Момичетата на татко

1.

Небето тъкмо започваше да просветлява и птиците пееха, когато Кейт Тъкър се надигна в четири и половина в майската утрин, както правеше всеки ден. Високата, дългокрака блондинка се измъкна от усуканите чаршафи и отиде да си направи чаша кафе. Дните ѝ бяха дълги и започваха рано. Работеше в ранчото на баща си в долината Санта Инез. Бяха се преместили там от Тексас преди трийсет и осем години, когато тя беше едва на четири. Майка ѝ бе починала предишната година, няколко месеца след раждането на малката ѝ сестра, Каролайн. Баща ѝ беше работник във ферма. Той реши да се премести в Калифорния с мизерните си спестявания, пикапа и трите си малки дъщери, Кейт, Джема, година по-малка от Кейт, и Каролайн, която беше на една.

Джими Тъкър, или Джей Ти, както повечето хора го наричаха, бе чувал за долината Санта Инез и смяташе, че мястото е истински рай. Беше си намерил работа в малко ранчо и бе дошъл с опита и уменията си от Тексас. Той беше едва на двайсет и шест тогава и бързо доказа способностите си на собственика, който му беше дал шанс, както и бунгало, където живееше с трите си малки момиченца. Съпругата на управителя имаше детска градина в града и направи отстъпка в цената за Джими, а дъщерите ѝ, които бяха тийнейджърки, понякога гледаха момиченцата, когато той трябваше да работи нощем.

Отначало му бе доста трудно да свързва двата края. Никога не оставаха пари за нещо допълнително. Обикновено набавяше дрехи за децата от кошницата за благодеяния в църквата, а и някои от съпругите на другите работници му даваха онези, които децата им бяха израснали. Успяваше да храни и облича дъщерите си и работеше усърдно. Спестяваше всяка стотинка и мислеше за бъдещето. Джими Тъкър беше човек с мечти и собственикът на ранчото смяташе, че един ден младият мъж ще стигне далеч. Имаше огън в душата си, какъвто малко хора притежаваха.

Кейт не си спомняше трудните времена в началото, нито пък сестрите ѝ. Когато управителят се пенсионира, четири години след пристигането им, Джими пое неговите задължения и на трийсет години вече ръководеше ранчото. А десет години по-късно, когато собственикът почина, му остави прилично парче земя, което Джими непрекъснато увеличаваше през годините. Сега, на шейсет и четири, той притежаваше над четири хиляди хектара и най-процъфтяващото ранчо в Долината. Отглеждаха коне и добитък и имаха малка мандра. Кейт, вече на четиресет и две, му помагаше в управлението. Беше израснала на кон и следваше от дете баща си навсякъде.

Джими не можеше да си представи да живее някъде другаде в света, нито пък Кейт. Тук тя имаше всичко, което искаше. Красиво място, работа, която обичаше, а и ѝ беше приятно да работи с баща си, макар да не беше лесно. Джими имаше силен характер. Оценяваше това, което Кейт прави за него, но рядко го изричаше. Беше лаконичен, но знаеше как да управлява ранчо по-добре от всеки друг и беше научил дъщеря си на всичко, което знаеше. В ранчото имаше трийсет и пет работници, които уважаваха Кейт не по-малко от Джими. За нея бе важно баща ѝ да е доволен, но бе трудно да спечелиш похвалите му. Рядко ѝ признаваше колко усърдно се трудеше. Кейт харесваше провинциалния живот, за разлика от сестрите си, които избягаха от ранчото. Джема замина за Ел Ей на осемнайсет години, а Каролайн се записа в колеж.

Каролайн беше красива блондинка, по-дребна от сестрите си, и на трийсет и девет бе семейна с две деца. Нито Кейт, нито Джема бяха омъжени. Каролайн отиде в „Бъркли“, за да стане учителка, и взе магистърска степен по английска литература. В университета започна да пише книги, за да свързва двата края, като в същото време работеше и като учителка и сервитьорка. Сега вече изкарваше добри пари с книгите си.

