Окултен детектив. Истински случаи на "Разследвания Х"

Боб Джонсън

На Дарлейн

Толкова те обичам, че е чак страшно!

Благодарности

Благодаря на Брус Бендър от "Кенингстън Пъблишинг" и "Ситадел Букс" в Ню Йорк за дадената ми възможност да пиша за неща, в които останалите или не вярват, или прекалено много се страхуват от тях, за да ги признаят.

Бих искал да благодаря и на редакторката си Маргарет Улф за нейното търпение, напътствия и най-вече за разбирането й защо правим това, което правим!

Въведение

Ван Хелсинг, Блейд и Бъфи се сражават с вампири, мистериозният лидер от телевизионния сериал "Полтъргайст - Завещанието" Дерек Рейн се бори с паднали ангели, а отец Карас прогонва не друг, а самия Дявол. Затова и предполагам, че в замисъла ми нямаше нищо оригинално, когато се обърнах към една лицензирана нюйоркска детективска агенция с предложението да създадат специален отдел за разглеждане на окултни и паранормални случаи. Усещах, че е дошло време за по-решителни стъпки в помощ на жертвите на паранормалните лоши. В края на краищата, изтъкнах аз, всички са луди по странни и откачени неща; нещо повече дори - светът е буквално обсебен от проклятия и невидими сили. Защо да няма организация като онази от "Досиетата Х", към която хората да могат да се обърнат за помощ в ситуации, които биха се сторили на останалите прекалено шантави? Общо взето, обществото просто не може да бъде достатъчно изумено или уплашено от света на окултното. Някои от най-четените книги на нашата попкултура са посветени на живота след смъртта и на техниките за общуване с мъртвите. Едва ли някой ще отрече, че привиденията, обитаваните от духове къщи, вещиците, почитането на дявола, вуду и чудовищата от всякакъв вид и калибър се радват на неумираща популярност. Защо тогава да не съществува една напълно реална агенция, посветена на изучаването, разследването, а при нужда - сритването по задника на някой и друг зложелателен демон?

Но окултните детективи, екстрасенсите, медиумите, нарочените за "ловци на духове" и дори професионалните екзорцисти се срещат под път и над път, изпълват страниците на всяко ню-ейдж списание и уебсайт. Всички те твърдят, че са в състояние да се справят с всеки мислим паранормален проблем. Доста от тях са твърде вещи в окултния свят - един вид учени и експерти в областта на тъмните изкуства. Много "ловци на духове" са страстни почитатели на техническите джаджи и шпионското оборудване и с най-голяма радост ще се заемат да записват всяко нощно изтропване. Но този легион писатели, общества, организации и т.н. страда от липсата на един много важен атрибут - истински действащи детективи. Полицейските управления в големите градове си имат по един символичен "експерт по окултното", но той или тя обикновено се занимава с убийства или други ужасни постъпки, когато ченгетата не могат да посочат реалния извършител. Религиозните организации пък се занимават единствено с Дявола - и то само след хиляди часове свидетелски показания и, ако мога така да се изразя, след съответната лепта. Не съществуват общодостъпни наръчници или тестове, на които да се явиш и да станеш детектив, въпреки безбройните курсове по "паранормално изследване", дружества, школи и организации. Дори няколкото университета с включени подобни програми, като Изследователския център "Райн" към университета "Дюк", предпочитат да отделят много повече внимание на чисто научната страна на въпроса и да събират тонове данни, вместо да разобличават призраци, демони или проклятия.

Затова реших, че хората, които наистина се нуждаят от помощ - обикновените хора, - биха се обърнали единствено към организация, посветила се на разследването на странни събития, ако тя е в състояние на първо място да докаже, че основната й грижа не е просто да измъкне парите или да гони други земни цели, а едва след това да се заеме с разните пакостници от други светове. Този нов тип организация трябва да има добри препоръки и изградена мрежа, с чиято помощ да идентифицира и отхвърли евентуални подозрителни моменти, за да може да се съсредоточи върху наистина необяснимите неща.

Само че убеждаването на една професионална фирма, свикнала да се занимава с корпоративен шпионаж, охрана на знаменитости и проследяване на потенциални престъпници, да вземе на работа детектив в областта на паранормалното, който да гони духове, не е лесна работа. За щастие, имах значителен опит и съм запознат с окултното (автор съм и на една книга за използването на магия на работното място, озаглавена "Корпоративна магия") и можех да разкажа някои доста страшни истории, достатъчни да убедят собственика на една известна нюйоркска детективска агенция поне да даде зелен сигнал на възможността да има отдел "Досиета Х".

