Мисля, следователно греша

1.

ИЛЮЗИЯ ЛИ Е РЕАЛНОСТТА?

„Реалността е просто илюзия, макар и твърде натрапчива.“

Алберт Айнщайн

Замисляли ли сте се когато Айнщайн казва „Реалността е просто илюзия“, какво е имал предвид?

Този проблем стои от векове и днес е още по-уместен. Останете с мен следващите няколко страници, защото са важни и не се отнасят само за някакви старци, които дърдорят дълбокомислени слова, а имат отношение към проблеми като половата идентичност, контрола над оръжията, правата на гейовете, равноправието, избора ви на коли, брачни партньори – абсолютно всичко.

Чували сте за моралния релативизъм – етическа школа, основана на идеята, че не съществува един свещен и правилен морален стандарт, вместо това моралът е относителна категория спрямо конкретната култура или среда. По този начин никой конкретен морален принцип не е „правилен“ – всичко зависи просто от съпътстващите обстоятелства. Онова, което в дадена култура би могло да бъде възприемано като грях, в друга би могло да бъде напълно приемливо. От философска гледна точка няма някакъв общ, фундаментален и истински морал, всичко е въпрос на мисловни построения.

По същия начин съществува и когнитивният релативизъм, който също постановява, че няма една обща „истина“, защото тя е въпрос на мисловни построения и зависи от множество фактори, като например културата и дори човешките разбирания.

Протагор, древногръцкият философ, живял преди около две хиляди и петстотин години, заявява, че „човекът е мярка за всички неща – на съществуващото, защото съществува, и на несъществуващото, защото не съществува“. С други думи, истината и знанието са функция на човешките създания и променливите величини в човешката същност и поведение. Те не отразяват някаква независима и обективна реалност.

Платон би възразил, че релативизмът елиминира разликата между истината и лъжата, защото ако всеки отделен човек е действително „мярка за съществуващото“, тогава всеки отделен човек би следвало да е непогрешим.

Има една чудесна статия от Емрис Уестакот, който обобщава тези дебати за знанието и реалността. Проф. Уестакот е автор на много книги, включително „Мъдростта на пестеливостта – защо по-малкото е повече – повече или по-малко“.

(Това е от статията за когнитивния релативизъм, която може да се намери в интернет енциклопедия на философията https://www.iep.utm.edu/cog-rel/.)

Уестакот пише:

„Платон твърди, че ако Протагор е прав, тогава ако човек реши, че нещо е истина, значи е истина. Но в този случай Протагор трябва да приеме, че онзи, който мисли, че релативизмът е грешен, е прав. Така че ако релативизмът на Прогагор е истина, това също би трябвало да е грешно“.

Този Платон е бил умен човек.

Имануел Кант също приглася на дебата.

Според Уестакот позицията на Кант би била, че... „мненията, които приемаме за истинни, са истинни за нас и за света ни. Но да твърдим, че са истина, в смисъл че ги описваме като независимо съществуваща реалност, означава да отидем отвъд онова, което бихме могли да твърдим смислено или оправдано.

Кант обикновено не е смятан за релативист, тъй като вярва, че формите, които нашият ум налага на света, са общи за всички хора. Истини като аксиомите в геометрията или твърдението, че всяко събитие си има причина, са универсално приети и априори представляват знание. Формите, които налагаме на опита, също придават на света определен характер по необходимост, който е независим от вярванията и желанията ни. В този смисъл формите придават обективност на света, който изживяваме, и нашите добре обосновани преценки за този свят биха могли да бъдат наречени обективно верни. По-късните мислители обаче развиват идеите на Кант в посока завършен релативизъм. Хегел, макар да държи на концепцията за „абсолютното познание“, позволява на всеки етап, през който преминава човешкото съзнание в процеса на историческо развитие на цивилизацията, да изразява становища, които са частично верни“.

А сега нека направим логически скок от Кант и Хегел до рекламите за отслабване.

Може би сте виждали реклами за продукт за отслабване, в които трима души, в общия случай знаменитости, повтарят: „Това е най-добрата програма за отслабване, която някога е била създавана!“. Това е вярване, а не факт. За да има някаква фактологична точност, програмата би трябвало да е подложена на наблюдавано сравняване с всички други програми за отслабване и за достатъчно дълъг период от време да е изпитана от стотици хиляди субекти. Едва тогава бихме могли да възкликнем „нетипични резултати“ (т.е. несрещани досега), което би било добра мантра за собствените ни мисли и вярвания: резултатите (вярванията) не са типични (или обобщаващи).

