ПРЕДГОВОР

От редакцията, „Ню Сиатъл Провинс“, 1 юни 2915 г. Днес по време на археологически разкопки в района, известен някога като Американски северозапад, бе открит фрагмент от древен цифровизиран файл. Точното му датиране е невъзможно, тъй като времето го е повредило, но приблизителните оценки сочат началото на XXIII в. По всяка вероятност става въпрос за редакционна статия от съществувалата някога новинарска агенция „Галактиката днес“. Текстът гласи:

Трудно е да си представим какъв ли е бил животът в зората на XXI в. Климатичните промени излизали извън контрол, вирусните епидемии станали ендемични, глобалната икономика затъвала в криза... Населението се обърнало към демагози, които обещавали грандиозно, но нереалистично бъдеще. Разклатили се устоите на обществения ред, масовото негодувание наляло масло в огъня на национализма, а после и на трибализма, което ускорило настъпването на глобален хаос...

Едва към средата на XXI в., когато кризата достигнала своя пик, се появили първите признаци за евентуално решение. Неволята пропукала фундамента на научните догми и разкрила пътя пред нови идеи. Проведените обсъждания довели до извода, че множеството заплахи пред човечеството са отражение на една-единствена фундаментална дилема, която новите технологии не били в състояние да решат. Предизвикателството се криело в неправилното схващане за съзнанието, което, както знаем, е фундаменталното лепило, спояващо тъканта на реалността. Тази истина била посрещана с присмех в началото на XXI в., тъй като събуждала стари страхове и предразсъдъци относно онова, което тогавашните учени наричали магия. Минали много поколения преди хората да превъзмогнат тези страхове.

Съвременните историци са единодушни, че преломният момент настъпил около 2095 г., когато Хилда Рамирес от университета в Хунан първа демонстрира по категоричен начин пластичността на физичната реалност. Нейните доказателства, че скоростта на светлината и други физични константи са всъщност ментални кострукти, а не незаобиколими абсолюти, начертава ясно пътя към глобална хармония.

Към средата на XXIII в. теорията на Олга фон Дизел за квазихолографията – по-популярна днес като неомагия – поставя по категоричен начин съзнанието в континуум с материята и енергията. Не след дълго се раждат първите генетично усъвършенствани магове и още като деца са в състояние бързо да укротяват екстремни климатични явления. Към 2160 г. е създадена Световната федерация на маговете и неомаговете по цял свят се заели с трудната задача да възстановят климата, да стабилизират световната икономика, да преборят заразните болести.

Нашите героични предци обаче не предвидили едно от неволните последствия от популяризирането на неомагията, особено сред младите хора. След време невръстните ни предци започнали да изразяват своя гняв посредством произведения на бунтарското изкуство на обществени места. Тези произведения – нашите предшественици ги наричали графити – са добре познати на историческата наука. Те варират от груби рисунки по стените на праисторическата пещера Лианг Тимпусенг в Индонезия до холографска еротика, открита на долните палуби на космическата станция „Титан“. Това тийнейджърско „изкуство“ винаги е било посрещано с известна доза раздразнение, но поне лесно е можело да бъде отмито.

Днес нарастващата популярност на неомагичните графити ни изправя пред далеч по-сериозен проблем. Младежките им лудории, като неотдавнашното превръщане на улични лампи в пъстри месоядни цветя, вече не могат да бъдат възприемани само с раздразнение. Те представляват сериозна заплаха за пешеходците. Трябва да сложим край на това детинско поведение, преди то да е заплашило обществения ред...

Тук записът става нечетлив, но тревогата на авторите е изразена достатъчно ясно. Изпълнени сме със съчувствие към нашите предци, тъй като младите магове днес трудно могат да повярват, че само допреди няколко века мнозинството хора са тънели в блажено невежество относно силата на съзнанието. Те са живели в мрачни времена, когато дори най-образованите умове са били убедени – въпреки огромните количества доказателства за противното, – че реалността е резултат единствено от определени форми на енергия. Примитивните им инструменти не били в състояние да засекат многоизмерната тъкан на съзнанието. Необходими били радикални теоретични пробиви и развитието на интелигентна ноосфера, което да създаде по-точна картина на реалността.

