Квантовият активизъм ще спаси цивилизацията

Мисли квантово, бъди креативен

Квантовата физика казва, че обектите са възможности, от които можеш да избираш. И наистина, основният въпрос на живота ти е: Ще продължиш ли да правиш все същите стари избори или ще изследваш нови възможности? С други думи, ще живееш ли в условния, но удобен пашкул на своето его, или ще поемеш известни рискове, ще се устремиш към новото и ще изследваш своето квантово съзнание?

Ако досега сте живели в нютонов свят, както твърдят материалистите, въпросът за избора между креативността и условността би бил безсмислен. В нютоновия свят в зависимост от това с кой учен разговаряш, ти си или начинът на атома да разбере за себе си, или средството на гените ти да се запазят и разпространяват. Според второто виждане гените са успели да създадат мозък чрез случайни мутации, предизвикани от нуждата за оцеляване. В най-добрия случай ти си функция на мозъка си – софтуерът на твоя мозъчен хардуер. Ние сме програмирани чрез еволюционната си история и условностите на околната среда. Всеки компютър е способен да извърши дори сигурно по-доб­ре от теб това, което наричаш свои творчески актове.

За ваше щастие и за радост на всички, включително и на материалистите, реалният свят е квантов, затова и въпросът за избора между креативността и условностите също е реален. В реалния квантов свят вашето съзнание е единствената реалност и мозъкът ви е продукт на еволюцията на съзнанието, което се стреми да прави все по-добри репрезентации на всички значения и смисъл, които можете да изследвате във всякакъв контекст. Истина е, че миналите ви преживявания са създали условни ситуации за характера и личността ви, но не се налага да „засядате“ в никоя от тях. Можете да продължите нататък, да промените стария ред, да го замените с нов.

Сигурно вече интуитивно предусещате, че това ще бъде вълнуващо приключение. Допускам, че смисълът на живота се състои именно в него и че сме го преживели в много прераждания като героя от филма „Омагьосан ден“.

Мисл`и квантово

Не се налага никой да ви казва как да мислите в съответствие с диктата на вашето условно състояние, което наричате его. Идва ви съвсем естествено. И често сте доста безпомощни в тази дейност.

Креативността няма нищо общо с това – тя не е его. Това твърдение няма да ви помогне много, докато не го облечем в структура. Затова нека разгледаме основите на квантовото мислене във връзка с креативността.

Квантовото мислене изисква да осъзнаете, че креативността значи да можете да изберете новото сред многото възможни значения, то ни дава ново мислене, което няма нищо общо с това, което сме мислили преди. Според квантовата физика процесът е следният. Преди да изберете, в съзнанието се появяват вълни от възможни значения, но вие не сте отделени от тях. Това се нарича несъзнателна обработка.

Достойнството на теорията за съзнателното преживяване, която изложих в последните две глави, се състои в това, че ни помага да направим формална разлика между несъзнаваното и съзнаваното. „Несъз­навано“ имаме, когато съзнанието ви не е отделено от възможностите, които обработва, а „съзнаваното“ се отнася за разделението между субект и обект – вашето съзнание е отделено като субект от обектите, които преживявате. (Леко неразбирателство благодарение на Фройд. Несъзнавано всъщност означава незнание.)

Обикновените мисли следват потока на съзнанието. Те са непрекъснати – едната е причина за другата. Това не важи за креативната мисъл – тя няма никаква причина, не е предшествана от друга мисъл. Преминаването от всички предишни мисли към нова креативна мисъл е спонтанно. Вие се отделяте от потока на съзнанието и внезапно сте завладени от приятно чувство на изненада. Аха! Нова мисъл, творческо прозрение. Но нямате представа откъде е дошла тази мисъл или как е стигнала до съзнанието ви. Още малко квантово мислене: творческото прозрение е спонтанно събитие в мисленето, квантов скок.

Щом креативната мисъл е квантов скок, от какво и към какво е скок? С други думи, откъде идват творческите прозрения? Може би вече сте се досетили от съдържанието на вашите собствени креативни изненади. Творческите идеи идват от архетипното поле на нашето съзнание. Когато имаме творчество, ние правим квантов скок от разума към свръхменталното.

Когато си кажете „Аха!“, виждате, че изненадата ви идва не само от новостите на обекта на вашето прозрение, но също така и от новостите в субекта на прозрението. Вие, човекът с прозрението, сте част от космическата реалност, а не обичайната ви същност – отделна личност. Ставате холистична личност.

В процеса на квантовия скок вашата съзнателна идентичност прескача от обикновеното ви състояние на съзнанието, егото, към необикновено космично единство със свръхсъзнанието, което можете да наречете квантова личност.

