Следващата мишена

1.

Мотоциклетист от Специалната група за ескорт влетя в Скотланд Ярд, следван плътно от зелен „Ягуар“ и „Ланд Ровър“ без отличителни знаци; два полицейски мотоциклета завършваха кралския конвой. Всички спряха точно когато Биг Бен отброи единайсет и трийсет.

Телохранител скочи от предната седалка на ягуара и отвори задната врата. Комисарят на Лондонската полиция сър Питър Имбърт излезе напред и се поклони.

– Добре дошли в Скотланд Ярд, ваше височество – каза той и му беше отвърнато с онази топла и свенлива усмивка, с която обществото беше така свикнало.

– Благодаря, сър Питър – отвърна тя, докато си стискаха ръцете. – Много мило от ваша страна да се отзовете на необичайната ми молба.

– За мен е удоволствие, мадам – каза сър Питър и се обърна към групата посрещачи, състояща се от старши полицаи, строени в редица. – Позволете да ви представя заместник-комисаря...

Принцесата се ръкува с всеки поред и стигна до края на редицата, където ѝ беше представен началникът на отдел „Убийства“ на Лондонската полиция.

– Командир Хоксби е известен като Убийство едно – каза ѝ комисарят. – А главен инспектор Уилям Уоруик ще бъде вашият гид тази сутрин.

Едно малко момиче излезе напред, направи реверанс и поднесе на принцесата малък букет розови рози. Тя го прие с най-широката си усмивка.

Принцесата се наведе.

– Благодаря. Как се казваш?

– Артемизия – прошепна наведената главица към земята.

– Какво хубаво име – каза принцесата.

Тя се канеше да продължи нататък, когато Артемизия вдигна глава и я погледна.

– А защо не носите корона?

Уилям се изчерви, а заместникът му инспектор Рос Хоган сподави смеха си, от което Артемизия избухна в сълзи. Принцесата отново се наведе, хвана момичето за ръцете и каза:

– Защото не съм кралица, Артемизия, а само принцеса.

– Но един ден ще станете кралица.

– И тогава вече ще нося корона.

Това като че ли удовлетвори Артемизия и тя се усмихна, а баща ѝ поведе кралската гостенка към сградата.

Вратата се държеше отворена от млад кадет; принцесата спря да размени няколко думи с него, след което Уилям я поведе към асансьора. Преди визитата на принцесата се беше провела дълга дискусия дали тя да се качи по стълбите на първия етаж, или да използва асансьора. Асансьорът победи с пет срещу четири гласа. Със също толкова крехко мнозинство беше решено кой да я съпровожда в него. В краткия списък влизаха комисарят, командир Хоксби и Уилям, докато придворната дама на принцесата щеше да се качи с втория асансьор заедно с инспектор Рос Хоган и детектив сержант Ройкрофт.

Уилям беше подготвил отлично рецитацията си, но още първият въпрос на Нейно височество го изхвърли извън рамките на сценария.

– Артемизия да не би да е ваша дъщеря?

– Да, мадам – отвърна Уилям и си припомни, че Хок му беше казал, че „мадам“ трябва да се римува със „спам“1. – Но какви са ви доказателствата? – попита той, забравил за момент, че не се обръща към някой от подчинените си.

– Ако не беше ваша дъщеря, нямаше да се изчервите – отвърна тя, докато влизаха в кабината на асансьора.

– А ѝ казах да не ви заговаря – каза Уилям. – И определено да не ви задава въпроси.

– Фактът, че не се е подчинила, вероятно означава, че тя ще се окаже най-интересният човек, с когото ще се срещна днес – почти прошепна Даяна, докато вратата на асансьора се затваряше. – Защо сте я кръстили Артемизия?

– Кръстена е на великата италианска художничка от епохата на барока Артемизия Джентилески.

– Значи храните любов към изкуството?

– И то страстна, мадам. Но името беше избрано от жена ми Бет, която отговаря за картините във „Фицмалън“.

– Значи ще имам още една възможност да видя дъщеря ви – каза принцесата. – Ако не се лъжа, догодина ще откривам изложба на Франс Халс във „Фицмалън“. Трябва да се погрижа да си сложа поне коронка, за да не ме упрекват отново – добави тя, докато вратата на асансьора се отваряше.

– Музеят на престъпленията, мадам – започна Уилям, който се върна към сценария, – известен повече като Черния музей, е замислен от инспектор Нийм, който през 1869 година решил, че една подобна колекция може да помогне на колегите му да решават и дори да предотвратяват престъпления, ако могат да изучават добре известни случаи. Негов помощник бил полицай Рандъл. Той събрал материали от различни известни престъпници и местопрестъпления, които станали първите експонати в колекцията. Музеят бил отворен пет години по-късно, през април 1874, но и до днес остава закрит за широката публика.

