Пчелата

Тази история започва скучно и познато. Една неосъз­ната обреченост, с която си се примирил да живееш. Забързан, животът тече покрай теб. Застинал за миг, наблюдаваш дви­жението на колите и хората около себе си. Годините минават неусетно сякаш пред теб се прожектира филм с ускорен каданс, а ти си наблюдате­лят. Опитваш се да осъзнаеш какво се случва и умът ти трес­каво препуска. Вживяваш се в образа на главния герой и емоци­онално преживяваш всеки кадър. Един хубав ден обаче нещо те пробужда. Филмът спира на пауза, а ти излизаш от киносалона и вдишваш дълбоко въздух. Отваряш широко очи и разбираш, че си спал. Животът е прекрасен, изпълнен с предизвикателства и безброй възможности. Вдишваш отново дълбоко и жадно, за да разбереш, че дори това не си правил през последните годи­ни. Поглеждаш очите на децата, тяхната усмивка, и разбираш, че те са „живи“ също като теб в този момент. Осъзнаваш уни­калността му, а времето е спряло и се е разширило, за да ти даде възможност да се огледаш наоколо спокойно, без да бърза. Да решиш какво искаш, накъде да тръгнеш и да напра­виш своя избор!

Къде обаче остава времето, прекарано в непрогледност? Как да го върнеш обратно? Има­ме ли втори шанс да бъдем щастливи?

Полетът закъсняваше, а Рая стоеше в чакалнята и си ми­слеше:

„Отивам на почивка. Трябва да забравя за работата и проблемите. Далеч от всички мъже! Да обмисля живота си. Как да продължа напред? Нещо трябва да променя, но какво?! Имам нужда да остана на­саме със себе си. Искам Рая да се срещне с Рая, с истинското си Аз. Да разбера коя съм и какво искам!“

С тези намерения тя се отправи към терминала, къде­то пътниците вече се бяха струпали за проверка на документите.

Рая беше на трийсет и пет години, които не й личаха, и всички, кои­то не я познаваха, си мислеха, че е младо, неомъжено момиче. Буйната й гъста черна коса покриваше широки изваяни рамене. Тънката талия и спортната фигура я превръщаха в приятна гледка за мъжете. Лицето й беше красиво и излъчваше чар, на който трудно се устоява. Очите – тъмнокафяви, проблясваха с блага любов, която привличаше хората. Имаше нещо в излъчва­нето й, някаква тъга, неувереност и... празнота.

В самолета седна до мила руса жена, която отиваше на същата почивка. Когато се запознаха официално, и двете се изненадаха.

– Приятно ми е Рая! – каза едната.

– И аз съм Рая! – отвърна другата през смях.

– Каква среща само! Тъкмо си мислех, че искам среща със себе си. Ето, че Рая срещна Рая.

Изведнъж й стана весело и се опита да се отпусне.

Двете бързо намериха общ език. Незнайно как, докато траеше полетът, тази жена й стана много близка, сприятелиха се и решиха да споделят една и съща стая в хотела. Фирмите им ги бяха изпратили на почивка като подарък за до­бри професионални резултати. Вече се познаваха и щяха да си изкарат приятно. Заприказваха се и скоро всяка знаеше лична­та история на другата.

Никоя не подозираше какво предстои. Нещо витае­ше около тях. Прокрадваше се тихо, бавно и неиз­бежно. Някакво вълшебство, което щеше да преобърне съдба­та не само на Рая, но и на други хора може би...

Съпругът на Рая – Бен, беше предприемач, собственик на компания. Движен от големи амбиции, той бе завършил два от най-престижните университети в Европа със специалност икономика и инженерство. Бивш футболист, след контузия се бе наложило да спре да се занимава с професионален спорт. Той беше красив, висок, с пъстри очи, които променяха цвета си според свет­лината и цвета на дрехите. Правилните черти на лицето и атлетичното тяло му даваха доб­ро самочувствие. Жените примираха по него. Умът му беше остър, виждаше нещата в дълбочина. Имаше добре развита математическа мисъл и логика, с които бе печелил олимпиада след олимпиада в гимна­зията. Неговите съдружници вярваха в способностите му и разчитаха, че няма да ги разочарова като управител на фир­мата. Но уви, в условията на икономическа криза нелоялната конкуренция ги беше прегазила. Фалитът беше факт, който се отрази тежко върху психиката на всички шефове на компанията.

