Въведение

Започнете вашето вътрешно приключение

„Духовна анатомия“ е историята на едно необикновено приключение, в което главният герой – вашето съзнание, предприема епично пътешествие до бреговете на крайната реалност и отвъд тях. Заради централната роля, която играете в тази история, бихте могли да наречете книгата „История на вътрешното приключение“, вашето вътрешно приключение. Да се впуснете във вътрешното приключение, означава да тръгнете по пътя към осъществяването на невероятната възможност, която представлява човешкият живот. Ние идваме от безкраен източник и нашата душа, жизнената сила вътре в нас, въплъщава този безкраен потенциал. Вашето вътрешно приключение е пътешествието към актуализиране на този потенциал.

„Духовна анатомия“ предлага задълбочено разбиране на пътуването на съзнанието. Тя очертава пътя, по който човек може да достигне нива на съзнание, които обикновено се смятат за недостижими без строги практики и изключителни жертви. Чрез проста и естествена практика в човешкото сърце се създават състояния, които се изразяват под формата на качества. Удовлетворение, мир, любов, смелост, яснота, щедрост и много други разцъфтяват в същността на човека с напредването на неговото пътуване. Освен това пътуването вътре в самите нас обещава и разцвета на човешкото същество, за да осъзнае себе си и да се съедини с Източника в рамките на този живот.

Квинтесенцията на природата са простотата и чистотата. В своето вътрешно приключение вие се доближавате до истинската си природа и достигате все по-високи нива на простота и чистота в съзнанието си. Процесът е естествен. Основна част от вашето вътрешно приключение е медитацията, съсредоточена върху сърцето, която ще ви помогне да откриете, че „Духовна анатомия“ е практическо ръководство с описания, карти, съвети и техники, групирани в три раздела: „Четете и се наслаждавайте“, „Правете и чувствайте“ и „Медитирайте и трансцендирайте“. Главите в „Четете и се наслаждавайте“ изследват значението на духовната анатомия и произхода на душата. Разделът „Правете и чувствайте“ осъществява преглед на основните практики на Пътя на сърцето, обяснява характеристиките на чакрите (нашите центрове на духовна енергия) и предлага насоки за преодоляване на ограниченията на нашето съзнание. В „Медитирайте и трансцендирайте“ ще намерите карта на чакрите, който ви помага да придобиете предварителна представа за състоянията, които възникват по време на духовното ви пътуване.

През годините съм получавал много въпроси от практикуващи от цял свят и някои от тях са включени в следващите глави. Освен това съм включил метод за самооценка, наречен Атлас на осъзнаването. Той е разработен от изследователи от движението „Пътя на сърцето“ и представлява скала на съзнанието, която може да служи като барометър за самоусъвършенстване.

Въпреки че някои от идеите в тази книга може да ви се сторят езотерични, няма причина да ги приемате със сляпа вяра. Някои от вас ще се доверят на тези идеи, защото ги споделям въз основа на моите преживявания и преки възприятия, но най-важно е вашето собствено преживяване. Подхождайте научно и се оставяйте да ви водят доказателствата от собствените ви преживявания – в крайна сметка духовността е науката за душата. Приемете споделената тук информация като хипотеза и я тествайте в лабораторията на сърцето си. Нека практиката ви разкрие даровете на висшето съзнание, които ви очакват.

С оглед на това ви препоръчвам да си водите дневник, в който да записвате медитациите си, да си пишете бележки и да отбелязвате всички въпроси или съмнения, които може да възникнат в ума ви. Разбирането идва от преживяването, а преживяването – от практикуването. А за да практикувате, ви трябва повече практика. Тук помага повторението. За да получите допълнителна подкрепа, е създаден уебсайтът: https://www.spiritualanatomy.com, където са поместени връзки към онлайн класове, цветни илюстрации и форум, в който да споделяте въпросите си. Но най-вече аз съм в него на разположение, за да ви подкрепя. Като духовен водач на движението „Пътя на сърцето“, за мен е чест и дълг да придружавам хилядите души, които се присъединяват към нас в медитация всеки ден. За мен ще бъде радост да споделя това пътуване с вас и да се учим един от друг. Моля, пишете ми на https://www.spiritualanatomy.com и аз ще отговоря на въпросите ви. Не разполагаме с много време, а пътуването е дълго, часът настана!

Пожелавам ви успех във вашето вътрешно приключение.

