Невероятен имунитет

Въведение

Представете си, че се събуждате сутринта и се чувствате леко неразположени. Досадна болка в гърлото, носът ви тече, малко кашляте. Общо взето не ви е достатъчно зле, за да не отидете на работа, мислите си, докато влизате под душа доста раздразнени от това колко труден е животът ви. Макар че за вас изобщо не може да се каже, че се държите като хленчещо малко дете, имунната ви система не се оплаква. Заета е да ви поддържа живи, за да можете да оцелеете и да продължите да мрънкате още един ден. И така, докато из тялото ви бродят нашественици, убивайки стотици хиляди ваши клетки, имунната ви система организира сложна защита, комуникира на огромни разстояния, активира сложни защитни мрежи и нанася бърза смърт на милиони, ако не и милиарди врагове. И всичко това докато вие стоите под душа, леко раздразнени.

Но тази сложност остава до голяма степен скрита.

Което е наистина жалко, защото не са много нещата, които имат толкова решаващо въздействие върху качеството на живота ви, колкото имунната ви система. Тя е всеобхватна: предпазва ви от досадни неприятности от сорта на настинки, одрасквания и порязвания до животозастрашаващи неща, вариращи от рак и пневмония до смъртоносни инфекции като КОВИД-19. Имунната ви система е толкова незаменима, колкото и сърцето или белите ви дробове. Всъщност е една от най-големите и най-разпространените системи органи в тялото ни, въпреки че не сме склонни да мислим за нея в този смисъл.

За повечето от нас имунната система е неясно и прилично на облак явление, което се подчинява на странни и непроницаеми правила и което сякаш понякога работи, а понякога не. Прилича донякъде на прогнозата за времето – изключително трудно предсказуема е и е обект на безкрайни спекулации и мнения, водещи до действия, които ни се струват случайни. За съжаление много хора говорят за имунната система с увереност, но без всъщност да я разбират, така че може да се окаже трудно да разберем на коя информация да се доверим и защо. Но какво изобщо представлява имунната система и как всъщност функционира тя?

Разбирането на механизмите, които ви поддържат живи, докато четете този текст, не е просто приятно упражнение по интелектуално любопитство – това е знание, от което отчаяно се нуждаете. Ако знаете как функционира имунната система, можете да разберете и оцените ваксините и как те могат да спасят вашия живот или живота на децата ви, и да подходите към болестите и неразположенията със съвсем различна нагласа и с много по-малко страх. Ще станете по-малко податливи на шарлатаните, които предлагат чудодейни лекарства, напълно лишени от логика. Ще получите по-добра представа за видовете лекарства, които действително могат да ви помогнат, когато сте болни. Ще научите какво можете да направите, за да подсилите имунната си система. Можете да предпазите децата си от опасни микроби, като същевременно не се стресирате твърде много, ако се изцапат, докато играят навън. А в много малко вероятния случай на глобална пандемия, примерно казано, знанието за това какво ви причинява един вирус и как организмът ви се бори с него може да ви помогне да разберете какво казват експертите по обществено здраве.

Освен всички тези практични и полезни неща имунната система е и просто красива, същинско чудо на природата, каквото не можете да откриете другаде. Имунната система не е просто инструмент, който да накара кашлицата ви да изчезне. Тя е неразривно свързана с почти всички останали процеси в тялото ви и макар да е от централно значение за поддържането на живота ви, възможно е също така да се окаже онази част от тялото ви, която да причини преждевременната ви смърт, било то поради отказ или поради прекалена активност.

Вече повече от десетилетие съм очарован и обсебен от невероятната сложност на човешката имунна система. Това започна в университета, където изучавах информационен дизайн и си търсех семестриален проект, а имунната система ми се стори добра идея. Така че се сдобих с голяма купчина книги по имунология и започнах да се ровя в тях, но колкото и да четях, нещата не ставаха по-малко сложни. Колкото повече научавах, толкова по-невъзможно ми се струваше да опростя имунната система, тъй като всеки слой разкриваше повече механизми, повече изключения, повече сложност.

И така, проектът, който трябваше да отнеме пролетния семестър, продължи през цялото лято, а след това през есента и зимата. Взаимодействията между частите на имунната система бяха твърде елегантни, а танцът, който танцуваха, твърде красив, за да спра да ги изучавам. Постигнатият прогрес промени из основи начина, по който възприемах и чувствах тялото си.