Разберете, че за разлика от привидно непрекъснатото състояние на възбуда на будното ви състояние, възбудата на квантовата личност е спонтанна и няма връзка с обичайното състояние на съзнанието ви. Разберете, че в обичайното си его сте локални и идентифицирани с локалната си личност и история, а квантовата личност е нелокална – нейната идентичност е целият космос.

А ето и най-неуловимият аспект на креативното преживяване, наблюдаван само от малцината, които искат да изследват същността на творческата космическа квантова личност. Квантовата личност повишава познанието си в пряка зависимост с новото прозрение – обектът на съзнанието като такова.

При обикновеното мислене вие мислите с главата си и има причина и следствие. Мислите ви са функция на вас самите, те са следствието. Вие сте подредени с тях в проста йерархия. Но не такъв е случаят при творческото мислене, когато има взаимозависимост между мислителя и мисълта – не е ясно кой кого причинява. Това е преплетена йерархия.

Когато се олицетворявате с егото си, вие винаги сте в проста йерархия със своите мисли, а квантовата ви личност има преплетена йерархия с обектите на съзнанието.

Квантовият колапс в идеалния случая е спонтанен, нелокален и с преплетена йерархия. Предишният опит, или по-точно споменът за него, разваля тази идеална ситуация. И тъй като имаме навика да се възползваме от паметта си за минали преживявания, те създават условността на реакцията ни към стимулите в полза на минали реакции. Когато опитът се натрупа, той има склонността да доминира процеса на обработване на значението. Затова и колапсите ни започват да стават условни – непрекъснати, локални и с проста йерархия.

При всяко творческо събитие и прозрение креативните хора (да ги наречем творци) надскачат условността и извършват колапс, който е спонтанен, нелокален и с преплетена йерархия. Математикът Карл Фридрих Гаус пише за тези свои преживявания: „Като внезапна светкавица видях решението на загадката. Самият аз не мога да кажа каква пътека ме заведе до него, каква бе връзката между това, което вече знаех, и което направи успеха ми възможен.“ Поетът Рабиндранат Тагор разказва за съчиняването на първото си стихот­ворение: „Нищо незначещите фрагменти престанаха да бъдат изолирани и пред мен се разкри единство.“ Никак не е трудно да видим в тези цитати спонтанност, нелокалност и преплетена йерархия.

Но няма нужда да превръщаме креативността в нещо изключително. Всеки може да бъде творец. Всеки може да стигне до несъзнаваната свръхменталност и да обработи директно архетиповете, без да го знае. Още малко квантово мислене. Кой сте вие, когато несъзнателно обработвате свръхменталното в търсене на новото? Вие сте своето квантово съзнание, разбира се. Обичайно се казва, че когато в подсъзнанието ви се появи нещо ново, тогава Бог го осмисля вместо вас. И когато той избере да манифестира творческото прозрение, вие преживявате всичко през квантовата си личност. Но нека пак помислим квантово. Кой преживява квантовата личност? Само вие. Имаме и преживяването на егото и неговия спомен за изненадата и вече можете да направите своя въображаем гирлянд от свръхменталните цветя на прозрението. Виждате ли какво приключение изпускате, когато си мислите, че само гениите могат да бъдат креативни?

Докато сме деца, имаме много креативни преживявания – те създават условния контекст на нашата его-идентичност. Когато като възрастни се научим как да творим, ние всъщност разбираме как да проникнем през условностите на егото, ако се налага. Но това не е регресия към детството, не е пълно отричане на егото. Това е връщане към част от детската ни невинност въп­реки егото и всъщност с помощта на егото.

Накратко, темата за творческото преживяване е много важна. Креативните ни идеи са резултат от творческата игра на съзнанието, която е единствената истинска игра в квантовата вселена. Но техните сенки (спомените) слагат началото на условностите – тенденция за хомеостатично повторение. Условността ни запраща в примамлива мрачна игра, която прави света да изглежда изпълнен с дихотомии – активизъм и бездействие и т.н. Да бъдем креативни, значи също така да проникнем отвъд този камуфлаж и да развием способността да обединяваме дихотомиите.

Въпроси, свързани с креативността

Светът отговоря на нашите въпроси. Понякога реакцията му е творческа, друг път – не. Но за да постигнем напредък, трябва да задаваме въпроси. Освен „Как да бъдем креативни?“ (на което отговорът е – „Мислете квантово“) какви други въпроси по проблема се тълпят в съзнанието ви?

Креативност обикновено наричаме актовете на откриване или изобретяване на нещо ново с нов смисъл и ценност. Кои са някои от проявленията й? Това е лесен въпрос. Можем да му отговорим само като се огледаме. Някои от нас творят с четка и длето – това са хората на изобразителното изкуство. Други пишат стихове по изгрев слънце – поети визионери. Учените показват своята креативност, когато докажат теорема, открият научен закон или създадат нова технология. Някои проявяват творчество пред пианото или на дансинга. Това са само няколко примера за традиционни творчески актове – изобразително изкуство, поезия, математика, наука, музика, танц. Но те не изчерпват обхвата на креативността.

