Моля, седнете!
Какво всъщност означава това? Разбира се, тълкуванието може да е различно и със същия успех можете да кажете „настанете се“ или „чувствайте се като у дома си“. Това са добронамерени покани, но те едва ли могат да се осъществят на всяка мебел. Днес много неща са приятни на вид, но безнадеждно неудобни за използване. Как се е стигнало до това и какво можем да направим по въпроса?
В първата си книга споделих основните принципи на домашния интериорен дизайн и триковете на занаята, използвани от интериорни дизайнери и стилисти. В тази книга събрах различни аспекти на познанието и опита на мебелните дизайнери и производители, които не е зле да имаме предвид, когато си купуваме мебели – мебели, които са приятни на външен вид и в същото време удобни.
През последното десетилетие сме похарчили най-много пари за домашен дизайн в познатата ни история. Ние не само придобиваме повече (и по-скъпи) неща за домовете си, но и повече мебели, които не сме изпробвали преди. И никога досега не сме имали толкова богат избор – неща от всяко кътче на света са ни достъпни по интернет и чрез електронните магазини. Въпреки това разполагаме със забележително малко напътствия какво да имаме предвид, когато си купуваме обзавеждане, отвъд това, че нещо е модно като цвят и подходящо за един или друг сезон.
Днес сме по-наясно кои столове са модерни, отколкото кои ние намираме за хубави. А понякога се налага да проверим два пъти дали столовете на мечтите ни въобще стават за седене. Дали са скулптури, или удобни мебели? И ако са удобни, то за кого? Кои са важните неща, които да гледаме, когато избираме конкретна мебел и я сравняваме с алтернативи, за да стигнем до едно по-добре информирано решение? Особено ако смятаме да направим обзавеждането ни по-лично – в края на краищата не очакваме определен модел дънки да пасва на всяко дупе, така че защо да очакваме един стол да го прави? И в дългосрочен план, ако искаме да станем по-добри потребители, според мен трябва да разширим познанията си и по други въпроси – например да си даваме сметка колко е важно да избираме подходящи материали и по-кратки разстояния за транспортиране.
Вашето тяло
е вашето мерило
Мебелите са удобни и неудобни не само по случайност. В тази глава ще научим повече за измерването на точки, които имат предвид опитните мебелни дизайнери, когато проектират продуктите си. Ще научим също и за мерките на собственото ни тяло, които трябва да имаме предвид, когато изпробваме и преценяваме функционалността на една мебел, за да решим коя точно е оптимална за нас и отговаря на изискванията ни. Както се казва – разни хора, разни вкусове. Не само хората са различни, но и формите им силно се различават.
АНТРОПОМЕТРИЯ
Нашите тела са мерилото, което винаги е с нас и спрямо което се учим да преценяваме пропорциите на предметите около нас. Човешките мерки са решаващи и когато става въпрос за доброто прилягане и полезността на вещите, които създаваме. Статистичните данни за целевите групи осигуряват на мебелните дизайнери най-важното средство за проектиране на мебели, които да бъдат използвани, а не само да изглеждат прекрасно.
Науката, която се занимава с мерките на човешкото тяло и пропорциите му, се нарича антропометрия. Думата произлиза от старогръцките думи антропос (човек, човешко тяло) и метрон (мярка и инструменти за измерване). С вземане на мерки на значителен брой хора се събират достатъчно данни, които ни позволяват да определим нормалното статистическо разпределение. Или, казано по-просто, да получим представа какви са най-често срещаните мерки.
Неподвижно стоене и движение
Когато измерваме човешки тела, ние правим разлика между структурни и функционални данни. Структурните мерки се вземат от фиксирани точки на тялото, когато то е неподвижно, докато функционалните данни са мерило за обхвата на движение, за възможността за досег и за пространството, от което се нуждаем, когато се движим или вършим различни неща. Тези функционални мерки понякога се наричат динамични, но въпросът е не само да разбираме дефинициите или точните мерки, а и да схващаме основните принципи – и едните, и другите са еднакво важни.
Съвсем ясно е, че ние заемаме различно пространство в зависимост от това дали се движим, или стоим, както и че ръстът ни определя дали можем да достигнем до някой висок шкаф в кухнята, или не. Затова едва ли е изненадващо, че един и същи фотьойл е доста различен за хора с различни физически форми или с различен начин, по който седят.
