Въведение

Как разсъжденията станаха книга

Още откакто книгата ни „Мегатенденции“ (Megatrends) излезе през 1982 г., въпросът, който ни задават най-често, е „Каква е следващата мегатенденция?“.

Почти всеки, включително и ние, бихме искали да има карта, която да ни помогне да очертаем пътя си в една предсказуема среда, наречена бъдеще. И наистина, с повече или по-малко въображение и интерпретиране, наличната информация ни позволява да очертаем една сравнително точна картина на това, което ще бъде. Въздействието и успехът на „Мегатенденции“ се дължаха на подкрепата, която хората намираха в тази книга, за да се справят с неща, които са им познати до голяма степен, и в един момент да съберат отделните парченца на настоящето и да си създадат представа за бъдещето. По онова време книгата водеше читателите по пътя на трансформациите, през които щеше да премине Америка през 80-те и 90-те години на ХХ в.

Когато се замислиш за „Мегатенденции“, излязла през далечната 1982 г., не е трудно да видиш как разсъжденията там са помогнали на мнозина да „възседнат тенденциите и да „яздят“ в посоката, в която те вече са поели“. Движението от индустриалното общество към информационната епоха – най-значимата и мощна от десетте мегатенденции, очертани в книгата, беше стигнало доста напред и вече променяше производството, трудовите пазари, комуникациите, обществения живот и развлеченията. Историите за начина, по който им е въздействала „Мегатенденции“, разказвани от хората, имат едно общо нещо помежду си – книгата им е помогнала да разпознаят десетте тенденции, които вече бяха в ход, и изясняваше това, което до някаква степен бяха доловили интуитивно: че „Мегатенденции“ им помага да сглобят парченцата от пъзела.

„Мегатенденции“, 1982 г. –

добри новини за всички

Макар че „Мегатенденции“ беше написана заради случващото се в Съединените щати и за Съединените щати, хората и от други части на света (книгата излезе в 57 страни) също се възползваха от нея. Отделните тенденции си пробиваха път от Запада към останалия свят. Читателите следваха мислите, ревизираха и актуализираха собственото си мислене. Придобитата яснота помагаше на студенти, служители и предприемачи да планират кариерата и бизнес стратегиите си.

Трансформациите, които „Мегатенденции“ описва, бяха фундаментални, но също така бяха и продължение на процеси, които вече течаха, макар и не видимо. В повечето отношения книгата се занимава с неща, които вече бяха налице, макар и не напълно осмислени. В повечето случаи промените бяха добре дошли. И най-важното – двигателят на тези промени беше и щеше да остане в Съединените щати. Американците приемаха това лесно, но го приемаха и азиатците, особено в Китай, тъй като тяхната ориентация беше към Запада, основно към Америка. Дори Западна Европа, която никога не е страдала от ниско самочувствие, приемаше водещата роля на Америка. „Мегатенденции“ от 1982-ра беше добра новина за всички.

През тези повече от трийсет години, изминали от публикуването на „Мегатенденции“, проявленията на описаните там процеси станаха по-очевидни, а осъществяването им се ускори. През десетилетията ние се занимавахме с темата, като навлизахме във все по-големи подробности. „Мегатенденциите в Азия“ пък описва икономическия възход на Азиатския континент. „Високи технологии, високо отношение“ (High Tech High Touch) се занимава с последиците от информационната ера. „Мегатенденциите в Китай“ е за стълбовете, на които Китай – претендентът да поеме глобалната роля на Запада, търси опора и върху които гради. „Промяна на глобалната игра“ (Global Game Change), най-напред публикувана в Китай през 2015 г., анализира преди всичко геополитическите промени. Много от случилото се беше предвидено с повече или по-малко яснота в „Мегатенденции“.