Уилям погледна назад и видя Рос Хоган да бъбри с придворната дама на принцесата. Поведе гостенката си по дълъг коридор към стая 101, чиято врата също беше държана отворена за кралската особа. Уилям неволно се запита дали принцесата понякога отваря врати самичка, но бързо пропъди тази мисъл и се върна към сценария.

– Надявам се музеят да не ви притесни, мадам. Имало е случаи на припаднали посетители – каза той.

Влязоха в стая, чието слабо осветление само подсилваше зловещата атмосфера.

– Едва ли може да е по-зле от четири дни в Аскот, където редовно ми иде да припадна – отвърна принцесата.

Уилям едва не прихна, но успя да се овладее.

– Първите експонати – каза той, докато приближаваха голяма стъклена витрина, – са най-ранните, събрани от Нийм и Рандъл.

Принцесата се загледа в различните оръжия, използвани от престъпници от седемнайсети век да убиват жертвите си. Сред тях имаше бастун, който с едно завъртане на дръжката се превръщаше в сабя, както и различни сгъваеми ножове, малки тежки сопи и боксове. Уилям бързо продължи към следващата витрина, която беше посветена на Джак Изкормвача и включваше написано лично от него писмо, изпратено на Централната новинарска агенция през 1888 г., в което той се подиграл на полицията и предсказал, че никога няма да го заловят. Но от друга страна, напомни Уилям, това било преди Лондонската полиция да започне да използва пръстови отпечатъци, за да идентифицира престъпниците, както и повече от век преди откриването на ДНК анализа.

– Още не съм припаднала – каза принцесата, докато минаваха към следващата витрина, в която имаше стар бинокъл. – Какво му е специалното на този бинокъл?

– Не е бил замислен за Аскот, мадам – отвърна Уилям. – Бинокълът е бил подарък от особено неприятен индивид на годеницата му, направен няколко дни след като тя го зарязала. Когато го вдигнала към очите си и се опитала да нагласи фокуса, от него изскочили два пирона, които я ослепили. По време на процеса обвиненият бил попитан защо е извършил такова зло деяние и той отговорил: „За да не може никога повече да поглежда друг мъж“.

Даяна закри очи с ръка и Уилям бързо продължи нататък.

– Следващият експонат е особено завладяващ – каза той и посочи малка, съвсем обикновена метална кутия. – Той осигурил ключова улика в първия случай, разрешен от Лондонската полиция с помощта на анализ на пръстови отпечатъци. През хиляда деветстотин и пета година братята Алфред и Албърт Стратън били арестувани за убийството на собственика на магазин Томас Фароу и съпругата му Ан. Щяло да им се размине, ако Алфред не оставил отпечатък от палеца си върху празната каса. Двамата били признати за виновни и обесени.

Продължиха към следващата витрина, където принцесата хвърли поглед към една фотография, след което се обърна към Уилям.

– Разкажете ми за този човек.

– На осемнайсети февруари четирийсет и девета година Джон Хей убил богатата вдовица Олив Дюран-Дийкън, докато посещавала работилницата му в Кроули. След като взел всичките ѝ ценности, Хей разтворил тялото ѝ във варел със сярна киселина с идеята, че ако полицията не е в състояние да покаже труп, той няма да бъде обвинен в убийство. Обаче не взел предвид експертизата на патолога Кийт Симпсън, който открил три жлъчни камъка и два изкуствени зъба в купчината боклук зад работилницата. Хей бил арестуван, осъден и обесен.

– Господин главен инспектор, определено обичате да водите момичетата на романтични места на първата среща – каза принцесата.

Думите ѝ накараха Уилям да се отпусне и да се разсмее.

– Друг първи случай – каза той, докато спираха пред следващата витрина, – е арестуването на американския хомеопат доктор Холи Харви Крипън, който убил жена си Кора в Лондон, след което избягал в Брюксел заедно с любовницата си Етел льо Нев. От Брюксел двамата продължили за Антверпен, където Крипън купил два билета за парахода „Монтроуз“, който трябвало да отплава за Канада. Етел се преоблякла като момче, така че двамата да минат за баща и син. Малко преди отплаването капитанът на кораба видял пуснатата обява за издирваните престъпници и станал подозрителен, когато видял Крипън и Льо Нев да се държат за ръце и да се целуват. Изпратил телеграма до Скотланд Ярд и главен инспектор Уолтър Дю, който разследвал случая, незабавно отпътувал за Ливърпул и се качил на много по-бързия „Лаурентик“, който пристигнал в Монреал малко преди „Монтроуз“. Маскиран като лоцман, Дю се качил на кораба, когато той влязъл в устието на река Сейнт Лорънс, арестувал Крипън и Етел и ги върнал в Англия, за да ги изправи пред съда. На съдебните заседатели им трябвали само трийсет минути да намерят Крипън за виновен в убийство.

