Карма

ВЪВЕДЕНИЕ

Разяснение за кармата

Една история...

Един ден Шанкаран Пилай купил лодка – дванайсетметрова ултралуксозна яхта – за десет милиона долара. Той решил да заведе своята невеста от Пуерто Рико на романтичен круиз в океана.

По пътя ги сполетяло нещастие. Яхтата се ударила в една скала и претърпяла корабокрушение.

Чисто новата лодка потънала в океана, но Шанкаран Пилай и жена му успели да оцелеят. Плували, за да се спасят, и най-сетне стигнали до бреговете на едно близко островче – частица песъчлива суша, плаваща сред нищото, напълно лишена от растителност.

Шанкаран Пилай и жена му имали няколко консерви с храна. Знаели, че ще им стигнат само за няколко дни. Били изпаднали в беда.

Шанкаран Пилай невъзмутимо заел йогистка поза с ведро, одухотворено изражение на лицето. Нравът на жена му обаче бил по-избухлив.

– Закъсали сме на пуст остров! – разплакала се тя. – Тук не се виждат никакви човешки селища, никакви признаци на живот – няма растения, няма животни, няма нищо! От какво ще живеем? Как ще се измъкнем оттук? Какъв ужасен край на мечтите ни за семейно блаженство! Какъв ужасен край на живота ни!

Шанкаран Пилай продължил най-спокойно да седи в своята йогистка поза.

Жена му се озадачила.

– Как можеш да седиш така? Не разбираш ли, че сме обречени? Не виждаш ли, че ще умрем?

Шанкаран Пилай я погледнал със спокойно съчувствие.

– Мила моя, не се покрусявай – рекъл той. – Преди сватбата ни аз не ти доверих, че имам минало. Някога, докато следвах в Тенеси, се възползвах от един студентски заем. След като завърших, заминах за Ню Йорк, без да изплатя заема. Кредиторите ми ме спипаха три месеца по-късно. Но аз успях да се изплъзна от тях и да замина за Калифорния. Там взех кредит и си купих кола. После си казах: защо да се задоволявам с малка кола? Реших да си взема ролс-ройс с украса от чисто злато и теглих два милиона кредит, за да го купя. Тъй като ми се струваше, че животът ми в Калифорния донякъде ще се усложни, я откарах в Орегон. Но и там ме откриха. След този епизод взех кредит за жилище на стойност пет милиона долара. И после взех, че заминах за Мексико. Но и там след шест месеца ме издириха. След това, както знаеш, се ожених за теб и купих тази яхта в Тексас за десет милиона долара. Още не съм изплатил първата си вноска. Така че не се тревожи. Остани спокойна. Без паника. Ще ни намерят. Винаги успяват.

Вярата на Шанкаран Пилай, че ще го „намерят“ (или по-точно осъзнаването, че никога не би могъл да избяга от кредиторите си), е феномен, който останалият свят познава под друго име.

Карма.

Неизбежната основа на нашия живот. Механизмът, който постановява, че не можем да избегнем последиците от собствените си действия. Цикълът, който явно ни следва мрачно и неумолимо където и да отидем.

Макар и думата да е индийска по произход, понастоящем „карма“ е термин, навлязъл във всеки речник. Кармата не е просто материал за книги по метафизика и за академични трактати. Не, това е термин, който е проникнал в различни лексикони по цял свят, от езотериката до попкултурата.

Как тази санскритска дума влезе във всеки един език по света? На какво отдаваме извънредната ѝ популярност, способността ѝ да устои през вековете?

Съществуват много възможни начини за обяснение. Но може би най-същественото обяснение е просто това: кармата е единствената концепция в света, отнасяща се до човешкия смут пред лицето на страданието. Това е единствената логика, която обяснява привидната произволност на света, в който живеем.

Как иначе да разберем повсеместността на човешката мъка? Как да обясним ужасите на войната и смъртоносните болести, нямата агония по лицата на гладуващите деца и травматизираните затворници? Безкрайният каталог на диващина и конфликти, който представлява човешкият опит откакто се помним?

