Към Bard.bg
Божественото решение/Пътуване към истинската ни същност (Нийл Доналд Уолш)

Божественото решение/Пътуване към истинската ни същност

Нийл Доналд Уолш
Откъс

Божественото

решение

Силата на Чистата любов

 

 

Първа ЧАСТ

Нова идея

 

 

 

1.

Да си представим, ей така, чисто теоретично или от любов към спора, че можем да докажем по безспорен начин, че Бог съществува. Смятате ли, че това ще промени живота ви по какъвто и да било начин? Ще ви се отрази ли в чисто практичен аспект?

Да си представим, ей така, чисто теоретично или от любов към спора, че можем да докажем по безспорен начин, че Бог не съществува. Смятате ли, че това ще промени живота ви по какъвто и да било начин? Ще ви се отрази ли в чисто практичен аспект?

Векове наред безброй хора са търсили отговорите на тези въпроси. Може би дори милиарди хора в течение на хиляди години.

Мисля, че спокойно можем да заявим, че въпросите, свързани с Бог, не са нито тривиални, нито неуместни. От отношението ни към тях зависи изключително много.

Ако например още утре папата заяви, че Църквата е живяла в заблуда и Бог всъщност не съществува, огромен брой хора ще преживеят мощен емоционален трус. Ако думите му бъдат потвърдени от всички останали религиозни водачи, духовният живот на 80 % от населението на света ще се сгромоляса.

Изследванията показват, че близо 80 % от хората отъждест­вяват себе си с определена религиозна група и вярват в съществуването на Висша сила, която управлява Вселената.

Да... на този свят цари страшна бъркотия.

Какво значение има тогава въпросът съществува ли Бог или не?

В съществуването на всеки биологичен вид настъпва момент, когато той преодолява своята плахост и надига онзи пословичен самотен глас в пустиня, когато започва да вика, за да бъде чут. Това е моментът, в който въпросният биологичен вид си задава един съвсем логичен и справедлив въпрос.

И тъй като през 2020 г. планетата ни стана жертва на ­опустошителен глобален вирус, на опустошителна расова несправедливост и на опустошителен икономически колапс, този напълно логичен въпрос, за който споменах преди малко, би прозвучал по следния начин: Ако съществува по-вис­ша сила, която е настроена благосклонно и благожелателно към нас, защо всичко това се случва? Защо животът на Земята не става по-добър?

С риск да ви прозвуча твърде самонадеяно и да вземете отговора ми за прекалено опростен (а аз мразя твърде примитивните обяснения) ще попитам: Възможно ли е проблемът да се крие в това, че все още не сме открили начин да се свържем с тази Висша сила, ако тя изобщо съществува, разбира се?

Човечеството все още не е постигнало колективно съгласие по въпроси като например: Кой е Бог? Какво е Бог? Какво иска Бог? Какво прави Бог и как го прави?

В това се крие огромна ирония. Забелязвате ли я? Осемдесет процента вярват в съществуването на Висша сила, но не могат да постигнат консенсус какво представлява тя.

Съгласни сме, че Тя – Висшата сила – съществува и... толкова. Мненията ни по всички останали въпроси се разминават тотално. Една религия заявява това, друга – онова. Една култура казва това, друга – онова. Един човек твърди това, друг – онова.

Вслушваме ли се в думите на свещеника, имама, равина, падрето? Почитаме ли словото на жреца, проповедника, пастора, монаха? Следваме ли примера на брата, сестрата и останалите членове на един или друг религиозен орден?

Възможно ли е всичко онова, в което те са толкова дълбоко убедени, да е само пожелателно мислене и „Бог“ да не съществува? Или...

... ИЛИ...

... възможно ли е всичко онова, което твърдим, че знаем за Бог, да е неточно?

Именно това наричам Божествена дилема.

Има ли някакво значение казаното дотук? Мисля, че има. Всъщност знам, че има. Има, защото то показва нашата неспособност да използваме силата на Бог, в който твърдим, че вярваме, като средство да създадем света, в който твърдим, че искаме да живеем.

