Изиграният

1.

Вонята на разлагаща се храна и бензин висеше над дока, сякаш винаги си е била тук. Доминираше над всичко

дори в малкия склад. Но само докато мъжът със светлосивия комбинезон отвори вратата на контейнера. Тогава единственото, което Джонатан Куин можеше да подуши, бе миризмата на смърт.

Без да трепне, той огледа вътрешността на контейнера. Беше празен, като се изключи подутото тяло, свито до стената вдясно.

- Затворете вратата - каза Куин.

- Но господин Албина искаше да видите какво...

- Видях. Затворете вратата.

Мъжът - беше се представил като Стафорд - затвори вратата и пусна резето.

- Защо е още тук? - попита Куин.

Стафорд пристъпи към него, но спря.

- Вижте, имам цял док на главата. Чака ме половин кораб за разтоварване. - Пое нервно дъх. - Навсякъде щъкат митничари. Сякаш са знаели, че днес ще пристигне нещо такова.

Куин вдигна вежда.

- Знаехте ли, че днес ще пристигне нещо такова?

- Не, по дяволите! - повиши глас Стафорд. - Да не мислите, че иначе щях да съм тук? Ако знаех, щях да се пиша болен. Господин Албина си има хора, които се грижат за подобни гадости.

Куин го измери с поглед и отново насочи вниманието си към контейнера. Започна да го обикаля, да го оглежда от горе до долу. След кратко колебание Стафорд го последва на почетно разстояние.

През годините Куин беше виждал хиляди контейнери - на кораби, на влакове, теглени от големи камиони. Представляваха големи правоъгълни кутии, с които се пренасяха стоки между страни и континенти. Имаше ги във всякакви цветове - черни, червени, зелени, сиви.

Този тук беше избледнял тъмносин, ако не се броят местата, където боята се беше олющила под напора на ръждата. На двете му дълги страни с големи бели букви беше изписано: "БАРОН & БАРОН" ООД. Името не говореше нищо на Куин, но в това нямаше нищо чудно. Понякога му се струваше, че спедиторските компании по света са горе-долу толкова, колкото и контейнерите.

Когато стигна до точката, от която бе започнал огледа, Куин спря, без да откъсва поглед от контейнера.

- Ще го разкарате, нали? - попита Стафорд. - В смисъл... така каза господин Албина. Че ще прати някой да го разкара. Това сте вие, нали?

- Митническата декларация? - попита Куин.

Мъжът стоя като вцепенен около секунда, после кимна и вдигна папката от земята, където я беше оставил, за да отвори контейнера.

- Какво трябваше да има вътре? - попита Куин. Покрай търговския дисбаланс в последно време в Щатите не пристигаше нищо празно. Всеки празен контейнер би събудил подозрения.

Стафорд прехвърли няколко листа.

- Маратонки - каза той и вдигна очи.

Куин го стрелна с поглед.

- Един чифт ли?

- Много смешно - кисело отвърна онзи.

- Кой го намери? - попита Куин.

Стафорд като че ли не беше сигурен какво да отговори. Когато отвори уста, думите му не бяха толкова уклончиви, колкото погледа му.

- Един от докерите. Каза, че надушил нещо, когато кранът свалил контейнера на кея.

- От онзи кораб там ли? - Куин посочи към изхода. - От "Рийгъл 3"?

Стафорд кимна.

- Да. Беше един от първите разтоварени.

- Значи онзи докер просто е докарал контейнера тук и ви се е обадил?

- Да.

- Не се ли обадихте на полицията?

- Правя каквото нареди господин Албина. Той ми каза да ви изчакам.

Куин мълчеше и Стафорд добави:

- Точно така стана, ясно?

Куин се взира в него още известно време, после се обърна и тръгна към изхода.

- Хей! Накъде? - подвикна Стафорд след него.

- У дома - отвърна Куин, без да спира.

- Чакайте малко. А аз какво да правя?

Куин спря на няколко крачки от вратата и се обърна. Стафорд още стоеше до контейнера.

- Откъде е дошла пратката? Кой я е намерил? И защо са ви съобщили? - попита Куин.

- Вече ви казах. - Този път думите на Стафорд прозвучаха още по-неубедително.

Куин се усмихна и поклати глава. Не можеше да го вини. Ясно беше, че говори каквото му е наредено. Но пък той не обичаше да го поднасят.

- Е, успех с разрешаването на проблема.

Бутна вратата и излезе.

- Доста бързо приключи - отбеляза Нейт.

Куин седна на мястото до шофьора в своето беемве Г3. Чиракът му Нейт седеше зад волана с "Основи на летене по прибори" в скута. Само преди седмица беше започнал уроци за управление на малки летателни апарати. Това бе един от многото допълнителни курсове, които трябваше да изкара покрай обучението си.