Към Bard.bg
Ледена епоха (Нанси Крулик)

Ледена епоха

Нанси Крулик
Откъс

Много, много отдавна, по времето, когато косматите мамути и саблезъбите тигри бродели по света, лед сковал земята. И докато непоносимият мраз пъплел през полетата, едно древно създание, наподобяващо катерица, се било вкопчило здраво в единствения си жълъд. Храната била оскъдна и катерицата искала да е сигурна, че никой няма да й го отнеме. Опитала се с все сили да го зарови, но ледът бил много дебел.

Дребната катерица скачала неуморно върху жълъда, мъчела се да го забучи в земята. От това ледът се пропукал – образувала се не просто малка пукнатина, а дълбока цепнатина, която плъзнала през равнината и се разпростряла до върха на висок глетчер. Катерицата наблюдавала със страх как огромните ледени отломки се търкулвали от единия глетчер до съседния и го катурвали като домино. Изведнъж замръзналите скали започнали да се сгромолясват, додето поглед стигал.

Ледниковият период бил дошъл.

- Виж тази тълпа! – простена едно нетърпеливо късозурлесто създание, докато пристъпяше сред колоната животни, които се преселваха на юг. – Знаех си, че трябваше да тръгнем по-рано.

- Никога досега есента не е била толкова студена, скъпи – отбеляза съпругата му. – Всички го усещат.

После, тъкмо когато изнервеното животно си мислеше, че няма как да стане по-зле от това, един огромен космат мамут на име Манфред се промуши тромаво през тълпата в противоположна на колоната посока – на север, с което причини още по-голямо задръстване.

Тази сутрин Манфред не беше единственото животно, запътило се в погрешната посока. Един мързелив ленивец на име Сидни беше заспал дълбоко на едно дърво и тропотът от тежките стъпки на мигриращите животни го събуди. Той слезе от клона и видя един женски ленивец, който приближаваше енергично към него. О, не! Беше Силвия. Сид простена. Каквото и да правеше, разговорите с нея винаги стигаха до “обвързването” - тема, която не му беше по сърце!

Днес обаче късметът беше на негова страна. Преди Силвия да го бе принудила да тръгне с нея на юг, тълпа глиптодони се приближи с клатушкане. Стадото млекопитаещи стигна до Силвия и с малък тласък от страна на Сид, Силвия беше понесена напред с тях. Сид въздъхна с облекчение, че поне засега се бе измъкнал от обвързването.

- Пфуй! На косъм бях. – Сид се обърна и пое в противоположната посока. Пльок! Нещо топло и лепкаво се размаза под крака му. Ъъъ! Глиптодонско ако. Сид побърза да избърше лапите си в купчина листа.

На това му викат погрешен ход!

Листата бяха част от салатата на два носорога, Франк и Карл, които никак не бяха доволни, че Сид съсипа обяда им.

Носорозите се втурнаха към него. Точно когато ленивецът тътри да бяха и... бам! Блъсна се право в Манфред, навъсения космат мамут!

Сид се скри зад дебелия космат крак на Манфред.

- Моля те, моля те, не им позволявай да ме намушкат! Живее ми се! – замоли се той.

- Я се махай от мен – рече Манфред на разтреперания Сид. Карл и Франк се готвеха за нападение. – Чакай малко. Мислех, че носорозите са вегетарианци.

- Че кой казва, че ще го изядем, след като го убием? – отвърна Карл.

Манфред изглеждаше отвратен.

- Не харесвам животни, които убиват за удоволствие! – заяви той.

Карл и Франк не ги беше грижа какво харесва Манфред и какво не. Те се засилиха към него и го изблъскаха към ръба на една скала. Ала само с един мощен удар с мускулестия си хобот Манфред повали Карл на земята. После приклещи Франк с огромните си бивни и го хвърли високо във въздуха. Носорогът тупна с рев на земята.

Сид надникна иззад безопасното си скривалище зад крака на Манфред.

- Ехааа! Успяхме! – извика радостно, след като се увери, че носорозите няма да се надигнат отново. И обви с ръце хобота на Манфред, при което и двамата се прекатуриха през ръба на скалата. Когато се приземиха, Сид беше залепен за лицето на Манфред.

– Имаш красиви очи – отбеляза той

Манфред не отговори. Просто отърси Сид от себе си и се отдалечи.