Ти си роден богат

1. Аз и парите

Хотел „Еджуотър Бийч“

През 1923 година в хотел „Еджуотър Бийч“ в Чикаго се състои среща на осем от най-богатите финансисти в света. Тези осем човека контролират повече пари от правителството на Съединените щати. Сред тях са:

• президентът на най-голямата независима компания за производство на стомана,

• президентът на най-голямата газова компания,

• най-крупният търговец на жито,

• президентът на нюйоркската стокова борса,

• член на кабинета на президента,

• най-свирепата „акула“ на Уолстрийт,

• главата на най-големия монопол в света,

• президентът на Банката за международни плащания.

Никой не може да отрече, че групата е съставена от най-преуспелите мъже на света; по-точно казано, мъже, които са открили тайната да „изкарват пари“.

Нека сега проследим положението на същите тези мъже двайсет и пет години по-късно.

Президентът на най-голямата независима компания за производство на стомана, Чарлс Шуоб, живее с пари, взети назаем, в продължение на пет години, преди да почине напълно разорен.

Президентът на най-голямата газова компания в Северна Америка, Хауърд Хопсън, полудява.

Най-крупният търговец на жито, Артър Кътън, умира безпаричен в чужбина.

Президентът на нюйоркската стокова борса, Ричард Уитни, е в затвора „Синг Синг“.

Членът на кабинета на президента, Албърт Фол, е помилван и освободен от затвора, за да умре у дома.

Най-свирепата „акула“ от Уолстрийт, Джеси Ливърмор, се самоубива.

Главата на най-големия монопол, Ивар Кругър, се самоубива.

Президентът на Банката за международни плащания, Лион Фрейзър, също се самоубива.

Всеки един от тези мъже е усвоил до съвършенство изкуството да изкарва пари, но изглежда нито един от тях не се е научил как да живее „потънал в пари“, което е негово рождено право.

Подобни истории са причината много добронамерени, но неосведомени хора да говорят: „Нали ти казах, че толкова пари не са на добро“, или пък: „Ето че и богатите не са истински щастливи“, но това, разбира се, не е истина. Макар тези осем човека да са се „отклонили от правия път“, много от богатите са щастливи и вършат добрини с парите си; водят здравословен, чудесно балансиран живот.

Замислете се – парите ще окажат по-голямо въздействие върху живота ви, отколкото останалите стоки. Истина е, че неочаквано придобитите пари ще окажат огромно влияние върху начина ви на мислене. Следователно не може да не се съгласите, че всеки трябва да има задълбочени познания за парите и за принципите, които управляват законите за привличането им. Тъжното е, че едва един от десет разбира това. Деветдесет и пет процента от хората се примиряват с онова, което получават и им се иска да имат повече още от раждането чак до смъртта си, без да разберат, че биха могли да притежават всичко, за което копнеят.

Позволете ми да се отклоня за момент – докато пътешествате из книгата, можете да си позволите мислите ви да поемат в нова посока, като се замислите или за човек, когото познавате, спечелил достатъчно пари, или за друг, който пък е фалирал. Предлагам ви да насочите вниманието към себе си, защото онова, което другите правят или не правят, няма да окаже влияние върху вашето финансово състояние, което се опитвате да подобрите.

Парите са важни

Едно от преобладаващите погрешни мнения по отношение на парите е свързано с важността им. Колко пъти, например, сте чували хората да подхвърлят по време на разговор: „Парите не са всичко“, или: „Парите не са важни“, дори „Парите не ме интересуват“? Хората, които изричат подобни думи, може би не се интересуват от пари, но съм готов да се обзаложа, че търговецът, от когото си купуват колата, се интересува, както и продавачът в магазина за хранителни стоки, също и служителят, който приема вноските по ипотеката им. Истината е следната: не можем да отречем факта, че парите са важни за всеки, който живее в цивилизованото общество. Следователно да твърдим, че те не са толкова важни колкото едно или друго, е просто нелепо. Абсолютно нищо не може да заеме мястото на парите на арената, където ги използваме!

Парите са наш слуга

След като вече наблегнах на важността на парите, позволете ми да се отклоня отново и да ви предупредя – никога не забравяйте, че парите са слугата, а вие господарят. Много внимавайте да не стане обратното, защото мнозина интелигентни хора вече са попаднали в този капан и това определено им се е отразило зле. За съжаление много от тези нещастници са обичали парите и са използвали хората, което е в нарушение на един от основните закони, управляващи истинския финансов успех. Обичайте хората, а парите използвайте, в никакъв случай не си позволявайте обратното!

