Нашите извънземни предци

ВЪВЕДЕНИЕ

Контактът

и колонизацията на Земята

Представям си някакъв вид разумно същество, подобно на нас, което прескача от планета на планета, както са правели обитателите на островите в Южния Пасифик, прескачайки от остров на остров... Мисля, че точно това представлява извънземната космическа програма.

Ал Уордън, астронавт

Пред вас е втората книга от тази серия. Първият том, озаглавен „Расата на създателите“ , е посветен на изследването на находките, свещените текстове и митовете в човешката история, посветени на „боговете“, спуснали се на земята от далечния космос. Тези чуждоземни „богове“ – Расата на създателите, са имали за цел да посеят живот на планетата и да продължат своята цивилизация чрез сътворяването на човечеството.

В настоящата книга ще ви запозная с научните основи на теорията за насочената панспермия, според която чуждоземна цивилизация е заселила Земята с помощта на микроорганизми.

За първи път теорията е предложена от Нобеловия лауреат, микробиолога сър Франсис Крик, съоткривателя на формата и дизайна на молекулата на ДНК през 50-те години на ХХ в.

Книгата цели да покаже, че концепцията за Расата на създателите е теоретична рамка, далеч нахвърляща общата теория и доказваща чрез свидетелства, събрани от най-дълбока древност до наши дни, извънземна намеса, контакт и колонизация на Земята.

Моята поредица не е просто каталогизиране на исторически и съвременни загадки и аномалии.

В нея аз се спирам върху настоящото състояние на астрономията, космическите изследвания, астрофизиката, биологията, генетиката и изучаването на феномена НЛО, както и свързаните с него наблюдения и сведения за контакти. Древните митове и предания изобилстват със съобщения за срещи с тази развита цивилизация. Важно е да се подчертае, че нашите човешки предци са положили всички усилия да предадат на идните поколения същината на техния опит с тази раса.

За наше съжаление, поради ограничените им представи за напредналите технологии най-доброто, което са могли, е да описват космическите кораби като ярки, блестящи и сияещи облаци, или огнени колесници.

Вероятно най-точното описание на подобен летателен апарат е дадено в Книгата на пророк Йезекиил. Той говори за „човекоподобно“ създание, което нарича божество, седящо на стол с висока облегалка, подобен на „трон“.

По някаква необяснима причина този факт се подминава както от юдаизма, така и от християнството. Всъщност Библията изобилства със съобщения за НЛО и срещи с извънземни и това важи за много други митове и предания, каквито например са тези на догоните в Северна Африка.

Зачестилите описания на НЛО през периода след Втората световна война, дело на далеч по-достоверни източници, са в пълно съзвучие с тези ранни устни и писмени сведения.

Насочената панспермия (която ще наричам Космически предци ІІ, тъй като съм приложил доказателства за посещенията на извънземни под формата на загадъчни археологически находки), накратко казано, ознаменува идеята, че в далечни времена семената на живота, създадени на друг свят, са били пренесени от извънземни целенасочено на Земята. Нещо повече, в книгите си се мъча да докажа, че същите тези извънземни са посещавали нашия свят и са се намесвали в хода на човешката история. Космическият ни произход и посещенията на извънземни не са нов феномен, съществуващ извън границите на науката. Днес повечето учени са съгласни, че Земята не е уникална планета и че тя вероятно не е единствената във Вселената, на която съществува разумен живот.

Само в нашата галактика десетки милиарди планети вероятно притежават подходящи условия, за да бъдат дом на някакви форми на живот, и някои от тях навярно са създали цивилизации, еволюирали далеч преди това да се е случило на нашата планета.

Нещо повече, насочената панспермия (Космически предци IІ) по линия на Расата на създателите доказва, че е достатъчно само една цивилизация в цялата вселена да преодолее всички пречки и да бъде в състояние да пътешества из космическите простори, за да пренесе живота и на другите светове.

ПЪРВА ЧАСТ

НАСОЧЕНА ПАНСПЕРМИЯ

1.

Космическите семена

на живота

Идеята, че животът е възникнал някъде другаде във Вселената и по-късно е бил пренесен на Земята, не е само тема на научнофантастичните романи. Днес тази идея представлява солидна научна теория, обясняваща как животът на Земята е дошъл от космоса.

Първото документирано споменаване на идеята датира от V в. пр.Хр. и принадлежи на древногръцкия учен Анаксагор. Той въвежда термина „панспермия“ – гръцко словосъчетание, което се превежда като „семена навсякъде“.