Четете и се наслаждавайте

Първа част

Вашата духовна анатомия

Вашето вътрешно пътуване – ключът към истинската трансформация

Преди много време един светец и неговите ученици се появили пред портите на едно кралство, търсейки убежище. Стражите предложили храна и вода на гостите, а друг страж изтичал да съобщи на краля. След като го изслушал, кралят се замислил за момент и поискал делва с вода. После заповядал на стража да вземе делвата и да я предложи на светеца.

Светецът приел делвата, сякаш я очаквал. Усмихнал се на стража и поискал шепа захар, която сипал във водата. Светецът разбъркал водата, за да се увери, че захарта се е разтворила, след което помолил стража да върне делвата с вода на краля.

Стражът, вече напълно объркан, поел делвата и се втурнал обратно към краля. Подал делвата на краля и понечил да заговори, когато господарят му направил жест да замълчи. Владетелят помолил министъра си да опита водата, а той отпил и рекъл:

– Водата е сладка на вкус, Ваше Величество.

Стиснатите устни на краля се извили в усмивка.

– Стража – заповядал той, – въведете светеца и свитата му с най-голяма почит. – След това се обърнал към министъра си и му рекъл: – Моля те, увери се, че са им предоставени всички удобства, и удължи престоя им толкова, колкото е необходимо.

Ако и вие като войника се чудите какъв е смисълът на всичко това, ето какво се е случило. Когато молбата за убежище стигнала до краля, той изпратил на светеца делва, пълна с вода. Това било тайно послание: „Капацитетът ни вече е запълнен. Как да настаним всички ви?“.

На което светецът отговорил: „Както захарта се разтваря във водата и се слива с нея, така и ние ще се интегрираме в твоето кралство и ще влеем сладката благост на добродетелта и благородството в твоя народ“.

Кралят оценил мъдростта на светеца и си дал сметка, че присъствието на мъдрата душа ще облагороди народа му.

Във всеки от нас се води същата ежедневна борба между краля и светеца. Кралят представлява всекидневният герой, който има отговорности, желания, стремежи, проблеми, мечти, възможности, ограничения, добродетели и пороци – и всичко това е събрано в този живот. Затрупани сме с толкова много отговорности, че няма място за нищо повече.

Светецът и неговата свита символизират нашия по-висш потенциал – възможността за постигане на цел, израстване и развитие, които чукат на вратата на нашето внимание, готови да подобрят живота ни, стига да им дадем шанс. И ние го правим, защото дълбоко в нас един глас ни вдъхновява да преследваме обещанието за трансформация.

Процесът на разтваряне на захарта във водата е историята на интеграцията и сливането – най-висшият идеал на духовния живот. Целта на нашия проект за духовна анатомия е да интегрираме фрагментираното си съществуване, като се слеем с по-висшите нива на съзнание и достигнем истинския си потенциал.

Когато кажа „анатомия“, какво ви идва наум? По всяка вероятност сте се сетили за физическата си анатомия. Вероятно в съзнанието ви са се появили ярки образи от учебника по биология в гимназията на сините вени, червеникавите мускулни влакна и костите, подобни на слонова кост. Физическата анатомия е интегрирана система от органи, които работят заедно. По същия начин менталната анатомия е взаимосвързана система от съзнание, его, интелект и мислене, които работят заедно, за да създават нашите идеи и емоции. Много е писано за физическата и менталната анатомия и за това как да се грижим за тях. Но има и трета, по-малко известна система, наречена духовна анатомия. Когато се пробуди, тази фина енергийна система на душата интегрира физическата и менталната ни анатомия, като ни прави едно цяло с универсалното съществуване и влива трайна сладост в живота ни.

Израстване чрез интеграция

Думата интеграция идва от латинското integer, което означава „цял“, „непокътнат“. Когато се грижите за духовната си анатомия, вие интегрирате физическата, менталната и духовната си анатомия, за да функционират в хармония като едно цяло. При интеграцията има хармония между това, което чувствате, и това, което изразявате с цялото си сърце. Сърцето и умът са в синхрон и този синхрон създава условия за вашето израстване.

Йогийската философия има много какво да каже за значението на интеграцията. Едно от определенията за йога гласи: „Йога е самадхи“.1 Думите „йога“ и „самадхи“ имат множество значения, а сред най-популярните определения за йога е „да обединяваш“. Самадхи, което обикновено се разбира като екстаз или транс, е много по-всеобхватна идея. Самадхи означава „състоянието, което е преобладавало преди сътворението“. А това е било състояние на абсолютен баланс, състояние на единство. Така че „йога е самадхи“ означава „състояние на вътрешна интеграция, при което всичко е в баланс, ред и хармония, наподобявайки състоянието преди сътворението“.

