Към Bard.bg
Сърцето на шамана (Алберто Вилолдо)

Сърцето на шамана

Алберто Вилолдо
Откъс

Погледна ли някоя звезда в небето, виждам огньовете на древни цивилизации, смели мъже и жени, поели на пътешествие към безкрая. Благодарение на красотата успяваме да сътворим нови светове.

Алберто Вилолдо

 

 

 

 

 

Въведение

Шаманите от Андите служат на свещеното съновидение, което добре познават. То насочва планетите в небето и ръководи съдбата на хората на Земята. Този свещен сън или блян е карта на бъдещето, но на нея няма да откриете пътища, които да следвате, освен пътеките, които сами ще прокарате. Тази карта е ефимерна, тя се променя всеки миг, изненадва ви на всеки завой, досущ като в сън.

Мъжете и жените, които служат на този свещен сън и го пазят, са известни като воини на светлината. Те нямат врагове нито в този свят, нито в отвъдния. Силата им е безгранична.

Свещеният сън разкрива сложния ред, на който се основава вселената. Можем да го открием в начина, по който сезоните се редуват или пчелите опрашват цветята, във взаимната свързаност между всички живи същества. Въоръжени с тази мъдрост, древните шамани от Перу кръстосвали различни сортове царевица, за да създадат повече от 400 нейни разновидности. Те наблюдавали нощното небе и предсказвали слънчеви и лунни затъмнения десетилетия преди настъпването им. Знанията за смисъла и целта на битието се зараждали спонтанно в сърцата им, защото шаманите разбирали, че са част от замисъл, част от план, несравнимо по-голям от тях самите.

Когато познаем този свещен сън, ще осъзнаем, че вселената не се състои от мъртви скални отломъци, които се носят из космоса, от безжизнената енергия или от тъмната материя, за които говорят учените. Вместо това, ще разберем, че в космоса кипи живот и пулсира съзнание, което копнее да твори красота, да създава синьо-зелени планети, спираловидни галактики или хиляди видове пеперуди на нашата Земя.

Всеки от нас получава късче от този свещен сън, който да пази и да изрази по свой собствен начин. Забравим ли, че това, което носим, е не просто важна, а жизнено необходима част от свещения сън, изпадаме в смут, личните ни сънища се превръщат в кошмари и животът ни потъва в хаос.

Мнозина заменят свещения сън или блян с мечти за слава и богатство, власт и харесвания във фейсбук. А междувременно ние се сблъскваме с глобални кризи – от климатични промени през изчезвания на животински видове до войни, глад и болести, – които ни призовават да сътворим нов сън, нов блян, нова мечта за нас самите и нашия свят.

Свещеният сън ни зове. Тази книга ще ви покаже как да се събудите от унеса, в който пребивавате, и да започнете да сънувате с отворени очи така, че да виждате всички възможности, които крие бъдещето.

Ще откриете своя свещен сън като трансформирате трите обикновени вида сън, за които мнозина от нас са убедени, че са истина и от които не могат да се събудят. Това са блянът за сигурността, блянът за стабилност и неизменност и блянът за безусловната любов. Когато трансформирате тези сънища – когато приемете, че животът непрекъснато се променя, че смъртта е нещо неизбежно и че никой, освен вие самите, не може ви освободи от живота в страх и несигурност, – хаосът в живота ви ще се превърне в ред и красотата ще възтържествува.

Когато откриете своя свещен сън, съзидателната сила на вселената, позната на шаманите като Изначална светлина, тя става достъпна за вас, позволява ви да творите красота, да лекувате себе си и другите. Вие ставате воин на светлината. Живеете без страх, знаете отговора на въпроса „Кой съм аз?“, разбирате, че има път отвъд смъртта, който води към безкрая.

Подобно на шаманите от Андите – наричани лайка, – вие сте воини на светлината. Намирате смелост да изречете неудобни истини, изповядвате универсални ценности, които почитат живота, всеки ден извършвате смели постъпки.

Това ще направите с помощта на тази книга. Ако започнете да изпълнявате практиките, които ще откриете на тези страници, те ще ви помогнат да изковете своя свещен сън. А това ще ви помогне да си създадете съдба, пропита с кураж и направлявана от нова визия.

Тези практики на воина на светлината са особено важни във време, когато бленуването е възможно само когато спим, когато малодушието се издига на почит, когато късогледството се представя за мъдрост и когато духовността се смята за проява на слабохарактерност.

Те ще ви помогнат да донесете светлина и мир в своя свят и да откриете своето място в далеч по-мащабния свещен блян на човечеството.

Алберто Вилолдо

 

1.