Нещо повече, как отговаряме на тези древни въпроси: Защо на добри хора се случват ужасни неща? Защо съдбата толкова често е благосклонна към онези, които изглеждат жестоки или недоброжелателни, или към морално компрометираните? Защо житейските обстоятелства изглеждат така случайни и капризни? Защо понякога ни се струва, че Бог – ако той съществува – сигурно си играе на топчета със света? Защо вселената тъй често изглежда толкова враждебно място, където царят беззаконие и безпорядък?

Може би никоя друга дума не е отговорила на това озадачено човешко „защо?“ толкова добре, колкото „карма“.

Или може да отговори.

Твърде дълго тази дума е била или гротескно опростявана, или обграждана с ненужна тайнственост. Време е да проучим тази концепция в по-голяма дълбочина. Време е да разкрием най-изхабената и подлагана на злоупотреба, и все пак незаменима дума в духовния речник на света. Време е да изследваме как кармата е свързана с някои от най-жизненоважните области на човешките питания: смисълът на живота и преди всичко – как да го живеем.

Тази книга се надява да бъде едновременно изследване и наръчник и да предложи на читателите ключове към интелигентния, радостен живот в един изпълнен с изпитания свят. В този процес тя цели да възстанови думата „карма“ до първоначалния ѝ преобразуващ потенциал. Надява се да разчисти натрупванията от неправилно разбиране и да погледне кармата в цялата ѝ първична мощ и с целия ѝ експлозивен отглас.

От началото до края на книгата аз ще набележа поредица от сутри, за да ви помогна да се ориентирате в света на кармата. „Сутра“ буквално означава „нишка“. Никой не носи гердан заради нишката, но без нишка гердан не може да има! В йогистката култура всеки гуру традиционно е предоставял на учениците си допълнителна пътеводна нишка, за да определят пътя си в живота. Но тази книга се надява да даде на читателите както насоки, така и подробно изложение по темата за кармата. Тя предлага както указания, така и цялостната картина – иначе казано, и нишката, и гердана, надявам се.

Книгата е разделена на три части. Първата изследва кармата като източник на себеоплитане; втората изследва възможностите за освобождаване от това себеоплитане; третата се занимава с често задавани въпроси по темата.

Първата част изследва сложното устройство на кармичния механизъм – а той е много по-сложен, отколкото осъзнават повечето хора. Втората част въвежда понятието „карма йога“ – начини да подходим към кармата и да боравим с нея, както и да се освободим от нея. Тази част е с прагматична ориентация, но йога е наука, която няма как да бъде изложена в дълбочина само в една книга. Да бъдеш истински способен на преображение, изисква отдаденост и обучение под ръководството на духовен учител. Една книга обаче може да просвещава и да вдъхновява за потенциален път, и точно това се надява да постигне тази част.

Едно предупреждение: докато навлизате все по-надълбоко в тази книга, може да откриете, че срещате различни технически термини. Но не губете кураж. Кармата не е поетична тема. Тя е сложна област и включва точни, дори клинични понятия и разграничения. И все пак кармата не е и стерилна тема. Тя е основата на човешкия опит – всъщност въпрос на живот и смърт. В подобна дискусия не може да има нищо тясно академично.

Няколко глави в първата и втората част се редуват с раздели, наречени „садани“. На санскрит „садана“ означава средство или инструмент. Тези инструменти ви предлагат възможност да приложите на практика някои от прозренията, които срещате във всяка глава, и да ги изпробвате в лабораторията на вашия опит.

Третата част е посветена на въпросите. Това са търсещи, усетени в сърцето въпроси. Въпроси, които са ми задавани по време на програми и разговори в продължение на повече от трийсет и пет години. Въпроси, които възникват отново просто защото човешкото любопитство към кармата е трайно, неизменно, често настойчиво. Объркването по тази тема е истинско, копнежът за яснота е също толкова неподправен.

