НЯКОЛКО ДУМИ ОТ СЪСТАВИТЕЛЯ

Какво се случи с Ужасите?

Какво, за бога, стана с жанра ужаси?

Какво се случи със страховитите чудовища, зловещите вампири, смъртоносните върколаци, мъртвешките призраци и чудовищните мумии?

В наши дни кръвосмучещите сякаш са склонни да показват романтичната си страна, таласъмите работят за тайни правителствени организации, призраците са частни детективи, а зомбитата посръбват кротко чай сред добронамерено общество от романите на Джейн Остин.

Това не са онези традиционни образи на страха и чудото, с които израснахме ние. Не са Създанията на нощта, плашили векове наред многобройни поколения и карали малките деца да се крият под завивките и да четат своите книжки и комикси на светлината на джобни фенерчета.

Днес живеем в свят на „олекотения ужас”. Този отвратителен израз, дело на определени издатели, цели да опише един нов тип литература, който напоследък се радва на особена популярност под етикети като „паранормален роман”, „градско фентъзи”, „магична проза” и дори „стиймпънк”.

Макар да не може да се отрече, че за всички тези категории съществува определена публика, в преобладаващата си част те едва ли могат да се сравняват с традиционните истории за ужаси. Читателите на подобни произведения нямат желание да бъдат изплашени от това, което четат, нито да си спомнят някой особено страшен епизод дълго след като са затворили книгата. И това нямаше да е проблем, ако издателите и разпространителите на книги не узурпираха традиционната литература на ужасите, заливайки пазара с лавина от издания еднодневки, прицелени в случайни, непосветени читатели.

Е, дойде време да върнем жанра на ужасите на тези, които могат да разберат и оценят въздействието на една страшна история.

С този сборник ние се надяваме да вдъхнем нов живот на този жанр и да вложим в него всичко, за което говори той.

Както знае всеки, който някога е чел която и да било от моите книги, моето определение за това какво е нужно, за да се получи добър разказ на ужасите, е доста обхватно. Очевидно не всяка история ще изплаши всеки читател, затова се опитвам да ви запозная с максимално широк спектър от оригинални разкази, създадени от някои от най-добрите писатели в този жанр, които изучават различни негови страни и похвати.

С което не искам да кажа, че в тези разкази няма място за хумора – достатъчно е да прочетете невероятната история на Рамзи Камбъл „Грешен отговор” или потресаващия и весел разказ на Робърт Шиърман „Алиса в пластмасовия свят”. Сред останалите творби от нашата подборка се срещат както съвсем традиционни чудовища (Стивън Кинг, „Малкият зелен бог на агонията” и Питър Краудър с „Призраци със зъби”), така и класически истории за призраци ( Джон Еджвайд Линдквист с „Музиката на Бент Карлсон, убиеца” и Реджи Оливър с неговия „Детска задача”), през модерни свръхестествени трилъри от типа на „Мъжът в канавката” на Лайза Татъл и „Нещо печално и мрачно” от Майкъл Маршал Смит до мистичните творби на Катлин Киърнан и Брайън Ходж. Накрая ще поставим ударението с обезпокоително-мрачната епиграма на Ричард Крисчън Мейтсън, съвсем подходящо назована „Последни слова”.

Много от участниците в този том експериментират с форма, структура и дължина, за да вдъхнат модерно звучене на своя разказ на ужасите, докато други се придържат към традиционния стил на непосредствена заплаха във възможно най-чистия й вид.

Каквито и да са страховете ви, надяваме се да ги откриете сред тези страници. В края на краищата тъкмо това е целта на модерната литература на ужасите и ако харесате произведенията, събрани в това издание, можете да се похвалите, че сте били участници в опита да си възвърнем една изгубена доскоро територия.

Добре дошли в тази книга на ужасите – добре дошли в света на кошмарите...

Стивън Джоунс

Лондон, Англия

юни 2011