Представете си себе си в това състояние на абсолютен баланс и какво бихте могли да постигнете. За момент помислете за обратното – състояние на ентропия и дисбаланс, в което липсва спокойствие, умът е разсеян и в крайна сметка животът ни е несвързан и фрагментиран. Съпоставете го със състоянието на интеграция и баланс и как това би могло да промени живота ни.

Израстването чрез интеграция е пътуване, при което постепенно се извисяваме, като преминаваме през различни състояния на съзнанието. То е като дълга експедиция, по време на която изграждаме лагери за почивка и размисъл. В тези моменти на почивка ние се аклиматизираме към околната среда и се интегрираме с нея, преди да продължим по-нататък. Докато се извисяваме чрез консолидиране на това, което сме събрали, духовното ни зрение се разширява от земното към божественото. Това ще отнеме време, но интересът и усилията ускоряват процеса.

Наричам това голямо пътешествие „проект за духовна анатомия“. На санскрит „ятра“ означава свещено пътуване към вътрешния център, а вие, пътникът, сте „абхяси“ – този, който практикува. За абхяси използвам и думите аспирант и практикуващ. Никой не може да ви принуди да започнете ятра или да медитирате. Това е доброволно начинание, вдъхновено от сърцето. Но когато го направите, сърцето започва да ви говори и вие ще се научите как да овладеете способността да го слушате, а после ще съберете смелост да се придържате към вродената му мъдрост.

Езикът на сърцето е вдъхновение. Когато медитирате върху сърцето, неговото вдъхновение протича през съзнанието и поражда облагородяващи мисли. Но ако съзнанието е блокирано от предразсъдъци и предубеждения – духовни отрови, – вдъхновението на сърцето не може да постигне истинския си потенциал. Вземете например минерала кимберлит, който идва от дълбините на земното ядро и прорязва земните пластове. Ако пътят му е блокиран, той губи скорост и засяда. Но когато се издига безпрепятствено, кимберлитът може да съдържа диаманти.2

Помислете за всички новогодишни решения, намерения и неизпълнени обещания, вината за които се приписва на силата на волята, липсата на решителност и пагубния навик да се смятаме за слаби. Това, което не осъзнаваме, е, че блокажите в съзнанието разстройват мисленето ни и спират решителността ни.

Чрез дара на медитацията тези блокажи могат да бъдат премахнати.

Когато започнете своето ятра пътуване, своя проект за духовна анатомия, вие започвате да деблокирате съзнанието си. В резултат на това сърдечните импулси се придвижват по-свободно и вдъхновяват чувства, които създават положителни мисли за израстване и промяна. Мислите ви са обратната връзка на ума, който обяснява, тълкува и прави смислени чувствата ви.

Например, когато се почувствате разстроени, след като сте получили критика, мислите ви помагат да я осмислите, като разсъждавате по следния начин: „Наранен съм, защото положих много усилия и очаквах похвала“. По подобен начин, когато се вълнувате, защото ви предстои ваканция, мислите ви могат да интерпретират тази емоция, като си кажете: „Развълнуван съм, защото имам нужда от почивка и очаквам с нетърпение да опозная ново място“. И в двата случая мислите ви осигуряват когнитивна обратна връзка, за да обяснят и интерпретират чувствата ви.

Чувството е причината, мисълта e следствието, а действието – резултатът. Декартовото „Мисля, следователно съществувам“ е предшествано от „Чувствам, следователно мисля“. Вашият проект за духовна анатомия работи от центъра към периферията: вие не просто се променяте отвън, а се трансформирате отвътре.

Какво се случва, когато има истинска вътрешна трансформация? Вместо да гледате на чашата като на наполовина пълна или наполовина празна, виждате възможността чашата да е проектирана за два пъти по-голям капацитет. Появяват се нови перспективи, полето ви на действие се разширява. Извършвате ориентирани към израстване действия, които ви карат да се чувствате добре, насърчават ви и създават по-вдъхновени чувства.

Нека да разгледаме отново последователността:

Вдъхновение отвътре → Променете чувствата си → Променете мисленето си → Променете действията си

Тъй като съзнанието ви е деблокирано и се развива, вие създавате благоприятна циркулация на вдъхновени чувства, които подхранват положителното мислене и водят до целенасочени действия – двигател на трансформацията. Когато този двигател започне да се загрява, вие достигате до ново осъзнаване, което ви кара да се сдобиете със съзнателна цел и смисъл в живота и да работите за постигането на тази цел. Вече не се съпротивлявате на житейските преживявания, а усвоявате уроците от препятствията, с които се сблъсквате.

Резултатът от подобна трансформация е щастие.