Поява на нови мегатенденции

Въпросът какви ще са следващите мегатенденции обаче остана. Тенденциите не могат да се появяват насила – повечето т.нар. тенденции се оказват само преходни модни увлечения, които идват и си отиват. Мегатенденции не се появяват всяка втора година. Човек просто трябва да държи очите си отворени и ние правим точно това. И бавно, докато пътувахме и наблюдавахме света, нещо като че ли се раздвижи. Започна като необяснимо усещане. Нещо се носеше във въздуха. Не успяхме съвсем да го уловим, но осъзнавахме, че е нещо дълбоко.

Започнахме проучвания, за да стигнем до някаква яснота по въпроса какво всъщност се променя. След известно време си дадохме сметка, че много от процесите имат паралел с Реформацията от XV–XVI в. Реформацията от XV–XVI в. с течение на времето води до модерността, възхода на Запада и световния ред, в който живеем през последните 200 години. Започнахме ръкопис и за работно заглавие избрахме „Глобална реформация“. В течение на работата разбрахме, че както историческата Реформация, днешното време също крие големи възможности. И така, нашето работно заглавие се промени на „Голямото откриване“. Продължихме проучванията си и както често се случва, когато навлезеш много дълбоко в някоя тема, един ден ни стана ясно, че не иде реч просто за нови мегатенденции. Ставаме свидетели на движение към пълна промяна в глобалната игра. Не като трансформацията, описана в „Мегатенденции“ от 1982-ра, която си пробиваше път от Съединените щати към света, а като паралелно протичащи промени в страни от почти всички континенти, настъпващи в различни сфери и посоки, които се подхранват взаимно, свързват се политически, икономически и технологично. И както през XV в., промяната, на която ставаме свидетели, ще доведе до нов световен ред.

Нов световен ред

Нашият първоначален подход – да сравняваме трансформациите с Реформацията от XV–XVI в. – ни отведе в правилна посока. През XV в. изобретяването на книгопечатането води до революция в комуникациите и променя образованието така, че то вече става достъпно не само за елита, а и за масите. Градовете се разрастват и обикновените хора се замогват. Най-важно обаче е началото на края на хегемонията на Католическата църква. В наши дни аналогът на печатната преса – интернет, дава възможност на милиони да се свързват помежду си, да комуникират, да си влияят. Индивидите и бизнесът вече не функционират независимо в съответните сфери на действие и в ограничени географски райони, а са интегрална част от световните процеси.

С началото на Ренесанса в Италия и благодарение на Реформацията през XV–XVI в. политическото влияние на Католическата църква и контролът, който има тя над образованието, намаляват. Дотогава се преподава, че Земята е център на Вселената, както и че Рим е център на религията. Учените по онова време се изправят срещу хилядолетната „мъдрост“ – вярата, че Слънцето се върти около Земята. Смяната на геоцентричния с хелиоцентричния светоглед не се отразява пряко на живота на обикновените хора, но има всеобхватни последици, довели до взрив на научните открития, които на свой ред отварят пътя към недостъпни дотогава възможности. Въпреки всичко минават цели 400 години, преди Чарлс Дарвин да оспори и последната догма – за нашия божествен произход.

Аналогично на процесите отпреди 500 години, хегемонът на днешното време – Съединените щати, вече не може да претендира да е кормчия на световната общност. Самочувствието им на глобален авторитет е спорно. Водещите им позиции в науката и технологиите също са спорни.

Китай, двигателят и водещата сила в парада на новите икономики, претендира за по-силни позиции в световната общност и показва не само растяща икономическа мощ, но и напредък в науката, което дълго време беше територия на Запада. Самопричинената криза на западната демокрация, икономическата стагнация, политическата поляризация – всичко това подхранва световната тенденция към системна промяна. Подходящо вече наистина стана заглавието „Промяна в глобалната игра“. Книгата излезе в Китай през 2015 г.,

след което беше издадена в още 15 страни.

