Кураши у дома

Предговор

Какво има най-голямо значение за вас?

Подреждането е нещо повече от това просто да приведете дома си в спретнат вид. То притежава силата да промени живота ви.

Какво според вас се променя най-много, когато подреждате?

За някои хора подреждането подобрява представянето в работата или във връзките, докато за други води до брак или до откриването на нещо, което те искрено искат да направят.

На фона на цялото подреждане според мен най-невероятно е да се научите да харесвате себе си.

Когато се потопите в процеса на избор на онова, което ви носи радост, и се освободите от всичко, което не го прави, вие развивате способността да избирате, да вземате решения и да действате, а това на свой ред развива самоувереността ви.

Като се питате многократно какво предизвиква радост и какво не, вие започвате да виждате онова, което е най-важно за вас.

Когато харесвате себе си, вие си осигурявате емоционално пространство и се събужда желанието ви да се наслаждавате максимално на всеки ден.

Тази книга е за онези, които се научават да разпръскват радост по време на магията на подреждането, а тя променя живота.

1.

Диалог със себе си

Като се замислите над този въпрос, успявате да положите основата на живот, който излъчва радост.

Затова отначало моля всеки клиент да сподели с мен надеждите и мечтите си. Очите на хората блестят, докато описват къща като палат, с великолепни мебели в естествени цветове, или голяма кухня, където да пекат сладкиши. Много скоро обаче реалността си казва думата и светлината в очите им помръква. „Живея в апартамент – казват те. – Как да направя палат от стая, която е едва седем квадратни метра? Би трябвало да съм по-голям реалист.“

На пръв поглед това е съвсем логично заключение и честно казано, дълго не бях сигурна какво да отговоря. Как да карам клиентите си да правят компромиси с мечтите си? Как да кажа на човек, който обича Реноар, да украси едностайния си апартамент с нещо „по-подходящо“, като японски гравюри, и просто да се грижи винаги всичко да е чисто? Това никога няма да ги мотивира да поддържат спретнато и подредено. Самата мисъл е в състояние да загаси и последната искрица радост.

Когато визуализираме идеалния си начин на живот, трябва ли да отпускаме въображението си, или да се придържаме към онова, което е възможно? Това е подвеждащ въпрос, над който трябваше да мисля внимателно известно време.

В японския език думата за „начин на живот“ е кураши. Докато мислех над тази дума, осъзнах, че не знам какво означава. Когато проверих в речника на японските термини Дайджисен, открих интересен факт. Според този източник думата означава „изкуството на живота; прекарване на всеки ден; ежедневие; да си изкарваш прехраната“. Глаголът курасу означава „да прекарваш времето си до залез; да преживееш един ден“. С други думи, идеалното кураши просто означава идеалният начин да си прекарваш времето, следователно е отделно и различно от „идеален дом“.

Когато осъзнах това, си спомних дните в университета, когато живеех в Токио с родителите си. Макар да си имах собствена малка стаичка, което в японските градове е истински лукс, аз бях винаги пълна с идеи и стремежи. Мечтаех да имам по-голяма стая, по-хубава кухня, малка градинка на балкона, по-красиви пердета на прозорците и т.н. Само че кухнята беше територията на мама, която ми беше забранено да променям без нейно позволение, а моята стая нямаше прозорци, още по-малко балкон.

Тази пропаст между мечтите и действителността не ме притесняваше. Аз не спирах да се хваля колко обичам стаята си. Причината да я обичам, беше, че е моя, че е място, на което мога да се порадвам на идеалния си живот, независимо дали това означаваше да се отпусна с ароматерапия преди лягане, да слушам любимата си класическа музика или да поставя малка ваза с едно-единствено цвете на нощното си шкафче.

С други думи, идеалният начин на живот се отнася до онова, което вършим, не до мястото, на което живеем.

Щом клиентите ми приключат с подреждането на домовете си, малцина от тях се замислят за преместване или за пълно преобзавеждане след това. Често пъти най-голямата промяна, която описват, е как прекарват времето си у дома. Посредством тези промени те обикват мястото, на което живеят, без значение дали пасва на идеала им.

