Най-големите лъжи в историята 2

ТЕМА ТАБУ:

ФАЛШИФИКАЦИЯ

НА ИСТОРИЯТА

Мнозина от нас, може би прекалено много, все още мило се уповават на вярването, че в случая с предмета „история“ става дума за област, която отдавна е обхваната изцяло от „нау­ката“, където на практика няма грешки, и която междувременно, така да се каже, е картографирана от край до край и измерена до милиметър.

Е, не бихме могли да сбъркаме повече от това!

Дори един повърхностен поглед върху „Историята на историята“ ни учи, че тя почти винаги е била използвана, за да бетонира някоя властова позиция, да възпее определен владетел и/или да даде тласък на някое убеждение – религия, идео­логия или светоглед.

И досега няма голяма промяна.

Но нека да си спомним какво ни преподават в училище:

По нашите ширини, дори и в Германия, до XVII–XVIIІ век историографията е била с християнска насоченост. Набожни учени, умеещи да държат перото, съставяли „история“. Това най-често са били свещеници, защото само те едно време са притежавали способността да четат и да рисуват буква до буква. Основното им намерение, естествено, е било да задържат стадото овчици на правилната ливада. Така че били измислени многобройни легенди, религиозни приказки, но също така били фалшифицирани юридически документи, и то, разбира се, за „прослава на Бога“.

Ситуацията малко се подобрила, когато през ХVІІІ век просветени и непокорни умове започнали да показват очевадните грешки и несъответствия в историографията.

Но! Много скоро някой си Карл Маркс представил своята нова и доста спорна „историо-графия“, която в бившата ГДР бе предъвквана почти до края на ХХ век, а в Китай и Куба е все още в сила!

Великите лъжи на комунизма и до днес не са подложени на системен анализ. Буквално милиарди човеци са били (и продължават да бъдат!) снабдявани с фалшифицирани исторически данни.

Няма какво да си говорим и за историческите фалшификации на националсоциалистите, върлували в Германия от 1933 до 1945 г. Нацистите също са манипулирали историята и са деградирали историците до позицията на техни лакеи и ратаи.

Но дори и в днешно време, в най-свещените кръгове на „науката“, не всичко, що блести, е злато. И сега има извъртане и послъгване, фалшификациите и наместването на фактите в историографията продължават, както ще покажем в тази книга.

„Историята е като Мисисипи от лъжи“, отсякъл още Волтер, а ние можем само да се съгласим.

Но нека първо да се върнем една крачка назад и да се запитаме – какво точно представлява една историческа фалшификация?

ДЕФИНИЦИИ

За фалшификация на историята става дума тогава, когато някой преднамерено и с непозволени научни методи се опитва да представи исторически факти по неправилен начин.

Възможно е дори фалшифицирането на източници – като например в случая с Константиновия дар.

Тук става дума за фалшифицирана грамота, съставена около 800 г. В нея се твърди, че около 315-317 година римският император Константин Велики предал на папата и неговите наследници върховната власт над Рим, Италия и цялата западна част на тогавашната Римска империя. Папите дълго време използвали този (фалшив) документ, за да обосноват своите териториални претенции.

Така наречените „Дневници на Хитлер“ са също пример за фалшификация на историята.

За фалшификация на историята говорим и когато определени източници, които не съвпадат със собственото ни мнение, нарочно остават неспоменати, т.е. когато имаме едностранчиво представяне на исторически събития.

Директната и плоска лъжа също се смята за фалшификация на историята. В „исторически текстове“ от бившата ГДР например се твърдеше, че през 1950 г. Южна Корея е нападнала Северна, а не обратното.

Нещо съвсем различно от фалшификацията е реконструкцията, при която един източник не се приема за „стар“, без да е налице намерение за фалшификация. Въпреки това и в такива случаи често се налага да се има едно наум, що се отнася до „истината“.