Когато се разболях от грип, вече не можех просто да се оплаквам, а трябваше да погледна тялото си, да докосна подутите си лимфни възли и да си представя какво правят имунните ми клетки точно тогава, коя част от мрежата се е активирала и как Т-клетките убиват милиони натрапници, за да ме защитят. Когато се нараних, защото не внимавах, в гората, изпитах благодарност към моите макрофаги – големите имунни клетки, които ловуват изплашените бактерии и ги разкъсват на парчета, за да предпазят отворената рана от инфекция. След като отхапах от едно енергийно блокче, като не биваше да ям, и получих алергичен шок, се наложи да ме откарат по спешност в болницата. По пътя си мислех за мастоцитите и IgE антителата (имуноглобулин Е) и как едва не ме убиха в погрешния си опит да ме защитят от страшната храна!

Когато на тридесет и две ми поставиха диагноза рак и трябваше да се подложа на няколко операции, а след това и на химиотерапия, манията ми по имунологията стана още по-силна. Една от задачите на имунната ми система е да убива рака. В този случай се беше провалила.

Но някак си не можех да се ядосам или да се разстроя твърде много, тъй като бях научил колко трудна е тази работа за моите имунни клетки и колко усилено трябва да работи ракът, за да ги надвие. И докато химиотерапията стопяваше рака, мислите ми отново се насочиха към имунните ми клетки, които нахлуваха в умиращите тумори и ги изяждаха клетка след клетка.

Здравните проблеми и болестите са страшни и тревожни и съм имал много такива в живота си. Но знанието как моите клетки, моята имунна система, тази неразделна и лична част от мен, защитава съществото, което съм аз, как се бори и умира, как лекува и възстановява това тяло, което обитавам, винаги ми е давало много утеха. Изучаването на имунната система правеше живота ми по-добър и по-интересен и облекчаваше голяма част от тревогите, които идват с болестта. Познаването на имунната система винаги поставя нещата в перспектива.

Поради този положителен ефект и просто заради удоволствието от изучаването и четенето за имунната система, това се превърна в мое постоянно хоби, тъй като в крайна сметка станах популяризатор на науката и обясняването на сложни неща се превърна в моя цел в живота. Преди осем години стартирах Kurzgesagt – канал в YouTube, посветен на това да направи информацията красива и лесна за разбиране, като същевременно се опитва тя да е възможно най-вярна на науката. В началото на 2021 г. екипът на Kurzgesagt се разрасна до над четиридесет души, работещи по тази визия, а каналът привлече над четиринадесет милиона абонати и достигна до тридесет милиона зрители всеки месец. И така, щом тази голяма платформа съществува, защо да преминаваме през ужасния процес на писане на тази книга? Е, макар че някои от най-успешните ни видеоклипове бяха за имунната система, винаги ме е притеснявало, че не мога да изследвам тази прекрасна тема в дълбочината, която заслужава. Десетминутният видеоклип просто не е подходящото средство за това. Така че тази книга е начин да превърна десетилетната си любовна връзка с имунната система в нещо осезаемо, което, надявам се, ще бъде полезен и забавен начин да научите за зашеметяващата и красива сложност, която прави възможно оцеляването ви всеки ден.

За съжаление имунната система е много сложна, макар че това не е достатъчно силна дума. Имунната система е сложна дотолкова, доколкото бихте нарекли изкачването на Еверест приятна разходка сред природата. Интуитивна е по същия начин, по който четенето на китайския превод на данъчния закон на Германия е забавен начин за прекарването на неделния следобед. Имунната система е най-сложната биологична система, позната на човечеството, с изключение на човешкия мозък.

Колкото по-голям учебник по имунология четете, толкова повече слоеве детайли започват да се натрупват, толкова повече изключения от правилата се появяват, толкова по-сложна става системата, толкова по-специфична изглежда за всяка възможна случка. Всяка от многото ѝ части има множество задачи, функции и области на компетентност, които се припокриват и си влияят взаимно. Дори ако успеете да преодолеете тези предизвикателства и все още искате да разберете имунната система, ще се сблъскате с друг проблем – хората, които са я описали.

Учените са положили основите на невероятния съвременен свят, на който се радваме днес, благодарение на упорита работа и безкрайно любопитство, за което им дължим голяма благодарност. За съжаление обаче много учени не умеят да избират добри имена и да използват достъпен език за нещата, които откриват. В това отношение науката имунология е един от най-големите виновници сред всички научни дисциплини. Тази и бездруго спираща дъха сложна област е изпъстрена с думи като главен комплекс за тъканна съвместимост (МНС) клас I и II, γδ-Т-клетки (гама-делта-те), интерферон алфа, бета, гама и капа, както и системата на комплемента (част от вродения имунитет), с компоненти, наречени например комплекс C4b2a3b. Нищо от изброеното не подсказва, че ще бъде удоволствие да вземете учебник и да научите сами за имунната система. Но дори и без тази пречка сложните взаимоотношения на многото различни елементи в имунната система, с безброй изключения и неинтуитивни правила, са предизвикателство сами по себе си. Имунологията е трудна дори за хората, работещи в сферата на общественото здраве, дори за хората, изучаващи имунология, дори за най-големите експерти в областта.

