Неопровержимо

Мисля, че започна с пчелите. Бях на около седем и ги гледах... по цял ден. Онази неделя бях почел колонката „Ако искате, вярвайте“ на Рипли във „Вашингтон Пост“, където пишеше: „Мъхната пчела: Предвид размерите, формата и размаха на крилете ѝ, тя е аеродинамично недоразумение, което не би трябвало да е в състояние да лети!“. Беше обезсърчаващо, защото те си летяха. Улисах се в подробностите. Крилете им приличаха на декоративни и сякаш от тях имаше толкова полза, колкото от панделка, залепена върху опаковката на подарък. Вгледах се внимателно в азалиите на майка ми – имаха толкова много деликатни венчелистчета. Пчелите успяваха някак да се вмъкнат между тях, да съберат полен и да отлетят – и така отново и отново.

Как са се научили да го правят? Откъде са се появили? Откъде са се появили цветята? А и като се замисля, откъде сме се появили всички? Защо Рипли е допуснал такава крещяща грешка? Усещах, че ме завлича нещо огромно. Копнежът да разгадаем тайните на природата и да разберем къде и как се вместваме ние в нея е вкоренен дълбоко във всички ни. Когато научих за еволюцията и произхода чрез естествен отбор, отговорите започнаха да си идват по местата.

Всички осъзнаваме, че еволюцията действа, защото всички имаме родители. Мнозина от нас имат или ще имат деца. Виждаме отблизо и лично ефектите на наследствеността. Освен това сме преки свидетели на явлението, наречено от Чарлс Дарвин произход чрез изменчивост – начина, по който цяла популация от живи организми може да се променя от поколение на поколение. Вземете например храните, които отглеждаме във фермите. За около дванайсет хиляди години хората са успели да изменят растенията на еволюционен принцип чрез процес, известен като изкуствен отбор. Наричаме го отглеждане независимо дали става въпрос за различни породи пшеница или коне. Дарвин осъзнал, че отглеждането (и одомашняването) на растения и животни е свързано със същия процес, който действа и в естествени условия, само че е ускорен с помощта на хората. Този естествен процес е довел до появата и на самите нас.

След като осъзнаем как действа еволюцията, много познати аспекти на света придобиват нов смисъл. Привързаността на кучето, досадното ухапване от комар, ежегодната ваксина против грип – всички те са пряко следствие от еволюцията. Надявам се, че докато четете тази книга, ще придобиете по-дълбока представа за вселената и мястото ни в нея. Ние сме резултат от милиарди години космически събития, довели до появата на уютната обитаема планета, на която живеем.

Преки свидетели сме на еволюцията и в културата си. Навсякъде хората се интересуват от други хора. Именно затова имаме кафенета на открито, телевизия и жълта преса. Общуваме помежду си, за да претворим повече от себе си в бъдещите поколения. Хората са обсебени от телата си. Включете който и да е телевизионен канал. Ако попаднете на младежка музикална програма, ще видите реклами на козметика, благодарение на която ще изглеждате по-здрави и по-красиви, на дезодоранти, които ще променят естествената ви миризма, и на шампоани и препарати за коса, които ще ви направят по-привлекателни за потенциален партньор. Ако включите сериозен новинарски канал, ще видите реклами на продукти за подобряване на дишането, за укрепване на костите и, естествено, за подобряване на представянето ви в леглото. Никой от тези продукти нямаше да бъде създаден, ако самите ние не бяхме ходещи и говорещи резултати от еволюцията.

Всички си приличаме, защото сме човешки същества. Но нещата са много по-дълбоки. Доколкото можем да преценим, всички видове, които откриваме на Земята, биохимично са едни и същи. Всички сме потомци на общ прародител. Оформени сме от същите сили и фактори, които влияят на всяко друго живо същество и в същото време сме станали уникални. Сред предполагаемите 16 милиона видове на Земята единствено ние имаме способността да проумеем процеса, благодарение на който сме създадени. Откъдето и да погледнете, еволюцията е вдъхновяващ феномен.

Въпреки всичко това много хора в различни части на света (дори в просветените райони на развития свят) не приемат или се отнасят отрицателно към идеята за еволюцията. Дори на места като Пенсилвания и Кентъки в Съединените щати самата идея за еволюцията звучи смайващо, объркващо, плашещо и дори заплашително за мнозина. Лично аз ги разбирам. Еволюцията е невероятно мащабен процес, продължаващ милиони и милиарди години във всяка част на света, в сравнение с който продължителността на човешкия живот е нищожна и предизвиква дълбоко смирение. Докато научавах все повече и повече за еволюцията, започнах да осъзнавам, че от гледна точка на природата ние с вас не сме нещо особено. Човешките същества са просто поредният вид на тази планета, който се опитва да оцелее, да предаде гените си в бъдещето – също като хризантемите, мускусните плъхове, медузите, отровния бръшлян... и мъхнатите пчели.

