Как да съхраним видението

1.

Общата картина

Десетото откровение ще ни помогне да го проумеем [цялостното пробуждане] – да отворим възприятията си за мистичните знаци, за все по-издигащото се духовно съзнание на Земята, за възможността човек да повиши своите вибрации, както е описано в Деветото откровение, така че да стане невидим. И всичко това от перспективата на едно друго измерение, за да разберем и да участваме по-пълноценно в случващото се.

Джеймс Редфийлд, „Десетото откровение“

Да държим визията отворена

За личности като Христос, Мохамед и Гаутама Буда способността да се поддържа световната визия вече е част от автобиографията им. Тъй като са сред най-подходящите кандидати, явили се на интервюто, те почти винаги ще получават работата заради опита и уменията си.

Тази книга се отнася за всички останали.

Неотдавна в една група, която изучаваше откровенията на Селестинското пророчество, някакъв мъж вдигна ръка и каза: „Изпитвам силно притеснение относно приложението в живота на информацията, която научавам. Участвал съм и в други семинари, говорил съм с хората – всички ние сме много ентусиазирани. Как обаче да съхраня този ентусиазъм, това чувство във всекидневието си? – А после продължи: – Омръзна ми да говоря за себе си. Изпитвам желание да продължа напред и да бъда по-ангажиран със света. Как да го постигна?“ Мъжът зададе въпрос за нещо, за което всеки от нас се пита. Твърде е възможно и вие да сте го правили. В нашата култура трябва да се задава този въпрос, ако искаме да отворим ума си за ново схващане за света, което ще ни заведе от мястото, на което се намираме, до едно бъдеше, изпълнено с надежда. Въпросът „Какво мога да направя, за да служа на света в положителен план?“ е съществен, защото е необходимо да предприемем непосредствени действия, които да ни изтеглят от ръба на катастрофата. Идеята, която се съдържа в този въпрос, обаче се намира на същото ниво, на което възникват проблемите ни. Ние продължаваме да се опитваме да се справим с проблема с външни действия. Необходимо е да действаме вътре в себе си – вместо да разглеждаме проблемите като нещо външно, ние би следвало да променим начина, по който възприемаме света, да повдигнем завесата на познанията и възможностите в другите измерения, които са част от „външната реалност“ и от собствената ни вътрешна реалност. След като започнем да действаме на това многоизмерно ниво, веднага ще се включим в преследването на целта на човешката еволюция – одухотворяването на нашия физически „реален“ свят, и ще станем част от един по-плавен процес, който трудно можем да си представим в настоящия момент. Как да го направим?

Степени на съзнание

Десетото откровение, заедно с останалите девет, описани в книгата на Джеймс Редфийлд „Селестинското пророчество“, е степен на съзнание. Ако сте чели книгата, вероятно сте имали удивителното чувство, че повечето от откровенията са ви известни, че вече сте чували за тях, но временно сте ги забравили. Споменът ви подсеща, че наистина сте дошли на този свят със задачата да спомогнете за прехода към следващата степен на съзнание.

На нивото на Десетото откровение вие също така сте в състояние да приемете известна или по-голямата част от вечната философия, която ще разгледаме по-нататък. На това ниво на мислене/чувстване/интуитивно усещане можете да кажете: „Да, тези идеи действат в живота ми.“ Имате усещането, че те живеят чрез вас.

Осъзнаването на този факт ви кара да реагирате подобно на човека, който цитирахме по-горе. В такъв случай какво се получава? Ние сме свикнали да бъдем активни, да управляваме Вселената (или поне да се опитваме да я управляваме) и да получаваме резултати. Но досега вниманието ни е било погълнато от действията по отношение на външния свят, а не на вътрешния ни свят, в който съзнанието е от най-съществено значение. За да направим второто, е необходимо да разрушим старите методи и възгледи. Това е смисълът на промяната на парадигмата. Дали ще съумеем да пренастроим умовете си, да променим условията, да свалим наочниците си и да пропуснем светлината да проникне в нас достатъчно бързо, за да съхраним себе си и естествената среда на планетата? Това е въпросът, който ни кара да се събуждаме посред нощ.