В „Промяна в глобалната игра“ обсъждахме какво се случва. Ала книгата не даде отговор на въпроса как да реагираме при новите обстоятелства. Въпросът как да реагираме предвид сложността на промяната се преместваше към центъра на интересите ни и накрая доведе до написването на настоящата книга – „Овладяване на мегатенденциите“.

Възникващият нов свят –

от отделни мегатенденции към системна интегрирана промяна

В предишната ни книга „Промяна в глобалната игра“ изложихме новите глобални реорганизации и участниците в тях. Да спрем дотам обаче, би означавало да не уловим характеристиките и всеобхватността на глобалната трансформация, която се случва в момента. През следващите десетилетия отделните мегатенденции ще доведат до системни интегрирани промени и глобална трансформация – политическа, икономическа, социална и процедурна. И това се случва все по-бързо.

Едно е да уловиш и да опишеш характеристиките на мегатенденциите, друго е да разбереш импулсите, които водят до системните, интегрирани и рушащи съществуващия ред промени, настъпващи в глобален мащаб във всички икономически сектори и политически системи. И съвсем друго – да се съсредоточиш върху възможностите да овладееш и да използваш тези мегатенденции.

Тече процес на промяна – в много отношения с помощта на новите технологии и ускоряван от тях – на геополитическата матрица, икономическия пейзаж и нашия трудов свят, така че става все по-трудно да си в крак и да се приспособиш към огромните последствия. През 80-те, когато написахме „Мегатенденции“, не се налагаше да преосмисляме глобалните структури на икономическата и политическата власт. Западът запазваше доминиращата си роля и дори засилваше позициите си. Ако обаче искаме да предусетим какво ще промени живота ни в предстоящите десетилетия, трябва да сме готови да мислим за нови подредби в световната общност и в множество сфери на живота.

Овладяване на днешните мегатенденции

Както вече стана дума, повечето от мегатенденциите, които се налага да овладяваме днес, се коренят в XX в., когато се зараждат много от рушащите реда днес технологии. Две от най-силно въздействащите технологии от втората половина на XX в., които движат прехода от индустриалната към информационната епоха, са компютрите и интернет. Тези два фактора продължават да са основен двигател на мегатенденциите днес. Две от тези мегатенденции, всеобхватни при това, са цифровизацията и глобализацията. Те са взаимосвързани, влияят на всички останали тенденции и ги засилват.

Цифровизация

Цифровизацията (процесът на привеждане на информацията в цифров формат) се налага поради въвеждането на компютрите и интернет в практиката и дава възможност информацията да съществува в разнообразни формати (текст, фотография, илюстрации, аудио, видео и т.н.), да бъде конвертирана, съхранявана и използвана по електронен път. Първоначално компютрите и интернет осигуриха платформа, която подпомогна прехода от индустриалната към информационната епоха, като улесниха споделянето и използването на информация. Сравнително отскоро, същата тази платформа се разрасна и се употребява като социална среда, която дава възможност на хората да общуват и да споделят в реално време. Всичко това променя начина, по който се образоваме, по който работим, по който произвеждаме, по който разменяме и плащаме за стоки и услуги, по който използваме медиите, по който гласуваме, дори начина, по който управляваме колите си или може би по който колите ще управляват нас...

Навлизането на цифровите технологии е основното сътресение в множество индустрии и правителствени организации. Пример тук са медийните компании, които се борят за вниманието на публиката с непрекъснато растяща конкуренция. В миналото потребителите на информация можеха да избират между сравнително малко на брой телевизионни канали, радиостанции, вестници, книги, списания и други медии. Сега от милиони източници и социални канали ни дели само щракване с мишката на компютъра. Медийните компании са изправени пред конкуренцията не само на други медийни компании, но и на други компании изобщо, и дори на частни лица, които могат да създават, да записват и да публикуват голямо разнообразие от материали, в многобройни интернет „канали“, почти в реално време. Медийните компании трябва да преминават към многоканална организация, но някои не успяват да се справят с прехода. Както сочи Град Адгейт, медиен анализатор от „Хорайзън“, „Във време на изобилие от медии те наистина стават многоканални. Много фирми искат да го направят, но е трудно, защото нерядко, ако се отдалечиш от основния си бизнес, нещата могат да се срутят сами върху себе си, така да се каже“.