Може би за пръв път в живота си изпитвате щастие, което вече не е условно и не изисква материален стимул. Щастието ви е уседнало и централизирано състояние на съществуване. Когато постигнете това щастие, осъзнавате елементарната разлика между щастието и удоволствието, т.е. изключителната рядкост и неуловимост на истинското щастие. В удоволствието няма нищо лошо! Вечеряме в изискани ресторанти, радваме се на компанията на приятели, наслаждаваме се на почивката – всичко това внася временна радост в живота ни. Удоволствието ни харесва. Понякога доста! Но жадуваме за щастие.

Откриването на съзнателното изживяване на трайно щастие е една от първите стъпки по пътя към интеграцията. Скоро ще откриете механизмите на вътрешния мир, състраданието и радостта, които водят до поразителни нива на щастие с изключителна стойност, защото този вид вътрешен мир е устойчив. Това, което споделям тук, е въпрос на преживяване и не след дълго вие самите ще можете да го наблюдавате в собственото си пътуване. Такива са резултатите, които получавате от работата върху духовната си анатомия.

Може би ще се зарадвате да разберете, че научните доказателства и мъдростта на медитацията сочат едни и същи истини. В книгата си „Пробуденият мозък“ доктор Лиса Милър описва своите най-нови проучвания върху науката за духовността, като използва изследвания с ядрено-магнитен резонанс, генетични изследвания и епидемиология. За ползите от работата върху духовната същност на човека тя пише: „Започваме да живеем отвъд „разпокъсания“ модел на идентичността и една раздробена, фрагментирана представа за това кои сме един за друг и да култивираме начин на съществуване, изграден върху дълбоко осъзнаване на любовта, взаимовръзката, водачеството и изненадата живот“.3 Пътуването от ограничената идея за индивидуалния Аз към усещането за универсалната връзка, която споделяме с творението, към превръщането ни в едно цяло с творението, е пътуване на съзнанието.

В бъдеще ще виждаме все повече, или по-точно, че науката и духовността отправят едно и също послание: работата върху духовната анатомия развива нашето съзнание. Развиващото се съзнание придава по-голям смисъл и цел в живота и помага за постигането на истинския ни потенциал. И така, как можете да се движите в тази посока? Как да се посветите на проекта за духовна анатомия с необходимата отдаденост? Ключовете са желание и интерес.

Какво се изисква от вас?

Птицата има нужда и от двете си крила, за да лети в права посока. За да водите живот, изпълнен с израстване и постигане на цели, интегрирайте духовния и светския живот, като превръщате ежедневните си действия в духовни. Вложете духа си, сърцето си в ежедневните действия. Когато говорите, говорете от сърце. Когато гледате някого, гледайте със съчувтвени очи. Когато видите семейство, което се наслаждава на храната, поставена на масата, отправете тиха молитва за тяхното благополучие. Когато зърнете страдащи хора, помогнете им.

Светът изпитва глад за сърца, които изразяват себе си с щедрост и благородство. Духовните ви действия са безмълвни героични жестове, които докосват сърцата на другите. Проектът за духовна анатомия започва от вас, от мястото, където се намирате в живота си. Отговорностите в семейството, работата и общността са тренировъчната площадка за любов, приемане, жертвоготовност и прошка – основите на вашето израстване.

Всичко, от което се нуждаете, са желание и интерес. Когато практикувате по собствено желание и инвестирате в самотрансформация, вие интегрирате живота си с енергията на душата си. Извисявате ролята на сърцето си от биологична помпа до проводник на съзнанието.

Ако ви гложди любопитство по отношение на духовната анатомия, тази книга ще ви бъде полезна. Ако се интересувате само от основите на медитацията, за да подобрите фокуса си, да се справите със стреса и да развиете по-добри навици, тази книга също е чудесен ресурс за вас. Това е ваш проект и вие избирате траекторията, която да следвате.

Аз съм тук, за да ви помогна. Пътуването може да е дълго и би било хубаво да имате приятели, които да ви придружават по пътя. Мисията на живота ми е да подготвя изпълнени с любов сърца, които да цъфтят като небесни духовни цветя в разнообразната градина на човечеството и да живеят безстрашно и вдъхновено. Тази книга е искрено усилие да изпълня мисията си и се надявам да ви вдъхнови да последвате пътя на самореализацията.

Атлас на осъзнаването

Ако искате да пътувате от Сан Франциско до Ню Йорк, простото указание да карате на изток може да ви е достатъчно, за да поемете на път. Но с напредването на пътуването ви трябват по-подробни указания, информация за местата за отсядане, за живописните места по пътя и т.н. Пътуването от общото към конкретното е естествено развитие.