Това бе животът, за който бе мечтала докато растеше, макар сестрите ѝ и баща ѝ да не го разбираха. Каролайн жадуваше за литература, знания и изкуство, а тези неща не бяха на разположение в ранчото. Четеше всичко, което можеше да намери. Кейт пък от малка обичаше конете и учеше всичко за ранчото, докато Джема копнееше да се махне и да отиде в Холивуд. Всяка си имаше собствена страст, а желанията на Каролайн бяха напълно чужди на сестрите ѝ. Караха я да се чувства като непозната сред тях още от времето, когато беше малка. Научи се да чете на пет и оттогава не можеше да живее без книгите. Мечтаеше да види и върши нещата, за които четеше, както и самата тя да стане писателка.

Сега, на трийсет и пет години, Каролайн живееше в Марин, близо до Сан Франциско, със съпруга си Питър и двете им деца. Каролайн се запозна с него в „Бъркли“, където той учеше бизнес. Беше пет години по-голям от нея и произхождаше от богато семейство. Беше израснал с всички културни предимства, които на нея ѝ липсваха, и натрупал солидно състояние от работа с рискови капитали. Каролайн и Питър бяха типичната преуспяла двойка в Марин. Той караше порше, а тя – мерцедес. Имаха прекрасна къща и две симпатични, умни хлапета, които учеха в частни училища. Дъщеря им, Морган, беше на петнайсет, а Били – на единайсет. Каролайн обичаше живота си, работата си и брака си. Беше се измъкнала от ранчото и последвала мечтите си.

Джема, средната дъщеря, винаги бе звездата в представите на баща си, а Кейт – най-голямата – дъщерята, на която разчиташе да го подкрепя и да работи с него в ранчото. Каролайн никога не го затрудняваше с нищо, за разлика от Джема, с която постоянно се разправяха. И той я обичаше и уважаваше още повече заради това. Докато двамата спореха, Каролайн напускаше кротко бойното поле, насочила се към живота, за който мечтаеше от години. И сега имаше всичко, което искаше. Солиден брак, чудесни деца, красива къща. Занимаваше се с балет, с организацията на филмовия фестивал в Марин, с музея за модерно изкуство в Сан Франциско и имаше кариера, която ѝ доставяше удоволствие. Все още пишеше книги за юноши и бе спечелила наградата „Принц“, най-престижната за автори на такъв жанр книги.

Каролайн беше жадувала за точно този живот и всичките ѝ надежди се осъществиха, когато напусна Санта Инез. Връщаше се там колкото се може по-рядко и понякога се чувстваше виновна заради това. Обичаше баща си и сестра си, но посещенията в ранчото ѝ действаха потискащо. Изпитваше дежа вю от младостта си, а спомените ѝ не бяха щастливи. Беше се чувствала пренебрегната и не на мястото си през всичките седемнайсет години там преди да отиде в колежа.

Питър беше от Ню Йорк и посещаваха семейството му много по-често отколкото нейното, въпреки че децата ѝ се забавляваха в ранчото. Каролайн обичаше Ню Йорк, наслаждаваше се на последните музейни изложби, на операта, театъра и на всичко друго, което градът предлагаше. И взимаше децата със себе си винаги, когато бе възможно.

Те смятаха дядо си по майчина линия за интересна личност, чаровник и истински каубой. Джими бе участвал в родео като млад и се бе справял чудесно. Дори бе оцелял след пробождане от бик, което въодушевяваше децата. Но те го виждаха прекалено рядко, Каролайн и Питър все бяха заети с работа. Тя тихо се бе отчуждила от семейството си през годините. Така беше по-добре за нея и Питър не я притискаше. Той също не си падаше по ранчото, а и знаеше колко жена му мразеше да се прибира у дома, което му осигуряваше отлично оправдание да не ходи там, а това отказваше и нея. Каролайн не бе стъпвала в Санта Инез от три години.

В ранните дни на връзката им Питър ѝ се подиграваше безмилостно задето бе израснала в ранчо. Наричаше я „краварка“ и ѝ се смееше за селския произход, но накрая тя му обясни колко дълбоко я наранява и го накара да спре. Бяха ѝ нужни години да спечели уважението на родителите му, които ѝ показваха ясно, че биха предпочели той да е с жена от техния свят. С времето обаче започнаха да я ценят, а и виждаха колко силно обича сина им. Не беше лесно да я приемат като една от тях.