„Крайностите са определящи“
Антропометричните измервания се използват за улесняване при създаването на продукти, които са подходящи за възможно най-широк кръг от хора. Това означава, че целта е да се създаде продукт, който позволява на мнозинството от целевата група да използва конкретната мебел.
Традиционно пространствените изисквания в дома се съобразяват с мерките на мъжкото тяло – например каква да бъде височината и ширината на вратите. Мерките на жените пък, които като цяло са по-дребни, се използват за определяне на достъпността – например каква трябва да бъде максималната височина на рафт или закачалка в гардероба, че да бъде достъпна за възможно най-много хора.
Важни мерки за интериорни и мебелни дизайнери
Достатъчно е само да се огледате на улицата, за да видите, че човешките същества са с различна височина. И за всяка една височина има най-различни вариации във физическите форми. Съществуват много книги и наръчници, които обясняват на мебелните дизайнери как най-добре да проектират мебелите, за да бъдат удобни. Но подобни пособия рядко са достъпни за нас, потребителите.
Следващите примери са само някои от мерките, които взех от задаващия стандарти труд „Човешки мерки и вътрешно пространство“ на Джулиъс Панеро от 1979 г. Целта им е да помогнат за определяне на размерите и за решаване на технически проблеми и въпроси на дизайна. Познаването на тези мерки може да бъде полезно за всички нас, тъй като ще ни помогне да разбираме формата и функционалността на мебелите.
Мерки в изправено положение
А. Ръст
Мярка, използвана за определяне на стандартните размери и минималните височини за всичко – от касите на вратите до височината над главата за неща като рафтове и осветителни тела на тавана.
В. Ниво на очите в изправено положение
Тази мярка се използва например за определяне на оптималната височина за всякакви неща – от паравани и окачени картини до разположението на осветлението. Дори най-дребните индивиди в домакинството трябва да могат да поглеждат през прозореца и да виждат отражението си в огледалото в банята.
С. Височина и ширина на раменете
Тези мерки се използват за определяне на подходящата ширина, форма и височина на облегалките на канапета, фотьойли и столове. И тъй като раменете на повечето хора са по-широки от бедрата им, тези мерки се използват и за определяне на ширината на седалката, на която да могат да седнат няколко души един до друг.
D. Височина на лактите в изправено положение
Тази мярка определя стандартната височина за плотове и кухненски повърхности за работа в изправено положение. Тя е стандарт и за височината на умивалника в банята. Според книгата „Кухни – планиране и оборудване“ на Агенцията на потребителите (1972) лакътят трябва да се намира на десетина сантиметра над повърхността на плота, когато ръката от лакътя до рамото е отпусната отвесно, а под лакътя сочи напред. В „Човешки мерки и вътрешно пространство“ разстоянието е дадено по-точно – 7,6 сантиметра.
Е. Височина на коляното
Височината на коляното се използва за определянето на най-подходящата височина на седалките на столове и други мебели за седене. Тя осигурява и насоки за дизайна на маси, така че части от рамката на масата, която поддържа плота, да не се удрят в краката.
F. Вертикален достъп
Използва се за определяне на стандартната височина на най-горните рафтове в кухненски шкафове, библиотеки, витрини, гардероби и лавиците за шапки.
G. Максимална дълбочина
Максималната дълбочина на тялото се определя с измерването на хоризонталното разстояние между най-изпъкналата предна и задна част на тялото, погледнато отстрани; най-предната точка обикновено е на гърдите, а най-задната – на седалището. Тази мярка може да се използва например за определяне на минималното свободно място в тесни пространства.
Н. Максимална ширина на тялото
Това е максималното разстояние между две крайни точки на тялото, гледано отпред. Мярката се използва за изчисляване на минималната ширина, необходима за всичко – от облегалките на столовете до вратите. Много лесно е обаче да се пропусне да се вземе предвид движението (функционалната мярка), в резултат на което пространството може да се възприеме като недостатъчно.
Мерки в седнало положение
А. Поплитеална височина
Поплитеалната (задколянната) височина е разстоянието между петата и ямката зад коляното. Тази мярка се използва за определяне на подходящата височина, форма и повърхност на столове и тапицирани мебели за седене.
