високо вдигната глава, като се надяваше да не изглежда така притеснена, както се чувстваше. Карл-Хайнрих я забеляза незабавно и се втурна към нея, зарязвайки тримата генерали, с които беше говорил. Те го загледаха любопитно как целуна Ариел по двете бузи, практика, която бе възприел веднага след пристигането си в Париж. Той долови лекото ухание на парфюма ѝ и съжали, че харесва Грегор толкова много. Ако не беше така, щеше да я ухажва пламенно, но сега се задоволяваше с целувка по бузата и веселата ѝ усмивка. Ариел беше всичко, което един мъж би могъл да желае – красива, умна, сексапилна, интелигентна и забавна за компания и от нея сякаш струеше сияйна светлина. Очите ѝ блестяха като диамантите ѝ и другите мъже го загледаха завистливо. Беше очевидно, че я познава добре. Той ѝ заговори на френски, който говореше перфектно и без силния немски акцент на сънародниците си. Карл-Хайнрих се бе потопил напълно във френската култура и тя вече бе част от него. Той обичаше Париж и очакваше да остане тук дълго, а ако имаше късмет, дори и след войната. Не можеше да си представи да живее в Германия сега, а постоянното ограбване на френските съкровища го вбесяваше. Спираше го винаги, когато можеше, освен ако крадците не бяха с по-висок ранг от него, и бе унищожил множество документи за реквизицията на произведения на изкуството, определени за изпращане в Германия. Според него те принадлежаха на Франция и бяха част от историята на страната. Никой не беше разкрил старанията, които той полагаше, за да съсипе плановете на колегите си за ограбване на страната.

Той представи Ариел на няколко генерали и други мъже с ранга на Грегор, както и на няколко офицери от СС, които изглеждаха абсолютно еднакви за нея. В тях имаше студенина и грубост дори на светско събитие, където се опитваха да изглеждат мили и приятни. Тя знаеше колко силно ги мрази Грегор. Жестокостта им бе изписана по лицата им, въпреки че много от тях бяха красиви мъже като Карл-Хайнрих фон Щупнагел, изискани и аристократични. Но мисълта на какво бяха способни я караше да изтръпне, макар да се усмихваше любезно.

Приемът беше по-голям отколкото бе очаквала. Някои от офицерите останаха само за коктейлите, защото не бяха поканени на вечерята. Гостите за вечеря бяха петдесет, настанени на две дълги маси, подредени изящно със сребро, кристал и порцелан, „взети назаем“ от Лувъра за приема на коменданта. Сервизът беше безценен „Севър“, изработен за крал Луи XVI. Ариел се зачуди дали Мария Антоанета е вечеряла с него и тази мисъл я развесели. Почувства се поласкана, когато видя, че е настанена от лявата страна на Карл-Хайнрих, и му благодари за мястото. Съжаляваше, че Грегор пропуска приема.

Менюто беше разточително и разкошно – зашеметяващи количества хайвер и храна, каквато никой не бе виждал във Франция от преди войната. Ариел нямаше представа как се бяха сдобили с нея, но бе невероятно луксозна въпреки войната, купоните и гладуващите из цяла Европа. Вината бяха френски, от прочути лозя и най-добрите реколти. Карл-Хайнрих устройваше изключително богати приеми. Гостите му се забавляваха лудо и никой не би предположил, че в Нормандия бушува свирепа битка.

В края на вечерята гостите излязоха на терасата, за да гледат фойерверките, които осветяваха нощното небе, после влязоха вътре да танцуват. Ариел осъзна, че това е шансът ѝ да се измъкне. Не искаше да танцува цяла нощ с батальон офицери от СС и дърти генерали. Един от тях ѝ се бе представил по-рано, по време на коктейлите, и няколко пъти ѝ бе споменал, че няма търпение да потанцува с нея. Домакинът я видя да си проправя път внимателно през тълпата и преди тя да успее да избяга, я покани на първия танц. Комендантът я поведе към дансинга, а останалите гости им направиха път. Той я завъртя в перфектен валс. Ариел не падаше по-долу от него като танцьорка. Не пропусна и стъпка, докато той я държеше в силните си ръце, а всички гости ги наблюдаваха с удоволствие.

– Ти си великолепна танцьорка, скъпа. Грегор е невероятен късметлия. Не съм напълно убеден, че те заслужава – каза комендантът с лека завист. – Имам чувството, че скоро ще изчезнеш оттук – добави той, като се вгледа настойчиво в очите ѝ, което я накара да се почувства неудобно.

Беше прекарала чудесна вечер сред интересните му гости, но вече бе готова да се прибере в хотела си. Но пък не искаше да обижда домакина си. Карл-Хайнрих я бе поканил и на друга вечеря следващата седмица, точно преди пристигането на Грегор, а тя не искаше да го окуражава да е прекалено дружелюбен или да флиртува с нея. Сближаването с мъж като него би било опасно, независимо че бе светски лъв.