Много хора, чувстващи се заплашени от идеята за еволюцията, искат да забранят преподаването ѝ в училище. Други се опитват да я изтикат на заден план или да я разводнят, като хвърлят сянката на съмнението върху науката, която я налага. Щатските образователни стандарти позволяват преподаването на съмнителни алтернативи на еволюцията в Тексас, Луизиана и Тенеси. Макар че животът на хората, които поддържат тези учебни програми, в много отношения е обогатен и подобрен от науката и техниката (от водопровода и изобилието на храни до телевизията и интернет), те не толерират изследването на еволюцията, защото тя неизменно ни напомня, че човечеството не заема някакво специално място в схемата на природата. Онова, което се случва на другите видове, се случва и на нас.

Непрекъснато повтарям на хората какъв е залогът в случая. Нашето разбиране на еволюцията е дошло по абсолютно същия метод на научното откритие, който е довел до появата на печатарската преса, ваксините срещу детски паралич и смартфоните. Както масата и движението са фундаментални идеи във физиката, а движението на тектоничните плочи е фундаментална идея в геологията, така еволюцията е фундаменталната идея в науката за живота. Тя има важно практическо приложение в земеделието, защитата на околната среда, медицината и здравеопазването. Какво искат от нас онези, които я отричат? Да игнорираме всички научни открития, които правят възможен нашия движен от технологиите свят, от неща като редуването на земеделски култури, доставянето на вода чрез водопроводите, произвеждането на електричество и предаването на мачове по телевизията и радиото?

Дори теологичните възражения срещу еволюцията се градят на несигурна основа. През последния век и половина, изминали от издаването на „Произход на видовете“ на Дарвин през 1859 г., мнозина са смятали, че еволюцията влиза в противоречие с религиозните схващания. В същото време мнозина дълбоко вярващи по целия свят не виждат никакъв конфликт между вярата си и научното разбиране на еволюцията. Така че отрицателите хвърлят съмнение не само върху науката и атеистите – те подминават и милиардите вярващи, които не виждат конфликт и смятат, че доводите им не заслужават внимание.

Признавам, че откриването на еволюцията ни кара да се смирим, но в същото време тя ни дава и сили. Идеята за еволюцията променя отношението ни към живота около нас. Вместо странични наблюдатели на природата, ние ставаме част от нея, част от процеса, изящен резултат от милиарди години естествен развой и усъвършенстване.

Честно казано, загрижен съм не толкова за отричащите еволюцията, колкото за децата им. Ние не можем да решим проблемите, пред които е изправено човечеството днес, без наука – като под наука имам предвид както научното познание, така и самия научен процес. Науката е пътят, по който опознаваме природата и мястото ни в нея.

Подобно на всяка полезна научна теория, еволюцията ни позволява да правим предвиждания за онова, което наблюдаваме в природата. Тъй като е била създадена през ХІХ в., самата теория също еволюира, или иначе казано, усъвършенства се и се разширява. Някои от най-удивителните аспекти и последици от еволюцията бяха открити едва в последно време. Това е в рязък контраст с креационизма, който предлага статична представа за света, която не може да бъде оспорена или преценена чрез разсъждения. И тъй като не може да прави предвиждания, креационизмът не е в състояние да доведе до нови открития, нови лекарства или нови начини за изхранването на всички ни.

Еволюционната теория ни отвежда в бъдещето. Като фундамент на биологията тя отговаря на големите въпроси за появяващите се земеделски и медицински технологии. Трябва ли да променяме генетично храните си? Трябва ли да развиваме клонирането и генното инженерство, за да подобрим здравето на хората? На тези въпроси не може да се отговори извън контекста на еволюцията. Като инженер, получил образованието си в САЩ, аз гледам на атаката срещу еволюцията (която всъщност е атака срещу науката изобщо) не просто като на интелектуален проблем, за мен въпросът е личен. Твърдо съм убеден, че днешните младежи трябва да станат учените и инженерите на утрешния ден, за да може родината ми да продължи да бъде световен лидер в откритията и иновациите. Ако ограничим науката в тази страна, ни очакват единствено беди.