Напоследък към него започнаха да причисляват и бизнес начинанията – една наистина приветствана добавка към традицията (Рей и Майерс, 1986).

Споменатото дотук са примери за външна креативност, която възниква на арената на човешкото изразяване и има продукт, който всеки може да види. Но ние също така имаме и своята вътрешна арена, състояние на съзнанието, в което живеем, чувстваме, мислим и проявяваме интуицията си. Не всеки се озовава в едни и същи вътрешни състояния, в еднаква степен на вът­решна цялост. Но така се появява вътрешната креативност (Харман и Райнголд, 1984), вътрешният пейзаж на преживяванията, изключително важна арена за квантовия активист.

В миналото, а дори и сега, огромен брой хора са предприемали т.нар. духовни пътешествия в търсене на Бог. Ако ги погледнем по-отблизо, ще видим, че това са опит­и за самоосъществяване, за откриване на истинската природа на личността и преживяването й със средствата на творческия процес на вътрешната креативност.

Но духовното търсене (или пък изследване?) не е единственото поле, на което можем да открием своята вътрешна креативност. Много по-близо до ежедневния ни живот е прилагането на вътрешната креативност във връзките ни с хората. Да се научим да обичаме някого, значи да приложим на практика вътрешния си творчески потенциал и преживяването е напълно различно от онова, което обикновено наричаме любов.

Настоящото развитие на науките, свързани с лечението, показва, че дори в изцеляването има място за вътрешна квантова креативност (Госвами, 2004). Дотам сме стигнали.

Много често възниква объркване, когато стане въп­рос за духовното дирене. Присъдата на новата наука е, че процесът на вътрешното и външното творчество е един и същ, макар резултатите да са съвсем различни.

Определенията „вътрешна“ и „външна“ се отнасят до класификацията на креативността. Има ли друг начин да я класифицираме? Всъщност има. Дори в не­специализирания език се прави разлика между откритие и изобретение. Какво ги отличава? Креативността е откриването на нов смисъл, но всички знаят, че смисълът зависи от контекста. Например, ако аз кажа на човешко същество: „Ти си магаре“, всички ще ме сметнат за грубиян. Но ако кажа същото на едно магаре, никой няма да се оплаква. Така че думата „магаре“ има различно значение в различните контексти.

Контекстът не е задължително да е само физически като в примера, който дадох. Чувствата и емоциите ни също могат да създадат контекст. Освен това има и по-неуловими видове контекст, които Платон нарича архетипове. Те принадлежат на свръхменталното: истина, красота, справедливост, любов, доброта и т.н. Ако се замислите, ще видите, че прекарваме доста време от нашето търсене на значението, въртейки се около някой от архетиповете. Например учените търсят смисъл и значение най-вече около архетипния контекст на истината. И често, когато оценяват успехите си, прибягват до друг архетип – красотата.

Вече можем да направим формална разлика между откритието и изобретението. Откритието е създаването на нов смисъл чрез нов поглед към архетипен контекст, свързан с него. Изобретението е съзиране на нов смисъл в комбинация от стари значения, преоткрити в нов архетипен контекст. Технически погледнато, откритието е фундаментална креативност, а изобретението – ситуационна.

Откритието на Айнщайн, че E = mc2, е изисквало от него да направи квантов скок и да обърне свеж поглед към архетипната истина за природата на времето, за да види, че то е относително и се променя от движението. Това е фундаментална креативност в най-чист вид. По същия начин повечето известни художници импресионисти – Ван Гог, Реноар и останалите – са носители на фундаментална креативност. Но да предположим, че взема парченца от картините на импресионистите и направя колаж. Дори да откриете нов смисъл в него, той в най-добрия случай ще бъде ситуационно творчество.

Изниква още един въпрос за креативността. Какво съставлява творческия процес? Проучвания, публикувани за първи път от Греъм Уолъс (1926), показват, че творчеството е процес, състоящ се от четири етапа – подготовка, инкубация (тихо очакване като мътенето на яйцето), прозрение и проявление (на прозрението в продукт). Но има някои тънкости.

Една от тях, която вече споменах, се е превърнала в мото на квантовия активизъм. Подготовката (действието) и чакането (да бъдеш) не са задължително хронологично подредени. Преди творческото прозрение има много смени на състоянията „да бъдеш“ и „да действаш“.

Защо в творческия процес има толкова много агония (представете си как Микеланджело се разкъсва как точно да изрисува тавана на Сикстинската капела) и тревожност (чийто архетип е невротичният образ на Уди Алън)? Но пък кой би спорил, че в мига на прозрението има екстаз (предполагам, че в ума ви се появява образът на Архимед, който изскочил от ваната и хукнал гол по улиците на древна Сиракуза, крещейки „Еврика!“) и огромно удовлетворение при завършването на творческия продукт (представете си Пикасо пред готовата монументална творба „Герника“).