Първият въпрос, който обикновено се съпровожда с подсмихване и вдигната вежда, е "Така значи... как всъщност станахте ловец на духове?" Когато срещнах Винсент, собственика на нюйоркската Интернешънъл Инвестигейшънс, нещата не бяха по-различни. Затова трябва да бъда честен и да заявя, че никога не съм имал намерение да ставам ловец на духове в буквалния смисъл да думата, макар и да признавам, че едноименният филм хич не беше лош за времето си. Разказах му за идеята си да създам нов тип детективска агенция в областта на паранормалното - такава, която да лови както фалшиви, така и истински духове. Винсент се заинтригува и поиска да му обясня по-подробно.

Общо взето, интересът ми към всевъзможни окултни неща започна от най-ранна възраст, когато земните аспекти на живота отстъпиха пред фантастичните светове на вещици, духове и демони. Когато за първи път открих съществуването на друг свят (тъмна половина), който тайно съжителства с нашия, аз се заех да изследвам тази по-мистериозна и странна реалност, в която хората виждат реещи се образи край леглата си нощем, чуват стонове и писъци от пусти стаи и биват измъчвани от магически "проклятия". Бях очарован от мисълта, че в основата на всички филми на ужасите може би има истина. Фантазирах си, че може би наистина някъде някакви вещици отправят клетви към хора и летят на метлите си, докато спях нощем. Може пък вампирите наистина да имат такива свръхестествени способности да се реят като прилепи и да се дематериализират в мъгла. Бях твърдо решен да открия тези нощни странници, стига наистина да съществуваха. А най-много от всичко исках да разбера как точно правят магията си.

Отначало започна като хоби. Четях в училищната библиотека книги за духове, екстрасенси, медиуми и странни създания. Апетитът ми към окултното обаче се засили след едно откровение, което получих от книгата "Духовете, които срещнах" на видния ловец на духове, лектор и окултен експерт д-р Ханс Холцер (който по-късно по една случайност стана мой приятел, съветник и професор в Нюйоркската комисия за разследване на паранормални явления). Книгата му далеч не бе просто поредното четиво за призраци; както се казва, той наричаше нещата със собствените им имена. Разказите му за собствените му сблъсъци с паранормални явления бяха толкова живи, че според днешните стандарти по книгата незабавно биха направили телевизионна поредица. Холцер не просто пише за духове и за окултното. Той живее в света им. Тази негова първа книга и по-късните му заглавия сякаш ме хванаха за ръката и ми казаха - виждаш ли, наистина съществуват духове и вещици, те са ето такива и живеят в ето такъв свят. Другият жалон бе интервюто ми с покойния д-р Реймънд Макнейли за вестника на колежа. Макнейли е автор на "В търсене на Дракула", първия изследователски труд върху мита за Дракула, представящ Трансилвания като нещо повече от митична страна на чудовища. Видният автор бе също така академичен ум, който приемаше тъмната страна на сериозно. Еврика! Най-сетне бях открил твърдите факти, способни да докажат, че нереалното е реално. Повече не ми бе нужно. Бях зарибен по страшните теми и макар да не вярвах на неща, които не мога да видя, стремежът да разкрия тайнственото стана мой основен двигател.

Тази обсебеност продължи години и въпреки ентусиазма ми винаги съм подхождал към всяко описание на паранормално събитие със скептично око - по-скоро за да не остана разочарован, отколкото от неверие. Не открих обаче никакви сигурни данни в полза на едно или друго необяснимо явление. Разбира се, посетих редица обитавани от духове къщи и присъствах на безброй окултни церемонии и ритуали, но нищо от видяното не успя да ме остави без думи. Нямаше безплътни шепоти из стаята, нито един демон не си отвъртя главата и не повърна зелено отгоре ми, и така и не ми се случи да видя призрак. Така бе, докато в началото на 70-те не започнах работа като репортер на окултисткото списание "Отвъд реалността". След няколко месеца писане за снежни човеци, летящи чинии и гробове на вампири главният редактор ме посъветва да прекарам една нощ в прочутата къща на ужасите "Амитивил" на Лонг Айлънд. Резултатите от присъствието ми там залегнаха в основата на друга книга, но преживяното ме накара да повярвам, че - независимо как точно се описват - наистина има други плоскости на съществуване, за които имаме само най-бегла представа.

