„Изчезналата криптокралица“ се превърна в един от най-популярните подкасти на Би Би Си. Той беше свален милиони пъти по целия свят, създаде безброй новинарски заглавия, предизвика разгорещени дебати и дискусии и помогна за превръщането на OneCoin в познато във всеки дом име. История за криптовалута може и да не изглежда като очевиден подкаст хит, но всъщност не става дума за криптовалута – това е история за алчност, стаден манталитет, корупция, „фалшиви новини“, провал на регулаторите и безпочвена еуфория. Иначе казано, това е история за нашия обсебен от технологиите свят. Навсякъде, където има блестяща нова технология, ще намерите измамници, използвачи и тарикати, които дебнат да хванат шарани в мътните води. Но, както открихме, това рядко се случва в подобни гигантски мащаби.

Когато в края на 2018 г. двамата се срещнахме да обсъдим странния случай OneCoin, никой от нас не си представяше къде ще ни отведе той. Но колкото повече разследвахме, толкова по-странна ставаше историята – свят на излезли от анимационен филм злодеи, героични борци срещу незаконни прояви и финансов крах. Слушателите ни започнаха да говорят онлайн за завладяващата нова драматична поредица на Би Би Си „Саундс“ – и от време на време ни се налагаше да посочваме, че историята всъщност е истина. Понякога ни се случваше да се питаме един друг дали не сме допуснали някаква огромна грешка. Дали всичко това наистина се е случило? И защо повече хора не говорят за него? И най-вече, възможно ли е самата криптокралица Ружа Игнатова да е направила всичко това сама?

Тази книга се роди от подкаста и благодарение на допълнителното време и пространство, достъпни в света на писаното слово, разглежда историята в по-голяма дълбочина. Въз основа на безброй нови разговори, стотици изтекли документи и месеци подробно изследване и анализ, тя разкрива как точно стана измамата на века, как рухна и за първи път – какво всъщност се е случило с гения зад всичко това, д-р Ружа Игнатова.

Историята несъмнено ще се промени отново. И когато това се случи, ние пак ще се заемем с нея.

Джейми Бартлет и Джорджия Кат,

водещи и продуценти на подкаста

„Изчезналата криптокралица“

Действащи лица (подбрани)

Д-р Ружа Игнатова – визионер, основател и шеф на криптовалутата OneCoin и сестринската ѝ компания OneLife. Родена през май 1980 г. в Русе, България. Носител на три научни степени и владееща пет езика. Известна и като Криптокралицата.

Себастиан Грийнууд – шведски бизнес партньор на Ружа, съосновател на OneCoin и OneLife през април 2014 г.

Ирина Дилкинска – шеф на „правния отдел“ на OneCoin.

Юха Париала – първият МЛМ (мултилевъл маркетинг) търговец на OneCoin, привлечен от Себастиан в началото на 2014 г.

Игор Албъртс – един от най-печелившите в света агенти на МЛМ и ученик на легендарния американски предприемач Зиг Зиглар.

Гари Гилфорд – опитен юрисконсулт, съдиректор на RavenR, „семейния офис“ на Ружа. Основната му грижа била да намира начини за инвестиране на личните средства на Ружа.

Константин Игнатов – по-младият (с шест години) брат на Ружа, станал неин личен асистент през лятото на 2016 г.

Марк Скот – корпоративен юрист от Флорида, партньор в уважаваната кантора „Лок Лорд“, основател и управител на Fenero Funds.

Гилбърт Армента – финансист от Флорида, станал любовник на Ружа.

Бьорн Бьерке – норвежки ИТ специалист и Bitcoin ентусиаст, получил изненадващо предложение за работа от OneCoin през 2016 г.

BehindMLM – уебсайт, критикуващ МЛМ компаниите и изобличаващ пирамиди и други схеми в стил „Понци“, създаден през 2010 г. от човек, известен като Оз.

Дънкан Артър – шеф на платформата за електронна търговия на OneCoin „Dealshaker“, започнала работа през 2017 г. с аспирации да се превърне в „следващия eBay“.

Франк Шнайдер – бивш люксембургски шпионин и близък довереник на Ружа, ръководил нейния отдел за охрана и управление на риска от средата на 2015 г.

