Защо се разболяваме

ВЪВЕДЕНИЕ

Ние сме болни. По цял свят се борим със заболявания, които някога са били много редки – и в много случаи губим борбата. Всяка година приблизително 10 милиона души в света умират от рак, а почти 20 милиона – от сърдечносъдови заболявания. Още 50 милиона души в световен мащаб се разболяват от болестта на Алцхаймер, а почти половин милиард от нас имат диабет.

Докато болести като тези се срещат все по-често, при други, не така смъртоносни заболявания също има увеличение. За приблизително 40 % от възрастните в цял свят се смята, че имат наднормено тегло или затлъстяване. Нещо повече, почти половината мъже над 45-годишна възраст имат по-ниски от оптималните количества тестостерон, а почти 10 % от жените страдат от менструални смущения или безплодие.

Макар и привидно между тези състояния да няма връзка, общото между всички тях, както и други разстройства, е едно – в различна степен инсулиновата резистентност причинява или утежнява проблема. И вие може да сте засегнати от нея. По-вероятно е да е така – едно неотдавнашно изследване подсказва, че 85 % от всички нас, възрастните граждани на САЩ, вероятно са засегнати,1 заедно с половината от цялото възрастно население на Мексико, Китай и Индия и повече от една трета от възрастните в Европа и Канада. Проблемът е поне също толкова широко разпространен и по островите на Тихия океан, в Северна Африка и в Близкия изток.

Всъщност инсулиновата резистентност е най-широко разпространеното здравно разстройство в целия свят и всяка година то засяга повече хора от всяко друго – и възрастни, и деца. Но при все това повечето хора не са запознати с термина „инсулинова резистентност“, или ако са запознати, не го разбират. Тук няма никаква изненада – аз съм учен биомедик и професор, и макар днес да се съсредоточавам върху инсулиновата резистентност, някога и аз тънех в пълно невежество относно това състояние.

КАК СТАНАХ ЕКСПЕРТ ПО ЗАБОЛЯВАНЕ,

ЗА КОЕТО НИКОГА НЕ БЯХ ЧУВАЛ

Ако се питате защо не сте чували много за инсулиновата резистентност с оглед на това колко разпространена е тя, то вие не сте единствени. И аз не бях запознат с нея, докато професионалните ми академични интереси не ме отведоха в тази посока. Дори и тогава не бях решил да изучавам инсулиновата резистентност, но интересът ми бързо ескалира.

В началото на първото десетилетие на XXI в., също както и сега, на затлъстяването се обръщаше огромно внимание. След като прочетох една научна статия за това как мастната тъкан отделя хормони, които се разнасят от кръвта и засягат всички останали телесни части, аз силно се заинтересувах и трябваше да науча повече. Проучванията ми първоначално се съсредоточаваха върху това как мускулите се приспособяват към упражненията, но тази статия насочи интереса ми към начина, по който организмът се приспособява към затлъстяването – и защо да не се приспособи? Човешкото тяло е изумително и е решено да продължи да функционира дори и при нездравословни състояния като затлъстяването. (За съжаление, както ще научите, не всяко приспособяване е благотворно.) Колкото повече статии четях, толкова повече доказателствата се събираха, че докато тялото натрупва тлъстини, то също така развива инсулинова резистентност, или все по-малко и по-малко откликва на въздействията на хормона.

Първоначалните ми изследвания започваха да дават индикации относно произхода на инсулиновата резистентност, но все още не бях напълно осъзнал как инсулиновата резистентност на свой ред предизвиква други заболявания. Това пробуждане се случи, след като станах университетски преподавател.

Първата ми преподавателска задача беше да обуча студентите как действат системите в нашия организъм при заболяване или телесно увреждане – този предмет се нарича патофизиология. Като учен аз бях изучавал кое причинява инсулиновата резистентност, но по онова време не смятах действително, че тя е свързана с хроничните заболявания, освен че е предшественик на диабет тип 2 и има периферна връзка със сърдечните заболявания.

След като веднъж започнах да пиша своите лекции, аз прилагах силните си козове, като при всяка възможност се съсредоточавах върху инсулиновата резистентност. И тогава ми се отвориха очите. В частност си спомням как подготвях лекция за сърдечносъдовите разстройства – водещата причина за смъртността в света – и направо онемях, когато открих безброй научни публикации, изтъкващи различните начини, по които инсулиновата резистентност пряко причинява високо кръвно налягане, висок холестерол, артериални плаки и още, и още... Връзката далеч не беше само периферна!