– Обикновено никога не ходя по приеми без Грегор – каза тя и Карл-Хайнрих се усмихна. – Но той искаше да дойда и да те видя – добави тя мило.

– В такъв случай съм двойно поласкан. Вярвам, че ще дойдеш на вечеря отново, преди да напуснеш Париж. А преди това да стане, Грегор искаше да ти дам списък с някои от любимите ми места тук – ресторанти, чудесни магазини и галерии, които смятам, че ще харесаш. Би трябвало да държиш списъка в себе си непрестанно, за да можеш да се съветваш с него. Никога не знаеш кога ще ти потрябва. Просто спомени името ми и ще получиш най-доброто обслужване. Надявам се, че ще ти е полезен.

И ѝ се усмихна весело. Говореше високо и не му пукаше кой го чува. Нещо в начина, по който бе изрекъл думите си, я накара да се зачуди защо въобще би ѝ връчил списък, когато бе наясно, че тя познава Париж отлично и че е половин французойка. Но пък жестът му изглеждаше мил и приятелски. Тя сгъна плика, който ѝ връчи комендантът, и го пъхна във вечерната си чантичка. В него имаше нещо кораво, но тя не започна да задава въпроси. Само му благодари, а той я целуна отново по двете бузи и я прегърна малко по-плътно, отколкото когато я поздрави в началото на вечерта. Повечето гости танцуваха на дансинга. Наетият за вечерта оркестър бе изсвирил няколко валса, които бяха любимата музика на Карл-Хайнрих, но тя не можеше да го вини за това, тъй като и Грегор обичаше валса.

След като се сбогува с коменданта, Ариел си тръгна и мина покрай масите, повечето от които вече бяха празни. Келнерите бяха разчистили приборите и поднасяха шампанско, коняк и пури на мъжете. Тя слезе с асансьора, запазен за коменданта, и прекоси фоайето бързо. Портиерът в „Крийон“ незабавно махна на шофьора ѝ, който докара колата. Тя се качи и след няколко минути се върнаха на площад „Вандом“, където се извисяваше паметникът на Наполеон.

Ариел влезе в „Риц“ и се качи в апартамента си. Изненада се колко изморена се чувства. Вечерта бе дълга, а тя винаги внимаваше какво казва и прави, за да не изпусне нещо, което би могло да навреди на нея и Грегор. Човек не можеше да е достатъчно предпазлив в тези дни. Всеки искаше да оклевети някого и тя и Грегор не желаеха да допуснат грешка. Хората чуваха разни неща и ги съобщаваха на властите, не винаги съвсем точно. Беше опасно да говориш свободно.

Моника ѝ помогна да се съблече и се върна в стаята си. Ариел вече бе по нощница и готова да си легне, когато си спомни плика, който ѝ беше дал Карл-Хайнрих. Струваше ѝ се глупаво да ѝ препоръчва различни места из града, който тя познаваше толкова добре, но идеята му я развесели и тя бе любопитна да види какво е включил в списъка. Отвори чантичката си, която беше оставила на тоалетката. Комендантът беше написал името ѝ на плика с прецизния си войнишки почерк. Тя скъса плика и в скута ѝ падна френски паспорт. Изглеждаше използван и тя се зачуди на кого ли е. Отвори го и видя собственото си име – Ариел Елиз, а фамилното ѝ име беше моминското на майка ѝ – Де Вилие. Датата на раждане бе нейната собствена. Комбинацията беше странна, а списъкът с предложения се оказа комплект пътнически документи, с които можеше да отиде навсякъде, използвайки моминското име на майка си. Бяха подпечатани с официалния печат на Карл-Хайнрих като комендант на Франция. Ариел нямаше представа защо ѝ ги е дал, нито защо би се нуждала от тях. Имаше си собствения немски паспорт и пътнически документи с правилното си име – Фон Ауспек. Е, щеше да види Карл-Хайнрих на поредния му прием след шест дни и щеше да го попита дискретно защо ѝ е дал друго име. Не можеше да си представи обстоятелства, при които би се нуждала от френски паспорт и пътнически документи с друго име, но ги прибра в плика и го пъхна във вътрешния джоб на пътната си чанта. Можеше да си навлече неприятности, ако някой видеше фалшивите ѝ документи, затова ги скри внимателно. Дори не ги прибра в сейфа в стаята, където бяха бижутата ѝ, в случай че някой проникне тук. Легна и се замисли. Искаше да попита Грегор за това, но никога не бяха сигурни дали домашният им телефон не се подслушва. Щеше да ѝ се наложи да изчака, докато той пристигне в Париж, а тогава бездруго щеше да е видяла Карл-Хайнрих отново. Истинска загадка. Заспа трудно, размишлявайки върху нея.