Творческият въпрос, на който творците търсят отговор, понякога се нарича и парещ въпрос, защото тревожи и измъчва егото. Екстазът и удовлетворението идват от постигането на целостта на квантовата личност, колкото и временно да е то.

Каква е целта на творческите идеи? Този въпрос е важен за квантовия активист, сигурен съм в това. Ако творческите идеи нямат причинна ефективност и не служат на никакви цели, както твърдят материалистите, тогава защо да преминаваме през всичката тази агония, какъвто и екстаз да ни чака на края на пътя? Дали защото всички творци искат да утвърдят името си и да постигнат слава? Едва ли. На всички е известно, че няма краткосрочна гаранция за авторитет и популярност в творческата работа. Докато Винсент ван Гог е бил жив, не е получил никакво признание за картините си. Това означава ли, че стойността на творческия акт се определя от това, което хората мислят за него? Че креативността е състезание по популярност? Може би е по-добре творецът да си намери добър пиар, преди да тръгне по мъчителния път на творчеството.

Не, шегата настрана и напук на материалистите творческите идеи „разтърсват вселената“. Те подпомагат еволюционното движение на съзнанието – това е тяхната цел.

Много от нас се занимават с творчество, но истината е, че малцина са художниците като Микеланджело, музикалните виртуози като Моцарт, танцьорите като Марта Греъм, поетите като Рабиндранат Тагор или учените от калибъра на Айнщайн. Съответно най-важният въпрос би трябвало да бъде директен и личен: Как бих могъл да стана по-креативен? Да го зададем по друг начин: Какво ограничава креативността ни? Можем ли да преодолеем лимитите й? Можем ли да стигнем до звездите?

Всички помним как сме били креативни като деца. Чудно е как повечето от нас губят усещането си за чудо, което преобладава в детските ни преживявания, и се установяват в света на възрастните, в който власт­ват рутината и уседналостта. Време е да си зададем дързък въпрос за развитието: Дали креативността в зряла възраст е запазена за малцината избрани, т.нар. гении като Айнщайн и Марта Греъм? Това, което отличава гениите от останалите, вродено ли им е, или при правилно развитие всеки от нас би могъл да стане гений? Още един въпрос относно възрастта. Физикът Ервин Шрьодингер е свършил най-важната си креативна работа (откриването на математическия модел на квантовата физика) на зрялата възраст от четирийсет години, а на петдесет и пет е написал значима книга за същността на живота, която вдъхновила цяло поколение биолози. Само на гениите ли е съдено да плуват в морето на креативността във всякакви възрас­ти или всеки може да го направи?

За вътрешните творци, особено търсачите на духовно просветление, основният въпрос в тази материалистическа епоха се свежда до следното: Съществува ли изобщо Бог? Просветлението е обещание за рая, но дали той изобщо съществува, за да можем да осмислим пътуването си към него?

След като проумеят новата наука, квантовите активисти смятат тези съмнения за разрешени.

Но да оставим въпросите и съмненията и да се обърнем към нещо, което никой не може да отрече. Ние ставаме най-живи, най-радостни, когато сме креативни. Творческите ни моменти са най-великите в живота ни. Държим толкова много на творчеството, че участието в създаването на чужд творчески продукт и дори само наблюдаването му, ни хвърля във възторг.

Но дори тези точни наблюдения повдигат някои въпроси. Можем ли да посветим цялото си време на преследване на творчески актове? Има ли творчески начин на живот, който надминава по качество всичко останало? Можем ли да изживеем живота си, като поставим творчеството в центъра му?

Квинтесенциалният въпрос е: Има ли отговори на тези въпроси? Или пък вече сте се досетили дали квантовото мислене няма да отговори на всички тези питания.

Отговорът и на двата аспекта на този въпрос е ясно и гръмко „да“. Квантовото мислене ни дава задоволителни отговори на всички въпроси за творчеството, които ни хрумнат, дори нещо повече. То ще ни вдъхнови да се гмурнем в творчеството. Във втората част на книгата ще разгледам обстойно как креативността се проявява в ежедневието ни и как можем да демонстрираме своите открития.

Ще обобщя целта на квантовия активизъм по отношение на креативността със следните стихове от Рабиндранат Тагор (леко съм ги перифразирал).

„Там, където страхът не създава непробиваеми

бариери,

където умът е свободен да рискува,

където няма нито награди, нито наказания,

а само честното любопитство ни мотивира,

където можем да чуем Космоса

да ни нашепва защо сме тук,

в тази земя на творческата свобода –

там искам моят свят да се пробуди.“