Бунгало №2

1.

В един красив и горещ юлски ден Таня Харис нахлу в кухнята си, в къщата си в Марин Каунти, разположен точно срещу моста "Голдън Гейд". Обичаше навсякъде да цари идеален ред и всичко да е прибрано на точно определеното му място. Харесваше є да планира и организира дните си, много рядко є се случваше да закъснее или да забрави нещо. Подреденият є и предсказуем живот є доставяше радост и удовлетворение. Таня беше дребничка, със стройна и гъвкава фигура и изглеждаше много по-млада от своите четирийсет и две години. Съпругът є Питър беше на четирийсет и шест. Той беше адвокат в уважавана фирма в Сан Франциско, но нямаше нищо против да пътува всеки ден от Рос до другата страна на моста. Рос беше просперираща и вдъхваща сигурност извънградска общност, където мнозина желаеха да живеят. Семейство Харис се бе преместило тук от града преди шестнайсет години заради отличната училищната система в предградието. Носеше є се славата, че е най-добрата в Марин.

Таня и Питър имаха три деца. Джейсън беше на осемнайсет и в края на август заминаваше. Щеше да постъпи в университета в Санта Барбара* и нямаше търпение по-скоро да тръгне, макар че на Таня щеше ужасно да є липсва. Имаха и две дъщери - близначките Меган и Моли, току-що навършили седемнайсет.

Таня обичаше и ценеше всеки миг от последните осемнайсет години - да си бъде вкъщи и да се грижи за децата си. Този живот отлично я устройваше. Никога не го бе намирала за тежко или досадно бреме. Ежедневното шофиране никога не є се бе струвало непоносимо. За разлика от останалите майки, които се оплакваха от това задължение, тя беше щастлива да бъде с децата си, да ги кара и взема от училище, да ги води на сбирките на скаутите и различните кръжоци, а от няколко години бе начело на родителския съвет. Гордееше се с възможността да им помага, приятно є бе да присъства на мачовете на Джейсън в училищния баскетболен отбор, както и да участва в заниманията на момичетата. Джейсън спортуваше активно в гимназията и се надяваше да стане член на баскетболния отбор или на тима по тенис в университета.

Двете му по-малки сестри Меган и Моли двуяйчни близначки, бяха различни като деня и нощта. Меган беше дребничка и русокоса като майка си. В началото на прогимназията се занимаваше активно със спортна гимнастика, но се отказа от участие в национални състезания, когато откри, че спортът пречи на заниманията є в училище. Моли беше висока, слаба и с тъмнокестенявата си коса приличаше на Питър, от когото бе наследила дългите си стройни крака. Тя беше единственият член на семейството, който не се занимаваше със спорт. Беше музикална, артистична и обичаше фотографията - една независима и понякога ексцентрична душа. Близначките бяха в последната си година в гимназията. Меган искаше като майка си да следва в университета в Бъркли или евентуално в университета в Санта Барбара. Моли обмисляше възможността да замине на изток или да кандидатства за някоя специалност по изкуствата в колеж в Калифорния. Но ако останеше на запад, можеше да постъпи в университета Ю Ес Си*. Въпреки че близначките бяха много близки и двете твърдо бяха решили, че няма да продължат образованието си на едно и също място. В прогимназията, а сега и в гимназията бяха в едно и също училище, дори в един клас, но занапред всяка смяташе да поеме по своя път. Родителите им подкрепяха решението им, а Питър окуражаваше Моли да кандидатства в някой от колежите от Бръшляновата лига. Оценките им бяха високи и той смяташе, че една академична атмосфера ще є се отрази добре. Моли обмисляше да кандидатства в "Браун"** и да се запише в клас по фотография или евентуално да постъпи в школа за кинооператори към калифорнийския университет. И трите деца в семейство Харис бяха отлични ученици.

Таня се гордееше с децата си, обичаше съпруга си, радваше се на живота си и се чувстваше щастлива с двайсетгодишния си брак. Откакто се омъжи за Питър - това стана веднага след като се бе дипломирала в колежа - годините се бяха изнизали неусетно и спокойно. Съпругът є тъкмо беше завършил факултета по право в университета в Станфорд и бе постъпил на работа в адвокатската фирма, където работеше и до днес. Сякаш всичко в живота им протичаше като по план. В брака им нямаше големи сътресения или изненади и разочарования, нито проблеми с Джейсън, Моли и Меган, когато станаха тийнейджъри. Таня и Питър обичаха да прекарват много време с трите си деца и се наслаждаваха на часовете на семейно щастие. Не съжаляваха за нищо и много добре осъзнаваха какви късметлии са. Един път седмично Таня работеше в приют за бездомни и винаги, когато момичетата имаха свободно време, ги водеше със себе си. И двете имаха доста извънучилищни занимания и участваха активно в културния живот на училището. Питър обичаше да дразни съпругата и децата си колко скучни и предсказуеми са всички. За Таня беше огромна гордост, че семейството є живее в такава хармония и с всички сили се стремеше да я поддържа. Животът им бе спокоен и сигурен.

Нейното детство не беше толкова подредено и щастливо и тъкмо поради това тя искаше в дома є да цари ред и разбирателство. Някои биха нарекли живота им с Питър прекалено стерилен или контролиран, но Таня го обичаше такъв, както и той. Детството и юношеството на Питър бяха сходни с живота, който те двамата бяха осигурили на децата си - един почти идеален свят. За разлика от неговото, детството на Таня беше трудно и самотно, а понякога дори плашещо. Баща є беше алкохолик и родителите є се бяха развели, когато тя беше на три години. След развода бе виждала баща си само няколко пъти, пък и той почина малко след като навърши четиринайсет. Майка є работеше усилено като помощник-адвокат, за да я издържа и да се изучи в най-добрите училища. Почина скоро след раждането на близначките, а Таня нямаше никакви роднини. Единствено дете на родители, които също нямаха братя и сестри, Питър, Джейсън и близначките бяха нейното семейство. Те бяха центърът на света є и тя ценеше всяка секунда, прекарана с тях. Дори и след двайсет години брак, Таня очакваше с нетърпение всяка вечер Питър да се прибере у дома. Обичаше да му разказва как е минал денят є, да сподели с него случки с децата и да чуе как той е прекарал деня си. Все още намираше за вълнуващи делата, които той водеше в съда, и с увлечение му споделяше за своята работа. Той винаги проявяваше интерес и я окуражаваше във всичките є начинания.

Откакто се дипломира в колежа и през всички години на брака си, Таня работеше като писател на свободна практика. Обичаше работата си, защото с нея се чувстваше пълноценна, а и допринасяше за семейния бюджет. Освен това работеше у дома, но без това да пречи на грижите за децата. В резултат можеше да се каже, че водеше нещо като двойствен живот. Отдадена майка и съпруга през деня и не по-малко усърдна и трудолюбива писателка през нощта. Таня винаги казваше, че за нея писането е необходимо като въздуха, който диша. Писател на свободна практика се бе оказало идеално занимание за нея, а статиите и разказите є бяха топло посрещани и добре възнаградени. Питър винаги подчертаваше колко много се гордее с нея и я подкрепяше, макар че понякога се оплакваше от дългите работни часове нощем и късното є лягане. Но оценяваше факта, че това никога не се бе отразило неблагоприятно върху грижите за децата или отдадеността и любовта є към него. Тя беше една от онези редки и талантливи жени, които винаги поставяха семейството си на първо място.

Първата книга на Таня беше сборник есета, повечето посветени на проблемите на жените. Представена от малко издателство в Марин в края на осемдесетте години, бе получила добри отзиви предимно от недотам известни критички и феминистки, които одобряваха теориите, идеите и възгледите є. Книгата обаче не беше крайно феминистка, а по-скоро изразяваше съвременната и независима позиция на една млада и образована жена. Втората є книга се появи след осемнайсет години, преди две години, когато навърши четирийсет; представляваше антология от кратки разкази и бе издадена от по-голямо издателство. Получи ласкави критики в литературното приложение "Бук Ривю" на "Ню Йорк Таймс" и Таня много се развълнува от успеха є.

Освен тези две книги тя редовно печаташе в литературни списания и в "Ню Йоркър". През годините бе публикувала в най-различни периодични издания множество есета, статии и кратки разкази. Тя беше стабилен и плодовит автор. Налагаше ли се, спеше по-малко, а някои нощи изобщо не си лягаше. Ако се съдеше по продажбите на последната є книга, тя имаше верни почитатели както сред масовите читатели, така и сред по-елитарните литературни среди. Неколцина доста известни и уважавани автори є бяха изпратили писма с изключително топли отзиви и горещо бяха препоръчали книгата є на пресата. Както във всичко останало, Таня беше много съвестна и изрядна в работата си. Успяваше да се грижи за дома и семейството си и в същото време никога не изоставаше с писането. Вече двайсет години тя всеки ден отделяше време, за да твори. Беше старателна и много дисциплинирана и единствените периоди, когато пропускаше сутрешните си работни часове, беше по време на ваканциите или ако децата бяха болни. В такива случаи те бяха на първо място. Ала през останалото време нищо не можеше да я отвлече от работата є. В часовете, когато не бе посветена на Питър и децата, Таня изцяло се отдаваше на творчеството си. Включваше телефонния секретар, а мобилния си телефон изключваше и всяка сутрин, след като изпиеше втората си чаша кафе и изпратеше децата на училище, сядаше зад бюрото.

