ГЛАСТЪНБЪРИ, ЮНИ 2017 Г.

Слънцето грее. Гърми музика. Атмосферата е трескава. Очакванията нарастват.

С вид на истинска рок звезда, той е застанал до бара дълбоко в „Заешката дупка“ – частния клуб на ВИП персоните. Фестивалът е известен сред музикалните фенове като юнския уикенд на пиене, танци, купони и много други неща. Дейвид Бекъм е там, за да се наслади на три дни бурни партита в Гластънбъри.

Докато „Рейдиохед“ взривява 200 000 фенове от сцена „Пирамид“, националното съкровище е потънало в дълбок разговор с Мери Чартърис, 30-годишна омъжена купонджийка, която обича партитата и е смятана за една от най-готините богати разпътници. Представителка на кръг безразсъдни обитатели на лондонския квартал „Примроуз Хил“, лейди Мери се е запознала с Бекъм благодарение на Дейв Гарднър, най-близкия приятел на пенсионирания футболист. Гарднър получава годишно около 250 000 паунда, за да дава бизнес съвети на Бекъм и да се грижи приятелят му да е наистина щастлив. Така че на него и на съпругата му, актрисата Лив Тайлър, се е паднало да кажат на Чартърис да изчака Бекъм във ВИП клуба.

Атмосферата не е толкова напрегната, колкото през предишните години. Полетата на Съмърсет не са подгизнали от дъжд, а се къпят в слънчева светлина. Тези, които зяпат лейди Мери, вероятно си представят скорошната ѝ снимка, на която позира гола в пълна със златни рибки вана.

Само няколко седмици по-рано тя е забелязана да вечеря с Бекъм в модния лондонски ресторант „Чилтърн Файърхаус“. Неизбежно до масата им се спира почитател. „Тя е с мен“ – казва му Бекъм.1 Известната с дивия си живот и присъствието си на партита, на които други се наслаждават на кокаин, светска лъвица, дъщеря на ексцентричен шотландски аристократ, 13-и граф на Уемис и 9-и граф на Марч, се появява на светските страници на вестниците след сватбата си през 2012 г. с изпълнителя на електронен рок Роби Фърз. Всички коментират бурната реакция на баща ѝ заради необичайно разголената рокля, която Мери носи на сватбата, както и мащехата ѝ, известна като „лейди Майндбендър“ (госпожа Главоблъсканица).

Въпреки че на фестивала „Гластънбъри“ Бекъм изглежда запленен от Чартърис, успява между другото да привлече вниманието и на бляскав австралийски модел на бикини. Както иронично подхвърлят спътниците му: „Каквото се случва в „Заешката дупка“, си остава в „Заешката дупка“.

На фестивала присъства и 18-годишният син на Бекъм, Бруклин, охраняван от шампиона по джудо и фитнес инструктор Боби Рич. Бруклин е очарован от певицата Рита Ора и суперзвездата и модел Кара Делевин.2 Журналистите вече са съобщили за неотдавнашната му прегръдка с Рита Ора в ресторант „Електрик Дайнър“ в Лондон. Малцина са изненадани, че приятелството им продължава и на „Гластънбъри“. Подтикната от опияняващата атмосфера на фестивала, под рева на музиката Ора признава на приятел за романса си с Делевин.3

През този уикенд Бруклин не само преследва жени, но и популяризира собствената си кариера на фотограф. Снимките от новата му книга, наречена „Какво виждам“, са изложени в „Кристис“ в лондонския квартал „Сейнт Джеймс“. Бруклин сякаш не знае за пороя от коментари относно таланта му. „Тази снимка ми харесва“ е един от надписите под фотографията, направена в ресторант и наречена „Вечеря“. „Не е на фокус, но се вижда, че се случват много неща“ – добавил е отдолу Бруклин.

Докато дойде петък следобед, лудостта на фестивала в Гластънбъри е опънала до крайност нервите на Бекъм. Застанал с приятели в бекстейдж бара, забелязва фен, който прави снимка. „Да не си посмял!“ – виква той. Бързо пресича помещението и принуждава човека да изтрие снимката му. Същата вечер прессекретарят на Бекъм Симон Оливейра чинно заявява пред вестник „Сън“: „Дейвид не е отказал на нито една от стотиците молби за снимки“. Но на неразрешената снимка на този конкретен фен близо до Бекъм се оказва жена, която той предпочита да не бъде свързвана с него. В своя медийно наситен живот той приветства излагането на показ – стига всичко да е внимателно организирано. Изключването на неспирния рекламен блиц през този уикенд е планирано по същия начин. Както повтаря Гарднър: „Това е първият шанс на Дейвид да се отпусне“. Слязъл е от бягащата пътека на футбола и е поел контрол над живота си.

Трийсет минути по-късно Бекъм бърза от „Парк Бар“ към уединението на зона „Уинебаго“.4 Тази нощ антуражът му няма шанса да се наспи в удобните каравани и дори в луксозните палатки, наети за около 14 000 паунда. Вместо това всички се отправят към близката „Бабингтън Хаус“. Купонът им в новото заведение продължава до 4 сутринта. Няколко гости са забелязани да вземат таблетки екстази, но Бекъм и Бруклин не са сред тях.

Късно сутринта на следващия ден, в необичайната 30-градусова жега, компанията на Бекъм се връща във фермата „Уърти“, седалището на организаторите на фестивала. Тримата мускетари – Бекъм, Гарднър и Оливейра – не се интересуват от това колко възторжено е приет лидерът на лейбъристката опозиция Джеръми Корбин, когато излиза да поздрави огромната тълпа от сцена „Пирамид“. Вместо това се забавляват в „Дупката“ и на други места до 5 ч. сутринта в неделя. Започват купона наново по обед, докато не ги прекъсва телефонно обаждане. Виктория Бекъм-Пош е пристигнала. „Нямаше никакви проблеми и бяхме в страхотно настроение, докато тя не се изтърси“ – оплаква се един от групата.5

Бившето момиче от „Спайс Гърлс“ е долетяло от Ню Йорк. В последния етап от спасяването на модния си бизнес Виктория е заявила пред „Вог“ в офиса на списанието в Манхатън: „Обичам процеса на разработване и опаковане. Дейвид смята, че е толкова скучно да говоря за кутии и други неща“. Освен това той не иска дори да изслуша оплакванията ѝ от неговия парти стил на живот.