Питър беше единият от съдружниците, женен, с две деца. Той се оттегли, преди банките да вземат жилището, което беше закупил с фирмени пари. Така запази относителна стабилност и се посвети на семейството и църк­вата.

Другият съдружник беше неговият чичо, който имаше собствена къща, но загуби голям апартамент в центъра на града.

Братът на Бен беше четвъртият съдружник, разведен, с една дъщеря, която живееше при майка си. И той загуби апартамента си и трябваше да се подслони някъде.

Бен беше добра душа и го приюти в дома си под наем, като по този начин обрече собственото си семейство на ред неудобства.

Като ученик Бен често посещаваше квартала на баба си, където се бе запознал с една приятелка на своята братовчедка – това беше Рая. Слабо момиченце с гъсти къдрави коси и фигура на гимнастичка. На пръв поглед никакъв сексапил, но всеки път когато я погледнеше, той знаеше, че това е момиче­то на мечтите му.

Буйният й характер не позволяваше някой да й дикту­ва правила, но въпреки това беше добро момиче и слушаше родителите си. Липсата на пари беше основен проблем в семейството, пред който майка й никога не се спираше и все намира­ше начин да удовлетвори желанията й. Години наред внасяха непосилни вноски за къщата, в която живееха. Затова пък Рая беше научена на дисциплина, труд и ред. В дома им винаги беше чисто и подредено. Тя готвеше и чистеше така, че гостите им се дивяха на добре поддържания дом. Ала когато живееш с перфекционист, той все иска още и още и никога не е доволен. Такава беше майка й. Рая не позна ласка и понякога се чувстваше като чуждо дете. В нейните спомени само обичта на рано починалата й баба я грееше и тя копнееше за истинска и чиста любов. Тол­кова безкористна и прекрасна, колкото и собствената й душа. Чувстваше се често като Пепеляшка и тайничко чакаше някой принц да я спаси. Мечтаеше да пътува, което я накара да учи езици, с надеждата един ден да обиколи света с любимия човек.

Когато се запозна с Бен, тя вече знаеше, че ще се омъжи за него. Чувстваше го отвътре. Всичко обаче ги разделяше. Бяха от различни градове и не можеха да се срещат често.

След завършването на колежа я приеха в университет, където за няколко години се откъсна от родителите си и бър­зо разбра сладостта на свободата. Тя беше родена да бъде сво­бодна. Усещането да държиш живота в ръцете си и да не за­висиш от никого беше опияняващо. През това време Бен учеше в друг град. Опитаха да се виждат, но нямаше как.

Не след дълго се оказа, че родителите й са финансово за­труднени и не могат да плащат за обучението й. Тогава се наложи да се прибере вкъщи и отново загуби предимствата на свободата си.

Въпреки че около нея винаги бе имало много момчета, на двайсет години тя още нямаше гадже. Все не намираше точния човек.

Беше израснала в мъжка компания, сред приятелите на брат си. Тренираше бойни изкуства с момчетата и те я харесваха и уважаваха. Но тя ги респектираше и никой не се осмеляваше да й признае истинските си чувства, дори когато бяха влюбени в нея. Чувстваха се добре в компанията й, защото бе забавна и много умна. Предпочитаха да не я загубят и само я гледаха влюбено, наслаждавайки се на присъствието й. Тя винаги се движеше с поне пет момчета около себе си. Красиво и нежно, но същевременно мъжко момиче. Беше изтъкана от про­тиворечиви качества, които се вплитаха в характера й и го правеха уникален и магнетичен за околните. За някои беше прелестна като ангел, а други се възхища­ваха на твърдия й характер и воля.

Рая беше свикнала да мисли и действа като мъж, но беше интуитивна, чисто по женски. Имаше нещо особено в нея, което караше дори момичетата да я харесват. Типично за тийнейджърската възраст, те трудно понасяха конкуренцията в битката си за момчета, но нея всички я обичаха. Не я приемаха като запла­ха, а по-скоро като повод да се видят с момчетата, които се движеха в компанията й.

Всички си имаха гаджета, време беше и тя да си намери, но ис­тинският и единствен все не се появяваше на хоризонта. Бен настояваше и тя реши да приеме да му стане гадже. Заяви й, че доста мо­мичета се навъртат около него и ако не са заедно, ще избере друга. Познаваха се от години, но се виждаха рядко и оставаха насаме за кратко. Така времето минаваше.