Има надежда. Защото, когато достатъчно хора като вас започнат да си задават подобни въпроси, шансът ни да променим нещата, да направим живота по-добър, се увеличава.

Ние можем да намерим отговор на тази дилема. И този отговор е Божественото решение.

Между другото, зад тези две думи може би не се крие онова, което повечето от вас предполагат.

 

 

2.

Като за начало, нека постигнем съгласие, че това, което ние, хората, вярваме по отношение на Бог и живота, е важно.

Някои твърдят, че всичките ни идеи и представи по тези въпроси не са нищо повече от ментални упражнения, гимнастика за ума или чисто теоретични разсъждения, затова далеч по-важно е да се захванем с онези неща, които наистина имат значение. Това може да ви звучи логично, но истината е, че онова, което наистина има значение, е резултат от нашите вярвания.

Ако анализираме по-задълбочено този въпрос, ще получим следната зависимост: вярванията диктуват поведението, поведението диктува опита, опитът диктува реалността. А реалността, която сме създали благодарение на вярванията ни относно Бог и живота, представлява една неособено привлекателна картина.

Става въпрос за биологичен вид, който допуска 1,7 милиарда негови събратя да изживеят целия си живот без дори една-единствена капка чиста вода. Става въпрос за биологичен вид, който не се трогва от факта, че 1,6 милиарда негови събратя все още не разполагат с електричество. Става въп­рос за биологичен вид, който не се интересува, че 2,6 милиарда негови събратя не разполагат с вътрешни тоалетни или че 650 деца умират от глад всеки час.

През 92 % от времето, откакто човечеството има писана история, на планетата ни се водят войни. На всеки 40 секунди някой представител на нашия вид извършва самоубийство, а през 2017 г. близо 465 000 от нас са станали жертва на убийство. Ако помислите малко върху числата в тези статистики, бързо ще намерите отговора на въпроса добре ли се справяме като цивилизация.

И ако смятате, че представата ни за Бог няма нищо или почти нищо общо с тези неща, помислете хубаво. Знаете ли, че 80 % от гражданското право в страните от Европа и Запада се основава на каноничното, т.е. на църковното право. С други думи, на религиозно учение.

Към това можем да прибавим поведението, решенията, които взимаме, изборите, които правим на всекидневна база. Те също се основават на нашите най-съкровени вярвания кои сме ние и на представите ни за живота.

В резултат на това дори хора, които не са част от цитираната по-горе статистика, твърде често се чувстват нещастни. Хората се борят, за да посрещнат основни нужди. Мнозина се чувстват неудовлетворени или пък животът им е твърде объркан. Броят на тези хора е прекалено голям за общество, което смята себе си за напреднала и дори високоразвита цивилизация.

Никой не желае да живее по този начин. Повечето хора се стремят към спокойствие, сигурност, стабилност, перспективи, задоволеност, а също и към цялото здраве, щастие, радост и любов, които е в състояние да им поднесе един човешки живот. В същото време обаче не сме в състояние да осигурим гореизброеното на постоянна база, освен за пренебрежимо малък процент от човечеството.

И не защото се опитваме от вчера или от миналата седмица. Не, правим такива опити вече повече от шест хилядолетия. Без успех.

Някой задава ли си въпроса защо? Или по-скоро защо никой не си задава този въпрос? Може би се страхуваме да подлагаме на съмнение фундаментални вярвания, заложени в основата на духовните ни възгледи за света. Или може би се страхуваме някой друг да не чуе, че подлагаме на съмнение въпросните вярвания.

*

Най-голямата дилема на човечеството по отношение на Бог не е дали хората си мислят има ли Бог, или няма, а в какъв Бог вярват, какъв Бог си представят онези, които мислят, че има Бог.

Ако наистина са високоразвита, Напреднала цивилизация – с главно Н, – защо тогава... защо... защо животът на Земята е такъв, какъвто е?

Ако ли пък не сме толкова напреднали, колкото си въобразяваме, има ли нещо, каквото и да било, което можем да направим, за да ускорим нашия прогрес като вид, като цяло, а също и прогреса на всеки отделен представител на този вид?