Приближените им са запознати с мнението на Виктория за Дейв Гарднър и неговия пикантен живот. „Утайка“ – така нарича тя тълпата на партитата му. През 2003 г. е особено недоволна от това, че Бекъм е шафер на първата сватба на Гарднър за 2 милиона паунда с актрисата от сапунени сериали и светска личност Давиния Тейлър. Оплаква се, че присъствието на Дейвид е увеличило финансовата стойност на договора на Гарднър със списание „OK!“. Не ѝ харесва и присъствието на певицата от „Атомик Китън“ Джени Фрост като главна шаферка. Подозира, че Дейвид и Джени са се целунали след едно парти.6

Две години след сватбата Виктория е раздразнена от публичността около „кризисните разговори на Гарднър, за да спаси брака си“. Съпругата му е станала известна с лесбийските си връзки със съседките си от „Примроуз Хил“ и с лечението си от алкохолизъм и наркотична зависимост в клиниката „Прайъри“.7 Раздялата им и евентуалният развод увеличават времето, което Гарднър и Бекъм прекарват заедно, особено след като Бекъм е прекратил професионалната си футболна кариера. При липсата на строга тренировъчна програма Гарднър помага вакуумът да се запълни, като води Дейвид на лъскави партита. Насърчава и новите му приятелства с модела и телевизионна водеща Алекса Чънг и актрисата и светска личност Попи Делевин, и двете колежки на Бекъм в последния филм на Гай Ричи „Крал Артур: Легенда за меча“ (King Arthur: Legend of the Sword).

В горещия неделен следобед на 2017 г. хеликоптерът на Виктория се приземява в Съмърсет, близо до мястото на фестивала. Заедно с антуража си тя се отправя с голф количка през скупчените къмпингуващи към ВИП зоната. Ядосана е, че съпругът ѝ не отговаря на телефонните ѝ обаждания, и изпраща хора да го издирят. В крайна сметка Дейвид се появява. Само след секунди двамата влизат в яростен спор.

Зрителите виждат как Бруклин влиза в ролята на помирител: „Не се притеснявай, татко, ще ти донеса питие“. Връща се с бутилка вода и двоен джин с тоник, след което най-големият син на двойката предлага на Виктория рамото си, на което да поплаче. „Изглеждаха доста нещастни – разказва един очевидец, – но успяха да се стегнат за пред камерите.“8 Като завършени медийни звезди, образът на щастлива двойка е в основата на целия им бизнес. Виктория винаги е работила усилено, за да създаде впечатление за хармония. Въпросът е дали зад щастливия им външен вид не се крие по-дълбока истина. Известно е, че понякога тя е раздразнителна, необщителна и властолюбива, а Бекъм се възмущава от нейните изблици. Мнозина смятат, че доверието между двамата е сериозно накърнено през последните няколко години.

В автобиографията си „Да се научиш да летиш“ (Learning to Fly) Виктория признава през 2001 г., че „да заблуждаваш хората, става част от удоволствието“.9 Играта е станала нещо естествено за нея. Защитава себе си, бизнеса си, връзките си, а и почти всичко останало, като дава интервюта, в които тълкува фактите както на нея ѝ е изгодно. Не се опитва да изгради мит за себе си, използвайки силата на мълчанието.

Подобно на повечето знаменитости, двамата с Дейвид са обсебени от медийните публикации за тях. Всичко се фокусира върху техния стил. Двамата старателно отбягват да говорят за това какво всъщност представляват. Или дали изобщо представляват нещо. Неговата усмивка и нейното цупене запълват вакуума. В кризисни ситуации разчитат на спомените за вълшебните му голове, за да отвлекат вниманието.

За да се запазят като глобална марка, чиято стойност по онова време е около 250 милиона паунда, е необходим постоянен обществен интерес. Всяка опасност славата им да угасне е недопустима. „Проблемът възниква, когато феновете вече не искат да си направят селфи с теб“ е банална истина, позната на всички знаменитости. „Когато музиката спре, дали публиката все още ще ме иска?“ е друго клише от шоубизнеса, което си шепнат самовлюбените и несигурните. Ако публиката стане безразлична към Бекъмови, богатството им ще изчезне. Страхът да не го загубят ги е направил изключително грижовни към парите. В името на самозащитата си понякога са жертвали щастливия си брак, смятайки го за по-малко важен от вечната слава. Всяка публична изява е чист театър.

Виктория е дошла на фестивала в Гластънбъри, за да гледа изпълнението на Ед Шийрън в заключителната част на програмата. Двамата с Бекъм са поканени да седнат в края на сцената, пред погледа на публиката. След тридневно купонясване той не може да прикрие изтощението си. Въпреки раздиращия ушите шум постоянно задрямва. По обичайния за медиите начин тяхната говорителка просто каза: „Прекараха страхотна вечер“. Нищо в живота на двойката не е оставено за погрешно тълкуване или извън контрола ѝ.10 Разбира се, има пропуски, за които по-късно да съжаляват, особено в края на фестивала. Бекъмови не знаят, че един фотограф е щракнал Виктория с познатата ѝ нацупеност и с ръка, обгърнала собственически Дейвид. Лейди Мери Чартърис е застанала наблизо. Точно снимката, която Бекъм се е надявал да избегне.11

Година по-късно той признава пред австралийска телевизия, че бракът му е „труден“ и „сложен“. Признанието в необичайно откровеното му интервю съкрушава Виктория. Години наред е изграждала образа на домашна богиня. Двамата винаги са били представяни като щастливо семейство, основано на истинска любов. Изграждането на имидж е от решаващо значение за съдбата им. Всички пукнатини, разкриващи истината, са енергично замазвани. И всичко е свързано с марката Бекъм. Възраждането на спомените за мрака от 2003 година е забранено.

МАДРИД, ЮЛИ 2003 Г.

„Не е мой тип“ – мисли си Ребека Лус, докато Дейвид Бекъм слиза от частния си самолет на летище „Торехон“ в Мадрид. Облечен е в бял костюм и е с поразителни изрусени кичури. Диамантените обеци на футболиста заслепяват Лус под яркото слънце. „Аз съм просто един обикновен мъж“ – е казал Бекъм наскоро, въпреки че носи бижута на стойност 40 000 паунда.1

До него на стълбичката на самолета, облечена в идентичен бял костюм, е Виктория Бекъм. Диамантите ѝ също блестят на слънцето. Лус е новата 26-годишна лична асистентка на Бекъмови. Нидерландката е заинтригувана от предизвикателството.

Лус вече се познава с Бекъм. В продължение на няколко месеца, докато работи за лондонския му агент SFX, тя е наблюдавала как известният футболист се разхожда из офиса на улица „Гровънър“. Винаги изглежда така, сякаш преценява всяка срещната жена. Някои копнеят за вниманието му. Други по-късно ще кажат, че е доста странен. Лус, която наскоро е завършила висшето си образование и говори много езици, не се интересува от него. След като напуска SFX и започва работа в друга агенция, тя забравя за звездата. Едно телефонно обаждане през юни 2003 г. от Тони Стивънс, доверения агент на футболиста, променя живота ѝ.

Решението на Дейвид Бекъм да напусне Манчестър Юнайтед и да подпише с Реал Мадрид, най-успешния футболен клуб в света, е световна новина. Знаейки, че Лус говори свободно испански, Стивънс ѝ предлага кратък договор, за да помогне на Бекъм да се установи в Мадрид.

Първите часове на Дейвид в Испания са трескави. Ескортиран от полицейски коли, конвоят му потегля от летището към болницата „Ла Сарсуела“. Лекарите трябва да удостоверят, че 25-милионната покупка на Реал Мадрид е в перфектно здраве. Публичността е голяма. Около два милиарда души гледат как телевизионните камери на Реал Мадрид следят на живо 28-годишната звезда и медицинските сестри в клиниката „Санитас“. С дарбата си да изглежда скромен чаровният Бекъм без усилие извиква всеобща любов и възхищение.