По същия начин духовното пътуване започва с общо ниво на самоосъзнаване. С развитието на съзнанието ни, нашето осъзнаване става все по-прецизно. Развиваме прецизност в разбирането на нюансите на вътрешното ни пътуване. Изпитваме по-дълбоки нива на удовлетворение и свързаност.

Атласът на осъзнаването е инструмент, който да използвате по време на вашето вътрешно пътуване. Внимателно разработен от екип изследователи от „Пътя на сърцето“, този набор от двайсет и три въпроса е помощно средство за самоанализ. Приканвам ви да попълните този въпросник сега, за да можете да осмислите началната си позиция, а след това да се връщате към него веднъж или два пъти годишно като проверка на нарастващото ви осъзнаване. В някои отношения това може да изглежда като възможност да се самооценявате, но моля, мислете за въпросника като за възможност да откриете слепите си петна. В края на краищата без осъзнаване не можем да се развиваме.

Попълване на въпросника

Намерете тихо място, за да отговорите на тези въпроси. Това не би трябвало да ви отнеме повече от десет-петнайсет минути. Препоръчвам ви да записвате отговорите си в дневник, въпреки че копие от въпросника може да бъде изтеглено и от сайта https://www.spiritualanatomy.com. Докато четете всяко твърдение, размишлявайте върху това как сте се държали през последните две седмици, а не дали сте съгласни, или не с твърдението, и поставяйте отметка в съответното кръгче.

Например един въпрос гласи: „Приемам трудностите и уроците в живота“. Трябва да помислите за предизвикателствата, които сте приели, и за тези, които са ви тревожели през предходните две седмици, след което да изберете своя отговор.

Една забележка: няколко от въпросите засягат „мъдростта на сърцето“. Терминът „мъдрост на сърцето“ се отнася до мъдростта, която се заражда, когато се издигнете над шума на мислите, желанията, преценките и емоциите.

Осмисляне на отговорите

Помнете, че отговорите ви не са добри или лоши, а по-скоро възможност да осъзнаете по-добре къде се намирате. Ако сте възможно най-обективни, отговорите ви на всеки въпрос могат да ви дадат представа за областите, в които бихте искали да съсредоточите вниманието си и да израствате чрез духовното си развитие.

Например може да забележите, че само „понякога“ си давате сметка за реакциите си към другите по време на взаимодействие (въпрос 3). С напредването на пътуването си можете да се върнете към въпросите, за да видите какво се е променило. Може например да установите, че сега „често“ усещате съзнателно реакциите си по време на взаимодействие, което предполага постепенно повишаване на осъзнаването ви по отношение на другите – знак за състрадание, което разцъфтява естествено по време на пътуването ви, насочено навътре.

В други случаи оценките ви могат да се понижат с течение на времето, тъй като осъзнавате по-дълбокото значение на разглеждания въпрос. Например в началото може да дадете оценка „често“ на въпрос 18: „С радост се приспособявам към житейските обстоятелства, за да се развивам“. В хода на пътуването си може да развиете по-задълбочено разбиране за необходимостта от радостно приемане и да си дадете сметка, че има какво да подобрите. Така следващия път, когато отговаряте на тези въпроси, може да отметнете вариантите „понякога“ или дори „рядко“, което показва, че вече сте по-наясно с фините, но важни аспекти на реакцията си към житейските обстоятелства. Понижаването на оценките може да се тълкува и като огъване на клоните на дърво, натежало от плодове. Колкото по-голямо е израстването ви, толкова повече плодове давате.

Въпросникът и вашите отговори се превръщат в километрични камъми по време на пътуването ви в осъзнаването. От време на време се връщайте и отговаряйте отново на тези въпроси. Как помага това? Може би сте забелязали, че когато препрочитаме някоя мъдра книга, откриваме по нещо, което сме пропуснали преди. Нова идея, нова концепция или по-дълбоко разбиране. Книгата не се е променила, у вас самите е настъпила промяна. Подобно на това, записите ви с течение на времето ще отразяват разстоянието, което сте изминали във вашето вътрешно приключение.

Вашият истински потенциал

Някога живял един крал, който имал трима синове. Кралят искал да си избере наследник, който да е мъдър и да се грижи за народа. Затова построил три двореца и заръчал на всеки от синовете си да украси по един от тях. Кралят провъзгласил, че народът ще избере кой дворец изглежда най-добре. Но имало една уловка: бюджетът за украсата бил само пет медни монети. С такъв нищожен бюджет как би могъл да се украси цял дворец?