В. Поплитеална дължина
Това е хоризонталното разстояние от задколянната ямка до най-задната точка на седалището. Мярката се използва за определяне на подходящата дълбочина на седалката на мебели като столове, канапета, фотьойли и тоалетни. От пръв поглед може да се види, че много фотьойли и канапета са прекалено дълбоки, и в резултат на това, когато сядате на тях, се налага да си изпъвате краката.
С. Височина на бедрата в седнало положение
Това е разстоянието между повърхността за седене и горната част на бедрото. Например при проектиране на маси дизайнерите използват тази мярка, за да не допуснат краката на потребителя да се опират в носещата рамка. Мярката може да помогне и на вас като потребител да избягвате грешки или неудачни избори – когато най-едрият член на семейството ви седи на стол, измерете разстоянието между най-горната част от бедрото му до най-долната точка на рамката на масата. Има ли достатъчно място между тях, или краката му се блъскат в масата?
Ширина на бедрата в седнало положение
Колко широки са бедрата и седалището ви, когато седите? Тази мярка може да бъде полезна, когато избирате столове с по-високи страни или облегалки за ръце, които могат да ви притискат, ако седалката е прекалено тясна.
Ширина между лактите
Измерете разстоянието между лактите, когато сте в седнало положение. Тази мярка може да се използва, за да се изчисли колко души могат да седнат на масата в трапезарията и да имат достатъчно пространство да се хранят и да използват приборите. (Ако искате вярвайте, но този детайл може да се пропусне много лесно.) Мярката може да се използва и за определяне на размерите на плота, необходим за чертане, рисуване или писане.
ЕРГОНОМИЧНО БАЛАНСИРАНЕ
Знаете ли, че главата ви тежи около пет килограма? Това означава, че балансираме малка топка за боулинг на вратовете си. Като имаме предвид това, става по-лесно да разберем, че изчисленията, правени при създаването на добре проектирани мебели, са изчисления на ергономично балансиране.
От работата си повечето хора са запознати с концепцията за ергономия и ролята ѝ във взаимодействието между човека и инструмента, с който работи. Ергономията е интердисциплинарна тема, която съчетава биология, технология и психология, за да предотврати инциденти и рискове за здравето. Познанията за ергономията доскоро бяха важни предимно в офис средата, но предвид сегашната тенденция хората все повече да работят дистанционно, не е лошо да помислим за ергономията и у дома.
Каква е ергономията на дома ви? На какви видове стрес подлагате тялото си в домашна обстановка? Седите ли правилно на столовете си? Спите ли добре в леглото си? Как стоите, когато работите в кухнята? Къде са осветителните тела в стаите ви и накъде са насочени?
Тези въпроси може би ще се сторят безинтересни за онези, които искат да се захванат направо с творческата фаза на дизайна, но съм сигурна, че след няколко години ще сте доволни, че сте имали предвид и собственото си благополучие, вместо да се фокусирате единствено върху визуалната хармония в стаята.
Повечето хора полагат много труд, за да си изберат офис стол за работното място, но не се замисляме много как седим, когато гледаме телевизионен сериал на канапето или прекарваме часове наред в трапезарията по време на дълга вечеря. След време и двете могат да ни докарат болежки в гърба или проблеми с врата. Именно затова смятам, че е добра идея да мислим по тези въпроси дори когато купуваме мебели, които не са свързани с работата – в края на краищата ще ги използваме дълги часове и след време е възможно те да ни създадат проблеми.
Целта на мебелите в ежедневието ни е да разпределят тежестта на телата ни така, че да можем да се отпуснем, без да нарушаваме естествената S-образна извивка на гръбначния си стълб. Когато седим, краката на стола поддържат по-голямата част от теглото ни, така че поемат натоварването върху стъпалата и коленете. Мускулите, които не са нужни за поддържането на това положение, могат да се отпуснат. Но зле проектираните мебели могат да направят така, че да отпускаме една част от тялото за сметка на други – и в крайна сметка да притискат тъкани, да ограничават кръвообращението и да ни карат да изместваме бедрата си напред в позиция, която променя извивката на гръбнака, което пък на свой ред води до напрежение във врата от опити за компенсиране.