След няколко часа бъбрене и разказване на собствената ми колекция истории за духове (и с включването на Силвана, моята чешка колега "стил Ема Пийл", облечена в кожения костюм на жената котка), двамата с Винсент решихме да създадем специализирано звено към детективската му агенция, занимаващо се със свързани с окултното и паранормалното случаи. Кръстих го "Разследвания Х" - единственото бюро в света, свързано с лицензирана детективска агенция и разполагащо със средствата да решава случаи както от този, така и от онзи свят!

Представените тук истории се основават на истински разследвания и са взети направо от досиетата, подбрани са с цел сами да решите дали наистина става въпрос за паранормални събития. Към някои има и описание на фотографски материал, който би ви помогнал да стигнете до едно или друго заключение. Други ще ви озадачат. Имената на клиентите са променени, за да предпазим хората от лепването на етикети като "откачалки" или вещици от страна на близки и съседи. Някои от тях се страхуваха от разплата от окултния свят.

И тъй, настанете се удобно и станете кабинетен детектив с един Сам Спейд на свръхестественото. И между другото... ако искате да се обадите, обърнете се към www.x-investigations.com!

1. Проклятието на кафене "Кадифената стая"

Преследвало я, сякаш е извършила убийство. Всеки път, когато влизала в кафене "Кадифената стая" в Горен Ийстсайд в Манхатън, Мери Монтроуз изпитвала невероятен ужас. Чувствала се виновна, зла, противна и дори греховна. Сякаш е извършила някакво голямо зло и трябва по някакъв начин да плати ужасна цена. Най-много обаче я тревожело не чувството за мрака, а объркването и неразбирането защо всъщност трябва да се чувства по подобен начин. Тя не била лош човек. През целия си живот не била наранила никого и нямало абсолютно никакви основания за такива ужасни изживявания.

Още по-объркващо било, че това чувство я връхлитало само когато посещавала старомодното кафене на Медисън Авеню. Заведението й харесвало страшно много, тъй като било украсено в богатия, пищен и разточителен викториански стил. Мястото й било любимо. Обичала меките кадифени канапета и начина, по който тежките завеси обрамчвали големия преден прозорец. Когато поглеждала през пурпурните и червени драперии навън към Второ авеню, Мери си се представяла като викторианска дама, очакваща каретата на своя джентълмен. Сърцето й се разтуптявало и лицето й пламвало по време на тези сънища наяве в кафенето. Целият този блясък обаче бързо помръквал, задушен от гнетящото и злокобно чувство за потиснатост, което изпълвало ума и тялото й и почти я принуждавало да се втурне навън от заведението, обхваната от паника.

Мери просто не можела да разбере как едно кафене, едно най-обикновено заведение е в състояние да събуди такова ужасно чувство у нея. Първия път, когато го забелязала, било през зимата на 1995 г., точно след Коледа. Спомня си ясно случката, тъй като го свързва с празничното затишие в Ню Йорк между Коледа и Нова година. Отчаяно се опитвала да запази обичайното си празнично настроение и усещане за сигурност между двете събития, но то било внезапно развалено от угнетяващата сянка на "Кадифената стая".

Всичко започнало по време на сутрешното пазаруване по Медисън Авеню в любимите й бутици. Мери решила, че се нуждае от почивка за кафе, за да се зареди с енергия за остатъка от деня. Макар да си спомняла смътно малкото кафене, което си била обещала да посети някой ден, не можела да се сети за името му или къде точно се намира. Заведението я привличало със своята украса и атмосфера и сякаш "изскачало" от нищото всеки път, когато пазарувала наоколо, но нямала ясна представа за конкретното му местоположение. Била твърдо решена да открие тихото убежище, да даде почивка на морните си крака и да задоволи любопитството си. Тръгнала наслуки и надничала в преките с надеждата да зърне кафенето; вече била на път да се откаже и да влезе в "Старбъкс", когато някакво такси с трясък се качило на тротоара на Петдесет и шеста улица, помело пощенска кутия, три улични знака и едва не се блъснало в една витрина. Мери била съборена на земята, но за щастие успяла да се измъкне без сериозни наранявания.

Щом дошла на себе си и се отърсила от първоначалния шок, Мери уверила насъбралите се около нея хора, че наистина е добре и не е наранена. Направила няколко крачки, вдигнала очи и с изненада открила, че се намира точно срещу така дълго търсеното кафене. Емблемата на "Кадифената стая" като че ли гледала към нея като подканващ фар. Мери инстинктивно влязла в заведението, без да осъзнава, че кратката й почивка ще се окаже началото на едно мъчително пътешествие в свръхестественото, носещо със себе си злостно древно проклятие, странни привидения и ненаситна и умопомрачителна кръвна връзка, която щяла да засегне сериозно живота й в следващите години.