Днес знаем, че вселената може да бъде много по-еластична, отколкото са си представяли нашите предци, но ние продължаваме да се сблъскваме с тревожни загадки. Бунтарски настроени младежи продължават най-безгрижно да замърсяват менталния пейзаж с мисловни форми, които изразяват тяхното недоволство. Някои предупреждават, че тези нови форми на графити могат да променят историята. В подкрепа на своята загриженост те дават пример с прочутата статуя на остров Либърти в пристанището на Ню Йорк. Историческите сведения намекват, че нашата многообична статуя, Филодендронът на свободата, е била някога голяма зелена жена, а не голямото зелено растение, което познаваме от векове. Твърдението, че човечеството би могло да почита статуя на зелена жена, ни се струва прекалено абсурдно, но ако историята е била променена, напълно възможно е никога да не узнаем това със сигурност. Във всеки случай последствията от промяната на историята са толкова опасни, че призоваваме всички отговорни зрели магове да използват силите и заклинанията си, за да сложат край на тези детински лудории, преди да са изложили на опасност самото ни съществуване.

НАЧАЛОТО

Тази книга е посветена на магията.

В нея не става въпрос за измислената магия на Хари Потър, за престорената магия на Хари Худини или за измамната магия на виртуозни мошеници. Не става въпрос и за светкавици, появили се изпод нечии пръсти, за въздушни битки между магьосници, яхнали метли, за трикове, извършени от ловки ръце, или за каквито и да било други прояви на артистични умения и специални ефекти.

Не, тук става въпрос за съвсем реална магия.

Окултистите понякога използват староанглийската дума „магика“ (magick), за да разграничат реалната магия от сценичната, която наричаме „магия“ (magic). Ние ще използваме по-популярния термин – магия, за да избегнем нежелани асоциации с окултизма.

Истинската магия може да бъде разделена на три категории: ментално въздействие върху материалния свят, получаване на информация за събития, отдалечени от нас във времето и пространството, и общуване с нематериални създания. Аз определям първия вид като сила на волята, тъй като го свързваме със заклинания и прочие техники за съзнателно въздействие върху събития или действия. Втория вид можем да наречем гадаене, предсказание или прорицание, тъй като става въпрос за практики, свързани с карти таро или гадаене с огледало. Третият вид е теургия, термин, който произлиза от гръцки и означава „божия работа“; той включва методи за призоваване на духове и общуване с тях.

За разлика от книгите, които анализират вярванията, свързани с магията, от гледна точка на историята и психологията или предлагат списъци със заклинания, целта ни тук е да проучим реалната магия от гледна точка на науката, като си служим единствено с факти. Защо избираме научния подход? Едва ли ще откриете отговора дори да прочетете цял куп университетски учебници, но съществува огромна по обем научна литература, която съдържа информация за реалната магия. Когато бях в колежа, нито една от изучаваните от мен дисциплини не споменаваше дори бегло за съществуването на подобна литература. Но сега, след като посветих четири десетилетия от живота си на експерименталното изучаване на магията – ръководен изцяло от научно любопитство и лишен от религиозни предразсъдъци, които да ме направят по-склонен да приема различни метафизични идеи, – аз стигнах до два извода.

Първо, не може да има никакво съмнение, че науката е най-точният инструментариум за изследване на реалността, който човечеството е създало до момента. Онова, което всички ние сме открили за самата същност на Природата през последните три или четири века, от атома до космоса, е удивително свидетелство за собствената ни креативност и въображение. Технологиите, основани на това знание, са доказателство за достоверността на нашите открития. Затова, когато става въпрос за реална магия, би било глупаво да отхвърлим онова, което вече сме научили.

И второ, реалността, видяна през призмата на науката, представлява неимоверно миниатюрно късче от цялото. Науката е тясно фокусирана върху обективния и измерим материален свят. Този фокус изключва онова единствено нещо, което човек може да опознае със сигурност – нашето съзнание, онази вътрешна искрица духовност, която наричаме „аз“.