ПРОКСЕМИКА
Освен физическите измервания на размери има и теории, които се занимават с емоционалната ни необходимост от пространство около нас. Никак не е зле да не забравяме това, когато планираме обзавеждането. Трябва да вземаме предвид различните пространствени зони в зависимост от това колко добре познаваме хората около нас и спрямо вида дейност, която изпълняваме. Проксемиката (от латинската дума proxy, „близо“) е техническият термин за това. Тя се занимава с изучаването на пространството и разстоянието между хора и предмети. Защо трябва да я имаме предвид, когато избираме мебели? Отговорът е, че площта за седене на едно канапе или ширината на масата не зависят само от необходимото физическо пространство, но и от пространството, в което се чувстваме най-удобно. В чисто физически план лесно може да се окаже, че за да ни е комфортно, сме седнали прекалено близо до съседа на канапето. Тези зони на комфорт варират при различните култури; културите често се описват като такива на висок или нисък контакт. Концепцията за проксемиката е въведена за първи път от американския изследовател и антрополог Едуард Т. Хол през 1963 г. Той идентифицирал четири зони, които могат да ни бъдат от полза, когато мислим за обзавеждане. Не е нужно непрекъснато да вървите с рулетка, за да се възползвате от идеите на Хол – според мен ако имате предвид приблизителните разстояния, това е напълно достатъчно да стигнете до по-разумни решения.
А. Интимно пространство:
0 – 45 см
В. Лично пространство:
(разстоянието за разговори между близки приятели)
ок. 45 – 120 см
С. Социално пространство:
(разстоянието за общуване между познати)
ок. 100 – 300 см
D. Публично пространство:
(публично разстояние)
над 300 см
Новите мебели
на императора
В продължение на много години скандинавският дизайн на мебели гордо следваше мотото Формата следва функцията. Известни сме в цял свят с това, че съчетаваме естетика и ергономичност с безкомпромисното обединяване на артистичност и техники на конструиране. Но ако трябва да сме честни, можем ли все още да твърдим, че това е така? Особено като имаме предвид какво ни казват продажбите на мебели напоследък и кои модели мебели се радват на най-голямо внимание в пресата и другите медии. Едва ли някой ще оспори факта, че интересът ни към дизайна и инвестициите в домовете ни са се увеличили значително през последните десетилетия, но когато става въпрос за мебели, дали нашите знания и усещане за функционалност и качество са в крак с това развитие? Или изостават?
УДОБСТВО, ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО,
КОНЦЕПЦИЯ ИЛИ ИЗТОЧНИК НА ПАРИ?
Може би ще ви прозвучи странно, но не можете винаги да разчитате, че един стол ще бъде стол, или дори, че създателят му го е проектирал с идеята да бъде удобен. Зад множество форми и пропорции на днешните мебели се крият какви ли не различни подбуди и амбиции. Някои столове са скулптури или произведения на изкуството, а не мебели за седене, докато други са резултат на концептуалните експерименти на дизайнери и производители, които се интересуват повече от това да сложат имената или марката си на картата, отколкото да ви предложат удобна мебел.
Някои мебели са важни и като основни и масови стоки – например столовете, които често се продават в комплект. Всеки доставчик на столове най-вероятно ще продаде повече от един на клиент и с малко късмет към столовете ще върви маса в същия стил, а може би дори и подходяща лампа.
И изведнъж се оказва, че говорим за такива големи суми за търговците, отделно от редовните плащания по потребителските кредити, взети за покупката, че конкуренцията за купувачи на столове засяга не само дневните приходи, но може да повлияе сериозно и на годишния оборот, ако успеете да привлечете достатъчно потребители. Това лесно може да доведе до изкушението да се направи компромис с ергономията и пропорциите заради по-добрите печалби или естетическа атрактивност.
Искам обаче да наблегна, че не е задължително да се стига до такива промени. Не е нужно формата да противоречи на функцията – способността да се справиш с подобен дуализъм, несъмнено е в основата на професионалните умения на един дизайнер. Въпреки това удобството изненадващо често бива жертвано. Това може би се дължи на факта, че дизайнерите обикновено не се занимават с производствен мениджмънт – тази функция по-често остава за купувачите и икономистите или за хора, които имат повече опит в маркетинговите стратегии, отколкото в дърводелството.
