Любовта не се купува

Пролог

Коледа - наши дни

Той закъсняваше. Тиктакането на богато украсения салонен часовник им напомняше това. Никой никога не беше карал сестрите Болкън да чакат. Всяка поотделно погледна часовника си - "Картие", "Ролекс" и "Филип Патек" - и се запита ще се появи ли изобщо посетителят им. Четирите момичета можеха да посветят времето си и на по-важни занимания. Баща им бе починал, предстоеше да организират погребението и собствения си живот - динамичен и бляскав.

Кейт Болкън гледаше през френските прозорци на замъка Хънтсфорд как в мрачния кабинет се спускат сенки и снегът се стеле по первазите. Забеляза, че по алеята за коли се приближават два кръга от светлина.

- Мисля, че пристигна.

Няколко секунди по-късно масивната дъбова врата на всекидневната се отвори със скърцане и влезе Дейвид Лофтъс, строен и жилав мъж с леко приближени очи.

- Господин Лофтъс - заговори Кейт и стана, за да стисне ръката му, хладна и суха, с пожълтели от тютюна пръсти. - Това е Дейвид Лофтъс, приятел на татко - представи го тя на останалите момичета. - Господин Лофтъс е писател. Доколкото ми е известно, току-що се е преместил в селото. Заповядайте, Дейвид, седнете.

Пренебрегвайки думите й, Лофтъс пристъпи към огромната камина, разтривайки ръцете си.

- Времето навън е ужасно - отбеляза той, кимвайки с глава към прозореца. - Колата едва пълзеше по алеята. Знаете ли, че при портала са се скупчили към дузина фотографи?

Вениша Болкън кимна.

- Поради някаква причина пресата счита, че смъртта на баща ни представлява новина.

- И това ви изненадва? - отвърна Лофтъс със саркастично изражение. - Вие сте знаменитости. Всеки вестникар в страната иска да бъде в тази стая днес.

Усмивката му помръкна, когато огледа великолепието на помещението. Старинната камина от дялан камък, стените, отрупани с подвързани с кожа книги. Очите му се насочиха нагоре към тавана, набразден като швейцарско сирене под боята. Напукан под великолепната си повърхност. Засмя се кисело: съвсем в стила на семейство Болкън.

- Е, вече сте тук, какво желаете? - троснато попита Серина Болкън, която бе особено нетърпелива. При все че беше актриса, доста драми й се насъбраха за една Коледа. На сутринта след празненството на Бъдни вечер именно тя откри тялото на баща си в рова около замъка, със зинала уста и ледена кожа, прорязана от пурпурни вени. Потрепери при спомена, докато Дейвид Лофтъс я наблюдаваше.

От плът и кръв беше не по-малко прекрасна, отколкото на екрана, каза си той. В действителност и четирите дъщери на лорд Осуалд Болкън се оказаха такива, каквито си ги беше представял. Руси и красиви, високопоставеното им положение ги обгръщаше като скъп парфюм. И колко високомерно се държаха: мислеха се за нещо необикновено. Но днес козовете бяха у него и той възнамеряваше да се наслади на всяка минута.

Без да му предложат, той си наля шотландско уиски от гарафата от шлифовано стъкло на масата и я завъртя над чашата. Самата тя адвокат, Камила Болкан разпозна този похват. Беше го използвала в съдебната зала стотици пъти: да кара присъстващите да чакат. Да ги притесни.

- Предполагам, че полицията ви е посетила? - попита Лофтъс, отпивайки едра глътка от питието си.

- Това влиза ли ви в работата? - попита Камила с остър, враждебен глас.

- Осуалд ми беше приятел - отговори Лофтъс. Капка уиски проблесна на горната му устна.

- Осуалд ни беше баща - твърдо отвърна Камила.

Лофтъс се приближи до прозореца. Земите на Хънтсфорд сега представляваха само форми и сенки в мрака.

- Неочаквана смърт? Това ли констатираха?

Момичетата се спогледаха, не знаеха колко да му съобщят.

- Точно така - най-после каза Камила, вперила поглед в огъня. - Падна от кулата. Гледаше фойерверките.

- Падна ли? - попита Дейвид, повдигайки вежда в мрачна дъга.

Камила го погледна.

- Намеквате...

Лофтъс я прекъсна.

- Известно ли ви е, че мнозина желаеха смъртта на баща ви?

- Той имаше малко труден характер - отговори язвително Кейт. - Но за подобно нещо едва ли някой би пожелал смъртта му.

- Труден? Така ли го наричате? - попита той, глътвайки на един дъх останалото уиски. - Половината от онези, които познаваха баща ви, го презираха. Не, не вярвам, че е паднал от покрива. Смятам, че е бил блъснат. Нарочно. - Той замълча. - Допускам, че баща ви е убит.