Започнах да търся всякакви доказателства за инсулинова резистентност при други заболявания и научих, че тя присъства при почти всяка хронична болест. (Особено присъстваше при хронични заболявания, възникнали в резултат на диета, богата на преработени и изкуствени храни, както ще видите по-нататък.)

Това беше нещо, което така и не бях схванал – че инсулиновата резистентност причинява и други заболявания освен диабет, а все пак ме смятаха за експерт по инсулинова резистентност!

Колкото се засрамих от липсата ми на познания, толкова и се изумих от факта, че повечето други учени и лекари бяха също толкова невежи, колкото бях и аз. И щом като другите професионални биомедици не знаеха, че инсулиновата резистентност е единствената причина за най-широко разпространените хронични заболявания, то сметнах, че обикновеният човек навярно тъне в пълно невежество. Запитах се защо инсулиновата резистентност не се обсъжда по-често в разговорите за здравето. Но с времето разбрах, че за да схване някой колко огромен е проблемът, ще е наложително той щателно да прерови хиляди научни публикации, да разбира професионалния жаргон и да е способен да свърже нещата. И още по-трудно – щеше да му се наложи да приложи тези проучвания на практика. Нищо чудно, че толкова малко хора осъзнаваха опасността от инсулиновата резистентност.

Не толкова отдавна, докато обсегът на проблема все повече се изясняваше, ме поканиха да представя своите проучвания. Оттогава имам възможността да споделям това, което съм установил по целия свят, като изнасям публични лекции, давам интервюта в подкасти и участвам в дискусии в YouTube. Ала колкото и да говоря, времето никога не ми стига да кажа по темата всичко, което желая. И тук се намесва тази книга.

Основната ми цел е да разбуля загадката около научните изследвания на инсулиновата резистентност, така че всеки да може да оцени какво представлява тя и защо е опасна. Искам да ви въоръжа със знанието как да предотвратите инсулиновата резистентност и дори да обърнете нейния ход – и всичко това се основава на солидни, публикувани доказателства. Искам и да ви покажа стъпките за предотвратяване на болестта чрез прости промени в начина на живот, неизискващи рецепта.

Проучванията, на които се позовавам в тази книга, са извършени и публикувани от стотици различни лаборатории и болници по цял свят, изучаващи този проблем от цяло столетие. Като автор и учен тази история на доказателствата за мен е освобождаваща – нищо от това, което пиша в тази книга, не се основава на моето лично мнение, а на публикувани, рецензирани от колеги научни изследвания. (Така че ако намирате някои от тези изводи за спорни, боя се, че трябва да се доверите на базовите доказателства.)

КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ ДАЛИ СТЕ ЗАСЕГНАТИ?

Както споменах, мнозина професионални медици не са наясно доколко често срещана е инсулиновата резистентност, какви проблеми може да причини и най-важното – как да бъде разпозната. Така че дори вашият лекар никога да не е повдигал темата, вие може и да не сте извън опасност.

За да придобиете представа доколко сте изложени на риск, отговорете на следните въпроси:

Имате ли повече тлъстини около корема си, отколкото ви се иска?

Имате ли високо кръвно налягане?

Имате ли семейна обремененост от сърдечносъдови заболявания?

Имате ли високо равнище на триглицериди в кръвта?

Лесно ли задържате вода?

Имате ли тъмни петна по кожата или малки кожни образувания (папиломи) по врата, подмишниците или в други области?

Има ли в семейството ви член с инсулинова резистентност или диабет тип 2?

Имате ли синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ, за жени) или еректилна дисфункция (за мъже)?

Всички тези въпроси разкриват някаква връзка с инсулиновата резистентност. Ако сте отговорили с „да“ дори на един въпрос, то е вероятно да имате инсулинова резистентност. Ако сте отговорили с „да“ на които и да било два (или повече) въпроса, то вие със сигурност имате инсулинова резистентност. И в двата случая тази книга е за вас. Прочетете я и се образовайте за най-разпространеното болестно състояние в света – защо то се среща толкова често, защо това е повод за загриженост и какво можете да предприемете по този повод. Време е да погледнете по различен начин на вашето здраве. Можете да получите по-ясна представа доколко рискувате да се разболеете и да подходите към потенциалните проблеми, като се съсредоточите върху инсулина.

КАК ДА ЧЕТЕТЕ ТАЗИ КНИГА

За да се възползвате пълноценно от книгата, трябва да запомните трите причини, поради които я написах:

1. Да помогна на хората да се запознаят с инсулиновата резистентност – най-разпространеното здравно разстройство в света.

2. Да предоставя информация за връзката на инсулиновата резистентност с хроничните заболявания.