Дори да не можете да се пренесете в нова къща или апартамент, вие пак можете да промените начина си на живот. Просто трябва да живеете така, сякаш вашето място наистина е идеалният ви дом. Това е смисълът на подреждането. И така, когато си представите идеалния начин на живот, замислете се конкретно над онова, което искате да направите и как искате да прекарвате времето си у дома.

Колкото и да е странно, след като хората приключат с подреждането и осъзнаят какъв е идеалният им начин на живот, много от клиентите ми повече не се замислят над къщата – и дори мебелите – на мечтите си. Не мога да преброя случаите, когато съм чувала клиенти да казват: „Две години след като подредихме, се пренесохме в къща точно като тази, която си представяхме“. Това е един от многото странни и прекрасни ефекти от почистването, които съм наблюдавала по време на работата си.

Независимо дали вярвате, или не, всичко зависи от вас. Само че, ако ще си представяте идеалния начин на живот, защо не дадете всичко от себе си?

Отказали ли сте се от идеалния си дом?

Въпреки че промяната на начина, по който прекарваме времето си, може да ни доближи до идеалния начин на живот, не предлагам да се откажем от представата си за идеалния дом и да го заменим с нещо „по-реалистично“. Това ще отрече цялата концепция за искрящата радост, постигната посредством почистването и подреждането. В такъв случай как можете да постигнете жилището на мечтите си? Възможно ли е например да преобразите типичния едностаен японски апартамент с настилка татами в стил рококо? Навремето мислех, че подобно нещо е непостижимо, но всъщност дори това може да бъде постигнато.

Една от любимите ми книги е Модна енциклопедия на Акихиро Мива (публикувана от „Шуеиша“ АД), в която Мива, видна личност в Япония, представя едностайния апартамент, в който е живял на младини. Въпреки че пространството е едва девет квадратни метра, интериорът беше великолепен. Мива бе покрил сламените татами с облечени в плюш картони, бе облицовал плъзгащите се врати на шкафовете с плат с шахматна шарка и ги бе украсил със снимки на известни актриси. Ръчно ушити розови завеси красяха прозорците, докато гардеробът, уредбата и другите вещи бяха преобразени с боя и панделки. На снимките мястото прилича на стая от луксозен европейски палат, а не на традиционна стая в японски стил.

„Не е нужно да се местите или да харчите много пари, за да направите дома си шикозен и очарователен. Вместо това го преобзаведете с творчески подход, интелигентно и иновативно.“ Тези думи от книгата на Мива продължават да ме окуражават и вдъхновяват.

За пръв път прочетох книгата, когато бях в университета. Мива беше поканен като гост на университетски фестивал, а като член на студентския вестникарски клуб аз получих възможността да го интервюирам.

Не бях срещала друг като него. Той напръска стаята за срещата с розов парфюм, преди да се съберем, и заговори изключително красноречиво и изискано. Бях изпълнена със страхопочитание в негово присъствие – преживяване, което никога няма да забравя. „Значи това имат предвид, като казват „нещо истинско“, мислех си аз.

Макар все още да бях студентка, вече бях започнала да работя като консултант по подреждане и бях забелязала, че атмосферата на всеки дом отговаря на човека, който живее там. Тъй като бях любопитна да видя на какви места е живял Мива, намерих книгата му.

Оттогава съм наблюдавала начина на живот на много хора, но общият фактор, на който най-много се възхищавам в домовете им, определено не е просторът. Не е и луксът на мебелите. По-скоро е човекът, който копнее да живее на определено място. Този копнеж е очевиден в начина, по който тези хора не пестят усилия, за да създадат мечтата си, търсят и избират единствено неща, които наистина им харесват, чак до най-незначителните вещи за складиране. Тяхната страст е в пресъздаването на съществуващите вещи и в уважението и вниманието, с които се отнасят към дома си и нещата си.

Думата копнеж може и да звучи доста драматично, но отказът да правят компромиси, когато се стремят към осъществяването на своята представа, кара тези хора да се отнасят със страст към домовете си и създава дълбока обич.