Две хиляди години по-късно, на 9 април 1864 г., френският химик Луи Пастьор оповестява своите опити, отричащи спонтанното зараждане. Това нанася тежък удар върху теорията на Чарлс Дарвин относно произхода на живота на Земята, в основата на която стои точно това спонтанно зараждане, или с други думи, спонтанното преминаване от нежива към жива материя.

Не след дълго, през 1870 г., британският физик лорд Келвин (Уилям Томсън) и неговият германски колега, Херман фон Хелмхолц, подкрепят твърдението на Пастьор и споделят мнението, че животът може да е възникнал в космоса, преди да бъде пренесен на Земята.

Фиг. 1.1. Живот от космоса. Сн. НАСА

В началото на ХХ в. шведският химик и нобелов лауреат Сванте Арениус изказва мнението, че Земята е била заселена чрез бактериални спори, изпратени от далечния космос с помощта на физични сили (светлинни вълни), оказващи минимален натиск.

За онова време подобна концепция е била само научна спекулация, тъй като не е имало доказателства, че форми на живот могат да оцелеят в екстремните условия на междузвездния космос. Всъщност тогава малцина учени са вярвали в подобна идея. Но в наши дни науката вече доказа съществуването на подобни форми на живот, наричани екстремофили.

В началото на 60-те години на ХХ в. сър Фред Хойл и Чандра Уикрамасингх се опитват да определят съдържанието на междузвездния прах, като открият нещо, което съвпада с неговите инфрачервени характеристики. Хойл е астроном, а Уикрамасингх – астробиолог, и нито един от тях не се слави като отявлен привърженик на панспермията.

Преди повече от три десетилетия двамата учени започват да работят над идеята за широкото разпространение на микробиологичен живот във Вселената. Заключенията им се основават на изследванията на междузвездния прах, в който се срещат различни видове молекули, за които се смята, че е възможно да са компоненти от биологични форми.

Когато започват разработването на този проблем в началото на 60-те, стандартната теория гласи, че спектърът на космическия прах се обяснява с високо съдържание на неживи графитни частици. На по-късен етап други учени добавят, че наличието на микроспори би могло да е следствие от взаимодействието на космическия прах със звездите.

Изследователи от Университета в Хонконг наблюдавали звездите в различни еволюционни фази, откриват, че те са в състояние да произвеждат сложни органични компоненти и да ги изхвърлят в космоса, запълвайки с тях междузвездното пространство.

Ала липсата на съвпадение между теоретичния и действителния спектър, водещ до невъзможност да се обясни съществуват ли сред тези космически частици живи форми, кара Хойл и Уикрамасингх да търсят други възможности.

В техните проучвания – както и в тези на различни астрономи и астробиолози – постепенно започват да се изучават молекули, далеч по-близки до биологичните форми. С напредване на изследванията и други известни учени съобщават за откриването в междузвездния прах на следи от полициклични ароматни молекули. После, през 1972 г., се появяват недвусмислени доказателства, че в космическия прах се срещат порфирини. Последните са молекули на въглеродна основа, различни от неживата материя и следователно възникнали от нещо, което може да се определи като „живо“.

През 1974 г. Уикрамасингх излиза с нови доказателства, че в космоса се срещат сложни органични полимери, и по-специално молекули от полиформалдехид. Тези молекули са тясно свързани с целулозата, която присъства в големи количества в живите биологични форми.

През 1975 г. Хойл и Уикрамасингх вече са твърдо убедени, че органичните полимери представляват съществена част от междузвездния прах. Разбира се, в онези години подобни твърдения все още са били смятани за спекулативни.

Във втората половина на 70-те двамата учени насочват вниманието си към една очевидна аномалия в спектъра на космическия прах. Става въпрос за специална физична характеристика на прашинките със строго определен размер и със прозрачност. След като се опитали безуспешно да обяснят тази особеност с наличните данни, те решили да се насочат към спектралния образ на бактериите.

Лиофилизираната бактерия отразява светлината като куха сфера с неравни очертания, което напълно съвпадало с изследваната характеристика, освен това тя отговаряла и на наблюдавания размер. Съвпадението между спектрите на лиофилизираната бактерия и на прашинките в междузвездното пространство било почти пълно. Хойл и Уикрамасингх стигнали до заключението, че частиците в космическия прах са най-вероятно изсушени замръзнали бактерии.