Има обаче релативисти, които омаловажават обективното знание, което пък води до прекомерно акцентиране върху субективния опит.

Уестакот ни предлага като илюстрация цитати от различни известни философи.

„Разумът е онова, което нормите на местната култура вярват, че трябва да бъде.“

„Изборът между конкуриращи се теории е случаен, тъй като няма такова нещо като обективна истина.“

„Няма какво да се каже нито за истината, нито за разума, освен описанията на познатите процедури на оправдание, които дадено общество – нашето – използва в дадена област на проучване.“

Проблемът за когнитивния релативизъм е много уместен в дискусията за когнитивните отклонения и фалшивите новини.

Когато хората постановяват „това е моята реалност“, е едно, но когато използват това като предположение, че те са прави, а вие грешите, постъпват напълно нелогично, ако не и лицемерно. Действително първото правило на обидологията е именно това.

Ако наистина приемете релативисткия подход към знанието и истината, тогава трябва да приемете и че всяка една гледна точка е легитимна, тъй като релативизмът се основава на факта, че не съществува всеобща истина.

Следователно не можете да заявите категорично, че вашата гледна точка е по-висша, тъй като това води до предположението, че всяка една гледна точка е също толкова вярна.

А приемането на идеята, че истината е лична, може да доведе до разпространението на някои разрушителни идеи.

Ранкин, Ранкин & Ранкин, юридическа кантора*

КОЛЕКТИВЕН ИСК СРЕЩУ ГРАВИТАЦИЯТА

Ако сте мъж над деветдесет килограма или жена над седемдесет килограма, вие сте дискриминирани от гравитацията. В резултат ще заведем колективен иск и ще внесем петиция във Върховния съд, за да изискаме осъждането на гравитацията като дискриминационна и неконституционна. Тъй като гравитацията нечестно изисква упражняването на допълнителна сила от онези, които по една или друга причина надвишават средното тегло за пола си, това представлява дискриминационен предразсъдък и бихте могли да получите обезщетение.

* Отказ от отговорност: това е просто илюстрация под шеговита форма. Хората, споменати в този абзац, са измислени и всяка прилика с истински хора е напълно непреднамерена и случайна. Доколкото ми е известно, докато пиша това, няма законово действие срещу гравитацията и няма вероятност някой да получи компенсация. Параграфът просто илюстрира онова, което би могло да стане, когато се приложат социални конструкции като политическата коректност например спрямо сили във физическия свят. Няма пострадали животни при написването на този текст.

Един от проблемите на днешните морални и когнитивни релативисти е, че не успяват да видят лицемерието и нелогичността в строгостта си спрямо релативистичните гледища. В резултат те често се проявяват като лицемери, което не е в услуга на каузите им. Да, разбира се, често има различни гледни точки към дадения проблем и много от тях са легитимни. А човешките предразсъдъци наистина се отразяват върху разбирането и създаването на познание. И все пак гледната точка е ценна само ако е съпроводена с логически диалог вместо емоционална надпревара по крещене кой е „по-прав“.

Бихте могли също така да заемете позицията, че макар наистина да има човешки фактор, който допринася за истината и познанието, например културата и езика, е налице и много практичната стойност на съгласието с доказани принципи, които работят в съответните рамки, без задължително да ги издигате до универсални и ненарушими канони. Действително, всяка от идеите, изразени в останалата част от книгата, са оцелели през вековете и са били премисляни от много мъдреци от различни култури.

Концепцията за гравитацията е била избистряна и е еволюирала дълго време, но си остава полезна, а познаването ѝ е позволило на човека да постигне възхитителен технологичен напредък.

Признанието, че познанието постоянно се променя, не го превръща в безполезно или нелегитимно.

Предвид гореизложеното мнение за знанието и влиянието на човека и личните фактори, е важно да разберете кои са тези фактори и как действат. Е, това е целта на тази книга.

„Разликата между гения и глупостта е, че геният има граници.“

Алберт Айнщайн

2.

