Индиго

Първа част

Пророкът на побъркания

дребен клоун

1.

Пуфтейки тежко, мъжът помъкна масивното си туловище нагоре по стъпалата.

Имаше среща с мъртвец.

На табелката до яката червена врата пишеше: Der Vril Gesellschaft, Сияйното общество.

Мъжът извади ръка от джоба на тренчкота си, докосна широката периферия на меката си шапка и се озърна назад към улицата, за да провери дали не го следят. Не забеляза нищо подозрително, въздъхна успокоен и влезе.

Жената, която го посрещна, беше поразителна. Дълга руса коса обрамчваше леко орловите черти на лицето є. Небесносините є очи бяха ясни и будни.

- Радвам се да ви видя, бароне.

- Госпожице Острич, замайващо прекрасна както винаги.

Нежното є като цвете лице леко порозовя. Носеше рокля от червен сатен. Докато прекосяваше с леки стъпки стаята, дългата є коса се полюшваше над кръста. В гласа є се долавяше прелъстителна нотка.

- Седнете моля.

Когато тя посочи към масата с черна покривка, погледът на барона се плъзна към дълбокото V-образно деколте. Примамливата извивка с тъмен пигмент на едното є зърно надничаше отдолу. Пищните є гърди издуваха ефирната тъкан и леко се олюляваха от движенията є. Зяпна и монокълът падна от окото му. Изведнъж осъзна, че е гола под роклята. Сякаш прочела мисълта му, жената се усмихна многозначително и кимна. Баронът почувства как кръвта нахлува в главата му и извърна очи към масата, на която вече седеше мъж със скръстени в скута ръце. Помъчи се да запази самообладание.

- Хер Хес - поклони се отсечено и тракна с токове, - колко време мина!

Рудолф Хес стана да го поздрави. Празните му сиви очи под високото изпъкнало чело и гъстите черни вежди бяха като върхове на топлийки. Погледът му, остър като кремък, омекна и тънко подобие на усмивка разцепи каменната му физиономия.

- Страшно много, стари приятелю. Но какво ще кажете да приключим с любезностите и да се захванем за работа? Доста усилия ми костваше да ви върна в Германия. - Лицето му отново стана твърдо като скала.

Медиумът Мария Острич изгаси светлините. Сеансът започна. Настаниха се на масата и се хванаха за ръце. Баронът трепна при леденото докосване на Мария. Жената затвори очи. Известно време седяха в тишина, вкопчили се един в друг. В приглушените сенки на стаята се чуваше единствено дишането им. С мек мелодичен глас тя призова духовете:

- Обръщам се към Великото бяло братство. Помогнете ми да говоря с духа на нашия другар Дитрих Екхарт.

Барон фон Щрайхер потръпна от внезапно настъпилия студ. Макар да уважаваше Екхарт, наставника на Хитлер, винаги беше изпитвал известен страх от него. Зад изисканите му маниери и топла усмивка неизменно се спотайваше нещо тъмно и подмолно. Немигащите студени очи изнервяха барона. Погледът му те смразяваше със силата си, а в същото време Екхарт говореше съвсем тихо. Комбинацията въздействаше като леден щик в гърдите ти.

Екхарт бе истински майстор, а не някакъв надут шарлатан. Познанията му в областта на окултното и изключителното му красноречие дълбоко бяха впечатлили младия Адолф Хитлер. С финансовата подкрепа на "Врил" Екхарт беше създал НСДАП* и фюрера. Смъртта му остави Хитлер в ръцете на касапи и главорези, заобиколен от шайка долнопробни престъпници, водени от онзи егоистичен задник Хайнрих Химлер. Мисълта за самодоволните малки очички и мазната физиономия на някогашния птицевъд вгорчи настроението на барона. Фон Щрайхер презираше Химлер. Смяташе, че именно той от чиста завист бе наредил да го хвърлят в концлагер и по-късно изгонят в Турция. Силното ахване от лявата му страна го изкара от унеса. Очите на Мария се бяха завъртели и бялото им сякаш се рееше в полумрака. Главата є се люшна назад. Лицето є се изкриви от болка и някъде дълбоко от гърлото є се изтръгна тих стон. Стомахът на барона се преобърна. Хес се бе вкопчил здравата в него, забил нокти в меката плът на дланта му.