В наши дни теорията за панспермията обяснява наличието на „семената на живота“ в космическия прах с попадането им в отломки, изхвърляни в космоса след сблъсък между планети, на които има живот, и малки тела от слънчевите системи. Тези живи организми (бактерии) се носят из космоса продължителен период от време в латентно състояние, преди да попаднат случайно на други планети, или да се слеят с протопланетарните дискове.

Според същата теория, ако една планета притежава нужните условия, бактерията се активира и дава началото на живот. Панспермията не цели да обясни фундаменталния въпрос за това как е възникнал животът. Тя се занимава само с механизмите и начините, които спомагат този живот да се разпространява и еволюира и как е пристигнал на Земята.

Теорията не постулира, че животът е възникнал на едно определено място и впоследствие се е разпространил из цялата вселена. Вместо това се твърди, че веднъж зародил се, животът може да се разпространява в подходяща среда, с помощта на пътуващи в космоса микроорганизми.

Днес теорията за междузвездно прехвърляне на биологичен материал е солидно документирана и доказана с помощта на метеорити от марсиански произход, озовали се на Земята. Разбира се, този факт е бил неизвестен за Анаксагор, както и за защитниците на панспермията от края на XIX в. Доказателствата за него идват от космическите изследвания, осъществени през ХХ в.

Съществуването на екстремофилите е също силен потвърждаващ фактор. Някои от тези бактерии продължават растежа си при температури над +113°С.

От друга страна, микробите могат да оцеляват при температури, по-ниски от –18°С, а повечето от тях се съхраняват отлично в течен азот при температура –196°С. Учените откриха, че микробите могат също да понасят високи дози йонизиращо и ултравиолетово лъчение, екстремно налягане и пр.

Подобни наблюдения подсказват колко е трудно да бъдат определени точните параметри, позволяващи съществуването на живи форми, което внася смут сред научните теории, твърдящи, че животът на Земята е уникален.

Информацията, постъпваща от космическите сонди, също е в подкрепа на теорията за панспермията, предсказала преди време наличието на екстремофилите. Ако междузвездният прах беше лишен от всякакви признаци на живот и космическите сонди не бяха открили екстремофили, дните на панспермията щяха да са преброени.

Съществува още едно доказателство в подкрепа на панспермията – откритието, че водата също не е уникална само за Земята.

Още в миналото се е смятало, че на Марс се среща вода. Изследователите на космоса подозират, че вода може да има и на Европа – една от луните на Юпитер, при това в изобилие, в подземни океани. Преди няколко години НАСА откри доказателства за съществуването на лед на Луната и на Меркурий.

Фактът, че водата се среща доста често и на други планетарни тела, определено подкрепя идеята за извънземен живот. Органичната материя е изградена от елементи, в които се съдържа въглерод. Всички живи същества на Земята са изградени на въглеродна основа, което е добре известно на феновете на „Стар Трек“.

Подобни органични субстанции са засечени върху метеоритите, паднали на земната повърхност, включително аминокиселини – градивни елементи на протеините, които пък от своя страна са съставна част на живите клетки.

Присъствието на основавана на въглерод материя в метеоритите подкрепя възможността животът на нашата планета да е дошъл от далечния космос. Но макар че живите форми на Земята са съставени от органична материя, това, само по себе си, не може да се определи като живот. Все още нямаме сигурни доказателства, че животът съществува в далечния космос и е прехвърлен на Земята с помощта на бактерии, но все повече се приближаваме към това заключение.

В подкрепа на подобен аргумент, нека си представим един момент във времето, когато събраните доказателства са достатъчно неоспорими, че да потвърдят появата на живот някъде другаде в космоса. На този етап остава да определим как той е пристигнал на Земята.

Съществува и друга теория, която прекрачва отвъд идеята за разпространение на микроби с помощта на скални отломъци или на микроби, тласкани от светлинни вълни. Насочената панспермия предприема истински квантов скок с предположението си, че пристигналите на Земята микроорганизми са пратени целенасочено тук от някоя високоразвита цивилизация.

За пореден път това може да прозвучи като идея от научнофантастичен роман, но не е. Както бе отбелязано по-рано, Франсис Крик е човекът, лансирал подобна мисъл през 50-те. Имайки предвид, че става въпрос за учен с безупречна репутация – един от откривателите на ДНК молекулата, никой не би си позволил да отхвърли с лека ръка подобна теория.