Питър също ценеше интелигентността ѝ, разумните ѝ съвети и нейната отдаденост на семейството. Но в определени моменти разликата в произхода им все още причиняваше сблъсъци. Каролайн не беше нюйоркчанка и не бе възпитана изискано като него, но беше прекрасна съпруга и любяща майка. В редките случаи, когато я наричаше „краварка“, го правеше само, за да я подразни, а не нарани, въпреки че понякога тя продължаваше да се обижда. Не се гордееше с произхода си и още съжаляваше за пропуснатите в Санта Инез възможности, с баща и сестри, които смятаха интелектуалните занимания за загуба на време. Но пък с годините си беше наваксала.

Джема не се прибираше у дома много по-често от Каролайн. Тя замина за Ел Ей веднага след като завърши гимназия, без да си прави труда да постъпва в колеж. Изглеждаше зашеметяващо – беше висока и красива, с тъмна коса и сини очи. Известно време работеше като манекенка, за да изкара пари за уроци по актьорско майсторство, и започна с малки роли в телевизията. На трийсет и една, спечели главната роля в успешен сериал и стана известна. Сега, десет години по-късно, бе си направила пластична операция на лицето, както и достатъчно инжекции с ботокс, за да изглежда десет години по-млада с грим и добро осветление. Сякаш не остаряваше, нито в живота, нито в сериала. Беше звезда и живееше във великолепна къща с басейн в Холивуд Хилс. Беше излизала с някои от най-желаните холивудски ергени, но се беше влюбвала сериозно само веднъж. Връзките ѝ обикновено бяха кратки и бурни и редовно хранеха таблоидите. Единствената ѝ сериозна любов я изостави заради известна актриса и разби сърцето ѝ. Оттогава тя поддържаше леки връзки и не държеше на мъжете в живота си. Беше отдадена най-вече на кариерата си. Баща ѝ обичаше да чете за нея, независимо какво пишеше във вестниците. В неговите очи Джема не можеше да сгреши, макар схватките им да бяха свирепи и легендарни. Двамата си приличаха прекалено много, за да се разбират – твърдоглави, упорити и твърдо решени да постигнат всичко по своя си начин. За Джема нямаше значение, че е сама. Забавляваше се и не желаеше да се обвързва след като преживя раздялата с единствения мъж, на когото държеше. Кейт пък работеше прекалено усърдно, нямаше време да се запознае с мъж, беше с баща си в ранчото денонощно. Ако нещо се объркаше, той ѝ звънеше по всяко време.

Джими обичаше да повтаря, че Кейт е работният му кон, Джема – неговата звезда, а Каролайн – мозъкът и съпругата от предградията. Не разбираше живота и интересите ѝ, а и не се опитваше, но се впечатляваше от успехите на съпруга ѝ и смяташе внуците си за страхотни. Бяха умни, любопитни и обичаха историите, които им разказваше, когато ги виждаше. Той самият не ходеше в Сан Франциско, никога не напускаше Долината. Вечно работеше и това му харесваше.

Джей Ти беше роден каубой, Кейт бе същата. Тя се трудеше здраво, за да замести сина, който той никога не бе имал, и надхвърли всичките му очаквания, въпреки че не го признаваше често. Кейт живееше само за да му доставя удоволствие. Животът в Санта Инез ѝ прилягаше отлично. Когато беше по-млада, смяташе, че някой ден ще се омъжи, но с времето мъжете, с които излизаше, се оттегляха. Искаха повече, отколкото тя можеше да им даде. Баща ѝ и ранчото отнемаха цялото ѝ време и енергия. Тя вечно отменяше срещи или трябваше някой да я чака, за да се погрижи за болен кон, да помогне при раждането на теле или защото баща ѝ настояваше, че се нуждае от помощта ѝ за нещо, което само тя можеше да изпълни. Ставаше все по-трудно да се обяснява и накрая тя спря да опитва. Сега беше омъжена за ранчото. Баща ѝ го очакваше и сякаш не осъзнаваше каква жертва бе направила. А Кейт обичаше и него, и ранчото, и Долината с цялото си сърце и душа, повече отколкото някога бе обичала мъж. Мъжете в живота ѝ се бяха оженили за други жени, но баща ѝ продължаваше да зависи от нея. В шест сутринта тя вече бе на коня и така прекарваше по-голямата част от деня. Проверяваше оградите, наблюдаваше какво става в обора за разплод, яздеше сред полята и помагаше в планирането на търговете за добитък. Нямаше нещо, в което да не участва, а и познанията ѝ бяха огромни.