Сертификатът на клиниката за физическата годност на Бекъм е помрачен единствено от откритието, че левият му крак е по-къс от десния. Впоследствие той се шегува, че лекарите са сгрешили. След като проверява повторно, открива, че единият му крак наистина е по-дълъг от другия.

На следващия ден пред сградата над 200 телевизионни камери и около 400 журналисти чакат Бекъм да подпише договора си. Писалката му, както съобщават медийните му комуникатори на привилегированите репортери, е подарък от Виктория. „Много ви благодаря – казва Бекъм на председателя на клуба Флорентино Перес, 56-годишен милиардер индустриалец, след като подписва договора. – Направихте ме много щастлив човек.“

„Идваш при нас от Театъра на мечтите – отговаря Перес, – за да се присъединиш към отбора на мечтите си.“ Президентът му връчва бялата фланелка с номер 23 – номер, станал емблематичен за легендарния играч от НБА Майкъл Джордан от Чикаго Булс. Бекъм се обръща с лице към камерите. Подобно на професионален модел, той се завърта бавно, за да може всеки оператор да заснеме перфектния кадър. Перес е развълнуван. В Мадрид вече са продадени осем хиляди реплики на фланелката, всяка от които струва 58 паунда. Магазините в цяла Испания съобщават за изчерпани наличности. Перес пресмята, че най-доходоносният футболист в света ще спечели на новия си клуб невиждано състояние.

Хиляда момичета – много от тях с изписано по лицата и ръцете си името на Бекъм – скандират на тренировъчната база на клуба: Beckham, cojonudo corno: Beckham, no hay ninguno. След като чува превода, звездата се усмихна: „Никой няма по-големи топки от Бекъм“. Някои предполагат, че единственото раздразнение на фенките е насочено срещу Пош. Да обожават него, означава да засегнат нея. Виктория се усмихва и им маха с ръка.2 „Семейството ми се мести тук – казва Бекъм пред телевизията на Реал Мадрид. – Жена ми ще бъде щастлива тук.“

Тази нощ Бекъмови нощуват в апартамент в бутиковия хотел „Санто Мауро“. В края на втория ден Виктория пита Лус: „Ти правиш така, че нещата да се случват. Имаш ли си гадже?“.

„Да“ – лъже я Лус, която иска да си осигури добре платена постоянна работа.3

„Искаш ли да работиш за нас?“

Лус се съгласява да се премести в Мадрид в рамките на един месец. След като всичко е уредено, Виктория се връща в Лондон.

Дни по-късно Лус кара с колата си Бекъм на първата му тренировка. По навик футболната звезда пристига по-рано. Двамата изчакват на паркинга, без никой да ги е забелязал. Бекъм едва успява да овладее нервите си и почти повръща от притеснение. Не иска да стои сам в съблекалнята. Да играеш с бразилеца Роналдо, голямата френска звезда Зинедин Зидан и другите „галактикос“ е предизвикателство. Новината за пристигането му кара футболните герои да възроптаят, че Перес е купил продавач на фланелки от Манчестър Юнайтед, а не играч от световна величина. Бекъм е много добър футболист, но в техните очи не е изключителен. На четири очи Флорентино Перес и неговите колеги директори не се противопоставят на мнението на играчите, но известността на Бекъм е изключително ценна за клуба. Първите му изяви в мачове предстои да се случат по време на промоционалното пътуване на Реал Мадрид до Далечния изток.

Четири седмици по-рано, през юни, Перес е изумен от търговския успех на Бекъм в Япония. Четири хиляди крещящи фенове са се струпали около Дейвид и Виктория на летището в Токио. Бийтълманията е преоткрита с щипка Готина Британия , брилянтно сливане на футбола и музиката. Токио е залят от сувенири с образа на Бекъм. Лицето му е изобразено върху поздравителни картички, шоколадови кукли „Меиджи Алмънд“, ключодържатели, тапети, спално бельо и коли втора употреба. „Това е невероятно“ – коментира той с усмивка. Следвайки стриктно съветите на 32-странична книга с инструкции, съставена от неговите рекламни агенти, дрехите, прическата и всяка негова дума са внимателно подготвени. Пош разпалва манията по Бекъм, като разкрива, че съпругът ѝ обича да си прави маникюр и да се наслаждава на процедури за лице.4

В навечерието на завръщането му в Япония с Реал Мадрид клубът е прибрал 7 милиона паунда, включително безпрецедентните 5,5 милиона от продажбите на фланелки. Над 300 000 от тях са с номера на Бекъм 23. Реал Мадрид взема 1,5 млн. евро за провеждането на приятелски мачове в Япония и Китай, три пъти повече от Манчестър Юнайтед. Заради Бекъм на следващата година ще спечелят 5 милиона евро за турнето.5 Автобусът на отбора пристига в центъра на Токио от летището, но хиляди истерични момичета попречват на Бекъм да излезе от хотела си. „Това е изключително чувство“ – признава той.6 На стадиона хиляди момичета пищят всеки път, когато докосне топката. Четиресет и пет хиляди фенки плащат само за да го съзерцават как тренира. Роналдо и другите „Галактикос“ гледат мълчаливо.

В Токио комуникаторите на Бекъм с медиите от SFX са разрешили на доверени британски журналисти да го интервюират. Перес е раздразнен. За да запазят контрола си над новата суперзвезда, заявяват на SFX, че само клубът може да организира интервюта. Неспазването на това изискване би означавало незабавното освобождаване на Бекъм. От SFX приемат думите им с насмешка. Мениджмънтът на медийните изяви на Бекъм е от съществено значение за неговата марка – и това е единственото, което интересува SFX.7 Удивен от изключителната му популярност, производителят на футболни обувки „Адидас“ стига до заключението: „Той е най-популярният спортист в историята“. Виждайки ненадминатата сила на имиджа на Бекъм, корпорацията увеличава офертата си за спонсорство. Вместо 4 млн. паунда годишно за седем години, Бекъм се съгласява на доживотен договор, който подлежи на подновяване на всеки пет години.8

С другите договори за спонсорство, сред които „Водафон“, „Маркс и Спенсър“, слънчеви очила „Пълийс“, „Пепси“, годишният доход на Бекъм през 2003 г. се оценява на 18 милиона паунда, включително 92 000 паунда седмично, които получава от Реал Мадрид.9 Договорът с „Пепси“ дава на Бекъм световно признание. С него за рекламно лице марката е ненадмината.