Крик представя възгледите си за насочената панспермия и аргументите в подкрепа на тази теория в кратка, малко известна книга, озаглавена „Животът такъв, какъвто е – възникване и природа“, публикувана през 1981 г.

По това време Крик работи в Медикоизследователската лаборатория по молекулярна биология в Кембридж. Заедно с Лесли Елиезер Оргел, британски химик, член на Института за биологични изследвания „Салк“ в Сан Диего, през 1973 г. той пише следното:

„Едва във втората половина на XIX в. Пастьор и Тиндал стигат до заключението, че в наши дни на Земята не може да се наблюдава спонтанно зараждане. Дарвин, подкрепян от голям брой учени, заключава, че животът трябва да е възникнал много отдавна, когато условията са били по-подходящи. Има обаче и такива учени, които стоят на съвсем различни позиции. Те предполагат, че щом животът не възниква в наши дни от земна нежива материя, възможно е никога да не се е случвало. Следователно, смятат те, животът е достигнал Земята като „зараза“ от друга планета“.

Тези учени се занимават и с въпроса за ненасочената панспермия:

„Изглежда малко вероятно извънземни организми да достигнат Земята като спори, тласкани от лъчеви вълни от друга звезда, или като живи организми във вътрешността на метеорити. Като алтернатива на предложените пред XIX в. механизми те се спират на насочената панспермия – теорията, че организмите са прехвърлени преднамерено на Земята от разумни същества от други планети. Това според тях е начинът, по който е възникнал живот на нашата планета“.

При изработването на алтернатива на Дарвиновата теория Крик и Оргел поставят няколко важни въпроса. Те учени изказват съмнение за това дали периодът от 3 милиарда години е достатъчен за внезапната поява на сложни организми на Земята.

Работата на Крик върху ДНК му позволява да натрупа познания и наблюдения, с каквито не са разполагали предишните изследователи. Той познава из основи невероятно сложната структура на ДНК, занимавал се е с изследвания, потвърждаващи липсата на доказателства за наличието на „първичен бульон“, озадачен е от факта, че не са открити сложни форми на живот във фосили и това го довежда до мисълта, че е възможно да бъде отхвърлено съществуването на преходни форми на живот (т.нар. липсващи звена).

Да припомним, че Крик и неговият колега съоткривател, американският молекулярен биолог и зоолог Джеймс Диуей Уотсън, доказват, че всяка отделна верига от човешката ДНК съдържа информация за строежа на 100-те трилиона клетки в човешкото тяло. ДНК притежава също така способността да се възпроизвежда и да се възстановява. Тя е молекулярна верига от приблизително 1 милиард нуклеотиди, оформящи четири строителни елемента, или бази, които функционират като кодирана компютърна програма. Двамата учени несъмнено прокарват пътя за всички по-нататъшни изследвания върху ДНК и са основоположници на принципите на биоинженерството.

И тъкмо Крик и Оргел, изпълнени със съмнение, че ненасочената панспермия е достатъчно мощен механизъм за прехвърляне на живот на Земята, смятат, че това е дело на високоразвита цивилизация, заредила космическа сонда с микроби, за да я изпрати да „зарази“ нашата планета със „семената на живота“. В своята книга „Животът такъв, какъвто е“ Крик обобщава възгледите си в следното изявление:

„Насочената панспермия предполага, че корените на нашите форми на живот водят до друго място във Вселената, почти със сигурност до друга планета, където цивилизацията е достигнала далеч по-висок етап на развитие много преди тук да са възникнали подходящи условия и че животът на нашата планета е засят от микроорганизми, изпратени в някакъв летателен съд от тази развита цивилизация“.

Трябва да се отбележи, че както панспермията, така и насочената панспермия предсказват отсъствието на преходни форми на живот, т.нар. липсващи звена, които еволюционистите напразно продължават да търсят още от създаването на Дарвиновата теория преди 150 години.

Сред обществото битува фалшивото впечатление, че единственото неоткрито досега липсващо звено е това между маймуните и човека. В действителност обаче съществуват хиляди липсващи брънки както в растителното, така и в животинското царство. Например остава нерешен въпросът къде са липсващите звена между нецъфтящите и цъфтящите растения.

Къде са те при неопрашващите насекоми и пчелите, които опрашват цъфтящите растения?