– Значи и той отишъл на бесилката – жизнерадостно каза принцесата. – А какво станало с Етел?

– Тя била оправдана като съучастница след деянието. На журито обаче му трябвало много повече време, за да вземе това решение.

– Интересно е колко често на жените им се разминава – каза принцесата, докато влизаха в следващата стая, която не изглеждаше по-приветлива от предишната.

– А сега ще се срещнете с някои от по-известните гангстери от Ист Енд – заяви Уилям. – Ще започна с най-прочутите от тях, братята Реджи и Рони Крей.

– Дори аз съм чувала за тях – каза принцесата, като спря пред черно-белите снимки на прочутите близнаци.

– Въпреки че през годините извършили безброй жестоки престъпления, включително няколко убийства, се оказало почти невъзможно да им бъде повдигнато обвинение, още по-малко да бъдат осъдени, защото никой не се осмелявал да свидетелства срещу тях поради страх от последиците.

– И как били хваната в крайна сметка?

– Полицията ги арестувала, след като през шейсет и седма година Реджи убил друг престъпник – Джак Маквити, по прякор Шапката. Близнаците Крей били осъдени на доживотен затвор.

– А човекът, който дал показанията? – попита принцесата.

– Не отпразнувал следващия си рожден ден, мадам.

– Още съм на крака, главен инспектор – подразни го принцесата, докато влизаха в следващата стая, която беше пълна с въжета с различна дължина и дебелина.

– До деветнайсети век в Тайбърн се събирали големи тълпи, за да гледат публичните обесвания – каза комисарят, който ги следваше. – Това варварско зрелище било прекратено през 1868 година, след което екзекуциите се изпълнявали зад стените на затвора, без публика.

– Сър Питър, като млад полицай виждали ли сте обесване? – попита принцесата.

– Само едно, мадам. И слава богу.

Принцесата се обърна отново към Уилям.

– Напомнете ми, коя беше последната жена, увиснала на бесилката?

– Изпреварвате ме, мадам – каза Уилям и отиде при следващата витрина. – Рут Елис, съдържателка на нощен клуб, била обесена на тринайсети юли деветстотин петдесет и пета година, след като застреляла любовника си с револвера „Смит и Уесън“, който можете да видите тук.

– А последният мъж? – попита принцесата, взирайки се в оръжието.

Уилям се замисли здравата – това не влизаше в сценария. Той се обърна към комисаря, но не намери помощ.

Избави ги кураторът на музея, който побърза да се намеси:

– Гуин Евънс и Питър Ален били обесени за убийството на Джон Алън Уест на тринайсети август шейсет и четвърта година, мадам. През следващата година законопроект на група депутати за забраняване на бесенето става закон. Но може би ще ви е интересно да научите, че и днес можете да бъдете обесени за държавна измяна или за пиратство.

– Мисля, че в моя случай е по-вероятно да е за държавна измяна – каза принцесата и всички се разсмяха.

Уилям поведе гостенката към последната стая, където ги очакваше редица бутилки с различни отрови. Уилям обясни, че отровата била предпочитаното от жените средство за убийство, особено когато искали да се отърват от съпрузите си. И съжали за думите си в мига, в който ги изрече.

– И с това, мадам, настъпи краят на обиколката. Надявам се да сте я намерили за... – Поколеба се за момент и смени думата „забавна“ с „интересна“.

– Мисля, че по-подходящото определение е „завладяваща“ – отвърна принцесата, докато Уилям я съпровождаше към изхода от музея.

Върнаха се по дългия коридор към асансьора, като минаха покрай тоалетната, отделена специално за кралската особа. Пред нея стояха две млади полицайки, но присъствието им се оказа ненужно. И двете изглеждаха разочаровани. Принцесата го усети и спря да побъбри с тях, преди да продължи.

– С нетърпение очаквам да ви видя отново, главен инспектор, както и да се запозная със съпругата ви при откриването на изложбата на Франс Халс – каза принцесата, докато влизаше в асансьора. – Това би трябвало да бъде по-весело събитие.

Уилям успя да се усмихне.