ЛОГИКА

Вярвам, че част от проблема с мисленето е, че мнозина от нас не разбират основните принципи на логиката. Те са важни и лесни за обяснение. В края на книгата има препоръка за онлайн курсове (някои от които са безплатни) по критично мислене и логика, ако искате по-пълно да се отдадете на това.

Ето ги основите на логиката.

Логическият довод се състои от предпоставка, твърдение и заключение.

Предпоставка: Всички броколи са зелени.

Твърдение: Този зеленчук е броколи.

Заключение: Този зеленчук е зелен.

Само че поради многообразието от фактори, което ще обясня по-нататък, е много лесно да се допускат логически грешки:

Предпоставка: Всички броколи са зелени.

Твърдение: Този зеленчук е зелен.

Заключение: Този зеленчук е броколи.

Много е лесно да се объркат аспектите на предпоставката, така че да вземете необходимото условие на субекта – зеления цвят на броколите – и да го сведете до всички зелени неща, вместо да го приложите само към броколите.

Друг проблем е, че ние вземаме собствения си опит и вярвания и ги прилагаме като твърдение в полза на или против предпоставката. Например:

„Това беше най-студеното лято, откакто се помня, което доказва, че глобалното затопляне не съществува“.

Това е неразбиране на предпоставката „глобално затопляне“, което по същество означава, че температурата на земята показва тенденция към увеличаване. Глобалното затопляне действително нищо не казва за отделния индивид или за няколко места по планетата, нито пък изключва възможността отделни локации да стават по-студени.

„Това е най-горещото лято, откакто се помня, което доказва глобалното затопляне.“

Не, не го прави заради условията, свързани с концепцията за „глобално затопляне“, описани по-горе.

Помнете: резултатите (вярванията) не са типични (или обобщаващи).

Има чудесни примери как ние като личности използваме собствения си опит, за да обясняваме концепции и „факти“, които не могат да бъдат обяснени или доказани от индивидуалния опит.

Я, Декарт току-що хареса публикацията ми!

Самоограничаващи вярвания

Концепцията за самоограничаващите вярвания е много популярна идея сред треньори и здравни работници. Има сигурно три милиарда книги по темата. Но все пак популярната идея за самоограничаващите вярвания сама по себе си е ограничаваща.

Да, разбира се, че сме изложени на културни, родителски, пазарни и всякакви други източници на послания, които или са отправени директно към нас, или по подразбиране. Разбира се, ние трябва да разпознаем и да видим недостатъците (а понякога и истината в тях). Но много от ползата или вредата от самоограничаващите вярвания идва от погрешно разсъждение, което се подразбира, или от самото послание, или от това как го (пре)създаваме.

Предпоставка: Всички умни хора имат университетско образование.

Твърдение: Нямам университетско образование.

Заключение: Следователно не съм умен.

Виждате ли грешката в този начин на мислене?

Предпоставката е неточна. Не всички умни хора имат университетско образование.

Ами това?

Предпоставка: Ако имаш университетско образование, това означава, че си умен.

Твърдение: Аз нямам университетско образование.

Заключение: Следователно не съм умен.

Заключението е грешно, защото предпоставката допуска дори и хора, които нямат университетско образование, да са умни.

Предпоставка: Аз винаги се провалям.

Твърдение: Изготвям проект.

Заключение: Ще проваля и този проект.

Заключението е вярно, но предпоставката е явно преувеличение за огромното мнозинство от хората.

Полезно е да напишете всичките си вярвания, все едно дали са самоограничаващи, или не, под формата на предпоставка-твърдение-заключение.

Изследвайте предпоставката. Истина ли е?

Изследвайте твърдението. Откъде го вземате? Колко е точно? Да не е описано с терминологията всичко или нищо?

Изследвайте заключението. Логично ли е?

Е, ако беше толкова просто, животът щеше да е далеч по-лесен. Но все пак има някои аспекти на човешкото съзнание, които усложняват нещата. Те включват ограниченията на езика, природата на възприятията и паметта, проблемът с относителността и двоичното (бинарното) мислене, природата на „фактите“, когнитивните заблуди, защитните механизми и ролята на емоциите в мисловния (или липсата на мисловен) процес, както и външните влияния, като културата и средата. Книги като тази изследват различните фактори и тяхното влияние върху нашия мисловен процес.

Но нека първо все пак да хвърлим набързо поглед към „мисленето“.