Различният сън

Съществуват три вида буден сън: кошмар, сън наяве и свещен сън. От тях единствено свещеният сън може да ви помогне да изпълните мисията си тук, на Земята. За да заживеете в свещен сън, трябва да разберете, че сънят наяве може да носи приятни усещания, но те ще се превърнат в кошмари, щом определени обстоятелства в живота ви се променят. Кошмарите, от които всички ние предпочитаме да избягваме, започват като сън наяве, но прехвърлят ли своя срок на годност, ако мога да се изразя така, те се „развалят“, досущ като сирене, престояло в хладилника прекалено дълго.

Сънят наяве или съновидението с отворени очи, което се превръща в кошмар, може да бъде романтична връзка или работа, които в началото са ни се стрували толкова привлекателни, но с течението на времето са се превърнали в черни дупки, от които не можем да се измъкнем, в които не можем да променим абсолютно нищо. Един приятел веднъж ми сподели: „Работата ми е като лош сън. Хем искам да се събудя от него, хем имам нужда от сън“. Кошмарът не е в състояние да ви предложи надежда, че нещата ще се променят. Попаднете ли в капана на кошмара, започвате да вярвате, че лошото здраве е неизменна част от остаряването, затова най-добре да се примирите с него или че скуката и разочарованието, съпътстващи работата или брака ви, са цената, която трябва да платите за сигурността и спокойствието си. Или пък сте убедени, че не можете да направите нищо, за да промените политическия климат, изпълнен със скандали и раздори, за да спрете насилието по света... Кошмарът ви парализира. Ако някой ваш приятел изпадне в депресия, можете да бъдете почти сигурни, че той е попаднал в плен на кошмар, от който не знае как да се измъкне. Нещо повече, той приема този кошмар за реалност.

Попаднем ли в капана на токсична връзка, започваме да си фантазираме как би изглеждала тя, ако нещата бяха по-различни и започваме да се концентрираме изцяло върху създаването на нова реалност. Представяме си как в живота ни навлиза нещо светло и весело, как се появява нова възможност да изживеем живота, който сме пропуснали. А после един ден се впускаме в нова любов само за да открием, че този нов сън наяве също има срок на годност.

Сънят наяве ви кара да търсите нещо извън самите себе си, което да ви накара да се почувствате завършени.

Следващият сън наяве може да приеме облика на вашите надежди и стремления, на целите, които си поставяте, за да приведете живота си в ред. Съставянето на списък с вашите успехи, чертаенето на планове да подобрите връзката си или обмислянето как да създадете обстоятелства, които се надявате да ви се отразят добре – всичко това изглежда обещаващо, но може да се превърне в кошмар. Когато смените работата или партньора, когато си купите нова кола или къща, пак е възможно да останете неудовлетворени и дори нещастни. Ясна ви е картината, нали? Цялото това съставяне на списъци и усилена работа водят отново до нещастие.

Сънуването наяве ви кара да търсите с крайчеца на окото си истинската ви духовна половинка дори когато вече имате връзка. То ви подтиква непрекъснато да търсите нов гуру, нова диета, нов здравословен режим и да се чудите има ли още нещо на този свят, което сте пропуснали.

Аз лично съм изживял този процес на превръщането на съня наяве, на съновидението с отворени очи, в кошмар. Бях прехвърлил трийсетте, когато срещнах някого и двамата решихме, че сме влюбени. Вярвахме, че любовта ще ни направи щастливи и ще реши всичките ни проблеми. Мислех си, че когато аз открия моята духовна половинка, тогава ще бъда щастлив. Вярвах, че това е жената, която съм чакал през целия си живот. Но един ден се събудих и се запитах: Кой е този човек в леглото ми? Определено не е човекът, за когото се ожених! Сънят наяве се бе превърнал в един от най-лошите ми кошмари. За щастие, нямахме деца и се разделихме сърдити един на друг, като всеки обвиняваше другия за провала на брака ни. Може би вие също сте преживели свой собствен вариант на този кошмар.

Сънят наяве може да ви се стори приятен или дори благотворен, но почти винаги води до катастрофа. И макар понякога сънищата наяве да не се превръщат в кошмар, а да ни карат да се чувстваме комфортно, те ни пречат да израснем и скоро животът започва да ни струва безцелен и непривлекателен. Понякога сънищата наяве успяват да ни заблудят, те уж имитират смелите ни блянове и мечти, но всъщност ги възпрепятстват. Смятаме, че водим смислен, пълноценен живот, а един ден осъзнаваме, че това съвсем не е така.

Как да разберете дали живеете в плен на магията на съня наяве?

