Към Bard.bg
Недостойна за любов (Даниел Стийл)

Недостойна за любов

Даниел Стийл
Откъс

1.

 

 

Джим Доусън беше красив още от деня на раждането си. Беше единствено дете, високо за възрастта си, с идеално телосложение и когато порасна, се превърна в невероятен атлет, както и в център на света за родителите си. И двамата бяха прехвърлили четирийсетте и след години напразни опити да се сдобият с дете раждането на Джим беше благословия и изненада. Вече бяха загубили надежда, когато се появи идеалното им момченце. Майка му го прегръщаше и го гледаше с обожание. Баща му обичаше да играе на топка с него. Джим беше звездата на своя отбор от Малката лига, а момичетата в училище въздишаха по него. Имаше тъмна коса, кафяви кадифени очи и подчертана трапчинка на брадичката като някоя футболна звезда. В колежа стана капитан на футболния отбор и никой не се учуди, когато започна да се среща с кралицата на годишния бал, хубаво момиче, чието семейство се бе преместило в Южна Калифорния от Атланта. Девойката беше дребна и стройна, с очи и коса, тъмни като неговите, и кожа като на Снежанка. Беше нежна, с благ глас и изпитваше страхопочитание към него. Сгодиха се в нощта на завършването и се ожениха по Коледа същата година.

По това време Джим вече работеше в една рекламна агенция и Кристин прекара следващите шест месеца след дипломирането си в подготовка за сватбата им. Беше получила бакалавърска степен, но единственият ? интерес през четирите години, прекарани в колежа, беше да си намери съпруг и да се омъжи. С безупречната си американска красота двамата представляваха зашеметяваща двойка. Допълваха се идеално и все едно бяха слезли от корицата на някое списание.

Кристин си мечтаеше да стане манекенка, но Джим не даваше и дума да се издума. Той имаше хубава работа, печелеше добре и не искаше жена му да работи. Какво щяха да си помислят за него хората? Че не може да я издържа? Настоя Кристин да си стои у дома и всяка вечер да го чака, и тя го правеше. Познатите им казваха, че са най-привлекателната двойка, която са виждали някога.

Никога не бе имало съмнение кой е мъжът в семейството. Джим определяше правилата, а Кристин нямаше нищо против. Майка ? беше починала, когато тя беше много малка, а майката на Джим, която Кристин наричаше „мама Доусън“, не спираше да възхвалява сина си. Той печелеше добре, беше любящ съпруг, приятна компания, съвършен атлет и се издигаше все по-високо в йерархията на агенцията. Държеше се дружелюбно и приятелски с хората, стига да му се възхищаваха и да не го критикуваха. Но повечето хора нямаха причина да го правят. Джим беше представителен младеж, лесно печелеше приятели, издигаше жена си на пиедестал и се грижеше добре за нея. В замяна очакваше единствено да прави това, което ? каже, да го боготвори и да го остави той да командва. По подобен начин разсъждаваше и баща ?, така че Кристин беше възпитана да се превърне в идеалната съпруга за мъж като Джим. Съвместният им живот отговаряше на всичките ? надежди и дори ги надхвърляше. С Джим нямаше никакви неприятни изненади, никакво странно поведение, нито разочарования. Той я закриляше, грижеше се за нея и ? осигуряваше идеални условия. Връзката им беше съвършена и за двамата. Всеки знаеше своята роля в нея и играеше по правилата. Джим беше обожаваният, а тя – обожаващата.

През първите няколко години двамата решиха да не бързат с децата. Можеха да изчакат и още по-дълго, но хората започнаха да говорят. На Джим му се струваше, че ги критикуват или може би предполагат наличието на някакъв проблем, макар че всъщност двамата се наслаждаваха на свободата си без деца, които да ги обременяват. Джим редовно водеше Кристин на почивки през уикенда, ходеха на ваканции и един-два пъти седмично вечеряха в ресторант, макар че тя беше добра готвачка и се беше научила да приготвя любимите му ястия. Нито той, нито тя страдаха от липсата на деца, макар да бяха единодушни, че един ден ще ги имат. Но след пет години от сватбата им дори родителите на Джим започнаха да се тревожат, че може би младите се борят със същите проблеми, които бяха попречили на самите тях да имат дете почти двайсет години. Джим ги уверяваше, че няма такова нещо, че просто се забавляват и затова не бързат с децата. Бяха на по двайсет и седем години и се наслаждаваха на свободата си и на липсата на отговорности.

Но постоянните подпитвания най-после оказаха въздействието си и той обяви, че е време да създадат истинско семейство. И както винаги, Кристин се съгласи. Най-доброто за Джим беше идеално и за нея. Тя забременя незабавно, по-бързо, отколкото очакваха – мислеха, че ще отнеме шест месеца или дори година. И въпреки тревогите на свекърва ?, бременността на Кристин мина леко.