Всичко това прави имунната система ужасна за обяснение. Ако се впуснете твърде далеч в опростяването, лишавате учащия се от красотата и чудото, криещи се в еволюционния гений на самата безкрайна сложност, която се занимава с най-важните проблеми на живите същества. Но ако включите твърде много подробности, бързо става умопомрачително трудно да се следи казаното. Изброяването на всичко, на всяка част от имунната система, просто би било твърде много. Това е все едно да разкажете на някого цялата си житейска история на първата среща: ще е прекалено много и е твърде вероятно да намали интереса към по-нататъшни срещи с вас.

Затова целта на тази книга е да се опитам внимателно да заобиколя всички тези проблеми. Ще се стремя да използвам човешки език и ще употребявам сложни думи само когато е необходимо. Където е целесъобразно, процесите и взаимодействията ще бъдат опростени, като в същото време ще останат възможно най-верни на науката. Сложността ще се повишава и понижава от глава към глава, така че, след като сте се нагълтали с много информация, ще има по-спокойни части, за да се отпуснете малко. И ще обобщаваме наученото през редовни интервали. Искам тази книга да даде възможност на всеки да разбере собствената си имунна система и същевременно да се забавлява в този процес. И тъй като тази сложност и красота са дълбоко свързани с вашето здраве и оцеляване, може би наистина ще научите нещо полезно. И, разбира се, следващия път, когато се разболеете или ви се наложи да се справите с болест, се надявам да можете да погледнете на тялото си от друга гледна точка.

А сега следва задължителната уговорка, която ме освобождава от отговорност: не съм имунолог, а популяризатор на науката и ентусиаст на имунната система. Тази книга няма да направи щастлив никой имунолог – това, което стана очевидно още в самото начало на изследването, е, че има много различни идеи и концепции за детайлите на имунната система и има много разногласия между учените, които поддържат тези идеи. (Ето как трябва да работи науката!) Например някои имунолози смятат определени клетки за безполезни изкопаеми, докато други считат, че са от решаващо значение за вашата защита. Затова, доколкото е възможно, тази книга се основава на разговори с учени, на актуалната литература, която се използва за преподаване на имунология, и на рецензирани статии.

И все пак в някакъв момент в бъдещето части от тази книга ще се нуждаят от актуализация. Това е добре! Науката имунология е динамична област, в която се случват много невероятни неща и различните теории и идеи са в движение помежду си. Имунната система е жива тема, в която все още се случват велики открития. Което е чудесно, защото означава, че научаваме все повече за себе си и за света, в който живеем.

И така! Преди да се впуснем да изследваме какво прави имунната ни система, нека първо дефинираме предпоставката, за да имаме солидна основа, на която да стъпим. Какво представлява имунната система, какъв е контекстът, в който работи, и кои са малките части, които вършат действителната работа? След като се запознаем с тези основни положения, ще разгледаме какво се случва, ако се нараним, и как имунната ни система се втурва да ни защитава. След това ще разгледаме най-уязвимите части на тялото и ще видим как то се бори да се предпази от сериозна инфекция. И накрая ще разгледаме различни имунни разстройства като алергии и автоимунни заболявания и ще обсъдим как можем да подсилим имунната си система. Но сега нека преминем към самото начало на тази история.

ЧАСТ 1

Запознайте се

с имунната си система

1.

Какво представлява

имунната система?

Историята на имунната система започва с историята на самия живот преди почти 3,5 милиарда години в някаква странна локва на враждебна и предимно пуста планета. Не ни е известно какво са правили тези първи живи същества или каква е била тяхната цел, но знаем, че много скоро са започнали да се държат зле едни с други. Ако смятате, че животът е труден, защото трябва да ставате рано сутрин, за да приготвите децата си за деня, или защото бургерът ви не е стоплен, първите живи клетки на Земята вероятно биха поискали да си поговорят с вас. Докато се опитвали да разберат как да превърнат химията около себе си в неща, които могат да използват, като същевременно си набавят необходимата енергия, за да продължат да съществуват, някои от първите клетки решили да „минат“ напряко. Защо да се мъчите сами да вършите цялата работа, когато можете просто да откраднете от някой друг? Има много различни начини за това, като например да излапате някой друг или да пробиете дупка в него и да изсмучете вътрешностите му. Но това може да се окаже опасно и вместо да се нахраните безплатно, можете да се окажете храна на набелязаната жертва, особено ако е по-голяма и по-силна от вас. Така че друга възможност да се сдобиете с плячката с по-малък риск е просто да влезете в нея и да се настаните удобно. Яжте това, което яде плячката ви, и си стойте на сигурно място в топлата ѝ прегръдка. Даже донякъде е красиво, ако не беше толкова ужасно за домакина.