Понятието изкривяване на историята се различава съвсем малко от фалшификацията. Тук става дума за безкритична историография, застъпваща се силно за някоя едностранчива позиция, далеч от рационалното. С изкривяване на история­та обозначаваме както нарочната, така и случайно едностранчивата историография. Преходът между фалшификация и изкривяване е плаващ.

По принцип понятието фалшификация на историята е по-агресивно, по-масивно, тъй като налице е ясно изразено зловредно намерение.

За „грешка в историята“ говорим, когато няма такова намерение. Така например твърдението, че Лутер е заковал тезисите на църковната порта във Витенберг, е просто грешка – това никога не се е случвало . Въпреки това в този случай не говорим за фалшификация, макар твърдението да продължава да се публикува в различни учебници по история.

Така че, ако разполага с малко чувство за хумор, човек би могъл да разграничава зловредна от добронамерена фалшификация.

Едно от условията, ако искаш да разкажеш точно „какво всъщност се е случило“, е да назовеш правилното място и време. Нужно е обаче и да покажеш истинските „сиви кардинали“, които често действат, скрити зад кулисите, ако наистина искаш да разкажеш историята възможно най-обективно, при което пълна обективност вероятно никога не може да бъде постигната.

Съществуват редица методи да излъжеш, както ще видим по-нататък в книгата. Има даже „висша школа“ на лъжата, която понякога е толкова изтънчена, че и днес ни кара да онемеем.

Много вероятно е да се наложи да разширим понятието „фалшификация на историята“, да го дефинираме в по-широки граници, отколкото това е правено досега.

А какви са причините за такива фалшификации?

Фалшификаторите искат да дадат тласък на своята (научна) кариера, да натрупат пари (както в случая с дневниците на Хитлер), да бетонират или да променят властови структури, да оправдаят военни престъпления (отричане на холокоста), да отслабят противника, да спечелят приятели, да изградят репутация, да омърсят другите и да укрепят определени правни позиции.

ИЗВЕСТНИ И НЕПОЗНАТИ

ФАЛШИФИКАЦИИ НА ИСТОРИЯТА

И до днес не сме достатъчно чувствителни, когато става дума за темата „фалшификация на историята“. Тя продължава да е до някаква степен табу, макар че историята е пълна с полуистини, четвърт истини, защитни твърдения и пиар изявления, както ще покажем по-надолу.

Сякаш известни са големите лъжи по време на току-що цитирания нацистки режим. Но ако задълбаем по-дълбоко, ще се учудим на колко голяма доза непознаване ще се натъкнем дори и в тази връзка. Последствията от това непознаване доведоха до Втората световната война.

Освен това смятаме, че фалшификациите на комунистическата историография вече са обществено достояние. Но само смятаме! Всъщност дори научните кръгове не знаят как точно Маркс и Ленин са извъртели историята.

Извън тези фалшификации съществуват и редица други, на практика непознати даже на „експертите“ – като например точния исторически произход на Страшния съд, или заемките, които авторът на Новия завет прави от персийците. В същата категория попада и (нарочно неизползваното) знание около египетските източници.

Особено интересно става, когато се вгледаме във фалшификациите от най-новата история, например събитията около Френската революция. Все още истинските причинители на тази революция са покрити с плаща на мълчанието, а това е все пак най-важната революция в историята на човечеството.

Но и за патриотично мотивираната историография не можем да кажем, че ни глези с „истина“, както го доказва историята на Съединените американски щати.

Застъпниците на определени исторически философии и до днес се опитват още от самото начало да допускат само един-единствен поглед върху нещата. С други думи, те се опитват да забранят самостоятелното мислене.

Така че – да застанем на противоположния полюс!

С тези редове, както вече отдавна сте се досетили, ви предоставих кратко резюме на онова, което ви предлага тази книга.

Значи ви очакват няколко нови погледа върху историята, но и върху самата историография, която е пълна с фалшификации и идеологии, и то много повече, отколкото сме признавали пред самите себе си. Ще откриете освен това някои неправолинейни оценки на различни факти, които карат дори уж познати „исторически събития“ изведнъж да заблестят в изцяло нова светлина.

Да направим този експеримент!