Както обаче писахме във „Високи технологии, високо отношение“, технологиите се балансират с човешки реакции, така че докато наблюдаваме задвижвани от техниката промени, наблюдаваме и повишено желание на хората да усетят грижа за собствената си човешка същност. Подобряването на технологиите води и до повишено внимание към природата, здравето, развлеченията, спорта, музиката, изкуствата, духовността и други основни човешки потребности.

За съжаление, нуждата да се балансират високите технологии с високо човешко отношение невинаги предизвиква отклик. В Съединените щати например образователната система е започнала да мести фокуса си към точните и инженерните науки, технологиите и математиката за сметка на хуманитарните дисциплини и някои предмети, които се смятат за по-малко ценни в комерсиално отношение. При все че фокусът върху точните науки определено е важен за създаването на работна сила, способна да работи с високи технологии, една от най-големите грешки в образователните системи е орязването на предмети и дейности, които повишават креативността, като предметите по изобразително изкуство, музика и спорт. В края на краищата, докато множество технологични компании са основани и се управляват от инженери, една от най-успешните – „Апъл“, е продукт на творческия ум на Стив Джобс, за когото китайската калиграфия бе по-вдъхновяваща от красотата на перфектните алгоритми.

Глобализация

Глобализацията на нашите икономики, за която стана дума в „Мегатенденции“ от 1982 г., продължава, но бързината, взаимосвързаността и взаимоотношенията се задълбочават, основно поради цифровизацията. Променила се е посоката на движещата сила. Докато през 80-те години на XX в. теченията се носеха от Запада към Изтока, сега набира сила силно течение от южните, нововъзникващи икономики, което променя геополитическата матрица.

Растящата икономическа мощ на глобалния „южен пояс“ естествено доведе до нарастване и на политическото му влияние. Разбирането на нагласите в нововъзникващите икономики е ключ не само към промяната от центриран около Запада свят към многополюсен свят – свят с много центрове, но също така и към степента, до която нарастващата им покупателна способност може да бъде използвана от бизнеса на Запад.

Ако сме наясно относно Китай, чийто възход коментирахме в „Мегатенденции“ и „Мегатенденциите в Китай“, не само ще прозрем по-лесно дългосрочните стратегически планове на тази страна, но също така и ще добием по-лесен достъп до огромния ѝ пазар. Появата на интернет отвори вратите към създаването на нов трудов свят, което все още е в начална фаза. Сега е моментът да разпънем платна и да овладеем потенциала на новите технологии.

Мегатенденции – основни моменти

Нашите икономики ще се интегрират все повече, а с това ще виждаме повече връзки между градовете и в рамките на индустриите. В областта на социалните процеси все повече ще се усеща въздействието на растящата средна класа върху потреблението и очакванията от политиката. Противодействащите проблеми, свързани с овладяването на демографията на застаряващото население и навлизането на млада работна сила на пазарите на труда, ще са по-видими.

По отношение на икономиката и технологиите виждаме светът да се движи към една единна, глобално интегрирана система. Цифровизацията означава задълбочаване на взаимосвързаността на фирми и талантливи специалисти в разработването на нови продукти и услуги и създаването на съвсем нови индустрии. Цифровизацията в образованието ще даде възможност за предоставяне на качествено образование, независимо от географските граници.

В геополитическо отношение се придвижваме от свят, центриран около Запада, към многополюсен свят. Виждаме възхода на страните от Глобалния южен пояс. Новите търговски пътища ще бъдат генерирани от инициативата „Един пояс – един път“ (ЕП-ЕП/STEM). Новите икономически съюзи подхранват процесите на промяна в икономическата мощ и политическата тежест.