Когато вратата на асансьора се отвори, комисарят отново пое нещата в свои ръце и изпрати гостенката до очакващата я кола – телохранителят ѝ държеше задната врата отворена. Принцесата спря да помаха на тълпата, събрала се от другата страна на улицата.

– Забелязах, че веднага заговори придворната дама – отбеляза Уилям, когато инспектор Хоган застана до него.

– Мисля, че ми се отваря шанс – невъзмутимо отвърна Рос.

– Аз пък си мисля, че се целиш по-високо от подобаващото – каза Уилям.

– Подобно нещо никога не е безпокояло теб – ухили му се Рос.

– Туш – каза Уилям и леко се поклони на приятеля си.

– Лейди Виктория ми каза, че телохранителят на принцесата се пенсионира догодина и още не са намерили заместник. Та се надявах да кажеш някоя добра дума за мен.

– Коя дума имаш предвид? – попита Уилям. – Ненадежден? Съмнителен? Женкар?

– Струва ми се, че тя търси точно такъв – отвърна Рос, докато придворната дама се качваше в колата преди принцесата.

– Ще си помисля – обеща Уилям.

– Само това ли ще кажеш след всичко, което направих за теб всичките тези години?

Уилям се опита да не се разсмее, когато си спомни как беше завършило последното им приключение. Двамата с Рос току-що се бяха върнали от Испания, където бяха преследвали Майлс Фокнър. Най-сетне бяха спипали стария си враг в Барселона и го бяха замъкнали в затвора „Белмарш“ – същия, от който Фокнър беше избягал предишната година. Въпреки че тържествуваха, Уилям и Рос отлично си даваха сметка за неизбежните последствия, след като бяха нарушили всяка точка от правилника, както се беше изразил началникът им. Уилям напомни на шефа си, че за Майлс Фокнър няма правилник и че ако не бяха нарушили някоя и друга точка, той със сигурност щеше да им се измъкне за пореден път.

Две простъпки не правят добро дело, беше му напомнил командирът.

Уилям се запита колко ли дълго могат да се надяват, че Фокнър ще остане зад решетките, когато корумпираният му адвокат с готовност щеше да огъне същите правила до пречупване, стига това да позволи на неговия „изтъкнат клиент“ да избегне всички обвинения и да излезе от затвора без нито едно петънце. Освен това бяха приели, че господин Буут Уотсън няма да намери покой, докато Уилям и Рос не бъдат изправени пред дисциплинарната комисия и не бъдат уволнени от полицията за неприемливо поведение по време на служба. Уилям вече беше предупредил жена си, че следващите няколко месеца ще са бурни.

– Какво ново има в това? – беше му отговорила Бет, преди да добави, че самата тя няма да намери покой, докато не види Буут Уотсън там, където му е мястото – зад решетките, до своя „изтъкнат клиент“.

Уилям се върна в настоящето, когато нейно кралско височество се качи в колата и полицейските мотоциклетисти поведоха кортежа от Скотланд Ярд по улица „Виктория“.

Принцесата махаше на тълпата от колата и всички отговориха с изключение на Рос, който продължаваше да се усмихва на придворната дама.

– Проблемът ти, Рос, е, че топките ти са по-големи от мозъка ти – каза Уилям, докато конвоят бавно излизаше от Ню Скотланд Ярд.

– Така животът е много по-интересен – отвърна Рос.

Щом конвоят изчезна от поглед, комисарят и Хок се върнаха при тях.

– Много добра идея да оставите двама млади полицаи да разведат гостите ни из музея, вместо дъртаци като нас – каза сър Питър. – Особено когато единият от тях така очевидно си беше подготвил домашното.

– Благодаря, сър – каза Рос, при което на лицето на командира се появи иронична усмивка.

– Всъщност според мен Уоруик напълно си заслужи почивка до края на деня – рече сър Питър, преди да продължи към кабинета си.

– Няма начин – промърмори Хок, след като комисарят се отдалечи достатъчно, за да не може да го чуе. – Всъщност искам двамата и останалите от екипа да се явите възможно по-скоро в кабинета ми. И под „по-скоро“ имам предвид веднага.

2.

Командирът зае мястото си начело на масата, около която беше насядал вътрешният му екип – отряд, за чието създаване му бяха трябвали пет години и който сега се признаваше за един от най-добрите на Скотланд Ярд. Но техният решителен удар определено беше спипването на Майлс Фокнър в Испания след бягството му от затвора и връщането му в Англия, за да бъде изправен пред съда.