3. И какво да се предприеме по този повод.

На тези три цели са посветени трите раздела на книгата. В първата част, „Проблемът – какво е инсулинова резистентност и защо е важна тя?“, описвам инсулиновата резистентност и многобройните заболявания и болестни състояния, до които може да доведе тя. Ако вече сте тясно запознати с връзката между инсулиновата резистентност и множество хронични болести и проявявате любопитство към нейния произход, то преминете към втората част, „Причини – кое на първо място предизвиква инсулинова резистентност?“. Ако вече сте научили какви са причините за инсулиновата резистентност и последствията от нея и имате силното желание да опознаете и да разберете научните основи на най-добрата приложима хранителна стратегия, то започнете да четете третата част – „Решението – как да се борим с инсулиновата резистентност?“.

Разбира се, на повечето читатели – дори и на онези, които смятат, че знаят какво представлява инсулиновата резистентност и защо е важна тя, – бих препоръчал да започнат от самото начало – онова, което не знаете за инсулиновата резистентност, ще ви изненада.

Поради големия брой на болестите, свързани с инсулиновата резистентност, посветих значителна част от тази книга на изследването как тя може да ни разболее тежко. Много от болестите, които ще отразим – диабет тип 2, сърдечни заболявания, болест на Алцхаймер и определени видове рак, – са сериозни и не е известно да има лечение за тях. Затова понякога може да ви се струва, че четете разказ на ужасите. Но не се отчайвайте – въпреки всички тежки хронични болести, произтичащи от нея, инсулиновата резистентност може да бъде предотвратена и дори ходът ѝ да бъде обърнат. Ние заедно ще изследваме много подробно как може да се постигне това. Нещата, които четете тук, може да ви уплашат, но тази книга поне завършва щастливо – ние можем да се борим и когато сме въоръжени с научно обосновани решения, ще победим!

Първа част

ПРОБЛЕМЪТ – КАКВО Е ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ

И ЗАЩО Е ВАЖНА ТЯ?

1.

КАКВО Е ИНСУЛИНОВА РЕЗИСТЕНТНОСТ

Инсулиновата резистентност е епидемия, за която може и никога да не сте чували.

Макар и мнозина да не са запознати с нея, нашата неинформираност дава неправилна представа за това колко често всъщност се среща тя – за половината от всички възрастни в САЩ и приблизително за един от всеки трима американци е известно, че са засегнати от нея.1 Ала този брой може и да достига до цели 88 % от възрастното население!2

Още по-обезпокоително е колко често ще се среща тя за в бъдеще – и не мислете, че проблемът е само локален. Погледнем ли световните тенденции, картината става дори още по-мрачна – 80 % от всички индивиди, засегнати от инсулинова резистентност, живеят в развиващите се страни и също както в Америка, половината от всички възрастни в Китай и Индия са инсулиново резистентни. И все пак това не е нова тенденция. Според Международната диабетна федерация броят на случаите на инсулинова резистентност в целия свят през последните три десетилетия се е удвоил и е вероятно да се удвои още веднъж за по-малко от две предстоящи десетилетия.

Инсулиновата резистентност някога е била болест на охолството („чумата на благополучието“, както обичам да се изразявам аз), или болестно състояние, което широко засяга предимно заможните по-възрастни хора. Напоследък обаче това напълно се промени – съществуват документирани доклади за четиригодишни деца с инсулинова резистентност (около 10 % от северноамериканските деца са засегнати от нея3). А страните с нисък доход са задминали страните с висок доход по отношение на цялостния брой хора, засегнати от заболяването.4

На всичкото отгоре, преобладаващото мнозинство от хората с инсулинова резистентност, не знаят, че са засегнати и никога не са чували за нея! И затова, когато се стига до битка с нарастващата глобална скорост на разпространение на заболяването, съществува и допълнителна пречка – на първо място, да накараме хората да го разберат.

ЗАПОЗНАНСТВО С ИНСУЛИНА

За да можем да разберем какво представлява инсулиновата резистентност, е нужно да положим основите, като обсъдим какво представлява самият инсулин. Мнозина смятат инсулина само за лекарство за хора, болни от диабет. Инсулинът всъщност е хормон, който телата ни произвеждат по естествен път (освен ако не сме болни от диабет тип 1 – повече за това по-нататък).

