Към Bard.bg
Събитията, които промениха света (Родни Касълдън)

Събитията, които промениха света

Родни Касълдън
Откъс

СЪСТАВЯНЕТО НА

ХРИСТИЯНСКИЯ КАЛЕНДАР

(525 г.)

В Рим през VI в. живял един монах на име Дионисий Екзигуус, запомнящо се име, което буквално преведено означава Дионисий Малкия. Познат е и като Дионисий Младия. Дионисий бил римски учен, теолог и математик. Роден бил в Скития, която се намирала на изток, но живял и работил в Рим и умрял там около 550 г. сл. Хр. Понякога го описват като абат, но по-често го наричат монах. Той имал висока репутация като теолог, бил добре запознат с каноничното право и бил талантлив математик и астроном. Покрай другите си занимания той превел много гръцки произведения, които впоследствие били изгубени, в това число и житията на няколко светци.

Ако това е всичко, което е извършил Дионисий, изобщо нямаше да си спомняме за него. Но той направил нещо, което променило света по много особен и всеобхватен начин. Именно Дионисий създал съвременния календар, който е в употреба по целия свят. Той решил, че Исус се е родил на 25 декември през 743 г. от римския календар, с други думи 743 години след основаването на Рим. Първата година от живота на Исус в календара на Дионисий била „първата година на Нашия Господ“ – Анно Домини I. Християнските общини си служели с тази система за броене, а също и със съответния негативен календар при броенето на годините преди Христа (пр. Хр.). Нехристиянските общности, по-специално еврейските общини, предпочитали „християнска ера“ (хр. е.) и „преди християнската ера“ (пр. хр. е.). Но независимо от религиозните убеждения светът приел системата за броене и правел пресмятания напред и назад от времето, когато се родил Исус. Всички ние смятаме за верни вярванията си за Исус.

Дионисий почти сигурно е допуснал грешка относно годината, в която се е родил Исус. Евангелските описания не се съгласуват помежду си по отношение на историческите подробности, които предават. Римското преброяване, което се използва в евангелските описания, за да обясни защо Мария и Йосиф са се намирали във Витлеем, а не в Назарет, е станало няколко години след 1 г. сл. Хр. Цар Ирод Велики, който е споменат като жив по времето на раждането на Исус, в действителност е умрял през 4 г. пр. Хр., няколко години преди 1 г. сл. Хр. Така че тези два псевдоисторически елемента в разказа за рождението на Христос са несъвместими.

Пристигането на водените от звезда влъхви (магове) от Изтока скоро след раждането на Исус е накарало хората да търсят астрономическо събитие, което би могло да се свърже с този елемент от разказа. Възможно е да възстановим позициите на планетите и звездите в небето по всяко време в миналото и с помощта на компютър е относително лесно да открием тези моменти, когато може би е имало две или три ярки небесни тела близо едно до друго в същата част на нощното небе, които са създавали илюзия за наличието на една много ярка нова звезда.

През 7 г. пр. Хр. планетите Сатурн и Юпитер са се намирали много близо една до друга в съзвездието Риби. Това пресичане на пътищата на планетите предизвикало „появата“ на една ярка нова звезда. Интересно е да се отбележи, че еврейските астролози в Сипар, Вавилон, са предсказвали пристигането на дългоочаквания месия по времето, когато се срещат Сатурн и Юпитер, и това на свой ред би обяснило защо маговете или астролозите от Вавилон са бродели в търсене на месията. И тяхното търсене би се провело именно през 7 г. пр. Хр.

Някои астрономи са открили различно решение на загадката. Те са прегледали корейските и китайските анали, които описват избухването на звезда или супернова, която излъчвала силна светлина в небесата цели 70 дни през пролетта на 5 г. пр. Хр. Това явление също би могло да бъде тълкувано като знак от астролозите във Вавилон, че в света се случва нещо много важно, и то ги е подтикнало да го търсят. И в двата случая астрономическите събития биха се съгласували с евентуалното раждане на Исус през 5, 6 или 7 г. пр. Хр.

Ако Исус се е родил наистина през 7 г. пр. Хр., то това е годината, която в действителност трябвало да е първата година от християнския календар. Това означава, че целият съвременен календар греши със седем години. Настъпването на новото хилядолетие, което чествахме със закъснение от седем години, и всякаква нумерология, свързана с определени дати, нямат никакъв смисъл. Годината, в която пиша това, е не 2005-а, а може би 2010-а, 2011-а или 2012-а или може би 2748-а според римския календар. Оказва се, че датата не е нищо повече от число, определено от човека, което води произхода си от голямата грешка на Дионисий Малкия.

ВЪВЕЖДАНЕТО НА ОБЕЗБОЛЯВАЩИТЕ СРЕДСТВА

(1236 г.)

Търсенето на лекарство, което да облекчава болката, продължило през цялата античност. Един доминикански монах, Теодорих от Лука, експериментирал с обезболяващи средства през 1236 г. Той бил учител в Болоня, а също и син на хирург, който лекувал кръстоносците. Теодорих препоръчвал употребата на сюнгери, напоени с упойващи вещества, които да бъдат поставяни пред носа на пациента. Това предизвиквало дълбок сън, по време на който хирургическата операция можела да бъде извършвана без причиняване на болка.