И все пак през август 2003 г. дебютът на най-високоплатения футболист в света на „Бернабеу“, стадиона на Реал Мадрид, е подложен на внимателен анализ. При предишните две гостувания в Испания представянето му е слабо. Футболните журналисти го описват като „несръчен“, „тромав“ и „разочароващ“. Авторитетът му е поставен на карта. Но след 72 минути на домашния терен на Реал Мадрид срещу Реал Майорка в мача за Суперкупата на Испания Бекъм отбелязва класически гол с глава след центриране на Роналдо, за да оформи победата с 3:0. Това помага да се разсеят слуховете, че е купен от Реал Мадрид само за да продава фланелки. Докато ревът на стадиона „Бекъм! Бекъм!“ все още отеква, суперзвездата признава: „Това е най-щастливият ми момент от две години насам“.10

В този момент репутацията му е неоспорима. През цялата си кариера Бекъм е показвал, че може да мобилизира изключителни запаси от сила, които да учудят критиците му. Да им докаже, че грешат, го прави щастлив. „Знаеш ли, влюбен съм в Дейвид Бекъм“ – казва Флорентино Перес на британския журналист Джон Карлин.11

Впечатляващият дебют на капитана на Англия в Мадрид е приветстван от неговия поддръжник вестник „Сън“ през август: „Той е идеалният модел за подражание за всяко поколение. Порядъчен, честен, достоен, грижовен, нежен мъж (...) със старомодни ценности“.12 За да задоволи ненаситния апетит на 10-те си милиона читатели за истории за Бекъм, вестникът изпраща двама журналисти в Мадрид – единият да отразява футболната кариера на Бекъм, а другият да следи личния живот на семейството – плюс фотограф. Ръководителите на вестника са наясно, че историите за Бекъм увеличават продажбите.

Ерик Бошам печели златната награда на „Сън“ – да живее в Мадрид и да следи футболната кариера на Бекъм. Застанал в тясното заграждение до изхода на играчите, наречено „Смесената зона“, Бошам подвиква към Бекъм и получава приятелски, но кратък отговор: „Приятно ми е да се запознаем“ и ръкостискане. След това три пъти седмично Бошам получава пет минути от времето на звездата. Всичко се контролира от Симон Оливейра, коравия говорител на Бекъм. Оливейра знае, че кранчето с информацията към „Сън“ трябва да стои отворено, но условията му са драконовски. Ако вестникът не спази правилата, на Бошам няма да бъде позволена дори една минута с Бекъм. В този клаустрофобичен свят повечето журналисти в „Смесената зона“ знаят своето място. Малцина се осмеляват да рискуват да загубят достъпа си, дори и при ограниченията.

За разлика от него, Оливър Холт от „Мирър“ се изказва независимо и критично за Бекъм. За да го вкарат в правия път, администраторът, бизнес мениджър и посредник на Бекъм Тери Бърн и Оливейра дават на Холт преимущество пред „Сън“ – уреждат му интервю с Бекъм. „Пристрастен ли си към славата?“ – пита Холт на първа страница на „Мирър“. От „Сън“ са бесни, че са били изпреварени от съперника си. Но трикът проработва. След това Холт се отнася по-благосклонно към Бекъм.

За разлика от други футболисти, Бекъм отказва да общува с журналисти дори на по бира. „Никога няма да прекрачи границата“ – разбират изпратените в Мадрид. Дори когато журналистите го виждат да пие в кръчмата „Айриш Роувър“ в центъра на Мадрид, никой не посмява да се приближи. „Отнасяхме се с него като с кралска особа“ – спомня си един от тях.

Първият намек за неприятности скоро става очевиден. Противно на обещанията си, Виктория не се премества в Мадрид с двамата им синове. Бекъм остава да живее сам в хотелския си апартамент. Когато го сменят, докато Реал Мадрид губи с 2:1 от Реал Майорка във втория мач между клубовете, Пош е в предградието Чок Фарм в Северен Лондон, където ѝ поставят удължения на косата. Предстои ѝ да пътува до Ню Йорк.

Старият му приятел Дейв Гарднър, както и майката на Бекъм – Сандра, и асистентката му Ребека Лус наблюдават унижението му от трибуните на „Бернабеу“. Неочакваната му смяна след 73 минути игра, разкрива Бекъм, истински го „засяга“.13 Самотата му в Мадрид се задълбочава от отсъствието на един конкретен човек – баща му. Тед Бекъм, газов техник, който все още живее в малката им семейна къща в Лейтънстоун, е архитектът и наставникът на успеха на сина си.

Като страстен фен на Манчестър Юнайтед, Тед започва да учи малкия си син да владее футболната топка. През 1982 г., когато е на седем години, Дейвид играе за местния клуб и редовно тренира под ръководството на Тед. Непрекъснато, от всяка позиция, синът му се учи да вкарва топката във вратата. Като строг наставник, Тед научава на дисциплина вманиаченото по футбола момче. Самоконтролът, запазването на спокойствие пред предизвикателствата, казва му той, е от решаващо значение за силата. Тед подхранва състезателното его на сина си, за да повярва, че може да постигне всичко. Никога не трябва да се отказва. Да се откажеш е немислимо. Упоритата амбиция според мантрата на Тед е от първостепенно значение. Усъвършенстването на уменията е другото важно нещо.

По-специално Тед създава у сина си майсторството на „удара при спряна игра“ – ритане на неподвижна топка във вратата. След месеци на безкрайни всекидневни тренировки ударът става инстинктивен. За младия Дейвид Бекъм играта на футбол се превръща в нещо естествено. Когато е на 15 години, през 1991 г., той е възнаграден. Алекс Фъргюсън, страховитият мениджър на Манчестър Юнайтед, лично го вербува да се присъедини към младежката академия на клуба. Дотогава Тед е бил единственият наставник на Дейвид. Фъргюсън, който започва да приема и оформя младия играч, става новият му ментор.

Роден в навечерието на Нова година през 1941 г., Фъргюсън е израснал в Гован, район на Глазгоу, печално известен с коравите си мъже, работниците от корабостроителниците, престъпността и лишенията. След като е играл професионален футбол в Шотландия и е постигнал изненадващ успех като мениджър на Абърдийн, който извежда до победа в турнира за Купата на носителите на купи на УЕФА срещу Реал Мадрид през 1983 г., Фъргюсън преминава в Манчестър Юнайтед през 1986 г. Известен като Шефа, 27-годишното му изключително управление се основава на желязната му решимост да контролира всеки играч, да възпитава трудова етика, да изисква високи постижения и да се ръководи от мантрата „Трябва да побеждавам“ не само на терена, но и в съблекалнята. „Реших, че никога няма да отстъпя“ – казва той за стила си на управление. Намирането на изключителни млади играчи, които да превърне в звезди като част от отбор, в който царят близки приятелски отношения, е в основата на това Фъргюсън да подпише с Бекъм.

След това всяка седмица Тед и Сандра пътуват 300 километра до Манчестър, за да гледат как синът им тренира, а накрая и играе за клуба. Благодарение на Фъргюсън двамата родители са приети като членове на семейството на Юнайтед, ползват директорския апартамент на „Олд Трафорд“ и летят с отбора на мачовете навън.