Еволюционната теория ни отвежда и в миналото, като ни предлага убедителен пример за сътрудничеството и кумулативния начин, по който се правят научните открития. В известен смисъл концепцията за еволюцията може да се проследи до древногръцкия философ Анаксимандър. През VІ в. пр.Хр. след изучаване на фосилни останки той предположил, че животът е започнал с подобни на риби същества, живеещи в океана. Анаксимандър обаче нямал теория как един вид е произлязъл от друг, нито е можел да обясни зашеметяващото биологично разнообразие на планетата. Тези въпроси останали без отговор през следващите две хилядолетия. Накрая механизмът на еволюцията бил открит почти едновременно от двама души – Чарлс Дарвин и Алфред Уолъс.

Вероятно сте чували много за Дарвин, но едва ли знаете толкова много за Уолъс. Той бил естествоизпитател, прекарал голяма част от живота си в изучаване и събиране на образци на флората и фауната. Пътешествал е из Амазония и територията на съвременна Малайзия. В резултат на обширните си географски и интелектуални изследвания Уолъс формулирал своята теория за еволюцията независимо от Дарвин и описал важен аспект на еволюционния процес, който и до днес често се нарича „ефект на Уолъс“ (върху който ще се спрем по-подробно в 12 глава). Уолъс разглежда човека като част от много по-големия животински свят. В книгата си „Малайският архипелаг“ от 1869 г. той пише: „ ... дърветата и плодовете, подобно на различните представители на животинското царство, не изглеждат създадени с оглед единствено да служат на човека...“. Във викторианска Англия подобно становище било, меко казано, спорно.

Дарвин имал преднина. Уолъс бил едва осемгодишен през 1831 г., когато двайсет и една годишният Дарвин имал забележителния шанс като енергичен млад мъж да плава с „Бигъл“. Той осъзнал, че щом хората могат да превръщат вълците в кучета, то новите видове биха могли да се появяват и естествено по същия начин. Освен това разбрал, че популациите не растат безкрайно, тъй като средата винаги ще ги ограничава с наличните си ресурси. Дарвин свързал тези идеи, като наблюдавал как живите организми произвеждат повече потомци, отколкото могат да оцелеят. Отделните индивиди се съревновават за ресурси в своите екосистеми и онези, които са се родили или покълнали с по-подходящи качества, имат по-голям шанс за оцеляване от останалите. Дарвин осъзнал, че ако бъде оставен сам на себе си, процесът на естествен отбор ще доведе до огромното разнообразие на живи организми, които наблюдава.

Виждайки сходството във възгледите на двамата учени, през 1858 г. техни колеги уредили Уолъс и Дарвин да представят заедно доклад пред Линеевото дружество в Лондон. Докладът се основавал на едно писмо на Уолъс до Дарвин и на резюме на статия на Дарвин от 1842 г. Революционното значение на съвместната презентация не било забелязано веднага от присъстващите. Председателят на Линеевото дружество Томас Бел дори обявил, че през годината нямало никакви важни научни постижения: „Изминалата година всъщност не бе отбелязана с никакви поразителни открития, които изведнъж да преобърнат, така да се каже, научните области, към които се отнасят...“.

Излизането на „Произход на видовете“ през 1859 г. предизвикало сензация и показало грандиозната грешка на председателя Бел. Освен това книгата направила Дарвин много по-известен от Уолъс и затова името му остава знаменито и до днес. Способността му да представя разбираемо теорията на еволюцията все още е поразителна. „Произход на видовете“ си остава забележителна и много четивна книга, която дори век и половина след издаването ѝ лесно може да се намери както в хартиен, така и в електронен вариант. В нея Дарвин ни дава пример след пример за еволюцията и обяснява начина, по който се случва тя, като ни представя паралелно фактите и механизма.

Еволюцията е една от най-силните и важни идеи в историята на науката. Тя описва целия живот на Земята, всяка система, в която нещата се съревновават за ресурси, независимо дали става въпрос за микробите в тялото ни, дърветата в екваториалната джунгла или дори софтуерните програми в един компютър. Освен това еволюцията е най-разумната история за сътворението, създавана някога от хората. Когато религиите имат разногласия относно сътворението, не им остава нищо друго освен да спорят. Когато двама учени имат разногласия за еволюцията, те организират конференции с колеги, развиват теории, събират доказателства и стигат до някакво по-задълбочено разбиране за нещата. Всеки въпрос води до нови отговори, нови открития и нови, още по-сложни въпроси. Науката за еволюцията е експанзивна като самата природа.