Разбира се, възможността да седнеш и да изпробваш някоя мебел в магазина, вместо да си я поръчаш онлайн, може да помогне донякъде, но въпреки това повечето неща ни се струват сравнително удобни, ако седнем на тях само веднъж и за съвсем кратко време. Всеки, който е излизал сред природата, може да потвърди как дори една твърда канара може да се окаже неочаквано удобно място за сядане. Едва след като поседите на стол достатъчно дълго време, ще започнете да забелязвате къде е малко неудобен, какви са слабите му места, как пасва на различните части на тялото ви – все важни неща, за които би трябвало да сте помислили, преди да поръчате половин дузина столове, които да ви бъдат доставени в рамките на месец. Мебелите, предназначени за публичната сфера, трябва да отговарят на някои сериозни изисквания, докато за много от нещата, които се продават на частни потребители, изискванията са опростени до такава степен, че продуктите вече не заслужават да бъдат наричани мебели. Чувала съм да говорят за този феномен като за дизайнерски еквивалент на хляба, правен в телевизионното шоу „Бейк-Оф“ – има огромна разлика между външния вид на крайния продукт и вкуса му.
Колкото повече научавате за основните специфики при изработката на стол, толкова по-ясно ще ви става колко често се позволява на артистичните и концептуалните – и най-вече на търговските – фактори да имат преднина пред комфорта и функционалността.
КОНЦЕПЦИИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА МЕБЕЛИТЕ
Какво е онова, което определя качеството на една мебел пред естетичната ѝ стойност? Ето няколко основни неща, които трябва да имаме предвид, преди да се вгледаме по-внимателно в анатомията на мебелите и да анализираме отделните им компоненти.
Функционална стойност
Какви са практическите характеристики на дадена мебел? Колко добре изпълнява тя предназначението си? Има големи разлики в реалната функционалност на мебелите, които се продават днес – много от тях са приятни за окото, но далеч не всички са толкова удобни, колкото би трябвало да са.
Художествени качества
Някъде четох, че поезията в майсторството е толкова важна, колкото чудесата на една нова технология. И не мога да измисля по-добър начин да го опиша, когато става въпрос за художествените качества на една мебел. Майсторството се крие не в претупването, а в детайлите, които позволяват на дизайна да се открои сред останалите мебели.
Предназначение и контекст
Дали дадена мебел е проектирана за целта, за която възнамерявате да я използвате? Вземете например класическите столове в кафенетата. Те са резултат от индустриализирано масово производство и имат много качества, които се ценят високо в средата на едно заведение. Тъй като са компактни, те позволяват на много клиенти да седнат на малка площ, и понеже са леки, лесно могат да бъдат местени, ако се наложи пренареждане на масите. От друга страна, като столове те не са особено удобни в смисъла на онова, което знаем днес за ергономичността на седенето. Това не е особено важно за едно кафене, където не искаме клиентите да се задържат твърде много, но е не особено желано, когато подобни столове добиват популярност и в съвременните домове, където искаме да седим удобно за дълго време около масата. Когато вземете някоя мебел от оригиналния ѝ контекст и я сложите в друг, проблематичен най-често е новият контекст, а не самата мебел.
Здравина
Колко добре издържа дадена мебел на ежедневна употреба? Някои производители правят тестове, за да преценят колко време ще издържи продуктът им, и могат да предложат гаранции, основани на нормалното използване в продължение на определен брой години. Други не споменават за подобни неща – и се надяват, че няма да ги попитате.
Екологичност
Как и къде е произведена дадена мебел? Какви материали са използвани и как са били транспортирани? Какъв ефект имат тези неща върху общите ни природни ресурси и върху хората, които участват в производството?
„Работата на мебелния дизайнер е да съчетае добрата функционалност с изразителната форма.“
Ерик Берглунд, „Да поговорим за качество“
Безопасност
Безопасна ли е дадена мебел? За всички ли? Има ли някакви слабости или недоглеждания в конструкцията, които могат да доведат до нараняване на хора или до повреда на други предмети? Регулациите относно подобни въпроси са различни в отделните страни и е лесно да пропуснем тези разлики, когато си поръчваме мебели от чужбина.