Разгневен от нелепата молба, първият син разхвърлял бали сено, бамбук и слама, за да покаже презрението си. Вторият син се замислил малко по-дълго над проблема. Той поръчал на местен художник да нарисува скици с въглен на краля и ги поставил във всяка стая. Третият син седял в двореца в мълчание. Той се молел за напътствие, за да разбере смисъла и целта на изпитанието. Преди всичко искал да накара баща си да се усмихне.

Най-после получил отговор и поставил свещи и благовонни пръчици из целия дворец. Останали му малко пари, затова поръчал да нарисуват табела с надпис: „Дом на народа“. Щом се свечерило, когато хората се отправили към дворците, всички били привлечени от златното сияние на озарения от свещи дворец. Когато прочели надписа, поставен отвън, те донесли цветя, килими и мебели. В рамките на няколко часа дворецът бил украсен и народът помогнал на краля да избере законния наследник.

Всички ние разполагаме с ограничен капитал, а този капитал е времето. Няма значение дали сте богати или бедни, грамотни или неграмотни, млади или стари – всеки се бори с недостига на време. Петте медни монети илюстрират идеята за недостига на време – много работа за вършене и недостатъчно време. Действията на третия принц показват какво е възможно, когато открием по-голяма цел и смисъл в живота и работим за реализирането на този потенциал.

Животът е възможност да реализираме потенциала си. За съжаление, повечето от нас остават неизползван потенциал, семе, което никога не покълва, за да се превърне в цвете. Разцъфтяването на едно човешко същество е това, което наричаме реализация. За да разцъфнем, трябва да станем уязвими, автентични и отворени за промяна. Може би сега разбирате защо толкова много от нас избират да останат семена – защото сме защитени от външната черупка, черупката на егото и комфорта. Затова, ако не пробием черупката на егото и комфорта, не надмогваме ограниченията и не премахваме границите.

Проектът за духовна анатомия отключва неограничения ви потенциал. Ние работим върху тялото за физически растеж, а законите на биологията ограничават потенциала за растеж на тялото. Умствената сфера има по-голям потенциал за растеж от физическата. Но и тук след известно време удряте тавана по различни причини, като например възраст и забавяща се крива на обучението. В сравнение с тялото и ума, душата въплъщава неограничен потенциал. Представете си го по следния начин. Между леден блок, 4 литра вода и водна пара кое има най-голям потенциал да се разширява, да расте? Това е водната пара. Колкото по-фина е средата, толкова по-голям е потенциалът за растеж.

Искам да поясня, че когато говоря за вашия потенциал, нямам предвид потенциала ви за постижения – да успеете в работата си, да купите подходяща за вас къща, да се обвържете с правилния човек, да участвате в десетина маратона. Говоря за вродения ви потенциал – вашия духовен капацитет. Той е сърцевината на това, което ви прави хора и което ви доближава до любовта и човешките отношения.

Когато пренебрегваме духовното си израстване, пропускаме шанса да реализираме пълния си потенциал. Възможно е сега да не го осъзнавате и да си въобразявате, че тази възможност винаги ще е налице за вас. Но аз бих го сравнил с усещането да гледате как влакът се отдалечава точно когато пристигате на перона или да изпуснете полета си дори след като сте тичали през терминала, за да стигнете навреме. Били сте на косъм от това да успеете. Съжалението, когато осъзнаваш, че не си разгърнал потенциала си, е тежко бреме за душата.

Проучванията неведнъж са показвали, че в последните си дни хората не съжаляват, че не са работили повече в офиса или че не са си купували скъпи дрехи. Това, за което съжаляват, е, че не са вложили повече любов в живота си. Съжаляват, че не са прекарвали повече време с любимите си хора и че сърцето им не е излъчвало доброта и състрадание. Съжаляват за нещата, които не са опитали.4 Още по-показателно е, че изследване, проведено през 2018 г., установява, че повечето хора съжаляват, че не са предприели действия, които са щели да ги доближат до идеалната им същност.5

Какво разбираме под идеална същност? Това е онази част от нас, от която са изградени надеждите, мечтите и стремежите. Постигането на целите ни носи удовлетворение, но когато открием истинската си цел и вървим към нея, нашата идеална същност намира истинската си реализация. Светлината на пробуденото сърце ни води в това усилие. Подобно на принца, който отделил известно време, за да се слее със сърцето си, и след това открил целта си, работата върху духовната ви анатомия ви помага да актуализирате потенциала си.

Душата и нейните системи

Когато учените искат да обяснят градивните елементи на материалния свят, те се обръщат към периодичната таблица. Тази таблица е интегрирана система за класифициране на елементите по атомно тегло, атомен номер и характерни свойства. Духовната анатомия също има градивни елементи, които можем да определим количествено: душата и нейните компоненти, чакрите, кошите и фините тела. Нека дефинираме всеки от тях, като започнем с душата.