Харесваше є да се изявява и на по-комерсиални поприща - те бяха и по-доходни - работа, която Питър също уважаваше и ценеше. Понякога пишеше статии за местните вестници в Марин, редактираше за "Кроникъл". Доставяше є удоволствие да съчинява смешни истории, които особено є се отдаваха, остроумни, с премерено чувство за хумор. Някой път пишеше скечове за живота на средностатистическата съпруга и майка, в тях описваше комичните ситуации, в които понякога изпадаше с децата си. Питър смяташе, че това са най-хубавите є творби, а тя се забавляваше докато работеше върху тях. Обичаше да създава забавни, весели истории.

Ала сериозните пари - в сравнение с тези от статиите и есетата є - идваха от сценариите за сапунени опери, които пишеше от време на време за телевизията. Те не бяха високи литературни постижения, а и тя нямаше претенции за тази си дейност. Но се плащаха изключително добре, а шоутата, за които работеше, харесваха творенията є и често є се обаждаха. Това не бе нещо, с което Таня се гордееше, но двамата с Питър харесваха парите, спечелени от него. Обикновено пишеше по десетина сценария на година. Тъкмо те бяха платили новия мерцедес комби, както и къщата край езерото Тахо, която наемаха всяка година за един месец. Питър є бе благодарен за приноса є в плащането на училищните такси на децата. Таня бе успяла да спести доста хубава сума от комерсиалната си писателска дейност. Беше написала в съавторство сценариите за няколко минисериала, преди телевизионният пазар да бъде завладян от реалити шоутата. Понастоящем никой не търсеше минисерии или телевизионни филми и единствената редовна работа, която є възлагаха, бе за сапунени опери. Агентът є се обаждаше за сценарий за поредната сапунка поне веднъж месечно, а понякога и по-често. Тя ги пишеше за няколко дни, като работеше до късно през нощта, докато останалата част от семейството є спеше. За голяма радост на агента є, Таня бе една от малцината късметлии, задоволяващи се с по-малко сън. Никога не бе печелила огромни суми от работата си, но си осигуряваше редовни доходи през годините. Беше отлична домакиня и плодовита писателка със собствен почерк и талант, отлична комбинация, доказала се през годините.

Като писател на свободна практика, Таня си бе изградила удовлетворителна доходна и стабилна кариера, а сега, след като децата бяха пораснали, смяташе да отделя повече време на писането. Единствената є мечта, която още не се бе осъществила, бе тази да напише сценарий за игрален филм. Тя постоянно притискаше агента си за това, но в известно отношение работата є в телевизията є пречеше да постигне целта си. Между телевизията и игралното кино имаше доста малко, ако не и никакви допирни точки. Това понякога я дразнеше, защото бе сигурна, че притежава необходимите умения да напише сценарий за игрален филм, но досега подобна възможност не бе изникнала и Таня вече се съмняваше, че някога изобщо ще се появи. Тя я очакваше от двайсет години, но междувременно бе доволна от работата си и я вършеше с желание и удоволствие. А и през годините никога не бе имало конфликт между заниманията и семейството є, беше успяла да постигне идеална хармония. Все едно с лявата ръка вършеше работата си, а с дясната се грижеше за семейството посрещаше всичките им нужди. Питър винаги казваше, че тя е забележителна жена, прекрасна майка и съпруга. А това означаваше за нея много повече от всички ласкави отзиви за творчеството є. През всички години на брака и майчинството є семейството винаги беше на първо място за нея. Таня смяташе, че постъпва правилно, когато понякога, макар и рядко, се налагаше да откаже някоя задача. През повечето време тя успяваше да съвмести всичко и се гордееше с това си умение. Никога не бе подвеждала Питър или децата, или хората, които є плащаха.

Тъкмо бе седнала пред компютъра си с чаша чай, за да довърши започнатата предишния ден история, когато телефонът иззвъня и се включи телефонният секретар. Джейсън щеше да прекара нощта в Сан Франциско, момичетата бяха излезли с приятели, а Питър беше на работа и нямаше да се върне скоро. Подготвяше се за делото, което следващата седмица влизаше в съда. Предстоеше є приятна и спокойна сутрин за работа, а това се случваше рядко през ваканциите. Работеше доста по-малко през лятото, отколкото през зимата. Беше є трудно да се съсредоточи, ако децата си бяха у дома през цялото време. Но є бе хрумнала страхотна идея за кратък разказ, която от дни я човъркаше. Тъкмо се бореше с нея, когато чу обаждането на агента си и бързо прекоси кухнята, за да вдигне телефона. Той отдавна се беше утвърдил като литературен агент в Ню Йорк и я представляваше през последните петнайсет години. Агенцията имаше офис в Холивуд, откъдето є възлагаха доста проекти, а от офиса в Ню Йорк понякога дори повече. Таня обичаше разнообразието в работата си и през всичките години, докато се грижеше за дома и децата, продължаваше да се усъвършенства в професията си. Те се гордееха с нея и дори понякога гледаха сапунките по нейни сценарии, макар че обичаха да я дразнят и да коментират колко са "наивни". Ала това не им пречеше да се хвалят с майка си пред приятелите си. За Таня беше изключително важно, че Питър и децата уважават труда є. А тя винаги се стараеше да работи съвестно, но без това да е в техен ущърб. Върху стената на кабинета є имаше надпис: "Кой е казал, че нощта е само за сън?"

- Помислих, че сигурно пишеш - подхвърли вместо поздрав агентът є, когато тя вдигна телефона. Казваше се Уолтър Друкър, но всички му викаха Уолт.

- Пишех - потвърди Таня и се настани на високия стол до телефона. Кухнята беше нещо като "нервен" център на къщата и същевременно и неин кабинет. Компютърът є бе поставен в ъгъла в непосредствена близост до двата шкафа, претъпкани с всичко, което бе написала досега. - Какво има? В момента работя върху един нов кратък разказ. Ако го разширя, смятам, че би могло да се превърне в част от трилогия.

Агентът є се възхищаваше на безупречния є професионализъм и отговорност, с които вършеше всичко, за което се захванеше. Знаеше колко важни са децата за нея, но отдадеността на семейството є никога не бе пречила на работата є. Отнасяше се много сериозно към нея, както и към всичко останало. Беше удоволствие да работи с нея. Никога досега не се бе налагало да се извинява, че не е спазила някой срок на предаване, че е забравила ангажимент или че имала лични проблеми и се е провалила с написването на някой сценарий. Тя беше писател по призвание, при това добър. А професионализмът є не подлежеше на съмнение. Притежаваше талант, енергия, вдъхновение. Той харесваше творчеството є, макар че по принцип не бе почитател на кратката проза, но нейните разкази бяха наистина добри. Винаги имаха неочакван обрат и край. Носеха особен отпечатък и успяваха да го изненадат. Тъкмо когато читателят най-малко очакваше, действието претърпяваше неочаквано развитие, последвано от смайващ край. Но най-много харесваше хумористичните є творби. Понякога те го разсмиваха до сълзи.

- Получих предложение за работа - отвърна Уолт малко мъгляво и загадъчно.

Таня все още мислеше за разказа си и не се бе съсредоточила изцяло върху думите му.

- Хмм... не може да е сапунен сериал. Слава богу, те са във ваканция до следващия месец. Цял месец не ми е хрумвало нищо свежо, до вчера. Бях твърде заета с децата, а следващата седмица заминаваме за Тахо, където ще съм главен готвач, шофьор, организатор по светските развлечения и прислужница.

Незнайно как, но в Тахо цялата домакинска работа падаше на плещите є, докато останалите плуваха, караха водни ски и се забавляваха с разни игри. Накрая се бе примирила със съдбата си. Децата водеха приятели със себе си и без значение колко ги умоляваше, убеждаваше или заплашваше, никой не искаше да є помага. Вече бе свикнала. Колкото повече порастваха, толкова по-малко къщна работа вършеха. Питър не беше по-различен. Когато бяха в Тахо, той предпочиташе да си почива, не миеше чинии, не пускаше пералнята, нито оправяше леглата. Таня приемаше всичко това като един от малкото недостатъци в живота си. Знаеше, че ако само това е лошото, то тя е късметлийка. Голяма, голяма късметлийка. Освен това се гордееше, че сама се грижи за всички, без да се налага да наемат помощници. Беше професионалистка до дъното на душата си, а удобството и щастието на най-близките є и обични хора я изпълваше с удовлетворение и дълбока радост.

- Каква работа? - попита тя, най-после съсредоточила се върху думите му.

- Става дума за сценарий. Основан върху роман. Беше бестселър за миналата година, от Джейн Барни. Сигурно се сещаш за коя книга става дума. "Мантра". Със седмици беше начело в класациите. Дъглас Уейн е откупил правата. Нуждаят се от сценарий.

- Наистина ли? И защо са избрали мен? Авторката няма ли да напише сценария?

