Четири след полунощ: Библиотечна полиция; Слънчевото куче

1.

Всичко, реши по-късно Сам Пийбълс, беше по вина на онзи проклет акробат. Ако акробатът не се беше напил точно когато не трябва, Сам никога не би попаднал в такава неприятност.

"Не е чак толкова зле - помисли си той с може би оправдана горчивина, - че животът е като тясна греда над бездънна бездна - греда, по която трябва да вървим със затворени очи. Това е лошо, но не е чак толкова лошо. Понякога освен всичко друго ни бутат."

Но това беше по-късно. Първо, преди Библиотечния полицай, беше пияният акробат.

2.

В Залата на ротарианците на Джънкшън сити всеки последен петък от месеца се провеждаше "Вечер на оратора". В последния петък на месец март 1990 по разписание ротарианците трябваше да чуят (и да бъдат забавлявани) от Невероятния Джо - акробат в цирка и в пътуващия карнавал "Звездите на Къри и Трембо".

В четвъртък следобед, в четири и пет, телефонът на бюрото на Сам Пийбълс в "Недвижими имоти и застраховки в Джънкшън сити" иззвъня. Сам, вдигна слушалката. Винаги вдигаше Сам - или лично Сам, или Сам от телефонния секретар, - защото той беше собственик и единствен служител на "Недвижими имоти и застраховки". Не беше богаташ, но беше щастлив в разумни граници. Обичаше да казва на хората, че първият му мерцедес е още далеч в бъдещето, но си има форд, който е почти нов, и притежава собствен дом на авеню "Келтън". "Освен това тази работа е най-доброто от всичките ми забавления" - обичаше да добавя той, може би защото в действителност след колежа не беше имал кой знае колко забавления.

- "Недвижими имоти и застра..."

- Сам, на телефона Крейг. Акробатът си е счупил врата.

- Какво?

- Каквото чу! - извика Крейг Джонс с дълбоко опечален глас. - Акробатът си е счупил шибания врат!

- О! - каза Сам. - Виж ти! - Той помисли за момент и после попита: - Мъртъв ли е, Крейг?

- Не, не е мъртъв, но за нас все едно, че е мъртъв. Намира се в болницата в Сидар Рапидс с поне десет килограма гипс около врата. Току-що ми се обади Били Брайт. Каза, че Джо се напил като каруцар на дневното представление този следобед, опитал се да направи задно салто и се приземил извън кръга право върху врата си. Били каза, че го чул чак горе, на последните редове. Каза, че звукът бил както, когато стъпваш върху току-що замръзнала локва.

- Ох! - възкликна съчувствено Сам.

- Не съм изненадан. Нали е Невероятния Джо. Що за име е това за цирков артист? Искам да кажа - да беше Невероятния Рандикс, добре, Невероятния Тортелини - как да е. Но Невероятния Джо? Звучи ми като измислица на човек с увреден мозък.

- Господи, наистина е много лошо.

- Пет пари не давам какво е. Заради това оставаме без оратор утре вечер, драги мой.

На Сам му се прииска да беше напуснал кантората си още в четири часа. Крейг щеше да попадне на телефонния секретар и това щеше да даде на Сам малко повече време да си помисли. Той почувства, че скоро ще му е нужно време да мисли. Почувства също и че Крейг Джонс няма да му го даде.

- Да - каза той. - Мисля, че е точно така. - Надяваше се, че гласът му звучи философски, но безпомощно. - Какъв срам.

- Наистина - каза Крейг и после изплю камъчето. - Но знам, че ти ще си щастлив да излезеш и да запълниш празнината.

- Аз? Крейг, сигурно се шегуваш! Аз не мога да направя и кълбо напред, камо ли задно сал...

- Мисля, че можеш да разкажеш за важността на частния бизнес в живота на малкия град - Крейг Джонс напираше безмилостно. - Ако това не ти харесва, има и бейзбол. Ако и това не става, винаги можеш да си свалиш панталоните и да си размахаш оная работа пред публиката. Сам, аз съм не само председател на Комитета на ораторите, макар че и това би било достатъчно. След като Кени се пресели, а Карл престана да идва, аз съм Комитетът на ораторите. Сега ти трябва да ми помогнеш. Утре вечер ми е нужен оратор. В целия проклет клуб има най-много петима души, на които чувствам, че мога да се доверя в нужда, и ти си един от тях.

- Но...

- Освен това си единственият, който още не е спасявал подобна ситуация, така че считай се за избран, момчето ми.

- Франк Стивънс...

- ... замести човека от транспортния профсъюз миналата година, когато Голямото жури* го подведе под отговорност за измама и той не можа да участва. Сам - сега е твой ред да се жертваш. Не можеш да ме разочароваш, човече. Дължиш ми го.

- Аз се занимавам със застраховки! - извика Сам. - А когато не пиша застраховки, продавам ферми! Главно на банки! За повечето хора това е скучно! А за тези, за които не е скучно, е отвратително!

- Това няма никакво значение. - Крейг подготвяше последния удар, като тъпчеше хилавите възражения на Сам с груби подковани ботуши. - В края на вечерята всички ще бъдат пияни и ти добре го знаеш. В събота сутринта няма да си спомнят и дума от това, което си казал, но междувременно ми трябва човек, който да се изправи и да говори половин час, и аз съм избрал теб!

Сам продължи да възразява още малко, но Крейг беше категоричен и безмилостен. "Необходимо е. Трябва. Дължиш ми го."

- Добре - най-сетне каза той. - Добре, добре! Стига вече!

- Браво! - възкликна Крейг. Гласът му изведнъж се изпълни със слънчева светлина и блесна с цветовете на дъгата. - И запомни, не трябва да бъде по-дълго от трийсет минути плюс може би още десет за въпроси. Ако въобще някой има въпроси. И наистина можеш да си размахаш оная работа, ако ти се иска. Не вярвам някой да види, но...