Сънищата наяве винаги съдържат своеобразна договорка, която сключвате с живота. Нещо от рода на: когато... тогава...

„Когато имам повече пари, тогава няма да се тревожа толкова.“ „Когато бъда щастлив, тогава ще изпитвам благодарност.“ „Когато дойдат нови шефове, тогава ще проведем откровен разговор.“ Или може би: „Когато открия истинската любов или истинското си призвание в живота, перфектната къща или работа, тогава ще...“

Преди няколкото години лекарите ми поставиха сериозна диагноза. Оказа се, че по време на моите пътувания из Амазония съм пипнал една дузина паразити. До този момент следвах постулата „Когато... тогава...“, закодиран в собствения ми сън наяве.

Но открих, че:

Когато изпитвам благодарност, тогава съм щастлив.

Когато посветя живота си в служба на благородна цел, тогава се чувствам добре.

Когато говоря истината, тогава се превръщам в истински лидер.

Наложи се, преди да възстановя здравето си, да посветя живота си на мисия, по-значима от мен самия. Наложи се да трансформирам кошмара с влошеното здраве, за да открия свещения сън, който да ми помогне да постигна ново усещане за смисъл и цел, макар да нямах никакви гаранции, че ще се справя с болестта и да не знаех колко години живот ме очакват, ако оздравея.

Свещеният сън ви насочва към съдба, която се простира отвъд простичкия стремеж да не умрете или да водите относително щастлив живот, борейки се с дискомфорта. Той ви насърчава да изследвате загадките на живота и любовта, да надзърнете в реалността отвъд смъртта и да откриете вечни истини. Той изисква от вас да действате смело, дори дръзко, да отхвърляте общоприетите истини – относно които цари пълно единодушие и които никой не оспорва, – тъй като тези популярни консенсусни положения всъщност ни държат уловени в капана на съновиденията наяве, които впоследствие се превръщат в кошмари.

Как ще разберете, че сте открили своя свещен сън?

Тъй като той е посветен на нещо много по-значимо от вас самите, имате чувството, че това, което се надявате да постигнете, е просто невъзможно. Свещеният блян ще ви изпрати на мисия, както това се е случило с Мартин Лутър Кинг или Махатма Ганди. Сигурно ще си кажете: „Но аз не съм Ганди!“. Така е, не е нужно да си поставяте за цел да поведете един милиард души към свободата. Но я помислете! Ами ако съдбата ви е да постигнете нещо далеч по-значимо от това, което сте си представяли до момента?

Когато сте болни, тъжни или потиснати трудно мислите за своя свещен блян, който можем да наречем и заветна мечта. Тогава вашите мечти стават далеч по-скромни. Вие се връщате назад, сваляте летвата дотам, където ви се струва, че е „достатъчно добре“. Спомням си, че когато имах здравословни проблеми, не бях в състояние да измина и 50 крачки, без да ми премалее от изтощение. Тогава си мечтаех да обиколя квартала, без да се уморя. Но аз хранех и по-голяма мечта – да помогна на другите дори с малко. Как можех да осъществя тази мечта, когато не можех да стана от леглото, а лекарите ми повтаряха, че никога вече няма да кръстосвам любимите ми планини? Тогава открих, че когато човек лелее свещен блян, храни заветна мечта, вселената започва да действа активно в негова полза, за да направи невъзможното възможно. Вселената му предлага енергия и умения, които този човек по-рано е смятал за непостижими. Не след дълго започнах да обикалям квартала, а днес пътешествам по света и нося мъничко повече красота на онези, с които се срещам – практикувам споделянето на красота, както ще научите по-късно на страниците на тази книга.

Откриването на свещения блян или на заветната мечта изисква смелост. Вече не можете да бъдете пасивен (и тревожен) наблюдател, който гледа как хората около него водят пълноценен живот. Заветната мечта няма да почука сама на вратата ви – тя изисква да загърбите познатото и да започнете да търсите. Тя очаква да не правите компромиси със своята честност и почтеност. Тя изисква да не допуснете да бъдете прелъстени от „лесния път“. Тя призовава да се опълчите на лъжата, че вашият сън наяве е напълно достатъчен и ще ви осигури безгрижен, комфортен живот.

Как да се спасим от съня наяве

Следващото упражнение ще ви помогне да се измъкнете от омагьосания кръг на формулата „когато... тогава...“ и да престанете да се борите със съня наяве, който постепенно се превръща в кошмар. Ще постигнете това, като разтрогнете договора, който сте сключили със себе си – същия онзи договор, който ви казва кога ще се почувствате щастливи, кога ще бъдете здрави или кога ще намерите покой. Онова, към което се стремите, не бива да е подвластно на никакви условия.