- Очевидно не. Никога досега не е писала сценарии и се бои да не се провали. Запазила си консултантските права, но е заявила, че не желае да се занимава с нищо друго. А и освен това била прекалено заета - новата є книга излиза през есента, а през септември ще предприеме пътуване из страната, за да я представи. Не разполага със свободно време, а и не се интересува от написването на сценария. А Дъглас харесва работата ти. Явно е пристрастен към сапунките ти. Каза, че искал да си поговори с теб по въпроса - била си му провалила много следобеди, защото не е могъл да се откъсне от телевизионния екран. Твърди, че ти си тази, която прави шоуто, независимо кое е. Без изключение. Не му казах, че ги пишеш в промеждутъците, докато разкарваш децата с колата или когато всички са заспали.

- Сценарият за телевизията ли е? - поинтересува се Таня. Предполагаше, че е така, независимо че є се стори доста странно Дъглас Уейн да продуцира телевизионни филми. Той беше филмов продуцент и тя не можеше да си го представи да прави филми за телевизията или че изобщо се е заел да подобно начинание. Напоследък пазарът на телевизионните филми на практика се бе свел до нулата. Всички се интересуваха много повече да зарязват някакви нещастници на пустинен остров или със скрити камери да наблюдават как хората се мамят един друг. Или от реалити шоута за звезди като например "Семейство Озбърн"*, превърнало се във "върха на сладоледа" за телевизионните програми. В някакво друго шоу племенник на техни приятели беше спечелил петдесет хиляди долара за постижението да има най-ниското кръвно налягане, докато се намира под зейналата паст над жив алигатор. Много хора печелеха парите си по този начин, но не и тя. А и реалити шоутата не се нуждаеха от сценарии.

- Откога Дъглас Уейн работи в телевизията? - той беше един от големите холивудски продуценти, а жената, която бе написала книгата, беше световноизвестна авторка. "Мантра" бе изключително въздействащ, макар и потискащ роман, получил националната награда за най-добра художествена книга.

- Не е в телевизията - привидно незаинтересовано започна Уолт. Колкото по-голям беше някой проект, толкова по-апатичен изглеждаше, но това беше твърде далеч от истината. Сега звучеше полузаспал. А в Ню Йорк беше обяд. Всеки момент щеше да излезе за обяд. Прекарваше малко време в офиса си и вършеше голяма част от работата си по време на закуски, обеди и вечери. Когато му се обаждаше, повечето пъти той беше в някой ресторант и винаги в компанията на големи имена в бизнеса - издатели, автори, продуценти или филмови звезди. - Не става дума за телевизионен филм, а за игрален. Голям проект. Търсят и голям автор. - "Какъвто тя не беше. Уважаван, да. Но голямо име - определено не. Смяташе се за съвестна и усърдна писателка и нищо повече." - Той иска теб. Харесва сценариите ти за сапунените опери и твърди, че са най-добрите, много по-добри от тези на писателите, с които работят. Освен това е запален почитател на комедийните ти истории. Явно чете всичко, написано от теб в "Ню Йоркър". Изглежда ти е голям фен.

- Аз също съм негов голям фен - честно си призна Таня. Беше гледала всичките му филми. Нима това наистина є се случваше? Дъглас Уейн харесваше работата є и искаше тя да напише сценария за негов филм? По дяволите! Беше прекалено хубаво, за да е истина.

- Е, след като установихме, че взаимно се възхищавате от творчеството си, позволи ми да ти разкажа малко за филма. Бюджетът се движи в рамките на осемдесет до сто милиона долара. Ще участват три големи филмови звезди, носители на наградите на Академията. Всички снимки ще бъдат в Ел Ей, а не в някакви шантави места. Очевидно е голямо признание за теб. Първоначалните снимки са насрочени за септември. Снимачният период започва на пети ноември и по график ще продължи пет месеца, освен ако не се случи нещо непредвидено, за да ги забави. Предвидени са шест или осем седмици за следснимачна работа. С късмет и хубав сценарий, който съм сигурен, че ще напишеш, работейки съвместно с Дъглас Уейн, наградата на Академията ти е в кърпа вързана.

Думите му звучаха като сбъдната мечта или поне за всички, пишещи за Холивуд. Не можеше да има по-голям шанс и двамата с Уолт го знаеха. Това беше работата, за която бе копняла през целия си живот, целта, която все още не бе постигнала.

- И аз просто ще си стоя у дома, ще напиша сценария и ще им го изпратя? Какво по-хубаво може да бъде? - лицето є бе разцъфнало в широка усмивка. Така създаваше сценариите за сапунените опери, след това продуцентите ги редактираха, но голяма част от материала оставаше. Всичките є досегашни работи ги задоволяваха почти напълно и затова продуцентите постоянно я търсеха. Шоутата, на чиито сценарии бе автор, винаги имаха висок рейтинг, а името є беше гаранция за успех.

- Е, не е чак толкова хубаво! - засмя се Уолт. - Аз забравих, че ти досега не си писала сценарий за игрален филм. Не, скъпа моя, не можеш да си седиш у дома и да го вместиш между возенето на децата и посещенията при ветеринаря. - Той добре познаваше живота є през последните петнайсет години. Винаги се бе удивлявал на способността є да води толкова обикновен живот, да се гордее с положението си на всеотдайна домакиня и майка в Марин, докато в същото време е отлична и уважавана професионалистка. През годините тя винаги му бе носила стабилни доходи и на нея винаги можеше да се разчита. И макар че в кариерата є нямаше нищо зашеметяващо, отзивите на критиката за работата є бяха много по-ласкави, отколкото на мнозина други автори. Това бе и причината Дъглас Уейн да желае да работи с нея. Уейн бе казал, че я иска на всяка цена в екипа си. Това само по себе си беше невероятно, като се имаше предвид факта, че тя досега никога не бе писала сценарий за игрален филм. И въпреки че работата є бе първокласна, Дъглас Уейн є оказваше голямо доверие, предлагайки є да напише сценария за филма му. Таня бе неимоверно поласкана.

- Дъглас Уейн сподели, че иска някой със свежи идеи, който разбира книгата и през последните двайсет години не се е доближавал до Холивуд. - Уолт едва не падна от стола си, когато Уейн му се обади, а сега Таня почти последва примера му. - За тази работа трябва да бъдеш в Ел Ей. Вероятно ще можеш да се връщаш за уикендите у дома, както и по време на пред и следснимачния период. Предлагат да ти плащат всички разходи за сметка на продукцията. Къща или апартамент по твой избор или бунгало в хотел "Бевърли Хилс" и всички разноски - след това є назова сумата, която смятаха да є платят за написването на сценария и тя онемя.

- Това да не е някаква шега? - подозрително попита Таня. Не беше възможно наистина да става дума за такъв хонорар. Та тя за цялата си кариера не бе изкарвала толкова пари. Това беше повече, отколкото Питър печелеше за две години като адвокат, а той беше партньор в много голяма и уважавана фирма.

- Не е шега - Уолт се усмихна на другия край на линията. Беше щастлив заради нея. Тя беше дяволски добра писателка и той бе уверен, че ще се справи, макар това да бе ново поприще за нея. Таня беше талантлив автор и истински професионалист. Големият въпрос беше дали ще се съгласи да замине за девет месеца за Лос Анджелис. Но според Уолт никой не можеше да бъде толкова предан на съпруга и децата си, че да отхвърли подобно предложение. Такъв шанс се случваше веднъж в живота и Таня също го разбираше. Никога, и в най-смелите си мечти, не си бе представяла, че може да є се случи и сега не знаеше какво да прави. Тя се бе отказала от мечтата си да напише сценарий за игрален филм и се бе задоволила със сценариите за сапунени опери, статиите си, късите разкази и редакторската работа. А ето че сега є поднасяха мечтата є на сребърен поднос. Едва не се разплака. - От петнайсет години ми повтаряш, че искаш точно това. Сега е шансът ти да постигнеш желаното. Убеден съм, че можеш да го направиш. Приеми работата, скъпа, едва ли някога ще получиш подобно предложение. Уейн има предвид още трима сценаристи, единият от които е носител на две награди на Академията. Но той търси някой нов. Иска да му отговориш още тази седмица, Таня. Ако отхвърлиш предложението му, ще трябва много скоро да избере един от останалите кандидати. А аз не мисля, че можеш да си позволиш да му откажеш. Ако се отнасяш сериозно към работата си през последните петнайсет години, това ще те изстреля направо към върха. Подобна сделка може да превърне едно хоби в процъфтяваща кариера.

- Писането не ми е хоби - възрази обидено Таня.

- Знам това. Но никога не съм и сънувал, че ще сключа подобен договор за теб или за когото и да било друг. Таня, това е дългоочакваната награда за усиления ти труд. Грабни я и не се обръщай назад.

Тя искаше веднага да каже "да" - кой не би искал? - но не можеше. Навярно след една година, като момичетата заминат за колежа, ала дори и тогава не би могла да остави Питър и да замине за девет месеца за Ел Ей само защото е получила предложение да напише сценарий. Те бяха семейство, тя го обичаше и се чувстваше отговорна за него и за съвместния им живот. Освен това близначките щяха да бъдат у дома още една година. Не можеше да захвърли всичко и да хукне към Ел Ей точно когато завършваха гимназия. Може би за месец или най-много два. Но за девет - просто нямаше начин!

