Кои са Невидимите господари?

Предполагаемите извънземни предци на Исус

Лорънс Гарднър (1943–2010) е известен масонски автор от 90-те години на миналия век, заради някои негови книги, които си спечелиха международна популярност, като „Кръвната линия на Светия граал: Скритото потомство на Исус“ (1996). До смъртта си той положи големи усилия да проследи истинското родословие на Исус и въпреки че традиционните историци го наричат псевдоисторик, действителното му влияние върху съвременната култура е забележително. Както бе написано след смъртта му в английския „Индипендънт“: „Неговият труд вдъхнови прочутата книга „Шифърът на Леонардо“ от 2003 г., като повлия за реализирането на романа на Дан Браун“.

Гарднър стигна дори дотам да установи предполагаемия извънземен произход на Исус през родословната линия, произтичаща от неговия миропомазан цар Давид. В книгата си „Произход на Царете на Граала“ от 1999 г. Гарднър установи, че истинското родословие на Исус в крайна сметка снизхожда от библейския Каин с чуждоземен произход, чиито синове и последвалата му родословна линия са били също с извънземен произход.

Гарднър доразви това на една конференция, където заяви, че те, синовете на Каин, са били също деца на Боговете, Анунаките от звездите, които за кратко време са били подготвени, за да бъдат водачите на човешката раса. „Анунаки“ е шумерското название на тираничните еврейски Нефилим, потомци на Гигантите, двестате Бен Елохим или падналите ангели, които Яхве (един от създателите на човечеството Елохим) прогонил от Рая – идея, изложена първоначално от Зекария Сичин (1920–2010), прочутия неконвенционален учен, често пъти критикуван за неговите преводи на древни шумерски текстове. Освен това Сичин поддържаше пряк контакт с Ватикана чрез монсиньор Корадо Балдучи (1923–2008), както е описано в третия том на моите „Изповеди“.

Значението на странните твърдения на Гарднър, тези на Сичин и на други автори ще стане ясно, след като разберем защо позицията им е толкова различна от тази на традиционните историци, както и важността на тезата им. Гарднър разви своя труд с почти енциклопедичен подход във вече споменатата „Произход на Царете на Граала“ и се съсредоточи върху периода на Стария завет, в частност на библейските части от Битие и Изход. Започва с описание на произхода на вярата в Исус като смесица, създадена от египетски поклонници на Слънцето с асимилиране на някои идеи от традицията на шумерите и тяхната религиозна система, от които са били силно повлияни. Гарднър последва онези, които не се обърнаха към официалната версия на историята на човечеството, защото бяха повлияни от мистерийните школи, традиционно насочващи както добрите, така и лошите илюминати.

Една такава личност, много преди Гарднър, е Джералд Маси (1828–1907), неконвенционален археолог, свързан със Теософското общество. Той написа „Книга за началата“, издадена през 1881 г., която по-късно оказва влияние на Кенет Грант, тясно свързан с Кроули. Трудът на Маси все още се използва като справочник за Теософското общество, религиозно-философско движение, основано от Елена Петровна Блаватска. Маси е поет, страстен почитател на египетската цивилизация, но не и истински египтолог в традиционния смисъл, а по-скоро човек, самообучил се в изкуството на дешифрирането на йероглифи, благодарение на изключителната си интуиция. Маси също така е Велик майстор в Ордена на друидите (А. О. Д.), с много силно влияние в мрежата на илюминатите. Днес той все още е популярен в движението Ню Ейдж заради привидно ексцентричната му теория, която установява паралел между живота на Хор и този на Исус – теория, която по негови твърдения е основана на една загадъчна древна реликва, открита в Луксор, която Маси изследва и тълкува в своя труд „Историческият Исус и митичният Христос“ (1886).

Няма никакви други извори, които да потвърждават тезата му, освен тази реликва. В действителност Маси излага една стара теория, популяризирана от Кристиян Ернст Вюнш от Ордена на илюминатите на Адам Вайсхаупт, сто години по-рано.