Тряс!

Баронът инстинктивно се сниши, за да се спаси от изстрела. Отгоре се посипа стъкло. Последва серия силни гърмежи. Малките крушки в полилея над тях се пръснаха една след друга. Заваля дъждец от искри.

Тялото на Мария се отпусна безжизнено. Ръцете є увиснаха. Устните є се разтвориха сладострастно и тя прокара влажния връх на езика си по тях. Тихи отначало, стоновете є постепенно започнаха да стават все по-високи и силни. Гръбнакът є се изви и смътните очертания на зърната є изпъкнаха под тънкия сатен. Баронът зяпна, не вярвайки на очите си. Сякаш невидими ръце се движеха по тялото є и тъканта на роклята се отвори на гърдите є. Нещо се плъзна под дрехата надолу по тялото є. Призрачните ръце уловиха краищата на копринената роба и заповдигаха все по-нагоре и по-нагоре, оголвайки стройните є прасци и съблазнителните контури на стегнатите є бедра.

2.

Мария чувства как се унася в транс. Изпада в сън без сънища, изпълнен с приятни усещания. Мракът є шепти.

И тогава го долавя... някакво зло присъствие пълзи по кожата є като лигава змия. Тялото є се гърчи в конвулсии, груби ръце сграбчват гърдите є и започват да опипват пищното є младо тяло. Изпълва я необяснима смесица от ужас и най-долна похот. Нещо се увива около гърлото є и стяга все по-силно и по-силно. Чувства как я повдигат във въздуха и я захвърлят в нищото. Пада по гръб. Натискът намалява, но остри като бръсначи нокти разрязват тъканта на роклята є и одраскват леко плътта. Силни ръце разтварят краката є... и нещо рязко прониква дълбоко в нея. Злата сила затяга мръсната си хватка около шията є. Мария се задушава и отчаяно се мъчи да поеме глътка въздух. Тръпнеща в екстаз, тя се разкъсва между опиянението и волята за оцеляване.

Двамата мъже гледаха със страхопочитание как тялото на Мария се повдига от невидими ръце, извърта се рязко и полита върху масата, стоварвайки се тежко по гръб. Скочиха едновременно и отстъпиха назад с внезапно омекнали крака.

Нещо разкъса роклята є, разкривайки голото тяло. Краката є се разтвориха и бедрата є започнаха да се движат ритмично. Изведнъж лицето є се изкриви и почервеня, а след това посиня, сякаш я душат. По меката є шия се появиха бели петна, сякаш призрачни пръсти се впиваха в плътта є. Хес пръв си възвърна дар слово.

- Gott im Himmel!* Направи нещо! Той я убива!

Баронът пое дълбоко дъх и се взе в ръце.

- Дитрих Екхарт - с твърд заповеден тон рече той, - чрез властта си над теб, дадена ми от познаването на твоето име, ти заповядвам да прекратиш това безумие и да се обърнеш към мен.

Въздухът сякаш се изпълни със статично електричество. Тялото на Мария изведнъж се отпусна и тя рязко пое дъх. Очите є се отвориха широко. Замръзна и се надигна от масата, като се прегъваше неестествено в кръста, сякаш тялото є беше подпряно от твърда дъска. Обърна лице към барона. Очите є пламнаха яростно, след което се присвиха до тънки цепки. Разнесе се студен металически глас, от който косъмчетата на тила на фон Щрайхер настръхнаха.

- Хитлер ще танцува, но аз ще поръчвам музиката.

Беше гласът на Екхарт без никакво съмнение. Баронът беше седял до смъртното му легло, когато Екхарт едва прошепна същите тези думи, преди да издъхне.

- В Цюрих има човек, който знае тайната - произнесе дрезгавият глас, излизащ от устните на Мария.

Баронът и Хес се спогледаха и се наведоха напред.

- Неговата сила и знания са по-големи от моите. В дневника му... се намира ключът към силата на "Врил".

Хес преглътна.

- Името, Екхарт - успя да изрече той. - Кажи ни името му!

Лицето на Мария се изкриви в ужасяваща гримаса.

- Доктор Карл Густав Юнг*.

От устата на медиума се понесе писък, сякаш острието на нож стържеше по костта на жив човек. Тялото є се отпусна и тя се свлече на масата, вперила невиждащ поглед някъде в нищото. Шията є се извъртя неестествено. Тънка струйка кръв потече от ъгълчето на устата є, после от носа и ушите.

