Откуп

1.

Питър Матю Морган стоеше на гишето и прибираше вещите си. Портфейл с четиристотин долара в кешова сметка. Трябваше да вземе документите за условното си освобождаване и да ги даде на надзорника си. Беше облечен с дрехи, дадени от държавата. Дънки, бяла тениска и дънкова риза, маратонки и бели чорапи. Нищо общо с облеклото, което носеше, когато влезе в затвора. Беше прекарал в Пеликан Бей Призън четири години и три месеца. Минималното за присъдата си време, което въпреки това беше въздълго като за първо провинение. Бяха го хванали с огромно количество кокаин, щатът заведе дело срещу него и съдебните заседатели го осъдиха да лежи в щатския затвор в Пеликан Бей.

Отначало продаваше само на приятели. Впоследствие така не само поддържаше навика, който без да иска бе придобил, а покриваше и всичките си финансови нужди, дори в един момент и тези на семейството си. Беше изкарал почти милион долара през последната половин година, преди да го хванат, но дори това не запълни дупката в язовирната стена, която бе направил с финансовите си номера. Наркотици, лоши инвестиции, шорт селинг, огромни рискове. Известно време бе работил като брокер и си имаше неприятности с Комисията по ценни книжа и обмен, но недостатъчно, за да бъде даден под съд, в който случай би бил арестуван от федералните, а не от щатските служби, но това така и не стана. Докато общуваше с неправилните хора, живееше много над възможностите си, жонглираше с толкова много потенциално експлозивни топки и разви толкова сериозна зависимост от наркотиците, че в крайна сметка единственият начин да се справи с дълга си към своя дилър бе да продава наркотици за него. Имаше и един дребен проблем с подправени чекове и незаконно присвояване, но и тогава бе извадил късмет. Когато го арестуваха за продажба на кокаин, работодателят му реши да не повдига обвинения. Какъв беше смисълът? Питър така и така нямаше как да върне парите, които беше взел, относително малка сума - те отдавна бяха похарчени. Нямаше начин шефът му да си върне средствата. Тогава той го съжаляваше. Питър знаеше как да очарова хората и да ги кара да го обичат.

Питър Морган беше въплъщение на доброто момче, кривнало от правия път. Бе излизал от правия път твърде често и беше провалил всички златни възможности, които бе имал. Приятелите и бизнес сътрудниците му повече съжаляваха жена му и децата му, които бяха станали жертва на неговите безумни машинации и неправилна преценка. Но всички, които го познаваха, биха казали, че вътре в себе си Питър Морган е добро момче. Трудно беше да се каже какво се бе объркало. Всъщност много неща се бяха объркали, и то не веднъж.

Бащата на Питър – издънка на виден род от гвисшето общество на Ню Йорк – почина, когато той беше на три. Семейното богатство се топеше от години и майка му успя да пропилее оставеното от баща му много преди Питър да порасне. Скоро след смъртта на съпруга си тя се омъжи повторно за друг много светски аристократичен млад мъж. Наследник на важен банкерски род, той се грижеше добре за Питър, брат му и сестра му, възпита ги и ги обича, прати ги в най-добрите частни училища заедно с другите двама братя, които се появиха в живота на Питър от новия брак на майка му. Семейството изглеждаше здраво и много заможно, но майка му пиеше все повече и накрая свърши в институция, оставяйки Питър, брат му и сестра му на практика сираци. Вторият им баща не ги беше осиновил легално и се ожени отново година след смъртта на майка им. Новата му съпруга не виждаше защо мъжът й трябва да се обременява – финансово или другояче – с три деца, които не са негови. Склонна беше да приеме тези, които се бяха родили от предишния му брак, въпреки че настояваше да ги прати в пансиони. Но не искаше да има нищо общо с трите доведени от майката на Питър деца. Всичко, което пастрокът на Питър бе склонен да направи след това, беше да плаща, пансиона и колежа, както и оскъдна издръжка, но обясни някак смутено, че вече не може да им предлага подслон в дома си, нито допълнителни средства.

Оттогава Питър прекарваше ваканциите в училище или по домовете на приятели, които с чара си успяваше да накара да го поканят. А той беше много чаровен. Когато майка му почина, се научи да се препитава с находчивостта си. Това беше всичко, което имаше, и му вършеше добра работа. Единствената любов и грижи, които получаваше през онези години, бяха от родителите на приятелите му.

Когато прекарваше ваканциите у приятели, често ставаха дребни инциденти – липсваха пари, загадъчно се изпаряваха тенис ракети и като че ли изчезваха, когато той си тръгваше. Вземаха се назаем дрехи и повече не се връщаха. Веднъж някакъв златен часовник сякаш се разтвори във въздуха и една разплакана камериерка беше уволнена заради това. По-късно се разбра, че Питър спял с нея. По онова време той беше на шестнайсет и полученото срещу часовника, който я беше убедил да отмъкне за него, му беше стигнало за половин година. Животът ме беше постоянна борба да намери достатъчно пари, за да покрива нуждите си. И той правеше всичко, което се налагаше, за да покрива тези нужди. Беше толкова мил, вежлив и приятен, че когато нещата загрубееха, винаги изглеждаше невинен. Невъзможно беше да повярва човек, че момче като него може да е виновно за постъпка или престъпление.