Джей Ти не възнамеряваше да се пенсионира. Беше силен и жизнен човек. Беше и добър баща, стига да правиш каквото ти нареди и да се съгласяваш с него. Изключението беше Джема. Джими никога не би търпял подобно поведение от страна на Каролайн или Кейт, а и никога не беше крил факта, че Джема беше „момичето на татко“ през целия си живот и все още. Красотата и блясъкът ѝ озаряваха ранчото в редките случаи, когато се появяваше. И колкото и това да му бе чуждо, Джими харесваше, че Джема е телевизионна звезда. Да, Каролайн имаше страхотен успех като писателка, книгите ѝ бяха доходоносни и обожавани от младежите, но значението на работата ѝ му убягваше. Писането за деца му се струваше безсмислено. Каролайн обаче никога не бе копняла за похвалите му, за разлика от Кейт. Вместо това, тя потърси свободата, която намери в „Бъркли“, после и в Марин като съпруга и майка. Питър и децата се гордееха с нея и това ѝ бе достатъчно. Винаги бе твърдяла, че баща им е страхотен нарцисист. Джема беше съгласна с нея. Всичко бе само за Джей Ти.

Не помнеха майка си, макар Кейт да мислеше, че има някакви смътни спомени от времето, когато беше на три годинки. Но не бе сигурна дали помнеше майка си от разговорите за нея или от снимките ѝ, които украсяваха всички стаи. Останалите момичета бяха малки, когато майка им почина, и нямаха никакви спомени за нея, а баща им не обичаше да говори на тази тема. Джими никога не се връщаше в миналото. Беше се опитал да е едновременно и майка, и баща на дъщерите си, когато те растяха, и в някои отношения бе успял. Джема му признаваше това, но пък той бе по-щедър с времето си към нея, отколкото към останалите. Тя бе великолепно дете. Кейт беше по-свенлива и избягваше вниманието, а Каролайн просто не говореше и пазеше мнението си за себе си. Искаше само да има хубав живот и да е идеалната съпруга и майка. Подкрепяше Питър във всичко, изслушваше внимателно плановете и проблемите му и му даваше разумни съвети. Опитваше се да е майката, за която самата тя копнееше като малка. Понякога си мислеше за живота на родителите си в Тексас. Баща им не криеше, че са били бедни, и бе поел страхотен риск, потегляйки към Калифорния с три малки момиченца и без осигурена работа. Но той винаги успяваше да уреди нещата и да се погрижи за децата си.

Джими Тъкър бе единствено дете и не беше останал никой от семейството му, когато напуснаха Тексас. Искаше ново начало и го осигури за всички тях. Децата ходеха на детска градина, готвеше им, когато се прибереше у дома късно вечер, а момичетата се научиха отрано да са самостоятелни и да се грижат една за друга. Понякога бяха нещастни от липсата на майка, но Джими не страдаше от липсата на съпруга. Дълго време дъщерите и работата му бяха съвсем достатъчни. Правеше им закуска всяка сутрин, къпеше ги, прекарваше време с тях, когато имаше възможност, и ги научи да яздят.

Джема беше добра ездачка, но не се бе качвала на кон от десет години, освен ако не се налагаше за някой филм или реклама. Каролайн пък се страхуваше от ездата, а Кейт обожаваше конете. Седеше на седлото по-здраво от всеки каубой в ранчото, а на млади години дори участва в родео. Сега обаче бе прекалено заета, а и не можеше да си позволи отпуск по болест, ако пострадаше. Баща ѝ я беше научил да мята ласо и да завързва добичета още като малка и в това също я биваше. Имаше точно око и усет за времето, но стоеше далеч от дивите жребци, по които баща ѝ си падаше. Джема наричаше баща им „роден хвалипръцко“. Никой друг не би посмял да си го позволи. Най-голямата тръпка в живота на Кейт бе, когато една година я избраха за кралица на родеото. Това ѝ даде възможност да демонстрира ездаческите си умения, но в същото време да я оценят и като жена. Баща ѝ смяташе случката за глупава, но все пак се гордееше с нея.