С други думи, защо цъфтящите растения и пчелите, които зависят едни от други, възникват внезапно, без каквито и да било междинни форми? Подобни въпроси се посрещат с неодобрение от твърдолинейните дарвинисти и са още една от причините Крик и Оргел да създадат теорията за насочената панспермия.

Хойл също се занимава с този проблем и обобщава възгледите си за липсващите звена, като ги сравнява с начина, по който се ъпгрейдва един компютър. Той пише:

„Вече е ясно, че при фосилите не се срещат междинни форми. Ясно е и защо – тъй като такива форми не съществуват. Когато един компютър се ъпгрейдва, няма междинни форми. Доставят се новите части и се заменят старите, сетне компютърът се включва в мрежата и всичко е готово“.

Очевидно е, че заключенията на Хойл и Уикрамасингх съвпадат по едни въпроси и се различават по други с тези на Крик и Оргел. Но нашата цел не е да намираме пълно сходство. Вселената – както се доказва и от разнообразието на стратегиите за оцеляване, прилагани от земните обитатели, – не е от онези комарджии, които залагат само на едно число.

По-вероятно е да са използвани двете стратегии, за да се подсигури разпространението и съществуването на живота в условията на една доста враждебна вселена.

Дойде време да съставим списък на онези твърди научни доказателства, подкрепящи идеята, че „семената на живота“ са възникнали в далечния космос и са пристигнали на Земята доста късно по отношение космическата схема за развитие на процесите.

24 септември 1970 г.: За пръв път автоматичен космически кораб доставя образци от лунна почва на Земята. Съветската сонда „Луна 16“ се завръща след кацане в Морето на плодородието на Луната със 101 грама лунен реголит в херметически затворен контейнер.

Февруари 1972 г.: Само на 120 километра от мястото на прилуняването на „Луна 16“ „Луна 20“ прокопава двайсетсантиметрова дупка, за да достави втори реголитен образец, който също е херметически затворен.

1979 г.: Затворените контейнери са доставени в научна лаборатория, за да бъдат изследвани и фотографирани. Но въпреки че е публикуван атлас със стотици снимки от образците, биологичната природа на някои от частиците не е забелязана при първичния оглед.

1984 г.: В Антарктида е открит метеорит, откъснал се след сблъсък с марсианската повърхност преди около 15 милиона години. Космическият камък е наречен Алан Хилс 84001 (ALH 84001).

19 май 1995 г.: Двама учени от Калифорнийския държавен политехнически университет доказват, че бактериите могат да просъществуват без метаболизъм в продължение на поне 25 милиона години, което е равносилно на безсмъртие.

24 ноември 1995 г.: В „Ню Йорк Таймс“ се описва бактерия, която може да оцелее при радиация, далеч по-силна от съществуващата на Земята.

7 август 1996 г.: След десетилетия изследвания НАСА обявява, че нейни учени са открили доказателства за древна форма на живот в метеорита от Марс ALH 84001.

29 юли 1997 г.: Учен от НАСА обявява, че е открил фосилизирани форми на живот в метеорит от неизвестна планета.

Пролетта на 1998 г.: Руски учен микробиолог идентифицира магнитотактилна бактерия в открит в метеорит микрофосил.

Есента на 1998 г.: НАСА променя драстично позицията си по отношение на живота от далечния космос.

Януари 1999 г.: НАСА официално признава възможността животът на Земята да е пренесен от друга планета.

Март 1999 г.: Учени от НАСА съобщават, че други два метеорита съдържат нови фосилизирани следи от живот на Марс.

26 април 2000 г.: Немски научен екип, работещ с масов спектрометър по време на мисията на НАСА „Звезден прах“, съобщава за наличието на големи органични молекули в космоса. (Феномен, непознат до този момент на науката.)

19 октомври 2000 г.: Екип от биолози и геолози съобщават за съживяване на бактерия, датираща отпреди 250 милиона години, с което подкрепят твърдението, че бактериалните спори са практически безсмъртни.

13 декември 2000 г.: учени от НАСА доказват биологичния характер на магнитозомите от марсианския метеорит ALH 84001.

11 май 2001 г.: Геологът Бруно Д’Ардженио и молекулярният биолог Джузепе Джераки от Университета в Неапол обявяват, че са открили извънземна бактерия в метеорит, чиято възраст е приблизително 4,5 милиарда години.

Юни 2002 г.: Генетиците откриват доказателства, че еволюционният скок от шимпанзе към човек е подпомогнат от вируси.