Теодорих одобрявал употребата на мандрагората и опиума като първоначални обезболяващи средства. Идеята да се използват опиати се е появявала неколкократно в историята. Някои технологии и техники се развивали постепенно, а други били измисляни, забравяни и преоткривани наново.

Стотици години след откритието на Теодорих хирурзите продължавали да оперират пациенти, които се намирали в съзнание и били принудени да изпитват страшни болки. След като Джоузеф Пристли открил кислорода и азотния оксид през 1772 г., било направено продължително изследване на тези и други химични агенти и проучването накрая довело до откриването на обезболяващите средства. Хъмфри Дейви открил през 1800 г., че азотният оксид може да бъде използван като обезболяващо средство, и предложил да бъде употребяван за тази цел от хирурзите. По-късно Майкъл Фарадей направил опит с вдишване на етер и описал неговия ефект. Едва през 1842 г. обаче етерът бил използван като обезболяващо средство в хирургията от американеца Крауфорд Лонг. През 1846 г. Уилям Мортън направил публична демонстрация на употребата на етера, за да предизвика състояние на безсъзнание и да популяризира хирургията без причиняване на болка. Етерът бил прилаган по същия начин, по който препоръчвал Теодорих – сюнер или парче плат, напоено с наркотик, било поставяно пред носа.

Употребата на обезболяващите средства за нуждите на хирургията подобрила качеството на живот на всеки, който трябвало да се подложи на хирургическа операция. Шокът, предизвикан от болката, сигурно е убил много хора на операционната маса, преди да бъдат измислени обезболяващите средства. Освен това анестетиците създали възможността хирурзите да извършват по-амбициозни и дълготрайни хирургически процедури в сравнение с времето преди това. Медицинските условия, при които някога се смятало, че не е възможна интервенция, се променили и операциите вече били възможни.

 

ИЗОБРЕТЯВАНЕТО НА ЧАСОВНИКА

(1511 г.)

Часовникът, малкият преносим часовник, който днес всички ние смятаме за вещ, чието присъствие се разбира от само себе си, е бил изобретен през 1511 г. Той е описан в „Нюрнбергски хроники“ от Йоханес Коклеус.

„От ден на ден се правят нови изумителни изобретения като това на един млад мъж на име Петрус Хеле, направил неща, които смайват най-учените математици. Той изработва от желязо часовници с много колела и тези часовници във всякъкво положение и без никакви тежести хем посочват времето, хем бият на всеки 40 часа, дори когато ги носят на гърдите си или в кесия“.

Тези прототипи на съвременните механични часовници имали стрелки за часовете, но не и стрелки за минутите. Минутните стрелки нямало да се появят чак до 1670 г.

Изобретяването на часовника означавало, че ще е много по-лесно за хората да идват точно на срещите, което улеснило сферите на дейност от всякакъв вид. Максималната ефективност на работното място, независимо дали то е кантора, колеж или фабрика, зависи от синхронизираната дейност, а тя – много често от всеки, който носи часовник. Всъщност трудно бихме си представили живота без часовници.

 

СГРАДАТА ВЪВ

ФОРМАТА НА ЮТИЯ В НЮ ЙОРК

(1902 г.)

В известно отношение може да се смята, че преобразяването на Ню Йорк от град от XIX в. в метрополия от XX в. е започнало с издигането на една-единствена сграда.

Сградата Фулър, както е известна официално и както е по-правилно да бъде наричана, е постройката, която прокарала новия път. Тя била завършена в Ню Йорк през 1902 г. и била проектирана от чикагския архитект Даниъл Бърнам да се издига на югозапад от Медисън Скуеър. Повечето центрове на американските градове били оформени по еднообразен мрежов модел, затова участъците земя, на които се издигали сградите, обикновено били правоъгълни. Многоетажните сгради със стоманена арматура, които се издигали върху тях през XX в., следователно били кубовидни по форма, били съвсем буквално „блокове“, както ги описват американците. Тук-там диагонален път преминавал през мрежовия план и създавал някои странни триъгълни участъци, върху които се издигали сгради. Необичайният триъгълен партерен план на сградата Фулър породил нейното прозвище – Ютията.

Архитектът Даниъл Бърнам дошъл от Чикаго, където, както видяхме, сградите със стоманена арматура се издигали една след друга и преобразявали силуета на града; било съвсем естествено, че когато му възложили да проектира тази сграда за Ню Йорк, той възприел същата конструкционна техника. Чикагският стил се разпространил.

Станало така, че Ню Йорк получил своята първа средна по височина сграда със стоманена арматура. С височина 20 етажа, тя вече не ни се струва много внушителна, но през 1902 г. изглеждало, че се извисява над другите сгради. Нейната изключителна височина я превърнала в значителен фокус на вниманието сред нюйоркчани. Тя била снабдена с асансьор на Отис и хората се стичали от далечни места, за да видят странната нова постройка, а също и да се качат на асансьора на Отис, за да видят панорамната гледка на Ню Йорк от най-горния етаж.