Затова ви приканвам да не се отказвате от къщата на мечтите си. Никога не се въздържайте, когато си представяте идеалния си дом и начин на живот. Търсете в интернет, преглеждайте книги и статии в списания, посветени на интериора, за да съберете снимки на великолепни жилища или дори на атрактивни стаи в хотели по цял свят. Прекарайте известно време, като просто им се възхищавате, докато си представяте жизненото пространство, което ще запали искрата за вас. Не се обезсърчавайте, като сравнявате дома на мечтите си с настоящата реалност.

Когато бях доста по-млада, често ми се случваше да гледам замечтано снимките на домовете на известни хора, завиждах им за живота, убедена, че никога няма да имам подобна къща. Тези мис­ли така ме напрягаха, че не можех да усетя радостта, която снимките събуждаха у мен. Да гледате снимки на красиви домове, е страхотен начин да се научите какво жизнено пространство припалва искрите за вас и да настроите чувствителността си за радост. Важно е да мислите позитивно, затова се откажете от склонността да се сравнявате с други или да се подценявате. Вместо това търсете загатвания в инстинктивните си реакции към нещата, които виждате, независимо дали става въпрос за цвят на стена, или за идея за дизайн, която бихте искали да пробвате.

Дайте си свободата да си представите свое собствено жизнено пространство, което да ви подканя да си кажете: „Няма ли да е хубаво, ако...“ и да накара сърцето ви да прелива от радост.

Не се тревожете. С малко усилия и изобретателност можете да преобразите пространството, на което живеете в момента.

Какво всъщност искате да подредите?

Кажете ми. Какво решихте да подредите?

Когато задавам този въпрос, мнозина насочват вниманието си към това да разчистят пространството пред себе си. „Искам да подредя дома си“, казват те. Или: „Искам да намаля времето, което ми е необходимо, за да намеря това или онова“.

Няма нищо лошо в подобни отговори. Все пак задачата да подредите дома си изисква физическо усилие.

Ако обаче искате да овладеете магията на подреждането, която да промени живота ви, има няколко точки, над които да се замис­лите преди да започнете.

Винаги започвам уроците по подреждане, като задавам следните въпроси:

Бяхте ли добри в подреждането като дете?

С какво се занимавате?

Каква професия сте си избрали?

Как прекарвате свободните си дни?

Кога за пръв път се заехте с подобни дейности?

Какво ви е най-приятно да правите?

Мога да посветя цял час на тези въпроси, когато разговарям с клиент, въпреки че някои от тях сякаш нямат връзка с предстоящата задача. Не питам от любопитство. Всеки въпрос е ключ към превръщане на процеса на разчистване в по-безпроблемен.

Често идва момент, в който клиентите организират определена категория, като дрехи или книги, когато забавят крачка и се опитват да имат напредък. Някои не могат да се насилят да изхвърлят дрехи, докато други се чувстват длъжни да сложат повече перилен препарат от необходимото. Също като разтегнат мускул, тези въп­роси представляват блокаж в процеса на разчистването.

Блокажът в почистването и подреждането на определени вещи винаги съответства на блокаж в някой аспект от живота на човека, като например връзките им или работата. За някои първопричината може да е, че са отегчени от работата си. За други може да е, че не са в състояние да простят на майка си за нещо от миналото или че трябва да обсъдят нещо с половинката или партньора си, но все още не са намерили кураж да повдигнат въпроса.

Въпросите, които задавам в началото, имат за цел да отстранят въпросния блокаж в живота на клиентите – нещо, за което те дори нямат представа, че съществува. Това не е времето да им предлагам съвет или да измислям решение. Просто задавам въпросите и оставям те да ми отговорят.

Дори малко размисъл над аспекти от живота ни, които все още не сме подредили, могат по драматичен начин да ускорят процеса на разчистване. Това помага да видим защо нещо ни спира да изхвърлим определени неща и да осъзнаем към какво сме истински привързани. В резултат на това напредъкът в разчистването преминава на по-дълбоко ниво.

Начините, по които се отнасяме към вещите си, връзките си, работата и начина на живот, са взаимно свързани. Затова е по-ефективно да се заемем с блокажите от две страни: на вещите и на вътрешното ни аз.

Да подреждаме, означава да се справим с всички „неща“ в живота. Така че, какво всъщност искате да подредите? Дайте си малко време, за да се замислите отново над въпроса.