Лейс - книга втора

Една алена "Кайова"* чакаше на бетонната площадка за хеликоптери отвъд портокаловите дръвчета и лехите с невени в края на кралските градини. Малкият оранжев ветрен конус висеше безжизнен. Двамата въоръжени пазачи в защитни униформи се изпънаха "мирно", когато свитата на краля се приближи.

Въпреки че през 1972 година много образовани жени от Изтока носеха западни дрехи у дома си, в Сидон кралица Сарах винаги носеше традиционни роби. Сега, докато є помагаха да се качи в предната част на хеликоптера, тя леко повдигна дългата си бяла бурка**. Пискайки от удоволствие при мисълта за предстоящия полет, десетгодишният принц Мустафа и неговият слуга в бяла униформа се покатериха на трите места отзад в прозрачния балон на кабината. Педант по отношение на подробностите, Абдулах обходи машината, за да се убеди, че всички врати са затворени и всички ключалки - заключени. Завърши обиколката си до дясната врата, покатери се и се настани на дясната седалка в разкошната, правена по поръчка кабина. Пътуването от двореца "Динада" до ловната хижа в източните планини, което би отнело осем часа път с кола, беше само двадесет минути с петместния хеликоптер с реактивни турбини.

Горещината трептеше над пясъка. Абдулах си закопча коланите и подготви машината за излитане. Внезапен вятър отвя пясъка, когато хеликоптерът заръмжа и разтресе костите и зъбите на пътниците. Абдулах прикрепи слушалките на ушите си, включи уреда и набра честота на източните планини. Стрелката на циферблата незабавно показа посоката, в която се отправяха. Той бутна лоста напред и шумът стана оглушителен, сякаш им пробиваха ушите с пневматична бормашина. Пилотиращият крал хвърли последен поглед на танцуващите цифри на контролното табло, изчака данните за налягането и температурата да се стабилизират, след това плавно издигна хеликоптера над земята.

Щом машината литна, шумът отслабна и заприлича повече на равномерното пулсиране на подводница. Загледано надолу през задния прозорец, малкото момче махаше за довиждане на смаляващия се бял дворец "Динада". Вълшебното водно конче се издигна, след това зави на изток и пое курса си. На хеликоптерната площадка под тях малката група от стражи и придворни все още отдаваха чест и щяха да останат така, докато машината изчезне отвъд хоризонта.

Внезапен бурен порив на вятъра отклони за момент вниманието на Абдулах и той не забеляза, че стрелката за налягането на маслото потрепери за момент и после се отклони към нулата. Летяха на триста метра над пустинята. Кралят очакваше с нетърпение няколкото спокойни дни със своя син.

Предния следобед един механик беше се усъмнил, че една тръбичка за масло от външната страна на двигателя, водеща към предния му лагер, се е спукала и я беше подменил. В хангара жегата беше почти непоносима и точно когато започна да притяга предния край на тръбичката, ушите му забучаха и коленете му се подгънаха. Той се вкопчи с премалели ръце в хеликоптера, смъкна се от стълбата и отпи глътка от манерката, която висеше на кръста му. Щом се почувства по-добре, отново се качи на стълбата, провери всички връзки и се разписа, че машината е годна за полет. Но забрави, че съединението на тръбичката за масло е само леко затегнато.

Неочаквано от горното табло се разнесе трясък. Абдулах светкавично провери таблото пред себе си, кръвта нахлу в главата му и той се стегна като бегач, очакващ стартовия сигнал. Беше невероятно, абсолютно невъзможно, но все пак точно това ставаше сега.

В същия момент се чу сигналът за повреда на двигателя. И трите индикатора бързо падаха към нулата; продължителното високо пищене, което сигнализираше ниска скорост на ротора, означаваше, че перките започват да се въртят по-бавно. Всичко ставаше за броени секунди, но Абдулах го възприемаше като забавено действие - дългите часове обучение по пилотиране правеха движенията му бързи и автоматични.

Той нямаше време да се уплаши, пък и не беше необходимо да се страхува. В случай на отказ на мотора един хеликоптер не пада като камък. Той се спуска плавно към земята като безмоторен самолет. Абдулах наклони лоста за височината от лявата си страна, хеликоптерът леко се плъзна и навлезе в стабилната авторотация, която, както Абдулах знаеше, щеше да го приземи безопасно.

Хеликоптерът пропадна и за момент сякаш остана в безтегловност.

Играчките хвръкнаха към покрива на кабината, едно мече удари силно главата на кралицата, всички бяха притиснати от предпазните колани, слугата отзад запищя от уплаха.

Когато хеликоптерът пропадна, кралицата инстинктивно сграбчи предното табло и изкрещя:

- Престани да правиш номера, плашиш детето! - Извърна се и погледна съпруга си. Лицето му беше напрегнато и приличаше на маска, но ръцете и краката му действаха в съвършен синхрон и се бореха да овладеят отново хеликоптера.

Кралицата не го беше виждала никога такъв и изпадна в паника.

- Ще се разбием! Мустафа ще се уплаши! - изпищя тя и го задърпа за рамото. - Стига с тези номера, Абдулах, стига, казвам ти!

Абдулах не чуваше нито жена си, нито крещящия слуга. Цялата му концентрация и воля бяха насочени към машината. С облекчение осъзна, че авторотацията е под контрол и че хеликоптерът се плъзна точно така, както по време на тренировъчните полети преди много години, когато инструкторът седеше на мястото до него.

Почувствал се отново уверен, Абдулах бързо си припомни всичко, което се правеше в случай на принудително кацане. Можеше да се приземи почти навсякъде в пясъците пред тях.

- Спри! Спри веднага тази машина! - изкрещя истерично кралицата. За първи път се осмеляваше да повиши глас на съпруга си. Заудря с юмруци лявата му ръка и пищейки, се хвърли напред към черния контролен лост между коленете на Абдулах.