- Не мога да го направя - изрече тя с глас, пресипнал от болка и съжаление. - Не мога, Уолт. Имам деца, за които да се грижа - гласът є затрепери от едва сдържаните сълзи. Това бе огромна саможертва, но тя бе готова да я направи. Нямаше друг избор, не и тя. Никога не беше бягала от отговорностите си, а Питър и децата бяха най-важното в живота є.

- Те вече не са деца - напомни є Уолт. - Та те са големи, за бога! Джейсън заминава в колеж, а Меган и Моли вече са жени. Могат да се грижат за себе си през седмицата. Ти ще се прибираш у дома за уикендите - гласът му звучеше настоятелно, явно бе твърдо решил да не є позволи да се откаже.

- Можеш ли да ми гарантираш, че всеки уикенд ще се връщам у дома? - Таня знаеше, че не би могъл. Щеше да излъже, ако заяви противното. Не виждаше как би могла да се справи. Децата є се нуждаеха от нея през седмицата. Кой щеше да им готви, да им помага с училищните проекти, да им напомня да си подготвят навреме домашните и да се грижи за тях, когато са болни? Да не говорим за приятелите им, обществените изяви, молбите за колежа, абитуриентския бал през пролетта. Досега не бе отсъствала нито за миг от живота им, а сега изведнъж да пропусне най-важната им година! Ами Питър? Кой ще се грижи за него? Всички бяха свикнали да е постоянно около тях, а не в Ел Ей в преследване на кариерата си. Това просто не беше за нея. Не можеше да си представи, че ще причини подобно нещо на Питър, дори и момичетата да не бяха вкъщи. Не така се бяха разбрали. На първо място тя беше съпруга и майка, а страничните є занимания в никакъв случай не биваше да ощетяват семейството є, нито да пречат на отговорностите є на човек, поел грижата за всичко и всички.

От другата страна на линията настъпи продължително мълчание.

- Не, не мога да ти го гарантирам - отвърна накрая агентът є с нещастна нотка в гласа. - Но навярно през повечето уикенди ще можеш да си бъдеш у дома.

- А ако не мога? Ти ли ще дойдеш да се грижиш за децата ми?

- Таня, за подобна сума можеш да си позволиш да наемеш домашна помощница. Дори десет, ако искаш. Те не ти плащат толкова много долари, за да си седиш на задника в Марин и да им пращаш сценария по електронната поща. Искат да си на борда, да си част от екипа, докато правят филма. И това е напълно разумно.

- Знам, че е разумно. Просто не знам как да го съчетая с истинския си живот.

- Това също е истинският ти живот. И това са истински пари. Истинска работа. А в случая става дума за един най-значимите филми, правени в Холивуд през последните десет години, а може би и в следващите десет, при това ще имаш възможност да работиш с едни от най-големите имена в бизнеса. Ако искаш да напишеш сценарий за игрален филм, това е моментът. Едва ли някога ще ти се предостави подобен шанс.

- Зная, зная - звучеше дълбоко нещастно. Това беше избор, който никога не бе предполагала, че ще є се наложи да прави. При това немислим предвид приоритетите в живота є. На първо място беше семейството, а писането идваше чак след това. Едва на второ място, независимо колко обичаше работата си, нито колко харесваше парите, които є плащаха. Най-важни бяха Питър и децата и затова винаги съобразяваше работата си първо с тях.

- Защо не си помислиш и не поговориш с Питър? Утре може пак да се чуем - спокойно предложи Уолт. Не можеше да си представи, че някой разумен човек ще я посъветва да се откаже с лека ръка от подобна сума и се надяваше съпругът є да я насърчи да се възползва от шанса си. И как би могъл да не го направи? В света на Уолт никой не обръщаше гръб на толкова много пари. А и в крайна сметка той беше агент, а не психиатър. Таня дори не беше сигурна, че ще каже на Питър. Имаше чувството, че трябва сама да вземе решението и да отхвърли предложението. Въпреки че се вълнуваше и се чувстваше безкрайно поласкана само като си помислеше за него. Беше невероятно примамливо и трудно устоимо.

- Ще ти се обадя утре - промълви нещастно тя.

- Не бъди толкова тъжна. Това е най-хубавото нещо, което ти се е случвало, Таня.

- Зная... съжалявам... Просто никога не съм го очаквала и ми е много трудно да реша. Досега работата никога не е пречела на семейството ми. - И не искаше тепърва да пречи. Това бе последната година на Моли и Меган у дома и тя не искаше да я пропусне. Никога нямаше да си прости, ако го направи. А и те навярно не биха є простили, да не говорим за Питър. Просто не беше честно да го моли сам да поеме грижите за децата, като знаеше как бе затрупан с работа в кантората.

- Мисля, че ако се постараеш, ще можеш да се справиш. Само си помисли колко ще ти бъде забавно да работиш по този филм - опита се да я окуражи Уолт, но без особен успех.

- Да - нерадостно кимна, - сигурно ще бъде забавно. - "Както и възможността да напише нещо наистина хубаво." Част от нея умираше да го направи. Но другата знаеше, че трябва да откаже.

- Само си помисли на спокойствие и не взимай прибързани решения. Поговори с Питър.

- Ще го направя - обеща Таня и скочи от високия стол в кухнята. Имаше да върши доста работа, а и трябваше да напазарува. - Ще ти се обадя утре сутринта.

- Ще им кажа, че не съм могъл да се свържа с теб, защото си извън града до утре. И, Таня - мило я посъветва Уолт, - не се подценявай. Ти си страхотна писателка и най-добрата съпруга и майка, която познавам. Работата и семейството не са взаимно изключващи се. Много жени ги съвместяват. А и децата ти са вече големи, не са бебета.

- Знам - засмя се тя. - Само че понякога си мисля, че още са. Сигурно ще се оправят чудесно и без мен. Навярно възгледите ми са прекалено старомодни, това е.

През последните години на гимназията и трите є деца бяха станали много независими. Но тя знаеше, че тази година е много важна не само за близначките, а и за нея. Тя щеше да бъде последната є година като "майка на пълен работен ден", преди да заминат за колежа. Все още чувстваше, че трябва да е край тях или поне така си мислеше, а беше сигурна, че и Питър смята така. Не можеше да си представи, че той ще е съгласен тя да замине за Холивуд за цяла година, при това последната и най-важна за близначките у дома. Да отиде в Холивуд, за да пише сценарий определено беше невероятна възможност и никой не очакваше, че ще може да є се случи нещо подобно, най-малкото самата Таня.

- Отпусни се и радвай. Това е наистина страхотно, че някой като Дъглас Уейн иска да работи с теб. Повечето писатели ще са готови на секундата да продадат децата си. - Но Уолт знаеше, че тя не е от тях. И това беше едно от нещата, които харесваше у нея. Тя беше мила и добра жена, със здрави семейни ценности. Но сега се надяваше, че за няколко месеца ще ги загърби. - Ще чакам утре да ми се обадиш. Пожелавам ти късмет с Питър.

- Благодаря - тъжно отвърна тя. Ала знаеше, че не става дума за очакванията на Питър, а за високите стандарти, които самата тя си бе поставила. След като затвори телефона, остана известно време права в кухнята, сякаш я бе поразил гръм. Предстоеше є да осмисли доста неща, за себе си, за работата, за семейството.

Все още стоеше в средата на стаята, загледана в пространството, когато Джейсън влезе с двама приятели, дошли с него от града.

- Добре ли си, мамо? - Той беше високо и красиво момче, което някак си незабелязано се бе превърнало в млад мъж, с широки рамене и дълбок глас. Беше наследил нейните зелени очи и тъмната коса на баща си. Беше не само страхотно хлапе, но и най-важното, много добър. Никога не им бе създавал неприятности. Беше отличен ученик и чудесен спортист. Смяташе да следва право като баща си. - Струваш ми се малко странна: просто стоиш и се взираш през прозореца. Нещо не е наред ли?

- Не. Просто си мислех за това, което има да свърша днес. А ти какво ще правиш? - попита тя с интерес и се опита да изтласка мислите за филма от главата си.

- Ще отидем у Сали и ще се попечем край басейна. Доста усилена работа за една лятна сутрин, но все някой трябва да я върши - засмя се, а тя се повдигна на пръсти и го целуна. Щеше страшно да є липсва след септември. Никак не є се искаше да заминава. Годините, когато децата бяха малки, бяха най-хубавите в живота є. Къщата щеше да изглежда празна без него, а догодина щеше да бъде още по-зле, като и другите є две деца напуснат дома. Беше се вкопчила в тези последни моменти заедно, а това правеше още по-трудна мисълта да приеме предложението на Дъглас Уейн. Нима би могла да пропусне тези последни безценни дни с децата си? Не, не можеше. Знаеше, че никога няма да си прости, ако го направи.

Половин час по-късно Джейсън и приятелите му бяха излезли, а Таня все още се суетеше из кухнята. Беше толкова объркана и разсеяна, че не осъзнаваше какво прави. Седна пред компютъра и отговори на няколко имейла. Не можеше да мисли. Когато час по-късно момичетата се прибраха у дома, тя се взираше невиждащо в клавиатурата. Те влязоха, бъбрейки оживено, после погледнаха към майка си.