Промените в баланса на силите в световен мащаб ще е мегатенденцията, срещу която ще има най-голяма съпротива. Макар че всички останали мегатенденции ще ни засегнат някак – било то като приспособяване към технологичния напредък, преодоляване на последиците от задълбочаващата се свързаност и по-тесните взаимоотношения, решаване на демографските проблеми, борба за реформи в образованието и въвеждане на мерки за опазване на околната среда, –

нищо няма да ни засегне толкова силно и емоционално, колкото промяната в структурите на силата в глобалната общност.

Конкуренция и сътрудничество –

размирната роля на играчите

През последните 200 години Западът е доминиращ регион в света. Той е двигателят на икономическото, културното и технологичното развитие. Наред с това претендира за правото да определя стандарти в бизнеса и в политическата сфера.

Една от основните опори на претенцията за превъзходство беше, че икономически напредък може да се постигне само ако се комбинират демокрация и пазарна икономика. Няма да е преувеличено да кажем, че тази западна формула е успешният модел на миналото. Западната култура бележи победен марш на всички континенти, като западен начин на живот, западни бизнес практики, западен начин на обличане, западна храна. И, забележете, когато говорим за Запада, това са само 17% от световното население. Тези 17% обаче държат 75% от световното богатство. Сега това положение приключва.

Преходът от центриран около Запада свят към многополюсен свят няма да мине без сътресения по пътя, нито пък ще стане за ден-два. Времевата рамка, в която ще бъдем свидетели и участници в тази промяна, ще е първата половина на XXI в. Както и всяка друга промяна, тази също ще настъпи заедно с необходимостта да се коригираме и адаптираме към променящите се условия. Европа се изживява като глобален морален авторитет. Съединените щати разбират себе си като благословена от Бог страна и са най-голямата световна икономика от 80-те години на XIX в. досега. Те не са готови да се отдръпнат встрани и да дадат на Китай и на нововъзникващите икономики свободен достъп. Не подценявайте драматичността на промяната.

Настъпателност или мирен възход

Няма начин да говорим за новата геополитическа матрица, без да анализираме новата роля на Китай в нея. Китай е ключов играч в глобалната промяна на силите, която в „Промяна на глобалната игра“ описахме като преминаване от центриран около Запада свят към многополюсен свят.

Когато говорим за баланс на силите, военните могат много бързо да влязат в играта. От десетилетия Съединените щати са единствената суперсила в глобален мащаб. През последните трийсет години фокусът се премести от отношенията между Съединените щати и Русия към съперничеството между Съединените щати и Китай, което е част от дългосрочната геополитическа конкуренция между двете страни. И Китай даде масиран тласък към модернизация на своята Народоосвободителна армия. Също така, макар че Китай все още е известен с евтиното си масово производство, в икономиката и във военната област фокусът е върху качественото производство.

През юни 2016 г. бяхме поканени да присъстваме на площад „Тянанмън“ в Пекин, за да видим големия военен парад по повод края на Втората световна война. Не бяхме в състояние да приемем поканата, обаче световните медии отразиха широко поразителната демонстрация на прецизност и маршируване в крак, което символизира не само растящата военна мощ на страната, но и предаността на масите към техните лидери. С помощта на произведени в Китай сателити 12 000 участници в парада не се отклониха от предназначеното за тях място с повече от няколко сантиметра.

Западни коментатори говориха по новините на Би Би Си за „поразителна креативност и иновативност в полза на еднаквостта и подчинението“. „В историята си Китай беше най-слаб, когато изгоря във Втората световна война – писа държавният китайски вестник „Глобъл Таймс“ в редакционна статия. – Седемдесет години след това обаче страната като по чудо се превърна в глобална сила.“

Конкурентно съвместно съществуване

Китай е двигател на източноазиатската геостратегическа трансформация и военна модернизация. Неговата нарастваща глобална икономическа мощ и засилващ се военен потенциал му помагат да поддържа способността си да отстоява своята геополитическа роля и влиянието си в трите морета: Източнокитайско, Южнокитайско и Жълто.