Привилегиите на Тед изчезват в деня, в който синът му е продаден на Реал Мадрид. „Изгубих го“ – оплаква се Тед на един журналист. Дейвид, казва Тед, е бил „принуден да напусне“ Манчестър Юнайтед. „Това е отвратително. Това беше животът ни през последните 14 години и сега всичко свърши. Не знам какво ще правим.“

Още по-лош е личният разрив между баща и син. „Разстроен съм от начина, по който се развиха нещата. Загубихме другарството, което имахме помежду си. За съжаление, Дейвид стана по-голям от всичко, за което можехме да мечтаем. Неговият футбол беше моят живот, а щом го имаш, не искаш да го губиш.“ Тед е създал човек, когото вече не познава. Комуникацията помежду им често се осъществява чрез адвокати.14

Тед излива мъката си, като признава, че славата на сина му е „опустошителна за мен и цялото семейство“. Още преди преместването му в Мадрид семейните им отношения се разпадат. „Най-големият ми страх е, че между нас всичко е свършено.“ Тед не само е престанал да говори редовно с Дейвид, но след 32 години брак той и Сандра, фризьорка, се развеждат през 2002 г. В ожесточената битка за парите и къщата им Тед смята, че Дейвид не е бил особено щедър. Въпреки че печели милиони лири, синът им само е изплатил малката им ипотека преди три години и е поставил нови прозорци в скромната им къща.

В личен план Тед обвинява Виктория. Тя не крие неприязънта си към свекъра си, а след като се раждат собствените ѝ деца, Дейвид става още по-дистанциран.15 Тед обвинява и родителите на Виктория, Тони и Джаки Адамс. Заможната двойка от средната класа според него са сноби. Двамата се радват често на гостоприемството на Бекъмови и се поставят в центъра на техния свят. Включват се интензивно в личния живот на Дейвид и Виктория и играят ключова роля по време на споровете за бъдещето им.

Тед обвинява и Алекс Фъргюсън. „Имам чувството, че ни заби нож в гърба. Дейвид не искаше да си тръгне.“ Не е изненадващо, че Тед не симпатизира на мнението на Фъргюсън за сина му, според което начинът на живот на Дейвид в шоубизнеса и влиянието на Виктория пречат на професионалната отдаденост на играча. Единствено приемлива е само стопроцентовата отдаденост на Манчестър Юнайтед, изключваща всичко останало. „Дейвид не е женкар – възразява Тед. – Не е комарджия, не се напива. Ето защо съм разочарован, че Фъргюсън се отнася така с него.“

Изненадан от откровеността на Тед, Бекъм се обажда на баща си, за да възрази.16 Критикува го. Не само му се оплаква, че Тед никога не го е хвалил – нито веднъж – но и че е „доста твърдоглав и може да бъде саркастичен. Освен това лесно се пали“.17

Преместването на Бекъм в Мадрид през 2003 г. прекъсва отношенията му с двама наставници, които са имали решаващо значение за неговия успех. Въпреки че е упорит, той е разчитал на тях да го напътстват в кариерата и брака му. Както по-късно ще открият близките му съветници, Бекъм е „податлив“, но може и сам да продължава напред. Без Фъргюсън и Тед единствената му подкрепа са Тони Стивънс, верният му агент, и Виктория. Стивънс си е взел продължителен отпуск, а Виктория драматично отказва да се премести в Мадрид. Бекъм остава сам. Когато подписва с испанския клуб, нито едно от тези напрежения не е видимо за обществеността.

Скрити са и финансовите предимства на играта на Бекъм в чужбина. Не само че доходите му са нараснали от 3,5 млн. паунда през 2002 г. на 18,7 млн. паунда през 2003 г.,18 но ако бе останал във Великобритания, повечето от личните му доходи биха били обложени с 40% данък. Премествайки се в Испания, не само избягва британските данъци върху всички свои печалби, получени извън Великобритания, но и се възползва от „закона на Бекъм“ – специално испанско данъчно облекчение, което намалява данъка върху доходите на чужденците от 47% на 24%.

Парите обсебват семейство Бекъм. Очаровани от богатството, те се ужасяват от перспективата да се върнат към ограничен стандарт на живот. Възможностите за законно избягване на данъци са многобройни. Отчетите на фирмата на Бекъм от 2003 г. показват, че след преместването си в Реал Мадрид е спрял да плаща вноски за социално осигуряване и на практика е станал лице, което не подлежи на облагане с британски данъци.19

Възползвайки се от преместването в офшорна зона, натрупаният през 2003 г. доход е получен от компанията на Бекъм „Футуърк“ през 2004 г. Паричният депозит на британската компания се увеличава от 134 000 на 12 780 000 паунда. Едновременно с това той създава испанско дружество, също наречено „Футуърк“, описано като „действащо като представителство“. Печалбата на това дружество през 2004 г. е едва 29 000 паунда. Печалбите на „Футуърк“, както става ясно от счетоводните ѝ отчети, не се облагат с данъци във Великобритания, а в Испания няма облагаеми печалби. Говорител на Бекъм заявява, че по това време е бил облаган изцяло с данък върху всички свои доходи, получени в Испания, и върху доходите си, получени другаде в съответните юрисдикции.

За да запази данъчния си статус, Бекъм по-късно отхвърля възможността да се върне в Обединеното кралство, за да играе за Челси, и се премества в Америка, като освен това играе един сезон във Франция преди края на финансовата година.

През останалата част от кариерата си той създава впечатлението, че данъчната карта е станала почти толкова важна в живота му, колкото и ритането на топката.

ЛОНДОН, ЮЛИ 2023 Г.

Двайсет години след преместването си в Испания Бекъм разказва пред публика в лондонския квартал Сейнт Джонс Ууд, че през 2003 г. е бил крайно изненадан от решението на Манчестър Юнайтед да го продаде. „Моят приятел Дейв Гарднър се обади – обяснява той. – Каза ми: „Включи телевизора. Манчестър Юнайтед е приел оферта от Барселона“. Тогава за първи път чух, че се случва нещо.“ Продължава разказа си, като разкрива, че в следващото си телефонно обаждане е протестирал пред управляващия директор на Манчестър Юнайтед Питър Кениън: „Не искам да отида в Барселона“. Не му е било позволено да говори с Фъргюсън, разказва той на аудиторията си. „Ден и половина по-късно бях продаден на Реал Мадрид.“

Малцина от 700-те зрители имат причина да се съмняват в Бекъм. Излъчва чар, а източнолондонският му носов говор придава на спомените му пълна достоверност. Но както той би трябвало да си спомня, версията му създава у публиката донякъде подвеждащо впечатление.1 Не е сигурно дали през годините Бекъм е забравил пълната истина. Агентите му и клубът, както той знае, са прекарали цяла година в преговори за трансфера му в Реал Мадрид. Съобщението от Барселона е било само тактика на Манчестър Юнайтед за водене на преговори, за да измъкне по-добра цена от Мадрид, и трик на един амбициозен президент на барселонския клуб. Погрешният му спомен на Дейвид за преместването му в Испания, което променя живота му, не е изключение. През годините на шумотевица за стимулиране на марката „Бекъм“ двамата с Виктория са променили реалността относно много важни събития в живота си.