3.

Мюнхенската гара беше претъпкана с народ. Доктор Карл Густав Юнг си пробиваше път през тълпата на перона, мъчейки се да се добере до Ориент експреса. Извини се задъхано, когато неволно блъсна едно момиче, целуващо приятеля си за сбогом. Коленете му прещракаха и острата болка го прониза до кръста, докато подаваше куфарите си на стоящия до прозореца стюард.

-Verzeinhen sie mir*, ужасно закъснях - извика извинително той.

Стюардът кимна с неискрена усмивка.

Кълба пара от локомотива се издигнаха във влажния въздух. На стъпалата на вагона нещо го накара да спре и да се обърне.

- Всички да се качват! - извика един стюард.

Зад количка за багаж се материализира тъмна фигура на мъж в тренчкот, който водеше прекрасна жена в синя рокля. Миг по-късно двамата изчезнаха в един от пътническите вагони. Юнг си отбеляза да се оглежда за тренчкот и синя рокля. Свирката на локомотива изпищя пронизително, засъска пара, колелата на мощната машина се завъртяха, успяха да зацепят релсите и влакът потегли от гарата.

Спонсорите на лекционното турне му бяха осигурили купе в първа класа. Макар Юнг да намираше екстравагантността на Ориент експреса донякъде пресилена, старите му уморени кокали бяха благодарни за лукса. Малко тишина и спокойствие, помисли си той, наред с изтънчената френска кухня на вагон-ресторанта, чиито удоволствия щеше да му се наложи да изтърпи. На устните му заигра снизходителна усмивка при мисълта за милата му съпруга, която все го хокаше, че забравя да се храни, докато стои заключен в своята подобна на замък кула в Болинген.

Отиде до плъзгащата се врата на купето, хвърли бърз поглед по коридора и се поклони принудено на някаква съсухрена възрастна жена с гърбица, която му пусна развратна усмивка, докато куцукаше към него. Влезе в купето, заключи, дръпна копринената завеса и започна да разопакова багажа си. Приключи и се настани на канапето с дебела папка в ръце. Пръстите му, покрити с кафеникави петна, се замъчиха с червената лента на закопчалката. Извади документа от папката. В очите му моментално се наби грифът СТРОГО СЕКРЕТНО.

Новопоявилата се американска разузнавателна агенция Бюро за стратегически операции (БСО) се беше обърнала към него с молба за две услуги. Като световноизвестен психоаналитик му бяха възложили две нечувани задачи. Трябваше да направи психологически профил на най-противния човек на света, Адолф Хитлер. Юнг смяташе, че това е най-малкото, което може да направи в борбата срещу силите на мрака, както сам се изрази. Но задачата включваше и друго. Фактът, че е в състояние да пътува свободно из Европа и да се среща с интелектуалци, дипломати и индустриалци, му осигуряваше идеалното прикритие за един шпионин. Така че щеше да бъде също очите и ушите на БСО.

Спомни си разсъжденията и предложението на полковник Доновън, Дивия Бил, прословут с грубия език и прямотата си. "Кой ще заподозре ексцентричен стар мухльо като вас? По дяволите, доктор Юнг, когато бяхте шеф на Европейската психиатрична асоциация и правехте метани на нацистите, не казахте нито гък!"

Юнг се бе свил от злостната забележка на Доновън, но понякога истината - макар и болезнена - беше доста добър стимул. А може би дори призив за действие, възможност да се поправят някои грешки. Направи си бележки по сведенията, осигурени от БСО. После свали очилата си с телени рамки и разтърка нос. Беше изтощен. Прибра папката в чантата и протегна крака. Опита се да си представи празно черно огледало, което всмуква всяка досадна мисъл, която се завърта в главата му. Задиша ритмично и съзнанието му постепенно се отпусна.

Задряма и в купето се разнесе дълбоко боботещо хъркане. На устните му се появи лека усмивка. Засънува.

Бял гълъб се спуска отгоре и постепенно се превръща в младо момиче. Ангелското є лице излъчва невинност. Застава пред блестяща изумрудена плочка и я посочва с малката си изящна ръка. Усмихва се сдържано и казва:

- Идваме.