Да.

Можем да формулираме едно кристално ясно, всеобхватно и общоприето схващане за Висшата сила.

Подобно схващане и вярване би могло да обедини човечеството в рамките на единна теологична, философска и емоционална етика и така би се получил изключително мощен инструментариум, който да сложи край на нашето колективно дисфункционално и взаимно разрушително поведение.

Постигането на съгласие по отношение на обща формулировка, свързана с Бог, едва ли е толкова трудно. Освен това задачата е изключително спешна предвид посоката, в която се движи светът.

Интересното е, че хиляди хора споделят хиляди общоприети вярвания за хиляди други неща. Стигнали сме до общоприети заключения относно някои от най-големите загадки, пред които е бил изправен нашият вид. В същото време обаче целият ни интелект, цялата ни изобретателност и находчивост, целият ни еволюционен напредък се оказват недостатъчни дори да се доближим до създаването на общоприето вярване, свързано с най-важния аспект от живота на всички ни.

Нима истината по този въпрос действително да е недостижима? Правилно ли е да си кажем, че „неведоми са пътищата Господни“?

Не мисля. Ние несъмнено ги възприемаме като неведоми или непознаваеми, но това не е защото не е възможно да научим повече за тях. А по-скоро защото не сме се опитали да го направим с отворен ум. Със свързани, а не с разделени сърца. С гласа на нашите души, усилен от общо желание, от общ стремеж, а не заглушен от колективния ни страх от неприемливи и недопустими отговори.

Добрата новина е, че сме достигнали – макар и след 6 хилядолетия – етап в нашето развитие, на който се намираме само на една крачка от решаването на Божествената дилема.

Лошата новина е, че това решение може да изисква от нас да поставим под съмнение, а може би дори и (внимание!) да променим част от най-съкровените си вярвания, в които сме били вкопчени толкова дълго време.

 

 

3.

Човешките същества определено не променят своите схващания лесно или бързо.

На католическата църква ѝ бяха необходими 359 години, за да признае, че Галилео Галилей е бил прав, когато е оспорил нейното учение и е заявил, че нашата планета не е център на Вселената, и да отмени отлъчването му. Но в крайна сметка човечеството се е отърсило от тази заблуда.

На медицинската професия ѝ бяха необходими повече от 50 години, за да признае, че унгарският лекар Игнац Земелвайс е бил прав, когато през 1847 г. дръзнал да заяви, че ако лекарите започнат да стерилизират ръцете си, преди да извършат медицинска процедура, инфекциите при пациентите (а също и детската смъртност) ще намалеят значително, че трябва най-сетне да си отворим очите и да приемем съществуването на микроби, бактерии и пр. Но в крайна сметка човечеството се е отърсило от заблудата.

Удивителните постижения на науката, свързани с „карто­графирането“ на човешкия геном нямаше да бъдат възможни без Барбара Макклинтък, чиито трудове в областта на генетиката първоначално бяха отхвърлени от научната общност. Официалната наука заяви, че откритите от Макклинтък транспозони или „скачащи гени“ – ДНК секвенции, които се „движат“ в генома – са просто ДНК боклук и нищо повече. Нейните изследвания получиха признание едва през 1983 г., когато Барбара Макклинтък бе удостоена с Нобеловата награда за физиология или медицина. Но в крайна сметка човечеството се отърси и от тази заблуда и проумя, че д-р Макклинтък е била права, когато всички останали са твърдели, че тя греши.

Този списък може да бъде продължен безкрайно дълго, изброявайки имената на Онези, които не са били прави, и почитайки имената на Онези, които са били прави. Аз измислих свой собствен начин да опиша хората от втория списък. Наричам ги Герои на Идеята.

Тълковният речник описва героизма като „проява на голяма смелост“. И наистина, нужна е голяма смелост, за да изразиш публично мисъл, идея или теория, която е изпреварила своето време и която стотици, хиляди и дори милиони ще отхвърлят.