Може би някои от въпросите ще намерят отклик у вас. Други може и да прозвучат като ваши собствени. Много малко въпроси са били действително нови още от зората на времето. Контекстът и спецификата може да се променят, но нуждата да се осмисли един свят, изпълнен с болка и несправедливост, си остава все така належаща, а човешката жажда за проумяване на тайните на живота ще я има докато свят светува.

Нека разясним кармата.

ПЪРВА ЧАСТ

БЕЛЕЖКА ЗА ЧИТАТЕЛЯ

Думата „садхгуру“, както често изтъквам, означава необразован гуру. Необразованият гуру не изхожда от събраната в свещените книги информация, а от получавано във всеки един миг вътрешно знание. Поради това аз изхождам от прекия си опит, а не от знания втора ръка.

Ето защо моят подход към кармата не е и никога не е бил подходът на учен. Когато говоря за карма, аз не черпя от някоя доктрина. Черпя от възприятието. Концептуалното знание е пътят на академиците. Перцептивното знание е пътят на йогите.

Първата част на тази книга обяснява кармата в цялата ѝ сложност и многоизмерност. Привидно тя може да се занимава с чисти понятия, които понякога създават затруднения. Но искам да подчертая, че това не са неразбираеми теории, а по-скоро преки прозрения как действително е устроена кармата.

Този раздел е за жадните. Тя е за тези, които години наред са си задавали въпроси – въпроси като: „Какво е кармата?“, „Как се натрупва тя?“, „Кое задвижва механизма?“, „Кога е започнал целият този сложен и налудничав цикъл?“. Тя е за онези, които търсят не просто указания за употреба, а искат да надзърнат в самия механизъм на кармичното колело.

Този раздел изследва как колелото възниква и набира инерция. Той ви въвежда стъпка по стъпка в темата за кармата – какво представлява тя; как се натрупва; многобройните начини, по които се оформя човешката личност; невъобразимо просторния резервоар от памет, който носи всеки отделен човек; ролята на волята; тънките начини, чрез които кармата се прилепва към нас дори когато се стремим да се освободим от нея.

Духовно търсещите обикновено искат да се отърват от своята карма, но е важно да се помни, че кармата не е наш враг. Не е нужно да се премахне цялата карма, за да се живее в благоденствие. В действителност без карма не бихме могли да живеем, защото тя поддържа човешкия живот. Същевременно кармата може да започне да ранява и да ни оплита дълбоко, ако не се научим как да боравим с нея.

Йогистката система не дава никакви заповеди. Тя ви оставя свободни да избирате дали искате да генерирате положителна карма за в бъдеще, да се дистанцирате от кармичния си багаж, или да го разсеете изобщо. Тази книга изследва и очертава тези разнообразни възможности, но изборът е ваш.

Ако кракът ви многократно бива прегазван от колело, то проблемът не е в колелото. Проблемът е, че вие нямате понятие как да го управлявате. Целта на тази книга не е да изобретява наново колелото, а да предложи начини уверено да го управлявате към избраната от вас цел, въоръжени със знанието, че вие контролирате собственото си пътуване.

1.

Карма: вечната загадка

СУТРА № 1

Смисълът на кармата е в това да станеш

източник на собственото си сътворение.

Когато прехвърля отговорността

от небесата към себе си, човек сам става

творец на собствената си съдба.

На шофьорското място

Една история...

Веднъж папата заминал за Съединените щати. Графикът му бил натоварен, с ангажименти в различни градове. Един ден, докато бил в Луизиана, го возели в дълга лимузина, управлявана от шофьор – кола, която демонстрира типично американската способност да разтегнеш една лимузина до краен предел.

Папата се вълнувал, защото никога не бил шофирал такава кола.

– Бих желал да покарам – казал той на шофьора.

Как би могъл шофьорът да откаже на папата?

– Разбира се, Свети Отче – отвърнал той.

И тъй папата седнал зад волана, а шофьорът – на задната седалка. Папата взел да се радва на колата и кракът му здраво натиснал педала на газта. Вдигнал сто и петдесет, а после и сто и шейсет километра в час. Не осъзнавал колко бързо кара.

И тогава луизианските полицаи, известни като педанти, що се отнася до превишената скорост, се задействали. Когато папата в дългата лимузина видял мигащата лампа зад себе си, той отбил встрани от пътя.