За да отговорим на въпроса „Какво е душата?“, нека се върнем към началото на човешкия живот, към момента на раждането. Виждали ли сте как се ражда бебе? Дори и да не сте наблюдавали раждане, може би сте чували как новородено съобщава за появата си на бял свят. Това е плач, който е толкова изпълнен с живот и толкова сладък, че споменът за него се е запечатал в сърцата на повечето родители. Но ако бебето не плаче, това мълчание е брутално. Лекарите се втурват да помагат. След техните усилия, ако бебето все още не плаче, тогава семейството ридае от мъка.

Защо бебето не плаче? Защото липсва нещо, което би трябвало да съпътства тялото при раждането, нещо, което задейства тялото. Липсващата единица е жизнената сила. Енергията, която различава живите от мъртвите. Жизнената сила ви поддържа до момента, в който реши да напусне тялото.

Когато няма жизнена сила, няма и жизнен опит. Умът и тялото ви функционират благодарение на жизнената сила. Има много названия, с които различните култури обозначават жизнената сила, включително душа, дух, атман, рух и нешама. Едно от тях, което се откроява за мен, е карана-шарира на санскрит, което означава „причинно тяло“, причината за вашето съществуване. Душата е най-фината част от вашето същество, частта с най-висок потенциал.

Чакрите, които са центровете на духовната енергия на душата, са основен акцент в тази книга. Кошите са обвивките около душата и са пет на брой. Фините тела са много, а четирите най-важни са мисленето, интелигентността, егото и съзнанието. Чакрите са центровете на енергията на душата, разпръснати из тялото. Можете да мислите за чакрите, фините тела и кошите като за органи на душата, които работят заедно като една интегрирана система.

В проекта за духовна анатомия се фокусираме върху чакрите. От една страна, в тях се съдържа фината енергия, която захранва нашата трансформация. Но още по-важно е, че енергията на чакрите прониква в цялата духовна анатомия. Това е като да имаш много светлини, свързани с един димер ключ – когато го включите, всички светлини се запалват едновременно. Когато увеличите или намалите силата на димера, всички те реагират.

Чакри – кратък преглед

Точно както реката при спускането си по наклона образува водопади, има канали и притоци, така и душата, след като се въплъти в тялото, се изразява на различни места, известни като чакри. Чакрите са духовните енергийни центрове на душата и има много такива водовъртежи, разположени по цялото тяло.

Един от начините да разглеждаме чакрите е да ги възприемаме като географските дължини и ширини на картата. Не виждаме линиите, но можем да определим физическото местоположение, като използваме координатите. По подобен начин чакрите са енергийни образувания в духовната анатомия и можем да определим техните позиции във физическата рамка.

Най-широко разпространено е мнението, че има седем чакри. Освен в йогийската литература, текстове в джайнизма, будизма и суфизма съдържат описания на чакрите, въпреки че всяка традиция посочва различен брой. Това не са противоречия или несъгласия. Това са карти на съзнанието, начертани от почитаните учители, изследвали тези пътища в зависимост от проблемите, които са искали да решат, затова са начертали карти и са предложили практики за вглъбяване.

Един от основните приноси на „Пътя на сърцето“ към духовните традиции по света е идентифицирането на шестнайсет чакри (три по протежение на гръбначния стълб и още тринайсет в областта на гърдите и главата), чрез които човек успява да достигне най-високите нива на съзнание. Това, съчетано с набор от практики, пригодени за днешното време, превръща „Пътя на сърцето“ в проста и ефективна система за всеки, който се интересува от самоусъвършенстване.

Нашата цел – еволюция на съзнанието

Често, когато четете за чакрите, четете и за това как човек може да придобие мистични сили, да прави чудеса и да развива свръхчовешки способности. Признаваме, че левитацията наистина звучи забавно, но търсенето на мистични сили не е нашата цел в момента. Нашата цел е да развием съзнанието си, да открием по-голям смисъл и цел в живота и да достигнем най-високия си потенциал. Чрез духовното си пътешествие ние преминаваме от човешко към хуманно и божествено ниво, а накрая надхвърляме дори и него.

Това е грандиозен проект, който е присъщ единствено на човешките същества. Това, което прави човешкия живот специален, е възможността да развиваме потенциала си по своя воля. Гъсеницата се превръща в пеперуда, дори и да не го желае. Вроденият ѝ генетичен модел ще я направи такава, каквато трябва да бъде. Но при човешките същества е различно. Ние растем физически, умствено и духовно и нашето израстване чрез тези измерения идва от изборите, които правим, и действията, които предприемаме. Свободата да се развиваме е присъща единствено на човешките същества и затова във всички традиции, колкото и да са различни, човешкият живот се празнува като дар.