Тъй като стратегията да си добър в извличането на полза от другите ставала все по-разпространена, еволюционно се наложило да можеш да се защитиш от въпросните пиявици. И така през следващите 2,9 милиарда години микроорганизмите се конкурирали и се борели едни с други с равностойни оръжия. Ако имахте машина на времето и можехте да се върнехте назад, за да се полюбувате на чудесата на това съревнование, щеше да ви е доста скучно, тъй като не е имало нищо достатъчно голямо, за да го видите, освен няколко тънки слоя бактерии върху някои влажни скали. Земята е била доста скучно място през първите три милиарда години. Докато животът предположимо не направил най-големия скок по отношение на сложността в своята история.

Не знаем какво точно е поставило началото на прехода от единични клетки, които са били предимно самостоятелни, към огромни колективи, които работят в тясно сътрудничество и се специализират.

Преди около 540 милиона години многоклетъчният животински свят внезапно се появява и става видим. И не само това – става все по-разнообразен и по-разнообразен, при това изключително бързо. Това, разбира се, създало проблем за нашите новопоявили се предци. В продължение на милиарди години микробите, живеещи в техния миниатюрен свят, се конкурирали и се борели за място и ресурси във всяка налична екосистема. А какво всъщност са животните за някоя бактерия и други гадинки, ако не една много хубава екосистема? Екосистема, изпълнена отгоре до долу с безплатни хранителни вещества. Така че от самото начало натрапниците и паразитите са представлявали екзистенциална опасност за съществуването на многоклетъчния живот.

Оцелели само многоклетъчните същества, които успели да намерят начин да се справят с тази заплаха и получили шанса да станат още по-сложни. За съжаление, тъй като клетките и тъканите не се запазват добре в продължение на стотици милиони години, не можем да разгледаме фосили на имунната система. Но благодарение на магията на науката можем да разгледаме разнообразното дърво на живота и животните, които съществуват и днес, и да изучим техните имунни системи. Колкото по-отдалечени са две същества върху дървото на живота, но все още споделят общата черта на имунната система, толкова по-стара трябва да е по принцип тази тяхна особеност.

И така, големите въпроси са: къде имунната система се различава и какви са общите знаменатели между животните? Днес почти всички живи същества имат някаква форма на вътрешна защита, а с усложняването на живите организми се усъвършенстват и имунните им системи. Можем да научим много за възрастта на имунната система, като сравним защитата при много далечно свързаните животни.

Дори в най-малък мащаб бактериите притежават начини за защита срещу вирусите, тъй като не могат да бъдат превзети без борба. В животинския свят гъбите, най-елементарните и най-старите от всички организми, които съществуват от повече от половин милиард години, притежават нещо, което вероятно е било първият примитивен имунен отговор на живите същества. То се нарича хуморален имунитет. „Хумор“ в този контекст е древногръцки термин, който означава „телесни течности“. Така че хуморалният имунитет е нещо съвсем малко, изградено от протеини, което се носи в телесните течности извън клетките на животното. Тези протеини увреждат и убиват микроорганизмите, които нямат никакво право да присъстват там. Този тип защита е толкова успешен и полезен, че почти всички животни днес го притежават, включително и вие, така че еволюцията не е изхвърлила тази система, а по-скоро я е превърнала в ключова за всяка имунна защита. По принцип тази система не се е променяла от половин милиард години.

Но това било само началото. Да си многоклетъчно животно има предимството да можеш да използваш много различни специализирани клетки. Така че в еволюционен план вероятно не е отнело много време на животните да се сдобият с клетки, които правят точно това – специализират се за защита. Този нов клетъчно-медииран имунитет е бил успешен още от самото начало. Дори при червеите и насекомите откриваме специализирани имунни клетки войници, които се движат свободно из малките тела на животинките и могат да се борят активно с натрапниците. Колкото по-нагоре се изкачваме по еволюционното дърво, толкова по-усъвършенствана става имунната система. Но още в най-ранния клон на гръбначната част на дървото на живота виждаме големи нововъведения: първите специализирани имунни органи и центрове за обучение на клетките, както и появата на един от най-мощните принципи на имунитета – способността да се разпознават конкретни врагове и бързо да се произвеждат много специализирани оръжия срещу тях, които след това да се запомнят за в бъдеще!