Тъй като науката е система от практики, насочена към материалния свят, научните методи са изключително мощен инструментариум, който – ако пожелаем – можем да насочим навътре и да проучим на какво е способно нашето съзнание. Когато направим това, с изумление ще открием изцяло нови светове на познанието. Един от резултатите от така възприетата вътрешна перспектива е трансформирането на представата за магията от нереална фантазия в проявление на Природата, което можем да започнем да изследваме. Направим ли това, термини като паранормално и свръхестествено ще ни се сторят странни и архаични по същия начин, по който съвременната медицина отдавна е отхвърлила представата за „лошите телесни течности“ като източник на всяка болест.

В „Реална магия“ ще изследваме тези нови области на познание, като се спрем на две основни теми. Първо, стъпвайки на събраните по експериментален път данни, можем да заявим с висока степен на увереност, че реалната магия съществува. Второ, в науката се забелязват засилващи се тенденции онези проявления, които някога сме наричали магия, да еволюират в нови научни дисциплини както средновековната астрология и алхимия са еволюирали в съвременната астрономия и химия. Такава нова научна дисциплина ще бъде изучаването на философската природа на реалността, онова загадъчно, промеждутъчно пространство между съзнанието и материята. Искаме ли да разберем на какви принципи е подчинено това неведомо пространство, искаме ли впишем тези принципи в цялостната система от научни знания, трябва да подходим по нов начин. И трябва да използваме онзи инструментариум, онази призма, чрез която изследваме реалността.

Друга тема, която ще обсъдим, е свързана с обстоятелството, че магията не изчезва по чудотворен начин с възхода на научния подход, на научната гледна точка. Магията си остава навсякъде около нас. Молитвата например е форма на съзнателна, преднамерена магия, мисловен акт, чиято цел е да повлияе на света по някакъв начин. Носенето на свещени символи е форма на симпатична магия1, символна връзка, която би трябвало да преодолее ограниченията, наложени от времето и пространството. Повечето религиозни ритуали са форма на древна церемониална магия. Безброй популярни книги, посветени на силата на позитивното мислене, до една се основават на древни магични принципи.

От гледна точка на конвенционалната наука, тези широко разпространени практики са примери за инфантилно мислене, бабини деветини и прочие. Някои учени дори използват думата магия като синоним на глупост или абсурд, защото тя внушава ужасяващата от научна гледна точка идея, че някои неща „просто се случват“ без видима или възможна причина. Думата магия обаче съвсем не означава „без причина“. Тя означава просто, че все още не сме изградили приемливи научни теории, които да обяснят едно или друго явление. Както ще видим, вече са положени основите, които могат да доведат до изграждането на подобни теории, затова е най-добре да възприемем реалната магия не като нещо непостижимо загадъчно по своята същност, а като предвестник на бъдещето на науката.

Възможността магията да се окаже нещо съвсем реално е изключително обезпокоителна за онези, които биха предпочели тя да не съществуваше изобщо. Да вземем например сър Алфред Джулс Айер (1910–1989), прочутия британски философ и специалист по логически позитивизъм. Това е философска система, която напълно отхвърля каквито и да било метафизични, религиозни или магични идеи и концепции. Както може да се очаква, Айер бе атеист до мозъка на костите. На седемдесет и седем годишна възраст той почина. За щастие, успяха да го възкресят2 и за всеобщо удивление Айер заяви, че е имал т.нар. преживяване, близко до смъртта (near-death-experience). Самият той го описва като:

„неколкократни опити да прекося река“ и „червена светлина, прекомерно ярка и много болезнена... която управлява вселената“. Айер остана атеист, но заяви, че преживяното е „разклатило леко“ убеждението му, че смъртта „е краят на пътя“.1

Самият факт, че Айер сподели преживяното, е много по-удивителен, отколкото изглежда на пръв поглед. Логическият позитивизъм не е шега работа. Неговите интелектуални устои не се „разклащат леко“ при никакви обстоятелства. Връзката между магията и преживяното от Айер може да бъде определена като теургия, или магия от третия вид. Близките до смъртта преживявания предполагат съществуването на различни форми на съзнание извън тялото, които наричаме духове. Много хора с близки до смъртта преживявания са убедени в съществуването на подобни духове. За момента обаче не съществува строго обективен начин да заявим, че това е единственото логично обяснение на случилото се. Малко по-късно отново ще се спрем на проблема, но доста по-подробно.