- Здравей, мамо. Какво правиш? Изглеждаш така, сякаш дремеш пред компютъра. Пишеш ли?

Таня се засмя, а въпросът им я върна в настоящето. Вдигна глава и ги погледна. Двете момичета изглеждаха толкова различно, сякаш изобщо не бяха сестри. Така беше по-лесно за тях, отколкото хората постоянно да ги бъркат една с друга.

- Не, обикновено докато пиша, се опитвам да остана будна. - Плановете є да поработи тази сутрин върху разказа си се бяха изпарили яко дим. - Доста трудна задача, но се справям - засмя се отново и трите се настаниха около кухненската маса. Меган искаше да знае дали може да доведе приятеля си в Тахо през август, което беше доста деликатен въпрос. Таня не обичаше децата є да водят гаджетата си по време на семейните ваканции. Имаше някои изключения, но поначало двамата с Питър не смятаха, че идеята е добра.

- Мисля, че ще е по-добре, ако този път бъдем само по семейно му. Джейсън няма да води никого, нито пък Моли - изтъкна Таня.

- Те нямат нищо против - Меган впери поглед в майка си. Не беше от страхливите момичета. Моли беше по-стеснителна и плаха. А Таня винаги бе предпочитала по време на тези пътувания да бъдат с приятелките си, а не с гаджетата си. Така беше много по-просто, а в много отношения Таня беше доста консервативна майка.

- Ще поговоря с баща ти за това. - Изведнъж є се стори, че няма достатъчно време за всичко. Внезапно се оказа, че трябва да мисли за доста неща. Прекалено много. С телефонното си обаждане Уолт бе объркал цялата є сутрин. Всъщност, целия є живот. По хубав и вълнуващ начин, но в същото време и разстройващ.

- Всичко наред ли е, мамо? - попита Моли. - Струваш ми се изнервена за нещо. - И тя като Джейсън беше забелязала, че майка є е напрегната. А Таня наистина беше като кълбо от нерви. Обаждането на Уолт изцяло я бе извадило от релси. Той є бе поднесъл мечтата на живота є, а тя знаеше, че няма друг избор, освен да откаже. В нейната книга добрите майки не изоставяха децата си през последната им година в гимназията, нито пък през някоя друга. Беше нормално, когато децата пораснат, да напуснат родителите си, но не и обратното. Това є напомняше твърде много за изоставилия я баща.

- Не, скъпа, всичко е наред. Просто работя върху една история.

- Това е чудесно. - Знаеше, че момичетата се гордеят с нея. Това означаваше много за Таня. Уважението на съпруга и децата є бе изключително важно. Дори не можеше да си представи какво ще си помислят за предложението да работи с Дъглас Уейн, което є бе направил Уолт.

- Момичета, ще обядвате ли?

- Не, излизаме. - Щяха да се срещнат с приятели и да обядват в Мил Вали.

Половин час по-късно дъщерите є бяха излезли, а Таня отново се взираше в пространството пред себе си. За пръв път се чувстваше разкъсвана между два свята, два живота - хората, които обичаше, и работата, която с радост вършеше. Почти є се искаше Уолт да не є се бе обадил. Разбираше, че е глупаво, но когато изключи компютъра, избърса една търкулнала се по бузата є сълза. След това излезе, за да напазарува. На връщане Питър є се обади и є каза да не го чака за вечеря. Щял да остане да работи до късно и да хапне сандвич в кантората.

- Как мина денят ти? - звучеше мило, но и малко разсеяно. Явно бе зает. - Моят беше истинска лудница.

- Моят също донякъде - неопределено отвърна тя, разстроена, че той няма да се прибере за вечеря. Искаше да поговори с него, а знаеше, че ще е прекалено изтощен от подготовката по делото. - Колко късно мислиш, че ще си дойдеш?

- Надявам се да се върна до десет. Съжалявам за вечерята. Ще се опитам да отхвърля колкото се може повече работа с колегите. - Таня знаеше, че се готви усилено за делото.

- Няма нищо.

- Добре ли си? Струваш ми се някак си разсеяна.

- Просто съм заета. Както обикновено. Нищо специално.

- Децата добре ли са?

- Всички излязоха. Меган иска да доведе Иън в Тахо. Обясних є, че ще го обсъдя с теб. Не мисля, че е добра идея. Ще започнат да се карат още на втория ден и ще подлудят всички ни. - Питър се засмя на точното є описание на предишните им ваканции с гаджето на дъщеря им. Предишната зима бяха взели Иън със себе си на ски и той си бе тръгнал два дни по-рано, след като скъса с Меган. Двамата се сдобриха веднага щом тя се прибра в града. Меган беше известна в семейството с бурния си любовен живот. Моли все още не беше имала сериозен приятел. А Джейсън излизаше с едно и също момиче през всичките години в гимназията. Беше се разделил с нея в началото на лятото. Никой от двамата не искаше сериозна връзка от разстояние, след като замине за колежа.

- Аз нямам нищо против да доведе Иън - отбеляза Питър. - Но няма да ти се разсърдя, ако кажеш, че не съм съгласен. - Двамата винаги се бяха разбирали чудесно по отношение възпитанието на децата и бяха единни в решенията си пред тях, макар че като всички хлапета и те се опитваха да спечелят благоразположението на някого от родителите си, за да постигнат желанията си. Но тези им опити винаги се проваляха. Питър и Таня имаха силна връзка помежду си и обикновено мненията им съвпадаха. Рядко имаха несъгласия по отношение на децата или по какъвто и да е друг въпрос.

В този момент му се обадиха по другата линия и той є каза, че ще се видят по-късно вечерта. Разговорите с Питър винаги я успокояваха. Тя обичаше да си споделят, да бъдат заедно, да се сгушват един до друг през нощта. Връзката им не се бе превърнала в рутина, нито пък приемаха брака си за даденост. Те бяха едни от малцината щастливци, които никога досега не бяха имали сериозни проблеми в съжителството си. И след двайесет години все още се обичаха и Таня не можеше да си представи живота си без него. Идеята да замине за девет месеца в Ел Ей и да бъде сама пет нощи в седмицата є се струваше непоносима. Само като си го представеше, се чувстваше самотна. Нямаше значение колко пари є предлагаха, нито колко важен бе филмът, съпругът и децата є бяха най-ценното в живота є. И когато пое по алеята за коли пред къщата, Таня вече бе взела решението си. Дори не изпитваше съжаление или тъга. Може би се чувстваше малко разочарована, но не се съмняваше нито за миг - това беше животът, който си бе избрала и който искаше. Дори не беше сигурна дали изобщо ще каже на Питър. Сега трябваше единствено да се обади утре сутринта на Уолт и да му съобщи, че се отказва. Беше поласкана от предложението, но то не я устройваше. Вече имаше всичко. Нуждаеше се единствено от Питър, децата и живота, който имаха.

2.

Въпреки добрите намерения, минаваше единайесет вечерта, когато Питър най-после се прибра у дома. Изглеждаше напълно изтощен и единственото му желание беше да си вземе душ и да си легне. За Таня нямаше значение, че успяха да поговорят същата вечер. Късно следобед бе решила да не му казва за предложението на Дъглас Уейн. И без това смяташе да откаже. Вече се унасяше, когато Питър се мушна в леглото до нея и я прегърна. Тя се усмихна доволно, без да отваря очи.

- Дълъг ден - промърмори сънливо и се намести до него, а той я придърпа към себе си. Миришеше на сапун и шампоан. За нея винаги ухаеше на хубаво, дори и рано сутрин. Завъртя се в прегръдките му, целуна го, а той я притисна към гърдите си. - Лош ден? - меко попита тя.

- Не, само дълъг - отвърна Питър, докато є се любуваше на лунната светлина, която се процеждаше в стаята. - Съжалявам, че закъснях. Всичко вкъщи наред ли е?

- Наред е - в просъница го успокои Таня и се сгуши до него. Това бе един от най-щастливите є моменти. Обичаше да заспива и да се събужда до него. И това не се бе променило през всички двайесет години на брака им. - Децата излязоха. - По време на летните ваканции те прекарваха повечето време с приятелите си. Тя знаеше, че момичетата ще спят у приятелка, а Джейсън беше отговорен младеж и добър шофьор. Той рядко закъсняваше и Таня си лягаше спокойна, без да се притеснява кога ще се върне. Освен това мобилният му телефон винаги беше у него и тя по всяко време можеше да му се обади. И трите є деца бяха разумни и дори като тийнейджъри никога не бяха създавали проблеми на родителите си.

