Клуб “Холивудски красавици” (Седем минути след полунощ)

1.

Селест Соланж и нейните обувки за

петнайсет хиляди долара

Селест Соланж имаше нужда от обувки. Не какви да са обувки, а от "Маноло", "Чу" и "Версаче". Беше си наумила, че цената трябва да е с поне три нули. Искаше от онези обувки, по които очите на продавачките изтичаха, а зашеметяващо красивите съпруги на надутите типове от Бевърли Хилс позеленяваха от яд, щом ги видеха. И той щеше да позеленее от яд, когато получеше извлечение от кредитната си карта. Селест вдигна поглед към огледалото за обратно виждане на тъмносиньото си порше "Бокстър" кабриолет. Огромните слънчеви очила на "Гучи" успешно скриваха зачервените є подпухнали тюркоазени очи (прочутите котешки очи, обсипани със златни точици). Неповторимата є руса коса, обикновено елегантно оформена, се вееше свободно на калифорнийския бриз. Селест беше удивително съчетание между Мишел Пфайфър и Мерилин Монро, неповторима, блестяща сирена от големия екран, секссимвол на столетието (ако не на столетието, то поне на последните пет години).

"За кого се мисли тъпият Деймиън Брукнър?" - питаше се Селест. Пръстите є със съвършен педикюр натиснаха педала на газта докрай на десния завой към Мълхолънд Драйв. Когато преди пет години Селест се запозна с Деймиън, той беше най-дейният и успешен филмов продуцент в Холивуд, а тя - на върха на славата. Но в индустрия, в която властта и влиянието сменят притежателите си точно през пет години, те се равняваха на цял един живот.

От върха на хълма Селест погледна към ширналия се в краката є Лос Анджелис. Ако не беше омарата, можеше да види Тихия океан. Красив град е бил Ел Ей през четирийсетте. Като дете тя беше виждала снимки в старите филмови списания на баба си - от върха на Мълхолънд и хълмовете на Холивуд се виждаха портокалови горички, планини, плажове и вълни. Красотата им бе запленила младата Селест, беше я мотивирала да изостави паркинга за каравани в Тенеси и да се отправи към царството на филмовите звезди. Но изгорелите газове и замърсяването бяха съсипали прекрасната гледка. Всичко беше мръсно и сиво. Също като Деймиън Брукнър.

Деймиън си въобразяваше, че Селест ще бъде доволна да получи диамант от пет карата и фамилията му. Ала нито диамантът, нито името можеха да я накарат да преглътне онова, което беше открила. Скапаняк!

Цели пет години Селест го беше чукала и му беше духала. Изчука дори някои от приятелите му и защо? Защо є трябваше да го прави? Добър въпрос. Струваше є се, че знае отговора. Трябваше да осъществи една амбиция. Веднъж само Аманда Брукнър, предишната съпруга на Деймиън, да се разкараше от пътя є, и тя - Селест Соланж, звезда на върха на славата си - щеше да стане госпожа Деймиън Брукнър. И най-сетне, преди шест месеца, желанието на Селест се сбъдна на приказна сватба в Малибу. Поне така си бе въобразявала - че най-съкровеното є желание е да се превърне в половинката от "най-влиятелната" двойка във филмовия бизнес. Събитието беше грандиозно. Всички знаменитости дойдоха. И Том, и Кейт, и Уил, и Брус, и дори Робърт, който вечно страни от светските събития. Журналистите бяха полудели - кръжаха с хеликоптери, в храстите се спотайваха папараци. (Добре че Деймиън и Селест предвидливо бяха поръчали тенти.) Актрисата чу слухове, че само снимката на роклята є се продавала за повече от сто бона.

А после, почти веднага след сватбата, тръгнаха и слуховете. Не бяха само слухове. Някои задаваха въпроси. Какво ще стане с кариерата на Селест? Да не би това да е краят? Скоро щяха да станат две години, откакто не бе снимала - да не би да е решила да изостави филмите, за да се превърна в пазителка на домашното огнище? Може би някой малък Брукнър ще се появи скоро след сватбата в Малибу? Най-популярните таблоиди не спираха да намекват, че Селест вече е бременна и в най-скоро време ще роди съвършеното холивудско бебе. Във всички тези приказки нямаше и капка истина. Деймиън бе настоявал да престане да снима, за да накара публиката да очаква с трепетно нетърпение следващия є филм. Той щеше да стане продуцент на първата продукция, в която Селест щяла да участва след цели две години - приключенски екшън, наречен "Мечтана синева".