Попълнете празните места, за да откриете три ключови споразумения, които сте сключили със самите себе си и които трябва да бъдат анулирани още днес.

Когато........................, тогава аз ще.........................

Когато........................, тогава аз ще.........................

Когато........................, тогава аз ще.........................

Ако целта на тази книга беше да ви помогне да се чувствате по-добре, можете да спрете дотук, защото вече разполагате с формула за щастие. Но книгата, която държите в ръцете си, не е посветена единството на съня наяве или събуждането от кошмарите, в които живеете. Тя е посветена на постигането на вашата заветна мечта.

Погледнете още веднъж споразуменията, които сте сключили. Осъзнавахте ли напълно тези зависимости, преди да ги формулирате черно на бяло?

А сега, задраскайте началото на всяко изречение, което започва с „когато... тогава...“. От него ще остане:

Аз ще.........................

Аз ще.........................

Аз ще.........................

Сега вече имате нови цели – такива, които сте в състояние да постигнете още в този момент. Аз лично открих, че моите цели са следните:

Аз ще бъда благодарен.

Аз ще посветя живота си в помощ на другите.

Аз ще говоря истината.

За разлика от много други цели, те не изискват да планирате как ще ги постигнете. Достатъчно е просто да им се посветите и да се възползвате от всяка възможност, която ви се отвори, да ги сбъднете още днес. Изразявайте своята благодарност. Посветете живота си в служба на другите. Казвайте истината и т.н. Забравете всички оправдания, които сте използвали, за да отлагате началото на този живот, който винаги сте искали да водите.

Не пропускайте това първо упражнение, то ще ви помогне да разкриете и да трансформирате трите кошмара, което пък ще ви помогне да откриете своята заветна мечта.

Краят на споделените кошмари

• Сънят наяве, посветен на усещането за сигурност, се превръща в кошмар на несигурността – как да останете в безопасност в един толкова опасен свят?

• Сънят наяве, посветен на постоянството, се превръща в кошмар на смъртта – защо всичко, включително животът, трябва да има край?

• Сънят наяве, посветен на безусловната любов, се превръща в кошмар на условната любов – как да откриете човека, когото да обичате, и кой ще ви обича такива, каквито сте?

Трите кошмара, които току-що описах, не са само лични – те стоят в центъра, в сърцето на нашето съвременно общество. Сигурността, здравето и любовта са все неща, които ни се струва, че не получаваме в достатъчна степен. Неизменно изпитваме страх и несигурност, напразно се опитваме да си гарантираме сигурност в един свят, който не сме в състояние да контролираме. Страхуваме се от смъртта, от признаците, че бавно приближаваме края, отчаяно се опитваме да игнорираме белезите на остаряването и влошаването на физическото ни състояние. Страхуваме се да не бъдем отхвърлени от останалите, да не се окажем сами и без обич. Опитваме се да се застраховаме от провал в нашите връзки и си внушаваме, че получаваме толкова, колкото даваме, но в крайна сметка разрушаваме тези връзки. Това са кошмарите, в които попадаме, въпреки всичките ни усилия да избегнем болката и да се насладим на щастието.

Когато започнем да изследваме всеки от тези кошмари, ние потегляме на откривателско пътешествие, което може да ни отведе до заветната мечта – а нали това търсят повечето от нас. Подобно на Парсифал от легендите за крал Артур, ние можем да открием нашия Свещен граал – нашата заветна мечта, – но трябва да проявим смелост и да проправим пътека към замъка, а не да следваме пътя, отъпкан от всички останали в техните безуспешни търсения.

Останете ли верни на своето търсене, ще откриете заветната си мечта. Ще се превърнете във воини на светлината. Ще откриете, че независимо от естеството на предизвикателството, разполагате с духовни ресурси, което ще ви позволи да намерите кураж и да посрещнете съдбата, обединили усилия с Духа в задачата да внесете промени във физическия, материалния свят с помощта на мисълта, т.е. мислено да сътворите един нов свят.

Заветната мечта, която ще видите, се състои от светлина. Тя е светлина в най-чист вид, лишена от форма, но въпреки това източник на всички форми, които виждаме наоколо. В заветната мечта истинската същност на водата е светлина, както и същността на земята е светлина, същността на огъня е светлина, същността на вятъра е светлина... В процеса на търсене и изследване на заветната мечта осъзнавате, че дори планетите, слънцето, дърветата и китовете представляват светлина, здраво обвита в материя. Светлината е изначалният градивен елемент на вселената, който мъдреците могат да моделират, когато „мислено творят онзи свят, който искат да видят“, досущ както грънчарите моделират глината, за да я превърнат в купа или стомна.