Стоплени от телата си, Питър и Таня скоро заспаха. На следващата сутрин Питър бе станал преди нея. Тя си изми зъбите, докато той беше под душа, после слезе долу по нощница, за да му приготви закуската. Пътьом надникна в стаята на Джейсън и видя, че спи дълбоко. Нямаше да стане поне още няколко часа. Когато Питър слезе, Таня вече бе подредила закуската на масата в кухнята. Съпругът є изглеждаше много хубав с сивия си костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка. По дрехите му разбра, че днес щеше да ходи в съда. Обикновено за работа си обличаше спортна риза и панталони, а понякога дори дънки, особено в петък. Винаги изглеждаше чист и спретнат и почти не се бе променил през годините. Двамата бяха много хубава двойка. Тя му се усмихна, щом той се настани край масата, където го очакваха купа с овесена чаша, яйца на очи, препечени филийки, каничка с кафе и поднос с плодове. Той обичаше да закусва стабилно и Таня винаги ставаше, за да приготви закуска за него и децата. Обичаше да казва, че това е основната є работа за деня. Писането винаги беше втори план.

- Сигурно днес ще ходиш в съда - отбеляза тя, а Питър вдигна глава от вестника и кимна.

- Само кратко явяване, за да поискам отсрочка на делото поради изникнал проблем. А ти какво ще правиш днес? Искаш ли да се срещнем в града за вечеря? Вчера приключихме с основната подготвителна работа по делото.

- Звучи чудесно. - Поне веднъж седмично двамата вечеряха в града. Понякога отиваха на балет или симфоничен концерт, но обикновено прекарваха тихи и спокойни вечери в някой уютен ресторант или заминаваха само двамата за уикендите. Да се поддържа живеца в един брак е изкуство, което Питър и Таня бяха усвоили до съвършенство. Въпреки двайесетте години съвместно съжителство и трите деца, отношенията им не бяха изгубили романтиката и вълнението от първите дни на любовта им.

Той приключи със закуската си и я погледна внимателно през масата. Познаваше я по-добре, отколкото тя се познаваше.

- Какво не ми казваш? - Макар и да бе свикнала, проницателността му я изуми. Сякаш Питър четеше мислите є.

- Интересно, че ми задаваш този въпрос - усмихна му се Таня. - Какво те кара да смяташ, че крия нещо? - така и не успя да разбере как го постигаше, но резултатът бе налице.

- Не зная. Просто го усещам. Нещо в начина, по който ме гледаш, все едно, че имаш да ми казваш нещо, но в същото време не ти се иска да го направиш. И така, какво има?

- Нищо. - И двамата се засмяха. Май нямаше смисъл да упорства. И без това щеше да му каже всичко. А беше решила да не го прави. Не, не можеше да има тайни от него, нито той от нея. Тя го познаваше не по-малко добре, отколкото той нея. - О, по дяволите... Нямах намерение да ти казвам - призна Таня, после му наля втора чаша кафе, а на себе си още една чаша чай. Рядко закусваше, само зобваше от остатъците в чиниите им. Това є стигаше. - Не е толкова важно.

- Трябва да е, след като си смятала да го запазиш в тайна. Какво има? За децата ли става дума? - Обикновено бе това: признание, което някое от децата є бе направило под строг секрет. Но тя винаги му казваше. Питър умееше да пази тайни, а тя се доверяваше на преценката му по всички въпроси. Съпругът є беше умен, мъдър и добър. И почти никога досега не я бе подвеждал.

Таня пое дълбоко дъх и отпи от чая. Поради някаква причина є беше трудно да му каже. Навярно защото ставаше дума за нея. Много по-лесно беше да му споделя за проблемите на децата.

- Вчера ми се обади Уолт - млъкна за миг, преди да продължи, а той я погледна очаквателно.

- И? Трябва ли да отгатна за причината на обаждането му? - Питър седеше търпеливо и тя внезапно се засмя.

- Да, може би трябва - изглеждаше нервна и притеснена. Идеята да живее девет месеца в Ел Ей є се струваше толкова ужасна, че се чувстваше виновна дори да му я каже, сякаш бе направила нещо лошо. Смяташе да се обади на Уолт и да му съобщи за отказа си веднага щом Питър тръгне за работа. Искаше час по-скоро да приключи с всичко това и да забрави за него. Чувстваше се заплашена само от факта, че предложението все още е в сила, все едно по някакъв начин Дъглас Уейн искаше да я изтръгне от семейството є и от живота, който обичаше. Знаеше, че е глупаво, но не можеше да го превъзмогне. Може би защото една част от нея го искаше много силно и тази част трябваше да бъде контролирана. А това зависеше единствено от нея и от никой друг. Никой не можеше да го направи, дори и Уолт. Нито Питър. - Той ми се обади, за да ми направи предложение - най-после се реши да продължи Таня. - Бях много поласкана, но не ме интересува и ще откажа. - Ала онова, което Питър прочете в очите є, опровергаваше думите є. Не би отхвърлила предложение да напише нещо. След двайесетте години, прекарани с нея, той знаеше, че писането за Таня бе от жизнена необходимост. Съпругата му никога не парадираше с това, ала творчеството є извираше дълбоко от душата є и тя се справяше чудесно с работата си. Питър се гордееше много с нея и дълбоко ценеше и уважаваше написаното от нея.

- Още една книга с кратки разкази? - Таня поклати глава и пое дълбоко дъх.

- Става дума за филм. Игрален филм. Продуцентът харесва работата ми. Предполагам, че е пристрастен към сценариите ми за сапунените опери. Както и да е, той се обадил на Уолт. Иска аз да напиша сценария за филма му - опита се да прозвучи небрежно, но Питър я погледна изненадано.

- Той ти е предложил да напишеш сценарий за игрален филм? - изглеждаше не по-малко слисан от нея, когато бе чула предложението. - И ти не искаш? За какво става дума, да не е някой порнофилм? - Не можеше да си представи, че Таня би отхвърлила друго предложение за сценарий. Да напише сценарий за игрален филм бе мечтата на живота є. От години говореше за това. Нямаше начин да откаже.

- Не - засмя се жена му, - не мисля, че е порно. А може и да е - додаде игриво, но сетне отново стана сериозна. - Просто не мога.

- Защо не? Не ми хрумва нито една причина, поради която да откажеш. Какво става? - Знаеше, че не му казва всичко.

- Няма да се получи - тъжно поклати глава тя, опитвайки се да прикрие разочарованието си. Не искаше той да се чувства виновен за решението є. Това бе жертва, която с радост правеше. Всъщност, за нея по-скоро щеше да бъде жертва да замине за девет месеца за Ел Ей. Не искаше да оставя съпруга и децата си.

- Защо няма да се получи? Обясни ми - явно Питър нямаше намерение да отмине въпроса без обяснение. Облегна се в стола си и впери изпитателен поглед в нея.

- Докато трае заснемането на филма, ще трябва да живея в Ел Ей. Ще мога да си идвам за уикендите. Просто не мога да го направя, всички ще бъдем нещастни. Няма да отида да живея там и да те оставя сам с момичетата. А и това е последната им година у дома.

- А това може да е последният ти шанс да направиш нещо, за което си мечтала през целия си живот. - И двамата знаеха, че беше прав.

- Дори и да е така, не мога да приема. Няма да пожертвам семейството си, за да работя върху някакъв филм. Не си струва.

- Ами възможността да си идваш през уикендите? И без това момичетата рядко се задържат у дома. Или са навън с приятели или спортуват след училище. Мога да се справя. За готвенето ще се редуваме, а ти ще си тук в петък вечер. Може да пътуваш обратно в понеделник рано сутринта. Защо да не се получи? А и освен това ще е само за няколко месеца, нали така? - Той беше съвсем искрен в желанието тя да приеме и само като го слушаше, очите є се навлажниха. Винаги бе толкова добър и почтен към нея. Щеше да бъде трудно за всички тях, а и тя не смяташе, че е редно да го направи. Въпреки това Питър беше достатъчно щедър, за да є го предложи.

- Пет месеца ще са нужни за заснемането на филма. Два за подготовка и още два следснимачен период. Питър, благодарна съм ти за подкрепата, но не мога да приема.

- Защо да не можеш? - замислено я погледна той. Не искаше тя да се отказва от мечтата си.

- И как ще стане? Не е честно спрямо теб, ти ужасно ще ми липсваш, а Меган и Моли направо ще ме убият. Това е последната им година в училище. Аз трябва да съм тук и искам да бъда.

- Ти също много ще ми липсваш - призна Питър. - А момичетата ще трябва да се примирят. Ти винаги си била до тях, готова да изпълниш всяко тяхно желание. Със сигурност ще им се отрази добре за известно време да разчитат само на себе си. Таня, не искам да изпуснеш този шанс. Може би никога вече няма да имаш подобна възможност. Не бива да се отказваш - докато го изричаше, я гледаше с толкова любов и разбиране, че тя едва не се разплака.

- Да, ще се откажа. Веднага щом тръгнеш за кантората, ще се обадя на Уолт и ще му кажа, че не мога да приема. - Произнесе го тихо, но решително, напълно уверена в правилността на избор си.

- Не го прави. Кажи му да изчака. Нека първо поговорим с децата. - Искаше да постъпят разумно и цялото семейство да участва във вземането на решението. Сякаш бе възможно момичетата да се съгласят майка им да отсъства толкова дълго от къщи, а и едва ли щяха да проявят великодушие. Питър се надяваше да го сторят заради майка си.