І част

Началото

Криптокралицата

Лондон, 11 юни 2016 г.

Зад кулисите на „Арена Уембли“ в Лондон д-р Ружа Игнатова крачела нервно напред-назад, облечена в обичайната си дълга бална рокля. Ще удвоя парите ви, ще удвоя парите ви. На заден план се чували подсвиркванията и ликуващите викове на хиляди обожатели. Ружа обикновено не била нервна преди публични събития, но тази вечер предстояло да обяви нещо, което противоречало на всяко правило на финансовото инвестиране – и дори на самата идея за парите. Ако не успеела да убеди тълпата, която вече била вложила огромно състояние в обещанието ѝ за глобална „финансова революция“, цялото начинание щяло да приключи. Размерите на залога наближавали един милиард долара.

Дясната ѝ ръка Себастиан Грийнууд загрявал множеството на сцената. „Гордея се, че съм тук днес! – извикал той. – Всички сте невероятни!“ Двамата основали компанията преди две години. И от двамата Себастиан винаги е бил по-добрият търговец. Но три хиляди души не били дошли от седемдесет страни, за да видят него. А заради нея – гения зад най-вълнуващата нова криптовалута в света.

Себастиан представил Ружа по типичния си крещящо приповдигнат начин: „Причината всички да сме тук... нека посрещнем с топло добре дошла нашата създателка, нашата основателка...“

От озвучителната система гръмнало парчето „Момиче огън“ на Алиша Кийс, пиротехниците осветили сцената. Всичко, до последната запетая в поканите, било изпипано до най-малкия детайл. Ружа знаела, че външният вид е най-важният, че хората ще повярват на всичко, стига да изглеждаш по подходящия начин. Тя излязла уверено; дългата ѝ черна коса, тъмночервеното червило, пищната червена рокля, искряща под светлините на прожекторите, диамантените обеци – всичко по нея говорело за успех и великолепие. Зад нея се появило огромно, лумнало в пламъци лого: OneCoin.

Инвеститорите в публиката – добре облеченият бизнесмен от Уганда, ревностният мюсюлманин от източен Лондон, скандинавският амбулантен търговец на витамини – вече знаели наизуст историята на Ружа. Именно тя била причината повечето от тях да ѝ поверят парите си. Завършила с отличие Оксфордския университет. Блестяща кариера в областта на международните финанси в световноизвестна консултантска фирма. Само на трийсет и шест, но вече два пъти обявена за бизнесдама на годината в България и появила се на корицата на „Форбс“. Владееща отлично български, немски, английски, френски и руски. Някои в множеството шушнели, че коефициентът ѝ на интелигентност надхвърлял 200. Други носели значки с лика ѝ.

Само преди две и половина години на Ружа ѝ хрумнала идеята, която променила живота на всички. Когато през 2011 г. чула за първи път за нещо, наречено „Bitcoin“, тя се отнесла скептично към новината. Все пак идвала от света на финансите и традиционното банково дело, където нещата се правят по определен начин – парите се поддържат от властите и се управляват от централни банки така сигурно, както денят сменя нощта. Но колкото повече се вглеждала в тези странни нови виртуални пари, които се въртят онлайн и извън банки или правителства, толкова повече растял интересът ѝ. Основателят на криптовалутата бил блестящ, но мистериозен ИТ специалист, известен под псевдонима „Сатоши Накамото“. Сатоши създал Bitcoin през 2009 г., след което изчезнал, но оставил след себе си схема за съвършено нов тип пари, които изглеждали създадени специално за интернет епохата. Пари без банки и граници. „Криптовалута“, която не се контролира от никого и която може да се разпространява по целия свят толкова лесно, колкото и електронната поща. Там, където повечето хора виждали шантав експеримент, Ружа съзряла променяща света технология. Тя решила, че вместо да се опитва да трупа състояние от търговия с тези странни нови пари, може да направи нещо по-добро и да създаде своя собствена криптовалута.