Кейт отиде в колеж, защото и учителите ѝ в гимназията настояваха. Записа се в щатския университет и го намрази. Според баща ѝ ученето ѝ е загуба на време и той имаше нужда от нея в ранчото. През цялото време докато Кейт беше в университета, баща ѝ, ранчото и сестрите ѝ ѝ липсваха ужасно. Джема реши да пропусне колежа и се отправи към Ел Ей, когато Кейт беше втора година в университета. Каролайн пък замина за „Бъркли“, а Кейт вече нямаше търпение да се прибере у дома след като завърши, и никога вече не напусна Долината.

Когато момичетата отраснаха, Джими си избра подходяща жена. Той беше на четиресет, когато се запознаха. Жулиет бе израснала в Камарг, Франция, в малко крайбрежно градче. Жулиет Дюбре беше млада вдовица, едва на трийсет години, която бе загубила съпруга си в планински инцидент и си бе дала една година, за да се съвземе. Пристигна случайно в Санта Инез, запозна се с Джими и остана. Той изпитваше силна страст към нея, но бяха дискретни. Настани я да живее в малка къща за гости в ранчото. Жулиет беше умна, тиха и спокойна жена, която го омагьосваше. Никога не се караше с него, нито възразяваше срещу понякога възмутителните му изказвания. Беше деликатна и много нежна, красива, млада жена с гъста червена коса и зелени очи. Джими се влюби в нея, но не я натрапи на децата си. Тя си остана на заден план и предпочиташе да е приятелка на дъщерите му, отколкото да се опитва да им бъде майка. Преди това няколко от местните жени показваха интереса си към Джими. Заради ранчото и дъщерите си той почти нямаше време за срещи, макар да го смятаха за страхотна партия, тъй като ранчото се разрастваше. Жулиет винаги го чакаше кротко в сенките. Прекарваха часове заедно, интересуваше се от изкуство, но бе и добра ездачка и знаеше много за конете, което страшно се харесваше на Джими.

Той я покани да се премести в голямата къща чак когато Каролайн замина за колежа. След като Кейт се дипломира и завърна, никое от момичетата не се изненада, че Жулиет живее при него, а и тя бе толкова мила и дискретна, че те нямаха нищо против. Жулиет не им досаждаше, нито им се натрапваше. Кейт беше най-близка с нея, защото и двете живееха в ранчото и се виждаха непрестанно. И трите момичета се питаха защо баща им никога не се ожени за французойката, но тя явно не се притесняваше и бе доволна от живота им.

Жулиет беше десет години по-млада от Джими, сега на петдесет и четири, и все още много красива, при това без никакъв грим. Дори в средата на петдесетте, тя беше секси и изглеждаше по-млада. Водеше счетоводството в ранчото и помагаше при търговете заедно с Кейт. Но Джей Ти бе по-склонен да похвали Жулиет, отколкото дъщеря си, макар тя често да му напомняше колко усърдно се трудеше момичето и как правеше всичко за него. Той обаче го приемаше за даденост след като ранчото един ден щеше да принадлежи на нея и сестрите, въпреки че Джема и Каролайн не желаеха да го управляват, нито дори да стъпят там. Имаха си своя кариера и се радваха, че са далеч от Долината. Ранчото бе кариерата и страстта на Кейт, нейната голяма любов. Тя нямаше шанс за романтични връзки, но това не я тревожеше. В Долината нямаше много възможности и момчетата, с които бе учила, сега бяха женени и с деца. Съученичките ѝ също бяха омъжени от години. Приятелството им бе останало назад във времето и вече нямаха почти нищо общо. По-сериозните ѝ връзки в колежа нямаха шанс. Кейт знаеше, че трябва да ги приключи. Мъжете, с които излизаше, щяха да се опитат да я отдалечат от ранчото, а тя никога не би позволила това.

Тад, управителят на ранчото им, беше като брат на Кейт, пет години по-малък от нея. Работеха един до друг през повечето време. Носеше му се славата на любовчия в Долината и Кейт го подкачаше заради това, особено когато имаше вид на човек, прекарал дълга нощ, което се случваше често след уикенда. Тад беше висок, мургав, класически хубавец, с тъмнокестенява коса и топли кафяви очи. Приличаше на каубой от реклама. Напомняше ѝ за баща ѝ на млади години. След деветнайсет години в ранчото, той беше повече като член от семейството, отколкото служител, а и за него беше същото.