Светлината на заветната мечта е Изначалната светлина, която мъдреците от Андите наричат Ти.

Знам, че звучи сложно, затова позволете ми да резюмирам накратко казаното дотук.

Нашите сънища наяве лесно могат да се превърнат в кошмари. И най-прекрасните от тях помръкват, достигат своя срок на годност, така да се каже. Първата стъпка към преодоляването на кошмара е разчупването на омагьосания кръг от договорености от типа „когато... тогава...“, които сме сключили със самите себе си.

Приканвам ви сами да направите упражнението „когато... тогава...“ още сега. Започнете пробуждането от своя сън наяве, като заявите „аз ще...“. Едва тогава продължете да четете.

Освобождаването от тези стари договорености ви позволява да тръгнете на пътешествие, което ще ви позволи да откриете своята заветна мечта и да откриете силата на Ти.

Това звучи чудесно, ще си кажете вие. Ще открия моята заветна мечта и ще държа в ръката си ключовете към безграничната сила на сътворението. Ще се превърна във воин на светлината, който няма врагове. Звучи много добре...

И тогава ще осъзнаете, че това върви ръка за ръка с възможността да творите красота, да изцелявате страдания, да създавате светове посредством мечтите си – като започнете със своя собствен свят.

 

Силата на ти

Когато бях студент по антропология, научих, че инките са вярвали, че са деца на слънцето. Впоследствие открих, че това не е точно така и учените са допуснали грешка, макар и водени от най-добри намерения. Ти е светлината, богът-слънце на инките се наричал Ин-Ти. Названието означава слънце по пладне, когато светлината е най-силна, а не младото утринно слънце или отслабващото слънце на залеза. Слънцето е източникът на светлина, но то не е самата светлина. Фенерчето не е светлинният лъч. Не забравяйте, че до неотдавна човечеството нямаше представа, че Слънцето е кълбо от горяща плазма, което може да побере в себе си 1 333 000 планети с размерите на Земята. За множество древни народи Слънцето наподобява дупка в небето, през която навлиза небесната светлина и озарява нашия свят. Инките са вярвали, че са деца на Ти.

Светлината Ти е различна от слънцето, както огънят от горящото дърво е различен от самото дърво, макар да е породен от това горящо дърво. Ако се поинтересувате, ще откриете, че Ти се асоциира с прочути места от древността като езерото Титикака, „морето на покрива на света“, Паитити, изгубения Златен град на инките, или Тиуанако, най-древната цивилизация в Андите.

Според древната мъдрост силата на Ти може да твори красота, да изцелява болните, да създава галактики... Тя е източник и на силата на шаманите. Ако обаче не се използва както трябва, силата на Ти е в състояние да унищожава.

Мъдреците казват, че свещеният блян или заветната мечта е частица от светлината на Ти, а за да не го забравяте, достатъчно е да погледнете слънцето в ранни зори, блещукаща звезда в нощното небе или пламъците на огъня. Тя е своеобразен план за съдбата на космоса и всяко живо същество в него. Тя е и модел на невидими градове от светлина, носител на мир и красота в космоса. Но това бъдеще не е предопределено, не е предначертано или гарантирано. То изисква всеки от нас да вложи своята частица от мечтата за възможното бъдеще и да положи всички усилия да го сътвори.

Когато Пачакути, деветият владетел на империята на инките, бил още съвсем млад, той се отправил навътре в планините с надеждата да получи видение. Напът към Куско Пачакути спрял край вълшебен кладенец, известен като Сусурпукио. Когато понечил да загребе вода с ведрото, за да утоли жаждата си, той бил заслепен от ярка светлина и се разнесъл глас, който разкрил съдбата му. Пачакути щял да разшири територията на инките и да превърне империята им в най-голямата, която двете Америки са познавали някога. Тя щяла да се прочуе като Империята на Слънцето и да възвести началото на хилядолетен мир в Андите. Пачакути обаче трябвало да се справи с тежки предизвикателства. Наближавайки Куско, той открил, че старите врагове на инките от народа чанка се канели да нападнат града и баща му и всички здрави и силни мъже и жени били изоставили Куско.

Пачакути бил приел своята съдба, но нямал представа как да я осъществи. В града били останали единствено деца и старци. Той ги събрал в импровизирана армия и на следващия ден, още преди изгрев слънце, нападнал нищо неподозиращите чанка, разположили лагера си в цитаделата на Саксайхуаман над Куско. Легендата разказва как камъните оживели като по магия и сами полетели към нашествениците. Така чанка били отблъснати и се върнали в земите си отвъд река Апуримак, без двете армии да дадат и една жертва.