Ружа казвала понякога на скептиците, че в света на новите технологии никога не забогатява човекът, който пръв дава идеята, а онзи, който прави така, че тази идея да проработи за мъжете и жените на улицата. Джеф Безос не е открил електронната търговия – просто я е направил достъпна за всеки. „Май Спейс“ се появи преди „Фейсбук“, но именно Марк Зукърбърг бе онзи, който промени света. Стив Джобс, Бил Гейтс, Илон Мъск, дори Томас Едисън вземали вече съществуващи идеи и ги превръщали в нещо, което можело да се ползва от обикновените хора. Точно това трябвало да бъде OneCoin – криптовалута за масите. Тя може да е по-малка от по-добре познатия ѝ съперник Bitcoin, но не за дълго. Ружа твърдяла, че тя е по-бърза, по-съвършена и по-лесна за използване. Предсказвала, че един ден работниците ще получават възнагражденията си в OneCoin. Че ще пазаруват с OneCoin. Че всеки, който инвестира в новата криптовалута сега, преди цената ѝ да изхвърчи в космоса, ще да направи удара на живота си.

Но OneCoin не се ограничава само със забогатяването. Банкери и правителства ограбвали хората от десетилетия, тъй като именно те контролират парите – те ги печатат, те определят лихвените проценти, те спекулират с тях, налагат такси и т.н. Финансовата криза от 2008–2009 г. го потвърдила. Криптовалутите като Bitcoin и OneCoin били решението благодарение на революционната идея, скрита в технологията – фиксираното им количество. Сатоши Накамото създал Bitcoin, защото бил гневен на начина, по който правителствата спасили издънилите се банки през 2008 г., като отпечатали още пари, което в крайна сметка направило бедните хора още по-бедни. Затова той поставил горна граница на общото количество виртуални пари, които могат да се създадат – 21 милиона, които щели да бъдат пускани по предварително програмиран, устойчив на манипулиране курс. Фиксирано количество пари, върху които правителствата нямат власт.

По замисъла на Ружа OneCoin валутата трябвало да бъде по-голяма от Bitcoin, макар да следвала същия принцип. Вместо 21 милиона единици в обращение щяло да има 2,1 милиарда OneCoin. Това число – 2,1 милиарда – било всичко. То било като изсечено върху камък, вградено в самата технология. Никой, дори самата Ружа, не можел да печата повече OneCoin от заложената сума. Нищо чудно, че властимащите така се страхуват от криптовалути като OneCoin. Те не са в състояние да ги контролират.

– Мисля, че дойде време или да го направим, или да сложим край на всичко – заявила Ружа на множеството с характерния си българско-немски акцент, като внимателно оставяла подбрани паузи за аплодисменти. – Ние искаме да сме криптовалута номер едно в света.

В „Арена Уембли“ едва ли имало и един човек, който да се усъмни в нея. Всичко, казано от Ружа до този момент, се сбъднало. За осемнайсет месеца в OneCoin били инвестирани два милиарда евро, което изстреляло цената на криптовалутата от 0,5 на 5,95 евро – точно така, както предрекла тя. Стотици от присъстващите в залата вече били милионери благодарение на нея.

Но сега, казала им тя, си имаме проблем. Оказва се, че OneCoin е станала толкова голяма за такъв кратък период, че парите свършвали.

– Можем ли да станем най-голямата криптовалута в света с това, с което разполагаме сега? – риторично попитала Ружа.

– Да! – извикал някой от последния ред, толкова силно и така уверено, че Ружа го чула чак от сцената.

– Не. Не можем – възразила тя. Това бил моментът, от който се ужасявала. – [Ние ще] създадем по-голяма криптовалута от всеки друг... ще увеличим броя на OneCoin до 120 милиарда.

Тя заговорила по-бавно, за да наблегне на лъжичката мед, която трябвало да замаже това драматично – и на теория невъзможно – увеличаване на количеството OneCoin.

– За вас като редовни членове, като хора, които ни подкрепиха още от първата фаза... нашата компания ще удвои парите по сметките ви.

Тълпата полудяла. Безумната атмосфера била по-подходяща за религиозен празник, отколкото за търговска конференция. Всички, които не крещели, мълчали зашеметено. На 1 октомври 2016 г., само след малко повече от три месеца, парите им щели да се удвоят. И не само това – Ружа обещала, че цената на криптовалутата няма да се промени. Всяка OneCoin щяла да продължи да струва точно 5,95 евро.

– Обичаме те, Ружа – извикал някой.