- Те ще се почувстват напълно изоставени и ще имат пълно право. Та аз няма да съм с тях почти през цялата последна учебна година, с изключение на уикендите. А след като започнат снимките, кой знае дали изобщо ще мога да се връщам и през почивните дни? Носят се какви ли не истории за света на киното. Работи се от сутрин до вечер, понякога по цели нощи, дори през уикендите, а ако възникнат проблеми със снимките, графикът се нарушава, излизат извън рамките на бюджета и за да наваксат, прекарват по двайесет и четири часа на снимачната площадка. Навярно ще отнеме много по-дълго време от предвиденото.

- Бюджетът си е техен проблем, а ти - мой. Искам да се получи. Тя му се усмихна, стана и заобиколи масата, за да го прегърне. Обви ръце около него и го целуна.

- Ти си прекрасен и аз те обичам... но, повярвай ми, няма да стане.

- Не бъди такава песимистка. Нека поне да опитаме. Ще говорим с момичетата довечера, когато се върнем след вечерята. А сега не само ще те заведа на вечеря, но и ще празнуваме. - Замисли се за нещо. - Колко ще ти платят?

Таня се подсмихна за миг, самата тя все още шокирана от сумата, сетне му я съобщи. В стаята настъпи мъртва тишина, после Питър подсвирна.

- По-добре да приемеш на часа. Следващата година ще трябва да плащаме три такси за колеж, но в сравнение с тази цифра са дребни суми. Та това са много пари! И ти смяташ да откажеш? - Тя кимна. - Заради нас? - Тя отново кимна, все още обвила ръце около него. - Скъпа, ти си луда. Ако трябва, насила ще те закарам там, за да си скъсаш задника от работа. По дяволите, вече се замислям дали да не се пенсионирам, след като жена ми я очаква такава блестяща кариера в света на киното!

Таня и досега печелеше прилични суми за работата си, макар че литературните публикации не бяха особено добре заплатени. Парите, които є предлагаше Дъглас Уейн бяха не само добри, а направо фантастични, и Питър беше страхотно впечатлен.

- Освен това ще ме настанят на техни разноски в бунгало в хотел "Бевърли Хилс" или в къща, или апартамент, ако предпочитам. - Съобщи му имената на режисьора на филма и звездите, които щяха да участват и съпругът є отново подсвирна. Това беше повече от златна възможност, това беше полет към звездите, какъвто се случваше веднъж в живота, и двамата го знаеха. Той не разбираше как изобщо би могла да откаже. Боеше се, че ако го направи, ще съжалява до края на дните си и ще вини него и децата. Саможертвата є щеше да бъде прекалено голяма.

- Трябва да го направиш - убедено заяви Питър, без да я пуска. - Няма да ти позволя да се откажеш. Може би ще се наложи всички да се преместим за една година в Лос Анджелис. - Той, разбира се, се шегуваше, но на нея є се искаше наистина да можеше. Ала не бе възможно, тъй като Питър имаше процъфтяваща кариера в адвокатската фирма, а момичетата имаха правото да завършат в училището, в което бяха израснали. Ако се съгласи да напише сценария за филма на Дъглас Уейн, Таня трябваше да замине сама за Ел Ей. Независимо от вълнението от мечтаната работа и парите, които и на двамата се струваха направо невероятни, тя никога не би жертвала семейството заради кариерата си.

- Не ставай глупав - печална усмивка пробяга по устните є. - На мен ми стига само да знам, че са ми предложили да напиша сценария.

- Нека видим какво ще кажат довечера момичетата. Кажи на Уолт, че ще си помислиш още малко и, Таня... - погледна я с любов и крепко я прегърна, - искам да знаеш, че съм много горд с теб.

- Благодаря ти за разбирането и подкрепата. Все още не мога да повярвам, че искат точно мен... Дъглас Уейн... Трябва да призная, че наистина е страхотно.

- Абсолютно страхотно - кимна Питър и погледна часовника си. Закъсняваше с час за работа, но новината беше изключително важна. - Къде искаш да отидем довечера?

- На някое спокойно място, където ще можем да си поговорим.

- Какво ще кажеш за "Куинс"? - предложи той.

- Чудесно. - Това беше малък ресторант в Пасифик Хейтс, с великолепна кухня.

Няколко минути по-късно Питър я целуна за довиждане и след като тръгна, Таня въздъхна, постоя загледана за кратко в телефона, после вдигна слушалката и се обади на Уолт. Не беше сигурна какво ще му каже. Смяташе, че още предишната вечер е взела решението си, а се оказваше, че не е точно така. Все още не виждаше как би могла да приеме и когато го обясни на агента си, той изпъшка високо.

- Какво да направя, за да те убедя, че нямаш друг избор?

- Кажи им да заснемат филма тук - заяви Таня, но продължаваше да се разкъсва от колебания. Колкото и въодушевен и оптимистично настроен да бе Питър, в дъното на сърцето си тя бе убедена, че нещата няма да се получат. Имаше чувството, че дъщерите є ще са на нейното мнение. Едва ли щяха да искат майка им да отсъства от къщи точно през последната им година в училище.

- Надявам се, че Питър ще те убеди, Таня. По дяволите, щом съпругът ти няма нищо против, защо се тревожиш? Той няма да се разведе с теб само защото си заминала за девет месеца в Ел Ей.

- Не можеш да си сигурен - засмя се тя. Разбира се, знаеше, че това не би могло да се случи, но дългата раздяла никога не е била най-доброто за един брак. Освен това тя обичаше да е с Питър. Представяше си колко нещастна щеше да се чувства без него всеки ден от всички тези месеци.

- Обади ми се утре. Ще кажа на Дъг, че все още не съм успял да се свържа с теб. Когато му се обадих вчера, той ме увери, че си струвало да изчака. Много му се иска ти да напишеш сценария за филма му.

Таня едва се въздържа да не каже: "И на мен". Не биваше да си позволява да допуска тази мисъл и отлично го осъзнаваше. Това беше само мечта. Макар и мечтата на живота є. Ала недостижима.

След като затвори, се зае с работата си. Джейсън се появи в кухнята към обяд и тя му направи закуска. Двамата си побъбриха малко, а момичетата се върнаха късно следобед. Таня не им каза нищо за предложението. Искаше първо да го обсъди по-подробно с баща им.

В шест часа се облече за вечерята, а половин час по-късно взе такси за града. По пътя отново се замисли за филма. Внезапно изпита тъга при мисълта да напусне дома си. Имаше чувството, че се носи в лодка без весла надолу по течението, оставена на произвола на съдбата. Питър вече я чакаше в ресторанта и двамата прекараха една чудесна вечер. По време на вечерята не говориха за филма. Подеха темата чак когато стигнаха до десерта. Питър є каза, че е мислил за това и е на мнение, че трябва да приеме работата. Беше петък и той искаше на другата сутрин да го обсъдят с децата.

- Трябва да вземеш решение, Тан. Дори аз не бих могъл да те посъветвам какво да направиш. А и те не могат да решават вместо теб. Нямат това право. Но можеш да ги попиташ за мнението им.

- И какво смяташ, че ще е то? - погледна го с безкрайна тъга, изпълнена с чувството, че е на път да изгуби всичко и всички, които обичаше. Знаеше, че е глупаво, но така се чувстваше. В очите є блестяха сълзи, а той се пресегна през масата и улови ръката є.

- Знаеш какво мисля, скъпа. Разбирам, че е трудно, но мисля, че трябва да го направиш. Не само заради парите, макар че бог ми е свидетел, те са достатъчно изкушаващи и сами по себе си са достатъчно основание, за да го направиш. Но смятам, че не бива да се отказваш, защото винаги си мечтала точно за това. Момичетата ще свикнат, а и колкото и да е трудно за мен, аз също ще се приспособя. Пък и нали не е завинаги, а само за няколко месеца. Не можеш с лека ръка да погребваш мечтите си, Таня. Не и след като ти ги поднасят на тепсия в скута. Нещо ми казва, че така е писано да стане. Можем да се справим... Ти можеш да се справиш. Никога не се отказвай от мечтите си, Тан - меко добави той, - дори и заради нас.

- Ти си моята мечта - въздъхна тя. - И си такъв от мига, в който те срещнах - стисна силно ръката му. - Не искам нещо да разруши семейството и щастието ни. А освен това не смятам, че бих могла да понеса да бъда далеч от теб пет дни в седмицата. - Двамата имаха интензивен сексуален живот и бяха така близки, а през последните двайесет години съдбите им бяха неразривно свързани. Тя не можеше да си представи що за "брак през уикендите" ще бъде това. Не вярваше, че дори един голям холивудски филм си струва да пожертва това, което споделяха, дори да е само за девет месеца. Питър изглежда бе много по-ентусиазиран от перспективата от самата нея.

- Нищо няма да го разруши, глупавичката ми - усмихна є се Питър, докато сервитьорът поставяше чека пред него. Ястията и бутилката вино бяха великолепни. Когато напуснаха ресторанта, Таня изглеждаше малко отнесена. Мислеше за Ел Ей и колко много ще є липсва той, ако я убеди да приеме работата. Не можеше да си представи, че ще го направи. Как би могла да изостави мъж като Питър, при това за цели пет дни в седмицата? Никакъв сценарий не го заслужаваше.