Пачакути се превърнал в образец на воин на светлината, който разполагал с достъп до духовни ресурси и тези ресурси му помогнали, когато той изпълнил предначертанията на съдбата, закодирани в онова видение.

Изначалната светлина ни разкрива – както сторила това в случая с Пачакути – нашата заветна мечта и нашата съдба. И като Пачакути ние също трябва да се справим с непреодолими на пръв поглед предизвикателства. От нас се очаква да повярваме, че Ти ще ни предложи онази неочаквана, удивителна помощ, от която се нуждаем.

Шаманите знаят, че всичко живо се състои от светлина, която е здраво заключена в материя. Колкото повече шаманите споделят своята светлина с останалите хора, толкова повече те се освобождават от кошмарите, които измъчват попадналите в капана на силно ограничения блян за лично забогатяване и удобства.

Хората в древността били изкушени да почитат светлината Ти заради нейната безгранична щедрост. Инките обаче осъзнали, че не бива да почитат Изначалната светлина като божество, защото това би означавало да отрекат собствена си същност като светлина, въплътена в тяло от плът и кръв. Когато разберете собствената си природа, тогава започвате да светите със собствена светлина като слънцето. И подобно на слънцето, единственото творение, което не хвърля сянка, вие няма да проектирате върху останалите тъмните си страни и неизцелените кътчета на вашата душа.

По време на моето целебно пътуване разбрах, че подобно на всички хора, и аз съм направен от Изначална светлина. Всяка клетка от моето тяло се наслади на това откритие. И когато забравя за миг този факт, аз сякаш се свивам в черупката си. Започвам да се чудя кой съм, как съм се озовал в тази ситуация и какво да правя в нея, накъде върви животът ми... Навсякъде около себе си виждам битки, в които се чувствам задължен да се включа. Когато това се случи, аз се опитвам да намеря тишина и покой, да открия светлината в себе си и да си спомня, че самата ми същност е идентична с Изначалната светлина. Аз съм светлината.

Изначалната светлина разполага с неограничени ресурси, които са на ваше разположение и ви позволяват да създавате красота по начин, който сами изберете. Някои го правят, като изцеляват болните, други, като преподават, трети, като утешават страдащите или умиращите. Има и такива, които раждат красиви идеи, създават градове в облаците като Мачу Пикчу или изучават движението на звездите.

Религиозни учения

срещу духовната мъдрост

Шаманизмът е духовна традиция, зародила се много преди религията и нейната мъдрост е много древна. Някои учени разглеждат съвременните религии като кодификация на ученията на древните шамани. Всички духовни традиции, включително шаманизмът, са основани на жив опит, а не на свещени текстове или чужди преживявания. Религията, от друга страна, се основава на вяра, а не на опит и преживявания. В същото време мъдростта на Буда и учението на Христос са оцелели през вековете, тъй като съдържат велики истини. Уроците на Буда за състраданието, за преодоляването на страданието и за практикуването на медитация са също толкова ценни днес, колкото са били и преди 2400 години, когато са преподадени за първи път. Ученията на Христос за любовта към ближния като към себе си или за молитвата са също толкова важни днес, колкото са били и преди 2000 години, когато да прозвучали за първи път край Галилейско море.

Тези две големи религии процъфтяват вече хилядолетия, тъй като предлагат начин за преобразуване на трите сънища-наяве-превърнали-се-в-кошмари, които ни карат да страдаме. Християнството дава простичко, ясно и утешително решение на кошмарите, свързани с несигурността и смъртта. В Псалтира (или Книга на възхвалите) се казва, че дори: „да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото...“.1 Самият аз съм израснал в лоното на християнската църква и нейното учение многократно ме уверяваше, че мога да заслужа вечен живот благодарение на собствените си действия и Божията милост. Истинската любов, обяснява църквата, е любовта на Христос, тъй като тя е напълно лишена от себичност и е модел, който всички хора да следват.

Християнството, подобно на много други световни религии, се основава на съществуването на милостив и прощаващ Бог. С течение на вековете обаче християнството се променя от религия, която насърчава следването на Христовия пример като начин за постигане на свобода (уподобяване на Христос или придобиването на Христово съзнание), към вяра в Христос. Ранната църква се основава на житейски опит и преживявания. Съвременната църква се основава на вяра.