Всъщност Ернст Вюнш е написал в „Хор или окончателната астро-гностична преценка на Откровението на Йоан“ през 1783 г.: „Египтянският Хор е бил месията на евреите, както често сме доказвали. Хор бил хлябът и виното. Месията също е бил такъв по мнението на някои членове на еврейската секта и понастоящем. Предложил е именно хляба на живота и виното на живота, сиреч това са били храната на душата и питието на душата, небесната храна и небесното питие. Исус е трябвало да направи всичко това. По-нататък е заявил, че му предстои да влезе с различно отношение в ситуации с неговите ученици и че би искал да успее в плановете си за храма. Поради това метафорично им е дал хляб и вино, вместо да изядат неговото тяло и кръв, възпоминание за който обичай съществува и до ден днешен. Пил е наздравица с тях и оттогава този вид общение е било използвано“.

Само че през 2007 г. един популярен документален филм, обичан от глобалистите, озаглавен „Духът на времето“ ще възобнови тази теория на илюминатите, за да промива мозъците на масите, поднасяйки я като теория на самия Маси и разпространявайки я по целия свят в ерата на интернет. Твърденията за това, че Исус би трябвало да е един вид подражателен продукт на древни религиозни фигури като Хор, са широко разпространени. Антихристиянски атеистични уебсайтове ги използват срещу християните в религиозния дебат, макар и несправедливо. Тази теория е възникнала сред илюминатите според някои традиционни историци и няма никаква реална основа. Само че аз продължавам да мисля, че истината е някъде по средата и не е просто един митичен възглед, както е разбиран от масонството или от други секти, където митът често пъти властва над реалността. За мистичното масонство, религиите и митовете от миналото представляват явна следа, оставена ни от същества извън измеренията, способни да пътуват в космоса от древни времена, за да се свързват с човешката раса чрез тайни ритуали, организирани от илюминатите и илюминистите както за зли, така и за добри деяния, извършвани спрямо човечеството, за да поддържат религии и цивилизации, изискващи понякога дори човешки жертвоприношения. Нещо, което все още става в най-тайните ложи на окултното масонство и други по-нечестиви секти на илюминатите.

Говорило се е за „контакт“ между свободното зидарство и извънземни – тема, напоследък отново подета от защитници на теорията за древните астронавти, известна като „палеоастронавтика“, въведена през 60-те години на миналия век от съветския математик Матест Менделеевич Агрест, а по-късно популяризирана от швейцарския автор Ерих фон Деникен (р. 1935) в книгата му „Спомени от бъдещето“ (1969), станала международен бестселър, преведен на много езици. Палеоастронавтиката е популяризирана много от телевизионните канали на Новия световен ред, контролирани от обичайните групи илюминати, но тези идеи от дълго време са присъствали в масонските ритуали и в определени секти на илюминати като Ordo Templi Orientis (Ордена на Източния храм) или Храма на Обществото на Сет. Изобщо медиите са се превърнали в неволен инструмент на контрол, упражняван от илюминатите, които по някаква причина понастоящем като че ли искат публично да индоктринират хората със своя алтернативен възглед за историята и произхода на човека.

Това, което досега бе смятано за мрачна тайна теория, скрита зад стените на масонски ложи или други мистерийни школи, напоследък поради мотиви, свързани с текущите планове на окултния елит, се превърна в алтернативна версия на историята на човечеството. Думата „окултен“ идва от латинската дума occultus, означаваща „скрит“. Тъй като илюминатите са окултно тайно общество, тe крият неща, показвайки ги завоалирано, а сега изглежда, че ги разкриват, без никой да си задава въпроса защо го правят.

Може би е редно да се запитаме защо такава информация, която беше смятана някога за свръхсекретна и лесно можеше да струва на човек затвор или убийство по времето на Инквизицията, както стана с известния италиански монах и философ Джордано Бруно (1548–1600), днес е на разположение на милиони хора от многото телевизионни мрежи по целия свят. Подготвят ли нещо за човечеството? Отговорът очевидно е „да“, но какво? През 1584 г. Бруно написа в „Безкрайната вселена“:

„Съществуват безброй слънца и безброй земи се въртят около тези слънца... Живи същества обитават тези светове“.

Основната тема на „Spaccio“ („Прогонването на триумфиращия звяр“) на Бруно, също написана в 1584 г., е

„възхвала на магическата религия на египтяните“.