– Благодаря – отвърнала тя. – След две години никой вече няма да говори за Bitcoin.

Така с едно щракване на пръсти д-р Ружа удвоила парите на всеки един от тълпата. Да не говорим за стотиците хилядите инвеститори, които не успели да дойдат на събитието. Като че ли нямало никакво значение, че тя нарушавала правило 101 на икономиката – че когато предлагането на дадена стока се увеличи, цената ѝ пада. Като че ли нямало никакво значение, че нарушавала и собственото си обещание – че ще има само 2,1 милиарда OneCoin в обращение и че „фиксираното количество“ е в основата на всяка криптовалута. Как тогава било възможно броят на парите в обращение да се увеличи 50 пъти? И то без това да се отрази на цената им?

Но ако някой можел да създава милионери за една нощ, този някой със сигурност бил д-р Ружа.

Международно летище Лос Анджелис,

6 март 2019 г.

– Константин Игнатов и Дънкан Артър, бихте ли се явили на гишето, моля? – разнесъл се глас по озвучителната система на летището.

Полетът на Константин вече имал два часа закъснение и това било последното, което му трябвало. Изминалите няколко дни били уморителни. Три дни подред бил прекарал в конферентната зала на един хотел с колегата си Дънкан Артър, набит ИТ специалист от Южна Африка, с когото планирали разширяването на електронната търговия на OneCoin в Съединените щати. Утешавала го мисълта, че скоро ще седи удобно в бизнес класа и ще чете новия роман на Стивън Кинг по време на полета си обратно до България.

На няколко пъти го били предупредили, че отиването в САЩ е ненужен риск, но съветникът му по сигурността Франк, който имал мистериозни високопоставени „източници“, го уверил, че той не фигурира в списъците с издирвани лица на Интерпол. Константин бил малко изненадан, че изобщо е успял да влезе в Щатите. При пристигането си преди две седмици той казал на прекалено любопитните гранични служители, че е дошъл да тренира при майстор по смесени бойни изкуства. С мускулестото си, плътно покрито с татуировки тяло, трийсет и три годишният мъж определено приличал на боец. Може би затова и го бяха пуснали.

– Ред на бизнес класата ли е? – попитал той служителката на „Търкиш Еърлайнс“, когато стигнал до портала за заминаващи. Настроението му отново се приповдигнало. Качването пръв в самолета била една от привилегиите на работата му.

– Господин Игнатов, през онази врата, ако обичате – спокойно отвърнала тя, посочвайки вратата.

Веднага щом прекрачил прага, Константин разбрал, че няма да лети никъде. В помещението го чакали петима едри мъже в костюми. С мълниеносна бързина двама от тях извили ръцете му зад гърба, а третият го закопчал с белезници и го помъкнал през една странична врата. Преди да успее да каже и дума, Константин се озовал в стая за разпити, напомняща сцена от детективски сериал от 90-те. От онези, в които мърляви детективи от полицията на Лос Анджелис играят на доброто и лошото ченге. Междувременно Дънкан се озовал в подобна стая по-нататък по коридора.

– Къде е сестра ви? – попитали мъжете.

От две години от ФБР задавали този въпрос. Почти били успели да я пипнат преди осемнайсет месеца – тя на практика била в ръцете им. Дори изпратили на българската прокуратура искане за повдигане на обвинение. Но Ружа Игнатова била твърде хитра за ФБР. Твърде бърза. С твърде добри връзки. Агентите знаели, че Константин е просто неин лакей. Той започнал да работи за сестра си през седмицата на голямото събитие в Лондон, на което тя удвоила парите на всички. Но той бил един от малкото хора, които биха могли да знаят къде е тя.

– Къде е Ружа Игнатова?

Константин знаел всички слухове и добре заучени обяснения. Била в отпуск по майчинство. Намирала се в Лондон, живеела в Бъкингамския дворец. В Русия при Владимир Путин. На частната си яхта в Черно море с всички пари и с ново лице след пластична хирургия. Скрита в затворен комплекс в Дубай. Мъртва – заловена и убита от албански гангстери в Гърция, които искали да си върнат парите. Дори самият той бил повтарял някои от тях.

– Не знам – отвърнал Константин. – Не съм виждал Ружа от осемнайсет месеца.