Бекъм има основателна причина да тълкува по нов начин обстоятелствата около трансфера си през 2003 г. В началото на кариерата си е убеден, че завинаги ще играе в Манчестър Юнайтед, но този трансфер дестабилизира брака му и което е по-важно, застрашава култивирания имидж на щастлив семеен мъж с любяща съпруга.

Като член на „Спайс Гърлс“, Виктория вече е била част от глобален феномен. Групата е продала 85 милиона албума и е спечелила милиони лири от концерти и рекламни стоки. Но откакто се е разпаднала през 2000 г. след четири години на най-продавани песни и две след внезапното напускане на Гери Халиуел, Виктория се страхува да загуби статуса си на знаменитост. Когато се омъжва за Дейвид през 1999 г., тя е звездата, но от 2000 г. насам с неохота се привързва към все по-нарастващата международна суперпопулярност на Бекъм. Представяйки ги за най-щастливата двойка в шоубизнеса, преди трансфера си в Мадрид Виктория заявява: „Той е въплъщение на всичко, което искам. Аз съм му вярна, защото той ми е верен“.2

В опит да поднови публичната си слава през 2001 г. Виктория кани колумнистката на в. „Сън“ Лорейн Кели да я придружи, докато пазарува. Кели знае, че Пош не е истински пош , но за читателите на вестника тя е такава.

Родителите ѝ Тони и Джаки Адамс са отгледали трите си деца в старото училище в Гофс Оук, Хартфордшър. Бизнесът на Тони Адамс за търговия на едро с електроматериали е платил за ролс-ройса втора ръка и за комфортния начин на живот на Джаки, която работи като застрахователен агент и фризьорка. И двамата родители имат заслуга за това, че са вдъхнали на дъщеря си свирепа амбиция и страст към изявите. Изключително близките семейни връзки поддържат Виктория през многобройните премеждия, преди да стане известна. До 2003 г. тя се представя перфектно пред обществеността като самоуверената, надута Пош, а в личния си живот – като майстор на медийната манипулация.

След пазаруването Лорейн Кели разкрива, че представата ѝ за „властната госпожа“ е била погрешна. Виктория, пише тя, е „изключително очарователна, лъчезарна млада жена с прекрасна усмивка“. Бекъмови, продължава Кели, трябва да бъдат „приветствани като най-положителните модели за подражание“. Тя заключава, че двойката, надарена с изключителен талант и възнаградена за упоритата си работа, е станала жертва на „нездравата завист на кисели хора“.3

През 1998 г. Дейвид Йеланд става редактор на „Сън“ и решава, че семейство Бекъм ще продава много вестници. Двойката е обаятелна точно като покойната принцеса Даяна. Вестникът на Йеланд ги третира като кралски особи. В представите на медията те олицетворяват най-доброто от Великобритания. Комбинацията от футбол и секс е вълшебна. Поставянето им на първа страница автоматично увеличава 3,8-милионния тираж на вестника с 4%. Повечето от 10-те милиона читатели обичат Бекъмови.

Подкрепата за семейство Бекъм се оказва печеливша, след като 21-годишният Дейвид, играещ за Манчестър Юнайтед, отбелязва впечатляващ гол през август 1996 г. от централната линия срещу Уимбълдън. „Този шут с новата обувка (...) отвори вратата към остатъка от живота ми – признава Бекъм. – Все още настръхвам, когато го гледам на запис.“4 Въпреки че голът му е отбелязан в продълженията и Манчестър Юнайтед вече води, звездата му изгрява след това. „Винаги съм бил убеден в собствените си способности – казва той през следващата година, след като вкарва още един сензационен гол за Англия срещу Италия от 25 метра. – Това е натиск, с който ми е приятно да живея.“

Читателите на „Сън“ са пристигнали на мача срещу Италия с маски на Дейвид. „Сън“ гордо подкрепя Бекъм“ – обявява вестникът, знаейки, че футболните фенове искат герой. „Бекъм – прогнозира „Сън“ – ще бъде огромна звезда и велик играч в продължение на години. Прави така, че нещата да се случват, а публиката е развълнувана всеки път, щом той докосне топката.“5

Зашеметяващо красив, скромен и порядъчен, Бекъм е британското момче мечта. Живее първо като квартирант срещу „Олд Трафорд“, а след това в собствената си къща с постоянни гаджета – Диана, а след това Хелън – и създава приятелства за цял живот сред младите играчи на клуба, включително братята Гари и Филип Невил. По времето на Фъргюсън Манчестър Юнайтед са семейство, което изисква лоялност и безпрекословно подчинение на треньорите. Рутината е тежка. Всеки ден Бекъм тренира усърдно, а след това играе още по-усилено, докато през 1995 г. не си извоюва място в първия отбор. Търсейки наставник на терена, той избира легендарния френски нападател Ерик Кантона. Почитайки като герой един от най-великите играчи на клуба, Бекъм забелязва негласното „предимство“ на Кантона, което го отличава от обикновените играчи. Да се отличаваш от останалите е точно това, което самият той се стреми да повтори.

„Брилкрийм“ слага край на невинността на Бекъм. През 1997 г. „Сара Лий“, новият американски собственик на компанията, търси звезда, която да възобнови продажбата на крема за коса, използвайки етикета „Момчето с „Брилкрийм“.

Когато рекламната агенция се обръща към Тони Стивънс, агента на Бекъм, получава неочаквано бърз отговор. Стивънс се възползва от възможността и като „заинтересован и удостоен с честта“ приема 200 000 паунда за двугодишен договор.

„Бяхме наистина шокирани – разказа по-късно рекламният директор, който сключва сделката. – Подписахме го толкова лесно и толкова евтино.“ Не са оценили данъчните предимства за Бекъм. Разходите за имиджовите му права могат да бъдат приспаднати от доходите му от клуба. Единственото условие на „Брилкрийм“ е косата на Бекъм никога да не бъде подстригвана по-късо от „номер 2“: шест милиметра.

Изобретеният в Бирмингам през 1928 г. „Брилкрийм“ е смес от вода, минерално масло и пчелен восък. Популярността му намалява, след като през 50-те години на миналия век Денис Комптън, звездата на крикета и футбола, е бил неговото лице. Четиресет години по-късно WCRS, британска рекламна агенция, настоява пред „Сара Лий“, че славата на Бекъм след гола на Уимбълдън го прави естествен представител на пазара на „Брилкрийм“ за работническата класа. На 22-годишна възраст той е тихият, добре изглеждащ, неподправен младеж с перфектна коса, който живее на долния край на улицата. Сред другите му предимства е неговата невинност. Не е избухлива знаменитост, а страстен футболист. В крайна сметка от „Сара Лий“ се съгласяват.