Тя стисна побесняла волана на поршето. Аманда Брукнър беше уникална. Едва на четирийсет и пет, вече си бе уредила живота. Кефеше се в къща за някакви си 15 милиона долара в Найс с гледка към океана, а Деймиън трошеше купища долари, за да є затъкне устата и да я държи далеч от Лос Анджелис. Аманда запази фамилията му и успя да пипне огромна част от парите му (освен петдесетте бона месечна издръжка, която є плащаше). Този сценарий вероятно разсмиваше Аманда. Точно така, тя със сигурност отмяташе глава и се скъсваше от смях. Естествено! Иронията беше повече от очевидна.

Черни дантелени бикини. Деймиън явно обичаше всичките му жени да носят черни дантелени бикини. Естествено, защото черните дантелени бикини, които Матилд (икономката на Селест и Деймиън) откри в сака му тази сутрин, не бяха кой знае колко по-различни от гащичките, които Селест си слагаше, докато му беше любовница, преди той да се разведе с Аманда.

- Seсora, es tu? - попита Матилд и вдигна бикините с изрязано дъно от сака с мръсните дрехи, който Деймиън върна от Нова Зеландия късно снощи.

Селест тъкмо излизаше от сауната. Застина на място, щом видя Матилд да размахва черните гащички над двойното легло. Сърцето є заблъска. "Не са мои". Сигурна беше, макар да не ги бе погледнала отблизо. Издайническото бельо от черна полиестерна дантела, което Матилд подмяташе, беше евтино и просто. През последните десет години единствено реномираната марка за разкрепостено бельо "Ейджънт Провокътър" докосваше кожата на Селест.

Тя бързо наложи маската на холивудска възпитаничка (все пак беше носителка на "Златен глобус") и се усмихна на Матилд:

- Si. Un presente за seсor Брукнър. Не бива да ме забравя, докато е на снимки.

"Не е нужно прислугата да дрънка", - помисли си тя. Ако Матилд усетеше, че Деймиън има извънбрачна връзка, целият град щеше да научи. Всички прислужници бяха един дол дренки - откъде всички в Холивуд разбраха, че Стивън Брокмън е гей!

Селест се намръщи при спомена и изви рязко волана, за да избегне кадилака "Ескалейд" на съседа рапър, който тъкмо завиваше по Мълхолънд. Не беше вбесена от факта, че той спи с друга. (Можеше да бъде ревнива, но не є се налагаше. Имаше си специални приятели.) Двамата бяха доста свободомислеща и либерална холивудска двойка. Селест от месеци знаеше за похожденията на Деймиън с онази въртиопашка Бриана Елисън, дето се правеше на актриса. Не стига, че бе хукнал до Нова Зеландия за снимки на филм, на който дори не беше продуцент (само изпълнителен продуцент, а се държеше като най-обикновен сценичен работник), а на всичко отгоре малката курветина беше получила главната роля в "Мечтана синева". Това всъщност накара Селест да излезе от кожата си.

Деймиън дори не беше събрал смелост да є съобщи, че е я е изритал от главната роля (лъжливият мръсник подличко беше разхвърлял пресата днес сутринта - "Върайъти" и "Холивуд Рипортър"). Само че господинът не беше достатъчно умен. Също както откри бикините с изрязано дъно в ръцете на икономката, Селест научи за унижението си от друга служителка - този път от пиарката си, Кики Дий. Както всеки ден, тя є беше изпратила по факса копия от статиите ("Ас", "Пийпъл", "Стар", "Инкуайърър", "Върайъти"...), в които споменаваха нейното име. Но тази сутрин на втора страница от общо двайсетте, изпратени от Кики, съскаше злокобна кобра. Заглавието във "Върайъти" веднага се набиваше на очи: "БРУКНЪР УСТРЕМЕН КЪМ СИНЕВАТА НА БРИАНА".