Друг мит, който хората са възприели по отношение на парите, е, че те се появяват благодарение на „късмета“ или на „щастливата случайност“. Когато, например, хората се съберат и започнат да обсъждат свой познат, постигнал финансов успех, винаги се намира някой, който да каже: „Хари открай време е късметлия“, или „Хари винаги се озовава на подходящото място в подходящото време“. Държа да ви уверя, че макар „късметът“ да има известно значение за финансовия ви успех, той съвсем не е достатъчен. Парите са следствие и трябва да се изкарват. Повярвайте ми, в този живот нищо не се дава безплатно и единствените, които правят пари по лесния начин, или работят в монетния двор, или са с единия крак в затвора, ако вече не са ги тикнали там. Следователно винаги имайте предвид, че дори „благосклонната съдба“ да е фактор за финансовия успех, тя трябва да бъде в съчетание с усилия и упорита работа!

Парите трябва да са в обращение

Третото, което трябва да знаете за парите, е, че те са ценни единствено докато ги използвате. Щом ги извадите от обращение, стават ненужни също като „прочетените вестници“ или „празните кутийки от бира“, които сте натрупали на тавана. За да разберете истината в този принцип, замислете се над следната история. На една полица у дома държа сребърна халба, подарък за реч, която изнесох. Всеки път, когато вляза вкъщи, вадя дребните от джобовете си и ги слагам в нея. После, когато чашата вече е почти пълна, ги давам на едно от децата си или на някой от племенниците си. Редувам ги, а те очакват с нетърпение да настъпи техният момент. Искам да ви обърна внимание на следното: докато пълня чашата, парите нямат абсолютно никаква стойност, стоят си на полицата, не са от полза за никого и не привличат никакъв интерес.

Щом чашата се напълни и аз дам парите на едно от децата, те буквално „политат в действие“. Ще ви дам за пример онова, което се случи миналата седмица, когато връчих чашата на Ти Джей, един от племенниците ми. Той я грабна от ръката ми, хукна към училището за голф и с подаръка плати за няколко урока. Нямам представа какво е направил с парите треньорът по голф, но съм почти сигурен, че не ги е сложил в чаша, поставена на полицата в библиотеката! Спор по този въпрос няма; парите не бива да се вадят от обращение – те трябва да се използват и да им се радваме.

В тази връзка ще ви дам още по-драматичен пример на същия принцип, а именно историята на стария господин Чапман. Господин Чапман беше възрастен човек, който живееше през няколко къщи на улицата, на която съм отраснал. Макар разликата в годините ни да беше огромна, двамата с него се сприятелихме и аз често го наблюдавах как тласка малката си количка, пълна с боклуци, из квартала. Беше вехтошар и се прехранваше, като събираше вещите, изхвърлени от други. Годините минаваха, а господин Чапман ставаше все по-прегърбен от тежката си работа, докато един ден, малко след Втората световна война, той почина. Тъй като живееше сам и очевидно нямаше роднини наблизо, полицаите влязоха в дома му, за да приберат вещите му. Не се изненадаха, когато откриха, че къщата е пълна със стари мебели и какви ли не спомени от миналото на господин Чапман. Останаха обаче удивени, когато откриха и сто хиляди долара в стари банкноти, натъпкани в кутии из цялата къща!

„Торонто Дейли Стар“ бързо надуши новината и на следващия ден пусна материал на първа страница, посветен на господин Чапман, в който се задаваше очевидният въпрос: как е възможно човек, който разполага със сто хиляди долара, да държи парите си в стари кутии, разхвърляни из дома?

По онова време бях още малък, въпреки това си зададох същия въпрос: защо му е на човек като господин Чапман да живее буквално като просяк, след като разполага с толкова много пари? Можел е да използва тези пари, за да им се наслади. Можел е да ги инвестира и по този начин да осигури заетост на други хора, можел е също така просто да ги депозира в банка, за да получава лихва. Вместо това е решил да ги напъха в буркан, който да остави на рафта, и по този начин парите са били напълно неизползваеми. Не, приятели, няма никакво съмнение – парите не трябва да бъдат ограничавани. Те трябва да се използват и да им се радваме, като влязат в обращение. Затова, моля ви, каквото и да решите да правите с парите си, не допускайте същата грешка като горкия стар господин Чапман!

Моля ви, обърнете внимание, че като настоявам парите да бъдат в обръщение, нямам предвид да ги пилеете. Има огромна разлика между двете неща и ако все още не сте открили каква е, предлагам да го направите час по-скоро.