Говорителят на Бекъм заявява пред медиите, че „Брилкрийм“ е платила 4 милиона паунда за четиригодишен договор.6 Новата приятелка на Дейвид, изпечената в бизнеса Виктория Адамс, по прякор Пош Спайс, се оплаква, че приятелят ѝ струва много повече от 200 000 паунда годишно.7 „Стивънс – добавя тя – е направил същата грешка, като е подписал четиригодишен договор за Бекъм с „Адидас“ за 800 000 паунда.“

Влиянието на Виктория не се изчерпва с договорните суми. Докато на футболния терен на Брентфорд, „Грифин Парк“, се снима телевизионна реклама на „Брилкрийм“, тя продължава да се намесва. „Здравей, Викс“ – казва Бекъм в честите си обаждания. Футболистът е заснет как рита топката от наказателното поле във вратата, а след това се обръща към камерата и казва: „Винаги съм използвал „Брилкрийм“, още откакто бях дете“. „Имаше проблеми“, доверява той на Виктория.

„Бяхме шокирани от гласа му – спомня си един от творците във WCRS. – Беше плосък и роботизиран. Беше наистина неудобно да го караме да повтаря репликите си отново и отново. Не можахме да получим от него желаното представяне.“

Един от директорите се намесва. „Кажи го още веднъж, Дейвид, с малко повече апломб.“ Мълчание. Всички разбират, че срамежливият Бекъм с високия си глас не разбира значението на думата „апломб“. Озадачен, изпълнителният директор на агенцията за връзки с обществеността „Шиланд“, отвръща: „Той много добре осъзнава какъв е гласът му. Очевидно е, че се притеснява от него“. В крайна сметка думите му пред камерата са изрязани и заменени с песента „Вижте я само“ (There She Goes).

Още по-притеснителни по време на снимките са пропуските на Бекъм. Вместо да вкара топката в празната врата, тя многократно минава над гредата. „Господи! – пъшка един член на екипа. – До Световното първенство по футбол остават само няколко седмици.“ Но поне имиджът му на истински мъж е автентичен. По време на обяда го молят да си избере ястие от изискано меню. След като се поколебава, Бекъм пита: „Може ли да си взема хавайска пица от „Пица Експрес“?“.

Виктория е „негативно настроена“ към завършената телевизионна реклама. Агенцията също. Рекламата е изоставена. Виждали са я само жените в офиса на рекламната агенция. По време на обедната си почивка многократно повтаряли записа. „Казаха, че Дейвид бил същинска мечта“ – въздъхва разочарованият творческия директор.

По време на публичното представяне на Бекъм като „Момчето с „Брилкрийм“ няма и най-малък намек за тези проблеми. Бекъм се усмихва на фотографите, заиграва се с косата си и не казва нищо. „Изглеждаше шокиран от интереса към него – спомня си един специалист по връзките с обществеността. – Беше мълчалив. Изобщо не беше шлифован.“8 Макар да е известен като скромен, пиарът осъзнава, че Бекъм е също и шоумен. Обича да се изявява пред препълнения „Олд Трафорд“. И обожава камерата. Дейвид Бекъм се е превърнал в лице за продан.

Отношенията му с таблоидната преса са станали критични. Футболните журналисти го харесват, не на последно място защото по време на пътуванията за мачове на чужд терен им носи кафе в задната част на автобуса. Разговорите му с авторите на статии за футбола по любимата му тема карат дори опитните журналисти да дадат на искрения играч кредит на доверие.

Подготвен предварително от Тони Стивънс, Бекъм разбира, че споделя с таблоидите общ интерес: да продължава историята. „Разговаряй с тях, но не им казвай нищо – нарежда Стивънс на клиента си. – По-малко е повече.“ Урокът е ясен: обещай им заглавието „Бекъм отваря сърцето си“, но никога не го изпълнявай. Всяко интервю е трансакционно. Журналистите получават достъп, но никога не са смятани за приятели. Тези, които си мислят, че са близки, се заблуждават. Журналистите трябва да бъдат използвани. В началото на връзката му с Пош Спайс има изключения.

„Довери се на Анди Коулсън“ – нарежда Алън Едуардс, прессекретарят на „Спайс Гърлс“. Коулсън, амбициозният 29-годишен редактор на „Сън“, е доверен приятел на Едуардс, който се нарежда сред най-влиятелните комуникатори с медиите в света на музиката. Сред клиентите му са Дейвид Боуи, Принс, „Блонди“ и „Ролинг Стоунс“. Работата на Едуардс за „Спайс Гърлс“ се фокусира върху личния им живот, докато звукозаписните компании промотират дисковете им. Сред известните служители на неговата компания „Аутсайд Организейшън“ е Карълайн Макатиър, дъщеря на полицай от Ълстър. Известна е на журналистите като „свирепото псе“. Едуардс възлага на Макатиър да се посвети на Виктория.

Според Едуардс Коулсън ще осъществи амбицията на Бекъмови. С мека агресия, прикрита под скромен чар, Коулсън за пръв път се опитва да спечели благоразположението на Виктория през ноември 1997 г. „Седеше изкусително близо до мен“ – пише той, твърдейки, че тя е нарушила осеммесечното си мълчание, за да проговори най-накрая за връзката си с Бекъм. „За пръв път в живота си съм щастлива – казва му тя, като му показва златен часовник „Ролекс“, подарък от Дейвид. – Искрено щастлива. Никога не съм се чувствала така, както сега.“9

Дейвид и Виктория се запознават точно една година по-рано. През ноември 1996 г. тя гостува заедно с мениджъра на „Спайс Гърлс“ Саймън Фулър в ложата на звукозаписната компания на стадион „Стамфорд Бридж“. Знаменитата спайска пристига по време на мача между Манчестър Юнайтед и Челси, и посочва Бекъм на терена. „Онзи пич ми харесва“ – казва тя на един от ръководителите. По нейна молба Фулър ги запознава в залата за играчите. И двамата казват, че е било любов от пръв поглед, но между двете звезди има и необичайно привличане. И двамата са ловци на трофеи.

През януари 1998 г., с одобрението на Едуардс, 23-годишната Пош и 22-годишният Бекс отново се доверяват на Коулсън и читателите на „Сън“. Показват годежните си пръстени – с един голям камък на стойност 40 000 паунда за нея и диамантена халка за 50 000 паунда за него – и разкриват „тайните на своята любовна история“. Как футболният ас Дейвид се влюбил във Виктория Адамс, докато гледал видеоклип на „Спайс Гърлс“, и как тя била запленена, докато го гледала как играе за Манчестър Юнайтед.10

„Бракът им – прогнозира Коулсън – ще бъде „сватбата на десетилетието в шоубизнеса.“ Сватбата се състоява на 4 юли 1999 г. в замъка „Лътрелстаун“ край Дъблин. Това е началото на уникални отношения между Бекъмови и медиите. Виктория ще ги нарече, след като отношенията се вкисват, „нездравословна мания по Пош и Бекс“.11

Ричард Дезмънд, известният с грубия си маниер собственик на порнографски издания и на списание „ОК!“, плаща безпрецедентния 1 милион паунда за изключителните права за снимки на сватбата. Виктория е определила условията. В сватбената им нощ прекарва часове в подбор на подходящите снимки за специалното издание на списанието. За яд на Дезмънд, „Сън“ организира тайното заснемане на церемонията и публикува фотографиите още преди специалното издание на „ОК!“ да бъде отпечатано.

