Стара теорема, която обещава да отключи тайните на вселената!
НАШЕСТВИЕТО
На трийсет светлинни години разстояние и невидими за човешките очи, големите галактици търсят интелигентен живот във вселената. Мисията им е да унищожат всеки напреднал вид, чиято технология представлява заплаха за господството им. Уловили излъчванията на първия ядрен взрив, разтърсил една малка синя планета, големите галактици изпращат армада, която да елиминира войнствените парвенюта.
ТИХИЯТ ГРЪМ
Макар да храни някои съмнения, Ранджит приема предложението да започне работа за тайна международна организация, наречена Pax per Fidem. Под въздействието на безскрупулния полковник Бледсо Pax per Fidem разработва електромагнитно оръжие с кодово име „Тих гръм”, което е в състояние да унищожи без остатък електронните системи на цяла страна. Скоро трите суперсили САЩ, Русия и Китай са въвлечени в битка за световно господство въпреки усилията си да наложат мир. Междувременно построяването на гигантски космически елеватор е отпразнувано с първите Олимпийски игри на Луната. Но след случайната среща на дъщеря му с извънземен космически кораб Ранджит е принуден да преосмисли собствените си действия, за да спаси не само семейството си, а и цялото човечество.
„Вселената е пълна с чудеса… чудеса, от които да черпим… Но едно е сигурно – никой не го е правил толкова добре, колкото Артър Ч. Кларк.” (Стивън Бакстър)
„Фредерик Пол е най-способният възходящо развиващ се писател, който научната фантастика е родила досега.” (Кингсли Еймис)
„Голям взрив сам по себе си на литературния небосклон, Кларк създава своя собствена вселена, безкрайна и кипяща от живот.” (Сънди Таймс)
Наистина трудно се чете, изисква повече търпение, но пък погледнете от друга страна - това си е книга за сбъдването на всички мечти на човечеството! Като се почне от мир на земята, електрически коли, дружелюбни извънземни (и много на брой), космически полети, спортни състезания в космоса, и разбира се - теоремата ... Дори само това си струва четенето.
Очаквах повече о тази книга :( на места ми беше като високобюджетна сапунка.
Скоро я прочетох и бих казал, че книгата е увлекателна. На мен ми хареса. Надявам се да видим преиздадени и други негови книги, не само Одисеите: "Среща с Рама", "Рама се разкрива" и "Градините на Рама", както и друга моя любима книга "Градът и звездите".
Жалък финал на забележителна кариера!
Но какво може да се очаква от човек на 90 години, надраскал на 100 страници бележки за книгата, и помолил приятеля си (Фр. Пол) да я довърши. Той самият (също на преклонна възраст) я дал на трети човек (жена!) да свърши черната работа. Когато Пол се ровел из бележките на Кларк и го питал по телефона какво е имал предвид с едно или друго, Кларк му отговарял, че няма представа и всичко бил забравил. Всичко в книгата буди съжаление и никога не би било публикувано от никое издателство по света, ако не ставаше дума за последната книга на един гигант на НФ.
Самата идея (единствената оригинална), че може да има просто доказателство на Голямата теорема на Ферма (а не такова понятно на шепа хора като Е. Уайлс) хвърля сянка върху едно от най-големите постижения в математиката през последните години и не почива на нищо повече от неспособността на двама старци да вникнат, ако не в подробностите, то поне в смисъла на доказателството (че всички елиптични криви са модулни). Да не говорим, че всички (без изключение) останали идеи, изфъфлени в книгата, са повторение на подобни или направо съвсем същите, които вече са били разглеждани в предишни произведения на Кларк. Колко жалко, че човекът не е бил с всичкия си, за да разбере колко по-достойно е да затвори вратата зад себе си с мълчание.
И аз съм много разочарован. Малко са били книгите, които съм изчел с такъв зор... Наистина съм изумен, че горе има толкова висока оценка.