Послания от ангелите

Бащата

Толкова много от вас имат непълноценни отношения с физическите си бащи, водещи до и идващи от непълноценната връзка със собствената ви мъжка същност. Защото трябва да знаете, че въпреки генетичният код на тялото, мъжкото начало е неизменна част на човешкото битие, също както съпътстващото го женско начало. На този етап от човешката история женското начало бележи подем, като заявява твърдо присъствието си. Съществува опасност от дисбаланс, ако оставите женското начало да вземе връх над мъжкото, защото нито едното от двете не бива да е водещо, тъй като и двете са еднакво важни, за да има равновесие и сътворение.

Отглеждането на вашия физически баща е било особено трудно поради преходните времена, в които живеем. Почитта към мъжа драматично е била изместена и отхвърлена по много и различни начини. Този преход е ужасил вашия баща, който не е имало как да предскаже или разбере тази промяна в устоите на човешката цивилизация. Всичко, което е знаел, е било, че мъжествеността му е отхвърлена и възприемана като нещо чуждо и нежелано. И въпреки това тя е съставлявала по-голяма част от самоличността му. Без ресурс, на който да разчита, баща ви се е обърнал към самия себе си с един вид себеомраза. Бил е обезсърчен, а сърцето му – разбито.

Баща ви се е оттеглил от вас и от своите отрочета в завоалиран опит да го спасите от самия него. Обезличен, той е продължил да осигурява някакво препитание на семейството, макар да се чувства през цялото време нищожен. Всъщност няма и представа за истинската си стойност както като Свято чадо на Господа, така и като защитник на семейството по всевъзможни начини. Вие, Свято Божие чадо, не разчитате на бащина подкрепа заради неговата липса на увереност. Той не е познал любовта и не ви е дарил с такава в достатъчна степен. Така сте организирали наново живота си в дързък опит да покажете върховенство, така че гордостта на баща ви да заблести. Въпреки това винаги сте странели от възможността да се сблъскате с най-страшната истина: че баща ви не би могъл да ви обича достатъчно и не би могъл да ви подсигури по начина, по който ви се е искало.

Потърсили сте одобрението му по множество начини, падайки накрая изтощени и уморени от усилията, без да постигнете целта си. Ще се откажете ли сега от усилията да постигнете непостижимото, о, Възлюбени хора? Ще прогледнете ли, за да видите, че баща ви ви е дарявал с неща, доколкото е бил способен, без обаче да го е изказвал с думи? Това е било поради характера на социалния преход, който е неглижирал мъжете, о, Скъпи хора! Този рязък спад в ценността на мъжа го е накарал да изгуби почва под краката си, както и влияние върху околните, което да има някаква стойност. В резултат на това той прехвърля грижата за децата върху майката, която също таи несигурност за мястото си в живота като цяло. А вие, в търсете на стабилна основа, изградена от одобрение, топлина и любов, сте заключили, че сте допуснали грешка, иначе със сигурност бихте спечелили безапелационната любов и одобрението на родителите си. „Какво ли съм направил, за да ги отблъсна така?“, чудел сте се вие.

Възлюбено Божие чадо, не сте допуснали никаква грешка и ви уверяваме, че сте обичани напълно – тогава, сега и завинаги. Простете на баща си. Простете на себе си. Тръгнете към вечността с развеселено сърце със съзнанието, че истинските ви Баща и Майка в Небесата ще ви обичат и успокояват винаги.

Благодарността

Благодарността е секретът към воденето на последователен живот. Няма повече да ви се налага да балансирате между възходи и спадове, когато единствената мисъл, която вълнува ума ви, е благодарността. Но нека обсъдим това понятие, защото то често бива погрешно разбирано. Благодарността се бърка със смирението, с което благодарите за насъщния. Разбира се, това е форма, която благодарността трябва да приема понякога, макар че най-сигурният начин да тръгнете по пътя на хармоничното съществуване е посредством благодарност, която извира от сърцето.

