Въведение

За какво служат пирамидите?!!

Ема Фройд, във филма на ВВС 2

„Голямата пирамида – портал към звездите“, декември 1993 г.

Царят е Озирис, пирамидата на този цар е Озирис,

тази негова постройка е Озирис...

Текстове от пирамидите, 1657

Ето, той се яви като Орион, Озирис

се яви като Орион...

Текстове от пирамидите, 820

Космическа атмосфера

Какво представляват египетските пирамиди от епохата на Старото царство? За какво биха могли да служат? Защо в тях има ниски тунели, дълги и тесни шахти, водещи наникъде, галерии и камери, които са съвсем голи и празни? Защо са ориентирани спрямо звездите? Защо са пръснати на купове в една 40-километрова ивица в пустинята? И, което е по-интригуващо, защо някои са съвсем безмълвни, а стените на други са покрити с текстове, които говорят за циклите на слънцето и звездите? До неотдавна стандартна теория гласеше, че пирамидите са огромни гробници, чиято основна задача е да приютят телата на мъртвите владетели. А сложните вътрешни системи от тунели, шахти, коридори и камери били предназначени предимно да объркват и обезсърчат грабителите, а астрономическите им ориентации били без значение или просто случайни. Колкото и изумително да изглежда, подобни становища останали неоспорвани почти две столетия въпреки влудяващата подробност, че в нито една пирамида (нито в близост до нея) не е намерено тяло на цар, скелет, череп или дори парченце кост. А още по-подлудяващо е, че никой не бил в състояние да обясни защо, ако наистина са гробници, пирамидите не са разположени в един ясно обособен некропол, а вместо това са пръснати на групички из огромната пустинна равнина западно от Нил, като някакви странни вулканични острови в море от пясък. В същото време уликите, които показват, че пирамидите имат много по-съществено предназначение, са в изобилие и винаги са били пред очите на всички. Тези улики буквално крещят за връзката със звездите. Например:

1. Основата на всяка пирамида е ориентирана според астрономическите посоки и подреждането на звездите.

2. В най-големите пирамиди (и по-конкретно в пирамидата на Хуфу в Гиза) има вентилационни шахти, ориентирани към важни звездни системи, като Орион, Сириус и полярните съзвездия.

3. Пирамидите са имали „звездни“ имена или имена, които загатват за звезди („Пирамидата на Джедефра е звезда сехеду“; „Небка е звезда“; „Хор е Звездата начело на небето“ и т.н.).

4. Таваните на камерите в някои пирамиди са украсени с петолъчни звезди (Стъпаловидната пирамида и пирамидите от Пета и Шеста династии в Сакара).

5. По вътрешните стени на някои пирамиди (пирамидите от Пета и Шеста династии в Сакара) има надписи, говорещи за звездната религия и съдбините на царете в един звезден свят на име Дуат, в който се намират Орион и някои други съзвездия.

Така че има нещо странно – меко казано – във факта, че при толкова много „звездни“ връзки не се е намерил нито един египтолог, който да се замисли сериозно над „звездната“ функция на пирамидите. И тъй като този важен въпрос е останал така дълго неизследван, не е чудно, че всякакви лаици, дилетанти, чудаци и шарлатани излизат с какви ли не теории – от нелепи и смешни до откровено безумни. Пирамидите били дело на изчезналата цивилизация на Атлантида; за построяването им била използвана забравена технология, включваща левитация; пирамидите били електроцентрали; електромагнитни приемници за междузвездни комуникации; дело на извънземни; строителите им били евреите по време на египетския им плен; в Голямата пирамида били кодирани, до най-малката подробност, историята и бъдещето на света; тя била каменна Библия. Така че когато през 1994 г. се появих на сцената с първата си книга „Загадката Орион“ и показах, че подреждането на трите пирамиди в Гиза и относителната им позиция спрямо Нил отразява подредбата на трите звезди от Пояса на Орион и относителното им разположение спрямо Млечния път, темата вече бе дотолкова омърсена и компрометирана, че всяка нова теория, споменаваща звезди или астрономия, се посрещаше от академичната общност с безразличие (в най-добрия случай) или с яростен отпор. Реакцията бе още по-бурна, защото теорията ми имаше подкрепата – макар и предпазлива – на един от най-видните и уважавани египтолози в света – сър. И. Е. С. Едуардс, който най-безстрашно подкрепи някои от идеите ми в един научнопопулярен филм на ВВС. С това той спечели гнева на колегите си, но все пак принуди част от тях да се запознаят по-подробно с теорията ми. През следващите години обаче – и особено след смъртта на Едуардс през 1996 г. – аз бях осмиван и приковаван на позорния стълб от клика египтолози и други „експерти“, явно твърдо решени да развенчаят „Корелацията с Орион“, както започнаха да наричат хипотезата ми (вж. Приложение 3). Тази яростна академична атака бе обезсърчаваща и тежка, но аз продължих да отстоявам позициите си не само защото бях получил подкрепата на широката публика и международните медии, но и защото теория ми се вписва много добре в контекста на Епохата на пирамидите в Египет и осигурява „липсващото звено“ в една иначе смущаваща загадка. Дори и най-големият скептик трудно би могъл да обяви връзката Орион–Гиза за „съвпадение“.