Бруно е вярвал, че този култ е бил всъщност култа към „Бога в нещата“. В „Прогонването“ той е написал: „Защото живите неща представляват божествени духове и сили, които, извън абсолютното битие, което те имат, притежават битие, споделено с всички неща съобразно тяхната вместимост и мярка. Поради това Бог като цяло е във всички неща“.

Нищо чудно че днес Бруно е смятан от мнозина не само за уфолог, но наскорошни проучвания го свързват с произхода на розенкройцерството – културно движение, което възниква в Европа в началото на XVII в., за което знаем, че е еманация на много по-стара мистерийна школа от мрежата на илюминатите.

Първи достъп до многоизмерен Звезден портал (Старгейт)

В „Произход на Царете на Граала“ Гарднър подробно говори за Голямата пирамида на Хеопс и смята за факт от изключително голямо значение това, че Царската камера, разположена вътре в нея, би могла да се използва като свръхпроводник, способен да пренесе фараона в друго време-пространствено измерение за една много необичайна инициация. И тъкмо в Царската камера е бил извършван ритуалът на прехода според традицията от „Книгата на мъртвите“ на Древен Египет. Това странно помещение, явно използвано от фараона по време на ритуалите, го е отвеждало при Боговете на древността – същности, надлежно описани от Гарднър като трансдименсионални (т.е. способни на преход от едно в друго измерение), вместо просто като извънземни. Хипотезата за Царската камера като дименсионален портал беше препотвърдена през лятото на 2014 г. по време на една важна конференция в Италия от международно известния автор Робърт Бовал, който, наред с други неща, е и професионален инженер. Бовал заяви, че след трийсет години проучвания вече с увереност може да се твърди, че Царската камера представлява междуизмерен портал.

Наполеон също е имал дълбоко преживяване в „Къщата на царете“, както пише моят приятел Ейдриън Гилбърт в „Мистерии на Камъка на съдбата“: „През 1798 г. армията му току-що е спечелила голяма победа над мамелюците, управлявали Египет от столетия. След битката Наполеон влязъл в пирамидата, като настоял да бъде оставен сам в „Къщата на царете“. Когато напуснал около час по-късно, бил пребледнял, но отказал да отговаря на всякакви въпроси за случилото се там. Отнесъл е тази тайна в гроба“. Тук е имало свръхизмерен звезден портал, използван от фараона. Едуар Шюре (1841–1929) във „Великите посветени – проучване на тайната история на религиите“, мистериозен труд от огромно значение за мистерийните школи на илюминатите, дава следното обяснение на прочутите истории на Херодот в Стария Египет:

„За дълго време археолозите са виждали в саркофага в Голямата пирамида в Гиза гробницата на цар Сезост по свидетелството на Херодот, който не е бил посветен и за когото египетските жреци едва ли са споделили нещо друго, освен незначителни неща и измислици. Гробниците на египетските царе обаче са били другаде. Странната вътрешна структура на пирамидата доказва, че е била използвана за инициационни церемонии и тайни практики на жреците на Озирис. Там са намерени Кладенецът на истината, водещото нагоре стълбище, и Стаята на тайнствата.

Помещението, наречено Царската камера, в което се намира саркофагът, е било мястото, където посветеният е бил въвеждан в навечерието на великата му инициация. Същите действия са били възпроизвеждани в големите храмове на Централен и Горен Египет“.

Шюре продължава: „Никой“, казвал хиерофантът, „не може да избяга от смъртта и всяка жива душа е обречена на възкресение. Посветеният минава през гробницата жив, та да може след това да влезе в светлината на Озирис. Легни, прочее, в този ковчег и дочакай светлината! Тази нощ ще преминеш през Вратата на страха и ще стигнеш до Прага на съвършенството“. Посветеният лягал в открития саркофаг. Хиерофантът протягал ръката си над него в благословия и процесията от посветени напускала сводестата зала в мълчание“.

Шюре е друга много интересна личност, свързана с илюминатите и Херметическата школа на французина Антоан Жозеф Пернети, известен като Дом Пернети (1716–1801), бивш бенедиктинец и библиотекар на Фридрих Велики Пруски, смятан за ключова фигура в произхода на Древния и приет Шотландски ритуал. Дом Пернети също така е бил повлиян от християнския мистицизъм на Сведенборг и през 1760 г. е основал Тайното общество на Rite Hermйtique (Херметическия устав) или илюминатите от Авиньон, много на мода през първия период на Просвещението като по-мистична и езотерична алтернатива на Ордена на илюминатите на Адам Вайсхаупт.