Онова, което имаме предвид е следното: освен да изказвате благодарност на другите, акцентирайте върху благодарността към самите себе си. Сърдечният ви център свети ярко, изпълнен с любов, когато го благословите заради самото му съществуване. Възхвалявайте вътрешния си плам, така че жарта му да се разгори още по-силно. Благодарете на душата си (онова, което се нарича ваше „по-висше Аз“), затова че ви е осигурила облекчение и утеха. Благодарете на Бог, който е вътре във вас, така че да успеете да разпрострете любовта си все по-надалеч като един увеличаващ се непрестанно кръг на радост.

Виждате ли в такъв случай разликата между този ориентиран към сърцето или душата подход към благодарността? Вие изказвате благодарност, която насочвате навън заради онова, което ви е било дадено извън самите вас. Но това е само проявление на вътрешния плам. Не гледайте на Бог като на нещо различно от вашия вътрешен плам. Знайте, че Той е създал и продължава да подклажда този първичен огън. Вашата светлина никога не може да бъде угасена, както неведнъж сме ви напомняли. Единствената ви задача е да гарантирате, че Божественият пламък у вас ще свети все по-ярко, така че да могат да го видят всички.

Когато отправяте благодарност към светлината вътре в себе си, вие раздухвате пламъка й със своето славословие. Тя се сгрява от признателността ви и става все по-голяма и ярка. Колкото повече се увеличава светлината във вас, толкова по-значими ще стават и външните й проявления. Ще има все повече поводи, поради които да изпитвате благодарност – уверяваме ви!

Не се безпокойте, Скъпи хора, че това е егоистичен начин за възхвала и благодарност. Помнете, че източникът на светлината в душата ви е Бог, когото вие почитате. Винаги помнете, че Божествената светлина свети във вас сега и винаги. И докато отправяте към тази светлина възхвала, все едно че изпълвате стая с пламъците на хиляди свещи.

Отбележете внимателно външните проявления, които стават факт, докато сте ангажирани с процеса. Първо ще дойде радостта, последвана от чувство на сигурност и покой. Сигурни сме, че ще се съгласите, че това са истинските ценности! Ако продължите да благославяте сърдечния си център, ще усетите как начинът ви на живот се променя из основи. Възможно е да се сблъскате с изобилие от емоции, които ще ви се сторят прекалено силни, за да ги изпитате на момента. Когато се случи подобно нещо, потърсете убежище на някое спокойно място заедно с хора, които обичате, или с нас – ангелите. Ще усетите силната съпричастност, струяща от нас, и ще откриете интересни нови предизвикателства. Ще получите много възможности и материални неща, които ще ви помагат по пътя.

Вътрешната ви светлина има и друг благотворен ефект, защото е способна да изчисти шлаката от всяко преживяване, което ви се стовари ненадейно. Когато външните проявления влизат в разрез с радостта ви, можете да си представите как всички грешки, болка или проблеми горят в пещ, запалена от могъщия огън вътре във вас. Този непоклатим сърдечен център е дар Божи, отреден за земния ви път... да ви води, да ви сочи посоката и да разчиства препятствията пред вас.

Бракът

Бракът е декларация, че двама души искат да издигнат партньорството си на по-високо ниво, да се реят с ангелите романтично, емоционално, физически и духовно. В това отношение той е символ на желанието за небесен съюз с любовта и олицетворява желанието за единение, за сливане с Божественото. Бракът търси непреходността на Бог, създаването на оазис на спокойствие сред хаоса на външния свят.

Върху брака са насочени толкова много надежди и мечти, че понякога той поддава под смазващата тежест на излъганите очаквания. И все пак, истина е, че в сигурното убежище на брака, двамата партньори могат да достигнат нови нива на духовно блаженство, които нямат аналог при обикновени обстоятелства.

Вие, които желаете брак, помнете, че Божествената любов е винаги във вас. Вие, които носите факел в търсене на брачен партньор, всъщност се стремите към светлината у другия, която да слеете със своята собствена. Силното ви желание за брак преминава отвъд простото партньорство. Вие се стремите към издигане на собствения си Божествен пламък, така че да грее по-високо, по-обхватно и по-ярко. Чрез брака двата пламъка могат да се обединят в един по-голям и по-жив огън.