Хок обаче се питаше колко души от екипа му могат да бъдат призовани да дадат показания в този конкретен случай. Уилям и Рос трябваше да бъдат подложени на кръстосан разпит от адвоката на Фокнър, за когото нямаше никакви задръжки. Буут Уотсън нямаше да се поколебае да покаже на съдебните заседатели, че двама от най-опитните служители на Лондонската полиция са задържали клиента му незаконно по време на пътуване до Барселона. Хок обаче криеше още един коз в ръкава си – знаеше за Буут Уотсън нещо, което никой кралски адвокат не би искал да става известно на Адвокатския съвет – но въпреки това борбата щеше да е оспорвана.

Хок мислеше за полицаите около масата повече като за роднини, отколкото колеги, но пък той нямаше деца. И подобно на всички роднини, те имаха своите проблеми и различия и той се запита как ли ще реагират на онова, което щеше да им каже.

Главен детектив инспектор Уоруик може и да беше най-младият детектив инспектор в Лондонската полиция, но никой вече не говореше за него като за Хористчето, може би с изключение на детектив инспектор Рос Хоган, който седеше срещу него. Рос определено беше черната овца в рода, бунтарят, който се интересуваше повече от залавяне на престъпници, отколкото от попълване на безкрайни формуляри, и който оцеляваше при честите си сблъсъци със старши офицери само защото Хок го смяташе за най-добрия агент под прикритие, с когото е работил някога.

Отдясно на Хоган седеше детектив сержант Ройкрофт, една от многото бивши любовници на Рос, която беше може би най-храбрият полицай на масата. Току-що завършила „Хендън“, Джаки беше преборила двуметров дилър на оръжие от Алжир, беше го приковала на земята и го беше закопчала преди следващият полицай да успее да пристигне на местопроизшествието. Но тя може би беше по-добре известна сред колегите си с това, че беше проснала в безсъзнание един инспектор, направил грешката да сложи ръка върху крака ѝ по време на работа. Никой не излезе в нейна защита, когато тя доложи за инцидента, защото пострадалият инспектор беше единственият свидетел. И след тази случка перспективите за кариерата ѝ внезапно изчезнаха, докато командирът не беше забелязал потенциала ѝ и не я беше поканил да постъпи в екипа.

Срещу нея седеше детектив сержант Ададжа. Умен, находчив и амбициозен, той се беше справил с достойнство и почтеност с всички расистки предразсъдъци в полицията и извън нея. Хок не се съмняваше, че Пол ще е първият чернокож, който ще стане командир. И онова, което го развеселяваше, беше, че Пол също не се съмняваше.

И накрая детектив Панкхърст, най-младата от екипа, която никога не споменаваше, че е учила в елитно училище, отличната си диплома и факта, че един от най-известните ѝ предци е влизал в затвора – при това неведнъж. Ребека беше може би най-умният полицай на масата и командирът вече беше решил, че тя ще бъде повишена в най-скоро време, макар че още не ѝ го беше казал.

Проблемът с ръководенето на такава блестяща и енергична група беше, че ти се налага да ставаш рано – наистина много рано, – ако искаш да оставаш една крачка пред тях. Но в този случай командирът беше сигурен, че станал и се е захванал за работа преди техните будилници да са зазвънели.

– Първо – започна той, – моите поздравления за ролите, които изиграхте в разрешаването на старите случаи, с които ни натовари помощник-комисарят. Но това вече е в миналото, а ние трябва да гледаме към бъдещето.

Вдигна очи и видя, че е привлякъл вниманието им.

– В своята премъдрост комисарят реши да изведе екипа от разследване на убийства и да ни натовари с още по-голямо предизвикателство. – Замълча, но само за момент. – Службата за охрана на кралското семейство – отново замълча, така че думите да увиснат във въздуха, – по мнението на комисаря е станала твърде високомерна. Техният началник, някой си суперинтендант Брайън Милнър, е под илюзията, че екипът му е недосегаем, че отговаря единствено пред кралската фамилия и следователно вече не е част от Лондонската полиция. Ние трябва да ги лишим от тези илюзии. От известно време Милнър не си прави труда да интервюира външни кандидати, когато някой от служителите му се премести или се пенсионира. По този начин той не губи контрол върху отряда си, което само по себе си е проблем, защото след последните терористични атаки по целия свят МИ6 се свързаха с нас, за да ни предупредят, че следващата жертва би могла да е член на кралското семейство, а те твърде често се оказват лесни мишени. Това се отнася и за самата кралица.

Всички мълчаха. Накрая Пол попита:

– И откъде според МИ6 ще дойде атаката?