Будизмът не постулира съществуването на бог или богове. Древните текстове твърдят, че по време на своите медитации Буда е срещнал безброй божествени създания, но нито един Демиург. Според ученията на будизма всеки от нас е живял много животи преди този и ще продължи да се преражда като човешко същество. Що се отнася до истинската сигурност, тя настъпва, когато откриете за себе си отговора на въпроса „Кой съм аз?“. А що се отнася до любовта, твърди се, че Буда е казал: „Излъчвайте безгранична любов към целия свят“. Практиките на медитацията се основават на опита, а будизмът се отнася с пренебрежение към всякакви проби за механично постулиране на вярата в прераждането и насърчава последователите си да изследват тази възможност посредством собствената си медитативна практика. По този начин будизмът предлага решение на кошмарите на несигурността и смъртта.

Като тийнейджър често се бунтувах срещу християнските догми. Имах чувството, че те ме завличат в още по-дълбок сън, вместо да ми помогнат да се събудя. Докато пораствах, взех, че се изморих да моля Бог да ме пази от побойниците в училище, използвайки онази специална формула, която всеки малък католик знае – трикратно прекръстване на гърдите. Изморих се да моля ангелите да се събудя жив на следваща сутрин, повтаряйки онази молитва „ако трябва да умра, преди да се събудя, моля те, Господи, душата ми да вземеш“. Едновременно с това искрено копнеех за любовта на Бог или на друго човешко същество, което и да било, стига то да ме приеме и обикне такъв, какъвто съм.

Неотдавна група добронамерени мисионери почукаха на вратата на дома ни и ме попитаха вярвам ли в Исус.

– Разбира се, че вярвам в Исус – отвърнах аз.

Тогава те ме попитаха дали вярвам, че Исус е Син Божи.

– Разбира се – казах им аз, а после обясних, че съм възпитан в католическата вяра и неотдавна съм ходил да се причестя заедно с майка ми, ял съм нафора, превърнала се в тялото Христово по време на евхаристията и съм почувствал как цялото ми тяло се превръща в тялото Христово и ме обзема дълбок покой.

Това като че ли смути мисионерите и те побързаха да си тръгнат.

След като се разочаровах от християнството още в ранна възраст, започнах да изучавам будизма. Установих, че той като че ли е поел по пътя на интелекта и междувременно попаднах на куп текстове в библиотеките, които излагаха простичките истини на медитацията. След като години наред бях смятал тази практика за неприятна и дори влудяваща, започнах да ѝ се наслаждавам. Въпреки това обаче продължих да търся нещо по-специално, нещо... свещено. Търсех съкровище, макар да не можех да обясня какво представлява то.

Започнах да изучавам шаманизма вече като антрополог и установих, че той също се занимава с ключови въпроси като любовта, сигурността и живота след смъртта. Шаманите не се молят в смисъла, който ние влагаме в думата „молитва“. Те не медитират. Вместо това се отправят в търсене на видения, наречено vision quest, в пътуване из селения, недостъпни за другите. Те навлизат навътре в природата, далеч от цивилизацията, постят и пият само вода. В течение на няколко дни, в които не слагат нито залък в устата си, изгарят всички захари в организма, след което изпадат в състояние на границата между съня и бодърстването, в което реалността престава да бъде обективна и става флуидна. Времето като че ли е спряло, като че ли се е свило в себе си, също както по време на сън. В един момент можете да се намирате в подножието на някоя планина, а в следващия да крачите по плажа и да се наслаждавате на топлия пясък под краката си. Обикновено човек може да възприеме това като халюцинация, причинена от глад. Шаманите обаче са в състояние да запазят своята осъзнатост, да поддържат своята концентрация в подобни състояния, в резултат на което могат да се срещат с наставници, лишени от физически облик, и да черпят мъдрост от тях. Тези създания се състоят от светлина, следователно тяхната природа е идентична с тази на Изначалната светлина, и предлагат безкрайната си щедрост на всеки, който потърси помощта им. Най-близкото подобие на тези създания са ангелите, за които сме чели в Библията – загадъчни, свръхестествени същности, окъпани в светлина.

По време на моето търсене на видения в Амазония, се научих да навлизам в тези съноподобни състояния и в тях да се чувствам по-буден и по-жив, отколкото в обичайния всекидневен живот. Осъзнах как в миналото съм търсил любовта у партньори, които са ме карали да изпитвам сигурност и спокойствие и не са ме предизвиквали. Какъв ужас съм изпитвал от смъртта и как поради тази причина съм потеглял на смъртно опасни експедиции в джунглата (поне в очите на моите приятели, които са доста здравомислещи като цяло).

А после се научих как да трансформирам трите вида сън наяве, които са ме държали в плен толкова много години и са се превърнали в кошмари. Тази осъзнатост бе безценното съкровище, което открих.