Полицаят слязъл и бавно и внимателно, с ръка на пистолета, се приближил до колата. Надникнал вътре. И видял, че зад волана е самият папа! Погледнал на задната седалка и забелязал, че там седи още някой.

– Изчакайте – наредил той.

Върнал се при колата си, взел радиостанцията и се обадил на полицейския началник.

– Капитане, хванах много едра риба! – докладвал той.

– Я стига! Кого? Бони и Клайд?

– Не, някой много по-важен!

– Боже мили, да не си хванал Ал Капоне?

– О, не, някой много, много по-важен!

– Какво, ти да не си мислиш, че си хванал самия президент на Съединените щати?

– Не, някой далеч по-важен!

– Стига де, кой, по дяволите, може да е по-важен от президента на Съединените щати? Кого си спипал?

– Не знам, обаче папата му е шофьор! – отвърнал полицаят.

И това ни води до същината на въпроса: повечето хора нямат понятие кой управлява колата им!

Огледайте се около вас. Запитайте се колко от вашите познати живеят с истинско разбиране за онзи безумен локомотив, наречен живот. Повечето хора се возят като пасивни пионки и нямат представа как работи механизмът, източникът на неговото гориво, как да управляват посоката или скоростта му, или преди всичко кой е техният шофьор. Говорят за свободна воля, свобода и независимост. Но над живота си те имат слаб или никакъв контрол. Съдбата им е нещо, което творят несъзнателно.

Добре дошли при кармата – измерение, което ви връща право там, където ви е мястото, където е трябвало да ви бъде мястото от самото начало: на шофьорската седалка.

Демистифициране на кармата

С това стигаме до главния въпрос в тази книга: какво е кармата?

Буквално думата означава „действие“.

За съжаление, повечето хора разбират действието като добри и лоши дела. Те виждат кармата като балансов отчет на достойнствата и недостатъците, добродетелите и греховете. Някакъв вид ревизия на живота. За други това е счетоводна книга, водена от някакъв божествен счетоводител, който отрежда божествено блаженство за някои хора, а други праща в подземния свят или в пастта на някаква машина за рециклиране, която ги изплюва обратно в този свят, за да страдат още повече.

Това не е просто невярно и абсурдно. Това е трагично.

Тази идея е създала поколения озадачени и уплашени човешки същества, които използват думата безразборно, без да имат представа какво означава тя. Породила е един вид фатализъм, парализирал обширни сегменти от хората и използван за оправдание на най-различни социални несправедливости и политически тирании. Освен това е довела и до много фалшиво философстване и празни академични спорове, и разбира се, е подпомогнала гадателската индустрия!

Нека разрушим първия мит.

В действителност факт е, че кармата няма нищо общо с възнаграждението и наказанието. Тя няма нищо общо с някакъв деспотичен ревизор на живота горе на небето, който работи с примитивните средства на тоягата и моркова. Тя няма нищо общо с някакъв благ бог във висините. Нищо общо с божественото възмездие. Нищо общо с добродетелта и греха, с доброто и злото, с Бог и с господин Луцифер.

Кармата означава просто, че сами сме създали чертежа на своя живот. Тя означава, че сме творци на собствената си съдба. Когато казваме: „Това е моята карма“, ние всъщност казваме: „Аз съм отговорен за своя живот“.

Смисълът на кармата е да станем източник на собственото си сътворение. Когато прехвърля отговорността от небесата към себе си, човек сам става творец на собствената си съдба.

Кармата е естествената основа на цялото съществуване. Тя не е закон, налаган свише. Тя не ни позволява да прехвърлим нашата отговорност някъде другаде; не ни позволява да обвиняваме нашите родители, учители, държави, нашите политици, богове или съдби. Тя прави всеки от нас пряко отговорен за собствената си съдба и преди всичко за естеството на нашия житейски опит.

Затова единственият уместен въпрос тук е: готови ли сте за кармата?