Друг пример за проникването на магията в света на земното и обикновеното ни дава Уилям Фридкин, режисьорът на популярния през 70-те филм на ужасите „Екзорсистът“. Преди да заснеме тази прочута лента, той никога не е ставал свидетел на екзорсизъм, но в един момент решил да го направи. Фридкин прекарал известно време с отец Габриел Аморт, най-известния екзорсист на Ватикана. Видяното в компанията на отец Аморт не накарало Фридкин да се откаже от своя агностицизъм. Но след като показал заснетите кадри на ужасяващ екзорсизъм на трима видни невролози и на трима психиатри и те не му се присмели жлъчно, това го уплашило до смърт.3

Трети пример ни дава историкът Майкъл Шърмър, виден скептик по отношение на паранормалното.3 През септември 2016 г. той зададе следния въпрос от страниците на „Сайънтифик Америкън“ (Scientific American): „Възможно ли е да измерим количествено някое свръхестествено или паранормално явление?“ Отговорът му бе категорично не:

Когато познатото срещне непознатото, ние сме склонни да обвържем неразгаданите мистерии с паранормални или свръхестествени сили. Трябва да устоим на това изкушение, тъй като подобни усилия никога няма да успеят, дори по принцип.4

Изразът „дори по принцип“ ме подсеща за едно остроумие, приписвано на Марк Твен: „В беда те вкарва не това, което не знаеш, а онова, което със сигурност знаеш, че не е така“.5 Шърмър привежда доказателства в своя полза, цитирайки Шон Карол, професор по физика в Калифорнийския технологичен институт. Карол твърди, че законите на физиката „изключват възможността за съществуване на същински паранормални или пси-сили“. Защо? Защото, продължава Шърмър, „природните частици и сили не ни позволяват да изкривяваме лъжици, да левитираме или да четем мисли“. Нещо повече, според Карол

ние знаем, че не съществуват нови частици или сили, които още не сме открили и които биха могли да ги подкрепят. И то не защото просто не сме ги открили все още, а защото непременно щяхме да ги открием, ако те притежаваха подходящите свойства да ни предоставят гореспоменатите възможности.6

Шърмър пренебрегва свидетелствата от миналото за подобни прояви на самомнение и прави категоричния извод, че търсенето на паранормални или свръхестествени сили „никога няма да успее“. С тези думи той затръшва вратата, така да се каже.

Всичко казано дотук следва обичайната позиция на скептиците. Любопитното в случая е, че две години преди да затръшне вратата, Шърмър защитава точно обратната теза. През 2014 г., отново в „Сайънтифик Америкън“, той прави следното изненадващо признание:

Често ме питат дали съм се сблъсквал с нещо, което не съм в състояние да обясня. Моите събеседници нямат предвид сложни и объркващи загадки като проблемите на човешкото съзнание или външната политика на САЩ, а мистериозни и аномални събития, които предполагат съществуването на паранормални или свръхестествени сили. Отговорът ми е: да, вече съм се сблъсквал.7

Впоследствие Шърмър описва събитие от юни 2014 г., малко преди сватбата с годеницата си Дженифър Граф. Тя израснала без баща и изпитвала особена близост с дядо си, който обаче починал, когато Дженифър била на шестнайсет. Сред вещите, които ѝ останали в наследство от него, бил стар транзистор „Филипс“ от 1978 г. Шърмър се опитал да го поправи, сложил нови батерии, проверил кабелите, дори го фраснал върху твърда повърхност. Транзисторът упорито отказвал да заработи. Шърмър вдигнал ръце и го прибрал в едно чекмедже в спалнята им. Три месеца по-късно Шърмър и Граф се оженили в дома си в Калифорния. Тя била безкрайно огорчена, че дядо ѝ не е жив, за да я изпрати до олтара. След края на церемонията се случило нещо странно. Разнесла се музика. Шърмър и Граф проследили източника ѝ до въпросното чекмедже в спалнята. Музиката идвала от стария транзистор на дядото, който излъчвал любовна песен.