Както повечето хормони, инсулинът е протеин, който се произвежда в една част от организма, разнася се от кръвта и засяга други телесни части. В случая с инсулина той се произвежда в панкреаса – малък орган, скътан под стомаха. Най-известната роля на инсулина е, че регулира равнището на кръвната ни глюкоза. Когато поемаме храна, това повишава кръвната глюкоза и панкреасът освобождава инсулин, който после „отваря вратите“, за да изведе глюкозата от кръвта към различни телесни части като мозъка, сърцето, мускулите и мастната тъкан. И все пак, инсулинът далеч не само регулира нашата кръвна глюкоза. Той оказва въздействие върху всяка една клетка във всяка телесна тъкан – доста голяма публика! Това е почти нечувано сред хормоните – обикновено те въздействат само върху един или може би няколко органа. Но не и инсулинът – дългата му ръка докосва всяка клетка!

Конкретното въздействие на инсулина зависи от клетката. Например, когато инсулинът се свързва с чернодробна клетка, чернодробната клетка произвежда мазнини (наред с други неща); когато инсулинът се свързва с мускулна клетка, мускулната клетка произвежда нови протеини (наред с други неща). От мозъка до пръстите на краката инсулинът регулира начините, по които една клетка използва енергията, променя размера си, влияе върху производството на други хормони и дори определя дали клетките ще живеят, или ще умрат. Сред всички негови въздействия, обичайна е способността на инсулина да кара клетките да произвеждат по-големи неща от по-малки – процес, известен като анаболизъм. Инсулинът е анаболен хормон.

Основни функции на инсулина

Явно инсулинът е важен, когато работи! Проблемът (и до голяма степен това е смисълът, вложен в тази книга) възниква, когато инсулинът не работи правилно – състояние, определяно като инсулинова резистентност.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

НА ИНСУЛИНОВАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ

Най-просто казано, инсулиновата резистентност представлява понижена реакция спрямо хормона инсулин. Когато една клетка престане да реагира на инсулина, причина за което могат да бъдат различни състояния (описани по-нататък), тя става инсулиново резистентна. В крайна сметка, когато все повече клетки в цялото тяло стават инсулиново резистентни, тялото се смята за инсулиново резистентно.

В това състояние определени клетки имат нужда от по-големи количества инсулин от нормалните, за да успеят да реагират по същия начин, както преди. Така ключовото свойство на инсулиновата резистентност е, че равнищата на инсулин в кръвта са по-високи отпреди и инсулинът често не работи добре.

КРЪВНА ГЛЮКОЗА ИЛИ КРЪВНА ЗАХАР?

Терминът „кръвна захар“ е неясен и подвеждащ, но технически точен, тъй като всички прости въглехидрати могат да бъдат наречени „захари“. Думата „захар“ е придобила обичайното значение „захароза“ (т.е. трапезната захар и богатия на фруктоза глюкозно-фруктозен сироп) – съединение, съставено от свързани глюкозни и фруктозни молекули. Но това не е захарта, която имаме предвид, когато говорим за „кръвна захар“. „Глюкоза“ е по-точният термин – неизменната окончателна форма на въглехидратите, които консумираме, след като бъдат усвоени.

Както споменахме, една от главните роли на инсулина е регулирането на кръвната глюкоза. Тъй като поддържането на високо равнище на глюкоза е опасно, дори потенциално смъртоносно, телата ни се нуждаят от инсулин, който да извежда глюкозата от кръвта и ефективно да снижава количеството на кръвната глюкоза отново до нормалното. Но какво се случва с контрола над глюкозата при инсулинова резистентност? Когато възникне инсулинова резистентност, този процес бива компрометиран и това може да доведе до високо равнище на кръвната захар, или хипергликемия – универсалния признак на диабет. Но ние изпреварваме събитията – инсулиновата резистентност може да присъства далеч преди човек да развие диабет тип 2. (За описание на разликата между диабет тип 1 и тип 2 вижте следващия раздел.)

Инсулинът почти винаги се разглежда в контекста на глюкозата, което не е съвсем справедливо с оглед на стотиците (хиляди?) неща, които инсулинът осъществява в цялото тяло. При все това в едно здраво тяло, ако глюкозата е нормална, то и инсулинът обикновено е нормален. Обаче при инсулинова резистентност количествата инсулин са по-големи от очакваното по отношение на глюкозата. В „сюжета“ за инсулиновата резистентност и диабета ние третираме глюкозата като главен герой, но тя всъщност е неговият помощник. С други думи, глюкозата е типичният кръвен показател, който използваме за диагностициране и проследяване на диабета, но всъщност трябва да обръщаме внимание на първо място на равнището на инсулина.

И така, защо приоритетът е обърнат наопаки? Е, за глюкозоцентричната парадигма на инсулиновата резистентност и диабета тип 2, изглежда, можем да обвиним историята и науката.