Валхала

1.

8 ноември

Ледник Хелхайм

Гренландия

– За екипажа на „Мартенски заек“! – извика Джон Лий Хенкок над виещия вятър, вдигна тенекиената си чаша от Военновъздушната академия и пресуши трите пръста „Дом Периньон“, реколта 1942. – Тази нощ ще разкрием тайните му.

Хап Арнолд, петдесеткилограмовата бяла немска овчарка на Хенкок, се размърда в краката на господаря си, когато дванайсетте други членове на експедицията се присъединиха към наздравицата. Отвън вятърът духаше с над шейсет километра в час и платнището на командната палатка плющеше като пистолетни изстрели.

– На борда ще се качим само двамата със Стив, но вие ще виждате всичко на мониторите тук – каза Джон Лий.

През декември 1942 г. току-що кръстеният „Мартенски заек“, бомбардировач В-17 „Летяща крепост“, с десетчленен екипаж излетял от Гуз Бей, Лабрадор, за да се присъедини към Осма бомбардировъчна част в Англия, но изчезнал във виелица над ледената шапка на Гренландия.

Поради суровите климатични условия десетки военни самолети били изгубени над острова по време на войната, но „Мартенски заек“ бил уникален. Вместо бомби той карал десет дървени сандъка с коледни подаръци от президента Франклин Делано Рузвелт за европейските му почитатели, включително за крал Джордж VІ, британския премиер Уинстън Чърчил, европейските монарси в изгнание и върховното командване на съюзниците.

В манифеста се споменаваха лично надписани от президента книги и писма, куп възпоменателни златни монети и марки от личната му колекция, маслени картини на Томас Харт Бентън и Грант Ууд в стил „Новият курс“, стари накити от тюркоаз на индианците навахо, ръчно изработени дървени пъзели и десетки щайги бърбън „Олд Форестър Кентъки Стрейт“.

„Мартенски заек“ привлече интереса на Хенкок и той незабавно отдели петстотин хиляди долара за откриване на изгубената военна птичка. Основател на „Аншуц Интернешънъл“, технологичен пионер в добива на петрол и газ, Хенкок се сочеше като осемдесет и втори по богатство човек в света и вълнуващите приключения му бяха хоби.

При последната радиовръзка със самолета радистът съобщил, че са попаднали в силна виелица и че пилотът се опитва да приземи машината някъде покрай суровото и скалисто източно крайбрежие на Гренландия.

Съобщението било прието от метеорологична станция недалеч от Кулусук. Съдейки по силата и посоката на сигнала, от Команчи Бей бил изпратен спасителен екип в района на крайбрежното селище Ангмагсалик. Поради лошото време и ветровете, достигащи скорост от сто и шейсет километра в час, спасителите не открили нито следа от „Мартенски заек“ и десетчленния му екипаж. Самолетът така и не бил намерен.

На експедицията на Хенкок й бяха нужни само четири дни за локализирането му.

Въз основа на летателния план и предвид силата и посоката на последния радиосигнал екипът реши да започне търсенето на самолета на ледника Хелхайм, западно от Ангмагсалик.

Експедицията на Хенкок разполагаше с два хеликоптера „Бел 206 L4 Лонг Рейнджър ІV“, които започнаха да летят по успоредни линии с дължина двайсет километра, на километър един от друг. След като приключваха, птичките започваха да летят в същия квадрант, но перпендикулярно на първите курсове.

Всеки хеликоптер бе оборудван с дълбочинен радар QUESTON (V), чиито антени можеха да изпращат и приемат широк спектър импулси, които проникваха на дълбочина над триста метра в леда и създаваха ясна виртуална картина на всичко в него.

След четири дни издирване радарът на единия хеликоптер засече цел в ледника. Намираше се на по-малко от петнайсет километра от брега. Вторият хеликоптер също дойде на място и двете машини се приземиха, за да направят по-подробни заснемания.

Виртуалните изображения показаха, че пилотът на „Мартенски заек“ е направил истинско чудо, приземявайки самолета между два назъбени върха. Бомбардировачът си стоеше на колесниците там, където бе спрял, но сега бе затворен в твърда ледена гробница на четиресет метра под повърхността.

– Слизаме при него – обяви Хенкок на водачите на експедицията.