Бен замина да учи в университет в друг град и отново се оказаха разделени. Сякаш някой им пречеше да бъдат заедно...

За Бен Рая беше първата истинска любов, а тя гледаше на него като на „рицаря със златните доспехи“, който е дошъл да я спаси и да й подари свободата. Романтичната й душа не отговаряше на времето, в което живееше. За нея той беше първата любов и тя нямаше как да разбере дали наисти­на го обича. Това, което искаше, беше да е свободна и знаеше, че ако се отдели от родителите си, ще се справи. Търсеше приключения, а всичко до този момент я ограничаваше.

За да бъдат заедно, тя заяви на майка си и на баща си, че иска да продължи да учи. Щеше да работи и да си плаща обучението. Те бяха традиционалисти и не й позволиха да жи­вее с мъж без брак – робуваха на стари норми.

След разразилия се скандал Рая се качи на първия автобус и пристигна при Бен.

– Искаш ли да сме заедно? – попита го директно.

– Да – отговори й той.

– Не може да сме постоянно разделени, а родителите ми не ми позволяват да живея с някого без брак. Какво ще правим? Да избягам против волята им или да се омъжа?

Рая искаше да се омъжи дори за първия срещнат, стига той да е добър човек и да й даде така желаната свобода, а Бен беше кротък, мил и толкова привлекателен. Перфектният за нея в този момент. Тя го харесваше и обичаше – все пак беше нейната първа любов. Тогава тя не разбираше, че истинската свобо­да трябва да търси вътре в себе си. По-вероятно търсе­ше любов, която освобождава и дава крилете да полетиш, да се почувстваш свободен. Свободен да бъдеш себе си!

Бен мълчеше. Беше притеснен. Можеше ли да си позволи да я загуби? Искаше ли да я задържи завинаги до себе си? Какво можеше да й предложи – нищо! Не се чувстваше достатъчно уверен в собствените си сили, но я обичаше, затова потвърди: „Да, искам да се оженя за теб“.

Рая се успокои и се върна у дома. Заяви на родителите си, че ще се омъжва и за известно време те я оставиха на мира. Бен трябваше да дойде да се запознае с тях, но се бавеше. Рая вътрешно се ядосваше, а родителите й започнаха да й натякват.

Развоят на събитията беше ясен. Беше взела решение и връща­не назад нямаше. Ожениха се независимо от нежеланието на родителите на Бен. Според тях той трябваше първо да завър­ши обучението си и да направи кариера като брат си, когото винаги му даваха за пример.

Бяха трудни времена. Рая работеше и учеше задочно, а Бен ходеше всеки ден на лекции. Живееха скромно и бяха щастливи, все още влюбени. Нямаха много забавления.

Рая ходеше на работа и оттам вкъщи, после пак на ра­бота. Случваше се да гледа деца и да им помага с уроците, за да изкарва пари, което я натоварваше допълнително. От време на време оставаше без работа, но продължаваше да търси. Започваше някъде, после другаде и така цяла година.

Записа се в школа за модели. Беше висока и чаровна, с красиво тяло и добре се справяше на подиума. Искаше да стане моден дизайнер. Беше учила в специализирано училище по шев и кройка, а после започ­на допълнително обучение за моделиер. Интересно й беше какво се случва по ревютата. Участва в различни конкурси и беше добра, дори много до­бра. Но се разочарова от момичетата, с които работеше. Нямаше тяхното самочувствие и не желаеше да се прави на такава, каквато не е. Около тях гъмжеше от богати чичковци и тя се чувстваше като стока. Конкурсите се продаваха и предварително се знаеше коя ще спечели. Защо й беше нуж­но да си причинява това? За какво и на кого трябваше да се доказва?

В началото Бен не проявяваше ревност и не я спираше за нищо, защото го нямаше по цял ден. Обичаха се и това беше достатъчно. Той ходеше на лекции, а тя имаше свободата, за която бе копняла толкова силно. Това я караше да го обиква все повече и повече.