Тад беше синът, който Джей Ти никога не бе имал, и той така се и държеше с него. Беше дошъл да работи при тях за лятото, когато бе на осемнайсет години, след като видя обява в бакалницата, че търсят работници. Обади им се, отиде на интервю и след половин час Джей Ти бе убеден, че Тад може да се справи добре с работата и дори един ден да стане управител. И това се случи. Джей Ти реши, че той заслужава по-добра къща, но Тад настоя, че бунгалото все още му върши работа, тъй като нямаше семейство. Също като Кейт, той ставаше призори и преди шест бе при оборите. Прекарваха целия ден навън. Джема винаги предупреждаваше Кейт, че животът на открито ще я състари с двайсет години, но тя така и не свикна да използва продуктите за разкрасяване, които сестра ѝ ѝ изпращаше, за да запази младежкия си вид. Кейт се смееше, когато ги получаваше, и никога не отваряше бурканите и шишетата. Зарязваше ги в кутиите, в които пристигаха, и ги пъхаше под мивката в банята.

Малката къща на Кейт бе скромна и почти с размера на бунгалото на Тад, но това не я притесняваше. Баща ѝ искаше да ѝ построи по-хубава, но тя не желаеше. За дъщеря на преуспяващ фермер, тя бе изненадващо скромна. Двамата с Тад се наслаждаваха на близкото си приятелство, постигнато с годините, в които работеха заедно. Кейт го уважаваше, разбираха се чудесно и работата им вървеше безгрешно. Тад винаги бе готов да ѝ помогне с каквото може.

След като изяде препечена филийка, половин банан и изпи втора чаша кафе, тя се изкъпа и излезе. Беше в конюшнята в пет и половина, за да нагледа конете. Всичко изглеждаше чудесно. Тад тъкмо бе пристигнал, когато тя дойде, и двамата оседлаха конете, бъбрейки си за оградата до пасището. Тад каза, че е паднала, и Кейт обеща да отиде да я види. Тревата беше все още зелена, но щеше да изсъхне през лятото и пожарите винаги бяха риск. Наблизо имаше професионални пожарникари, както и голяма група доброволци, които се отзоваваха, когато се наложеше. Кейт познаваше всички в Долината и те също я познаваха. Беше известна повече като дъщерята на Джей Ти, като негов аксесоар, което му харесваше, а и тя го приемаше.

Баща ѝ дойде докато Кейт затягаше седлото на любимия си кон, Мечо. Конюшнята незабавно се изпълни с присъствието на Джей Ти.

– С какво се захващаш днес? – попита я той и се усмихна на Тад.

Разбираха се и без думи, което се дължеше на взаимното им уважение. Джей Ти разбираше мъжете по-добре от жените и му бе по-лесно да общува с тях, Жулиет беше изключение.

– Ще проверя някои от оградите, за които Тад ми каза. Към южното пасище – отговори Кейт.

– Защо не оставиш това на работниците? – предложи баща ѝ, като си сипа чаша кафе.

– Ще видя дали се нуждаем от нова ограда там. Искам да се уверя лично. Спести си парите, татко – пошегува се тя.

Кейт наблюдаваше внимателно разходите, което баща ѝ очакваше от нея.

– Това ми харесва – усмихна ѝ се той, после намигна на Тад и отиде да оседлае коня си.

Джей Ти обичаше да язди из ранчото и лично да наглежда нещата. Имаше остър поглед и шесто чувство за всичко, което можеше да не е наред. Не беше небрежен земевладелец, а съвестен и отдаден на ранчото. И бизнесът му процъфтяваше точно поради тази причина. Не прехвърляше на друг почти нищо от работата, освен на Тад и Кейт, а работниците им бяха непрекъснато контролирани. Бяха му нужни години, за да се довери на Тад, и все още разпитваше Кейт за всичко, което тя правеше. Джей Ти не оставяше нищо на късмета и не приемаше нищо за даденост. Искаше да знае всичко, което се случваше, кой го бе направил, защо и каква бе цената.