По някое време един училищен психолог предположи, че Питър има социопатски наклонности, в което дори директорът на училището не повярва. Психологът мъдро бе отгатнал, че под външния му блясък се крие по-малко съвест, отколкото би трябвало. А блясъкът му беше невероятно привлекателен. Трудно беше да се разбере кой всъщност е Питър под повърхността. Преди всичко той беше от оцеляващите. Очарователно, ведро, хубаво момче, в чийто живот се бяха струпали куп неприятности. Можеше да разчита единствено на себе си и дълбоко в себе си беше наранен. Смъртта на родителите му, отдръпването на пастрока му и това, че не му даваше почти никакви пари, брата и сестрата, които не виждаше, понеже бяха пратени в различни пансиони на Източното крайбрежие, всичко това го бе белязало. А после, в колежа, вестта, че осемнайсетгодишната му сестра се е удавила, нанесе поредния удар над вече очуканата му млада душа. Той рядко говореше за живота си или за страданията, които му бяха причинили, и като цяло изглеждаше разумен, оптимистичен и добродушен младеж, който може да очарова всекиго и често го правеше. Но животът му далеч не беше лек, макар това да не се виждаше с просто око. Нямаше видими следи от трудностите, през които бе минал. Белезите бяха скрити много по-дълбоко.

Жените капеха в ръцете му като зрели плодове, а мъжете го смятаха за добра компания. В колежа пиеше много, спомняха си след време приятелите му, но като че ли никога не губеше контрол, и така си беше. Поне не явно. Раните в душата му бяха дълбоки и скрити.

Питър Морган беше изтъкан от самоконтрол. И винаги имаше план. Пастрокът му спази обещанието си и го прати в Дюк, а оттам той получи пълна стипендия за Харвард Бизнес Скул и завърши със степен магистър. Разполагаше с всички нужни инструменти, както и с остър ум, хубост и някои ценни връзки, които си беше създал в елитните училище, които бе посещавал. Изглеждаше повече от сигурно, че ще стигне далеч. Никой не се съмняваше, че Питър Морган ще успее. Беше гениален с парите, или така изглеждаше, и имаше безброй планове. Като завърши, започна работа в една брокерска фирма на Уолстрийт и две години след това нещата започнаха да се объркват. Наруши малко правила, обърка малко сметки, взе „назаем” малко пари. За известно време положението му стана рисковано, но после, както винаги, той се приземи на крака. Започна работа в компания за инвестиционно банкиране и скоро се превърна в „златното момче” на Уолстрийт. Имаше всички предпоставки за успешен живот освен семейство и съвест. Питър винаги имаше някакъв таен план, план, който да го отведе по-бързо до финала. От детството си бе научил едно – че животът може да се разпадне за миг и той трябва да се грижи за себе си. Дотук бе имал съвсем малко късмет. А и човек сам прави късмета си.

На двайсет и девет се ожени за Джанет, ослепителна дебютантка, дъщеря на шефа на компанията, в която Питър работеше, а след две години им се родиха две прекрасни момиченца. Животът му бе идеален – той обичаше жена си и душа даваше за дъщеричките си. Изглеждаше, че оттук нататък животът му ще протече гладко, но по необяснима за никого причина нещата отново започнаха да се объркват. Той говореше единствено за печелене на пари и сякаш беше обсебен от тази мисъл, независимо какво щеше да му коства. Някои смятаха, че прекалява със забавленията. Всичко беше прекалено лесно за него. Беше имал късмет, но насилваше нещата, стана твърде алчен и малко по малко остави живота му да се изплъзне от контрол. Накрая хитрините и старият му навик да взема каквото иска го провалиха. Започна да пренебрегва правилата и да сключва несигурни сделки, нищо, за което да могат да го уволнят, но и нищо, което тъстът му бе склонен да толерира. Питър сякаш се движеше в бързата лента и летеше с всичка сила към опасността. Тъстът му проведе с него няколко сериозни разговора, докато се разхождаха из имението му в Кънектикът, и реши, че е успял да го вразуми. С две думи, беше се опитал да покаже на Питър, че не съществуват такива неща като безплатен обяд и експрес към успеха. Предупреди го, че сделките, които сключва, и източниците, които използва, някой ден ще се върнат и ще го преследват. Може би съвсем скоро. Изнесе му лекция за важността на честността и беше сигурен, че Питър ще се вслуша в думите му. Той го харесваше. Всъщност успя да го накара единствено да се почувства неспокоен и притиснат.

На трийсет и една, отначало за забавление, Питър започна да употребява наркотици. Твърдеше, че в тях няма нищо вредно и че правят нещата по-забавни и вълнуващи. Джанет страшно се разтревожи. На трийсет и две вече беше затънал в неприятности, губеше контрол над пристрастеността си, въпреки че го отричаше, и започна да пръска парите на жена си, докато тъстът му не го отряза. Година по-късно го помолиха да напусне фирмата и жена му се върна при родителите си, съсипана от преживяното. Той никога не й беше посягал, но непрекъснато беше друсан с кокаин и животът му бе напълно извън контрол. Точно тогава баща й откри дълговете му, парите, които „дискретно” бе присвоил от фирмата, но поради роднинската им връзка и срама, който щеше да последва за тях и Джанет, ги покри. Питър се съгласи да отстъпи на Джанет пълно попечителство над момичетата, които по това време бяха на две и три годинки. Впоследствие загуби правото си на посещение заради един инцидент, в който бяха замесени той, три жени и голямо количество кокаин на една яхта до Ийст Хемптън. Тогава децата му бяха на гости. Бавачката се обади на Джанет по мобилния си телефон от яхтата. И Джанет го заплаши, че ще прати бреговата охрана срещу него. Той свали бавачката и момичетата от яхтата и Джанет повече не му позволи да ги вижда. Но тогава той имаше други проблеми. Беше взел назаем големи суми заради пристрастеността си към наркотиците и ги бе изгубил във високорискови инвестиции. След това, независимо от добрите му препоръки и острия ум, той не можа да си намери работа. И точно както майка му преди да умре, и той затъна. Не просто нямаше пари, беше наркоман.