Тайните, които никой не ти разкри

Пролог

Това не е просто една книга. Да напиша тези страници, за мен бе необходимост.

В живота има тайни, които трябва да разкажа, защото едва ли някой ги споделя.

Раждаш се и никой не ти дава наръчник за съществуване или указания как да бъдеш щастлив и да живееш на тази планета.

В действителност всичко е по-просто, но никой не иска да го признае – като че ли всички очакват и ние да ударим на камък. Но наистина има тайни, които никой не би ти разкрил, и искам да споделя с теб онези, които самият аз знам. Дано по този начин те подтикна и ти да разкажеш своите.

Ето защо в настоящата книга са събрани всички тайни, които съм разкрил в живота си дотук. Искам да ги споделя с другите, защото смятам, че можем да променим света, можем да станем мнозинство и да сложим край на това негативно, печално и разрушително мислене.

За да си жив, трябва да живееш. Не бива да го забравяш.

Настоящата книга е разделена на три части. Всяка от тях просто се вдишва, самата книга се вдишва. Не го забравяй нито за миг – не се чете, вдишва се!

Първата част съдържа тайните за щастието, които никой не ти е разкрил. Това е разказ, написан на един дъх. В нощта, когато загубих баща си, се събудих и почувствах, че имам нужда да споделя тези тайни. На всяка страница сложих по малко думи. Всяка от тях с едър шрифт, точно както изникваха в съзнанието ми. Тези идеи са не само мои, а и на моето вътрешно Аз. Изписах цяла една тетрадка и разбрах, че това щеше да е първата част от книгата. Реших да не редактирам написаното, защото исках да съдържа чара на суровия материал, който ме озари през онази нощ. И който някой ми прошепна.

Втората част съдържа тайните за това как да живееш на този свят. Тези тайни се побират в една фраза и са придружени от малък наръчник с указания. Вероятно за някои само фразата ще е достатъчна, на други краткото обяснение ще бъде от полза, а малцина дори ще поискат да създадат своя собствена теория и свое приложение на фразата. Втората част също така е и разгръщане на първата глава, ето защо някои идеи се очертават в първата и се развиват във втората част.

В третата част са събрани моите откровения, или както ги наричам „подсладени ножици“. Там ще откриеш цитати, фрагментарни мисли и препоръки. Какво представляват откровенията ми? Скоро ще разбереш в детайли, но това са вдъхновения от заобикалящата среда.

Книгата завършва с епилог, който също е едно финално вдъхновение. Засега не искам да ти разкривам повече, но последният текст ще придаде смисъл на всичко, вдишано в предишните.

Тази книга трябва да се помирише, погълне, вдиша.

Дано ти достави толкова удоволствие, колкото създаването `и достави на мен. Постарах се тя да включва всичко, което ме кара да се чувствам жив, всеки съвет, който ми е помагал, всяка тайна, която съм разкрил.

Поверявам ти я, за да я довършиш. В нея има части, където да нахвърляш идеи, да пишеш и да добавяш.

Най-важното е да споделяш и да даваш на другите. Не скривай нищо. Смисълът е в това да даваш. Не се подлъгвай по цялата тази шумотевица за собственото ти его, собственото ти значение и собствената ти наслада.

Всяко човешко същество е един природен закон, една толкова мощна енергия, че в твоите ръце ще бъде непобедима.

Силата на един човек, на един природен закон, какъвто всъщност си ти, е най-необятното нещо на този свят. Тя е най-голямото ти богатство, тя ще се погрижи никога да не се чувстваш сам.

Защо написах книгата точно сега

Знам, че вероятно гледаш на нея като на книга за самопомощ. Такава е, защото написването `и ми помага, имам нужда да го направя.

Баща ми умря на 17 септември, а заедно с него умря и част от мен, но в същото време се и съживи. В света в жълто си обещах, че до сетния си дъх няма да разкрия седемте тайни на щастието, до които стигнах в живота си дотук. Но, както вече ти казах, умрях и се съживих заедно с баща ми и осъзнах, че моментът бе настъпил.

Всяка секунда, която прекарах с него в последните му дни, ме навеждаше на мисълта, че трябва да има книга, която да те подготвя за момента, когато губиш родител – този елемент е най-важният в живота...

Точно както...

да загубиш любим,

да загубиш част от тялото си,

да загубиш мечтите си,

да загубиш дете,

да загубиш...

А всъщност ДА ЗАГУБИШ,

означава ДА СПЕЧЕЛИШ.

Всеки го премълчава.

Всъщност никой не го знае, но...

загубите носят полза.

Те са в основата на този свят.

Те трябва да са твоята опора,

за да бъдеш щастлив.

Знам, че са те учили да не допускаш да губиш, да се натъжаваш, да търсиш щастието, да не се изправяш пред страховете си, да живееш в мълчание, да се боиш, да не се бориш, да се примиряваш...

Забрави това, на което са те учили! То няма особена стойност! Тези правила са създадени, за да не се противиш на общоприетото и да не разбереш какво е да си щастлив.

В този момент трябва да решиш дали искаш да бъдеш щастлив. Дали искаш да промениш живота си, защото моментът е настъпил.

Продължиш ли да четеш, вече нищо няма да е същото. Ще се промениш завинаги.

Но трябва да те предупредя, че второстепенните играчи в живота ще те нападат.

Нека ви разкажа кои са те. Много обичам тениса и за мен второстепенните играчи са онези, които искат да върнат топката, без да поемат никакъв риск, без да се замислят, почти механично. Второстепенните играчи са хората, които не искат нищо да се променя. В този свят има стотици, хиляди, милиони второстепенни играчи, които дори не знаят защо играят.