Готови ли сте да слушате за едно измерение, което ви дава такава власт, че ви казва: вие сте напълно способни да поемете юздите на живота си в свои ръце?

Ако не сте, то не четете по-нататък.

Ако имате желание и сте любопитни да научите повече за това как работи този механизъм, то тази книга може да е вашият ключ. След това трябва само да запалите мотора и да потеглите на пътешествие към новия си живот. След като вие седнете зад волана, опитът ви от пътуването никога вече няма да е същият.

Обаче е важно да запомните едно: кармата не е доктрина. Не получавате червени точки за това, че сте се абонирали за нея. Не получавате отрицателни оценки за това, че не ѝ вярвате. Кармата не е вяра, свещена книга, идеология, философия или теория. Тя е просто начинът, по който стоят нещата. Тя е екзистенциален механизъм. Също като слънцето, тя действа независимо дали вие я признавате, или не, независимо дали ѝ се кланяте, или я пренебрегвате. Тя не си търси фенклуб.

Тя просто ви превръща от свил юмруци от ужас пътник на задната седалка в уверен, владеещ волана шофьор, който радостно определя курса на собствената си съдба.

Кармичният цикъл

За да се превърнете от пътник в шофьор обаче, като начало трябва да знаете няколко основни правила за това как работи кармичният механизъм.

Да започнем с разглеждането на едно фундаментално недоразумение. Макар и „карма“ да означавна „действие“, това не се отнася непременно за физически дела. Не се отнася непременно до това какво извършвате във външния свят – независимо дали това са актове на милосърдие, или на злодейство.

Вместо това кармата е действие на три равнища: тяло, ум и енергия. Каквото и да вършите на тези три равнища, то налага върху вас определен остатък или отпечатък.

Какво означава това?

Много е просто. Вашите пет сетива събират данни от външния свят във всеки един момент от живота ви. Вие буквално всеки миг сте бомбардирани със стимули. С течение на времето този огромен обем от сетивни впечатления започва да приема вътре във вас определен характерен модел. Този модел бавно се преобразува в поведенчески тенденции. Едно струпване на тенденции с времето се втвърдява в онова, което вие наричате ваш характер или което твърдите, че е вашата истинска природа.

Има действие и в обратна посока: вашият ум определя начина, по който изживявате света около вас. Това става вашата карма – житейска ориетация, която вие сте създали за себе си относително несъзнателно. Вие не осъзнавате как се развиват тези тенденции. Но онова, което смятате за „себе си“, е само натрупване на навици, предразположения и тенденции, които сте придобили с течение на времето, без да осъзнавате процеса.

Вземете един прост пример. Някои хора може да са били весели деца, но сега са нещастни възрастни. Може да е имало житейски събития, които да са отключили това нещастие. Но в повечето случаи хората нямат понятие как и кога са се сдобили с тази личност. Ако бяха изграждали своята личност съзнателно, то щяха да съградят себе си по съвсем различен начин. Но някъде по пътя, докато са следвали диктата на неизследваните си реакции и склонности, хроничното нещастие е станало тяхна определяща характеристика.

Казано с други думи, кармата е като стар софтуер, който несъзнателно сте написали за себе си.

И разбира се, вие го осъвременявате всекидневно!

В зависимост от типа на физическите, менталните и енергийните действия, които изпълнявате, вие пишете своя софтуер. След като този софтуер е написан веднъж, цялата ви система функционира в съответствие с него. Въз основа на информация от миналото определени модели на паметта постоянно се проявяват отново. Сега животът ви става привичен, повторяем и цикличен. С течение на времето бивате впримчени в собствените си шаблони. Също като много хора, и вие вероятно не знаете защо определени ситуации постоянно възникват отново и във вътрешния, и във външния ви живот. Дължи се на това, че тези шаблони са несъзнателни. С течение на времето вие се превръщате в марионетка на натрупаното си минало.