Дори най-примитивните гръбначни животни – безчелюстните риби, които изглеждат смешно – разполагат с тези механизми. В продължение на стотици милиони години тези защитни системи ставали все по-сложни и по-усъвършенствани. Но накратко казано, това са основните принципи, които работят толкова добре, че вероятно са съществували в някои форми преди половин милиард години. Така че, макар защитните сили, с които разполагате днес, да са доста големи и развити, основните механизми са изключително широко разпространени и произходът им се простира назад във времето стотици милиони години. На еволюцията не ѝ се е налагало да изобретява имунната система отново и отново – открила е една чудесна система и след това я е усъвършенствала.

И накрая стигаме до човечеството. И до вас. Вие можете да се насладите на плодовете на стотици милиони години усъвършенстване на имунната система. Вие сте върхът на развитието на имунната система. Въпреки че имунната ви система всъщност не е вътре във вас. Имунната ви система сте самите вие. Тя е израз на вашата биология, която се защитава и прави живота ви възможен. Така че, когато говорим за имунната ви система, ние говорим за вас.

Но имунната ви система също така не е нещо отделно. Тя е сложна и взаимосвързана съвкупност от стотици бази и центрове за набиране на персонал по цялото ви тяло. Тези центрове са свързани със супермагистрала, мрежа от съдове, огромна и вездесъща като вашата сърдечносъдова система. Нещо повече, в гърдите ви има специален имунен орган, голям колкото пилешко крило, който с възрастта става все по-малко ефективен.

Освен органите и инфраструктурата десетки милиарди имунни клетки патрулират по тези супермагистрали или във вашето кръвообращение и са готови да атакуват враговете ви, когато бъдат призовани. Още милиарди седят на стража в тъканите на тялото ви, които граничат с външните ви части, и чакат нашествениците, за да ги възпрат. В добавка към тези активни защити имате други отбранителни системи, съставени от квинтилиони протеинови оръжия, които можете да си представите като самосглобяващи се свободно плаващи мини. Имунната ви система има и специализирани университети, където клетките се учат с кого и как да се борят. Тя притежава нещо, което бихме могли да наречем най-голямата биологична библиотека във Вселената, способна да идентифицира и запомни всеки възможен нашественик, с когото може да се сблъскате някога в живота си.

В самата си същност имунната система е инструмент за разграничаване на другите от себе си. Няма значение дали другият иска да ви навреди, или не. Ако чуждият не е в много ограничения списък на гостите, на които е осигурено свободно преминаване, той трябва да бъде атакуван и унищожен, защото може да ви навреди. В света на имунната система всеки „чужд“ не е риск, който си струва да се поеме. Без този ангажимент ще умрете в рамките на няколко дни. И както ще научим по-късно, за съжаление, когато имунната ви система се ангажира недостатъчно или прекалено, последствията са смърт или страдание.

Въпреки че определянето на това кой е „свой“ и кой е „чужд“ е в основата, технически погледнато това не е целта на вашата имунна система. Целта преди всичко е поддържането и установяването на хомеостаза: равновесието между всички елементи и клетки в тялото. Нещо, което не може да бъде достатъчно подчертано за имунната система, е колко много се опитва да бъде балансирана и колко много грижи полага, за да се успокои и да не реагира прекомерно. Имунната ви система, така да се каже, се стреми към мир. Стабилен ред, който прави пребиваването в живота приятно и лесно. Нещото, което наричаме здраве. Основата за добър и свободен живот, в който можем да правим това, което желаем, без да ни спъват болките и болестите.

Колко важно е здравето става най-очевидно, когато то липсва. Здравето е наистина абстрактно понятие, защото описва липсата на нещо. Липсата на страдание и болка, липсата на ограничения. Ако сте здрави, вие се чувствате нормално, чувствате се добре. Когато ви се случи, дори и за кратко, здравето ви да ви остави, е трудно да забравите колко сте крехки и до каква голяма степен живеете назаем. Болестта е неизбежен факт от живота. Ако сте имали късмет, до този момент не ви се е налагало да се сблъсквате с нея. Ако на вас или на някой от вашите близки вече се е налагало да се справя с нея, знаете, че няма нищо по-елементарно за един приятен живот от това да сте здрави. За имунната система това означава хомеостаза. Въпреки че битката да останем здрави в крайна сметка е безплодна и накрая ще бъде изгубена, все пак я водим, за да изкараме още години, месеци, дни и часове. Защото като цяло е доста хубаво да бъдеш човек и си заслужава да имаш този шанс още известно време.