Тъй като беше все сама, Рая запълваше времето си с работа, курсове и различни видове обучение. Бен посещаваше университета и се виж­даха само вечер, когато тя мило и усмихнато му сервираше вечерята. Той почти винаги беше придружен от приятеля си Питър. С него прекарваха цял ден в университета, а вечер об­съждаха бъдещето. Рая не можеше да се включи в разгово­рите им, защото темите й бяха чужди. Обикновено говореха за политика, икономика и бизнес. Нея я вълнуваха съвсем различни неща като психология, философия, йога и религия. Трудно общуваха, а тя толкова искаше да сподели емоциите и мислите си с него. Едва успяваше да нахвърля набързо какво се е случило през деня, защото Бен винаги беше с приятели. Нямаха общи интереси и време за себе си. Не намираха общи теми за разговор и се срещаха единствено в леглото...

Рая си намери нова работа като продавачка в магазин за мъжки костюми. Един ден в магазина влязоха двама мъже. Разго­вориха се и й предложиха работа в техния офис. За времето, прекарано при тях, тя си създаде доста контакти с клиенти, които искрено я харесваха. Когато шефът й предложи да стане компаньонка на големи корпоративни клиенти, Рая гневно на­пусна офиса и дори не се върна да си вземе заплатата.

Докато тя приготвяше вечерята, Бен и неговият приятел Пит всяка вечер обсъждаха какъв бизнес да стартират, но нямаха ясна идея.

Останала без работа, Рая тръгна отново по интервю­та, но все не я удовлетворяваха условията, които й предлагаха. Натрупала бе опит като продавачка, учителка, манекенка, секре­тарка на неправителствени организации, мениджър на офис. Беше преминала през различни видове обучение и търсеше място, къ­дето да прояви пълния си потенциал, но нямаше голям избор.

Нужни им бяха пари, за да живеят. Родителите им също бяха затруднени и не можеха да им помагат. Трябваше да се спра­вят сами.

Един ден Рая срещна в квартала клиент от бившата си работа.

– Здравей! Радвам се да те видя! – усмихна й се искрено той. – Какво правиш? Как си?

– Прибирам се от поредното интервю. Отно­во си търся работа! Омръзна ми да обикалям, но на нищо подходящо не попадам.

Той знаеше какъв професионалист е Рая, а и я харесваше като човек. Можеше да му е полезна.

– Искаш ли да ми станеш съдружник и да отговаряш за магазина, който мисля да отворя? Трябва ми човек, на когото да имам доверие. Пътувам често извън страната и трябва да имам сигурен партньор.

Рая не вярваше на късмета си! Беше толкова щастлива и се съгласи – така и така нямаше друга алтернатива. За кратко време разработиха магазина и оборотът започна да расте. Вечер Рая се връщаше у дома и броеше парите, а Бен и Питър я гледаха с пачките и продължаваха да умуват как да стартират собствен бизнес. Соб­ственикът на магазина беше в чужбина и бе оставил всичко в ръцете на Рая. Тя трябваше да му се отчита в края на всеки месец. Парите се трупаха, а Рая се притесняваше за съхранението им. Не обичаше да борави с пари, но й се налагаше. Помоли Бен за помощ, за да не обърка нещо. Той беше перфек­тен в сметките и тя се чувстваше спокойна.

– Моля те, ти съхранявай парите – помоли го тя. – Нищо не разбирам от бизнес. Аз съм учила за дизайнер и учител, а не за това.

Не след дълго Бен и Питър започнаха също свой бизнес. Взеха пари от родителите на Пит и регистрираха фирма. Като единствен син той имаше голямо влияние върху тях и ги помоли за помощ. Както очак­ваше, те му да­доха нужните средства, с които бизнесът можеше да започне. Бен се чувст­ваше зле, че не може да осигури своя дял и реши, че Рая ще работи, без заплащане, докато бизнесът се развие, за да бъдат равностойни съдружници. Дълго време Рая работеше само за да може да се наложат на пазара, а средствата едва стигаха за хляб. По-късно обаче работата потръгна и започна да носи до­бри доходи. Решиха да открият още един магазин в друг квар­тал. Трябваха им хора и Рая покани брат си и негов приятел да им помагат, защото вече беше бременна и не трябваше да се натоварва с тежка работа. Бен беше притеснен как ще издържа семейството си. Обмисляше идеи за разширяване на бизнеса. Не беше обаче сигурен и Рая трябваше да го убеждава, че решението му е правилно. Започнаха от нищото и трябваше да се развиват като фирма, за да успеят.