На това му се казва заслепяващо унижение. Та нали през последните две години Селест бе разтръбила из целия град за ролята си в следващия голям филм на Деймиън. Цели две години, докато пренаписваха сценария, докато сменяха режисьори, докато търсеха нови места за снимки, тя не бе посмяла да поеме роля в друг филм, защото изчакваше Деймиън и "Мечтана синева". Предлагаха є други роли. За тях нейни колежки актриси вече бяха номинирани и дори спечелиха награди, сбъднаха за себе си съкровената мечта на Селест - да получи "Оскар" и да го постави до "Златния глобус". Но тя беше отказала. Чакаше Деймиън да подготви филма, защото є бе обещал.

А какво стана - Бри Елисън получи главната роля. Бри беше осемнайсетгодишна напориста некадърница, която не бе участвала в нито един филм. Да, гърдите є бяха все още вирнати, имаше разкошна коса, но Селест не є отстъпваше в нищо. Само преди три месеца беше платила цели двайсет бона, за да вдигнат гърдите є (имаше нужда само от една допълнителна инжекция самочувствие за сцените по бански). Изобщо не є беше приятно да търпи шевовете около зърната.

Как можа да се случи подобно нещо? Къде се беше завряла Джесика, мама є стара, и защо не беше съобщила на Селест? Като нейна агентка, работата є беше да защитава бизнес интересите є в подобни сделки. Бе повече от очевидно, че не може да има доверие на съпруга си и да разчита на него (поне в случаите, когато той мислеше с оная си работа). Но как бе възможно собствената є агентка да премълчи, при това не просто агентка, а една от най-добрите є приятелки? Какво, по дяволите, ставаше? Не беше възможно Джесика да не е знаела за този обрат. Тя беше президент на АКТ, най-добрата агенция в града. Агентите знаеха абсолютно всичко, първи научаваха всички клюки и новости в бизнеса, разбираха за интригите обикновено преди ключовите играчи. А Джесика беше най-добрата.

Селест отвори капачето на мобилния.

- Кабинетът на Джесика Колфийлд - прозвуча гласът на Ким, асистентка номер едно на Джесика.

- Аз съм - представи се Селест и положи огромно усилие да прикрие раздразнителността си.

- Изчакай секунда, Селест. Веднага ще те свържа.

Оставаше и да не познаят гласа є. С комисионите, които плащаше на АКТ през последните седем години, спокойно можеше да закупи някоя малка страна от Третия свят. Десет процента от хонорар от 20 милиона долара плюс десет процента от нейния дял от печалбата след излизането на филма бяха много пари.

- Сиси...

- Какво, по дяволите, става, Джесика? - писна Селест, без да се старае да потиска повече натрупалата се злоба и горчивина. Майната му на всичко. Съзнаваше, че говори като разглезена истеричка, но изобщо не є пукаше. И животът, и кариерата є бяха заложени на карта!

- Сиси, договорът е бил подписан снощи, към един след полунощ. Аз разбрах чак към два.

- Можеше да ми позвъниш.

- Някой се е разприказвал пред журналистите, не трябваше да се разчува днес. Много съжалявам, Сиси. Кълна ти се, че нямах намерение да крия нищо от теб.

- По всичко личи, че съм изритана заради една по-млада фръцла, при това от собствения си съпруг.

- Сиси, има поне десет продуценти, които искат да участваш в техни филми. В момента имам три фантастични оферти. Избери си една. Ще пуснем новината утре и ще изглежда така, сякаш решението е било твое, а не на Деймиън. Всички ще решат, че си се отказала от "Мечтана синева", за да участваш в по-добър филм.

- Не ми харесват, вече съм чела сценариите - повиши жално глас Селест, но гневът є започваше да затихва. Точно сега є се искаше агентката є да я утеши, да я поглези и най-вече да є предложи някой зашеметяващ сценарий.

- А какво ти харесва? Какво ти се прави?

"Харесвам "Мечтана синева" - помисли си Селест. - И ми се иска съпругът ми да не беше такъв противен гадняр".

- Ами филмът на Лидия? - попита Селест. Лидия Олбрайт беше близка приятелка и на двете и една от най-изтъкнатите продуцентки. Един от начините да скапе мръсника бе да направи филм с най-жестокия му конкурент.

- Тя не може да ти предложи обичайния хонорар - обясни Джесика.

- Какво ще кажеш за компромис? - попита Селест. - Получавам минимален хонорар и по-висок процент от печалбата?