– Най-вероятно от Близкия изток – отвърна Хок. – Службата за борба с тероризма следи внимателно всички влизащи в страната от Иран, Ирак и Либия, които са най-очевидните кандидати. Помощник-комисар Хари Холбрук много недвусмислено ми даде да разбера с какво си имаме работа. Той назова трите терористични организации в списъка си, които смята за непосредствена заплаха.

Седящите около масата продължаваха да си водят бележки.

– Холбрук не смята, че те ще се осмелят да напуснат страните си, но е убеден, че и трите ще създадат във Великобритания няколко спящи клетки, които ще могат да се задействат по всяко време. Той вече е изпратил наблюдателни екипи да държат под око десетина или повече от най-очевидните кандидати, но признава, че не разполага с достатъчно хора, за да следи всички, и че ресурсите му са на изчерпване. Затова поиска от нас да споделяме всяка информация, на която попаднем, колкото и незначителна да ни се струва тя.

– Стражарите и апашите определено са станали част от миналото – с известно огорчение рече Рос.

– От смътното и далечно минало – уточни Хок. – И на всичкото отгоре Холбрук, а и не само той, е изгубил доверие в суперинтендант Милнър като началник на Службата за охрана на кралското семейство и иска той да бъде сменен колкото се може по-бързо.

– Поради някаква конкретна причина ли? – попита Рос.

– Да. Когато Холбрук го потърсил по телефона в Бъкингам и оставил съобщение да се свърже с него по спешност, Милнър си направил труда да му отговори чак след седмица. И след като Холбрук го запознал подробно с последната терористична заплаха, Милнър му отговорил само с, цитирам: „Не се безпокой, друже, държим всичко под контрол“.

Джаки вдигна очи от бележника си.

– Сър, това ме кара да се запитам дали фактът, че комисарят е на мнение, че Милнър не се справя с работата си, е единствената причина всички да бъдем зачислени към Службата за охрана на кралското семейство.

Командир Хоксби помълча известно време.

– Не, не е. Всъщност дори Холбрук не знае цялата история, защото аз още я смятам за вътрешен въпрос. – Той затвори папката пред себе си, каза им да спрат да пишат и те незабавно се подчиниха. – Комисарят има основания да смята, че Милнър и някои от най-приближените му са корумпирани, най-малкото защото изглежда, че той живее като дребна кралска особа със заплатата на суперинтендант. И ако се окаже, че това е така, ще ни трябват неопровержими доказателства за ставащото през последното десетилетие, преди дори да си помислим да го арестуваме. Най-малкото поради очевидния факт, че той има високопоставени приятели, с някои от които работи от години. Предвид това в близко бъдеще Милнър ще се сдобие с четирима нови служители, но сред тях няма да бъде Рос Хоган, който ще докладва директно на мен.

– Пак ли ще съм под прикритие? – попита Рос.

– Не. Всъщност едва ли ще можеш да си на по-открито – отвърна Хок, без да дава повече обяснения.

Никой не зададе очевидния въпрос, нито прекъсна шефа си.

– Главен детектив инспектор Уоруик ще постъпи в Службата за охрана като заместник на суперинтендант Милнър, но едва след като всички вие не станете напълно наясно с проблемите, пред които сме изправени, а за това ще са нужни най-малко два месеца. И не забравяйте, че не искаме Милнър да разбира какво кроим. Погрижете се да не се изпуснете пред други колеги извън тази стая. Не можем да си позволим да му дадем и най-малката възможност да си прикрие следите, преди да сме се задействали. Главен детектив инспектор Уоруик ще има значителна свобода да изкорени други служители, които са сметнали, че стоят над закона, като в същото време ще се опитва да разбере дали те приемат сериозно заплахата от терористична атака.

Командирът се обърна към Уилям.

– Първият проблем, с който може би ще се сблъскаш, е самият Милнър. Ако най-голямата ябълка в бъчвата е гнила, какво остава за останалите? Не забравяй, че Милнър е начело на службата от повече от десет години и смята, че единственият човек, пред когото отговаря, е Нейно величество кралицата. Ще трябва да действаш много внимателно, ако искаш да се задържиш достатъчно дълго, за да разбереш как му се е разминавало досега. – С тези думи Хок предаде щафетата на единствения друг човек в стаята, който беше напълно запознат със ситуацията.

– През следващите няколко седмици – каза Уилям – искам всички да проучите много подробно как кралското семейство изпълнява публичните си задължения, като в същото време се правите, че никога не сте чували за тях. Започнете на чисто и ги третирайте като престъпници, които трябва да бъдат разследвани.

– Очертава се да е забавно – каза Джаки.