Той все още беше хубав мъж, висок и силен, с яки рамена, дълги и здрави ръце и крака. Кейт и Джема също бяха високи, а Каролайн – по-деликатна и руса като Кейт.

Тад последва Кейт навън на коня си. Поеха по познатата пътека, когато слънцето изгря, а после се разделиха. Тад беше отраснал в приемни домове на юг от Ел Ей и прие Джей Ти като свой баща. Беше му безкрайно благодарен задето му даде възможност да се докаже. Работеше за него през повече от половината си живот. И не се възползваше от предимствата, които му се предоставяха. Получи образование като взе колежански класове по интернет, а преди това завърши вечерно гимназия, което не бе успял да направи навремето. Работата в ранчо и около коне бе мечтата му и страшно го биваше в нея, независимо че бе градско хлапе, израснало в тежки условия. И Кейт, и баща ѝ го уважаваха заради постиженията му, заради това, че беше разумен, честен, трудолюбив и амбициозен. И безкрайно лоялен. Считаше Джей Ти за свой учител и шеф и за нищо на света не би го разочаровал. Кейт изпитваше същото към баща си и това бе още едно от нещата, които ги сближаваха.

Слънцето напече и ги затопли. Предстоеше великолепен ден и двамата го очакваха с радост.

– Ще се видим по-късно – каза Тад и препусна напред.

Овехтялата му сламена каубойска шапка падаше над очите му. Кейт носеше своята по същия начин и ѝ отиваше много над хванатата на опашка руса коса. Тя беше с карирана риза и джинси и неизменните износени каубойски ботуши, които имаше откакто се помнеше. Бяха най-важните дрехи в гардероба ѝ и когато Джема я канеше в Ел Ей, Кейт ѝ напомняше, че има само една рокля, което според сестра ѝ беше ужасно.

– Как очакваш да си хванеш мъж, облечена като един от работниците? – караше ѝ се Джема. – Вече не сме на двайсет. Трябва да положиш усилия, иначе завинаги ще си останеш стара мома.

– Такава ли съм? – засмиваше се Кейт. – Стара мома?

– И двете сме такива – небрежно отговаряше сестра ѝ.

Джема обаче не се притесняваше от това. Водеше активен сексуален живот с някои от най-хубавите мъже в Холивуд и се появяваше с тях в пресата редовно, което доставяше удоволствие на баща ѝ. Джема беше излизала с много от най-големите звезди, макар и рядко по два пъти. На холивудската любовна сцена имаше много движение и разместване, което ѝ харесваше. Кейт никога не би живяла по този начин, но някъде по пътя се бе отказала и от идеята за брак и деца. Беше прекалено заета с работата си и повтаряше на сестра си, че няма необходимото време, гардероб и най-важното – желание.

– Ще те завлека в Ел Ей някой ден – заканваше се Джема.

Кейт се забавляваше чудесно, когато отиваше при нея, но винаги се чувстваше като риба на сухо. Светът на сестра ѝ не можеше да е по-различен от нейния. И двете се занимаваха с това, което искаха. Тя обичаше да гледа Джема на снимачната площадка и все още не можеше да се начуди, че сестра ѝ бе звезда и хората я молеха за автограф, където и да отидеше. Телевизионният ѝ сериал бе много популярен. Самата Кейт никога не се бе стремила да стане знаменитост, но Джема поглъщаше филмовите списания жадно още откакто бе на дванайсет години. Холивуд бе мечтата ѝ. А ранчото – мечтата на Кейт.

Нужен ѝ бе половин час, за да намери падналата ограда. Снима я с телефона си и изпрати съобщение на Тад, за да възложи задачата на работниците. После смушка Мечо и препусна в галоп обратно към конюшнята. Познаваше имота по-добре от всичко и можеше да язди и с вързани очи.

Беше в добро настроение, когато стигна конюшнята. Баща ѝ се завърна по същото време и поседя на седлото около минута, вторачен в нея. Обикновено не я забелязваше, нито колко е красива и не го споменаваше. Кейт имаше чудесен загар от слънцето, а очите ѝ блестяха весело. Джей Ти отвори уста да каже нещо и тя го видя, че се намръщи, сякаш внезапно изпита силна болка. Той притисна ръка към гърдите си, а тя скочи от коня и отиде при него.