Но здравето е трудно за поддържане, защото всеки ден от живота си сте в контакт със стотици милиони бактерии и вируси, които с удоволствие биха превърнали тялото ви в свой дом, както видяхме при онези едноклетъчни организми преди милиарди години. За един микроорганизъм вие сте екосистема, която чака да бъде завладяна. Един безкраен континент, пълен с ресурси, места за размножаване и възможности за развитие, един наистина хубав дом. Вероятно в някакъв момент ще успеят, тъй като, когато умрете, разграждането на тялото ви ще бъде неимоверно ускорено от армията от разбунени микроби, които вече не са държани под контрол от защитните ви сили.

И трябва да се притеснявате не само за разнообразния живот, който се опитва да проникне вътре във вас, но и за собственото си заблудено „аз“, което може да отмени социалния договор на тялото: ракът. Една от най-важните задачи на имунната ви система е да се погрижи това да не се случи. Всъщност, докато сте чели последните няколко страници, някъде вътре във вас една млада ракова клетка е била тихомълком елиминирана от имунните ви клетки.

Но частта, предназначена да ви защитава, също може да се обърка и да бъде повредена. Когато е измамена, имунната ви система може да помогне на болестите да се разпространят или да предпази раковите клетки от откриване. Или ако системата е разстроена или дефектна, може да се обърка и да реши, че самото тяло е враг. Може да реши, че „свой“ е „чужд“, и буквално да започне да атакува клетките, които защитава, което води до редица автоимунни заболявания, нуждаещи се от постоянно успокояване с лекарства, понякога с тежки странични ефекти.

Или да вземем алергиите, които са много силна реакция на имунната система срещу неща, които не би трябвало да я притесняват. Алергичният шок показва колко поразително мощна е вашата защитна система и колко ужасно може да се обърка: на една болест може да ѝ потрябват дни, за да ви убие, докато вашата имунна система може да го направи за минути.

И още нещо: дори ако работи по предназначение, имунната ви система може да бъде колкото помощ, толкова и бреме. Много от неприятните симптоми, които усещате, когато сте болни, са последици от това, че имунната ви система си върши работата, когато е активирана – при някои болести най-съкрушителните увреждания или дори смъртта са причинени от неконтролируемата реакция срещу натрапника. Например много смъртни случаи от КОВИД-19 се дължат на това, че имунната система си върши работата с твърде голям ентусиазъм.

Съпътстващите щети, които защитните ви мрежи нанасят на самите вас, могат да се натрупват с течение на времето и днес се смята, че много смъртоносни заболявания са породени от дейността на имунната ви система по предназначение. Така че, колкото е важно за вашето здраве да имате бърза и брутална имунна система, също толкова от значение е да я държите под контрол и да предотвратявате разстройването и разрушаването ѝ. Точно както в човешкия свят, ако се налага да воювате, искате поне вашите войни да приключват бързо и да завършват с чиста победа. Не искате десетилетия на окупация или конфликти, които изяждат ресурсите и оставят разрушена инфраструктурата.

Така че в ръцете на имунната ви система лежи огромната отговорност да ви поддържа в добро състояние възможно най-дълго. Дори ако битката със сигурност ще бъде загубена накрая, за вас е важно днес, точно сега, тя да бъде водена добре и с необходимата отговорност.

Накратко, разграничаването на „свой“ от „чужд“ е от основно значение, целта е хомеостаза и има безкрайно много начини всичко да се обърка.

Това, което прави имунната система толкова очарователна, е, че цялата тази сложна работа трябва да се извършва от части, които са безразсъдни и поотделно са доста глупави. И все пак са в състояние да се координират и да реагират на динамични и бързо развиващи се ситуации. Представете си Втората световна война, но десет пъти по-мащабна и без генерали. По полетата има само безмозъчни войници на имунната система, които се опитват да разберат дали им трябват танкове или изтребители и къде трябва да отидат. И всичко това се случва в рамките на няколко дни. Ето какво е за вас да се борите дори с обикновена настинка.

Затова сега нека открием имунната ви система, така че следващия път, когато влезете под душа, раздразнени от симптомите на настинка, които изпитвате, да можете поне за миг да спрете и да оцените какво се случва във вас, преди да се върнете към раздразнението.