2 август 2004 г.: Астробиологът от НАСА Ричард Хувър показва убедителни снимки на фосилизирана цианобактерия, направени с електронен микроскоп.

25 януари 2005 г.: Дж. Крейг Вентър, биолог, занимаващ се със секвенцията на човешкия геном, подкрепя панспермията.

10 май 2007 г.: Известният биолог Е. О. Уилсън подкрепя панспермията.

18 април 2008 г.: Ричард Докинс, еволюционен биолог, подкрепя панспермията.

7 април 2009 г.: Световноизвестният физик Стивън Хокинг подкрепя панспермията.

2 май 2009 г.: Фриман Дайсън, физик и математик, се изказва в подкрепа на панспермията.

26 февруари 2010 г.: Астрофизикът Нийл де Грас Тайсън изказва подкрепата си за панспермията в десетминутното видео „Космосът – една одисея във времето и пространството“, епизод 11.

10 май 2010 г.: Публикувана е книгата на Дирк Шулцмакъч и Дейвид Дж. Дарлинг „Ние не сме сами – защо вече сме открили извънземен живот“, включваща и темата за панспермията.

25 януари 2011 г.: Чандра Уикрамасингх пуска статията в интернет „Вива панспермия“.

28 февруари 2011 г.: В ютуб е публикуван двучасов филм за панспермията и сходните с нея теми „Да открием живот отвъд Земята“.

24 август 2011 г.: В своята статия „Отново за панспермията“ Бриг Клайси пише: „Панспермията вероятно съдържа далеч повече истина, отколкото си мислим“.

1 септември 2011 г.: В „Юнивърс Тодей“, новинарският блог по астрономия и космология, излиза статията на Тами Плотнър „Земята може да разселва живот из Млечния път“ (www.universetoday.com (с достъп до 20 март 2017).

10 октомври 2011 г.: В интернет вестник са използвани нови термини – „неопанспермия“ и „патопанспермия“. Освен че панспермията е описвана като причина за появата на живот на Земята в статията се говори, че живи организми продължават да достигат до нашата планета – процес, който Милтън Уейнрайт нарича „неопанспермия“. Хойл и Уикрамасинг също изказват предположението, че епидемиите могат да имат извънземен произход – идея, водеща до появата на термините „патопанспермия“ и „патоспермия“.

13 февруари 2015 г.: Учени от Бъкингамския университет в Англия изследват микроскопичен метален предмет с формата на сфера и изказват предположението, че може да е микроорганизъм, изпратен от чуждоземни същества, за да посее живот на Земята. Британски учени: „Възможно е иноземци да са засели живот на Земята.“ Миниатюрната сфера е открита от астрофизика Милтън Уейнрайт.

Постъпващата от космическите сонди през последните години информация потвърждава все повече, че животът на Земята може да е дошъл от друга планета. Признаването на тази теория от известни учени подсказва, че в научните среди мнението се засилва в полза на панспермията.

Трябва ясно да подчертаем, че приемането на теорията за панспермията не означава автоматичното приемане и на теорията за насочената панспермия. Но може да е първа крачка в тази посока.

Теорията за Расата на създателите пристъпва отвъд всички постулати на панспермията и насочената панспермия, като твърди, че не само животът на Земята е посят от свръхнапреднала чуждоземна цивилизация, но и че същата цивилизация се е намесвала в еволюционния процес, довел до появата на хората и на човешката цивилизация.

Първата книга от тази серия се занимаваше главно с културните и археологическите свидетелства в подкрепа на теорията. Настоящата книга е съсредоточена върху съвременните научни доказателства, като същевременно добавя нови културни и археологически свидетелства.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Теорията за панспермията – идеята, че във Вселената съществуват „семена на живота“, се е зародила още в древни времена. Докато Дарвин предполага, че животът на Земята е породен чрез самозараждане през XIX в., Пастьор отхвърля подобна възможност. С други думи, в края на XIX в. Теорията за панспермията получава нов тласък, за да бъде подкрепена и усъвършенствана от учени като Хойл и Уикрамасингх.

Малко по-късно Крик и Оргел изказват предположението, че спорите на живота са изпратени целенасочено на Земята от чуждоземна цивилизация. Принципите на ненасочената панспермия започват да се приемат от все по-широката научна общност. Теорията за Расата на създателите (Космическите ни предци) поставя насочената панспермия в епицентъра на събитията.