Благодарение именно на такива Герои на Идеята повечето от нас приеха най-сетне, че микробите и бактериите съществуват, че „скачащите гени“ съществуват, че още куп други неща (които първоначално не сме приемали за истина) съществуват.

Но какво да кажем за Бог? Ето, връщаме се към първоначалната дилема. Предизвикателството в постигането на консенсус тук се дължи на обстоятелството, че не обсъждаме само един въпрос, а цял комплекс от въпроси. Именно това прави толкова трудно постигането на колективно съгласие.

Тук не обсъждаме единствено въпроса има ли Висша сила, но – ако съществува – какво представлява тя? Каква е нейната същност? Какви са нейните атрибути? Характерни качества? Желания. Всъщност тя има ли желания? Каква е ползата от нея. Може ли да бъде „използвана“?

 

пътуване

към истинската

ни същност

Как да вземем смелото решение

да бъдем такива, каквито сме

 

 

 

1.

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Едно-единствено решение ни дели от разрешаването на най-големия проблем на човечеството.

Това решение може да окаже толкова голямо въздействие, че да реши не само най-важния колективен проблем на нашия вид, но и най-важния проблем, пред който всеки индивид е изправен в момента.

Държа да ви предупредя. Това решение може би не е такова, каквото изглежда – то определено се разминава с най-големите ни очаквания и общоприети истини.

А това прави решението особено трудно. Става въпрос за може би най-важното решение в живота ви. Не мисля, че не сте го знаели, когато сте започнали да четете тези редове. Знаели сте – и то много добре – какво правите.

И защо?

Не е нужно някой да ни казва, че животът на нашата планета съвсем не е такъв, какъвто сме се надявали да бъде. Достатъчно е да хвърлим поглед към това, което се случва всеки ден по света – а в някои случаи и в нашия собствен живот.

Малцина от нас не са поклащали глава в удивление и отчаяние при вида на последните заглавия на вестниците, новинарските емисии по телевизията или постовете в интернет. А понякога – и това вероятно не са малко хора – при вида на предизвикателствата, които ги посрещат в дома им.

Това повдига един важен въпрос: Възможно ли е – просто възможно ли е – да не разбираме ключови аспекти, свързани със самите нас, с нашия живот и Бог, чието разбиране би променило всичко?

За мен отговорът е очевиден. А за вас? Ако отговорът е да, каня ви да се запознаете с едно много кратко, но честно и откровено обяснение на всичко – защо положението на Земята е такова, кога са възникнали най-големите ни проблеми, какво ни пречи да приложим очевидното решение и как можем да решим проблема буквално за една нощ.

Да започнем с няколко допълнителни – но също толкова важни – въпроса.

 

 

2.

ВЪПРОСИТЕ

Ако най-невероятните ви идеи за живота се окажат истина?

Ако най-невероятните ви идеи за вас самите се окажат истина?

Ако най-невероятните ви идеи за Бог се окажат истина?

Ако най-невероятните ви идеи какво се случва след смърт­та се окажат истина?

Кое тогава ще представлява истина за вас?

Смятате ли, че ще има някаква разлика между отношението ви към живота сега и отношението ви към живота тогава?

Вашите отговори на тези въпроси определят посоката на вашето пътуване тук, на Земята. Знаете ли това?

Не искам да звучи прекалено драматично, но е вярно. Тези въпроси очертават пътя, по който ще поемете.

Колективните отговори, които човечеството ще даде на тези въпроси, създават бъдещето на нашия вид, като очертават пътя, по който всички ние ще поемем.

Това ще бъде ли пътят, по който нашият вид върви вече хиляди години – същият този път, който ни докара дотук, до положението, в което се намират нашият живот, нашият свят днес? Тук ли искате да бъдем? Това ли е най-невероятната ви представа за живота? За вас самите? За Бог?

Идеите са важни. Защото идеите създават убеждения, убежденията създават вярвания и поведение, поведението създава преживяване и опит, преживяването и опитът създават реалност. И ако нашите най-невероятни идеи се превърнат в убеждения, животът на нашата планета ще изглежда много по-различно от днес.