2.

Какво трябва да се защитава?

Преди да се запознаем с вашата сложна система за защита, трябва да разгледаме какво трябва да се защитава: вашето тяло. В известен смисъл това изглежда доста ясно – това е цялата област под кожата ви, включително тя самата. Достатъчно просто, нали? Но точно както ако наблюдавате една планета в космоса, от орбита никога няма да видите нещо, което да се доближава до пълната картина.

Така че преди да направим каквото и да било друго, първо трябва да се отправим на пътешествие заедно, в един странен и чужд свят, по-чужд от морските дълбини или далечната планета. Свят, в който нито едно живо същество в него дори не знае, че съществува, където чудовищата са ежедневие, но никой не се интересува от тях. Свят на милиарди години, който съществува във вас самите, във всички и във всичко, навсякъде около нас, вездесъщ, но невидим. Това е светът на микроскопичното, където се размива границата между мъртвото и живото. Където биохимията се превръща в живот по причини, които все още не разбираме. Нека увеличим вашето изображение и да хвърлим поглед към вашите органи, към тъканите, достигайки до най-основните градивни елементи – вашите клетки.

Клетките са изключително малки живи същества, едни от най-малките единици на живота на Земята. За една-единствена клетка тялото ви е планета, която се носи из враждебна вселена. За да разберем огромните размери на вашето тяло, трябва да го разгледаме от гледна точка на клетката. В мащабите на клетката тялото ви е наистина гигантска структура от тръби, широки като пълноводни реки, всевъзможни течности, бързи потоци, пронизващи сложни пещерни системи, достигащи до цели държави. С изключение на кристализиралите и твърди части на костите ви, за една клетка цялата околна среда, всъщност целият свят, е жив. Клетката може учтиво да помоли стената да я пропусне и след това да се промъкне през малка пролука, която се затваря зад нея. Може да плува през канали и да изкачва планини от месо, за да стигне навсякъде, където трябва да отиде.

Ако сте с размерите на една от клетките си, човешкото тяло би било с размерите на петнадесет до двадесет Евереста, разположени един върху друг. Това би била планина от плът, висока поне сто километра, достигаща до космоса. Ако сте близо до прозорец, отделете секунда и погледнете небето. Опитайте се да си го представите за миг – гигант, толкова голям, че пътническите самолети биха се блъснали в долната част на краката му, а главата му е толкова далеч над вас, че не бихте могли да я видите.

Клетките на имунната ви система имат за задача да защитят всичко това. Особено слабите места, където могат да навлязат натрапници, а това са най-вече границите, външната страна на тялото. Когато мислите за външната си страна, първото нещо, което ви идва наум, е, разбира се, кожата ви. Общата площ на кожата ви е около два квадратни метра (около половината от размера на маса за билярд) и за щастие не е толкова трудна за защита, тъй като по-голямата част от нея е изградена от твърда и дебела бариера, покрита със собствена защитна система. Усеща се като мека при допир, но е доста трудно да бъде пробита, ако е непокътната.

Истинските податливите на инфекции места са лигавиците – повърхността, която покрива дихателната тръба и белите дробове, клепачите, устата и носът, стомахът и червата, репродуктивните пътища и пикочният мехур. Трудно е да се определи общата им повърхност, тъй като броят им варира много при различните хора, но средно при здрав възрастен човек има около 200 квадратни метра лигавици (колкото игрище за тенис), като повечето от тях са белите дробове и храносмилателният тракт.

Може погрешно да мислите, че лигавиците ви са вашите вътрешни органи. Но това не е вярно – лигавиците ви са външни. Ако погледнем честно на това, което представлявате, в известен смисъл вие не сте нищо повече от сложна тръба. Разбира се, тръба, която може да затваря двата си края. Също така много по-влажна, по-тънка и по-отвратителна.

Репродуктивните ви органи, ноздрите и ушите са допълнителни дупки – входове към големи тунели и допълнителни пещерни системи, които достигат до вас. Всички тези места са вашите преки граници, точки за контакт с външния свят. Тялото ви просто е увито около тях. Тези външни граници, в рамките на вътрешността ви, представляват повърхности, където милиони натрапници се опитват да влязат във вас всеки ден. Това е огромен терен за защита, когато сте с размерите на клетка. За вашите клетки площта на лигавиците е толкова голяма, колкото за вас е Централна Европа или централната част на Съединените щати. Изграждането на гранични стени не би им свършило работа, тъй като задачата им не е да защитават само границите, а цялата повърхност! Не е като нарушителите да се опитват да влязат само по краищата. Те биха могли да се спуснат с парашути. Така че вашите клетки трябва да защитават целия континент. Целия!

