Трактат за махмурлука

Посвещавам тази трескава книга на всички мъже, жени, деца, животни, растения, градски транспортни средства, инфраструктура и сгради, които са ме изтърпели, докато съм бил с махмурлук. С огромен срам, искрена благодарност и дълбоко съжаление.

И най-вече на Анхела, моята съпруга.

---------------------------------------------------------------------------

„Жестокият палач заби с три могъщи удара на чука си дългия бронзов гвоздей в челото на неустрашимия Свети Бернардо от Алсира. В продължение на един дълъг миг светецът само смръщи вежди все едно, че го е споходила лоша мисъл.”

Орасио Митосис С. Х. „Християнски мъченици”

„Последваха страшни и мъчителни болки: пробождането в костите, отвратителното гадене и ужасът, който изпитвах, надхвърлящ този на раждането или при смъртта. Но агонията бързо отмина и аз дойдох на себе си като след тежка болест.”

Робърт Луис Стивънсън, „Мистерията на доктор Джекил и мистър Хайд”*

Пролог

„Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.”

Римляни, 7:15

Ако човек прекарва една трета от ефимерното си битие в обятията на Морфей, то колко дни, месеци или години от живота си прекарва заклетият пияница в отровните лапи на махмурлука?

Имам предвид мъжа или жената, които пият до онази точка, оная „тънка червена линия”, – да перифразираме Джеймс Джоунс – която е до толкова прецизна, че почти всеки пияница знае кога я пресича с глътка номер „Х” (нека читателят да замести неизвестното със своето собствено число). Озовал се веднъж на другия бряг на реката, на следващия ден абсолютно сигурно ще си плати със страдание, акуратно и неизбежно като данъците и смъртта. То ще бъде по-тежко или по-леко в зависимост от това, доколко клетникът се е потопил на дълбокото и колко се е отдалечил от брега на своя персонален Рубикон.

Имам предвид и врелия и кипял пияница, а не нещастника, който по правило се гипсира на Нова година или да речем ако го поканят на някоя сватба. Тук не включвам и тийнейджъра, дето се трови по съботите.

Имам предвид субекта, който повече или по-малко осъзнато разделя годината на три равни части, които се следват една друга в педантичен ред: ден на запой, ден с махмурлук, ден за размисъл и връщане към началото.

Добър барометър за изчисление до каква степен човек е отдаден телом и духом на алкохола, се явява нарастването или съкращаването на продължителността на деня за размисъл през годината. Ако пияницата уважава тоя ден и дори от време на време си позволява два такива последователни дни, стрелката не предвещава буря. И напротив, ако дните за размисъл твърде често се заменят с пиянство, та било то и тихо, морето силно се вълнува и възниква сериозна опасност от корабокрушение.

Също така нямам предвид и професионалния алкохолик, за който не съществува цял ден, стоически посветен на махмурлука. Там феноменът е сведен и ограничен до треперене, епилептични атаки и посещение на добрия стар delirium tremens (извинете за тавтологията)(2) във вид на ужасяващи ентомологични халюцинации(3), до мига, в който човек не поеме нужната доза от нещо, не по-слабо от четиридесет градуса или не го убие цирозата.

-----------------------

2. В действителност на латински tremens означава „треперене”. Най-честата форма на delirium tremens са епилептичните атаки, а не виденията с участието на хлебарки и розови слончета.

3. Съществува теория, съгласно която халюцинациите на човек, системно злоупотребяващ с алкохол, са „компенсации за липса” и се дължат на факта, че ако някой заспи просмукан с твърде много алкохол, то той не преминава през първата фаза на дълбокия сън, когато се сънува най-интензивно.

-------------------------

И естествено, от този скромен трактат по подразбиране се изключват и онези странни създания, т. нар. трезвеници, които нито са опитвали, нито ще опитат алкохол през живота си, като при това не изпитват и най-малкия интерес да вкусят от освобождаващото и успокояващото действие на опиянението. На такива човек не бива да се доверява и е най-препоръчително да ги избягва. С лица като от преварено цвекло, тези личности с мрачни изражения винаги са настроени подозрително. Абсолютно хумороустойчиви са и са по-скучни от цялата филмография на Тарковски накуп. Психопатите, дето настойчиво ни убеждават, че извънземните са сред нас още от праисторическата епоха, без никакво съмнение са именно трезвеници.