Но първо потърсете това преживяване сами. Опитайте се да отгледате безсмъртния си пламък, така че той да стане по-висок, голям и ярък чрез разширяване на познанието за Божествената любов. Това гарантира, че светлината ви ще привлече към вас партньорство, достойно за вашия Божествен принос. И тогава, сливайки светлината си чрез брака, ще го направите от радост, а не от проста нужда. Вие давате светлина един на друг в свещена зестра и се издигате нагоре, така че тя да озари от Небесата земния простор.

И вие, които вече сте се бракосъчетали, помнете, че и булката, и младоженецът носят у себе си факела, с който търсят пътя да изпълнят връзката си със смисъл. Сливането на светлините ви и подсилването по този начин на пламъка на другия, е от жизнено важно значение за светостта на брака. Не спирайте да търсите свещената Божествена светлина у вашия партньор и да се докосвате често до нея, защото когато сте в досег с вътрешния пламък на човека до вас, вие по естествен път обогатявате и своя собствен пламък. Рейте се двамата към Небесата в търсене на свещеното си озарение. Видът ви помръква, щом спрете да изпълнявате тази функция и забравите да се вглеждате навътре в себе си. Вечно щастливият брак е изграден върху завета за поддържането на пламъка посредством взаимния градеж на духа на радост у другия. Създавайте възможности за подобен обмен колкото е възможно по-често независимо дали под формата на размяна на мили думи, споделени актове на наслада или единение относно целта на живота ви в името на добруването на целия свят.

Вината

Когато върху светлото ви съзнание тегне вина, Небесата плачат от ваше име заради погрешното ви решение да слезете сами от трона. Не познавате ли извечната невинност на всяко Божие създание? В момента, в който решите да възневидите „лошотия“ у себе си, се отключва цикличен процес. Първо душата ви (по-висше ви Аз) се сгърчва при мисълта, че е направила грешка, създала ви е чувство на неудовлетворение и е предизвикала негодувание у вас. Когато душата ви страда, светлината ви буквално помръква. Това намалява силата и ефективността ви, но не изцяло, а от гледна точка на това как ви възприема светът. Хората с егоистична мисловна нагласа ще започнат да ви атакуват ожесточено, така както звярът напада болното и изтощено животно.

Вината ви е присъда на Страшния съд, която излага тялото ви на силен дискомфорт и дори на опасност. Разкъсваната от вина душа ще търси болката, за да се успокои и да изкупи грешката си. Това ще провокира отрицателна нагласа, пълна с негативни намерения. Съзнанието ви очаква наказание и вие оглеждате хоризонта в трескавото му търсене. А вече знаете, че човек намира онова, което търси. Истина е също така обаче, че вие самите създавате и привличате онова, което търсите. Изпълненото с вина съзнание ще създава и привлича нескончаем низ от отрицателни ситуации. Така душата ви ще реши, че заслужавате цялата тази болка и ще продължи да я привлича до безкрайност.

Виждате ли дълбоката и изначална опасност, която ви грози, ако таите вина? В действителност вие не сте допуснали никакви грешки и със сигурност не заслужавате каквото и да било наказание. Няма такива грешки на Земята, които да могат да развалят създаденото от извечните ръце на Господа. Той ви е създал съвършени и вие не притежавате силата да развалите това съвършенство – независимо колко упорито се

опитвате да го сторите!

Земните ви грехове може да са ужасни и да са предизвикали много болка, но в очите на Бог вие пак сте невинни. За него вие и вашите побратими и посестрими сте най-прекрасните същества във Вселената. Бог и ние, ангелите, отминаваме земните ви прегрешения и виждаме във вас извечния пламък на Божествената любов. Ние знаем, че това е вашето драгоценно притежание, което неизменно е на разположение. С оглед на вътрешната ви богоподобна същност ние увеличаваме обхвата и силата на светлината ви. Тази интензивна светлина в душата ви е единственият лек за грешките ви, Скъпи хора. Само силният огън може да озари пътя ви и да отстрани неприятностите. Само ако възлюбите светлината, която Бог е запалил вътре във вас, ще откриете светлика, който ще трасира пътя ви към щастието.

Кажете си: „Аз съм любов. Аз съм любов и светлина“. Проумейте го и го повярвайте. И всеки път когато се изкушавате да се поддадете на болката или да търсите наказание, си споменете тези наши думи.