От излизането на „Загадката Орион“ минаха дванадесет дълги години. През това време книгата бе издадена на повече от двадесет езика и се появиха десетки научнопопулярни филми, изцяло или частично базирани на Корелацията с Орион (британските ВВС 2 и Channel 4, американските ABC, NBC и FOX TV, също Discovery Channel и History Channel, италианската RAI 3, германските ZDF и ARD, южноафриканските SABC и M-net TV, холандската AVRO TV в Холандия, Channel 4 в Австралия, египетската NILE-TV и много други в Близкия и Далечния Изток). Предстои излизането на два нови филма – „Неразгаданите тайни на Пирамидите“ на National Geographic Television1 (в който ще има критичен преглед на теорията ми) и един за италианската RAI 2 и холандската AVRO, изцяло базиран на настоящата книга.2 Бавно, но сигурно, подобно на крадец в нощта, Корелацията с Орион намери мястото си в академичната египтология и новата дисциплина археоастрономия. И макар да е много критикувана, вече не може да се отрече, че е разклатила пословичното самообладание на академиците.

В интерес на истината, не всички учени бяха склонни да отхвърлят веднага „Загадката Орион“. Някои видни египтолози, като д-р Яромир Малек от института „Грифит“ и американският египтолог д-р Ед Мелцер останаха открити за идеята ми, също като покойния сър И. Е. С. Едуардс. Още по-стимулиращо бе, че теорията получи предпазлива подкрепа от астрономическата общност, и по-точно от професор Арчи Рой от университета в Глазгоу, професор Мери Брюк от Единбургския университет, професор Джулио Магли от Миланския политехнически институт, професор Пърси Сиймор от университета в Плимут и професор Чандра Викрамасинге от университета в Кардиф. Макар че запазиха здравословния си скептицизъм, тези изтъкнати астрономи все пак намериха теорията за достатъчно интригуваща и заслужаваща внимателно разглеждане и по-нататъшни проучвания. С годините се пропука и академичната броня на египтолозите, когато д-р Яромир Малек (който през 1994 г. направи преглед на теорията ми в оксфордското списание Discussions in Egyptology)3 обяви, че е склонен да приеме, че разположението на на пръв поглед безразборно пръснатите пирамиди от Мемфиския некропол (дълга 40 км ивица в пустинята Нил край Кайро, западно от Нил) може да се окаже свързано по-скоро с „религиозни, астрономически или подобни“ идеи, отколкото с чисто практични обстоятелства, като топографията и геологията на терена. И други египтолози, като американеца Марк Ленър, чеха Мирослав Вернер и англичанина Дейвид Джефрис (вж. Глава 3) изразиха подобни становища. Според мен обаче професорът по астрономия и антропология в университета в Колгейт, Антъни Авени, дава може би най-добра обща представа за нагласата на древните архитекти, проектирали и планирани подобни загадъчни структури – не само в Египет, а и в други части на света:

За да разберем как древните са възприемали света около себе си, трябва да наблюдаваме явленията през техните очи. Познаването на всяка отделна култура е необходимо, но е задължително и да познаваме небесните тела и тяхното движение... Изглежда странно, но цели градове, царства и империи са били основавани на базата на наблюдения и тълкуване на природни явления, които минават незабелязани под носовете или над главите ни.4

Д-р Авени пише това във връзка с цивилизациите на маите и инките, но то спокойно би могло да се отнасе и към Старото царство на Египет. Сега съм още по-убеден, че подобно твърдение е вярно по отношение на свещените градове, пирамидите и храмовете, издигнати от древните египтяни из дългата хиляда километра долина на Нил през трите хилядолетия на тяхната цивилизация. И главно това смятам да докажа в настоящата книга.

Към 2000 г. бях готов да изложа резултатите от проучванията си в книга. Представих резюме на издателя ми в „Рандъм Хаус“ в Лондон и той даде зелена светлина на проекта. В началото на 2004 г. вече бях готов с първата чернова. Окончателният вариант обаче бе завършен в Египет. Престоят ми там ми даде уникалната възможност да обогатя книгата чрез преки наблюдения на пирамидите в Долен Египет и големите храмове в Горен Египет, а също и да уточня и проверя различни идеи. Смятам, че благодарение на магията и вълшебството на тези древни обекти успях да стигна до естествен завършек на издигнатата преди две десетилетия теория за връзката небе–земя, и то не само по един път.