Настъпателността на Китай, от една страна, е съпроводена от решимост за мирен възход, задълбочаващи се икономически връзки с азиатските държави, които ще стават все по-значими с оформянето на инициативата „Един пояс – един път“ (ЕП-ЕП), в подкрепа на амбициите за икономическа интеграция и просперитет.

Въпреки всички предсказания за твърдо приземяване и дори падане на Китай, инициативата ЕП-ЕП ще насочи още повече прожекторите на световната общност към страната. И с новата си важна позиция влиянието ѝ ще расте. Необременен от изборни цикли, Китай е в състояние да се придържа към дългосрочните си стратегически планове и да променя курса, ако се наложи. Успехът на страната като „работилница“ на света с времето доведе до превръщането ѝ в дежурен виновник за неуспехите на Запада, за пропуснатите години на приспособяване към въздействието на промените в производството и трудещия се свят, за пропуснатото изграждане на нови търговски маршрути и нови пазари.

И докато Китай решава проблемите си под ръководството и властта на една партия, в еднопартийна система, страните от Запада са затънали в партизански боричкания, които блокират процесите на вземане на решения и действия.

Овладяване или подклаждане на кризата

в западните демокрации

Независимо дали разглеждаме Съединените щати или европейските страни, виждаме недоволство и неприязън към политическата система. Десни политици и партии печелят преднина. Засилват се национализмът и протекционизмът, а недоволството, недоверието и разделението на обществото са достигнали тревожни измерения. Задачата е мащабна. В продължение на повече от десетилетие Америка се опитва да открие нова формула за постигане на показателите на икономическия растеж от миналото. Кризата не започна през 2008 г., но тогава стана най-очевидна. Днес Съединените щати имат с два милиона по-малко работни места, а огромен брой хора трябва да работят поне на две места, за да преживеят месеца. Малкото инвестиции и забавянето на производителността препятстват някогашната силна способност на страната да се възстановява.

Дълбокото разделение между републиканци и демократи, както и неспособността на ръководствата на двете партии да преодолеят разделението, доведоха до блокиране на управлението, парализиране на страната и възпрепятстване на способността ѝ да се справи ефективно със сериозните и значими предизвикателства, пред които е изправена – надуващ се като балон национален дълг, система за социална сигурност, която остава без пари, намаляване на възможностите за неквалифицираните работници, злеустроена система за предоставяне на здравни грижи, повишена заплаха от тероризъм, търговски дисбаланс, изтощена публична образователна система, необуздана имиграция, отслабване на въоръжените сили и недоверие сред гражданите към политиците, на които трябва да разчитат, за да се справят с изброените трудности.

Това прилича особено силно в президентските избори през 2016 г., в които един срещу друг се изправиха двама кандидати – един невъзможен срещу един нежелан. Доналд Тръмп спечели, без да има политическа програма, като улови чувствата на тези, които се противопоставят на политическата система, глобализацията, имиграцията и либерализацията, които се чувстват губещи и изпаднали от влака.

Не е чудно, че гневът и емоциите замениха разумните аргументи как Америка наистина отново да стане велика, как да се постигне растеж и да се съживи американската икономика. Както писахме по-рано, пътят не е блокиран от някакъв слаб потенциал на американците, а от поляризацията, некомпетентността и ината на политиците, заседнали в политическите структури.