В дъното огънят съскаше и пукаше. Сестрите се вторачиха в Лофтъс, без да смеят да заговорят.

- И съм убеден, че го е убила една от дъщеричките му.

ПЪРВА ЧАСТ

1.

Десет месеца по-рано

Почитаемата Серина лежеше по гръб на палубата на египетската платноходна яхта "Ла Мамуния", свалила розовите си къси панталонки от "Диор", и се освежаваше с лениви глътки "Мохито". Колко правилно решение, самодоволно си помисли тя, гледайки нагоре към белите платна, които се развяваха като крила на огромна пеперуда. У дома в лондонския Челси се колебаеше дали да приеме предложението на модния дизайнер Роман Лефей за двудневното плаване от Едфу до Луксор. Тъй като получаваше повече от сто светски покани на седмица, тя учтиво отклоняваше всички освен най-атрактивните или свързаните с благотворителност. Но пътуването действително изглеждаше многообещаващо. Само тридесет от най-известните приятели на Роман участваха в суперлуксозната екскурзия, а Серина не само бе сред поканените, но я бяха настанили в "Клеопатра" - просторна, екзотична кабина в задната част на кораба, където можеш да отвориш жалузите и да се наслаждаваш на гледката на разпенените от кърмата води. Търсеше думи да опише стаеното величие на гледката. Усмихна се. Беше подходяща.

- Невероятно е - заговори Том Арчър, приятелят на Серина, облегнат на перилата, за да вижда цялата околност. Тъй като беше не само от най-преуспелите, но и от най-красивите актьори, синият екран на Нил му подхождаше идеално.

- Да, напомняш на герой на Агата Кристи, скъпи - отвърна Серина с нотка на сарказъм, взирайки се изпод широката периферия на шапката си за слънце. - Не се надвесвай толкова. Може да има пирани или други опасни твари в тези кални води. Няма да скачам да те вадя.

Том не беше в настроение да слуша остротите на Серина. Продължи да се взира във водния бивол, който пасеше на отсрещния бряг. До него възрастна жена переше във водата с тютюнев цвят.

- Погледни ги - усмихна се той. - Като в библейски времена. Не ме напуска чувството, че ще видим Мойсей да седи на брега.

Серина му хвърли небрежен поглед.

- Мислех, че е умрял.

- Кой?

- Мойсей.

Том извъртя очи и Серина схвана жеста.

- Видях те - кисело каза тя.

Той се обърна с лице към нея.

- Какво?

- Извъртя очи, като че съм глупачка.

- Е, в момента изрече глупост. Разбира се, че Мойсей е умрял.

- Шегувах се - сопна се тя, прикривайки лицето си с брой на италианския "Вог". - Да, прав си. Впечатляващо е.

Том дари приятелката си с кисела усмивка, предчувствайки отговора на следващия си въпрос.

- В такъв случай ще дойдеш ли с мен до Карнак следобед? Несъмнено това е най-импозантният храмов комплекс в света. Роман питаше кой възнамерява да отиде. Съмнявам се, че ще се събере солидна група - вметна той, наблюдавайки долната палуба, където другите гости пресушаваха бара.

- Не ставай смешен, скъпи. За какво ще ходиш там? - попита Серина и остави списанието върху бронзовите си колене. - Ще гъмжи от мухи и туристи. Както и да е - въздъхна драматично тя, - прекалено съм заета да си блъскам главата къде да отпразнуваме рождения ми ден. Искам да кажа, че никъде в Лондон не могат да се поберат хиляда души. Това е абсурдно.

- Хиляда гости - повтори Том и повдигна вежди. - Толкова ли много приятели имаме?

- Ти - не.

Том изсумтя от досада.

- Нямаш толкова много приятели, нали? - тя го изгледа свирепо. - Освен това май не обичаш да се срещаш с хора. Откакто сме пристигнали, все се оплакваш и не полагаш и най-малкото усилие да заговориш някого, което е невероятно грубо. На твое място щях да поканя десетки приятели.

- Навярно е трябвало да го сториш.

- В бъдеще така ще постъпя.

- Давай, тогава.

Размениха си ядосани погледи.

- Слушай, престани да се цупиш, а иди да ми вземеш още едно питие от онова чапи* с тюрбана - завърши Серина. Искам шампанско. Пресъхнах.

* Чапи - препратката е за Дениъл "Чапи" Джеймс младши (1920-1978) - първия чернокож, достигнал чин генерал четири звезди във военновъздушните сили на САЩ - Б. пр.

Том прекрачи напред и грабна списанието от ръцете на Серина. Наведе лицето си така, че тя да може да го види изпод периферията на шапката си.

- Виж къде е - изстреля той, сочейки към тъмнокожия мъж с подноса. - Вдигни си задника и сама си поискай.