– Добре ли си, татко? – попита тя разтревожено.

Джей Ти се отпусна и слезе от коня. Кейт го хвана и смъкна мощното му тяло на земята. Очите му примигнаха за миг, после се затвориха. Кейт коленичи до него. Видя го как спря да диша. Потърси пулса му, но не го намери. Започна да му прави изкуствено дишане, но без резултат. Извика на един от работниците веднага да се обади на 911, а после на Тад. Баща ѝ лежеше неподвижен. Тя отново започна да натиска ритмично гърдите му. Работниците се струпаха наоколо, гледаха я как се бори да спаси баща си. В далечината чуха сирени. Тад се втурна в конюшнята и коленичи до нея.

– Какво стана? – извика той.

– Не знам. Мисля, че получи инфаркт – отговори тя.

Линейката пристигна и парамедиците поеха работата. Един от тях беше неин бивш съученик. Каролайн бе излизала с по-малкия му брат в гимназията. Той я разпита за подробности, докато един от хората му продължаваше да прави изкуствено дишане на Джей Ти, а другият извади дефибрилатор. Кейт стисна здраво ръката на Тад. И дефибрилаторът не помагаше. Парамедиците в продължение на час се опитваха да го спасят, после бившият съученик на Кейт се обърна към нея и поклати глава. Бяха направили всичко възможно, но нищо не помогна.

– Съжалявам, Кейт. Понякога просто не можеш да ги върнеш. Мисля, че е починал мигновено. Имаше ли сърдечни проблеми?

Тя поклати глава. Просто му беше дошло времето, без никакво предупреждение. Кейт изпадна в шок.

– Как е възможно да се случи подобно нещо? Той беше съвсем добре, когато се разделихме тази сутрин.

– Знам, че звучи ужасно, но понякога така е по-добре. Джей Ти живя прекрасен живот и беше чудесен човек.

После го покриха и го качиха на носилката. Работниците стояха като вцепенени, а Кейт се разрида в ръцете на Тад. Той също заплака.

– Мили боже, Тад... той беше само на шейсет и четири години... в идеално здраве.

А сега беше мъртъв. Никой от тях не можеше да го повярва.

Жулиет се втурна в конюшнята. Пристигна точно в мига, когато изнасяха Джими на носилката. Тя изкрещя, откри лицето му и се наведе да го целуне.

Имаше вид на човек, поразен от бомба. Всички те се чувстваха така. Двете жени се прегърнаха и заплакаха, после се върнаха в огромната къща.

– Чух сирените и си помислих, че някой е пострадал. Дори не ми дойде наум, че може да е Джей Ти – каза тя със силния си френски акцент.

Кейт беше толкова разстроена, че не можеше да говори. Вещите на Джей Ти бяха из цялата къща – чифт високи кални ботуши, които бе носил предишния ден, ръкавиците му за езда на масата, метнатото на стола яке. Тримата седнаха около кухненската маса и се вторачиха един в друг. Не можеха да повярват, че него вече го нямаше. Тад сипа кафе и Кейт погледна замаяно.

– Трябва да се обадя на сестрите ми – прошепна тя.

– Дай си една минута първо – нежно каза Тад.

Тя кимна, но не можа да отпие от кафето. Жулиет запали цигара, разстроена не по-малко от Кейт. Беше обичала Джими цели двайсет и четири години.

Поседяха известно време, после Тад отведе Кейт в нейната къща. Тя седна и вдигна очи към него.

– Дори не знам какво да кажа на работниците. Имам чувството, че сънувам кошмар и ще се събудя всеки момент.

Но знаеше, че това няма да стане. В миг всичко се бе променило и баща ѝ никога вече нямаше да е до нея.

Тад остана докато тя се почувства готова да се обади на сестрите си, после се прибра в бунгалото си. По бузите му се стичаха сълзи, струваше му се, че бе настъпил краят на света. Какво щяха да правят без Джими? Беше немислимо. Докато вървеше към дома си, изпита огромно съжаление към Кейт. В продължение на четиресет и две години животът ѝ бе свързан с този на баща ѝ. А тази сутрин светът ѝ се промени неочаквано и напълно, неговият също.