Смърт или възраждане

на американската мечта

Нищо не се появи изневиделица. В продължение на няколко години беше ясно, че с доминирането на Запада е свършено. Това не е непременно добро или лошо. То е следствие от икономическия възход на не-западни страни, особено на Китай, и в сянката му, на нововъзникващите икономики в Африка и Латинска Америка. Предвид историята на Китай, това не би трябвало да е изненада. Изненадваща обаче е промяната в американската политика. Независимо дали сме „за“ или „против“ новия президент, дали сме възмутени или доволни, решаваща не е кампанията, а това какво вече избраният президент Тръмп ще постигне или ще влоши по време на мандата си. Лозунгът „Да направим Америка отново велика“ не е достатъчен, за да стане Америка отново велика. „По-силни заедно“ не е достатъчно, за да те изберат. Нещата сега не опират до системата, а до това как системата да бъде реформирана. И е изцяло в ръцете на президента Тръмп да докаже дали домораслите и световните скептици са били прави или не.

В глобален мащаб предсказваме, че победителят поне в средносрочен план ще бъде Китай. Случилото се в Америка даде тласък на китайската политическа самоувереност, засили вътрешната подкрепа за китайския модел на управление и засили позициите му пред неговите съюзници. Заявката на президента Тръмп, че ще напусне Транстихоокеанското партньорство (TPP), което би изключило Китай, и ще прекрати преговорите по Партньорството за трансатлантическа търговия и инвестиции (TTIP) дава на Китай повече пространство, за да постигне водеща и солидна роля в глобалната търговия. Кой би си помислил, че китайският президент Си ще стане лидер на силния стремеж към свободна търговия и защита на околната среда, като какъвто се прояви в Перу през ноември 2016 г., докато светът се страхуваше Америка да не захлопне вратите си за търговия и да не отрече промените в климата?

Тези неотдавнашни събития са в подкрепа на стратегическите цели на Китай. В книгата си „Мегатенденциите в Китай – осемте стълба на едно ново общество“ – (China’s Megatrends, The Eight Pillars of a New Society) написахме, че Китай отчасти се управлява като предприятие и е силно ориентиран към дългосрочните си цели. Квалификацията е основно изискване, за да станеш член на Комунистическата партия, и това не е случайно – меритокрацията (участие на заслужилите) в политиката в тази страна има хилядолетна традиция. Доказването на лидерски качества при заемане на все по-важните позиции кмет, губернатор и партиен секретар изисква изкачване по йерархичната стълбица на политиката. Дали един новодошъл в тази сфера човек ще успее да преструктурира „американското предприятие“, остава да видим.

Станало е клише, но сме виждали и знаем какво означава „надпревара към дъното“. Възгледът на опортюнистите обаче е, че след като веднъж стигнеш скалистото дъно, значи си стъпил на твърда земя.

Европейският съюз –

Как да се овладеят 28-те нагласи

От другата страна на океана, Европейският съюз (ЕС), независимо от величието на идеята, която стои зад него, е блокиран от факта, че никой от лидерите на страните членки не е готов да служи на двама господари – на интересите на собствената си страна и на интересите на Съюза.

Слуги на двама господари

Под заглавие „Европа – метаморфози към тематичен парк“ (Europe: Metamorphoses to Theme Park) през 2006 г. (все още с по-оптимистичен поглед към Съединените щати) написахме в „Нагласата“:

„Корпусът на Европа“ се състои от 25 нагласи и две сърца. Нагласите на 25 страни забъркват смес от вещества, които не се смесват – традиции, амбиции, благоденствие и икономическо лидерство. Двете сърца бият в различен ритъм – едното е за икономическо превъзходство, другото – за социално благоденствие. Гордо и амбициозно, всяко от двете гони първенството. За да постигнат обаче която и да било от целите, трябва да направят компромис, а никое от двете не желае да отстъпи. Опитът ни кара да смятаме, че Европа е много по-вероятно да стане исторически тематичен развлекателен парк за заможни американци и азиатци, отколкото най-динамичният икономически регион на света, какъвто обяви, че иска да бъде. Тогава ЕС имаше 25 страни членки. Новите три – България, Румъния и Хърватия, не правят нещата по-лесни“.

Надигане срещу „елита“

В много страни от ЕС хората демонстрират против „богатите“ и следват песента на сирените на десни политици като Марин льо Пен във Франция, Герт Видерс в Холандия, Алтернатива за Германия (AfD), Пепо Грило в Италия, Хайнц Кристиян Страхе в Австрия и т.н.