Второстепенните играчи ще критикуват всяка промяна, ще ти кажат, че да постигнеш щастието, е невъзможно. Откажи се от промяната, загубата си е загуба, а победата – победа, спри да се занимаваш с глупости!

Ще ти кажат, че човек има задължения, че ако всички правехме каквото искаме, ако всички бяхме свободни да избираме и нямахме задължения или желания, що за свят би бил това? Но ти им отговори: „Ами ако правим само това, което се очаква от нас..., що за свят е това?“.

Второстепенните играчи са без значение. Нека си подават топката помежду си.

Ти трябва да си майстор на волетата, да връщаш топката още преди да е докоснала земята. Майсторът на волетата отиграва бързо и интуитивно неправдите в живота. Да си майстор на волетата, е изключително важно. Трябва да рискуваш. Отговорът винаги е този.

И трябва да знаеш, че колкото повече сме ние, майсторите на волетата, толкова по-малко второстепенни играчи ще има.

В този живот си или майстор на волетата, или второстепенен играч, няма средно положение.

За да бъдеш майстор на волетата и да си щастлив, нека отново ти обясня, че тази книга не се чете, а се вдишва. Не става въпрос да четеш и да следиш дали нещо в теб се е променило. Трябва да вдишаш целия живот и да издишаш веднъж, в края на дните си.

Нищо от написаното тук няма да те промени, ако не го прекараш през собствения си филтър, през твоя начин да отвръщаш с волета, да удариш силно тази топка – живота, а това се постига, като вдишваш и се вдъхновяваш. А щом се вдъхновяваш, значи се променяш.

Толкова е просто и същевременно изключително сложно.

Нима никой досега не ти го е казвал?

Да, никой никога не обяснява важните неща в живота – те са онези тайни, които никой не ти разкрива.

Аз успях да ги запиша благодарение на стотици, хиляди хора, които бяха намерили парченца от пъзела и ми ги предаваха под формата на разговори, книги, песни и спомени от собствения си живот.

Дали ще сглобиш целия пъзел, зависи от теб, от този природен закон, който представлява всеки от нас и който трябва да спазим.

Аз ще ти дам инструментите, с които да разбереш какво трябва да вдишаш. А ти вдишвай и отвръщай на живота с волета.

Когато хората ти задават дежурния любезен въпрос „Какво правиш, всичко наред ли е?“, е прието да отвръщаш с „да“, сякаш втората част на въпроса ти подсказва какво искат да чуят.

Аз винаги отвръщам:

„Вдишвам и се вдъхновявам“.

Ако правиш това, значи си щастлив. Така че вдишай тази книга, не я чети, вдишай я и ще бъдеш щастлив, ще можеш да живееш истински на този свят.

1.

ВДЪХНОВИ СЕ

И ЩЕ БЪДЕШ ЩАСТЛИВ

ВСЕКИ ДЕН

П

омни, че тази първа част от книгата трябва да се вдиша. Не я чети, вдишай я и нека те вдъхнови. Всяка страница е написана с голям шрифт, за да я попиеш, да я вдишаш.

Има много означения, много подчертани места, но преди всичко има нужда да я допълниш. Пиши по нея, отбелязвай, когато е необходимо. Потърси своя собствен цвят, допълни я с каквото решиш, открий своя начин да правиш волета.

Да, разбра правилно: искам от теб да пишеш, да отбелязваш и да подчертаваш каквото сметнеш за нужно на всяка страница. Тази книга се нуждае от теб.

Не поставяй под съмнение прочетеното, защото текстът не се чете, вдишва се.

Все още не си се отказал, нали? Тогава да започваме...

Помни, тази първа част трябва да се вдиша.

Можеш да препускаш с пълна сила

или да вървиш бавно –

решението е твое.

Ще ни трябва повече място. Ще забележиш, че шрифтът се променя, става по-голям.

Започни да вдишваш вдъхновение.

Наред е първата глава.

КАК ДА

БЪДЕШ

ЩАСТЛИВ

НА ТОЗИ СВЯТ

Преди всичко трябва да ти кажа, че щастието не съществува. Да го търсиш, означава да търсиш нещо, което го няма.

Щастието се изпарява ежедневно, неговият срок на годност е един ден. Съществува обаче възможността да бъдеш щастлив всеки ден. Щастието е ежедневно. Ето защо вместо да говорим за щастие, ще кажем, че:

ДА СИ ЖИВ,

ОЗНАЧАВА

ДА БЪДЕШ

ЩАСТЛИВ

Точно така. Да си щастлив, е равнозначно на това да си жив.

Само ако проумееш, че тези две понятия са равносилни, че разбереш как да постигнеш щастието.

Помни, че трябва не да мислиш за щастието, а да бъдеш щастлив всеки един ден.

Не бива и да се вкопчваш в идеята за щастие, а по-скоро когато отвориш очи, си помисли:

ЖИВ

СЪМ!

Този вик трябва да бележи началото на деня ти. Отваряш очи и в този момент започва да работи дневният брояч на твоето щастие.

Така денят ти се превръща в една експлозия от щастие, която може да достигне върховата си точка във всеки един миг от тези 24 часа.

Който ти говори за бъдещето, за това, което се намира отвъд 24-те часа от денонощието, се опитва да те измами. Да правиш планове, е обратното на това да си щастлив.

Затова се наслаждавай на всяка минута.

Радвай се на всяка секунда.

Само ако се чувстваш жив всеки ден, ще се докоснеш до ежедневното щастие.