Има много пътища, които могат да подпомогнат израстването и еволюцията на човека. Един от пътищата, които с увереност препоръчвам, е „Пътят на сърцето“ и неговите практики. Възможно е вече да следвате някаква друга система и техниките, които споделям тук, да я допълват. Можете да ги възприемете заедно с всичко друго, което следвате.

Ролята на основните практики (с които ще се запознаете в пета глава) е да създадат условия за оживяване на чакрите. Мислете за оживяването на чакрата като за цвете, което разцъфва от пъпка. С оживяването на чакрите фините тела се развиват. Егото се смирява, интелигентността се превръща в мъдрост, а мисленето еволюира в чувстване. Кошите, обвивките около душата, също се трансцендират. Крайният резултат: съзнанието ви еволюира, а силата на душата нараства. Ние не действаме директно върху съзнанието – тялото ни се облагодетелства, когато работим върху ръцете, краката, гърдите и основните мускули. По подобен начин съзнанието облагодетелства работата, извършвана върху системите на душата.

С развитието на съзнанието ни се разширява обхватът на осъзнаване и се усъвършенстват възприятията ни. С помощта на усъвършенстваните възприятия вземаме по-добри решения в живота, които са ориентирани към израстване. Качествата на сърцето заемат централно място и ни носят полза в ежедневието. Например, ако сте мениджър, ставате по-добър слушател и ръководите екипите си с по-голям успех. Ако сте домакиня, уседналостта ви ще създаде обогатяваща среда у дома за вашето семейство. Ако сте учител, ще създадете възприемчива учебна среда в класната стая. По този начин качества като приемане, мир, любов, смелост и яснота започват да разцъфтяват в живота ви и вие се чувствате на мястото си, по-гъвкав във вземането на решения.

Нарастващото осъзнаване има и обратна страна. Започваме да виждаме всичко такова, каквото е, без никакви маски. Изправяме се лице в лице с всичко вътре в нас, виждаме красотата и грозотата, виждаме противоположностите и парадоксите, виждаме върха и бездната в нас. Да се изправим срещу най-съкровените си мисли и преживявания, може да бъде непосилно и това е една от причините, поради които хората не обичат да медитират. Такава е историята на „Огледалце, огледалце на стената...“. Когато се появи нещо грозно, счупването на огледалото няма да помогне. Огледалото не носи никаква вина. Човешкото съзнание също не е виновно.

След като намерите опора в сърцето и се заемете с проекта за духовна анатомия, ще се възползвате от изобилните ресурси на сърцето. Започват да се развиват смелост, сила и издръжливост. В момента, в който сме готови да се променим, всички природни сили се обединяват, за да ни помогнат да се трансформираме. В рамките на този процес се превръщаме в протегнатите ръце на Майката Природа. Не че тя се нуждае от нашата помощ, но обича да вижда как децата ѝ заприличват на самата нея – стават безгранични. Проектът за духовна анатомия ви отвежда от крайното към безкрайното, от ефимерното към вечното и от ограниченото съзнание към безграничния Абсолют – Центъра.

Попитайте Дааджи

„Имам религиозен произход, Дааджи. Ние се молим редовно и празнуваме религиозните празници. Трябва ли да прекратя тези практики, за да успея да се развия духовно?“

Всички религии проповядват идеята за Божията вездесъщност, за любовта, както и че всички ние сме Божии чеда. Не става въпрос за ученията или практикуването на вярата, става въпрос за преживяването. Религиите учат, а духовността ви помага да преживеете тези учения от първа ръка. Усещаме ли присъствието на висша сила? Чувстваме ли всемирната любов? Вярваме ли наистина в дълбините на сърцето си, че сме част от нещо много по-голямо?

Инструментите за преживяване са медитация, вглъбяване и молитва. Буда, Исус, Нанак, Мохамед – всички те са медитирали, за да преживеят истината. Вашите религиозни практики и духовните практики на „Пътя на сърцето“ не са в противоречие. Когато работим върху духовната си анатомия, ние постепенно преживяваме истината в сърцата си.

Важно е да уважаваме религията, с чието учение сме израснали, но също така е изключително важно да направим следващата стъпка към гмурване в океана на духовността. Ятрата ни отвежда от религията към духовността, от духовността към реалността, от реалността към блаженството и от блаженството към нищото.