Специалистите по когнитивни науки ни казват, че е достатъчен един човек на всеки десет да прегърне дадена идея и масите да го последват. Какво тогава е в състояние да накара един от десет души да повярва, че най-невероятните идеи, които някога е имал, са истина?

Едно-единствено решение.

Дели ни едно-единствено решение.

Наистина!

Но ние трябва да вземем това решение сега. Забавим ли се, това ще окаже много сериозен ефект върху всички нас.

 

 

3.

ЕФЕКТЪТ

Да си го кажем направо. Имаме голям проблем. Тук, на Земята. И той засяга нашия живот. Всеки ден. Индивидуално и колективно.

Въпреки това нямаме причина да изпадаме в униние или депресия, защото от разрешаването му ни дели едно-единствено решение. А то дори не е трудно решение. Ние трябва просто да вземем това решение.

Мнозина вече са съгласни – макар и интуитивно – с това решение. Те все още не са го приложили чисто практиче­ски в своя живот, вероятно защото изчакват да видят дали всички останали ще го приемат. Но времето за чакане изтече.

Проблемът, пред който сме изправени, става все по-сериозен и по-мащабен. Той засяга не само правителства и корпорации, обществени и религиозни институции по цял свят. Той засяга всички нас. Ние усещаме неговото въздействие във всяка точка на планетата, дори в нашите домове.

Какво става? Какъв е проблемът? Да изложим същността му просто и ясно.

Най-големият проблем на човечеството е, че не осъзнава какъв е най-големият му проблем.

Всички ние можем да видим последствията, резултатите от този проблем навсякъде около нас, но като че ли не можем да видим причината.

Сериозен проблем имате тогава, когато сте изправени пред някакъв проблем, но не разбирате същността му. Нямате представа какво причинява нещата, които наблюдавате всеки ден. Объркването на човечеството продължава толкова дълго, че се е превърнало в хронично болестно състояние. И това състояние заплашва да стане постоянно.

Ето едно от многобройните проявления на проблема. Вероятно напоследък все по-често чувате разни хора да заявяват, че ако имаме проблем, той се дължи на „онези“, „другите“, които ни създават проблеми. Преди нямахме никакви проблеми, твърдят тези хора, затова искаме да се върне Доб­рото старо време.

А кои са онези, другите, които ни създават проблеми?

Това са нежеланите имигранти, недоволните малцинства, нещастните жени, десните радикали, левите откачалки, досадните гейове, неинформираните студенти, тъпите консерватори, празноглавите либерали, мързеливите получатели на социални помощи...

Брад Тод, известен американски специалист в областта на политическата стратегия, обобщи ситуацията така в един свой туит, който публикува в средата на 2018 г.: „Американската левица желае ли да живее редом с американската десница? Или сме изправени пред същинска културна пропаст?“.

Този феномен не се наблюдава единствено в Съединените щати, а по целия свят. По същото време прочутият икономист и колумнист Пол Кругман написа следното в „Ню Йорк Таймс“: „Истинската криза се крие в бума на омразата – безпричинна омраза, която няма никаква връзка с онова, което жертвите са направили“.

Споделям притесненията на Брад Тод, съгласен съм и с наблюденията на Пол Кругман. Те обаче създават усещането, че живеем в свят, който е разделен на ние и тях. Хората от цял свят заемат позиции в единия или в другия край на спектъра, а средата, центърът, като че ли изчезва.

Възможно е не всички да са на това мнение, но около нас е пълно с хора, които споделят подобни възгледи за ситуацията. Следователно тя засяга всички ни. Всеки ден попадаме на стресиращи новинарски заглавия, гневни блогове, обидни речи, детински лозунги, просташки пасквили, изобличаващи тиради и агресивни изблици.

И макар може би да не знаем скритата причина за проб­лема, пред който обществото ни е изправено, кумулативният резултат от този проблем може да бъде обобщен с една-единствена дума.

Отчуждение.

Ставаме свидетели на все по-голямо отчуждение. То е резултат от всяка напрегната ситуация, заредена с раздразнение, агресия и предизвестено нещастие.