След извънредната церемония Виктория определя условията за получаване на двата кадифени трона, на които двойката сяда по време на тържествата. „Сънди Мирър“ купува троновете за 1500 паунда и обявява, че ще бъдат дадени на читателя, който спечели конкурса. След като печелившият е избран, вестникът предлага на Карълайн Макатиър, вярната говорителка на Виктория, певицата да ги подари на читателя. „Не – отвръща Макатиър. – Вик си ги иска. Без пари.“

Изненадан, изпълнителният директор на вестника се съгласява, но само ако Виктория приеме да бъде снимана как получава подаръка от вестника. Макатиър се съгласява, но има уловка. Без фанфари троновете са свалени от камиона пред дома ѝ. На вратата се звъни. Макатиър изразява възмущение. „Виктория искаше да бъде изненадана“ – яростно казва тя. Доставката трябвало да бъде организирана като нещо неочаквано. „Искате да кажете, че е трябвало да бъде инсценирана?“ – пита журналистът.

От този момент нататък „Сънди Мирър“ и всички останали таблоидни журналисти разбират, че Виктория и Бекъм искат да се правят на срамежливи. Привидно сякаш се противопоставят на медийната намеса, докато всъщност се съгласяват да правят „импровизирани“ снимки. Сговорът им с медиите трябва да остане прикрит.

В годината след сватбата им в Ирландия Дейвид Йеланд говори за това, че вестникът му е създал „иконите на нашето време“. Всички се интересуват от семейство Бекъм. Читателите на таблоидите обожават живота на знаменитостите.

Новият редактор на „Сън“ за шоубизнеса Доминик Моуън обобщава „пристрастяването на страната към нашата първа двойка“. Като „посланици на своето поколение, ние ги обичаме, защото и двамата са напълно нормални – пише той. – Те се превърнаха в културни икони и модели за подражание за милиони. Те са точно като вас или мен. Завладяха въображението ни със своя стил и понякога съмнителен вкус“. Добре изглеждаща, учтива и истински влюбена, двойката от шоубизнеса се е превърнала в новата кралска фамилия. След като „са завладели света“, те предизвикат „особени емоции у нас“. Привлекателността им за читателите на таблоидите се състои в това, че нито един от тях не е „измислен или култивиран. Не са сигурни в себе си, както всички нас“. Пош може да бъде момичето, което работи зад щанда в местното „Теско“.12

Йеланд разбира и че е подценил Виктория. Тя е видяла по-голямата картина преди другите. Вслушвала се е и се е учила, не на последно място от баща си, самоук бизнесмен. „Не се занимавай с глупости – това е неговото евангелие. – Там си, за да печелиш пари.“ След като е наблюдавала механизмите за създаване на публичност за „Спайс Гърлс“, Виктория знае, че най-добрата ѝ тактика е да остане загадка. Успехът на Бекъмови зависи от създаването на интерес към всеки детайл от живота им. Ако обществото остане заинтригувано, славата им ще продължи. Виктория и Дейвид, осъзнава Йеланд, са разчупили калъпа на обичайните футболни или поп звезди. Те се движат далеч отвъд очакванията на своите съветници и наставници.

Към 2001 г. Алекс Фъргюсън вече има основателна причина да се съмнява в „благоверния“ образ на Бекъмови, създаден от медиите. Футболистите живеят като семейство, особено по време на турнетата в чужбина. Изневярата не е голям проблем сред тях. Но на „Олд Трафорд“ се появяват слухове, че в началото на август Бекъм се е срещнал с момиче в сингапурския хотел „Шангри-Ла“, където отборът е спирал по време на азиатското си турне. Яркият разказ на това момиче за срещата им ще бъде публикуван три години по-късно.

Сара Марбек описва как четири часа след запознанството си са били в леглото. „Погледнах надолу – спомня си тя, – а Дейвид Бекъм вече целуваше гърдите ми. Дейвид Бекъм!“13 Марбек пази текстовото му съобщение, изпратено на 8 август 2001 г. Предходната нощ, пише той, била „невероятна и (...) искам още няколко такива вечери“.14 Във версията на Марбек Бекъм си фантазирал, че тя е момиче на повикване като Джулия Робъртс във филма „Хубава жена“, а той е богатият женен бизнесмен, изигран от Ричард Гиър. В текстовете си Сара се нарича „Камбанка“, а Виктория – „Уенди“.

На 10 август 2001 г. Бекъм е изпратил поредица от недвусмислени текстови съобщения на „Камбанка“ за сексуалните си фантазии. Помолен да опише бельото, което ѝ е купил, отговаря: „Това е изненада. То е много секси, но много мръснишко“. След това си фантазирал как излива шампанско върху нея и облизва капките от голата ѝ плът: „След едно питие ставам много мръсен. Представи си свещи, шампанско, шоколад, сметана, ягоди и огромно легло. Можеш да ми се довериш, че когато се добера до теб, ще вляза толкова дълбоко в твоята *****, че никога няма да ме измъкнеш. Просто си представям как си под душа и как ми се иска да те сапунисвам надолу, надолу и надолу“.15 Марбек запазва всички тези текстови съобщения.

По време на двугодишната им връзка тя лети до Лийдс през март 2002 г., за да гледа мача Англия – Италия. В едно съобщение Бекъм я призовава да се държи „дискретно“, защото „трябва да помниш Уенди“ (кодовото име на Виктория). По-късно двамата правят секс в хотела на отбора. След това той ѝ пише: „С удоволствие бих те видял гола на леглото. Знаеш ли, че имаш най-хубавите устни, които някога съм целувал?“. Марбек не разкрива дали е казала на Бекъм, че работи като проститутка в Сидни, Австралия.

Малко след това, на 17 август 2002 г., в леглото на Бекъм в Дания е Селина Лори. Двамата се запознават в бара на хотела на отбора. В 4 ч. сутринта в спалнята му тя си спомня, че „трябваше да се ощипя, за да се уверя, че не сънувам. Бях абсолютно съблазнена от него. Притежаваше чар, на който не може да се устои“. По-късно Лори осъзнава, че „за Бекъм това е нещо съвсем нормално“.16 Преживяванията на Лори и Марбек показват склонността му да поема рискове.

През тези месеци Виктория споделя пред списание „Гламър“, че „би умряла от разбито сърце“, ако Дейвид ѝ изневери.17 Тъй като тайно го подозира в изневяра, тя изпада в истерия. „Всъщност го нападнах физически. Ударих го по лицето“ – разказва тя.18 Ревността ѝ стига дотам, че забранява на Бекъм да се снима в реклама на „Пепси“ с Бритни Спиърс. Грехът на американската певица е, че го е нарекла „сладък“.19

Знаейки за фактите и слуховете, един от служителите на Бекъм пуска информация за възможността за развод. „Двамата нямат нищо общо и са се уморили един от друг“ – съобщава „Сън“.20 Съобщението бързо е погребано.

Домът на Бекъм