Двамата изгубили дар слово. Накрая Граф прошепнала: „Дядо ми е тук, с нас. Не съм сама.“ Радиото продължило да свири цяла вечер, а на следващия ден замлъкнало и не проработило никога. Ето и реакцията на Шърмър: „Трябва да призная, че случилото се ме изуми невероятно и разклати из основи обичайния ми скептицизъм“. В резултат на случилото се Шърмър пише, все още изпълнен с трепет и благоговение:

[Ако] приемаме на сериозно научния принцип да държим съзнанието си отворено и непредубедено и да оставаме агностични, когато се сблъскаме с неубедителни данни или нерешима загадка, не би трябвало да затваряме вратите на нашето възприятие, при положение че можем да ги оставим отворени за чудесата на загадъчното.

Какво ли се е случило в периода между този скромен призив за откритост и непредубеденост пред лицето на мистериозното и затръшването на вратата две години по-късно? Мога само да гадая защо Шърмър е променил мнението си, но зная, че когато преживее случка, която разклати вярата му, човек често е склонен да я забрави и дори да отрече напълно случилото се. В подобни случаи психолозите използват термина потискане.8 Както се изрази веднъж Питър Карол, автор на „Въведение в хаос магията“: „Когато хората видят истинска магия, те някак си не я забелязват. А принудите ли ги да обърнат внимание на нещо безспорно магично по своята същност, те могат да се ужасят дотолкова, че да им призлее“.9

Свидетелството на Шърмър предполага, че реалната магия е винаги около нас и търпеливо ни чака под спокойната повърхност на света, който познаваме. Понякога пипалата ѝ едва докосват крака ни и по гърба ни пробягват тръпки. Именно това наелектризиращо нейно свойство прави книгите за магия толкова увлекателни, магичните илюзии на сцената – безкрайно забавни, а измамите с помощта на магия – толкова лесни за осъществяване.

Думата магия произлиза от древногръцкия термин magos, който някога обозначавал най-образованите членове на жреческото съсловие. На свой ред magos води началото си от персийската дума magush, която означава „човек със способности“ или „сила“. В началото на XIX в. хората започнали да свързват магия и със забавление, удоволствие или привличане. Освен това магия означава и нещо чуждо, екзотично, „друго“. Този контекст е важна причина за присъщото на магията обаяние и привлекателност. Въпросното обаяние обаче нерядко провокира емоции, аналогични на влакова катастрофа, например – сцената хем ви привлича, хем ви отблъсква и дори отвращава. Нашата магия, която е един от същностните аспекти на нашите религиозни практики, естествено, е напълно приемлива и дори очарователна. Но техните практики са опасни, възмутителни, порочни и зловещи.

СИЛА

И днес, както в миналото, мнозина проявяват интерес към реалната магия. Мотивът им нерядко е желание да се сдобият със сила – силата да натрупат богатство, да спечелят слава, да се насладят на любов или секс. Всички тези приложения на магията са напълно възможни и лесно ще откриете безброй книги, филми, сайтове и дори мобилни приложения, които предлагат рецепти за магични ритуали и заклинания.

Някои хора, особено привържениците на ортодоксални религиозни вярвания, се отвращават от идеята за заклинания. Много традиционни религии учат, че магията и заклинанията са зли и демонични по своята същност. Самата сила обаче, подобно на всички останали фундаментални сили във Вселената, е напълно неутрална от морална гледна точка. Ядреното делене и ядреният синтез са просто проявление на материалния свят, свидетелства за принципите, върху които е устроен той. Въпросите за морала изникват, когато използваме такива природни явления за създаването на оръжия.

Магичната сила, използвана с цел манипулиране или експлоатиране на околните, се нарича черна магия. Тя е особено примамлива, защото – както пише преди години философът екзистенциалист Жан-Пол Сартър – „адът, това са другите“.10 С други думи, ние, хората, сме социални създания, следователно зависим от околните, които може да се интересуват, а може и да не се интересуват от нашите желания, а това лесно може да доведе до междуличностни конфликти. Използването на магия за разрешаването на подобни конфликти нарушава Златното правило (отнасяй се с другите така, както искаш да се отнасят с теб), следователно е неморално.