Когато започнаха болките, Джим я закара в болницата и предпочете да не остава в родилната зала при появата на бебето. На Кристин това също ? прозвуча добре. Не искаше съпругът ? да изпитва и най-малкото неудобство. Той се надяваше на момче, тя също, за да е доволен. И през ум не им мина, че е възможно да се роди момиче, и водени от тази увереност, бяха предпочели да не разбират пола на бебето. Тъй като беше много мъжествен, Джим очакваше първородното му дете да е син, затова Кристин обзаведе детската стая в синьо. И двамата бяха абсолютно сигурни, че ще е момче.

Бебето беше разположено напречно и трябваше да го извадят с цезарово сечение. Кристин все още спеше, упоена от анестетика, когато Джим чу новината. А когато зърна бебето, което сестрата му показа през прозореца само за минута, не по-дълго, си помисли, че са го подменили. Личицето на новороденото беше съвършено кръгло, с пухкави бузки, каквито нямаше никой от родителите му, и обрамчено с ореол от светлоруса, почти бяла коса. А още по-шокиращ беше фактът, че е момиче. Това не беше бебето, което очакваха, и докато дъщеричката му се взираше в него от другата страна на прозореца, единствената мисъл, която се въртеше в главата му, беше, че новороденото прилича на старата британска кралица Виктория. Каза го на една от медицинските сестри, а тя го сгълча и отвърна, че дъщеря му е красива. Тъй като не разбираше нищо от гримасите на новородените, той не се съгласи. На него бебето му изглеждаше като чуждо дете. Нямаше нищо общо с него или с Кристин. Изпълнен с разочарование, той седеше мрачно в чакалнята, докато чакаше да го повикат при жена му. Веднага щом видя изражението му, тя разбра, че бебето е момиче и че се е провалила в очите на съпруга си.

– Момиче ли е? – прошепна, все още замаяна от упойката.

Той безмълвно кимна. Как щеше да каже на приятелите си, че синът му се е оказал момиче? Това беше голям удар за самолюбието му, нещо, което не можеше да контролира, а той открай време не обичаше нещата, които не можеше да контролира. Държеше да дирижира всичко и Кристин винаги бе готова да му се подчини.

– Да, момиче е – промълви най-после той и видя, че от ъгълчето на окото на Кристин се отронва сълза. – Прилича на кралица Виктория. – А после се пошегува: – Не знам кой е баща ?, но има сини очи и е русокоса.

Нито в неговото, нито в нейното семейство имаше светли хора с руси коси, като се изключи баба му, а възможността детето да прилича на нея му се струваше преувеличена. Но не се съмняваше във верността на Кристин. Това дете очевидно беше някакъв атавизъм, произлязъл от сливането на генетичното им наследство, но не приличаше на тяхно. Сестрите не спираха да повтарят, че било много сладко, но Джим не мислеше така. Изминаха няколко часа, преди да донесат бебето на Кристин, която го загледа удивено, докато го взимаше и докосваше малките му ръчички. Бяха го увили стегнато в розово одеялце. Току-що бяха сложили инжекция на Кристин, за да спрат млякото ?, тъй като бе решила да не кърми – Джим не искаше, а и тя нямаше никакво желание. Искаше да си възвърне фигурата възможно най-бързо, тъй като съпругът ? винаги бе харесвал стройното ? стегнато тяло и не я намираше за привлекателна по време на бременността. През това време тя бе внимавала с теглото си и сега, също като на Джим, ? бе трудно да повярва, че това пухкаво светлорусо бебе е тяхно. Крачетата му бяха дълги, прави и здрави като на Джим, чертите му обаче дори бегло не напомняха на някого от родителите. Когато зърна внучката си, майка Доусън побърза да се съгласи със сина си и добави, че бебето прилича на баба му по бащина линия, но се надява това да се промени, когато порасне. Бабата на Джим беше закръглена жена с тежки кости и я ценяха заради готварските и шивашките ? умения, а не заради красотата ?.

В деня след раждането шокът от появата на момиченцето бе понамалял, макар че приятелите на Джим в офиса се шегуваха, че ако иска син, трябва да опита пак. Кристин се тревожеше, че ? се сърди, но той много мило я увери колко се радва, че тя и бебето са здрави, просто трябва да дадат най-доброто от себе си при тези обстоятелства. Начинът, по който го каза, я накара да се почувства все едно се е провалила, а майка Доусън затвърди това убеждение. Не беше тайна, че Джим искаше син, а не дъщеря, нещо като потвърждение за мъжествеността му и за способността му да създаде мъжки потомък. И тъй като нито на него, нито на нея им беше хрумвало, че може да им се роди дъщеря, не бяха мислили за имена за момиче, така че сега се чудеха как да кръстят пухкавото русо бебе, което лежеше в ръцете на Кристин.

Когато каза, че дъщеря им прилича на кралица Виктория, Джим се шегуваше, но и двамата се съгласиха, че името им харесва, така че той продължи по този път и предложи средното ? име да е Реджина. Виктория Реджина Доусън в чест на кралица Виктория. Виктория Кралицата. Докато се взираха в бебето, името им се стори странно подходящо и Кристин се съгласи. Искаше съпругът ? да е доволен поне от името, ако не от пола на детето. Все още се чувстваше виновна, че го е разочаровала, раждайки момиче, но когато пет дни по-късно ги изписаха, той като че ли ? беше простил.