Използвах първоизточници всеки път, когато имах възможност, и разчитах единствено на научни изследвания на египтолози и други учени, публикувани в специализирани издания или учебници. Събирайки всички тези данни, стигнах до извода, че древноегипетската теокрация се е регулирала от космически ред, известен като Маат, който е не друго, а редът в небето, или с други думи – наблюдаемите, точни и предсказуеми цикли на слънцето, луната и звездите. Освен това направих заключението, че древните египтяни са вярвали, че този космически ред влияе на материалния свят и най-вече на жизненоважното годишно прииждане на Нил, защото нищо не е очаровало и изпълвало със страхопочитание древните египтяни така, както разливането на могъщата река, което започва в края на юни и завършва в края на септември. Това било ежегодното чудо, което обновявало реколтата и целия живот в Египет. Слабият разлив през юни обаче можел да доведе до глад и мор. Затова този двуостър меч, висящ неотклонно над Египет, принудил обитателите на Долината на Нил да намерят магически средства, с които да осигурят добри разливи. Още в дълбока древност те забелязали, че в края на март Сириус и звездите на Орион изчезват под западния хоризонт след залез и задълго (около три месеца) остават в „подземния свят“, преди да се появят отново на източния хоризонт по изгрев в края на юни, точно когато водите на Нил започвали да се надигат. Жреците-астрономи забелязали също, че през този съдбоносен период, когато звездите пътуват през „подземния свят“, слънцето преминава от една точка на еклиптиката точно под яркия куп на Плеядите (бележещи точката на пролетното равноденствие) до друга – непосредствено под гърдите на небесния Лъв (лятно слънцестоене), който обгръща съзвездието Орион и Сириус. Постепенно се зародила идеята, че когато пътува през тази специална част на небето – Дуат, както я нарекли, – богът-слънце изпълнява магически ритуал, подобно на картините, изобразяващи мъките на Христос, и осигурява прераждането на звездите и на Нил, когато в края на юни Сириус се появява преди зазоряване на източния хоризонт. Това съвпадало и с деня на лятното слънцестоене, когато слънцето достигало най-северната си точка; затова съвсем основателно този ден отбелязвал началото на новата година и се наричал „Раждането на Ра“.

Около тази космическа и нилска тема се развили митология и свързана с небето религия; по-интригуващото е, че около 2800 г. пр.Хр. постепенно започнал да се заражда амбициозен план – космическият ред да бъде „свален долу“, за да може фараонът, в качеството си на син на Ра, да предприеме същото магическо пътешествие в един земен Дуат и така да осигури на Египет „добър“ разлив. Или ако използваме херметическия принцип – каквото горе, това и долу. За целта бил започнат мащабен проект, който включвал построяването на групи от „звездни“ пирамиди на предварително определени места, които да представят Орион и Плеядите, както и огромни „слънчеви“ храмове от двете страни на Нил, представящи частта от еклиптиката, в която богът-слънце пътува през Дуат от пролетното равноденствие към лятното слънцестоене.

Но моята нова теория не се изчерпва с това – на следващите страници ще покажа и че бавните циклични промени в небето, свързани с прецесията и със своеобразието на египетския граждански календар през трите хиляди години цивилизация, се отразяват в промените из цялата Нилска долина – в еволюцията на храмовете през същия този период. С други думи, настоящата книга се наема да докаже, че в географията на Нилската долина, простираща се в посока север–юг е закодиран един „космически Египет“, който навремето е бил регулиран и управляван в буквални смисъл от жреци-астрономи, начело с цар-слънце. И този „космически Египет“ е просъществувал повече от три хилядолетия и все още може да се съзре в разположението на запазените до наши дни пирамиди и храмове.

Противно на това, което повечето египтолози най-вероятно ще заявят, „Египетският код“ не е поредната нюейдж книга, преповтаряща шантави предположения и теории, които не могат да бъдат потвърдени. Моята теза може да бъде проверена изцяло, потвърдена и в крайна сметка опровергана, ако се намерят основания за това. Всъщност приветствам всички египтолози и други учени, занимаващи се с археология и история на Египет, които биха пожелали да я оборят. Нека не се заблуждават и да не я подценяват заради четивния стил и сбитите аргументи. Спрях се на тях заради широката публика, която, в крайна сметка, си остава истинският съдник на всички нови идеи.

В заключение искам да добавя, че докато пишех последната версия на книгата в Кайро, често правех кратки почивки и зарязвах компютъра, за да се кача на покрива на сградата. Оттам се разкриваше пряк изглед към пирамидите в Гиза, които бяха на не повече от километър разстояние. Понякога имах чувството, че мога да протегна ръка и да ги докосна. Погледът ми обаче винаги се зарейваше отвъд Гиза, към южния хоризонт, където се виждаха очертанията на първата пирамида в Египет, Стъпаловидната пирамида в Сакара, проблясващи през тънкия воал на маранята. Търсенето на „Египетският код“ започна там, когато един ден застанах до фигурата на владетеля, построил този странен монумент. Статуята, незнайно защо, е направена така, че да се взира за вечни времена в звездите около полюса. Затова сега ви каня да дойдете с мен там и да проследите моето търсене на Светия граал на древноегипетските строители на пирамиди и храмове.

И тъй, да ви представя фараона, започнал всичко това...