Между другото, молитвите, отправени с цел да навредят на други хора, също са проява на черна магия. Представители на крайнодесни групировки в САЩ, изповядващи християнски фундаментализъм, редовно надигат глас срещу демоничното зло, присъщо на магията и заклинанията, но в същото време се молят усърдно, за да повлияят на други хора. Ето един пример: по време на президентските избори през 2016 г. член на такава групировка заяви по време на кандидат-президентските дебати, че се моли „съзнанието на Хилари Клинтън да бъде замъглено и тя да бъде обзета от страх“.11 Впоследствие – каквото повикало, такова се обадило! – група магьосници, недоволни от изборния резултат, извършиха „заклинание за подчинение на Доналд Тръмп и поддръжниците му“.12 Подобни заклинания са част от древна традиция, наречена дефиксионна магия.4 Целта ѝ е да навлече беда на обекта на заклинанието. Някои възразяват, че заклинанието за подчинение не е черна магия, тъй като то не цели да навреди на човек, а да предотврати беди, които въпросният човек може да причини на околните. Този аргумент илюстрира колко хлъзгав може да бъде теренът в сивата област между бялата и черната магия.

Когато става въпрос за последствията от практикуването на черна магия, помислете за Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“, за Ам-гъл от „Властелинът на пръстените“ или за легендата за Фауст.13 Техните истории не завършват щастливо. Всичко в света на магията е толкова тясно преплетено, толкова дълбоко свързано, че възнамерявате ли да причините вреда някому, най-вероятно ще навредите на самите себе си. Причината не е гузната ви съвест, а действието на принцип, който наподобява Третия закон на Нютон – всяко действие поражда равно по големина и противоположно по посока противодействие. Ще завърша само с думите, че ще проявите благоразумие, ако избягвате черната магия.

Малко по-късно ще провокирам любопитството ви, като разгледаме някои магични практики, които можете да опитате сами. Целта на тази книга обаче не е да се превърне в наръчник по магия. Далеч по-важни за нас са отговорите на основни въпроси като: Възможно ли е да изучаваме магията с помощта на научни принципи и методи? Какво ни разкриват събраните данни за същността на магията? Възможно ли е да открием податки в рамките на съвременната наука, които да ни разкрият на какви принципи се основава магията?

КАКВО СЛЕДВА

В Глава II ще опиша изненадата, която ме обзе, когато осъзнах, че без дори да подозирам, съм изучавал магията в продължение на четири десетилетия. После ще разгледаме широк спектър от теми – от популярната култура до научното изследване на магията – в опит да разберем защо магията е едновременно страхотна и страховита, ще се сблъскаме с ужасите на лова на вещици (практика, която продължава и в наши дни) и ще отговорим на въпроса защо – щем, не щем – се впускаме в магични мисли (Глава III). Ще проследим историята на езотеричните традиции, за да открием в нея информация за принципите на действие на магията (Глава IV).

След това ще разгледаме някои елементарни магични практики (Глава V) и някои научни доказателства за съществуването на магия (Глава VI). Ще разберем, че резултатите от повечето научни изследвания върху магичните принципи са изключително значими от гледна точка на статистиката, макар абсолютната стойност да е относително ниска. Ще се запознаем с трима напълно реални магьосници, които не отстъпват по нищо на Мерлин. Ще открием, че резултатите, които наблюдаваме в лабораторни условия, могат да достигнат изумителни пикови стойности при шепа хора с огромна дарба (Глава VII).

Така ще стигнем до дискусията как всъщност действа магията (Глава VIII). За целта ще обсъдим теми като метафизичните основи на науката, йерархията (или пирамидата) на познанието, която науката използва, за да раздели реалността на отделни дисциплини, най-новите тенденции в науката и защо всичко това води до нов мироглед, който съчетава науката и магията. Ще завършим с куп интригуващи размисли, включително върху левитиращи роботи с пси-способности (Глава IХ).