Шибуми

Николай Хел е най-симпатичния професионален убиец. Аз обаче съм фенка на Льо Каго, голям образ. Изобщо всички образи в книгата са много силни и чудесно е описана тяхната душевност, как са станали такива каквито са към момента на действието. И не е вярно, че има малко неща за Япония. В самия Хел живее духът и философията на старите японци. Точно това го прави много силен и симпатичен герой - тъжен, меланхоличен, умен.

Книга, която ще запомня.

Книгата не е лоша, но очаквах повече за живота на Хел в Япония. Повече внимание е отделено на пещерните занимания, отколкото на живота и обучението му в играта Го. Заглавието малко ме подведе, реших, че ще прочета повече за Изтока, но подробно се запознах със скалното катерене.

Проверих и наистина това е текстът от гърба на книгата... е, с леки промени (включил съм и няколкото незначителни съкращения), които като преводач не мога да не отбележа: "Роден в опустошенията на Втората световна война...", ... "израсъл в духовната градина на японски майстор на го", ..., "познавач на езици и култури...", "не изискващо усилия съвършенство...", "Фронтовата линия е очертана и от едната й страна е изправена безжалостна власт и поквара, а от другата... шибуми". Мисля, че духът и стилът са запазени, а самата практика да се цитира от гърба на книгата не подлежи на критика.

Мисля повече да не досаждам на четящите тази малка полемика.

Оставам с уважение, Иван.

Значи "Шибуми" е една от първите книги в поредицата "Кралете на трилъра". Помня, че дадох за превод собствения си екеземпляр на колежката Милена Томова, макар много да исках аз да преведа тази моя любима книга. Ще погледна довечера какво пише на гърба й, но днес проверих в "Амазон" и видях, че резюмето на "Бард" е буквален превод (без грешката с "го" майстора) на "описанието на продукта", което обикновено е текстът от гърба на самата книга, а това значи текст, може би одобрен някога от самия Треванян (или поне така би трябвало да бъде). Да не забравяме все пак, че книгата беше излязла 5 години преди "Бард" да създаде своята уеб страница, така че нито някой от сътрудниците в издателството е имал време да прави подробни проверки, а още по-малко е помнил за какво точно става дума в любимата на някои хора книга. И, да, идеята определно е била за бъдат заинтригувани хората, което в случая не е толкова осъдително как ще бъде постигнато, защото романът си струва.

Един друг страхотен роман "Вуду в черепа" беше много по-слабо и неадекватно рекламиран и в резултат остана практически незабелязан.

Всъщност напълно ви разбирам, защото и аз навремето се пених за фактологическите грешки в "Цифрова крепост" на Дан Браун, докато повечето читатели свиваха рамене в "какво толкова, нали е интересна".

Но човек е добре да проявява търпимост и да вижда зад чуждите грешки не злоумишленост или небрежност, а невъзможност да се постигне прецизност всякога и във всичко.

Уважаеми господин Златарски,

не се заяждам, а негодувам срещу фрапиращите неточности, които присъстват в резюмето или поради некомпетентност на писалия го, или с цел търсене на евтина сензационност и привличане на окото - все причини, които не считам за редни и които заслужават порицание и опровергаване.

Общо взето, резюмето принизява романа до средностатистически екшън-трилър, но "малко по-така", с източен привкус - нещо, което е доста обидно за точно тази книга.

С уважение,

Николай

П.П.: Благодаря за адекватния и конструктивен отговор, и се радвам, че на мнението ми бе обърнато внимание.

П.П.2: Това, че в западните резюмета има недомлъвки, не означава, че ние трябва да ги превръщаме в неточности, нали? :)

Уважаеми/-а Букселър,

Не знам защо се заяждате с резюмето, но за ваше сведение:

(1) Семейството на Отаке-сан (Николай Хел е негов член в продължение на 5 години, през което време усъвършенства "го") заминава от Хирошима на 3 август 1945 г. (т.е. буквално няколко дни преди бомбардировката), така че ако не точно "оцелява" може да се каже, че той "избягва" последвалия ужас (и в крайна сметка благодарение на случайността се спасява).

(2) Вярно, има фактическа грешка - японецът се казва не "Го", а Отаке-сан.

(3) Що се отнася до точната му дата на раждане, тя никъде не е упомената, но в книгата има глава "Шанхай: 193?", в която генерал Кишикава Такаши играе с младо момче (Хел) и мисли, че по западните критерий Николай изглежда млад за своите 15 години. После се казва, че Александра Ивановна е пристигнала в Шанхай през 1922 и малко по-късно ражда (в резултат от връзката си с граф Хелмут фон Кайтел цум Хел) малкия Николай. Това ограничава годината на ражденето му до 1923-4, определено след (макар и не В) кошмара на Първата световна война. Но това едва ли има толкова голяма значение, че да заклеймим резюмето чак като "дивотия". Още повече, че както се вижда повечето биографични подробности съзнателно са оставени размити и неуточнени до ден, месец и година. Истината е, че ако потърсите в Интернет, ще установите, че 90% от резюметата за книгата на английски наистина споменават, че той е роден В "хаоса/опустошенията на Първата световна война". Какво чак толкова?

Първо, да вметна, че това ми е любимата книга, и е нещо много повече от трилър. Преди време една клиентка я нарече "философия под формата на трилър" и това определение ми се струва най-точно.

Второ, че първото изречение от анотацията е пълна глупост - Хел е роден по-късно, живял е при Отаке сан, майстор на играта го, няма нищо общо с Хирошима, и пр. дивотии...

Близо 20 година минаха от първото издание на книгата, няколко допечатки, и все още от издателството не мислят да си направят труда да поправят неточностите в резюмето...

Бард, ако искате аз ще ви напиша адекватна анотация, напълно безплатно, разбира се, но не се излагайте повече с тази, моля.

Доколкото си спомням "Шибуми" беше издавана веднъж в поредицата, в самото начало - някъде в първата десетка. Продполагам, че се издава сега заради "Сатори", която се сочи за продължението ѝ. Ако някой я е пропуснал тогава, то нека да я прочете сега.