– Като начало можете да започнете с обиколка на замъка Уиндзор в някой от дните за свободен достъп, когато там няма членове на кралското семейство. Единствената ви цел е да се запознаете с обстановката и да проверите охраната. Искам всички да сте напълно наясно с положението, когато се явите за първи път като служители от Службата за охрана.

– Някой ще се обзаложи ли дали ще успея да се вмъкна незабелязано в замъка? – обади се Рос.

– Изобщо не си го помисляй – сряза го Хок. – И без това си загазил достатъчно. Но ако се случи да се натъкнеш на някой наскоро пенсионирал се охранител, спокойно можеш да се опиташ да ловиш риба в мътна вода. Само внимавай да не се окажеш примамката, защото ако това стане, можеш да си сигурен, че той веднага ще се обади на Милнър и ще се наложи да бъдеш изключен от случая.

– Когато се явим на служба – каза Уилям, – можете да очаквате, че ще бъдем игнорирани, обиждани, дори подигравани от хора, които не осъзнават, че след няколко месеца може и да си изгубят местата. Но все пак не забравяйте, че едва ли всички те са корумпирани. Мнението на някои от тях за Милнър може да съвпада с това на комисаря, докато други ще се окажат неспасяеми случаи. Ще продължаваме да се срещаме тук всяка сутрин между осем и десет, за да споделяме находките си с надеждата, че ще сме наясно с какво си имаме работа, още преди да сме се явили на служба. Някакви въпроси?

– Не спомена каква ще е моята роля – каза детектив инспектор Хоган, като се мъчеше да изглежда обиден.

– Ролята ти зависи от това дали тя ще ти предложи работата.

– Тя? – не разбра Рос.

– Нейно кралско височество принцесата на Уелс – каза Уилям на стария си приятел – ни покани на чай в Кенсингтън в три утре следобед.

Рос млъкна за момент – не беше сигурен дали това е някаква шега. После каза небрежно:

– За съжаление няма да мога да отида. Утре следобед имам по-належащи ангажименти. Трябва да се подстрижа.

Останалите зачакаха реакцията на Хок.

– Ако не се появиш в Кенсингтън, инспекторе, единственият ти належащ ангажимент утре следобед ще е в Лондонската кула, където ще откриеш, че съм назначил главен детектив инспектор Уоруик за началник на изтезанията. Детектив сержант Ройкрофт ще работи с дибата, детектив сержант Ададжа с менгемето за пръсти, а детектив Панкхърст ще бъде натоварена с трудната задача да намери достатъчно голям дръвник, на който да сложи главата ти. И не е нужно да питаш кой ще е палачът. Други фриволни въпроси, детектив инспектор Хоган?

Този път към смеха се добави още по-силно тропане по масата. След като шумът утихна, Уилям отново взе думата.

– Свободни сте до края на деня. Очаквам ви утре в осем сутринта за пълен инструктаж за индивидуалните ви роли. Само се погрижете преди това да прочетете внимателно тези материали. – И даде на всеки по една дебела папка.

Пол погледна своята.

– Шефе, тъй като много държиш на точността, мога ли да посоча, че ако утре трябва да се явим в осем сутринта, след като сме прочели внимателно папките, всъщност няма да сме свободни до края на деня?

– Съвсем правилно – невъзмутимо отвърна Уилям. – Но ако не дойдеш навреме и не си прочел документите, детектив сержант Ададжа, ще имаме двама детективи полицаи сред нас и може да реша, че единият е излишен за...

– Ще дойда навреме, сър – каза Пол и взе папката си, преди Уилям да успее да довърши изречението си.

– Радвам се да го чуя – каза Хок. – А засега ти, Джаки и Ребека сте свободни, тъй като искам да поговоря с детектив инспектори Уоруик и Хоган.

Командирът изчака вратата след тях да се затвори, преди да продължи.

– Както знаете и двамата, имаме още по-сериозен въпрос за обсъждане. Майлс Фокнър отново е в затвора и продължава да излежава присъдата си за измама, която излежаваше преди да избяга, но ще има много сериозни въпроси за начина, по който го прибрахте от Испания обратно в „Белмарш“. – Той се наведе напред и опря лакти на масата. – Приемам, че имате приемливо обяснение за действията ви в Испания, които господин Буут Уотсън със сигурност ще опише пред съдебните заседатели като отвличане и кражба, без да споменаваме грубото потъпкване на човешките права на клиента му.