Например животът на много хора е доминиран от злоупотребата с храна или с различни вещества. Химическото пристрастяване несъмнено има своята роля, но най-същественият проблем е, че те са установили в живота си повтарящ се модел. Колкото и упорито да се стараят да излязат от него, продължават да падат обратно в клопката. Ако човек не пренапише съзнателно своя кармичен софтуер, редовното проявяване на модела може да ви се струва наложено отвън, а не зараждащо се отвътре. Но този софтуер не е участ, която трябва да бъде изтърпявана. Той може да бъде пренаписан, изоставен или изолиран, както ще видим по-нататък в тази книга.

Кармичният механизъм е непрестанен. Всяка ментална флуктуация във вас създава химична реакция, която по-нататък провокира физическо усещане. Това усещане на свой ред подсилва химичната реакция, която след това засилва менталната флуктуация. С течение на времето самата ви химия се определя от поредица несъзнателни реакции спрямо сетивни и ментални стимули.

Вижте, ако просто мислите за нещо, което ви ентусиазира, то вие можете да изпитате определени усещания в тялото си. Това може да бъде емпирично потвърдено. Сега знаем, че човешкото същество е психосоматичен организъм – че каквото и да се случи в съзнанието, то незабавно се отпечатва върху тялото като химичен процес. Ако мислите за планини например, вашата химия ще реагира по един начин; ако мислите за тигри, тя реагира по друг. И така за всяка мимолетна ментална флуктуация съществува определен тип химична реакция и усещане. Вие може дори да не я осъзнавате, освен ако усещанията не се изострят. Всички тези усещания се регистрират и с течение на времето се превръщат в схема на подсъзнанието ви. Поради това вие сте живо хранилище на кармична памет на равнища, които не осъзнавате.

Днес изследванията са показали, че психологическите и емоционалните травми могат да допринесат за повишаването на риска да получите ментални и физически проблеми. Казват ни, че психологическите страдания могат да доведат до сърдечни проблеми. Няма нищо ново в това. Хората винаги са знаели, че преживяваш ли психологични сътресения, сърцето ти ще се сломи! Всичко това се случва, защото телесната ви химия се променя за определен период от време в резултат на постоянни ментални и емоционални флуктуации.

Това е омагьосан цикъл. Ако докоснете само веднъж небосвода на ума си, получените в резултат на това вълни са достатъчни, за да не спират в течение на няколко живота. Умът е процес, който набира инерция без никаква помощ от вас. Може да сте забелязали, че когато сте били на осемнайсет години, общо взето сте били способни да се отърсите от трудностите и да продължите напред. На трийсет години тази способност се е сблъсквала с повече затруднения. На четиресет и пет като че са ви безпокоели много неща. А на шейсет ви става почти невъзможно да се стегнете, да се адаптирате и да продължите напред.

Този манталитет е повсеместен – може да го видите навсякъде около вас. На осемнайсет години хората често се тревожат за своето бъдеще. На седемдесет, когато по-голямата част от живота е зад гърба им, те все още се безпокоят! Такива ветерани са станали в тази работа, че се безпокоят без никаква причина. Причината е, че цикълът от ментална флуктуация през химична реакция до усещане (който после на свой ред произвежда химична реакция, която отново води до ментална флуктуация) е набрал инерция. С течение на времето това има кумулативно въздействие върху клетъчната и генетичната памет, както и върху енергийната система.

Поради това подсъзнанието е огромна библиотека от кармична памет. Ако подхождахте съзнателно към тази информация, то щяхте да я намерите за много полезна. Проблемът е, че тя се проявява непрекъснато без ваше позволение! Чувствате се напълно объркан, защото през цялото време удряте наслуки по психологическата си клавиатура.

Помислете си за компактдиск, на който е записана музика. Дискът е като вашето тяло – независимо дали физическо, ментално, или енергийно. Музиката е аналог на впечатлението, записано върху тялото ви. Музиката е само дребен отпечатък върху компактдиск. Но когато пуснете диска, вие не чувствате него – чувствате музиката. Кармата е нещо подобно. Вие не усещате активно своето енергийно, ментално или физическо тяло. Само понасяте последиците от записаната музика! И не можете да престанете. Вие непрекъснато живеете своите кармични щампи и отпечатъци. И не можете да му сложите край.