Зависи от нас, обикновените хора, които сме тръгнали към бъдещето. Можем да свършим част от работата, като решим да направим промени или да обичаме по-силно. Макар и да се учим, да се развиваме и да променяме възгледите си по отношение на това какво е възможно, върху нас действат външни сили. Някои от тях, които са ни познати, са екологичните катастрофи, пораждащи страх у нас. Тези обстоятелства ни принуждават да обръщаме внимание на последиците от всяко свое действие.

Другите сили, които влияят върху начина ни на мислене като общество и отделни личности, е възможно да се окажат същества от някакво духовно измерение, които наблюдават нашия напредък и са загрижени за благосъстоянието ни. Звучи ви злокобно? Всъщност не е така. Духовното измерение, което съществува извън пределите на петте ни сетива, се появява пред нас индивидуално и колективно, за да ни освободи от склонността да изпитваме самодоволство, страх, алчност, да се отричаме от себе си, която ни държи в капана на психичното разстройство. Тези други измерения искат Земята да продължава да процъфтява като прекрасен, невероятно богат източник на любов, живот и знания. Досега повечето от нас не са си давали сметка за невидимата граница между нивата на съществуване. На този етап от еволюцията, когато оцеляването на планетата и на всички нейни видове е застрашено, е време завесата да бъде вдигната. Настъпил е моментът да се действа решително. Но да не изпреварваме хода на нашия разказ.

Не става дума за рецепта, а за процес

Повечето от нас, представителите на западния свят, се нуждаят в жизнения си път от карта, комплект от инструменти и парично обезпечение. Тъй като разбираме, че животът е разгръщащ се процес, ние стигаме до извода, че за успеха не съществува никаква друга рецепта освен да обръщаме внимание на модела, по който енергиите ни изпълват и ни носят информация. Зареждащата енергия на нашия дух осветява пътя ни и ние наистина получаваме помощ от приятелите си. Ако въобще съществува някаква формула, то тя се състои в това, да осъзнаем, че желанието и волята са механизмите, които насочват намерението ни. Вярата или безмълвното очакване, че вратите ще се отворят, е неизменна част от този път. Доверието е решителното очакване, че нашите намерения и желания ще се осъществят. Давайки и получавайки, ние служим на околните и получаваме от тях енергия.

Ако си послужим с езика на откровенията, ние „задаваме въпроси и следваме интуицията си“. Казано още по-просто, животът ни следва потока на нашите мисли.

„ ... животът ни е съсредоточен върху молитвата и действието. Нашата работа e изблик на съзерцанието, на единството ни с Бог във всичко, което вършим. Посредством работата си ние подсилваме единството си с Бог, така че молитвата и действието и действието и молитвата се сливат в непрекъснат поток.“

Лусинда Варди,

„Майка Тереза: обикновеният път“

Какво ще стане, ако...?

Какво ще стане, ако някой ви каже, че следвате определен път? Че сте потопени в континуум от съзнателна енергия, който се разкрива пред вас с някаква цел? Ако със сигурност знаехте, че не сте сами – не в преносния, а в буквалния смисъл на думата? Ако знаехте, че няма нищо случайно и че около вас е пълно с важна информация, за която може би не си давате сметка? Как бихте продължили да живеете, ако знаехте, че няма да престанете да съществувате, когато вашето тяло изтлее след смъртта?

Как бихте се чувствали, ако откриете по безспорен начин, че човешките същества са само едно ниво на съзнание в многопластова вселена от интелигентни, съзнателни същества? Ужасени? Смирени? Развълнувани? Свързани дълбоко с източник, за който сте забравили, че съществува? Хора, които са изпадали в състояние, близко до смъртта, и са имали контакт със свои починали близки, които са се срещали с ангели, светци и извънземни същества, разказват, че са изпитали всички изброени по-горе чувства.

Десетото откровение е свързано със съзнанието, че ние не сме сами и че не сме център на Вселената. Това е ниво на осъзнаване на факта, че сме дошли на тази земя, за да свършим нещо, и си спомняме, че имаме предназначение. Възможно е предназначението да ни убягва, подобно на позабравен спомен. На това ниво на разбиране обаче подобен неясен спомен е достатъчен, за да отключи синхронични събития, които водят до среща със следващия човек, до получаване на следващото послание.