Западната демокрация, опасяваме се, е на кръстопът. Да си против „елита“, не е достатъчно. Културният сблъсък, поддържан от популистки лозунги, които подхранват разделение и разпространяват недоверието в дадена страна, се корени в загубата на идентичност, на чувство за социална принадлежност и най-вече – на надежда. Или ще успеем да открием обща основа, върху която да градим и посредством която да се справяме с проблемите, или ще вървим по трудния път и ще научим от личен опит какви са последиците от овластяването на националисти и опортюнисти.

Овладяване на кризата

Първата стъпка към оползотворяването на възможностите е да премахнем съществуващите пречки. Това е вярно и в личен, и в обществен план. Ако погледнем Китай и Южна Корея, техният възход не би бил възможен без прецизиране на действията им. „Търсенето на истината сред фактите“ стана един от стълбовете, които правеха възможни радикалните промени в управлението. Решението за западните демокрации не е връщането към автократични правителствени структури, както сега се случва в Унгария, и в още по-голяма степен в Турция.

Решението е да се премахнат пречките и да се търси обща основа, върху която многопартийните системи да могат да градят, без да позволяват противоположните мнения също да пораждат разностранни възможности. Това означава гласуване за различни партии, но след изборите различията да се изгладят и да настане консолидация. Това е вършило работа дълго време и може да проработи пак, ако разберем отговорността си в този процес.

Можеш да овладееш само мегатенденциите,

които идентифицираш

Решаването на сегашната криза ще отнеме време, а светът не спира и не чака. Това обаче не бива да ни пречи да размишляваме върху позицията си и върху собствените ни възможности. Времето на преход е най-подходящото време за действие. Въпреки целия мрак и обреченост в медийните потоци и усещането за безсилие, подкрепяно от „лайкове“ и „ретуитове“ в кънтящото пространство на социалните медии, човек може и трябва да се измъкне от негативните внушения, да се откъсне от предразсъдъците и да преоцени мнението си.

Точната и пълна информация е от ключово значение. При набиране на факти и информация от основна важност са качествените медии и винаги си струва парите, за да си ги осигурим. Но това е само част от информационния микс, от който се нуждаем. Докато описваме по-нататък трансформацията, ще използваме примери и ще предлагаме инструменти, които ще ви помогнат да разработите своя собствена навигационна система в морето от новини, да правите свои собствени преценки, да формирате свои собствени начини на мислене, които ще ви дадат възможност да формулирате по-реалистична перспектива за първата половина на столетието.

Един стар свят запада,

друг нов свят набира скорост

Каквото и да имате наум, можете да гледате на него в позитивна или в негативна светлина. Можете дори да решите да го игнорирате, да си заровите главата в пясъка. Силно ви препоръчваме да възприемете по-оптимистичната гледна точка. В такива случаи обичаме да цитираме Джордж Бърнард Шоу, който пише:

„Хората винаги обвиняват обстоятелствата за това, което са. Аз не вярвам в обстоятелствата. Хората, които се справят в този свят, са тези, които се изправят и търсят обстоятелствата, които са им необходими, а ако не могат да ги открият, ги предпоставят сами“.

С реалистична представа за бъдещето и прозренията за това къде възникват новите центрове на активност и власт можем да планираме кариерата си и бизнес ходовете си, като се възползваме от това, което ни чака в бъдеще. Целта ни е да спомогнем за по-доброто разбиране на развиващата се глобална среда и за преодоляването на препятствията, които може би ни пречат да развием максимално своя потенциал. „Овладяване на мегатенденциите“ ще ви помогне да се фокусирате върху бъдещите възможности, да ги впрегнете в работа, каквито и да са те. Трансформацията е започнала от доста време. Не можем да я спрем, но можем да изберем дали да сме в играта, или да изпаднем от нея!