Шюре, който е бил посветен, е бил повлиян от Рудолф Щайнер (1861–1925), свързан на свой ред с вече споменатата Елена Петровна Блаватска, основала Теософското общество през 1875 г. в Ню Йорк. Така откриваме известно родство между схващанията, за които споменахме дотук, чиято спойка винаги като че ли е Теософското общество, което повече от всяко друго е разпространявало в модерната епоха идеята за Невидимите господари и Тайните началници на един Нов век.

Като всички теософи и илюминати, Шюре е бил обсебен от Древен Египет и неговите личности, включително и от Мойсей, описан от него по следния начин:

„Мойсей, египетският посветен и жрец на Озирис, бе несъмнено организаторът на монотеизма. Чрез него този принцип, скрит дотогава под тройното було на мистериите, изплува на повърхността от лоното на храма и навлезе в руслото на историята. Мойсей има куража да утвърди най-висшия принцип на инициация като единствената догма на една национална религия и благоразумието да разкрие нейните последствия само на един малък брой посветени, като същевременно я наложи на масите чрез страх. В този свой акт пророкът от Синай очевидно е имал пред себе си далечни визии, стигащи отвъд съдбата на неговия народ. Учредяването на универсална религия на човечеството е истинската мисия на Израел, която малцина евреи, освен най-великите им пророци, са разбирали. За да се осъществи тази мисия, това е предполагало поглъщането на народа, който я е отстоявал. Еврейската нация е била разпръсната и унищожена. Идеята на Мойсей и пророците обаче е оцеляла и се е развила. Обогатена и преобразувана от християнството, възприета от исляма, макар и на по-низша плоскост, тя се наложила над варварския Запад и щяла отново да повлияе на Азия. От там насетне е щяло да бъде безполезно за човечеството да се бори против себе си в конвулсивни усилия и то е щяло да закръжи около тази главна идея като мъглявината около слънцето, което я организира. Това е било великото дело на Мойсей“.

Мойсей е бил един междуизмерен магьосник, който всъщност благодарение на привилегирования си контакт с Бог и свръхизмерни извънземни/ангели е успял да изведе евреите от Египет според Библията. Той е поставил началото на пътя, който щял да ги поведе към „Обетованата земя“, за която евреите все още копнеят и страдат, до ден днешен. На това Шюре посвещава цяла глава в книгата си „Великите посветени“, озаглавена „МОЙСЕЙ – Мисията на Израел“. Столетие по-късно покойният Лорънс Гарднър, виден представител на съвременната масонско-илюминистка мисъл, също се съсредоточава на тази тема, вдъхновен от труда на Александър Сен-Ив, маркиз на Алвейдър (26 март 1842 – 5 февруари 1909), френски окултист, който адаптира трудовете на Антоан Фабр д’Оливе (1767–1825) и написва книгата „Mission des Juifs“ или „Мисията на евреите“.

Нека се върнем на мисията на Мойсей, който е свързан, ако помислите, със специален междуизмерен участък и звезден портал, конструиран да посвещава фараоните в най-висшите мистерии и да ги проектира (изстрелва) в паралелни измерения и далечни светове.

За първи път сме изправени пред открити звездни портали, където взаимосвързаните свръхизмерни врати може да се намерят в пещера, зад храст или на планински връх, който Шюре нарича „Свещената планина“. Ето защо си заслужава да се хвърли още по-внимателен поглед на важната и енигматична фигура на Мойсей, свързана с постоянната подкрепа на един Висш наставник, когото бих нарекъл „извънземен“, в мисията му да води избрания народ тук, на Земята. Раса, която явно е имала специфична задача, божествена мисия, която я поставя над останалата част от човечеството, докато за други, критични към еврейската религиозна система, това е резултат на дяволски компромис. Темата, разбира се, е противоречива и би изисквала отделна книга, в която да се разгледа сложният ѝ характер.

Невидимият господар