Прераждане

Завръщането

на Ане Франк?

Една от най-затрогващите истории от Втората световна война е тази на Ане Франк, еврейското момиче, чийто дневник описва преживяванията й, докато се крие на един таван със семейството си по време на нацистката окупация на Холандия. Накрая семейството е предадено и депортирано в концентрационен лагер в Белзен, където са убити през 1945 г., но дневникът на Ане – който се превръща във вечен бестселър и сега е сред задължителните четива за учениците по целия свят – остава свидетелство за човешката храброст. Но никой не си е представял, че може да е имало някакво продължение.

През 1954 г. двегодишно момиченце от Швеция, Барбро Карлен, казва на учудените си родители, че не иска да ги нарича мама и тате, защото не били истинските й родители, освен това тя не се казвала Барбро, а Ане Франк. Тогава никой не знаел за Ане Франк, защото дневникът й още не бил публикуван.

Докато растяла, Барбро настоявала, че „истинските“ й родители някой ден ще дойдат да я отведат у дома, но по-обезпокоително било безсилието, което изпитвали майка й и баща й, понеже не можели да я успокоят, когато я измъчвали поредица повтарящи се кошмари. Те винаги започвали така – Барбро се свивала от страх в тъмното, уплашена за живота си, а по стълбите пред тавана, където се криела, приближавал тропотът на тежки ботуши. В следващия момент някой отварял вратата с ритник и тя се събуждала, обляна в студена пот и викала родителите си.

Но според родителите й това не били единствените проявления на необичайно живото й въображение. Барбро изпитвала ирационален страх от мъже в униформи, силно отвращение към фасул (това била единствената храна на семейство Франк цели две години) и се къпела само във ваната – отказвала да влезе под душа. Жертвите в Беслен били избити с газ в блока с душовете в лагера.

За да успокои разтревожените си родители, Барбро не казала нищо за „спомените си“ при разговора си с детския психиатър, така че била определена като „нормално“ дете. Но с наближаването на пубертета се объркала, защото темата за Ане Франк започнала да се разисква в училище. В наивността си Бербро се питала откъде учителите й знаят за момиченцето, чиито спомени и страхове споделяла. По-важното – питала се как е възможно тя да е двама души едновременно.

Отговорите дошли, когато на десет години отишла с родителите си на пътешествие из Европа. В Амстердам родителите й решили да отидат в дома на Ане Франк, който бил превърнат в музей. Но преди баща й да успее да повика такси, Барбро го убедила, че могат да отидат пеш. И макар че никога не била стъпвала извън Швеция, повела майка си и баща си по криволичещите улици на Амстердам и след десет минути стигнали вратата на къщата на улица „Принсенграхт“. Родителите на Барбро стояли безмълвно, докато тя изразявала разочарованието си от промените по фасадата. После, докато се качвали по тясното стълбище, хванати за ръка, майката на Барбро забелязала, че лицето на дъщеря й е пребледняло, ръката й станала лепкава и студена и тя дишала трудно.

Когато влезли в една от стаите на горния етаж, Барбро грейнала и развълнувано възкликнала:

– Я, снимките на филмовите звезди още са тук!

Но родителите й виждали само голи стени. Заинтригувани, те попитали един от екскурзоводите дали някога по стените е имало снимки и изрезки от списания и той им казал, че ги свалили наскоро, за да ги сложат в рамки със стъкла, за да се запазят.