– От юридическа гледна точка, сър, кражба е когато вземеш нещо, без да имаш намерение да го върнеш на законния му собственик – каза Уилям. – Признавам, че взех портрет на Франс Халс от къщата на Фокнър в Испания, но незабавно предадох картината на законния ѝ собственик в Англия. Факт, който беше потвърден писмено от бившата съпруга на Фокнър Кристина. – И подаде на командира плик.

– И къде е картината сега? – попита Хок, след като прочете писмото.

– Във „Фицмалън“, където ще бъде показана като част от изложбата на Франс Халс догодина.

– Това, че жена ти е куратор на изложбата, не помага – каза Хок, без да сваля поглед от Уилям.

– Тя и Кристина бяха приятелки няколко години – напомни му Уилям. – Но пък Бет винаги вижда у хората само най-доброто.

– Приятелка според обстоятелствата – каза Хок. – Госпожа Фокнър ще премине на другата страна на мига, ако това е в нейна полза. – Уилям и Рос премълчаха. – Това не променя факта, че сме изправени срещу твърдения за отвличане. Много ли ще е да се надявам, че имате убедително обяснение и за това?

– Аз спасих живота на Фокнър – разгорещено каза Рос. – Какво повече иска този проклетник?

– Карта за излизане от затвора, предполагам – незабавно отвърна Хок. – Каквото и да стане, съдебните заседатели ще искат да научат как и защо е станало така, че си спасил живота му.

– Фокнър се беше измъдрил да се заключи в собствения си сейф и аз бях единственият, който знаеше как да го отвори – каза Рос. – Всъщност стигнах там точно навреме. Иначе, за наше огромно съжаление, Фокнър щеше да загине – добави той, без да влага в думите си и капка съжаление.

– А аз ще напомня на журито, че Фокнър беше в безсъзнание, когато отворихме сейфа – каза Уилям, след като направи справка с доклада си. – Лейтенант Санчес от испанската полиция трябваше да му приложи дишане уста в уста, за да го съживи.

– Следващият въпрос на Буут Уотсън ще бъде защо веднага не сте повикали линейка – каза командирът.

Рос се замисли за момент, преди да отговори.

– Канех се да го направя, когато Фокнър дойде на себе си и успя да каже няколко думи. Говореше доста несвързано, но замоли...

– „Настоя“ ще прозвучи по-убедително – подсказа Хок.

– Настоя да бъде прегледан от личния си лекар. Предположих, че той е испанец, но Фокнър ми каза, че името му е Саймън Редуд и че кабинетът му е на Харли Стрийт 122.

Хок се обърна към Уилям.

– И какво стана след това?

– Откарахме Фокнър до летището, където го очакваше частният му самолет.

– Колко удобно – рече Хок. – Но пилотът несъмнено ви е попитал защо не сте откарали Фокнър в най-близката болница. И преди да отговориш, трябва да приемем, че Буут Уотсън ще го призове на свидетелското място.

– Наистина ни попита – каза Рос, който изглеждаше доста доволен от себе си. – И аз му казах, че просто изпълнявам заръката на господин Фокнър. Добавих още, че ако иска, може да изрази мнението си пред шефа си. Но той не го направи.

– За щастие, нали, инспекторе? – каза Хок, без да се опитва да скрие сарказма си. – Но все пак ще се наложи да обясните на съдебните заседатели защо след кацането ви на „Хийтроу“ сте откарали Фокнър не на Харли Стрийт , а право в „Белмарш“, най-строго охранявания затвор в Лондон.

– Беше пет сутринта – каза Уилям. – Обадих се на Харли Стрийт от колата, но се включи само телефонен секретар, който ми обясни, че отварят в девет.

– Часът на обаждането записан ли е? – поинтересува се Хок.

– Да, сър. В пет и седем минути. Обадих се отново след девет и казах на доктор Редуд, че може да посети пациента си в болницата на затвора, когато му е удобно, и да му направи пълен преглед. И той го направи по-късно същата сутрин.

– Слава богу, че поне един от вас е проявил съобразителност – каза Хок. – Все пак ви съветвам да се погрижите да научите песента си много преди да се стигне до съд. Уверявам ви, че веднага щом се върне от Испания и се консултира с клиента си, Буут Уотсън ще разбере, че разполага с предостатъчно муниции, за да се разправи с доказателствата ви. Трябва да се молите журито да приеме версията на Рос за станалото, а не тази на Фокнър. Защото ако решат, че сте задържали незаконно Майлс Фокнър и сте го домъкнали обратно в Англия, може да се окажете съкилийници.

Телефонът на бюрото му зазвъня и Хок грабна слушалката.

– Нали казах никакви обаждания, Анжела – почти извика, след което се заслуша и каза: – Свържи ме.