За децата бомбата избухна на следващия ден. Реакцията им не беше точно тази, която Питър и Таня очакваха, макар че донякъде можеше да се предвиди. Моли смяташе, че това е прекрасна възможност, която майка є в никакъв случай не бива да пропуска. Тя обеща да се грижи за баща им, ако Таня замине. Джейсън заяви, че е страхотно и я попита дали може да отиде при нея и да се запознае с някои от филмовите звезди. Майка му изтъкна, че той ще заминава за колежа, където ще е зает през цялата седмица, а за уикендите тя ще си е у дома, в Марин. Но синът є не изглеждаше ни най-малко притеснен, че тя ще остави сестрите му през последната им година в училище. Таня бе сигурна, че той нямаше да има нищо против, ако бе заминала през неговата последна година. Джейсън заяви, че баща им е напълно способен сам да се грижи за всички тях. А Меган беше бясна. Истински бясна.

- Как изобщо можеш да си помислиш да направиш подобно нещо? - изкрещя тя на майка си с пламнали от гняв очи. Буйната є реакция сепна дори Таня.

- Всъщност, не съм го помисляла, Меган. Баща ти смята, че трябва да ви кажа само за да видя реакцията ви. - "В случая с Меган беше достатъчно красноречива".

- Да не би и двамата да сте полудели? Това е последната ни година у дома! Кой ще ни бъде майка, докато ти се размотаваш из Холивуд с разни филмови звезди? - изрече го с такъв тон, сякаш Таня се канеше да работи девет месеца в бордей в Тихуана*.

- Аз няма да се мотая - спокойно отвърна тя. - Ще работя. Би била чудесна възможност, ако беше дошла след една година. Но дори и тогава да се бе случило, не мисля, че бих оставила баща ви.

- Не те ли е грижа за всички нас? Ние се нуждаем от теб у дома. Тази година двете с Моли ще кандидатстваме в колеж. Кой ще ни помогне в избора, ако ти заминеш? Или изобщо не ти пука, мамо? - в очите є блестяха сълзи, както и в тези на майка є. Стълкновението беше болезнено и Питър побърза да се намеси.

- Не съм сигурен, че осъзнавате какво признание е това предложение за майка ви. Дъглас Уейн е едно от големите имена в света на киното. - След това им изброи звездите, които щяха да участват във филма. Джейсън подсвирна и отново напомни на майка си, че иска да се запознае с тях.

- Аз не ги познавам - тихо се намеси Таня. - Изобщо не разбирам защо си причиняваме всичко това. - Нямаше смисъл да разстройват децата с тази семейна сбирка. Според нея само ги тревожеха излишно. И заради какво? Тя вече бе взела решението си. Щеше да остане у дома с тях. Въпреки това Питър смяташе, че е важно те да узнаят за предложението. Но защо? Меган изрече всичко, което Таня се боеше, че ще чуе, а и самата тя го мислеше. Ако приеме предложението, поне едно от децата є ще я намрази, а след време може би и всички останали. Макар че Джейсън определено не изглеждаше разстроен. А Моли винаги е имала щедро и великодушно сърце. Докато Меган съвсем недвусмислено бе заявила, че никога няма да є прости, ако замине. Таня є вярваше. Питър я убеждаваше, че ще го преодолее, увери я, че той ще се грижи за тях по време на отсъствието є.

- Не мога да причиня това на семейството си - унило отбеляза тя, когато децата излязоха от стаята. - Те никога няма да ми простят, а може би след време и ти ще ме намразиш - очите є се напълниха със сълзи. Джейсън є бе пожелал късмет и заяви, че се надява да приеме предложението. Моли я прегърна и каза, че се гордее с нея, а Меган изхвърча от кухнята и затръшна вратата зад гърба си.

- Никой няма да те намрази, скъпа - окуражи я Питър и я прегърна през раменете. - Те ще намразят себе си, ако пропуснеш този шанс. Не мисля, че някога ще имаш отново подобна възможност, особено ако сега откажеш.

- Сигурна съм, че няма да имам - поуспокоена заяви Таня. - Не ми е нужно да пиша сценарий за филм. Това просто беше една отдавнашна и невъзможна мечта. Чувствам се напълно удовлетворена с моите кратки разкази и сценариите за сапунените опери. - Печелеше достатъчно пари, за да помага на Питър и обичаше работата си. Не се нуждаеше, нито пък искаше нещо повече. А реакцията на Меган бе разсеяла всичките є колебания.

- Ти си способна на много повече, отколкото да пишеш сценарии за сапунки, Тан. Защо не го направиш, след като имаш тази възможност?

- Чу Меган. Не мога да я пожертвам заради един филм. Това не е редно.

- Тя няма право да ти пречи за нещо, толкова важно за теб. Освен това аз ще съм с нея. Тя ще го преодолее. Дори няма да забележи, че не си тук. Повечето време е навън с приятелите си. А що се отнася до молбите за колежа, ще є помагаш през уикендите.

- Питър... - Таня го погледна с широко отворени очи. - Не. Не ме насилвай. Оценявам това, което се опитваш да направиш, но дори и всички деца да смятаха, че е прекрасно, аз пак не бих могла да приема. Не мога да изоставя нито тях, нито теб. Обичам те. И ти благодаря - промълви тя, изправи се и го прегърна, а той я притисна силно към гърдите си.

- Ако пропуснеш този шанс, ще намразиш живота си на домакиня и майка в Марин. Всеки ден ще си мислиш, че би могла да си там и да работиш върху един филм и може би да спечели наградата на Академията. Не можеш да позволиш на децата да решават вместо теб, Таня. Трябва сама да решиш.

- И вече го направих. Ще остана у дома и ще живея както досега сред хората, които обичам.

- Ние ще продължим да те обичаме и ако заминеш за Ел Ей. Дори Меган ще ти прости. Ще бъде много горда с теб. Всички ще бъдем.

- Не - поклати решително глава Таня. Двамата с Питър дълго се взираха един в друг. - Понякога трябва да се откажеш от мечтите си, защото така е правилно и заради хората, които обичаш.

- Искам да приемеш работата - нежно настоя Питър. - Знам колко важна би била за теб. Не искам да се отказваш само заради мен или децата. Ще бъде погрешно. Много погрешно. Никога няма да си простя, че съм ти попречил.

Таня го погледна със страх в очите.

- Ами ако това провали брака ни? Може да се окаже много по-трудно, отколкото смяташ. - Боеше се, че ще се окаже точно така.

- Освен ако не се влюбиш в някой красив холивудски актьор, не виждам как тази работа ще провали брака ни, Тан. А ти? Аз ще бъда тук и ще те чакам.

- Ти ужасно ще ми липсваш - прошепна тя и една сълза се търкулна по бузата є. Чувстваше се като дете, което изпращат на лагер далеч от къщи. Не искаше да го напуска. Идеята да напише сценарий за игрален филм беше вълнуваща, но в същото време и плашеща. Вече двайесет години нейният свят се ограничаваше до съпруга и децата.

- Ти също много ще ми липсваш - възкликна Питър. - Но понякога, Тан, се налага да бъдеш смел, за да пораснеш. Имаш право да направиш нещо подобно, без да се налага да заплащаш висока цена за него. Няма да те обичам по-малко, ако го сториш. Ще бъда много, много горд с теб и ще те обичам още повече.

- Страхувам се - пророни тя, притисна се до него, а сълзите є рукнаха на воля. - Ами ако не се справя? Това не е някаква глупава сапунка, а истински филм, все едно да играеш във висшата лига. Ами ако се окаже, че съм само второстепенен играч?

- Не си, бебче. Знам го. Както и ти, надявам се. Затова искам да приемеш предложението. Трябва да разпериш крила и да полетиш. От много години се подготвяш за това. Не изневерявай на мечтата си, дори да е заради мен и децата. Направи го -той я целуна страстно. Това бе най-големият подарък, който би могъл да є даде. Погледна го през пелената от сълзи и видя, че и неговите очи са насълзени.

- Обичам те - прошепна тя, - толкова много... О, Питър... толкова се страхувам...

- Няма за какво да се боиш, скъпа. Аз ще съм тук и ще те чакам, както и децата... дори Меган... ние ще идваме при теб, а ти ще се връщаш за уикендите. Ако ти не можеш да си дойдеш, ние ще долетим при теб. Или поне аз със сигурност. Докато се усетиш и месеците ще са отлетели, а ти ще бъдеш доволна, че си го направила. - Това бе най-щедрият жест, който някой бе правил за нея.

- Ти си най-прекрасният мъж на земята, Питър Харис. Толкова много те обичам...

- Само не го забравяй, когато филмовите звезди започнат да се тълпят на прага ти.

- Никой няма да се тълпи - усмихна се през сълзи Таня, - а и не ми пука дори и да го направят. Никога не бих могла да обичам друг мъж, както обичам теб.

- Аз също - Питър я държеше толкова здраво, че тя едва можеше да диша. - Ще го направиш ли, Тан? Ще биеш ли хоумръна* за нашето семейство? - отдръпна се и се взря в очите є. Нейните бяха ужасени, когато срещнаха неговите. Таня не каза нищо. Само кимна и се разплака по-силно, вкопчила се в него като уплашено дете, което не иска да напусне дома си.