Шаманите от Амазония умеят да откриват невидимия свят на Изначалната светлина. Както ловецът може да открие ягуара в джунглата, така и вие можете да откриете учителите, които ще ви помогнат да намерите търсените от вас отговори. Навлязъл в състояние на необикновена осъзнатост, шаманът навлиза в долния свят, който принадлежи на миналото. Тук предците могат да ви помогнат да откриете откъде сте дошли или да помогнат на пациент да възстанови част от душата, която е била изгубена в резултат на травма в миналото.

По аналогичен начин шаманът ще влезе и в горния свят, който принадлежи на бъдещето. Тук учителите от утрешния ден могат да ви помогнат да откриете в каква личност се превръщате и как да коригирате съдбата си. Могат да помогнат на болен човек, като открият бъдещо състояние, в което той е излекуван, и това да го насочи към възстановяване на здравето.

Във високите планини на Андите човек се учи да трансформира своите кошмари с помощта на Изначалната светлина. Пътят през Андите е труден, защото местните индианци е трябвало да се научат да трансформират кошмара от испанската Конкиста в дар и възможност. Те трябвало да се научат да прощават на враговете си, на онези, които някога изнасилвали техни майки и баби.

Пътят през Амазония изисква наставник, който да ви напътства през селенията на предците и на още неродените. Създанията, които срещате по пътя, ще ви помогнат да откриете Изначалната светлина и да намерите своята заветна мечта. Те могат да помогнат и с преживявания, които нерядко противоречат на знанията и вярванията, които сте усвоили до момента.

Имам приятел, който е будистки учител, Роши.2 Един неделен ден в манастира му седнахме с кръстосани крака и медитирахме в продължение на час. Скоро след като започнахме, изпаднах в мечтателен покой, следвайки ритъма на моя дъх. От обучението си на шаман знаех, че медитацията е отправна точка, от която да изследвам Изначалната светлина. Сканирах стаята с вътрешното си зрение и забелязах половин дузина светещи създания, застанали покрай стените на коридора. Те бяха облечени като монаси в копринени роби и се бяха присъединили към нашата медитация. От време на време някое от тях се понасяше към центъра на стаята и протягаше ръка към някого в жест на благословия или изцеление. Въпросните създания забелязаха, че ги наблюдавам и това като че ли ги развесели.

След сеанса, когато останахме сами, споделих това с Роши, който отвърна строго:

– В дзен не обръщаме внимание на странични явления. Те ни разсейват.

Засрамих се и побързах да сменя темата.

Година по-късно Роши ме придружи на една от моите експедиции до Мачу Пикчу. И тъй като бях приятел с главния археолог на комплекса, получихме достъп до цитаделата през нощта, когато там няма туристи. Придружаваше ни шаман, който бе приготвил специална напитка от кактуси Сан Педро, която да стимулира виденията ни. Компания ни правеше и дон Мануел Киспе, един от най-великите шамани в Андите. Открих дон Мануел, след като попаднах на една статия в списание „Нешънъл Джиографик“ от 1962 г., в която той бе дал интервю, посветено на селищата на инките, разположени на надморска височина от над 4800 метра. Дон Мануел бе един от последните кипу-камайок – хора, които можеше да разчитат кипу.3 Той умееше да разказва митове и легенди от далечното минало, когато времето било още младо и откъм езерото Титикака, морето на покрива на света, се появили Децата на светлината. Не след дълго дон Мануел стана мой ментор.

Нощно време Мачу Пикчу изглежда толкова необикновено, неземно дори. Когато туристите напуснат Мачу Пикчу, се появяват загадъчните, свръхестествени обитатели на Града на светлината и започват да бродят из цитаделата. С помощта на медикаменти от растителен произход, които стимулират виденията (като кактусите Сан Педро), установихме, че мястото е обитавано. Посещението ни съвпадна с намаляващата Луна (тогава тя е в последна четвърт) и на оскъдната ѝ светлина тръгнахме към главния храм и се озовахме в двор без покрив с три големи прозореца от едната страна. Веднага щом пристигнахме, Роши пристъпи към мен целият разтреперан, въпреки че нощта беше топла.

– Това място е пълно с духове – заяви той. – Погледни онзи там, с нагръдника... и четиримата стражи с копия, които са го заобиколили.

Обърнах се и видях дон Мануел, стария шаман, да общува с онзи дух, който носеше нагръдник във формата на златен диск. От години познавах невидимите обитатели на Мачу Пикчу и ги възприемах като приятели, които се появяват, за да ни приветстват с добре дошли. Но това бе първата среща на Роши с тях, затова не се сдържах.

– В шаманизма не обръщаме внимание на странични явления – отвърнах му аз, като едва сдържах смеха си. – Те ни разсейват по пътя.