Ако например вземем всички кръвоносни съдове и капиляри от тялото ви и ги разположим в права линия, ще бъдат дълги около 120 000 километра – три пъти повече от обиколката на Земята – с площ около 1200 квадратни метра. Така че по-добре хванете враговете по границите, които са значително по-малки и следователно по-лесни за защита. Но по-лесно не означава лесно.

Нека направим един забавен експеримент и си представим, че искаме да построим човешко тяло в мащаб, но от действителни хора, като нас с вас. Живи, дишащи хора, просто за да видим до какви безумни размери ще стигнем.

И така, първо, за това ни трябват много хора. Средностатистическото човешко тяло е съставено от около 40 трилиона клетки. Трилиона! Четиридесет трилиона са 40 000 000 000 000. Наистина впечатляващо число. Ако искаме вашите клетки да бъдат представени от отделни хора, тогава ни трябват повече от сто пъти повече хора, отколкото са живели през 250 хиляди годишната история на човечеството. Нека се опитаме да си представим това малко по-ясно. В момента на Земята живеят около 7,8 милиарда души. Ако ги поставим рамо до рамо, изненадващо ще заемат площ от едва около 1800 квадратни километра. Което е малко повече от площта на Лондон. За да получим четиридесет трилиона души, трябва да умножим това число по 5120.

Добре. Така че сега имаме четиридесет трилиона души, които стоят рамо до рамо. Този океан от хора ще покрие цяла Великобритания, всяко кътче, езеро и планина. За да направим в мащаб тяло, съставено от хора, представляващи клетки, трябва да ги подредим, докато трилиони хора застанат един върху друг, държащи се за ръце и свързващи се един с друг, образувайки живи структури. Един гигант, направен от плът, който се издига на 100 километра в небето, достигайки границата на космоса. Гигантът е изграден от пещери, големи колкото малки държави, кости, плътни и широки като планини, изпълнени със сложни кухини и тунели. Артериите му са изпълнени с океани от течности и хора, които носят храна и кислородни резервоари до всяко последно кътче. Ако бяхте червена кръвна клетка, или в този случай „червен кръвен човек“, щяхте да изминавате разстоянието от Париж до Рим и обратно веднъж в минута в поток, изпомпван от сърце, голямо колкото град. Нещата можеха да бъдат чудесни. Всички щяха да работят заедно, за да поддържат планината от плът, а оттам и себе си живи.

Но огромното богатство на ресурси и храна и изобилието от влажно и топло пространство са твърде привлекателни. Гигантът е с размерите на континент не само за жителите си, но и за нежеланите посетители. Буквално милиарди паразити се опитват да влязат във вътрешността на телесния гигант. Някои от тях са големи колкото слонове или сини китове и искат да снесат гигантски яйца, за да могат малките им да пируват с бедните хора, които съставляват тъканите. Други са с размерите на еноти или плъхове, които искат да откраднат храната и да превърнат гиганта в свой постоянен дом, за да отгледат поколения от своето потомство. Намеренията им може би не са да навредят на хората, изграждащи тялото, но ще го направят неволно, като дефекират навсякъде, превръщайки живота на останалите в мизерия. Най-отвратителните паразити, с които нашият телесен гигант трябва да се справя ежедневно, са милиардите паяци, които искат да влязат в устата или ушите на клетите хора, за да се размножават в стомасите на жертвите си. За един гигант, съставен от трилиони хора, загубата на няколко тук и там не е наистина опасна. Но ако на паразитите бъде позволено да се размножават свободно, това може да бъде неговият край. Не е ли ужасяваща тази идея?

С това се занимават клетките ви всеки ден и нощ, от раждането ви до деня на смъртта ви. Да останете живи не е нещо, което трябва да приемате за даденост. Но не позволявайте на идеята, че сте подложени на непрестанни нападения, да ви притеснява твърде много. Вие не сте просто планина от плът, която чака да бъде покорена. За щастие в тази борба за оцеляване имате голям съюзник, който, както вече знаем, просто не ценим и не хвалим толкова, колкото заслужава: вашата имунна система.

Тя ви превръща в крепост. И дори нещо повече – крепост, изпълнена с милиарди от най-ефективните и свирепи войници във Вселената. Воини, които разполагат с безброй оръжия и ги използват без милост. Армията на имунната ви система вече е убила милиарди врагове и паразити в живота ви и е готова да убие още милиарди или трилиони.