Навярно все още не сте имали необичайни преживявания, свързани с духовния свят, нито път сте усещали връзка с духовната си група. Едва ли ви се е случвало детето ви да бъде спасено, когато полита от някоя скала на Големия каньон към смъртта. Джоан Уестърн Андерсън, автор на две книги, посветени на ангелското присъствие и свръхестествените явления, описва преживяването на една майка, чиято дъщеря била на къмпинг с приятели. Една вечер жената имала предчувствие, че дъщеря й е в опасност, и си казала: „Помогни й, Господи!“ Когато се прибрало вкъщи, момичето й разказало, че паднало от скалата и веднага усетило как стъпва на издатина, по-малка от стъпалото му, а после някакви ръце го прегърнали и го върнали обратно на скалата. Може би сте чели за преживявания, близки до смъртта, при които човек влиза в тунел от светлина, вижда сияещи същества и изпитва такава невероятна обич, че му се иска да остане там и да приключи с живота си на Земята.

Макар и вие самите да не сте осъществявали подобни контакти, надхвърлящи рамките на нашето измерение, има стотици хиляди, да не кажем милиони хора, които са се сблъсквали с други нива на съществуване. Поради факта обаче, че сте част от онова, което биологът Рупърт Шелдрейк нарича морфогенично поле, вие също сте част от процеса.

„Съвременните теоретици като британския физик Дейвид Бом, който е изследвал подробно изводите от теоремата на Бел, са били принудени да предположат, че има „невидимо поле“, което обединява цялата реалност, поле, което притежава свойството да разбира веднага какво се случва навсякъде... Невидимото поле прилича много на интелекта, лежащ в основата на ДНК, а двете напомнят много ума. Умът притежава свойството да държи всички наши мисли в едно, така да се каже, тихо хранилище, където те са организирани в понятия и категории.“

Дийпак Чопра,

„Квантово лечение: изследване

на границите на медицината ум/тяло“

Настъпи времето да положим усилия и да насочим вниманието си към поразителната информация, която ни залива отвсякъде. Нормално е да сме объркани. Защо? Поради факта, че настъпва процес на разрушаване на представите, които сме смятали за непоклатими. Дойде моментът да се помъчим да отворим умовете си за значението на тази информация по отношение на оцеляването и еволюцията на човешката раса.

Ние сме тези, които изграждат моста между стария и новия начин на мислене с помощта на Петото, Деветото и Десетото откровение, които включват промяна във възприятията за нас самите и за отношенията ни с околните, както и за комуникацията ни с другите измерения. Отговорите на всекидневните въпроси, които се опитваме да намерим, са неразделна част от търсенето на обяснение на събитията, представляващи предизвикателства за нашия рационален начин на мислене. Лечението, което трябва да проведем на планетата, зависи от способността ни да се отворим за реалностите на отвъдното, или духовните нива на съществуване, които вече комуникират с нас, и да осъзнаем факта, че тези измерения са свързани със съзнанието ни. Следователно отговорите на всекидневните въпроси по отношение на това как да живеем и как да служим на планетата ще дойдат от изпълнението на посланията, до които стигаме интуитивно или за които научаваме от съвпаденията, налагащи нов начин на мислене.

Възможно е да ви се стори, че всичко това звучи доста странно и неосъществимо. В такъв случай не сте длъжни да продължавате да четете. Дайте книгата на някоя благотворителна организация или я подарете на някого, когото също смятате за странен. Ако обаче останете с нас, ние ще се опитаме да ви накараме да минете през един въображаем процес, изпълнен с обикновени човешки истории, който, надяваме се, ще породи у вас мисли и чувства, наситени със съдържание. Всъщност ние заедно стигаме до отрития и Десетото откровение ни напомня, че отсега нататък трябва да работим в синхрон с останалите, за да изградим груповата си интелигентност/интуиция, за да поставим гъсеницата, която представлява нашата човечност, на клона, където тя ще може да се превърне в пеперуда.