Отделно заслужава да бъде споменат бившият пияница и трезвеникът по принуда, обречен на въздържание до деня, в който трансплантациите на черен дроб и кърпенето на мозък се превърнат в рутинни хирургически операции. Клетникът просто е планирал зле. Изпил е цялата доза, отпусната му до живот, за по-кратко време от останалите. Единствената му вина е разточителството и той следва да предизвиква съчувствие.

Имам предвид пиещия човек, който съжителства с махмурлука много дни в годината, чак до границата на благоразумието. Този, който е превърнал това състояние в свой приятел. То предизвиква неудобство, но човек се привързва към него и дори започва да изпитва почти роднинска нежност. Отнася се с него като със стара пърдяща съпруга, която трябва да се понася; като с цена, която трябва да се плати без отсрочка ако иска да практикува благородния спорт на запълването на вътрешния резервоар, докато усъвършенства изкуството на беседата, елегантно и дисциплинирано закотвен на поредния барплот.

В такъв случай, дали редовият пияница и следователно редовият махмурлия, е мазохист по природа?

В никакъв случай!

Пияницата е ментален и физически авантюрист, търсач на приключения, човек с епичен и рефлектиращ поглед върху живота, който съчетава мъдро хедонизма и стоицизма.

Някой недоброжелател би могъл да възрази, че е достатъчно да знаеш кога да спреш. Да поставиш точка преди глътка номер „Х” и по този начин да избегнеш махмурлука, без да се откажеш от пиенето.

Нека бъдем сериозни: това не е пиене.

Ще говоря, както вече споменах, за убедените пияници, за любителите на крайностите, а не за тези, дето пийват по някой коняк, когато им е студено. Защото никой сериозен пияч не би се спрял пред магическата глътка номер „Х”, която ще му помогне да проследи цветните плочки към страната на Оз, макар отлично да познава последствията от упойващия й вкус.

Защото точно тази глътка точно в този момент е най-желаното нещо на света. Истинският пияч не би я заменил за нищо, дори от бутилката да изскочи духът на трезвеността, което си е чист абсурд де, и в замяна на отказа му обещае слава, богатство, сексуални победи или власт. Просто ще замени всичко това за още едно питие. А ако не го направи, то тогава той е самозванец, комуто също не желая да посветя тези скромни, но прочувствени страници.

Осъзнавайки тежестта – няма как да се каже по-добре, защото махмурлукът по природа смазва и разстила човек – на тази работна хипотеза, ще анализирам и изуча този феномен. Махмурлука на хроничния пияница, който благодарение на всеобщата (с изключение на трезвениците) ни и безгранична склонност към самозалъгване упорито бива разпознаван като особено душевно и умствено състояние, вместо това, което в конкретния случай се явява едно обикновено alter ego. Това е друга форма на проява на характер и противопоставяне на света, която, повтарям, заема в живота на пиещия не по-малко време от съня и несъмнено отнема значително повече време от правенето на секс например. Въпреки това, както ще видим, по време на махмурлук могат да се поддържат сексуални отношения, може да се подпише смъртна присъда, да се обяви война или да се сключи брак. В това ще ни убедят многобройните исторически и литературни примери, а също и свидетелствата на някои съвременници.

Получава се така, че махмурлукът, който провокира неразположение както физическо, така и психическо, променя начина на действие и на мислене. Забавя се извършването на действия и вземането на решения. Предприемат се едни постъпки или се осъществяват други, но по различен начин, всеки път все по-прибързано, като че ли не са били взети под въздействието на махмурлук.

От юридическа гледна точка етиловото натравяне се разглежда като смекчаващо вината обстоятелство и дори понякога освобождава от отговорност човека, извършил престъпление в такова състояние. Не би ли следвало по подобен начин да се гледа и на махмурлука?

Във всеки случай благоразумието съветва в случай, че гвоздеят на махмурлука пулсира в главата ти, да последваш преиначената народна мъдрост: остави за утре това, което не можеш да направиш днес.

От тая гледна точка без преувеличение може да се твърди, че махмурлукът е един от съществените компоненти от характера на болшинството мъже и жени, че е състояние, което обяснява причината за много деяния и най-накрая, че е неотделима част от човешката природа.

Х.Б.

Nota Bene: Тъй като едва вчера преживях последния си махмурлук, още щом написах инициалите си, внезапно се озовах в плен на условния рефлекс на кучето на Павлов и почувствах древна жажда не точно за вода. Предчувствам с някакъв реалистичен фатализъм, че макар днес да ми е ден за размисъл, утре ще си взема почивка.

До вдругиден.