На Селест є се стори, че чу как Джесика преглъща. Рискът беше огромен. Първо, не бе работила цели две години, а сега се отказваше от 20 милиона долара хонорар, само и само да получи роля в "Седем минути след полунощ", филма на Лидия, за който съвсем не бе сигурно, че ще има успех. Рискът бе очевиден. Дали публиката все още обичаше Селест достатъчно, за да отиде да я гледа в касов екшън. Дали изобщо щеше да успее вземе някакви пари накрая?

- Щом си съгласна, ще се обадя веднага - обеща Джесика.

"Добро момиче! - помисли си Селест. - Джесика е желязна".

- Аз ще позвъня на Лидия. Ти се обади на адвокатите и се захващайте с договора.

- Нещо друго? - попита Джесика.

- Искам да ме включите като продуцент - заяви Селест и отметна назад разбърканата си от вятъра коса.

- Дадено. Обади ми се, след като се чуеш с Лидия.

- Става - отвърна Селест и затвори.

Усмихна се. Трябваше да се обади на още някого преди да се чуе с Лидия. Само още един разговор, за да накара Деймиън да си плати. Селест отлично знаеше, че освен да приеме ролята в "Седем минути след полунощ", имаше още нещо, което бе в състояние да накара Деймиън да изпита същия гняв и болка, които изгаряха нея в момента.

Тя отвори капачето на мобилния за втори път. И на този телефон, също както в офиса на Джесика, бяха длъжни да я познават по гласа.

- Альо, Фредерик слуша.

- Любими - измърка Селест.

- Та това е моята Сиси! Питах се дали няма те чуя днес - заяви любопитно Фредерик.

- Днес е голям ден. - Селест усети как кожата є пламва в очакване.

- Колько голям?

- Като за голяма платинена карта - отвърна Селест, намеквайки за кредитната карта с неограничен лимит, която Деймиън държеше заключена в сейфа. Нещастникът си въобразяваше, че Селест дори не подозира за съществуването є.

- Улала! - изпъшка Фредерик. Звучеше така, сякаш току-що се е изпразнил. - Тази сутрин получихме невероятни "Крисчън Любутен".

- Страхотно. Ще купя двайсет чифта.

- Струва ми се, че твоят Деймиън яко го е загазил - изкиска се Фредерик. - Върна ли се от Нова Зеландия?

- Снощи.

- Искам да ти кажа, че бившият любовник на гаджето ми е гримьор на филма. Прави актрисата Бриана Елисън. Нали я знаеш.

Селест усети как се разтреперва от ярост. Фредерик, разбира се, знаеше. Всички знаеха. Филмовата индустрия беше едно малко село насред огромния град. Бившите любовници на гаджетата на кого ли не бяха гримьори, дизайнери, актьори, сценаристи, продуценти, осветители, сценични работници, агенти или режисьори. На това му се викаше синджир марка.

- Прелестна е - изсъска Селест. - Чух, че си падала по момиченца.

- Виж ти - изгука Фредерик. - Аз пък чух, че си падала по надървени членчета.

Ако Фредерик беше жена, щеше да му избоде очите за подобна забележка. Ала тъй като той бе от гилдията на женствените мъже с остри нокти, можеше да плещи каквото си поиска и Селест го знаеше не по-зле от него. Всичко щеше да си дойде на мястото. Фредерик щеше да се отплати на актрисата със сочни клюки веднага след като тя оставеше петнайсет бона в магазина му. Ако обаче наистина искаше да є помогне, щеше да започне да разнася злобни клюки за малката госпожица Бри Елисън - най-добре нещо за семейството є, поразено я от гонорея, я от нездраво пристрастие към наркотиците.

Селест стисна телефона.

- След двайсет минутки съм при теб.

- Миличка, готов съм да те чакам и четирийсет. Чао.

Селест подхвърли телефона на седалката и с коляно се опита да закрепи волана неподвижен. Шишенцето сигурно се търкаляше на дъното на чантата "Шанел". Трябваше да си смръкне съвсем малко, за да има сили за живот. По пътя є нямаше "Старбъкс", предстоеше є толкова много пазаруване, а не се беше наспала (каква глупачка бе само, плака цели три часа, заровила лице в хавлиена кърпа от египетски памук), затова трябваше да живне малко. Извади от прашеца с розовия си нокът. Смрък. Смрък. Избърса носа си и вдигна поглед към огледалото за обратно виждане. Все още бе съвършена.